рецепта за оцеляване

Здравей мила,

аз съм съвсем отскоро член в този форум и го намирам за прекрасен: тук може човек да намери толкова много ценни съвети за всичко възможно, свързано с най-прекрасното в живота ни - децата ни!
Затова и реших да ти пиша - съвети и рецепти не мога да ти дам, но мога да ти дам морална опора и подкрепа, за да не се чувстваш толкова зле и гадно! Не бива да губиш надежда, че утрешният ден ще ти донесе повече късмет и щастие! А най-голямото ти щастие и смисъл в живота остават децата!!!

Затова стискай зъби и смело напред!

А съм сигурна, че и много други майки ще те покрепят да не се предаваш!

Велина

http://www.harpercollins.co.uk/microsites/paulocoelho/downloads/default.aspx

Катерина, искам да ти кажа, че не само ти си в подобно състояние. АЗ също изживявам тежък момент, преди месец ни обраха апратамента. взеха ни всичките пари, които имахме в наличност, сега живеем от "изпарения", парире ни бяха събирани за почивката, която се отложи неясно за кога да не говорим. След това други и други ядове и тревоги се насъбраха и аз крещя и се питам какво и защо правя така, но най-важното на този свят е човек да бъде жив и здрав, пари се печелят, но живот и здраве никога. По-добре да сте живи и здрави и децата ще порастнат и тогава ще ти е по-леко.

Разбирам колко ти е тежко!!!! Сигурна съм, че ще намерите изход от ситуацията!!! Не се отчайвай!!! Кураж, мила!!!! Наистина децата са най-голямото богатство и смисълът на живота ни!!!!

Опитай се да издържиш и да се съхраниш доколкото ти е възможно. Минала съм през такъв етап, убийствено трудно е. При нас се случи така, че сменихме работите и нещата се промениха. Аз съм непоправим оптимист и знам, че в живота няма само лошо - обикновено се редува с хубавото. Така че, не унивай! Просто се опитвай да не изнервяш допълнително обстановката, децата особено. Все едно, те нямат никаква вина за това. Помисли си, че в действителност, това, че имаш мъж, деца, семейство са хубави неща. Дано имаш подкрепа от страна на половинката ти, ако с него сте достатъчно близки, ще го преодолеете. Все пак работите, а има хора и това нямат. Не, че е голямо успокоение, но е добре да цениш това, което си постигнала. Давай го малко по-философски!

Има една тема за надомната работа, там Рут е дала линк към обява на институт за изследвания. Тества се козметика, парите не са лоши. Можеш да изкараш някой лев отгоре ако си прецениш, че ти се пробва. Да потърся ли линка?

Знам че гледайки отстрани е лесно да се дава кураж.
Но повярвай ми мила - този период най-вероятно ще отмине. Имали сме безумно тежки /финансови/ моменти в съвсем близкото минало.
Мъж студент, малко дете, още едно на път. И двамата бяхме с ниски заплати. Знам какво е напрежението. Знам и каква е болката като не можеш да осигуриш на детето си нещата, които искаш.
Неимоверната ни упоритост ни спаси. Това е няма друга рецепта. Само до преди три-четири години си беше чисто оцеляване.
Не съм се предавала духом - децата ми носеха дрешки от братовчеди и приятели. Борбата беше денонощна и нелека.
Слава богу сега вече сме по-добре. Още ми е трудно да го кажа смело, и още на моменти по навик заделям това и онова за черни дни.
Така че направи план и действай - какво и как можеш да направиш, да направите че да се подобрят нещата. Кой и с какво може да ти помогне и действай.
Дано скоро се похвалиш с нещо!

И никога, ама никога дори и в мислите си не съжалявай че си родила децата си - те са най-големия ти късмет и най-голямото ти богатство. Понякога недостижимо за много хора.

Катерина,
не говори така.
Деца се отглеждат и с много малко пари. Не искам да давам примери, но мога, ако се налага.

Доста мъка се измъчи през последните години от много много хора.
От повечето, всъщност.

Моето семейство също премина през големи кризи. И си бяха кризи на оцеляване,
сега дори не мога да си представя как мама и татко са се оправяли без заеми, без излишно напрежение, без драми! Нито веднъж парите не са провокирали любовта и разбирателствтото между родителите ми! Това е рецептата, която мога да ти дам - дръжте се един за друг и не позволявайте парите да ви провокират.

Няма по-важно нещо от взаимоотношенията и семейната среда и тя, а не близалките и сладоледчетата са по-важни за децата ви.

