Тема за гостоприемството

Ми, как да ти кажа...тези неща се случва винаги, в началото. После всичко си се знае и няма подобни изпълнения.

При мен е имало подобни ситуации и е много тъпо за тези, които посрещат гостите ( в случая ние).
Точно по този пример, с по-предпочитаните ястия, направо ми идеше да се гръмна...Направила съм класическа шопска салата с домати, краставици, печена чушка, лук, магданоз, сирене. И те, като започнаха да махат лука, магданоза и сиренето...тъпо. После пък обелиха кожата на пилешката пържола (която избрах, вместо свинска или нещо друго), а крилца отказаха да ядат. За щастие пържените картофи ги хапнаха без забележки, но пък отказаха сладоледената торта за десерт, защото била калорична.

Естествено, никога няма да убеждавам или карам някой да хапне това, което не иска...

После си свикнахме и като ходехме някъде си готвехме отделно - те си режат домати с краставици и си приготвяха таратор от кис.мляко с краставица...

Като  че ли всичко е до човека!Познавам жена,която винаги кани и приканва гостите си"Ама вземете си.....,"...ама нищо не ядете..."и още и още,то да ти се отще тотално .И те гледа как хапваш и пак...Много неприятно!Аз обикновено си вземам бележка,когато някой нещо не яде и не го приготвям.Не че издънки нямам,ама не се и впрягам много

да определено съм съгласна има подобни случки.
Най-драстичната е гостуването в един родопски град след като домакинята ме беше разконспирирала, че съм повръщала по пътя (за пръв път ми бе) настояваше с какви ли не аргументи да ям от мазните й манджи.

За да нямам проблеми с гостите напоследък слагам купите с храната и всеки да си слага каквото обича и по колкото иска. Няма смисъл някой да прехвърля в чужди чинии или да остава половината неизядено.

Сещам се за кумеца ни - български турчин, който след като питах жена му за свинското тя се засмя и повтори въпроса ми на високо, в от говор получих "ти дай прасето, пък гледай".

Относно случката с лука, ами има приятелка, която чисти лука от кюфтетата.
Аз също не съм склонна да ям всичко наред, а мъж ми ако го видиш как чопли храната, след него ако яде риба ще се наядат 3 котки.(аз съм му свикнала, ама майка ми )

Не знам дали правилно разбирам въпроса, защото при всяко положение да поканиш у дома някой да преспи, да му отстъпиш дома и ежедневието си е доста трудно. Почти задължително е, че ще има сблъсък на порядки и навици. В тези случаи смятам, че трябва да се правят компромиси или просто да се запазва добрия тон. Все пак хората ви канят в дома си и абсолютно всичко - от салатата до начина, по който са оправили леглата за сън, ще има някакви разлики от това, с което сте свикнали! Не ми се е случвало някой да е толкова настоятелен или съм си го пускала покрай ушите и не съм разбрала.

Иначе когато у нас ще идват гости, има 2 варианта. Ако са ми достатъчно близки и "на акъла" просто питам какво искат. Нормално е и те да донесат нещо - или мезе или питие, с което съм сигурна, че ще има поне 1 нещо, което със сигурност да обичат. А и ми подсказват за следващия път. Когато идват по-официални гости, се придържам към простите неща - класически салати с класически подправки, стандартни мезета, газирано и негазирано безалкохолно, поне 2 вида алкохол. Гостите си питам по веднъж. Ако толкова много не ни съвпадат вкусовете, мъжът ми отскача до магазина и поправя грешката.

И аз не обичам някой да решава вместо мен какво ще хапвам,така също и уважавам гостите си в това им решение.По принцип приготвям ястия за вегетарианци ,за месоядни и всичко в плата на масата.Не подканям.С приятели се събираме предимно,за да се посмеем и релаксираме.Е,и добре си хапваме Но според мен гостоприемството е да си ведър ,усмихнат,интересен,а не 100 ястия и за подправка намръщени домакини
А за нощуването в друг дом и то на малко познати съм против.Резервирам хотел или се прибирам у дома.Нощувам единствено в дома на родителите си.
Не се дразни,може би хората нямат друга възможност

Добре ми е познато.. Аз например не ям месо и риба и много ми става неудобно и кофти,когато отида някъде на гости при хора,които на са ми толкова близки и те започнат"Ама пилешко поне не ядеш ли?"/пилешкото не е месо може би!/,ама как така не съм ядяла толкова години,ама както било сготвено нямало да мога да устоя,да си опитам поне малко....И много се изнервям,а ми се е случвало неведнъж за съжаление и как да обяснявам,че просто не искам да ям! Иначе хапвам почти всичко друго,даже и да не ми харесва понякога,но все пак не искам да обиждам хората,които са се постарали.

