детето ми прави сериозни бели

не знам как и защо се е стигнало дотук. предполагам е започнало постепенно с по-дребни неща...

ако габриела направи това с огледалото ще й се скарам сериозно, там на място. а ако се върне да го дочупи, ще отнесе такъв бой, че ще го помни - връщането ще бъде явно противопоставяне на това, което вече съм казала.

а ти с какво го заплашваш? и после изпълняваш ли си заканите? това мисля, че е важно.

и въпросът "ти да не си господ.." е неправилен според мен. на тази възраст риториката им е слаба страна. нямат нужда от много думи, а от кратки и ясни послания. аз бих казала "ти нямаш право да решаваш за неща, които не са твои".

трябва според мен да се действа много твърдо и последователно, но най-важното е да се открие причината за това поведение.

С два шамара на място още щом посегне втори път към нещото въпреки, че съм му казала да не чупи. Лично аз, на моето си дете. Ти сама си решаваш на твоето.

Малеееее, не знам какво да ти кажа. Може би баща му трябва да поговори с него "по мъжки" и да му разясни някои неща - за агресията, насилието и за това как се наказват от другите хора и от закона тези неща. Опитайте с добро, без насилие и наказания. А ако му се разсърдиш и не му говориш след такива случки няма ли да се впечатли?

Щом сте я докарали до там, съвсем умишлено да прави бели и то след много говорене, обяснения и наказания, може би малко пердах би помогнал... Лично аз бих напердашила моята, ако направи това. Защото явно с добро не става. А ако не се пресече бързо, може да стане и доста по зле. И разбира се много ще се ровя и разпитвам, за да разбера каква е причината. Противно на общото схващане, пердахът не изключва и сериозните разговори /т.е. сам по себе си е абсолютно недостатъчен/. може би и една по-сириозно изолация ще свърщи също работа, но лично аз не бих успяла да я наложа.
Моята също понякога се е мислила за "всевиша". Чудила съм се как, без да я стресирам, нагледно да й покажа, че всъщност е още много зависима и безпомощна. И да я убедя, че повечето неща в живота нито могат, нито някога ще й бъдат подвластни. Но не съм намерила начин до сега.

Според мен говорене,говорене и пак говорене,с ясни конкретни и точни изречения.Непрекъснато общувай с него не само когато направи беля.Малката ми и тя е склонна да върши големи бели.В тази възраст изпробват до къде могат да стигнат и изпитват границите на поведението си.Това е нормално и оформя характер но уточнете ясно и разбираемо за него правилата.Това е важно за детето .Когато е успяло да се държи добре го хвали щедро ,измисли и стимули/не материални/.Когато направи беля -покажи колко си обидена и разочарована от неговата постъпка и попитай как да промените нещата ,включи и "мнението" за конкретното действие и на негови любими герои или играчки ,пробвай да го манипулираш леко и внимателно /това не е лошо и се използва във възпитанието при тази възраст/ ,винаги реагирай адекватно и веднага ,спокойно но твърдо и сигурно.Никак не е лестно но повярвай има резултат след извесно време.Непременно бъди постоянна.Успех  

Направете му постановка. Обясни му, че ако продължава в същия дух, един ден ще се появи собственика на колата (примерно) и ще иска да го набие, да го вземе от вас и да го заведе в полицията (да речем). На приказките сигурно няма да ви се хване. Но ако хванете един ваш приятел (който все пак да е по-як и да всява респект) и му направите една такава постановка - след белята човека да вземе да му се "ядоса" много и да почне да му се кара, да го понашамари и уж да тръгне да го води в полицията. В този момент вече вие ще решите кога да свърши театъра. Но в този момент той ще види, че става сериозно и страшно.
Това ми дойде като първа мисъл. Но явно вашето дете е свикнало, че може всичко да прави и това да остава безнаказано. Едно от най-важните неща, които трябва родителите да спазваме като възпитатели е, когато заплашваме, да изпълняваме заканите си.
Когато сме навън и видя, че децата ми правят каквато и да било беля винаги съм оставяла да им се скарат хората (ако сме в заведение или магазин). Когато чуждите се карат на децата ми, тогава има повече смисъл. В такива моменти аз не ги защитавам и те разбират, че ако продължават да го вършат това, някой път може и по-зле да стане.