Мога да ти давам и примери на хора, бързо забогатяли и самозабравили се, които погазват и семейство и всичко и са много, много нещастни. След себе си оставят неизлечими следи у децата си и семейния си кръг, който може да си купи всичко, но нещата никога няма да са същите.

Работиш и съпруга ти работи.
Правите каквото можете. Успокой се.
След това седни и помисли не можеш ли да си вдигнеш летвата, тоест, в каква сфера си, какво си научила, знаеш и можеш - какви преспективи имаш. За да потърсиш по-добра и платена работа.

Другия вариант е да кандидатствате за Канада. Имам приятелка, която работи в научна лаборатория, голяма мизерия. Записаха се на курс по френски и двамата са вишисти с малко дете.  Кандидатстваха , събраха там точките и ги одобриха. Сега пак са с малко пари, но са усмихнати и чакат ново бъдеще за себе си!

С всичко това ти казвам едно - човек сам трябва да си дава шансове. Никой няма да ти отвори вратата и да ти каже ' влез', без да си потропала и за 'черните ти очи'.

Успокой се, изходи има поне 10!

Наистина, имаш най-голямото богатство - семейство и деца. Седнете със съпруга си и спокойно поговорете как може да увеличите приходите, има ли разходи, от които може да се лишите. Като имате план за действие, нещата вече не изглеждат толкова сложни.
Няма да забравя в първите години на демокрацията как оцелявахме /не можеше и дума да става за близалки/ Нямахме нищичко за ядене. Ходехме в парка да берем коприва и майка ми ни правеше каша. По-вкусна каша не съм яла! Понякога вечерята ни беше печени слънчогледови семки. За да ни е по-топло и да пестим ток, спяхме в една стая. Трудно беше, много трудно, но не се предавахме. Много важно е да се държиш пред децата си. Да им вдъхваш кураж, че нещата ще се оправят, че това е само временно състояние. И е така, повярвай ми. Всеки минава през такива периоди. Прегръдки

ще си позволя да напиша нещо кратко
В такива случаи, най-важното е да се замислите за приходите, а не за разходите. Това е разковничето. Ако усилията от спестяване и преразпределение, се насочат в изкарване на пари - нещата се нареждат. Особено, ако е с взаимна подкрепа между съпрузите. Префокусиране.

Споделям това мнение - все едно ние с мъжо сме го писали.

Мила Катерина,не си слагай грях на душата като говориш така,ама че то децата са най-хубавото нещо.Ще порасна,само здраве да има.Не се отчайвай,малко са хората без финансови проблеми.Аз лично искам да ти помогна ако мога с дрешки за децата,но колко са големи?Пиши ми на лични

Синът ми се роди в най-голямото нямане.Зимата на 1990 г беше страшно-ни ток,ни храна.всичко с купони,но оцеляхме.Сега изплащаме апартамент и пак е трудно,но горе главата!пиши ми моля те ако мога ще помогна

Мила Катерина, навремето от безпаричие и аз бях стигнала до подобен извод: как да раждам деца като ще живеят в тази скапана държава, защо да ги обричам на глад и безпаричие, защо да ги обременявам от малки, защо да опознават лошата страна на живота от малки, защо, защо, защо.... В крайна сметка реших, че няма да го правя и колкото пъти станеше въпрос за деца отказвах къде тактично, къде категорично, точно затова и връзките ми приключваха с раздяла. Може би прекалено рано се ударих в живота, а никак не бях готова нито да се справям сама, нито да вземам решения за себе сиили не дай боже за други хора. Бях уплашена, но твърдо решена да успея. Завърших университета, започнах да търся работа, но знаеш как е. В крайна сметка намерих работа за млад специалист за крупната заплата от 166.36 лв на месец (само за справка това беше 2004г.) Отчаянието ми беше пълно. Верно е че нямах деца и семейство, но и не виждах никакви изгледи да имам с тази заплата, а годините напредваха и никой нямаше да ме чака да се натуткам да си уредя живота. Тогава реших, че ако искам някога да имам деца ще го направя по другия начин: ще си намеря богат мъж! Речено сторено! Връзката не изтрая и един месец, той с претенциите си на чичко паричко, аз с амбицията да успея професионално, не се получи.
      Какъв е извода ли? Радвай се, че имаш прекрасните си деца и мисли, че можеш да им дадеш повече от материалните неща, защото парите понякога вместо да помагат пречат. Зная, че наред с мислите за тока, парното, храната и всички други разходи, никак не ти идват наум алтруистични идеи, но така няма да си помогнеш. Имаш ги, радвай им се! Един ден като пораснат те няма да помнят, че не си им купила близалка, а че си била до тях и си им помагала и си ги обичала. Успех! Усмихни се.