Ех таз София бееее.............

Разбира се в никакъв случай, когато съм гост не се опитвам да си налагам мнението или да демонстрирам вкусовете си, с което бих притеснила домакина. Просто не ми е приятно, когато домакините са настоятелни. Например: хапвам си от салатата и си изяждам порцията риба и картофи, а те настояват да опитам хайвера. Мразя хайвер и не бих го опитала за нищо, но те продължават, ' моля те, опитай го, хайде само да го опиташ колко е вкусно, ама недей сега така, не знаеш колко ще ти хареса" и така докато ... направо те ядосат Или да ме карат да  си пийна малко ракия... направо ми става лошо от миризмата на ракия камо ли да я опитам, а те настояват, ама тая е кайсиева, или пък домашна, или пък от еди кой си край, ама само една глътка да кажа как е ... Ето това ме ядосва. А гореописаната ситуациа може да протече и по следния начин: Аз си изяждам, това, което са ми сервирали (или тази част от порцията, която харесвам) и никои от останалите гости не е забелязал, че не съм опитала хайвера. Питат ме искаш ли ракия, казвам "Не, благодаря, предпочитам само безалкохолно", ако кажат ама колкото да се чукнем, моля да ми сипят съвсем малко и се чуквам с гостите, като не отпивам, а само си вдигам чашата, и така ако никои не настояват, че трябва да пия, всичко ще е приятно и няма да има спорове за какво и как

Стандартни неща бих били подходящи за случая.

Нормално е който кани да се поинтересува какви са вкусовите предпо4итания на гостите. Все пак не те канят, 3а да ти сервират ястия, които не понася6 (може да има алергия 4овек).
Тук има много хора алерги4ни кьм мляко, алкохол, друг е вегетарианец, трети не понася лук, 4етвьрти не понася ка6кавал, домати, риба...

А3 винаги питам какво не ядат гостите, преди да сьм напа3арувала, но междувременно се 3наем с приятелите ни. 
Тук много народ не пие алкохол. 3атова а3 не мога да приема факта, 4е домакиньт може да ми каже "опитай, колкото да не ме обиди6"
 Това и3нудване според мен е равносилно на предложената цигара на непу6а4 и да го насилва6 да опита, да види дали евентуално няма да му хареса   

Никога, ама никогане настоявам. Когато имам гости правя предварително " пручване " на вкусовете. Е, ако стане инцидентно приготвям стандартни неща.
Наблягам повече на атмосферата, отколкото на манджите

Аз обичам активни гости - ако иска да реже салата, да реже, ако иске да измие чиниите - ама разбира се  . Обикновено хората които идват у дома са един и същи и знам какво обичат, пък и обикновено слагам всичко в общи чинии и всеки си сипва каквото иска. Ако ще ми водят непознат, питам знаят ли какво  обича!
И аз самата се чувствам много неудобно когато "любезно и гостоприемно" ме натискат въпреки отказите ми. След едно такова натискане съм повръщала цяля нощ от зле сготвено агнешко, аз такова и добре сготвено не ям! , а мама ме е учила каквото ти е в чинията се изаяжда, за да не обидиш домакина, ама те ми сипаха и допълнително, въпреки уверенията ми, чесъм се нхранила чудесно
 
Да каниш гости не означава да ги убиеш от любезност, освен ако не искаш да не идват повече  !

Ей, как се дразня на разни неядящи, малииии. Сещам се за в стария виц за оня, дето биел гостите си.
Аз на гости ям и пия, каквото ми сложат, ай сиктир. Ям мусака (комбинация храни, която ми обръща стомаха задължително), пия ракия, ям свинско и пр и пр. Намирам за най-тъпото жената-домакиня да се е трепала като кон и някакви да почнат-Туй не ям, уф, мразя незнам какво си, а имате ли полусухо вино, защото другите са ми горчиви.
Имахме гости, поканени на вечеря, мълчат си като пукали, в последния момент мъжът ми се сети, че май дамата била вегетарианка и им звънна-Пълна вегетарианка била, ами да с каже-не е срамно, не да рита половината неща или да ги рови с отвращение. Каня хора на гости, за да ни е приятно, а не, щото са ми врагове и искам да ги тормозя., ъф, значи.

