Много е страхлива

  • 1 367
  • 25
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
1 авг. 2006, 11:59 ч.
  • София
  • Мнения: 1 352
Дъщеря ми е на 5г. и половина и е невероятно страхлива /не знам дали точно това е думата/ Винаги трябва да има човек в радиус от 2 метра до нея и да го вижда, в противен случай почва да вика и ако не и отговориш почва да реве и пищи. Вечер не иска да ляга, защото "нямало кой да я гушка и да я държи за ръката в тъмното, защото я е страх", а аз съм на съседното легло при Митко. Реве, подсмърча, нарежда докато не кипна и не се скарам - тогава много бързо заспива.  Rolling Eyes
Вчера докато "спали след обяд" /слагам го в кавички, защото тя явно не е била заспала/ в детската стая, бабата дето ги гледа слезла да изхвърли боклука пред блока и това дете изпаднало в истерия - излязла на терасата и почнала да вика по някакъв човек, който минавал отдолу. Като я попитах после, защо е викала на чичкото тя ми отговори - "за да намери баба  и да и каже да се прибере" newsm78.
Не мога да разбера, дали наистина има някакъв страх у това дете или повече е поза, защото вижда се се шашкам. И не знам как да процедирам. Обясних и че никога няма да я оставим сама, че не трябва да се страхува, но нищо не помага.
А и това е някакъв вид тероризъм над собствената ми личност - аз трябва да съм като залепена за нея - до тоалетната да отида трябва да се отчитам. Същото е и с Митко, но него до някъде го оправдавам, нали е малък. Но 5 годишно момиче да е толкова несамостоятелно? newsm78
Не знам дали успях да формулирам проблема добре, дано сте ме разбрали. Ще ви бъда благодарна за съвети. Hug

# 1 1 авг. 2006, 12:52 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Не помня моята да е била чак толкова страхлива, но и не е от тези с лъвските сърца. Винаги е имало нещо, което да я плаши. Винаги съм се стремила да съм около нея, ако това ще я успокои. Минава време и тя сама решава да се отдалечи от мен. Сега е на осем /днес ги навършва/ и едва от няма и година забелязвам, че има нужда от лично пространство. Стреми се да се занимава сама, да стои сама, има желание да излиза сама. Съвсем отскоро.

Аз имах много страхове като малка и никой не се е занимавал бавно и с търпение да ми помогне да ги преодолея. Отчитам това като грешка и затова съм много търпелива по отношение на Наталия. Моите са двама, с много малка разлика и, признавам, това има голямо значение. Те са като Плиш и Плюм и желанието точно аз да споделя страховете им е по-малко. Често са си достатъчни един на друг.

Моят съвет е да проявиш търпение и разбиране и полека да се опивташ да я отдалечиш. Пет години не са чак толкова много.

# 2 1 авг. 2006, 12:56 ч.
  • София
  • Мнения: 1 352
Благодаря ти много за отговора Дара .
И да ти е жива и здрава рожденичката.   bouquet

# 3 1 авг. 2006, 13:23 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
О, благодаря.  Simple Smile

Между другото, моята е много... превзета. За нея е едва ли не въпрос на чест да има нещо, което да я смущава или плаши. Майка ми твърди, че съм прекалено търпелива с нея, но аз считам, че така е по-добре. Предпочитам да ме смятат за прекалено отстъпчива, отколкото страховете й да се превръщат във фобии. И досега няма нещо, което сама да не е преодоляла - и страха от тъмното, и от самотата, и от скакалците, и от водата. Сега сме на вълна паяци. Край нямат.  Simple Smile Да е жив и здрав брат й, който, съвсем не толкова тактично, й помага много в това отношение.

# 4 1 авг. 2006, 14:03 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
Истински или измислени - прави се, че я разбираш, за да не й се вкорени страха. А това, че иска да си близо до нея направо си е бонус, когато сте навън.

Моите мили родители след едно безкрайно самостоятелно, оправно, безстрашно и даже нахално дете /сестра ми/ посрещаха къде с насмешка, къде с учудване разни мои страхове... ами и до сега не се качвам в асансьори.  ooooh!

