Вече нямам нищо....

Мила, гледай само напред!
 Преди да родя първото си дете имах два спонтанни аборта на по 12 седмици. Приеми, че зародишът не е бил добър, за да го изхвърли тялото ти. Всяко зло за добро!

И аз така ще кажа - приеми, че природата е отсяла. След един спонтанен аборт на 8г.с. забременях само след 5м. А си мислех - край, това беше - Господ ми подаде чергичка, а после си я дръпна.
 Успокой се, сама си се убедила, че става, когато най-малко очакваш...

Росенце, просто нямам думи, мила.... Прегръщам те. Защо те няма в кю-то?

Разочарованието ти е разбираемо толкова голямо след дълги години чакане и надежди. Мразя да го казвам, че се случват такива неща, но е факт. Имай сили. Един ден и при теб ще изгрее дългоочакваното щастие

Опитвам се да правя разни неща, да се разсейвам , но мислите постоянно се връщат там.....
Ще издържа ли ?

Пухи пухи, много съжалявам. Стискам палци семейните неприятности да отминат и скоро да се радваш на безпроблемна бременност.
Ще издържиш

Ще издържиш. Първото, което трябва да направиш е да се наплачеш. Ама истински, без да се сдържаш. После се вземаш в ръце, правиш се красива и си казваш Аз съм желана жена и това ще ме направи майка . Тази тактика ми помогна много. Още повече, че аз загубих и работата си тогава, наистина бях депресирана...

Съжалявам Не знам какво да ти напиша, за да ти стане по-леко, май няма такива думи... След лошото, идвало хубавото... Не знам, не разбирам, защо след толкова чакане се случва нещо прекрасно и то си отива...
За издържането - ще издържиш! И ще имаш най-хубавото бебе един ден, защото си го заслужила и изстрадала! Поплачи си

Съжалявам за това, което преживяваш! Дръж се! Прегръщам те!

3 месеца преди тази ми бременност имах извънматочна бременност. Завърши по единственния възможен начин - с операция и премахване на едната тръба. Тъй като ми беше 7 поред, а и възрастта ми вече не е малко си казах - КРАЙ това беше. И само след 3 месеца неочаквано и съвсем не планирано се оказа че природата си знае работата. Аз дори си мислех отначало че е възрастово изменение. Искам да ти кажа - не унивай, и никога не се предавай! Бог взима , но след това и щедро дарява. Дано скоро да кажеш добра новина!

Мила, съжалявам, знам какво е. И аз забременях след много опити и отчаяние, че никога няма да стане но последва аборт в 10г.с.
Бях отчаяна и убедена, че никога вече няма да видя отново двете чертички - е, видях ги шест месеца след аборта, както уж още се пазехме, резултата виждаш от снимките в профила ми...
Знам, че е трудно, но се успокой и чакай щастието ...

Съжалявам 
И не е вярно, че вече нямаш нищо! Имаш себе си, нали, а това в дадени моменти е предостатъчно!

Ще издържиш миличка,просто трябва да издържиш.
Напълно те разбирам как се чувстваш,минах по твоя път ( мисед) само преди няколко месеца.
Спомена в мен още е жив и винаги когато чета тук някоя история като моята плача,защото уви времето НЕ лекува,напротив,става все по-трудно и по-трудно,но просто в един момент свикваш да живееш с тази болка и се надяваш чудото скоро да те споходи пак.
Сега се наплачи хубаво,а след това направи нещо за себе си,което би ти доставило удволствие.Знам,че в момента си мислиш,че едва ли има такова нещо,но вярвам,че ще успееш.
И знай,че щом един път си успяла да забременееш,ще стане пак.
Прегръщам те и съм сигурна,че съвсем скоро ще се похвалиш отново с две чертички.      

Спрях да се питам" защо на мен "още когато преди 7 години имах извънматочна .....просто много ме боли ,искам да крещя, очи не ми останаха от сълзи 
Как вашите мъже преживяват тази болка или те не могат да го почувстват като нас?
Преди 1 седмица сънувах как аз лежа и черни хора около мен без лица ми взимат бебето -едно такова голичко , пухкаво, мъничко, и аз не мога да стана да си го взема .....и те ми го взеха
Как се живее с това? Нямам сили ,само сълзи и болка -като пропаст , като смърт,сивота.....

