Да родя или да направя аборт

Тука повечето искаме деца и е сложно.На твойте години и аз не съм искала бебе..но не знам дали щях да мога и да го махна.

Аз забременях 2ри курс, бях на 20. Тази година се дипломирах успешно. Не ми се е случвало по-хубаво нещо в живота!!!

Млади или не, никой не е готов да стане родител, преди да стане такъв. Моят съвет е да го задържиш. Няма по-голямо щастие. Никога не съм била готова да бъда майка, въпреки планираната ми бременност. Човек се учи с детето и така добива опит. Ти учиш детето, то учи теб. Всичко останало се оправя. Здрави хора без работа няма да останат. Ако се мобилизирате всичко ще се нареди, а в крайна сметка на кой жив човек му е лесен животът? Но с деца е смислен и цветен- дори да ти звучи ,като клише, така е. Не прави грешката да си махнеш детето заради грандиозни планове за бъдещето или материалности. Детето не е пречка. Има начини винаги. Имам познати,  които завършиха висшето си  образование и след 40, но майка не можеш да станеш по всяко време. Щом Бог е решил да е сега , задръж го,  поеми отговорност и един ден ще бъдеш горда майка , макар и само заради това, че си отгледала детето си!Успех!

Задръж го. Важното е да сте здрави, всичко друго ще се нареди. И аз да бях на твое място, щях да съм в същите размисли. Ти сега имаш една представа как ще завършиш, какво ще работиш, как ще си поживееш. Обаче в един момент може да се окажеш в едно бъдеще, различно от твоите планове и да се замислиш, че си жертвала детето си, заради неосъществени мечти. Имах една позната, роди във втори курс, направо ми беше немислимо на мен. Но момичето си завърши, намери си работа по специалността, отгледа си детето, сега един 10 годишен юнак. Нито са се ограничавали за почивки, за излизания. Винаги ми е изглеждала щастлива.
Разбира се, в началото няма да е ви лесно, но всичко ще се нареди.
Между другото, аз на 30 години още не бях готова, живееше ми се и всичко, което изброи, но родих и не съжалявам. Успех!

Благодаря за съветите, просто съм наистина много объркана и изплашена, защото, ако родя животът ми ще се промени изцяло, а и другото нещо, което ме притеснява е, че водя много нездравословен начин на живот, пуша много, работата ми е доста тежка, работя със силни почистващи препарати, вдигам тежко, нямам пълноценен сън, преживях много голям стрес и се страхувам, че това може да увреди бебето.

Цигарите, ако имаш желание, може да ги спреш. Знам и за спрели пушачки, знам и за такива, дето пушеха и пиеха през цялата бременност. За сега децата им са добре, да чукна на дърво.
А за тежката работа, взимаш си болничен и си почиваш. Тъкмо ще имаш време да учиш и да се явяваш ма изпити.

Цигарите ще ги спра, но проблема е работата, нямам как да взема болничен, живея в чужбина, тук нещата са по-различни, а и ако спра работата няма да имам никакви пари, защото приятелят ми печели прекалено малко, които няма да са достатъчни нито за него, нито за мен, пък да не говорим за бъдещото бебе, а родителите ми няма как да ми помагат финансово.

Виж сега, последният ти пост е самонавиване. Според мен те е страх и си търсиш оправдания. В никакъв случай не те обвинявам, вероятно и аз в твоята ситуация бих правила същото.
Няма да ти казвам какво да правиш, но ще споделя какво знам аз. Предварително да кажа, че аз съм от тези, които не могат да имат дете (не заради аборт), така че може и подсъзнателно да съм пристрастна.
В начална бременност има голям шанс за аборт без абсолютно никакви последици. За това се консултирай с лекар. Въпреки това, ако след 10г. се окаже, че не можеш да забременееш, ще се самообвиняваш, дори и да не е това причината.
Дете се гледа трудно, особено без подкрепа. Какво казва приятеля ти? А родителите ти?
Бременна в университета е по-лесно. Пускат ги в момента, в който видят корема (не казвам да го използваш, просто това съм видяла).
По-голямо щастие от детето няма. Честно казано ти завиждам...
Спри да ревеш и вземете решение заедно с партньора. Това е най-добрия съвет, който мога да ти дам.
Аз ако бях забременяла в университета, сигурно щях да направя аборт, защото от тогавашния ми приятел не исках деца още тогава.