А дали неможе да е ревност към Митко?  Thinking

# 5 1 авг. 2006, 14:21 ч.
  • София
  • Мнения: 1 352
Цитат на: dara в вт, 01 авг 2006, 13:23
О, благодаря.  Simple Smile

Между другото, моята е много... превзета. За нея е едва ли не въпрос на чест да има нещо, което да я смущава или плаши. Майка ми твърди, че съм прекалено търпелива с нея, но аз считам, че така е по-добре. Предпочитам да ме смятат за прекалено отстъпчива, отколкото страховете й да се превръщат във фобии. И досега няма нещо, което сама да не е преодоляла - и страха от тъмното, и от самотата, и от скакалците, и от водата. Сега сме на вълна паяци. Край нямат.  Simple Smile Да е жив и здрав брат й, който, съвсем не толкова тактично, й помага много в това отношение.
Явно на мен ми липсва търпение, но страховете и ми се струват толкова глупави и неоснователни, че не мога да се стърпя и често пъти реакцията ми не е адекватна - признавам си.  Embarassed Всъщност ти си много права, че страховете често се превръщат във фобии. Ще се опитам да бъда по-търпелива.
Още веднъж ти благодаря.  Hug

# 6 1 авг. 2006, 14:26 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 97
А какво правите когато детето се уплаши от нещо? Моето дете например го налая едно куче, и няколко дни вече е неспокоен, не иска да спи. Опитвам се да съм максимално нежна и спокойна с него, да не му създавам силни емоции, за да може да превъзмогне лекия си уплах. Ами ако беше по-сериозно, какво правите, когато тревожността ескалира? Невролог??

# 7 1 авг. 2006, 14:26 ч.
  • София
  • Мнения: 1 352
Цитат на: Isa в вт, 01 авг 2006, 14:03
А дали неможе да е ревност към Митко?  Thinking
Аз смятам че голяма доза от страховете и са точно това - ревност. Това е и причината понякога да реагирам остро, след което се чувствам виновна... Cry

# 8 1 авг. 2006, 14:32 ч.
  • София
  • Мнения: 1 105
Моят син е на 4 години, но е същата работа. Просто е страшно шубе от всичко като почнеш от тъмното та свършиш до носенето на конче на рамене от баща му. Не знам какво да го правя Confused

# 9 1 авг. 2006, 14:42 ч.
  • София
  • Мнения: 4 493
dara честит празник в къщи, да ти е здраво и усмихнато твоето лъвче   bouquet
Gercho всички деца имат страхове и с възрастта им страховете се променят, просто някой деца ги показват по-често и по-явно, а други стискат зъби. Д-р Спок е описал възможните случай на страх при децата и ги е разделили /условно/ на възрасти. Не можеш да си представиш от какви работи ги е страх децата - от това да не ги изоставят родителите, да не се загубят от мама, да не ги отвлече торбалан и куп други неща.
Не се карай на детето, опитай се да обесняваш, макар и по 1000 пъти едно и също. Моята дъщеря все още спи на леко светната лампа и пуснат телевизор - защото я е страх. Заведи дъщеря си в магазин за лампи и тя нека си избере една нощна лампа, която да й свети и да не я е страх от тъмното /това при нас действаше за около 1 година/, това ще е нейната специална лампа, а да гушка може и някое плюшено животно или кукла.
Бъди търпелива с нея, тези страхове ще отминат, но ще дойдат други.
Това е нормално за децата, не се ядосвай и в никакъв случай недей говори на детето, че е бъзла, страхливка и т.н.
Успех

# 10 1 авг. 2006, 15:13 ч.
  • София
  • Мнения: 1 352
Цитат на: dioni в вт, 01 авг 2006, 14:42
Gercho всички деца имат страхове и с възрастта им страховете се променят, просто някой деца ги показват по-често и по-явно, а други стискат зъби. Д-р Спок е описал възможните случай на страх при децата и ги е разделили /условно/ на възрасти. Не можеш да си представиш от какви работи ги е страх децата - от това да не ги изоставят родителите, да не се загубят от мама, да не ги отвлече торбалан и куп други неща.
Не се карай на детето, опитай се да обесняваш, макар и по 1000 пъти едно и също. Моята дъщеря все още спи на леко светната лампа и пуснат телевизор - защото я е страх. Заведи дъщеря си в магазин за лампи и тя нека си избере една нощна лампа, която да й свети и да не я е страх от тъмното /това при нас действаше за около 1 година/, това ще е нейната специална лампа, а да гушка може и някое плюшено животно или кукла.
Бъди търпелива с нея, тези страхове ще отминат, но ще дойдат други.
Това е нормално за децата, не се ядосвай и в никакъв случай недей говори на детето, че е бъзла, страхливка и т.н.
Успех
Благодаря ти много Диони.   bouquet
Почуствах се толкова виновна.  Cry  Аз наистина и казвам че е шубе и искрено се ядосвам на неоправданите и страхове. Явно тя наистина ги преживява, а аз по този начин я карам да ги подтиска. Сигурно детето си мисли каква лоша майка има, дето не го разбира. Много ми стана мъчно. Довечера ще и се извиня.