Миличка,
не вярвам на това,че мъжете не могат да го почувстват като нас,просто те са по-силни и по-трудно показват емоциите си.
Моят мъж беше до мен през цялото време,дори искаше да влезе по-време на аборта,но естествено не го пуснаха.Когато се събудих от упойката,обаче първото нещо което видях беше той и благодарих на Господ,че го имам,макар и да ми отне нещо толкова скъпо за мен.
Много му беше трудно да приеме случилото се,но благодарение на неговите сили аз успях да се измъкна от пропастта към която бях се засилила.
Сега рядко говорим за това,а когато на мен ми стане мъчно и ми се плаче гледам да не е пред него,защото не искам да го натоварвам повече и без това и той преживя достатъчно.
Гледаме напред с голяма надежда и се радваме на това,че сме заедно.
Трудно се живее с тази болка,но не е вярно,че нямаш нищо.Имаш много повече от колкото можеш да си представиш.Имаш мъж,който сигурна съм те обича много и заедно ще се преборите със всички изпитания на живота.

Съжалявам. И на мен ми се е случвало- с първата ми бременност. Пожелавам ти скоро пак да забременееш, този път успешно.

пухи съжалявам, че си тук... толкова ми беше приятно като попаднах на темата ти в другия подфорум. някак вярвах, че всичмко е ок.
не знам какво да ти кажа освен че ми е много мъчно, че се надявам да намериш сили не само да продължиш напред,  ада е и с борбен дух и с вяра в утрешния ден
прегръдки

Съжалявам.Нормално е в този момент да мислиш,че вече нямаш нищо.Но не се предавай,вярвай,че ще имаш най-хубавото нещо.Желая ти го от сърце.

Мила Пухи,
явно наистина нещо не е било наред, господ си знае работата. Опитай се да поплачеш и да го преживееш някак и после гледай напред. Щом веднъж е станало, чудото пак ще стане. Събери сили и самочувствие за този момент, нали знаеш, че става когато жената намери спокойствие и стабилност. Ако продължаваш само с оплакването и черните мисли ще си вредиш и ще забавиш нещата. Поплачи на воля, а след това горе главата и гледай само и само напред. От все сърце ти пожелавам скорошно забременяване, но трябва да си помогнеш сама, никой не може да ти помогне ако ти не намериш сили в себе си. Успех мила!!! 

Пухи, мила, недей така!   
Преживях много тежки неща в живота ми, загубих момченцето си, след това имах два пъти "кухо яйце"! Бори се, не унивай! Знам, много боли, аз нямах сили да викам, чувствах се като премазана...Болката беше огромна, имах чувството, че ще откача, че ще се срина. Но явно желанието за живот все пак надделява, ето продължих, вече имам 2 прекрасни дъщери и всеки ден благодаря на Бога за тях! Кураж, мила! Ще бъде! Ти го заслужаваш! 

Пухи, не се поддавай на отчаянието - това е най-страшното. Много добре разбирам как се чувстваш, мила, но просто опитай да намериш смисъл да продължиш. Знам, че е безкрайно трудно, но няма друг начин. Помисли върху това, че за да се случи чудото пак ти трябва да си жива и да си добре. А желанието да станеш майка е достатъчно добра причина да се стегнеш. Много е трудно, но и заради себе си трябва да се стегнеш.

Миличка незнам какво да ти кажа поради простата причина че нищо не може да стопи болката ти,знам го защото ми се случи преди два месеца и точно два дни преди да влезна в 5-я месец,болката е огромна и още ме боли  както тогава,просто трябва да намериш сили и да продължиш напред колкото и да е трудно.Пожелавам ти от все сърце много скоро да забременееш и този път всичко да е наред................

Все по-гадно става , отвътре съм като вулкан -ще изригна всеки миг
мъжът ми не говори за това и мен ме е страх да почна разговора, как да го накарам? Ужасно е , знам,че и него го боли , но като не говорим не значи ,че не се е случило!?
 