Много, много тъжен пост Не намирам думи за съчувствие, но...Катерина, благодари на Бог, че са ти живи и здрави дечицата.Гледат се и с много, и с малко.Важното е да са живи и здрави и да се обичаме Животът е синусоида - днес сте зле, утре не се знае
Пожелавам ви много семейно щастие въпреки ненормалния живот, който ни налага милата ни държавица

и аз се чудя защо родих дете, от известно време мисля че няма смисъл да живея повече, но ме е страх да се самоубия вече дори не мога да мисля, то по цял ден реве и не знам какво да правя, сигурно е гладен и аз не знам.

Не случайно старите хора са казали: "Любов, здраве и пари заедно под един покрив не живеят".
Знам, че нещата са свързани. Знам, че всичко опира до пари. Но и не можеш да купиш всичко с пари, нали?
Надникни в съседните клубове - на родители загубили децата си, или на тези които с години не могат да станат родители и ще разбереш колко е повече това, което имаш от това, което нямаш.
Стегни се! Или е период, който трябва да издържите всички заедно, или просто трябва да рискуваш, да предприемеш стъпки в живота си, които да променят сегашното ти положение.
Само запример: до преди 2-3 месеца работих на голяма заплата, но без никаква перспектива, почти нищо не вършех по цял ден и въпреки всичко ме държаха и плащаха. Напуснах, започнах наново, по специалността си. Ще ми трябва още толкова време, за да стигна старата си заплата. Всички ми казват, че съм луда, но аз виждам по - ясно напред, по - добре и пълноценно се чувствам и смятам, че риска и трудния ни сега период си струва.
Също така знам, че парите никога няма да ни стигат и далеч не са най - важното!

tyty, недей така. Заведи детенцето на лекар да го види, гушни го. Със сигурност си много уморена, но скоро, много скоро то ще поотрасне, ще почне да изразява своите чувства към теб и всичкият смисъл от това ще се проясни. Горе главата и знай, че и най-трудните моменти преминават.

Хеййй момичета - недейте така!
Вярно е че в днешно време никому не е лесно, вярно е че нашето поколение много отнесе, но наистина си дайте сметка за цената на живота. Преди 6 години загубих за два месеца много близки на сърцето ми хора - това беше момент на голямо изпитание и за мойто семейство. Но точно тогава си дадох сметка че няма нищо по-безценно от здравето и любовта!!!
Повярвай ми няма!!!


Не говори така - грехота е. Пиши на лични от какво имаш нужда, същото се отнася и до авторката - видях че и друга мама и е предложила помощ на бележки. Винаги има начин да помогнеш на някого - но не унивайте момичета.
Не е срамно да помолиш за помощ, и да я получиш също. Важното е да не се предаваш.


Абсолютно   

Сметките ни не са плащани от пет месеца - не ние за пръв път, хладилникът е празен - ще го преживеем, но оня ден като бяхме тотално без стотинка не можахме да купим мляко на детето ( а то кисело не яде ), та беше останало само лъжичка от АМ, но не и стигна естественно и дадох захарна вода за да я залъжа Нямам средства за кухня и и давам от това от което ние ядем. Доизносваме дрешки на близки и познати и мие толкова болно. Мъжът ми до скоро беше безработен . Сега е на работа срещу 170 лв. Прекрасно те разбирам с тази разлика , че не съжалявам за детето а само се моля да сме здрави, че разболее ли се някой тежко и горко.

В допълнение на първият ми пост искам да допълня, че преди години на моето семейство се случиха много неприятности, загубихме много пари и жива стока. Стана така, че със заеми и много лишения възвърнахме всичко, но на следващата година загубихме мама, коят0о вече никога няма да можем да върнем. Както и сега обраха ни, но нали СМЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ ОТ ТОВА ПО-ХУБАВО НЯМА.
Катерина, не се отчайвай.

Мила Катерина,не се отчайвай,ето че има лъч светлина в тъмния тунел,нещата бавно ще започнат да се подреждат.На никой не е лесно в тези времена,всеки се бори.Най-голямото ти богатство са децата и семейството,важното е да сте живи и здрави,другото се постига.Имаш подкрепата ни макар и виртуално  Горе главата!

Ами като е гладен нахрани го и не се чуди защо си го родила. Радвай му се и го обичай. Това поне не става с пари.

Те парите на кой ли му стигат но какво да се прави ще се " борим " с този живот и ще се надяваме да сме живи и здрави. 