Силно се надявам бащата да иска и той бебето, и тогава не би трябвало да имаш съмнения и въпроси. Ще се роди, ще завършиш, ще се подредят нещата леща, полека... Няма да ви е лесно, но то така или иначе, никъде и на никой не му е, включително и на хората без деца.
Дай шанс на този бонбон да се роди!
А ти спри цигарите! И натоварването.

Права си, наистина се страхувам и търся оправдания. Положението е следното, прекъснах университета за 1 година, заминах за чужбина с цел да събера пари, да се върна в България и да продължа образованието си. Тоест няма как да се възползвам от това, че съм бременна.
Според приятелят ми най-доброто решение е да махна бебето, но не ме притиска, а напротив казва че ще е до мен и ще ми помага с отглеждането, ако реша да го запазя. Оставил е избора изцяло на мен. Неговите близки не знаят и той не иска да им каже, защото се страхува от реакциите им и последствията от тази наша “грешка”.
Моята майка ме подкрепя и ще ме подкрепи, какъвто и избор да направя.
Знам, че има двойки, които правят опити с години, такива, които не могат да имат деца, а аз при положение, че съм благословена с това да съм бременна не мога да се зарадвам и търся причини, които да намалят чувството ми за вина, ако махна бебето е много нечестно..

Ако цял живот ще се самонаказваш, че си го махнала, тогава какъв е смисълът? Ще си пропилееш живота в мисли за нещо, което 1.сама си решила и избрала; 2.искала си да направиш; 3.осъзнаваш,че не му е времето за детв, а цял живот е ОК да страдаш за това си решение?

Махаш бебето с ясната идея, че не искаш това дете, защото ще провали плановете ти.

В крайна сметка си помисли с кои последствия от решението си искаш да живееш.

Допълвам се: ако ТИ имаш бебе, по абсолютно никакъв начин няма да оправиш живота на тези, които искат деца, а нямат!!!

Циганките са благословени по 8-9 пъти.

На твое място не бих махнала бебето ,щом от сега осъзнаваш ,че това е грешка.
След време ще те боли още повече за случилото се.
А детенцето ще го отгледаш ,колкото и трудно да е ,щом си отговорен и борбен човек ,което си личи от постовете ти.

Зависи от теб.
Правила съм аборт, не чувствам вина, това беше съзнателно взето решение. Родих тогава, когато исках и можех да гледам дете. Не бих родила при други обстоятелства.

Ти майчинство ше можеш ли да вземеш? 1год стаж в България имаш ли? Бащата щом взема малко, откъде пари? Това с препаратите е много рисковано, ако ги вдишваш.

Потвърждавам! Нито ще ме огрее, ако го задържиш, нито ще ми развалиш живота, ако го запазиш.
Според мен вече си взела решението, просто го изпълни и живей с последствията.

Има ли кой да помага ? Какво учиш и колко ти остава /Трябва сама да решиш , не е лесно да гледаш дете . В миналото са раждали по на 16 .

Ами, оттук почни- бащата дали става за такъв и дали мажеш да разчиташ на него, и дали иска детето?
Въпреки че, бих приела мнението му за сведение само, след като се оказва, че ти издържаш двойката в големия процент.
Комай никой не е готов за дете и няма смисъл да го раждаш от немай къде.
В днешно време, прекъсването на бременността не е голям проблем и вероятността да се получи усложнение, е пренебрежима.
Едно дете заслужава сигурност, която вие не можете да му дадете.