Това явно е мъжкия начин за възприемане на случилото се и незнам дали изобщо е възможно да го накараш да говори. При нас минаха вече 6 месеца и все още ми е много трудно да го накарам да говори за това. Понякога ми казва "Не искам да говоря и да се замислям, защото ако го направя ще откача. Така е по-лесно да го избутам назад в съзнанието си и да продължа напред". Но когато имах нужда да говоря за болката си и той се опитваше да ме убеди, че е по-добре да не го правя, му обясних, че това е моят начин да преодолявам загубата и че ако наистина иска да бъде съпричастен е най-добре поне да ме изслуша. Направи го. Това съвсем не значи, че и сега мога да говоря спокойно за болката си, но той вече разбра, че щом го правя е по-добре да не ме спира. В крайна сметка това бебе е и на двамата и двамата имат правото да изживеят болката си по избрания начин. Мисля си, че повечето в този форум сме минали точно по този път и продължавам да не намирам отговор на въпроса "Защо мъжете ни просто отказват да коментират случилото се, все едно не се е случвало?". Боли ме като знам колко те боли. Ти просто изразяваш с думи всичко онова, което ме терзаеше, но не го споделих с никого, защото още и не знаех за съществуването на този сайт. Бъди силна, миличка!

Пухи,не зная,какво да кажа... Мислех,че вече е дошло времето да се успокоиш и да се радваш на това,което ти предстои...Съжалявам за загубата ти...Момичетата са ти дали добри съвети.Повечето са минали по този път.Дано отново слънцето изгрее и за теб!А то ще изгрее...Вярвай!

П.П.Няколко дни няма да имам възможност да влизам в нет-а.Надявам се,да се чуем скоро...

пухи, 100% ти гарантирам, че ще се възстановиш. Трябва само време, подкрепа от най-близкия ти човек и ... нова бременност, каквато - сигурна съм - ще ти се случи съвсем скоро!
Ужасно е това, което преживяваш и няма начин следващия път да не изпитваш страх, но ще видиш - денслед ден, месец след месец - времето ще те отдалечи от драмата и ще те приближикъм мечтата ти.   

Пухи, болката не отминава никога изцяло...

Бременна съм, щастлива съм с тази нова бременност, но пак вътрешно в сърцето си усещам още болка от загубата на първото бебче, няма начин... просто свикваме с болката и мислим за бъдещето, и за новия положителен тест, за новата бременност, дай боже да е безпроблемна и всичко да е наред.

Плачи си на воля. Потърси близките си хора, хубаво е това, че гледаш да мислиш за други неща...Бъди до мъжа си...той също има нужда от теб. И при нас беше така... не споделяше нищо, но виждах че се измъчва... като,че ли ние, жените, дори по-лесно го приемаме това... знам ли...

Сега е станал суеверен...радва се, целува ми корема, но не иска да мислим име за бебето...страх го е, понеже за предното бебе, веднага измислихме и имената... Обеща ми едва като вляза в 7мия да поговорим за имената и покупките. 

Просто явно така са устроени...

А ти, гледай напред... не се отчайвай, всички тук сме минали през нещо подобно, но пак успяваме да стъпим на крака и да видим живота от хубавата му страна. Прегръщам те!
 

На предела съм на силите си.
От разума до лудостта има само една крачка-направих я .
Няма сила на земята , която да спре това което ми е отвътре.
няма смисъл да живея.



Имам нужда от психолог или психотерапевт защото напълно осъзнавам това което искам да направя и се страхувам ,че ще го направя!
моля , помогнете ми!

Пухи, моля те, какви са тези думи. Ужас!
Вземи се в ръце, моля те. Няма ли с кого да поговориш? Но не тук, а истинско рамо и истинска прегръдка?

пухи, недей така! това не е решение и по този начин нещата няма да се оправят! Стегни се, от теб зависи! Няма да полудееш, само така ти се иска, защото си мислиш че така ще спреш да съзнаваш какво те е връхлетяло и няма да боли толкова. Нормално е всичко, което чувстваш в момента, минали сме по тоя път и знаем колко безнадежден може да е човек... Но приеми, че щом Господ те е оставил жива и е взел бебенцето, значи ти си тази която има какво да свърши тук, на земята! Ще минат 3-4 месеца, ще опитате отново, с нова надежда, с нови сили. Това е смисълът, живей за това!

Пухи ,недей така мила .Разбирам те напълно ,защото аз дори мислих и за самообийство за да мога да отида при моето момиченце ,което изгубих на 3 годинки.Но се замислих за родителите ми и за хорато които ме обичат и какво голяма мъка ще им пречиня ако загубят и мен .И знаех че това щеше вече да погуби и майка ми да загуби и внучка си и дъщеря си.За това намерих сили (и аз не знам от къде)и продължих да живея или по точно да съществувам.
И в този тежък за теб момент не оставай сама мила.И говори с някой не таи мъката си в себе си.