Ако това се случва за първи път, а не е градация в поведението според мен детето има някакъв проблем и това е начин да го покаже.  Всяко насилие от ваше страна или пък малтретиране не би решило проблема, а би го задълбочило.

Ако е градация в поведението - от лошо към по-лошо държание - грешката е ваша и следва да я поправите умно и разумно.

Аз бих се посъветвала със специалист.

И не мисля, че си прави белите с 'чиста съвест', тези му действия са предизвикани от нещо и вие следва да разберете от какво, вместо да решавате, че е лошо, разглезено, че сте му отпуснали юзидите или каквото и да е друго.

 

Мда!Точно така!Аз също постъпвам така като майка на един разбойник!Но въобще не го чакм да чупи ами реагирам щом видя че отново посяга към въпросното нещо,хващам ,питам да му счупя ли нещо и аз просто защото не ми харесва,а и какво право има да руши нещо което не е негово и за което някой се е трудил много докато го постигне,дори ако се наложи го пошляпвам и го питам дали му е приятно и как се чувства сега!И защо ме кара да правя неща който неискам да правя!Това са сериозни неща,трябва да може да цени и да мисли преди да направи какво и да било!Това става с много много разговори и вървене след него,няма друг начин!

Вай, вай лоша работа. Пробвай със заплахи с полицията например. При нас действа, ама и тя не е правила чак такива бели.

И аз ползвам полицията като заплаха, най-вече като сме в колата и иска да излиза от столчето, де. Но е много смешно това плашене с полицията. .

Иначе на въпроса, хареса ми идеята за постановката. Ако вече сте говорили, обяснявали и така нататък, май следващата стъпка логично е тази.

Аз бих нашамарила детето си при положение, че е предупредено неколкократно...При твоето не знам. Мисля, че той много добре познава реакциите ви вече- явно и от наказания няма ефект. Ако като цяло поведението му ви притеснява, потърсете психолог. Успех!

Остави го да си понесе последствията.........не го спасявай........щом не разбира.........нека мята камъни и после сам да се оправя със съседа...........най- малко ще се размине с удължено ухо

Според мен той изразява протест срещу прекалено закрилническото ти поведение...детето иска да се почувства самостоятелно...........така тълкувам аз нещата

Знаеш ли мила, до скоро и ние имахме доста сходен проблем,само че при нас беше и с бой над други деца.Пробвала съм най различни варианти на заплахи,наказания,лишавания,да ти кажа нищо не помогна.Нашия господин се мислеше за най-велик,че той е най умен ,най-силен ,първи във всяко отношение и всичко което беше около него беше нищожно тн.т.До момента в който се збиха с едно по-голямо от него дете и той разбра че има и по-големи.Но аз междувременно започнах да го водя на психолог и нейните препоръки бяха следните:Никога,ама никога не му казвай че е лош,че е невъзпитан и др.В момента в който направи беля аз казвах" Виж мамо, аз много добре знам, че ти си най- доброто дете което познавам и това което правиш не е хубава постъпка" и изобщо всеки път повтарях колко е добър,колко е умен ,и колко го обичам,като наблягам на постъпката,обяснения защо не бива да се прави,но ако е възможно със спокоен тон/за да види той че ти не излизаш от релси толкова лесно/.Никога директно към неговата личност с нападки не съм се обръщала.И след известно време нещата се оправиха.В момента имам най прекрасното дете /да не казвам голяма дума/,пак прави бели но не умишлени и най-вече ПРИКЛЮЧИХМЕ с боя.....Така ,че лапай по едно валерианче и много спокойствие,но мисля че ще е добре да се консултираш и с психолог.
Успех! 

и според мен малко пердах  би помогнал

Какъв е тоя бой дето го препоръчват повечето, нещо не ми го побира главата. Явно проблема е някъде другаде и с детето трябва да се поговори внимателно и сериозно и да се разбере откъде идва всичко. Може би и със специалист, ако смяташ че сама не можеш да се оправиш.