Не всеки може да не чувства вина за такова нещо.

Цигарите може като начало да намалиш. Не е добре да се спират рязко, липса на никотин в кръвта и т.н. Нищо няма да му стане на бебето ако изпушваш няколко с кафето.
За работата - ако е легална, с договор може гинеколога да ти даде документ, че не бива да работиш. Така от фирмата ще ти плащат болнични до раждането и ще ти пазят мястото.
Но това няма да стане ако чистиш за български шефове.
Пълноценния сън ще дойде с бременността - аз спях като пор. А преди и след ми стигат 5 ч. сън.
Поговорете с бащата, помисли и си реши дали да раждаш. Детето и решението са твои.

Именно. Това не е кукла.
Нито връзката ви е сериозна, нито имаш образование и работа, с която да го издържаш.

Не мога да дам съвет, мога да кажа само аз какво бих направила в тази ситуация - аборт и после никога повече секс без презерватив, докато не реша да имам деца.
Не плачи, млада си, животът е пред теб. Първо създай семейство, после мисли за деца.

Вие сте пълнолетна, работеща, НЕсамотна вече ЖЕНА. Не сте използвали предпазни средства. Сега сте бременна.

Дръжте се сериозно!

След само две години, може да пишете в “Искам бебе”.

Не е непълнолетна.За искам бебе,няма гаранция за никой,да.

Аз не бих родила при тези обстоятелства. Нямаш сериозна връзка, може това въобще да не е твоят човек, нямаш образованието, нямаш сериозна работа. Обричаш себе си и бебето на труден и беден живот. Млада си, имаш време и за дете.

В твоята ситуация не бих родила. Абортите сега не са като от едно време. В коя седмица си?

Авторката, ако решиш да родиш детето, в какво точно ще се изразява подкрепата на приятеля ти? Та него го е страх да каже на родителите си....

На твое място, авторке, бих направила аборт. И секс само с предпазни докато не се решиш съзнателно на бебе. Нито дом имате, нито стабилни работни места, нито доходоносни, нито майчинство ще имаш, няма кой да ви помага. Как си я представяш тая работа. Чувство за вина трябва да изпитваш ако го родиш и го гледаш непълноценно и в мизерия. За всичко си има време, сега не е твоето.

Това с призивите за аборт малко в повече ми идва. Нека си поговорят сериозно двамата млади и нека авторката си реши. Ние няма как да сме сигурни, че ще се обрече на мизерия ако роди. Или пък че ще изпадне в доживотна депресия ако направи аборт.

Потресена съм колко много жени ръсят съвети да роди това дете, нищо че момичето няма да има възможност да го гледа. Ми че то едно куче иска финанси, само че тук говорим за дете.
Аз съвет няма да дам, ще кажа какво бих направила, ако съм в тази ситуация. Щях да направя аборт и да се постарая никога повече да не допусна подобен гаф. Не и докато не се почувствам готова за дете и семейство. Но това съм аз, пък другите да си подреждат живота както сметнат за добре. Аз си имах набелязани цели - образование, работа, собствено жилище и тогава дете. В този ред. Не искам и да си представям как щях да си срина живота, ако бях забременяла като студентка. Никой не ангажирам с мнението си, всеки е различен и си преценява дали е готов да обърне живота си на 180 градуса в неподходящ момент и да яде въздух вместо храна.

Dincho,
ти прочете ли, че бащата принципно е за аборт, но ако е решила друго ще се съгласи.

Така сме устроени, че последната дума е на жената. Той иска или не, ако тя не направи аборт, ще се роди. И обратното, ако тя не иска детето, ще направи аборт и даже няма да му каже.
Така че това негово да се съгласи или не е само формалност. Пък и защо да не се съгласи, знае, че утре си хваща куфарите и си тръгва. Не е като нея да мисли къде ще живее, с какво ще го храни това дете, как ще взима болничен докато учи и успоредно с това работи и т.н.