# 11 1 авг. 2006, 15:28 ч.
  • по Пътеката
  • Мнения: 180

     И на нея й е тежко и напрегнато в тези ситуации.Децата очакват от нас защита,подкрепа и съчувствие...Успех Simple Smile

# 12 1 авг. 2006, 15:37 ч.
  • Мнения: 416
Децата наистина преживяват нещата по различен начин.

Но ми направи впечатление, че спиш на едно легло с другото ти дете. Дано не прозвучи нелюбезно, но в едно легло ли си спала преди това с другото дете?

Може би ти така си ги научила и сега ти е трудно. Помисли добре дали не си била ти твърде залепена за тях, а сега да се дразниш от това. С най-добри чувства.   bouquet

# 13 1 авг. 2006, 15:42 ч.
  • Мнения: 545
Цитат на: Gercho в вт, 01 авг 2006, 15:13
Аз наистина и казвам че е шубе и искрено се ядосвам на неоправданите и страхове. Явно тя наистина ги преживява, а аз по този начин я карам да ги подтиска. Сигурно детето си мисли каква лоша майка има, дето не го разбира. Много ми стана мъчно. Довечера ще и се извиня.
Много добро решение - да се извиниш. И не й се подигравай или обиждай. По-добре малко повече внимание и търпение и всичко ще си дойде на мястото. Нашият юнак (5г 8м) също има своите страхове, но се надявам с времето да ги израсте, защото видимо са безпочвени.

# 14 1 авг. 2006, 15:55 ч.
  • Мнения: 429
Нямах време да изчета всички отговори,  за което се извинявам.
Мойта дъщеричка има подобен навик. Не ме пуска да се отделя от нея, дори и в пясъчника да съм с нея, а за детските кътове до нея независимо къде да съм до нея или при нея. Онзи ден така изгоря билета в София ленд никъде непожела да влезе без мен. Опитвам се с думи, но не става. Знам, че не се впуска в неизвестностите стремглаво, но и там в пясъчника да си играя с нея малко ме озадачава.
Искам да подчертая, че във всичко друго е самостоятелна в обличане, хранене, миене, но за моето присъствие навсякъде все още нямаме лекарство. 
Търся отговор и аз като теб, затова ще следя темата с интерес.

# 15 1 авг. 2006, 16:16 ч.
  • София
  • Мнения: 1 352
Цитат на: FEMA-bg в вт, 01 авг 2006, 15:37
Децата наистина преживяват нещата по различен начин.

Но ми направи впечатление, че спиш на едно легло с другото ти дете. Дано не прозвучи нелюбезно, но в едно легло ли си спала преди това с другото дете?

Може би ти така си ги научила и сега ти е трудно. Помисли добре дали не си била ти твърде залепена за тях, а сега да се дразниш от това. С най-добри чувства.   bouquet
Ами да, каката спеше при нас в спалнята, когато се роди Митко. После когато Митко поотрасна решихме да съберем леглата на децата в детската стая и да спят сами. Всъщност аз само ги приспивам заедно с малкия, защото той спи на голямото легло и после излизам от стаята. Може би аз развалям дисциплината на каката, защото от време на време и позволявам да заспи при мен на спалнята и тя после ми прави циркове и очаква аз пак да склоня.
И за другото си права, наистина съм привързана много към децата и май позволявам повече от нормалното да ми се глезят и лигавят.   bouquet

# 16 1 авг. 2006, 16:24 ч.
  • София
  • Мнения: 1 352
stef_p - не се срамувам да се извинявам на децата, когато не съм права.  Hug
krassi2 - при вас е от възрастта - скоро ще премине. Аз освен със страховете на дъщеря си се боря и с привързаността на едно "пубертетче" на 2г.4м, което не признава друг човек в мое присъствие. Може би и затова съм поизнервена, малко е трудно да обясняваш на едното нещо докато другото те дърпа за полата и реве за всичко, което се сети. Успех и на теб с преодоляването на това препятствие. Hug

Последна редакция: вт, 01 авг 2006, 16:43 от Gercho

# 17 3 авг. 2006, 10:26 ч.
  • София
  • Мнения: 4 493
Цитат на: Gercho в вт, 01 авг 2006, 16:16
Цитат на: FEMA-bg в вт, 01 авг 2006, 15:37
Децата наистина преживяват нещата по различен начин.