Ами ако проблема не е сериозен, а просто детето е свикнало, че всичко може и остава безнаказано?

Ами аз не видях някой да казва"Майки бийте си децата ,че да ги възпитате"

На мен повече на това ми прилича...

http://www.biberonbg.com/info/agresia.htm

Много хубава статия, в която естествено и дума не се споменава за пляскане на детето.

с това ама изобщо не мога да се съглася   
Ако някое 4.годишно дете започне да ми троши колата, едва ли ще се разправям чак толкова с него, ще го хвана, и ще водя при родителите му, и от тях ще търся отговорност , а не от него   
Няма да го пребивам или да се разправям с 4.годишно хлапе   , ами ако нещо му направя в яростта си   , нали родителите после могат да ме съдят за такова нещо   

Белите му са далеч от нормалните детски бели, направо малко ми приличат на  вандализъм   
Отговорноста за поведението на децата според мен е изцяло на родителите, а щом не се справяте, най добре да се обЪрнете за помощ към специалисти 

Съгласна съм че като заплашваш с нещо детето, да не излиза, да не гледа тв, или там каквито са твойте заплахи, си дръж на думата... иначе няма файда

Ами още ти е малко детето. Белите му могат да са големи, но не са "на пук" и с "умисъл", нито ти се е налагало да използваш целия арсенал от увещания, наказания и т.н. Била съм сигурно 4 - 5 пъти и макар да ми е било много гадно, не съжалявам. Имало е ефект. Повечето от вас не могат да разберат, че има деца /по-големички/, които понякога зациклят - съзнават, че нещо което правят е лошо, но не могат да спрат. И струва ми се подсъзнателно "се сърдят" на възрастния, че не може да се справи с проблема. И нямат желание да бъдат разбирани е увещавани. Един тупаник по дупето /с извинение/ много бързо ги изкарва от това състояние и ги прави много по-склонни към разговори и анализи. И да уточня, че това важи за възрастов диапазон приблизително от 4 до 5 г. При по-малките си е жестоко, защото не осъзнават напълно, а при по-големите вече е унизително и обидно за самото дете и може да има неприятни последици.
Майките на малките дечица 1-2-3 г. категорично отричат боя, а на по-големинте са склонни да прибягват понякога до него. Аз също съм била противничка на пердаха.

Извинявай, не се заяждам, но ти показваш ли му, че подобно поведение има сериозни последиц?
В смисъл, не знам какво разбираш под "наказан за 3 дни".
Той е достатъчно голям, за да знае, че всяко действие има и морални, и физически последици.
Аз още при първото удряне на огледалото щях да се скарам и да го накарам да се върне да го намести. След счупването надали щях да ударя детето (пляскам децата ми само през ръцете и то, когато има опасност да се наранят, а аз съм повторила няколко пъти - примерно, опитват се да хванат врящата тенджера на котлона или нещо подобно). Но... бих го накарала да останем там и да изчакаме собственикът. Щях да му платя щетите (иначе, тръгвайки си, показваш, че подобно нещо е ненаказуемо). Щях да накарам детето да се извини, а после за същата сума, която дам за огледалото, щях да го лиша от играчки, дрешки, лакомства или други желани (но не необходими) за него неща.
За хвърлянето на камъни - същото. Първо ще го попитам как би се чувствало, ако някой нарочно счупи някоя негова любима играчка, а после отново ще му обясня колко е важно да уважава вещите на другите хора и как се чувстват те (т.е. ще го накарам да се постави на тяхното място).
И още нещо, при подобни действия ще го накарам да ми каже каква е причината да е толкова ядосан, на кого/какво се сърди, а не бих подходила с риторика или ирония.
Трябва в момента на действието да има противодействие, иначе няма да има резултат.
И поговори с психолог, защото често подобно поведение преминава в агресия или автоагресия, но първо разбери причината.
Не се страхумай да се скараш на детето си, но и не го прави за щяло и нещяло.
Баланс му е майката.
Успех.

Да бе да сигурно ако питаш детски психолог за проблема ще ти препоръча "тупаник по дупето" за проблемите на агресията при 4-5 годишните!
По-скоро трябва да се постъпи както казва Азаф!

Психолога не живее по 24 часа с детето, нали така?

Че това му е работата Няма да си изяде хляба я

Аз се ръководя основно от детето си. Неговата реакция показва дали съм била права или не. В случаите когато е яла бой, после е била изключително мила, извиняваща се готова на "сътрудничество".

Дилянка, не се хващай за думата. Има детски психолози, които препоръчват плясването като крайна мярка

ОК може. Но в този конкретен случай ми се струва че пляскането няма да даде нужния резултат. Като и авторката на темата казва, това са сериозни бели и към тях трябва да се подходи сериозно - т.е. да се говори с детето и да се разбере защо прави така и т.н.

Това, което azaf  предлага е много правилно, но... 4-5 годишните бързо губят нишката при дълги обяснения и последствия. Често ми се е случвало след дълаг разговор по повод беля на дъщеря ми да я попитам "Сега разбра ли защо се ядосах" И тя да отговори "Не". Т.е. това, което предлага azaf е много правилно, но при такава беля /с откровен умисъл и липса на разкаяние/ трябва и да има "акцент". Иначе нещата ще са малко "зъмаглени"

Дилянка изрично писах, че сам по себе си боят няма абсолютно никакъв ефект. И той е нужен именно при сериозните случаи.

Аааа, зависи от детето. В случая надали ще стане.
Защото аз живея по 24 ч. с 2 деца, чиито характери са като слънцето и луната.
Ванеса разбира от дума и е като дъщеря ти. Когато я плесна, става добра и послушна, а втори път не прави същото нещо.
Да, но Киса е другата крайност. Нервна е и се инати. Колкото пъти съм посягала, после се цупи, сърди, прави още повече на пук, дори веднъж замахна и ме удари, а после удряше ядосано в стената. Тогава, всъщност стигнах до по-горните изводи. Откакто прилагам новите методи, тя е все по-спокойна и внимателна.
Та така. Което върви при едно по-уравновесено дете, трудно ще мине при дете с по-неустойчив характер .

Точно така. Не обясняваш до припадък, а действаш - направил е нещо лошо, извинява се, плаща си (т.е. в случая ти плащаш с пари, а той бива лишен от някакво удоволствие) и казваш точно и ясно: "Това е лошо. Помисли как би се чувствал ти, ако някой просто така на инат ти счупи любимата количка. Сега няма да получиш еди-какво-си, защото щях да го купя с тези пари, но тях ще ги дам на чичкото, за да оправи счупеното от теб огледало, а ти ще получиш нещото, когато видя, че ме слушаш, като кажа да не правиш нещо."
Т.е. аз съм за рестрикциите, а не за насилието.

Така действам с децата ми, въпреки че са по-малки и има ефект.
Пример, искаха да гледат снимки и им дадох албумчето, но те се сдърпаха и го скъсаха. Взех го и казах, че сега няма да им дам повече албумчета, защото не умеят да ги пазят. Ще им дам техните книжки и ако ги разглеждат внимателно, ще им дам пак албумчетата. Книжките са с меки корици за Франклин и вече цяла седмица ги "четат", заради картинките, но все още са като нови. Естествено, дадох им още албумчета и засега няма щети.

Еееееееееее, че то си зависи и от детето.Твоето дете реагира така,ако на моето му кажа това отговора преди ще ше да бъде: " И какво от това не искам количка или добре няма да разглаждам албумче и като му дам книжката ще я скъса"
Слава богу ние вече нямаме проблеми от този род,но имахме и сина ми реагираше точно по този начин.От дете до дете има разлика.............

Е, аз точно това писах, но в предишния пост, че всяко дете е различно и при всяко върви различен подход.
Ама жената иска съвети и аз пиша за моя опит. Всеки пише за своя, а тя сама ще си избере как да действа. Все пак, ние не познаваме детето и не знаем какво е ежедневното му поведение .