Прегръщам те!

Ако искаш можеш да ми пишеш на лични.

Мило момиче ,

много съжалявам за загубата ти. Истински те разбирам. Знам какво мислиш и чувстваш,но живота продължава. Горе главата и не се затваряй в себе си. Плачи ,говори с близките си само не се отдавай на черните мисли. Ти също си дете на родителите си и те много ще страдат за теб. Затова престани да мислиш за глупости!!! Ако имаш нужда от сродна душа ми пиши на ЛС.
От сърце ти пожелавам скоро да ни се похвалиш с нова и късметлийка бременност!!

Пухи, недей така! Просто няма смисъл, защото не знаеш какво те очаква за напред. За съжаление живота ни очуква и мачка ежедневно и има неща, които не се преживяват, но това не е причина да не продължиш да живееш. Много пъти в този форум сме коментирали това, че Господ подлага на изпитания само силните, защото слабите не могат да се справят. И много пъти всяка една от нас е искала да бъде слаба, толкова на всички ни се иска да сме били от слабите и да не сме загубили децата си... Но миналото не можеш да промениш, затова изчакай да видиш какво ще ти донесе бъдещето. Просто намери сили, не може да се предадеш.

ИСКАМ СИ БЕБЕТО
искам при него ,не искам сърцето ми да се къса всеки път като видя бременна жена или детенце.
просто си искам бебето

Всички си ги искаме, но тях просто вече ги няма. Затова трябва да намерим сили да продължим - за да си дадем възможност и ние да имаме живи и здрави бебета. Много боли, но не може да се предадеш. Моля те!!! Плачи, бесней, но не прави глупости - не си отнемай възможността, когато болката поотмина да бъдеш пак усмихната.

толкова ми е мъчно! ако можех да ти помогна и да го върна...
моля те, не се отчайвай! щом си тук - значи трябва да останеш! недей да бързаш при него... имаш други задачи тук и съм сигурна, че между тах ще има и хубави. а след време... някой ден и с него ще се видиш!

Пухи, НЯМА да се предаваш, сигурна съм, че ще дойдат хубави дни.
Както казва catnadeen, бихме направили всичко, за да го върнем,
но не става... От твои постинги, които съм чела, съм си изградила представа за теб
като за едно усмихнато, весело момиче. Единственото, което може да ти помогне сега,
е да се опиташ да гледаш позитивно на бъдещето, колкото и да ти е трудно.
Предстои ти изтласкване от дъното, а отгоре те чака Слънцето, да знаеш.

Пухи,вчера бях на плаж,и там около нас тичаха едни дечица,викаха,скачаха играха ... и така хубаво си се веселяха,че ми се скъса сърчицето ,пак се върнах назад и си помислих,че сега мойто бебе трябваше да е на месец и няколко дни.И в този момент зърнах една майка с бебето си.Доплака ми се,и си казах "ИСКАМ СИ МОЕТО БЕБЕ",но уви няма как да върна времето за жалост.СИгурна съм че всички искаме точно това.Приятелката с която бях ,ми каза, "Миличка,аз знам, че всяко нещо идва с времето си,ако трябва нещо да се случи,то просто се случва" ,и аз го знам това,ама и отвърнах,че определено боли когато се случи това да загубиш плът от плътта си.И щом веднъж сме успели да създадем живот в себе си,знай че това отново ще стане.Имай вярата. 

Пухи, недей така, мила! Знаеш какво мисля по въпроса. Защо те няма в кю-то?

Пак ти казвам - недей така, няма връщане назад! Помисли за твоята майка!Теб те боли за една точица, която си обичала толкова силно, ами близките ти... ако ти отидеш при бебето, как ще се чувстват те ако те загубят? Ти си жив, здрав човек, намери сили и продължи напред! Трудно е на всички ни... Аз имах корем, купувах си дрехи за бременни, бебето риташе... това боли още повече, повярвай.... Ако е имало да се случва, по-добре е в началото, когато не си го почувствала физически... Изобщо пък не мога да си представя какво е ако детето ти е живо родено и починало... това вече е нечовешка болка... Така че, стегни се, погледи напред! Ще имаш друго бебе! Знам че дългото чакане те е уморило, но щом си забременяла веднъж, значи ще се случи пак!

