Здравейте на всички, имам проблем който все повече ми тежи в последно време, особено след като загубих близък човек наскоро.Ще се опитам на кратко да обясня ситуацията и се надявам да ми дадете съвет.Та така: нашите в момента са разведени, баща ми е проблемен от както се помня/скандали, пиянски истории, бойща над майка ми като бяхме деца и т.н./майка беше в болницата, оперираха я когато разбрахме със сестра ми за първата му любовница, бяхме на по 9-10 години.Никога не е имало кой знае каква загриженост за нас от негова страна, майка ми под постоянен психически и физически тормоз.Както и да е пораснахме, аз заживях при мъжо, след като родих се разбрахме с баща ми, че ще останем при свеки докато малкия поотрасне и лятото ще се преместим да живеем в нас.В свеки бяхме като в дядовата ръкавичка , а и не се разбирахме изобщо.Дойде време, изместихме се, направихме ремонт , сестра ми също си ремонтира напълно от основи едната стая/апартамента беше голям/в деня в който дойде новият и гардероб, а и тъкмо щяхме да поръчваме нова кухня, баща ми изведнъж се развика "Мене някой питал ли ме е дали може" 
Започна се история, че той искал и неговата любовница да дойде да живее с нас, със нейното дете/което пък не е добре здравословно, за което искрено съжалявам/, но ние му казахме, че тази жена няма да ползва мойте неща, че няма да си пере дрехите в моята пералня, че няма да се къпе в банята в която се къпе детето ми.Тук искам да вметна , че апартемнта беше колкото негов толкова и на майка ми, също така цял живот слушахме как той щял да остане за нас и т.н.
Както и да е с големи скандали решихме да продадем апартамента/по точно той постави такъв ултиматум/той си взе неговата половина, а майка раздели нейната м/у мен и сестра ми, тя не взе и една стотинка/.Стигнах и до съществения проблем:той ми се обади няколко пъти/2!/явно формално да си направи устата да види малкия, и от 2 години вече ни вест ни кост, освен това настройваше и дядо ми срещу нас за да му оставят техния апартамент тъй като той сега живее с жена си и с майка й,а аз просто очаквах да се поинтересува от детето, на мнение съм, че без значение от нашите разправии и проблеми все пак малкия е първородния му внук, за това много ме боли.Знам, че не заслужава, и както има една приказка "единственото нещо което е направил за нас е, че се е изпразнил", но въпреки това го обичам и ми тежи.Чудя се дали ако оставя нещата така, да не се виждаме, един ден когато него вече го няма аз ще се обвинявам цял живот.Все повече усещам, че живота е твърде кратък за да го затриваме с такива неща.Наскоро един наш приятел го е видял и той му е казал, че ние не му даваме да вижда малкия, и как не го бил виждал от 2 години, а той просто така и не изяви желание.Стана доста дълго затова искам да попитам, как бихте постъпили:
дали да оставя нещата така и да плача нощем като нахлуят мислите
или да поговоря с него, да разбуня духовете/мъжът ми му се кани много заради всичко което е причинил на нас със майка ми но не е направил нищо само заради мен, също знам, че майка ми и сестра ми ще бъдат много разочаровани ако говоря с него и го допусна до малкия/И все пак аз се чудя, дали няма да съжалявам ако детето ми никога не познае дядо си, или може би е по добре да стой настрана....
Моля ви за съвет, защото настина ми тежи напоследък
Извинявам се предварително за дългият и объркан пост
Започна се история, че той искал и неговата любовница да дойде да живее с нас, със нейното дете/което пък не е добре здравословно, за което искрено съжалявам/, но ние му казахме, че тази жена няма да ползва мойте неща, че няма да си пере дрехите в моята пералня, че няма да се къпе в банята в която се къпе детето ми.Тук искам да вметна , че апартемнта беше колкото негов толкова и на майка ми, също така цял живот слушахме как той щял да остане за нас и т.н.
Както и да е с големи скандали решихме да продадем апартамента/по точно той постави такъв ултиматум/той си взе неговата половина, а майка раздели нейната м/у мен и сестра ми, тя не взе и една стотинка/.Стигнах и до съществения проблем:той ми се обади няколко пъти/2!/явно формално да си направи устата да види малкия, и от 2 години вече ни вест ни кост, освен това настройваше и дядо ми срещу нас за да му оставят техния апартамент тъй като той сега живее с жена си и с майка й,а аз просто очаквах да се поинтересува от детето, на мнение съм, че без значение от нашите разправии и проблеми все пак малкия е първородния му внук, за това много ме боли.Знам, че не заслужава, и както има една приказка "единственото нещо което е направил за нас е, че се е изпразнил", но въпреки това го обичам и ми тежи.Чудя се дали ако оставя нещата така, да не се виждаме, един ден когато него вече го няма аз ще се обвинявам цял живот.Все повече усещам, че живота е твърде кратък за да го затриваме с такива неща.Наскоро един наш приятел го е видял и той му е казал, че ние не му даваме да вижда малкия, и как не го бил виждал от 2 години, а той просто така и не изяви желание.Стана доста дълго затова искам да попитам, как бихте постъпили:
дали да оставя нещата така и да плача нощем като нахлуят мислите
или да поговоря с него, да разбуня духовете/мъжът ми му се кани много заради всичко което е причинил на нас със майка ми но не е направил нищо само заради мен, също знам, че майка ми и сестра ми ще бъдат много разочаровани ако говоря с него и го допусна до малкия/И все пак аз се чудя, дали няма да съжалявам ако детето ми никога не познае дядо си, или може би е по добре да стой настрана....
Моля ви за съвет, защото настина ми тежи напоследък
Извинявам се предварително за дългият и объркан пост
докато стъпи на крака и забрави за болежките. 
, пък после да плеснеш с ръце и да го приемеш, че и да го включиш в готово направено семейство. 
: и от това нищо не ми е станало, а другите ми деца 
Не му преча и не се обаждам, всеки си мисли за своето семейство. На мен ми липсва моята ми майка, заместители не искам. Той ни прежали. също и аз. Виждам го на улицата и не му се обаждам 
Абсолютно съм ЗА! 
и аз съм на същото мнение! 