Съгласих се .Така е!

А според вас какво поражда в децата ни подобни реакции? Много ми се ще, ако мога да избегна подобно поведение да работя от сега, а не да чакам да ми прекипи. Аз я наказвам до стената докато не дойде да се извини (това се изразява в гушкане и целувка). Наказвам я само, ако ме е ударила или ако прави нещо, което пречи на околните (преди няколко дни седяхме в градината на едни приятели и тя започна да къса цветята, след 10-тото цвете и многобройните молби на приятелите да спре я наказах). Тя  започва точно изпитване на нервичките ми. Та се чудя как е най-добре да реагирам в подобни ситуации, защото преди 2 седмици плачеше до стената, а сега ми се хили като тиква. За действията и които застрашават здравето и безопасността и прилагам друг метод. Имаме кактус. До едно време я пазех, а после и позволих да го пипне и да види, че боде. От тогава не го е пипала или застава до него и прави знаци, че боли. С камина сме и и позволих да я пипне с пръстче, за да види, че пари.
Извинявам се, че разводнявам тамата, но ми се иска да си помогнем докато е време.

Според мен, мое си мнение, не трябва да се обръща внимание на белите..........В смисъл, че като наказваш концентрираш вниманието на детето към белята ...........а може въобще нищо да не разбере...........т.е. аз го действам подмолно............Когато Йоан ме удари, аз му махвам ръката и казвам съвсем между другото " Недей така миличък, не е хубаво така....." или нещо от сорта и си продължаваме да се глезим все едно нищо не е било..........Трябва да ви кажа, че расте невероятно мило и внимателно с хората около себе си дете.
За мен това е правилния подход........но чакам да прочета и други идеи

Всичко това е много хубаво когато става въпрос за малки деца и малки бели. Но все идва един момент, в който децата порастват и на белите им трябва да се обърне внимание. За този момент става въпрос в темата, струва ми се.

Ето ви подобна случка от последните месеци. Слиза мъжа ми за работа и огледалото на колата ни виси счупено  . Не искам да ви казвам колко ни струваше новото. Парите отделихме от семейния си бюджет и така ощетихме децата си.
А като се замисля може на някое мило детенце просто да не му е харесал цвета  на колата ни ... или да е било сърдито на майка си че не му е купила сладолед … или че го прибира по-рано … или просто не е било на кеф … Ние не живеем в гората, а в общество и трябва да научим децата си, че има правила, които задължително се спазват, а постъпките водят до последици.

Ако някое от моите момчета направи подобно нещо го завеждам при собственика на колата, карам го да си признае белята, да обясни на човека защо е направил така. После се споразумявам за заплащането на щетата и като се приберем в къщи ясно давам да се разбере, че парите за счупеното огледало ще бъдат одържани от парите за глезотиите му. Може и да не удържа 200 – 300 лв от бонбони (че то няма да яде до 18-тата си годишнина), но при всяко положение ще е достатъчно дълго за да си спомня цял живот!

Аз на джуджанка отговарям

Сикрет, нали все пак трябва да се забраняват някои неща. За мен е недопустимо да ме удря, за други границите са други. Идеята ми беше да се дадът съвети за това как да разберем, че детето е тръгнало по т.н. лош път и да се справяме в корена на проблема, а не да чакаме да се стига до крайности. То това май е за друга тема. Дано майката на това детенце да намери добро решение на проблема. Самата аз съм израснала с такова дете и знам колко е наприятно да общуваш с такъв човек.

Напълно съм съгласна с това мнение. Аз също бих го ударила по дупето, вече е достатъчно голямо дете за да разбира, пък и щом прави на пук и от приказки полза няма... Друг начин не виждам. Аз по принцип съм против боя, но има случаи в които е допустим. А и детето явно не ви зачита като авторитет щом ви се противопоставя явно и без това да го притеснява. Най разумно е да го лишиш от нещо без което не може, нещо което обича и на което държи, ако няма ефект не виждам друг начин освен боя. Колкото и гадно да звучи.