Прочетох и че ще я подкрепи.
А ти прочете ли, че попитах в какво ще се изразява подкрепата?

Правила съм аборт на 22 години - бременността беше от неподходящ човек.
Никога не съм съжалявала, нито съм се чувствала виновна, нито това ми е попречило да забременявам.

В твоя случай не трябва да се занимаваш с въпросите за вината, а с много по-прагматични въпроси.
1. Бащата става ли за баща?
Какви са професионалните му перспективи? Какъв е характерът му? Не какво ти говори, а какъв е наистина. Дали е издръжлив на стрес, лоялен, грижовен, почтен, желае ли да се раздели с ергенския си живот.
2. Ако бащата не става, ти ставаш ли за майка и за баща?

Ако отговорът на тези въпроси е отрицателен, то не е разумно да раждаш.
Освен ако не си от определени среди, които просто раждат и после не се интересуват как ще ги гледат тия деца.

И спри тия цигари - с или без бебе. Доста тъп начин да си харчиш парите.

Подкрепа е: виж сега жена, то е нашето. Сега е станало, значи сега е трябвало. Дай сега да видим какво ще правим с парите, тука на помощи ли, в България ли ще се прибираме, все нещо трябва да направим.
А той -  ама ако ти решиш, ако .... Баш по" мъжки".

Можеш ли да си самотна майка в Бг? Ще се оправиш ли сама тук?

Този осеменител има ли качества за баща?

Всеки съди от собствения си опит затова авторката трябва сама да реши.

Благодаря отново на всички. Относно парите в момента печеля много добре, мога да взема допълнителни часове ще печеля още повече. Бащата на детето печели доста по-малко от мен, но получава стипендия от университета, в който учи. За неговите разходи донякъде се грижи и семейството му. Проблема е, че работата ми не е за бременна жена и не знам все още колко ще мога да работя.
За тези, които попитаха в какво се изразява подкрепата му и какъв човек е - според мен е доста отговорен, добър и уникален човек, винаги до сега ме е подкрепял доста за каквото и да е. А по този въпрос ще ми помага с гледането, материално и морално. Но неговата гледна точка е, че в момента не сме достатъчно зрели, не сме постигнали целите си и като цяло не е момента за дете. Разликата между нас е че той мисли с главата, а аз със сърцето.. Винаги съм мислила, че ако се случи нещо подобно ще направя аборт без да се замисля, но сега нещата не са точно такива.. Просто сърцето не ми дава да го махна, но пък като се замисля как ще го отгледам изпитвам ужасен страх.

Просто бъди на 100% сигурна в това решение. За да не страдаш после от "Ами, ако...?" Независимо дали го задържиш или не.

Аз също съм млада и много исках и много чаках бебе, което загубих. Но това, че много искат и нямат или не могат да имат не трябва да е водещо в решението да имаш дете.

Просто бъди не на 100, а на 1000% сигурна в решението каквото и да е то. Защото тези неща оставят следи и се помнят цял живот независимо дали са по желание или не. За това и сърцето и мозъка трябва да са на едно мнение.

Успех! И всичко ще бъде наред каквото и да решиш❤️

След последното обяснение, не ви ли е малко неудобно, че съветвате крайно за аборт?

Николко, не е ли ясно?
Как си планирала да се върнеш в БГ, пък да следваш, а той? Продължава да следва в чужбина?
Щом взема стипендия, това е добър знак. Какво учи?
Ясно е, че ти много не мислиш с главата.

Проблема е, че сърцето и мозъкът ми не са на едно мнение..  Не се ръководя от това, дали другите могат или не да имат деца, просто осъзнавам, че съм късметлийка, и съчувствам на тези, които нямат този шанс. Напълно осъзнавам, че който и от двата варианта да избера ще остави следа в живота ми, точно за това ми е толкова трудно да направя този избор.

Защо да ни е неудобно? Тя написа, че само с неговата заплата няма как да се оправят, а очевидно тя работи на черно без договор и няма да взима майчинство. Хубаво, ще има детски надбавки, ще дават някой лев и родителите му, но няма как да дават като за 3ма.
Седнете с твоя приятел и помислете по въпроса в ДЕТАЙЛИ кое и как може да се случи. Ако родиш стъпка по стъпка как ще го гледате това дете първите няколко години. Ами, ако той реши, че не му се родителства сама ще можеш ли да се справиш?

Имаш ли опция за проследяване на бременността?
Лекарите ще те консултират какъв е рискът от това, че досега си работила в отровна среда. Това може да ти помогне да вземеш решение.
При всички случаи, ако ще раждаш, трябва незабавно да прекратиш работа. Не след месец-два, а тези дни. Решението трябва да го вземеш бързо.
Каквито и да са ти плановете за професия, трябва да ги отложиш поне с година. Ще имаш нужда от помощта на двата чифта родители, след като бащата учи и няма как да е много платежоспособен.
Би било глупост да си зареже обучението, за да дондурка с теб бебето.
Какво точно учи?

Моите родители са се сдобили с първото си дете на по 21 години, студенти в чужбина. Било им е ужасно трудно, майка ми е прекъснала за 1 година, родила е в България, живели са разделени много време, после бабите са поели детето, а майка ми е отишла да завърши. През цялото време е страдала ужасно, че не е с детето си. Към края на следването го е взела със себе си, но едвам е завършила, а детето се е разболяло тежко и се е наложило да се върне в България. В крайна сметка всичко това остава зад гърба им и те станаха едни млади баба и дядо, развиха се в професиите си и всичко останало. Но с подкрепата на родителите си през първите години.
Никой не съжалява за вече родено дете, каквито и да са трудностите. Но понякога не е необходимо да се преживяват.
Трябва да си много сигурна в решението си. За мен нямаше никакво съмнение, не бих родила никога от човека, от когото забременях. Но твоето е различно.

Какво точно учи?
[/quote]

Бизнес

Запознай се със законите на тази страна още утре и разбери какво майчинство ще взимаш. Говори с лекари дали препаратите, които ползваш са опасни за бебета. Ако чистиш офиси надали са много опасни. Разбери дали ще взимаш майчинство, ако не - можеш ли да се върнеш при майка ти да те издържа. Бащата няма план как ще гледате детето, следователно е безотговорен. Ако беше отговорен, щеше да мисли как да изкара повече пари и да си гледа детето или поне да ползва презерватив. Аз в същата ситуация направих аборт. Но това си беше мое решение, не казвам че в твоя случай е правилно. Само недей много разчита на бащата, че от сега се вижда, че не иска дете и е незрял.

Каквото и решение да вземеш все ще е грешно. Въпроса е кое е по - малко грешно - аборт или раждане. След 50 години какво ще мислиш?

Не знам. Момчето е младо и учи. Нормално е да не е в състояние да издържа семейство в чужбина. След няколко години ще може да е много по-полезен на семейството си, отколкото ако сега се откаже от следването си, за да стане бачкатор заради моментната надница. Не бих го нарекла безотговорен. Наистина не му е време за деца. Фактът, че си дава сметка за това, издава зрялост.
Принципно всяка жена трябва да си има план Б, в който да не разчита на бащата на детето си. Поне момичетата, за които е в сила българското законодателство.

Два пъти съм била бременна в трудно положение. И двата пъти реших в полза на детето. Не съжалявам. Имам две прекрасни деца. Ферман ... роман мога да напиша за първото си дете, което сега е в пъти повече мъж от всички останали около мен, които се правят на такива!

Аз съм смел човек, когото трудностите не плашат. Първият път бях на работа от няма и година.
Понякога без съпруг е по-лесно.

Винаги съм на линия за такива теми. Ще ти пиша на лични!

Ще е полезно да уточниш в какъв смисъл затруднено положение и някой помагаше ли ти?