На гости ходим само и единствено на майкини и то за 1 седмица пазарим си и си готвим каквото ни харесва и никой с никого не се съобразява.Ако ходим да видим роднини винаги оставаме на хотел и ядем на ресторант.Мъжът ми е много злояд и не желаем да сме в тежес на никого.Когато на нас  ни дойдат гости ги водя в супер маркета дава им количка и ги чакам на касата/за да платя сметката/така и вълкът сит и агнето цяло.Междо другото предпочитам да посрещам гости отколкот да ходя на гости.

Хаха, Калино
Аз съм от кофтито домакини, дето все ти доливат в чашата и след третото парче кекс продължават да твърдят: не! ти нищо не яде! Обаче, както им вися на главата, така и не се свеня, като си пийна винцето да отида и да си легна...абе, ужас съм. Но, компенсирам със забавност и без гости не съм останала.

Тъй че, старфиш, не се кахъри за такива работи, а ми ела на гости и ще ти мине.

винаги ми е било едно такова като ходя на гости и има месо, което обикновено е свинско/ телешко/ ярешко/ заешко..... Еми направо им казвам ,че не ям такова нещо. Просто не мога да се насиля против принципите си. Става ми кофти, щото хората се постарали, а аз с мойте ....."капризи"- според някои.
Е, старая се да отбия атаката с признаването  -  или просто оставям в чинията месото, или ако ме подканят 1-2 пъти да  ям - казвам че после ще си взема. Ако станат настоятелни направо им казвам ,че не ям такова месо.
Но зависи от хората и това как ги чувстваш.
Например като ходихме за пръв път на гости на лелята на мъжа ми, направо й казах че не ям. Ама тя си е сладур.
Та затова съм много либерална с моите гости знам какво им е

И аз не понасям такива превземлъци.Като си поканя гости правя вси4ко възможно да си прекарат приятно,но не подканям,нито пък изпадам в треска,какво оби4ат да ядат.По принцип носят вино или др.алкохол,както и ние,когато отидем някъде.
Когато аз съм на гости,опитвам от вси4ко,дори морски дарове,ниЩо 4е ги мразя.
Затова най_добре на ресторант,там всеки има право на претенции.
Не разбирам и заЩо трябва да преспивате някъде. ,4е и на вси4кото това,4е са ви приели и да сте обидени как ви разположили.
Аз съм ходила на 120 км.от нас в друг град на гости на приятелка и ве4ерта се прибрахме с Щерка ми,4е заЩо трябва да притеснявам жената,4е и нас?
Навремето у майка ми идваше една нейна леля с внука си,заради тенис турнирите.При толкова хотели,тази жена оставаше по два месеца в къЩи,без дори лев да остави за каквото и да е било.Пък претенции по отношение на храна,спане,4е дори и заЩо нямаме непрекъснато топла вода,а трябва да 4ака бойлера И така няколко години,накрая посъветвах майка ми да й каже следваЩия път да си търси хотел,нама място у нас.
Та от тази т.н.леля са ми много грозни тези изпълнения.

Като имам гости, които не познавам добре предварително ги информирам за менюто. Да знам дали ще им хареса, а първо питам дали са вечетарианци. Ако азь съм на гости и не обичам сготвеното може и да хапна малко, но по-скоро не бих яла. Зависи от това на кого съм на гости и най-вече от настроението ми 

Eх, превари ме...
Аз даже, ако не са ми сефте на гости, ги подканвам да помогнат, тъй де...
Иначе - за първо гости питам предварително има ли нещо, което да не ядат/пият... Ако се окаже после, че нещо не им е по вкуса - съжале боку, га ва питах, да си бефте казали.

Случвало ни се е, но винаги си казваме истината ако не ядем нещо и т.н. Защо да е обидно, нали все пак сме при близки хора, приятели
Иначе и аз не съм от любезните домакини, но тъй като не готвя, поръчваме по телефона каквото искат гостите и има мир 

Досега май не съм имала такива проблеми. Нито от едната страна /като изтормозен гост/, нито от другата - като неоценена домакиня.