Миличка доста сте изпуснали положението , вземи се в ръце - спокойно поговорете с него и съссъпруга ти на 6 очи, разяснете му че тези неща не са хубави и както прочетох в еднин от предните коментари ако не се споразумеете просто трябва да му покажеш и с действия кое му е позволено и кое не. Желая ти много усех защото проблема ти е найстина сериозен

Аз бих взела една от любимите играчки и пред очите му ще я счупя с въпрос дали му е харесало

 

И така падаш на неговото ниво и губиш като родител и авторитет.

За изброените бели директно щеше да си отнесе пердаха. Учител съм, педагог съм, но при положение, че не са подействали нито заплахи, нито приказки- действам. Изяжте ме сега с парцалите, но за мен е недопустимо едно дете да си мисли, че всичко му е простено, щото е дете 

Ееееее,чак пък толкова!

Що бе , ами убиите ги от бой тогава, пък да видим тогава на кое ниво отивате
Това което предложих е лично мое мнение ,не зъдължавам никого но понякога е по добре вместо с наказания и бой да превърнем възпитанието във игра ,не мислите ли
А и какво значи на неговото ниво, защо подценявате децата си , понякога те са дори по-интелигентни и от нас. Тази агресия е израз на нещо което май никой не е разбрал,след толкова много предложения

Ами ........за мен това е подло и не възпитателно.........и направо ме побиват тръпки от подобен род агресия.........Символизира за мен почупването на самото дете..........

Абсолютно грешна посока!И какво ще постигнеш?Най-многа след това и той да отиде и да ти счупи нещо твое,което ти е ценно и любимо.И така се получава един омагьосан кръг-та нали ние чрез нашето поведение даваме пример на децата си?Целта е да му покажеш как НЕ се прави,а не да му се караш и в същото време ти на направиш същото-объркваш  ценностната му система!
За боя-абсурд е да помогне! Явно е, че има сериозен проблем и моето мнение е, че най-добър съвет ще ви даде детски психолог.Това с наказанията-ами какво да ти кажа,вие сами виждате,че няма никакъв ефект.Може и да има временен,но то ще е не защото е разбрал грешката си,а просто за да не го накажете,но и с това ще свикне и пак ще си прави неговото.
Заплахата с полицая-да,но пък е нож с 2 остриета.Аз така без да искам изплаших дъщеря ми с полицая/ не за да я заплашвам дори,просто и казах, че ако продължава да става от столчето в колата,чичо полицай ще ни спре и ще ни глоби- което не е лъжа дори,а тя милата го взела много насериозно и веднъж ни спряха наистина/не заради столчето,разбира се...не искам да ви казвам какви писъци и кво чудо беше,детето изпадна в истерия-нито документи ми искаха,шашнаха се хората,даже се опитаха да я успокоят-това им беше и грешката ...друг случай:седим си на морето в едно кафе,по някое време влизат 2-ма полицаи,да изпият едно кафе хората...сещате се,че не можаха ,много бързо си тръгнаха!
Мисълта ми беше,че и заплахите много не действат,може и обратен ефект да имат.

Аз до колкото разбрах,на всички е ясно, че агресията е резултат на нещо, не е сама по себе си! Но мисля,че твоето предложение също е вид агресия,не бих го приравнила с игра, по-скоро с наказанието и боя./Също лично мнение /

С подобен метод на възпитание, аз отгледах прекрасни деца, които отлично знаят кои са, позновот себе си, оценяват способностите си и се ценят, себе си и хората около тях. Не, не е унизително да постъпиш като него, напротив, показваш му по достъпен за него начин кое е правилно и дори му помагаш само да оцени това. Определено не познавате детската психика. Ако му счупиш играчка, то няма да иде да ти счупи нещо твое, а ще се разплаче и избяга, защото няма да му хареса. То отлично знае че това е негова вещ, и че мама е постъпила така, както то е постъпило.
Подобна агресията у децата се появява тогава, когато те чувстват липса на внимание. И вместо мама да го нашамари здраво, по добре е да се запита достатъчно внимание ли му обръща, проявява ли разбиране за неговите потребности и изобщо как вижда развитието на детето си и себе си като родител: дали се изживява само като възпитател или детето и може да я приеме и като приятел. А последното е много важно, защото и вашите деца ще влязат в пубертета и ще искате те да споделят с вас. Защото тогава това ще е единствения възможен начин да ги контролирате. Аз съм майка на едно "пубертетче", възпитано по "оспорените" методи, което е отлична ученичка, много самостоятелна и независима, добра, отзивчива, интелегентна. Разполага с голяма свобода, но аз съм човека, с когото тя споделя тайните си.