Когато почина детенцето ми, единственото което исках е да отида при него. За секудни пред очите ми се извъртя филма, в който аз по собствен избор, причинявам на родителите си и семейството ми най-голямата болка. Тази болка която изпитвам аз сега, тази болка, от която нямам право да избягам и да я прехвърля като двойно по-голям удар на моите близка, а аз да се оттърва. Тя си е за мен и ще я нося докато съм жива.

Не го прави и ти. 

Мила Пухи , искам да ти разкажа една история
През 60-те години двама души , които се обичат , се женят , решават да си имат дете , но то така и не идва година след година . Мъки , болки , цветни снимки , диагноза запушени тръби и продължително болезнено лечение. Страдание , което много от вас мили момичета добре познавате. След седем дълги , ужасни години , жената забременява , била е най- щастливата на света , както можеш да предположиш ,износва си бебето , получава болки , отива в болницата , очаквайки бебето си с нетърпение , всичко било наред и я оставили да чака , защото нямала разкритие . Било вечер , обадили се на доктора , който я лекувал 7 години да дойде , но той дошъл на сутринта. Преслушал я за да чуе тоновете на бебето , постоял малко , хвърлил слушалките и изчезнал .... Нямало тонове , нямало вече бебе, нямало нищо , нищо ...
Раждала мъртвото си дете трудно , часове наред и накрая го видяла - красиво момченце , удушено в пъпната си връв, около вратлето и около крачето , само се е удушило , докато ритка...
Сложили я в стая с родилки , които оставяли децата си за осиновяване /момичета , забременели без брак , знаеш какво време е било/ и тя се молила да й дадат едно бебенце , което оставят там, изпаднала в шок....
Това е историята на моята майка , а и на моето братче . Най- вероятно са й казвали тогава , спокойно ще си имаш друго , не страдай толкова , най- вероятно тя не им е вярвала , най- вероятно хиляди пъти е искала да умре , но тогава мен нямаше да ме има , брат ми също , нямаше да ги има моите две прекрасни дъщери , нямаше да ги има двамата ми обични племенници и се радвам ,че не го е направила тогава , разбираш ли???
Живота е като виенско колело , един път си горе , друг път долу и ти поднася много неща , трябва да ги изживееш, най- лесно е да слезеш , след време ще го разбереш, ще имаш много хубави мигове , твоето дете ще дойде при теб ти продължавай да се бориш заради него , то трябва да има силна и борбена майка !
Аз сега си имам ангел хранител на небето , знам го и съм го разбрала вече много пъти.....
Прегръщам те и съм с теб , ако мога да помогна   

Пухи-пухи, моля те не си го и помисляй повече...
Всички ние, които сме тук сме преживяли по нещо подобно...Не е лесно да загубиш бременност, не е лесно да загубиш нероденото си бебе, ама никак не е лесно да изгубиш и роденото си вече бебе, което си гледал... При мен стана така...Няма да пиша тук историята, писала съм я вече, но бога ми ужасно е, и боли...и боли вече 7 години...Но трябва да намериш сили, моля те, пиши ми ,на мен, което и да е от момичетата тук, но не се предавай!!! Така е решил Господ и това е!!! Минали са толкова години, но вчера съвсем случайно, докато подреждах, попаднах на един албум със снимки на моето първо бебе...и знаеш ли, добре, че в момента бях сама и хубаво се наплаках...Не можеш да върнеш времето назад, бебето си... Трябва да свикнеш да живееш с това, трябва да се научиш...не казвам, че е лесно...не се забравя, вярвай ми, но малко във времето избледняват...въпреки, че има и моменти, когато се връщат с пълна сила...Пиши, говори, излизай от в къщи...иди на психолог, психоаналитик, моля те, не се затваряй в себе си...Аз съм ходила, и определено мисля, че ми помогна не за друго, а да осъзная ситуацията отстрани, трезво, и че каквото и направя няма да променя и върна нещата, а и друго, че можеш да си полезна на някой...в бъдеще...Затова живеем всички, затова дишаме, затова се молим...

anastasi, съжалявам! Не се питай защо, никога няма да намериш отговор... И най-вече не си приписвай вина, нямаш такава! 

anastasi сигурна съм ,че не би се вслушала много в думите ми ,но знаем през какво си минала,и през какво още ще минеш.За жалост лек,няма.Не можем да върнем времето назад,но можем да продължим да вървим напред,и колкото по- рядко се обръщаме,толкова по- добре ще е за нас.Определено трябва сама да изживееш болката си,и винаги когато ти стане много тъжно и ти се плаче,просто го прави,не задържай сълзите си,те са за това.За съжаление се случвали такива работи,така казват "докторите" за жалост ние самите сме свидетели на това.Сигурна съм ,че за теб времето е спряло в момента,няма как да се разсееш,но би било добре да концентрираш вниманието си в нещо ,което ще те кара да не мислиш само за загубата си.Винаги когато имаш нужда ,да говориш за това,пиши ни,тук има много момичета които са минали по този път и ще помогнем винаги с каквото можем. Прегръщам те силно.

anastasi,    .
Пухи, как си?

Не издържам повече , съжалявам , че така се получи .....сънувам разни неща  и все свързани с бебета, навън-само бебета , а аз съм празна и сама, какъв е смисъла? това е ......

Когато очакваш нещо да се случи, не ти остава нищо друго, ... освен да чакаш!

Иска ми се да мога да кажа думи, които лекуват, но няма такива...

Болката подлежи на изживяване, ...но през нея трябва да преминеш, ...а за това е нужно време...

Потърси помощ!

Момичета, пухи пухи е пускала запитване за психолози и психотерапевти в Русе, поне три пъти за последните няколко дни.
Никой не й е отговорил.
Аз самата я посъветвах за това...
Не намерих координати на такива в града.
Единствено център Надя предлага специализирана помощ, но тя е основно за жени жертва на насилие...

Няма ли кой да помогне...

Виж сега, Пухи! Виждаш ли ме добре,, а така, сега погледни надолу и виж какво има там, добре, брой - едно, две, три, четири...
Сега - да кажа, ако си видяла хубаво...
Точно предииииии колко, чакай да сметна 15 години, е, да, множко са, бях, ама не те лъжа изобщо, точно на твоето дередже... Тогава се молих на Господ да ме дари поне с едно бебче, излях си очите от сълзи...  , какво ли не ми е минавало през ума. Сега си мисля как ли не съм била достатъчно прозорлива да "видя" бъдещето и да не съм била такава глупава патка, че да се оплаквам сама без нужда... 
Така де, дай малко възможност на бъдещето да покаже какво има да става, недей така, хора сме все пак, не магарета на мост 

Айде и аз тогава да се разпиша....
Аз имам 3 живи и здрави дечица и 3 ангелчета на небето. Не се отказах до последно - въпреки трудностите да износя и родя децата си.

Знам, че не искаш друго бебе, аз си искаш точно това, окето изгуби - но повярвай ми - с всички ни е така и всички се справяме след време. Наплачи се, това ще ти помогне да погледнеш напред.
Има светлина в тунела, колкото и бездънен да изглежда!

Не спирам да мисля за пухи...

Последно Активен: четвъртък, 10 август 2006, 20:44

Чувствам се безсилна и някак лично отговорна...

Тя даде знак, че се нуждае от помощ, а не успях да помогна...

Сега виждам темата.Току що видях, че Пухи е онлайн.
Момиче, я се стегни!Знам, че ти е трудно, но виж колко хора те подкрепят.
Ако искаш да имаш здраво бебче, трябва да започнеш да се бориш за него!Отиди на лекар-специалист по стерилитет, направи изследвания, говори с психолог.То ако така лесно при всички се ставаше мама...щеше да е страхотно...
Виж тези жени тук, които са героите на днешното време за мен, защото са се преборили и продължават напред, виж колко успели от тях има, въпреки болката, колко са силни!!!
Ела в Зачатие, там има инфо и ще видиш и други жени, които в момента също се борят, които много години правят изследвания и бавно вървят към успеха си. 
Виж колко момичета са изживяли много по-тежки неща от теб и продължават напред...трябва да им се възхитиш и да се научиш от тях...Нямаш право да се предаваш, нито заради себе си, а още по-малко заради всички, които те обичат!