Обикновено приготвям по 100 неща и сервирам като шведска маса. Който каквото иска да си взима. Рядко следя чиниите на хората, камоли да смогна да ги подканям. Основно ястие винаги правя по два варианта. Ако някой се е натъпкал преди това - да не яде основното. Хич няма да ме притесни. Но досега нямам отказал се. Никога не настоявам. Майка ми е от настоятелните и това винаги е будило смях у мен /тя е много нястоятелна, а лафовете, които пуска могат да те свалят под масата/, та затова аз не го правя.

Ако каня някой с преспиване показвам спалните и обикновено предлагам избор. Но гледам да не се влагам много, т.е. не ми се канят гости с преспиване. Идва ми в повече.

А когато аз съм на гости не ме тероризират много. Явно имам лош вид или пък успявам кротко да отбия атаките, та досега гостоприемно изнасилвана не съм била.

Бе де да знам! Не съм изпадала в подобни конфузни ситуации от дете. Далеч съм от мисълта, че моите гости са най-печени, както и това, че аз съм най-приемливата гостенка, но най-вероятно не отдавам кой знае какво значение на това кой какво е ял и дали му е било вкусно. А и аз, като ходя на гости ям само това, което ми се яде и никога не оставам гладна, просто като не обичам нещо - си казвам "Това не го ям, сори Майкъл, обаче салатата ти беше фантастична, то си личи и от количеството, което изядох  "примерно!

Пък и не съм забелязала някой да ми се е мръщил на менюто, което съм поднасяла, но пак казвам - не придирям на никого. И не подканям. То, щом е сложено на масата, значи е за изяждане, ясно е по презумпция, какво има да подканям!

За щастие не ми се е случвало такова гостуване.А вкъщи е като на кръчма-всичко е на масата,всеки яде и пие каквото си иска.Слагам един куп с чинии и всеки да си сипва каквото му е по вкуса.

Когато аз отида на гости и не обичам нещо за да не ми досаждат с непрестанни покани си казвам директно, че еди си кое не го ям по принцип. Е извинявам се и задължително ще казвам две добри думи за баницата например.
Когато аз ще имам гости предварително питам какво искат и какво обичат. Ако гостите ме изненадат пак питам какво искат и всичко е ок.

Винаги се старая да не обиждам домакинята! готвила е цял ден! не е длъжна да гледа на боб - ям ли пръжки с лук или не!

Аз винаги приготвям няколко неща - за да може всеки да си вземе! случвало се е едното блюдо примерно да остане недокоснато, но хората са нахранени! не подканям - щом е на масата, всеки да си слага!

И вкъщи е така
Много ми е неприятно да подканям и да ме канят, и да ми държат сметка какво и защо не ям, само защото са видели, че не опитвам от някои неща на масата.
Всеки да си гледа в паничката, толкова!

И на мен ми се е случвало доста пъти да ме насилват да ям и опитвам - не, че не хапвам, даже понякога ме е срам, ако нещо ми се услади  , а ако не ми харесва - ям по-бавно и с повече хляб  Но съм забелязала у хората някаква мания да наготвят хиляда неща и така да ги наблъскат в чинията, че ако боднеш краставицата и кълката вземе, че изхвръкне на покривката  И цяла седмица преди това да не съм яла, пак не мога да изям всичко (в по-тежките случаи дори половината не мога да изям).
От друга страна аз не подканям никой, но ми е адски неприятно някой само да гледа, гледа яденето и да не си бодне дори да пробва (не съм готвила зайци, жаби, охлюви и т.н. странности). Направо като кръвна обида го приемам Обикновено се случва, когато гостите са се нагрухали здраво, преди да дойдат - при положение, че са канени на вечеря! Още повече, че после трябва да хвърля яденето; не съм от хората, които ще си го приберат да си го хапнат после 

И аз мисля ,че е въпрос на етикет! 

Ако гостите ми са не дотам близки и познати винаги питам за това дали обичат това което съм намислила да готвя

Не съвсем! Ако поканиш 2-3 семейства, какво - ще им предложиш меню ли? Не можеш да се съобразяваш с всеки поотделно. Разбира се, който има алергия - предупреждава, това е сериозна причина. Но има и префърцунени случаи, при които сервираш на всеки и само за госпожата отделно или специално готвено, че видиш ли тя това не ядяла, онова било  за нея /говоря в женски род, щото такива мъже рядко се срещат/ или причина "от девет кладенеца вода".
Нормално е домакинята да получи удовлетворение за труда си и старанието си и етикета изисква, ако си поканен на обяд/вечеря, поне да почетеш масата и вложените усилия, а не да идваш с претенции, какво ядеш и какво не обичаш.
Естествено крайностите при всеки случай са неприятни и за двете страни!

и аз така правя   , и така обичам да е като ходим някъде

Винаги, когато имаме гости слагам в средата на масата различни салати, предястия и ястия и всеки си слага, от това което му харесва. Никога не настоявам някой да си вземе нещо, което не иска. Много мразя да отида някъде и да ми се сипе в чинията нещо, което не обичам. Затова  моите гости ги оставям сами да преценят от кое да си вземат

Обожавам да каня гости и смея да кажа,че съм добра домакиня.Когато каня приятели знам на всички вкусовете и се съобразявам с тях,например имаме приятел,който е алергичен към риба,друг,който не обича пици и макаронени изделия и т.н.Ако човек уважава гостите си не трябва да ги "изнасилва" с кулинарни шедьоври.По-добре е да се приготви лека хранаи няколко вида салати и така мисля,че няма да има недоволни.Салатите сервирам в купи,всеки да слага колкото и от която си иска

На гости не навсякъде мога да се отпусна и да ям, падам си гнуслива         . само на майка ми в къщата съм била най-спокойна         . Спомен от детството ми останал в главата за намерен косъм          . Ако пък имам гости, ги каня на заведение.          Не обичам да спя на чуждо место, сменя ли си леглото и възглавницата, не мога да заспя.          Не обичам и да си отстъпвам леглото за други хора, нито да премествам децата. Нямам отделна стая за гости

тежък случай
 

Аз съм много капризна относно храна или по-скоро много чувствителен вкус...има неща, които посмъртно не бих хапнала и като ме канят на гости си казвам предварително - ако са ми близки хората. Ако не хапвам от нещата, каквото мога да понеса и си мълча. Извинявам се на домакинята, че не ми е много добре (накрая обаче, за да не се притесни) стомаха и толкова.
В други случаи се насилвам да ям и толкоз. Не ми вкусно, но има случаи, в които се налага.
Веднъж бях на едно 4 дневно гости, в едно мое старо гадже. Ей, майка му готвеше ужасни неща. Трябваше все да стоя гладна, ако не ядях изобщо...ами ядях, ама после ми беше зле. На втория ден предложих аз да готвя и така се реши проблема, всички бяха щастливи. А пък и тя не ме харесваше, та не се чувствах гузна   
Когато каня гости вкъщи никога никой не подканвам. Ако са ми близки хора знам какво и как ядат и се съобразявам. Ако не ги познавам приготвям няколко различни неща и оставям избора на тях, а подправките слагам отделно в малки купички - магданоз, копър, допълнително сол и т.н. Всеки сам си слага, за да не се чувства притеснен. Важното е всички да са доволни. Не се обиждам, ако някой не ми яде нещо от манджите. Голяма работа.  Веднъж бях пекла някакви пържоли, ама аз такива неща не ям и не съм ги опитала. Сториха ми се опечени, но те били сурови. Народът си ги изяде, ама после ми признаха, че им е било гадно, но да не ме обидят...е те това не е правилно! Трябвало е да си кажат и да не се мъчат изобщо, няма да има сърдити.

ние имаме 3 много близки приятелски семейства и обикновено си звъним да се питаме какво ни се яде и се подготвяме така, понякога даже и двете жени готвим, ако аз сама не смогвам, не се притесняваме да си казваме и питаме кой какво предпочита, иначе и аз не обичам да подканям или да ме подканят, тоя навик го имат родителите ми и бабите и дядовците, ужасно е, иначе аз самата, ако ме карат да опитам нещо отбивам номера с "по-късно" или "наядох се", но пък хареса ли ми нещо съм си нахална и не се срамувам

Абе зависи от случая. На никого не се сърдя, ако не опита от приготвеното и гледам да се съобразявам с гостите си.
Моят мъж например е алергичен към агнешко и ярешко месо. Става му лошо и т.н. Обикновено по-близките ни знаят и винаги му приготвят нещо отделно. В другите случаи яде, каквото има или пържени яйца. А един наш приятел е болен от диабет и винаги се съобразявам с това, като приготвям менюто.
А в случаите, когато разбирам в последния момент, че някой от гостите не яде нещо, винаги се стремя да предожа нещо подходящо, което става бързо. Изобщо аз съм на принципа, че се събираме не толкова да ядем и пием, а за да си изкараме весело.

Тука по морето има един принцип-"Спасяването на давещия се е проблем на самия давещ се". Защо, който има алергии, не яде определени неща и пр, не си каже най-човешки на домакинята, а мълчи сякаш устата му е пълна с алергени и се надява н анейната телепатия, че после се и цупи. 
Не мисля, че нормален човек ще покани гости, ще знае кой какво не яде и баш него ще му натътрузи. Знам ли и аз...

Когато пуснах темата имах друго предвид, не това което изглежда повечето от вас са разбрали и затова ще се изясня.
Първо, не роптая, че съм отишла на гости и не са ми сготвили каквото обичам (това изглежда са разбрали от темата  ми голяма част от вас), а недоволствам от това, че домакините ме насилват да опитвам неща, които мразя и въпреки многократните ми откази настояват и настояват.
Аз не ходя на гости гладна и за да се наям и нямам претенции кои какво е приготвил, просто ако има нещо на масата и не искам да го опитам не искам да ме насилват.
Давам пример със свекърите ми, те са прекалено гостоприемни и когато ходим с мъжа ми на гости прават километрични софри със сложни ястия и държат да опитаме всичко. Много добре знаят какво обичам и какво не и твърдо са решили да ме накарат да започна да ям неща, които по принцип мразя. Веднъж бяха сготвили цяло агне (при положение, че не ям агнешко) и го сервираха така, защото мислеха, че ще ми се прияде и че ще успеят да ме накарат да ям от него. Не успяха, защото аз никога няма да опитам такова месо, освен това винаги се шокирам, когато видя сготвено цяло животно. Трябваше обаче да се скараме и аз да съм виновната, защото прекалено много настояваха. Също така винаги водиме спор за ракията. Направо ми става лошо като я помириша. Питах свекър ми за 9 години не свикна ли, че мразя ракия и го помолих да не водим спор, а той ми каза, че не сме се виждали известно време и може да съм я заобичала. Гадно ми става, защото те наистина се стараят да се подготвият специално за нас, кото им ходим на гости, и накрая излизам неблагодарна, а не е така .
Пак ще подчертая, нямам претенции какво ми сервират, просто не искам да ми натрапват вкусовете си ... ако има агнешко, ще си хапна само салатка ( и без това не съм по месото), ако има ракия, ще си пийна само безалкохолно ( не обичам алкохол )... Какво толкова !!! Защо накрая трябва да ме изкарат лошата дето са се старали да я посрещнат, а тя е имала претенции. Бива да подканиш веднъж - два пъти гостите, но да настояваш не бива. Това беше всъщност идеята, когато пуснах темата, защото мисля, че прекаленото гостоприемство може да бъде отблъскващо.

Реших, че е добре да ви задам един въпрос :
Има страни дето хлебарките са деликатес, и ако се на гости и на масата има сервирани различни ястия, които обичате и има едно блюдо с хлебарчици бихте ли опитали само, защото домакинята се е постарала да сготви този  деликатес специално за вас, и защото безкрайно настоява да го опитатате, дори само едно крилце или пипалце само )) ?
Хайде кажете и дано въпроса ви се стори повече забавен отколкото гаден

Уфф , извинете, че оспамих темата, но искам последно да отговоря на Франзела Калина, че много често причината да не ядеш или пиеш нещо не е само алергия, и когато обясня, че не ям друго месо освен пиле, риба и свинско хората не могат да го разберат. Просто има много хора, които ядат телешко, агнешко и т.н. и го намират за много вкусно, така че едно такова обяснение им се струва доста нелогично и стават още по настоятелни в желанието си да те накарат да откриеш новия вкус.

напълно те разбирам  щото и мен едно време  /и сега понякога/ така ме "мъчеха" - "ама как така не щеш....", "ама как така не ядеш..."
Еееее, беше ми писнало докато ги свикна повечето хора ,на които гостуваме.
Сега наблюдавам масово по гости -тата - един вид шведска маса, слагаш си каквото и колкото искаш. Не като преди наблъскат една чиния - ЯЖ! пък ако не го изядеш - не ти хареса ли?що ли ?....

И аз не обичам да ме карат насила да ям или да пия нещо.За моите гости почити винаги се имформирам какво им се хапва и пийва.