Ако пред очите ми щерката счупи на чужда кола огледалото първата ми реакция най-вероятно такъв ще и отсвиря, че свят да и се завие. Ми не го намирам за нормално да върви и да чупи чужди неща. После намираме собственика и следват обяснения +заплащане на счупеното. Щото той човека не е длъжен да си сменя огледалата когато  на чавето му скимне да троши, а и парите едва ли ги копае.

Надявам се да не стигаме до такива моменти с бебка. Засега ми е една мили4ка и кроти4ка...

Днес едно дете ми счупи бравата на чисто новата врата, която сложихме само преди седмица. Идеше ми да вия, защото за нея съм дала 500 лв.Аз парите си също не ги копая. И сега какво, да искам пари на майка му ли. Или да обявя сина и за гамен, само защото е направил беля. Или майка му трябва да му "отсвири един". Не, такива неща се случват. Децата в повечето случаи са виновни: въпросното дете е дърпало и сецало дръжката, докато се счупи. Но това все пак е поправимо, докато неговата психика, веднъж наранена от системното "отсвирване", никога няма да се възстанови.

Бъди безкомпромисна, действай бързо. Много си чакала до 10-тото цвете. Когато кажеш нещо, трябва да се изпълни на мига, не позволявай да разтегля границите. Забрани действието, прекъсни го, ако продължава да настоява или да се сърди може и да я накажеш или плеснеш. По-нататък няма да ти се налага, решителният ти тон ще е достатъчен. Трябва да очертаеш границите.
Скоро бяхме на една детска площадка с приятелско семейство. Децата ни са на 6 години. Другото дете започна да вдига прах с краката си, и всички деца наоколо подеха инициативата с ентусиазъм. Майка му му каза 2-3 пъти да не прави така, без резултат. В този момент аз казах на моя син, че не искам да прави така. Погледна ме засрамено и спря. Другото дете продължи, трябваше майка му да отиде при него, да го хване за ръцете, а то продължаваше, да го заплаши че ще го лиши от нещо, за да го усмири. Слушах тона и, сякаш самата тя не беше сигурна че ще успее, ако стане, стане, после може би щеше да извика баща му.
И така, ако искаш детето ти да уважава думите ти, подкрепи ги с действия.
Не бива обаче боят да се превръща в универсално средство. Има едно такова дете в групата на сина ми -  яко го бият вкъщи. Неуправляемо е. Не се подчинява на госпожите, бие се с децата, май нищо по-малко от як пердах не е способно да го усмири.

Ама това дете не е счупило дръжката нарочно, нали? От друга страна аз мисля, че и случайно да е я е счупило родителите му трябва да я оправят. Поговорката "чупи, купи" на важи ли вече  ?
Когато аз бях дете, ако счупехме нещо родителите ни го плащаха, струва ми се че така е справедливо!

Явно тук се четат само онези неща, които не противоречат на общото мнение. Явно жестокостта и системния тормоз се считат за много "възпитателни". Е, нищо чудно че България е на едно от водещите места по малтретиране на деца в света. И също така, явно никой от родителите тук не си е направил труда да прочете ЗАКОН за закрила на детето. Има го ето тук http://www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/31973.html

Ти мислиш ли , че като забраниш нещо , то ще бъде изпълнено.......В крайна сметка,  ако държиш много на забраната, да се стигне до бой..........Децата никога няма да тръгнат по лош път, ако се държиш добре с тях.........дете, което се чувства щастливо от себе си, от семейството си, няма начин да кривне.....Пък и по- добре разглезен егоист, отколкото подтиснато дете........първия има по- голям шанс в живота..........Най- добрият начин да се справяме с корена, както казваш, е  да не посяваме чувството на вина толкова рано........детето още не разбира.........
Но 4 годишното дете вече трябва да е наясно с последствията от действията си.....за да бъде отговорно........