аз ли нещо не съм в час 
вярно не разбирам много от тоя вид мъка, но последните ти постинги из татковския форум незвучат много така ...

сори за офа, ама ми стана много странно

По-добре,че не разбираш .......
Предполагам,че ти е ясно,че когато човек е на ръба трябва да има отдушник ,нали! Инъче става по-лошо !  Не че инъче не е лошо, абе кво се оправдавам сякаш ще ме разбереш! Всеки си има начин да изплува ......... надявам се никога да не ти се налага!

На тези,които не ни разбират само ще кажа,че им пожелавам никога да не разберат каква е болката от такава загуба.
Не се сърдя на никой,че не разбира.Когато не си го преживял няма как да знаеш колко много боли.

Това, което е трябвало да стане - е станало, и ти едва ли имаш вина за това. Природата, или Бог или каквото има там, ако има нещо изобщо си знае работата. Изплачи и преодолей мъката си по-скоро и се приготви за следващият ден, за сутринта, прави си планове за денят и утре-то. Успех.

Само да добавя , че колкото повече време минава толкова по-боли и на всичко отгоре имам усложнения след аборта и може да се наложи да влизам във болница и да ме отварят , така че моля да не ме учат как да "живея" ако може така да се нарече ! 

Пухи,мила какви усложнения има,не е направен добре кюртажа ли?
И не се впрягай на тези,които те учат как да изживееш болката,както казах и по-горе,който не го е изживял не може да знае как боли

пухи-пухи, извинявам се ако съм прозвучала сякаш те поучвам. Искам просто и искрено и чистосърдечно да ти вдъхна кураж.  Съпреживявам това, защото се е случвало на мои близки. Не искам да влизам в спор, ще стане твърде лично.

При мен кюртаж нямаше , сама се изчистих по препоръка на лекаря . Преди една седмица като ходих да види какво е положението всичко беше наред -добре се бях изчистила , но във събота вечерта започнаха страхотни болки , който продължават и сега въпреки силните обезболяващи! Днес при прегледа се установи че имам страхотно възпаление и на матка, и на яйчник, и на тръба! И сега съм на лекарства, но ако не отшуми до края на седмицата идва ножа!

Мила , не става изобщо дума за теб! 

Ужасно съжалявам,дано да се оправят нещата без да е нужен ножа
Стискам ти палци и се надявам скоро да си във форма и да се похвалиш. А сега се пази и си изживей болката така както я чувстваш без да се притесняваш какво ще каже този или онзи
Прегръщам те  

Искам и аз да ти дам сила като ти разкажа два случая:
Имах една състудентка, която беше бременна предпоследната година. Доколкото разбрах някъде в седмия месец открили, че има някакво натравяне на кръвта и лекарите казали-можем да спасим или теб или бебето. Труден избор, нали? Е, хората си решили, че е по-важно за тях да спасят майката, и само 3-4мес.след това отново забременяла. Терминът й беше два месеца след моя. Не знаех как са се развили нещата и при една командировка попаднах случайно в техния град и направих всичко възможно чрез колегите ми да я издиря-резултатът е едно страхотно момченце.
А другият случай е с една моя съученичка, която се омъжи първа-95г. Десет години правиха какви ли не опити да забременее, вкл. и ин витро. А най-накрая си стана от само себе си и вече си има бебе на месец.
Надявам се с дългия си постинг да съм ти вдъхнала кураж и да ти кажа, че за всичко си има време. Стискам ти палци   

Пухи,стискам ти палци!Дано поне да си спестиш допълнителната физическа болка!Пиши,как се развиват нещата...

От сърце и душа ти желая всичко да се размине!!!      и да родиш не едно, ами колкото искаш бебенца.    И се моли. Аз не съм ревностно вярваща, но когато човек е искрен и се моли дълбоко и от душа, стават чудеса! Казвам го от опит.      

На връх Нова година преживях подобен на твоят кошмар. Знам прекрасно какво изпитваш и няма да ти пиша изтъркани фрази. С теб съм.

Пухи, много съжалявам 
Много ми е тъжно, миналият месец моя приятелка загуби бебчето си в осмият месец, преживяхме го тежко, много плакахме!
Сега вече тя се е настроила и няма търпение за нова добра новина  надявам се и ти да се похвалиш с добри скорошни новини! 
Прегръщам те силно, Бог да те пази!