"Щастливите хора броят това , което имат , нещастните - това , което нямат!"Брой , това , което имаш: две прекрасни деца , добър и разбиращ съпруг , покрив над главата си , място , където можеш да споделиш ...

Момичета, в този форум има много ЧОВЕЦИ! Ако сте в трудна ситуация, дотокова трудна, 4е да не можете да осигурите храна, играчки, книжки или дрешки за детето си, пуснете тема в Благотворителност...Веднага ще се отзоват десетки майчета и всеки ще помогне с каквото може...Не е призив, просто идея как по-малко деца да порастват преждевременно...

Не го казвай повече това ..."чудя се защо родих дете"..звучи ужасно.Само трябва да благодариш всеки ден,че имаш такова щастие.На никой не му е лесно,ама не сме трагнали да се самоубиваме..Всеки се бори с живота,няма нищо на готово..И не мисли,че ти ги говоря ,защото ми е широко около врата,савсем не..Не стой да се тюхкаш и да пишеш подобни неща,ами се вземи в ръце и се погрижи за детето си!!!

Катерина и Тити, щом сте стигнали дъното значи освен нагоре друг път няма. Аз сега като се върна назад в годините се чудя какво ми е дало сили да си отгледам детето и да оцелея. Като че ли живота ми е минал като сън около мен. Толкова съм била улисана в грижи за детето и насъщния че годините са се изнизали покрай мен. Като забременях с големия ми син бях на 19 г. студентка в 1 курс. Казах на мъжа ми и седнахме да се чудим какво да правим. Бях твърдо убедена че ако го оставя всички ще просим на улицата а детето ще е повито с вестници.  Мъжа ми ме убеди да оставя детето. Стиснахме зъби и във втори курс родих. Годината беше 1991. В София - купонна система като за бременните не се предвиждаше мляко. Получих анемия и с мъжа ми обикаляхме като малоумни по магазините да се молим за малко черен дроб и месо.  Продадоха ми две пилета тежащи ОБЩО  килограм. Нямаше захар, сирене, нищо. Свекърва ми ми намери от помощи сухо мляко и какао и си изкарах бременността с домашен течен шоколад. За 20-я си рожден ден исках от мъжа ми подарък - кисело мляко. Нареди се в 3 през нощта на опашка и в 11 ми донесе две кофички. Толкова отскубнал от бабичките за бременната си жена. Като родих ежедневието ни беше следното: през деня гледам бебе - сама, като заспи - уча, като науча почвам да пиша дипломни работи на една стара машина - цяла нощ. Мъжа ми записа второ висше и през деня ходеше на училище, вечер кога учил, кога не учил превеждаше на компютъра а в събота и неделя ходеше хамалин в студентската борса. Започна редовна работа когато малкия беше на 10 месеца, от едното висше беше изкарал 4 години от другото 3. Аз започнах редовна работа когато малкия беше на 1.6 м. а освен това учех в 4 курс продължих да пиша дипломни работи вечер. И после се заредиха 96, 97 г. когато моята заплата едва покриваше наема а заплатата на мъжа ми - сметките. Детето ми седеше залепило жално нос на витрините в магазините а аз молех продавача да ми отреже 100 гр. шунка или телешко колкото да сготвя нещо за детето. Ние ядяхме зеле и боб. Детето си гледах съвсем сама защото роднините ми са далече а мъжа ми беше от командировка в командировка. Разбирах че си е идвал по оставените мръсни дрехи и заплатата. И оцелях някакси. Не знам как. Но днес имам хубава работа, мъжа ми също. Имаме второ дете и аз мога да си позволя да си седя в къщи и да гледам само него. Изплащам апартамент и си мисля да сменям колата. Занимавам се с ремонт в къщи и разглеждам лъскави магазини. А хладилника ми винаги е пълен и си правя сметки за по-голям в най-скоро време. 
Дълъг ми стана постинга, за което се извинявам, но искам с него да потвърдя първата си мисъл. Стигнах дъното и оцелях защото не можех да си позволя да се самоубия или да избягам. Нямах време да мисля за такива работи. Не мислех дали ще се оправим някога, просто оцелявах.
Успех и на вас!

Никога не се отчайвай, моли се само да бъдете живи и здрави, или с други думи- болест и смърт да няма!!!              . Всеки има безкрайно трудни и продължителни периоди. Да имате покрив над главата, все ще се завърти нещо за ядене. Ако имаш нужда от дрешки и играчки, пиши ми! От 0 до 16 годишни мога да ти осигуря. Също и играчки, обаче за момичета! Бъдете много волеви! Бог да ви пази!