Но ми направи впечатление, че спиш на едно легло с другото ти дете. Дано не прозвучи нелюбезно, но в едно легло ли си спала преди това с другото дете?

Може би ти така си ги научила и сега ти е трудно. Помисли добре дали не си била ти твърде залепена за тях, а сега да се дразниш от това. С най-добри чувства.   bouquet
Ами да, каката спеше при нас в спалнята, когато се роди Митко. После когато Митко поотрасна решихме да съберем леглата на децата в детската стая и да спят сами. Всъщност аз само ги приспивам заедно с малкия, защото той спи на голямото легло и после излизам от стаята. Може би аз развалям дисциплината на каката, защото от време на време и позволявам да заспи при мен на спалнята и тя после ми прави циркове и очаква аз пак да склоня.
И за другото си права, наистина съм привързана много към децата и май позволявам повече от нормалното да ми се глезят и лигавят.   bouquet

С риск да стана досадна - СПОК казва - под никакъв предлог не пускайте децата във вашето легло, защото после няма да можете да се оттървете от тях.
И другото което е много важно, след като веднъж си казала НЕ, каквото й да ти коства го остоявай  Simple Smile/понякога е много трудно, но знай че така и за децата е по - добре, защото знаят границите/
Успех   bouquet

# 18 3 авг. 2006, 10:59 ч.
  • Мнения: 1 446
Мисля , че е от зодията. Grinning
На моя приятелка дъщерята 16г.(познавам я от малка) е родена на Бъдни вечер и все едно ми разказваш за нея. Разликата е в това , че е единствено дете. От скоро започна да спи сама(в друга стая) и да се отделя за няколко вечери от майка си. Козирозите , защото и моето дете е същата зодия (Коледа) са много привързани към майките си. Това мога да твърдя , защото имам наблюдения върху много индивиди от тази зодия. Мисля , че ще се оправи положинето. Не е толкова трагично. Grinning
Целувки на сладурите!  bouquet

# 19 3 авг. 2006, 11:12 ч.
  • Мнения: 1 366
Аз мисля, че детето е развило фобия от изоставане (то моето малко психология за грош,но ...) Помисли дали има повод за това? Имало ли е някой, който драматично е излязъл от живота й?? И дори да не е това причината, само с много много внимание и търпение ще я убедиш, че няма причина да се страхува. А да й казваш, че никога няма да остане сама, в момента, в който Е била сама е меко казано неубедително ...

# 20 3 авг. 2006, 11:27 ч.
  • София
  • Мнения: 268
И дъщеря ми Ина (на почти седем) е много страхлива, трябва да стоя до нея, докато заспи, а като се събужда през нощта, идва при нас в спалнята. Също не иска да остане сама вкъщи и за секунда. И на мен ми е трудно да проявявам търпение, но съм сигурна, че наистина я е страх, а не е опит за манипулация. Знам, че това ще отмине с времето и съм се уверила, че нито разговори, нито убеждаване помагат. Просто трябва да уважаваме и да се съобразяваме с чувствата им, нищо друго не ни остава.

# 21 3 авг. 2006, 11:54 ч.
  • София
  • Мнения: 1 352
Цитат на: г-жа Анна в чт, 03 авг 2006, 10:59
Мисля , че е от зодията. Grinning
На моя приятелка дъщерята 16г.(познавам я от малка) е родена на Бъдни вечер и все едно ми разказваш за нея. Разликата е в това , че е единствено дете. От скоро започна да спи сама(в друга стая) и да се отделя за няколко вечери от майка си. Козирозите , защото и моето дете е същата зодия (Коледа) са много привързани към майките си. Това мога да твърдя , защото имам наблюдения върху много индивиди от тази зодия. Мисля , че ще се оправи положението. Не е толкова трагично. Grinning
Целувки на сладурите!  bouquet
Мерси г-жа Анна! Разбира се, че не е трагично, даже е хубаво в някои отношения. Heart Eyes

Цитат на: maikata в чт, 03 авг 2006, 11:12
Аз мисля, че детето е развило фобия от изоставане (то моето малко психология за грош,но ...) Помисли дали има повод за това? Имало ли е някой, който драматично е излязъл от живота й?? И дори да не е това причината, само с много много внимание и търпение ще я убедиш, че няма причина да се страхува. А да й казваш, че никога няма да остане сама, в момента, в който Е била сама е меко казано неубедително ...