Децата виновни, невинни ли са не знам ама аз на твое място ще си искам парите и още как. И за огледалата на колите също трябва да се плаща. Това е - чупи- купи.  А пък майката на детето да си го възпитава както тя си знае.

Това е идиотско :
Родителите са длъжни да придружават децата си или да осигурят пълнолетно дееспособно лице за придружител на децата си до 16-годишна възраст на обществени места след 22,00 ч.

сигурно има и още.......

Хвърляте ме в оркестъра направо. За мен тези похвати са определено травмиращи за детето, евентуално с последствия след време. Няма да правя анализи. Всеки сам си преценява кое е най-доброто за наследника му. Отеглям се без бой

Защо да е идиотско. Явно много бързо сме забравили трагедията в "Индиго". Да, има и още такива идиотски неща, които обаче гарантират в известен смисъл здравето и живота на децата ни. Не е лошо понякога да ги приемаме и да се съобразяваме с тях

Защото, това означава, че преди 22 часа децата на всяка възраст могат да си движат сами на всякъде 

Никой не съветва майката да си пребие детето, но съгласи се, 4е едно пошляпване през ръцете в то4ния момент може да ссвърши 4удеса, особено при дете, което си мисли 4е мама и тати вси4ко му позволяват и може да си ги върти на малкия пръср!

И аз като Лекси се оттеглям без бой   щото тук май никой не разбра какво исках да кажа а и законите не ги разбирате правилно пък какво остава за моето мнение  

Тук при нас има задължителна застраховка за обща отговорност за родители с малки деца.
Тази застраховка поема разходите, ако детето неволно или нарочно причини вреда или щета на друго физическо лице или предмет.
Толкова за "Който чупи - купи."
А за постъпките на детето хвърляло камъни по колата - за мен това е вик за внимание.
Това дете няма граници, ясно поставени граници от самите родители - живее в безтегловност.
Има нужда от конкретни действия по посока стриктен дневен режим, последователност и строгост при спазване на поставените правила. Това дете е неориентирано и непрекъснато пробва "нарочно" докъде може да иде.
Вземете мерки, докато не стане твърде късно. Боя няма да помогне.

 
И аз мисля, че така е по-добре.
В много случаи (не толкова сериозни, разбира се) съм говорила за последиците. В единични случаи даже показах.
Един ден Боян 100 пъти посегна към ютията и въпреки предупрежденията ми, че е опакно и пари, продължи да настоява. Изчаках малко да изстине ютията и когато беше поносимо топла, му дадох да я пипне. Веднага си дръпна ръката и се разплака. На другия ден имаше малка коричка на изгореното място. Много ми беше мъчно, но така разбра. Оттогава като види ютия и казва:"Мамо, пари ръчичката"и не посяга.
Друг път, като си удря играчките и като си хвърля книжките, го удрям през ръцете. Питам:"Боли ли?"
Той:"Боли ме"
Казвам:"И книжките така ги боли. Защо ги хвърляш?"
Тои отива и започва да си ги прибира. Казва:"Мамо, книжките пачат".

Ако напада мои неща, аз нападам негови и той веднага се втурва да си ги пази. Сега вече рядко се стига до такива ситуации.

по - моему трябва да се подложи на поредица върпоси "Защо".
Счупи огледалото "Защо"
не му харесва
"защо"?  и т.н. все защо и защо. ... така може би ще се постигне: яснота за някакви причини, които не са ви ясни; самото дете да се замисли, а защо прави това; деомнстриране на разбиране (индиректно) и заинтересованост, защото може би то има някакъв проблем, който и него тормози.
В случая съм против шамарни методи. Може да се задълбочи проблемът. Трябва да се търси коренът. Прилича ми на някакъв бунт, който трябва да разберете - много спокойно и много твърдо.