                  Мила Катерина,90 % от българите са с подобни проблеми.Да са живи и здрави дечицата ти - това да е най-голямата ти грижа ,а всичко останало ще се нареди.Помисли колко хора искат дечица,а не могат да имат и колко се мъчат да върнат здравето на децата си и да облекчат положението им.Бъди щастлива,че твоите са живи и здрави.Ние се сблъскахме със здравословен проблем и какво - попиляхме сума ти пари,още даваме и търсим начин да помогнем на малката.Повярвай готова съм да ходя гола и боса,да съм на хляб и вода ,но детето да се въстанови напълно.
                 Кураж ,момиче, докато сте здрави имате шансове да подобрите финансите.А живота тече на приливи и отливи време е вече нещата да се подобрят.Родителите са ни имали кризи,след това са били добре,сега ние преживяваме подобен период и се вижда светлина в тунела.
                 Бъди щастлива със съкровищата ,които имаш в къщи. 

Майчици, много ви се възхищавам на куража и на силата да оцелеете и да живеете достойно! Впечатлена съм от всчики, които разказаха тук своите истории. Много е трудно да имаш финансови проблеми, това може почти да убие човешкото в теб. В такива моменти, връзката или страда до разпадане, или укрепва най-силно. Ако се борите заедно, някой ден ще погледнете назад и ще видите със смесени чувства на този период на живота си. Най-трудните моменти, особено най-оскъдните от брака ни, са били тези, в които с мъжа ми сме били най-единни и близки за много неща...
От друга страна, в годините на кризата мъжът ми ми е разказвал как семейството му е било до толкова "на ръба" , че са яли седмици наред само боб и леща. Сега майка му има строителна фирма, пицария, кара джип и т.н., но с баща му отдавна вече не са едно семейство. Мисля, че точно на мизерията не са могли да оцелеят заедно. Според мен тя просто е пожертвала всичко, за да излезе от блатото и това всичко е включвало и семейството, и децата. Може да се смята за успяла, но лично не смятам, че жертвата си е струвала.
Ако сте вярващи се молете много за ситуацията. Бог е обещал, че ще се погрижи за ежедневните ни нужди. В църквата, в която ходя има много нуждаещи се, много бедни семейства, включително и многодетни. Аз не мога да си представя на практика как могат да оцелеят с приходите, които имат. Но те го правят и то достойно, без да се оплакват, без да хленчат, дори с благодарност към Бог и живота за всичко хубаво, което ежедневно им се дава. Те получават помощ и подкрепа от хора около тях и това е смисълът: човек не е само същество, в трудни моменти то трябва да потърси помощ от себеподобните си и съм сигурна, че ще се намерят хора, които да протегнат ръка.

 

Рецепта едва ли ще намериш.... но подкрепа ( поне от тук) винаги

За едно си много права- когато немотията почука на вратата, любовта, отлита през комина...това е истината, колкото и да е гадна тя 

Не знам как да помогна, ние също не тънем в разкош и пари, но се справяме някак си (все пак сме и с едно дете), но се надявам нещата при вас да са временни и да дойде един по-добър момент скоро. Дано съм права в надеждите си, че хората могат да живеят по-добре в близко бъдеще 

Не се предавай!
Такъв е живота. Целия съзнателен живот съм живяла с майка ми и сестра ми. Когато татко ми почина майка ми беше на 33г. без работа , без пари и на улицата , с две малки деца. Живота ни научи , че трябва да се борим. Случвало ми се е по някой път да се отчая , но влез в съседния форум "Родители преживели загуба". Сигурна съм , че ще видиш колко много мъка има на тази земя в сравнение с твоята.

Катерина, първият ти пост е точен цитат на моите мисли, когато съм била уморена и отчаяна от въртележката на живота! Дай си малко почивка, купи си витамини и плодове, събери си силите и ще видиш, че начин винаги има!
И ние не сме в цветущо финансово положение и ми е обидно и на мен, че двама висшисти не могат да изкарат колкото да отгледат 2 деца, но не съм ги лишила от нищо - продавам дрешки, майсторя, търся и обикалям по магазините...начини много.

Мартисън, възхищавам ти се!!!

Живота е такъв кръговрат, че в един момент можеш да си на дъното, а в следващия на върха.
Не си позволявай да се отчайваш, гледай напред заради себе си, семейството и децата си. Ще дойдат по-добри времена и ще си спомняш със смесени чувства този период.

Мартисън,мислех че такива характери има само по филмите