Чак фобия?  newsm78 Няма причина за подобно явление, категорично никой не е излизал драматично от живота и. Освен това аз не и казвам, че няма да я оставям сама, а че никога няма да я изоставя - има разлика. Все пак не може да ми седи винаги до д...то - понякога ми се случва да ходя и до тоалетна, нали  Laughing

# 22 3 авг. 2006, 15:01 ч.
  • Мнения: 953
Не се притеснявай ще го израсте. Сестра ми като малка си беше много страхлива, сама в стая не оставаше. Сега да я видиш, никой не може да повярва, че стана войник, че и на мисия ходи.

# 23 3 авг. 2006, 22:06 ч.
  • Мнения: 5 877
Имаше тема преди време, погледни я - имаше добри съвети. Освен това една логопедка ме посъветва да я уча да градира страховете си - малко страшенце, голям страх, разни междинни форми... и така да разграничава по-страшните от по-малко страшните ситуации. Има ефект.
Освен това й давай да ти помага в някакви ситуации, карай я да се чувства силна.
Откакто забелязах това като проблем у Ането, редовно я викам да се поборим или пък да ме издърпа, защото не мога да стана.
Соча разни дребни животинчета, които се страхуват от нея - мухите да речем, врабчетата, едно гущерче...много обича да чува, че за някого тя е силната и страшната.
Разказвам една приказка за едно маааалко чудовищенце, което все не искало да спи само, защото си мислело, че в стаята му има момиченце. Майка му казвала, че момиченцата не съществуват, ама то си представяло едно такова русичко, къдравко...(следва описание на Ането) - брррррр....
Докато един ден срещнало точно такова дете, видяло, че не е страшно, сприятелили се и престанало да се страхува.

Общо взето още е страхливичка моята щерка, но не колкото беше. Изведнъж изгуби например страха си от високо (не щеше на пързалка да се качи, сега не мога да я стигна); бои се от големите кучета, но не от пудели и пинчери и дориииииии погали едно коте (а беше абсурд да го направи, след като котката на нашите й изхъска яко веднъж).

# 24 4 авг. 2006, 09:56 ч.
  • София
  • Мнения: 1 352
Цитат на: Анда в чт, 03 авг 2006, 22:06
Разказвам една приказка за едно маааалко чудовищенце, което все не искало да спи само, защото си мислело, че в стаята му има момиченце. Майка му казвала, че момиченцата не съществуват, ама то си представяло едно такова русичко, къдравко...(следва описание на Ането) - брррррр....
Докато един ден срещнало точно такова дете, видяло, че не е страшно, сприятелили се и престанало да се страхува.
Страшно ме изкефи това.   bouquet
Много идейно, ще си позволя да поплагиатствам и да преразкажа на дъщеря ми тази историйка. Laughing

# 25 4 авг. 2006, 10:46 ч.
  • София
  • Мнения: 3 421
Цитат на: Gercho в пт, 04 авг 2006, 09:56
Цитат на: Анда в чт, 03 авг 2006, 22:06
Разказвам една приказка за едно маааалко чудовищенце, което все не искало да спи само, защото си мислело, че в стаята му има момиченце. Майка му казвала, че момиченцата не съществуват, ама то си представяло едно такова русичко, къдравко...(следва описание на Ането) - брррррр....
Докато един ден срещнало точно такова дете, видяло, че не е страшно, сприятелили се и престанало да се страхува.
Страшно ме изкефи това.   bouquet
Много идейно, ще си позволя да поплагиатствам и да преразкажа на дъщеря ми тази историйка. Laughing

И на мен ми хареса много тази идейка.

Аз като бях малка (хм, и като по-големичка май) си бях доста страхлива и все ми се привиждаха разни неща. Шарките на покривката вечер - разни призраци, храстите и цветята в градината - скрити хора и т.н. Все още не съм преодоляла всичките си страхове.
 Добре, че децата не са ми толкова страхливи. Само ми е мъчно, че несъзнателно им предадох страховете си от разни гадинки.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата