Дете на 15месеца не се изправя

А какво ви обясни педиатъра, до каква възраст не е притеснително?
Ако го поставите право, опряно на мебел, може ли да стои?

Второто ми дете беше така. Водих го на невролог, отрекоха дцп и препоръчаха рехабилитация. В крайна сметка с проходилката постепенно се научи на всичко. Проходи самостоятелно на 1, 5 г. Съсипах се от притеснение. Към днешна дата си е напълно в норма.

Щом пълзи и седи, ще се изправи.
Моето пък не искаше да пълзи, даже и трудно се задържаше седнало, но се изправи изведнъж.
Може малко рехабилитация да направите, да го научите как да се изправя.

Момченцето на наши близки проходи на 15 месеца, Съвсем си беше добре детето, само че доста дебело. Съвсем естествено хранено, здраво детенце.
Та вашето момиченце, щом вече пълзи на колене, може да проходи според мен след 2 месеца. Важното е, че е подвижно.
Друго си е да го бяха видели и специалисти за всеки случай, но щом няма - няма.

Препоръчвам да купите уокър,  не и проходилка!Носето упкъра и на вън !Дъщеря ми с него проходи😊 Ето като това е :

Как ходи на колене? Имате предвид, че пълзи на колене ли?
Между 11 и 15 месеца има достатъчно време, в което да "изчакате". Аз бих настоявала за преглед и коментар от педиатър, както и някакви следващи стъпки. Ако вие поставите детето на крачета какво се случва - задържа ли се, пази ли равновесие?

Имам две напълно здрави деца  (потвърдено от невролог и ортопед поне няколко пъти), които в прохождането са били по-бавни от връстниците си. Синът ми проходи на 18 месеца, преди това месец ходеше за ръка, а от годинка ходеше по мебелите. Но проходи и затърча от раз. Малката е същата работа. Този номер с колената го има и при нея, много е смешна като ходи така Ходи по мебелите, с уолкър, бута кукли в колички, прави по няколко крачки сама, но я е страх да се пусне изцяло. И с двамата сме били на рехабилитации, но с умерен успех, както каза рехабилитаторката при тях проблемът е не, че не могат, а че не искат. Фокусирани са в бърборенето Както описвате нещата, звучи ми, че и при вас всичко е ок, но една консултация с невролог никога не е излишна. Иначе границата, при която дори и в чужбина биха ви пратили май е 18 месеца. Успех!

Малката ми дъщеря беше на 8 месеца, когато аз се притесних, че не се изправя. Краката й се гънеха, докоснеше ли с петички повърхността, сгъваше от коленете. Отвсякъде ми изглеждаше странно. Изисках си направление за детски невролог, той ни прати на едно изследване през фонтанелата( извинявам се, вече съм забравила термините), за да отхвърли някакви диагнози и ни насочи към рехабилитация. Имаше някакво съкращаване на мускулите, което не беше в норми( грубо казано, подробности за диагнозата ми се губят, беше преди 10 години). Още след първия курс на рехабилитация( парафинова терапия и упражнения), детето имаше страхотен напредък. След приключването на втория курс, нещата си дойдоха на мястото.
Искам да кажа само, че не бих се успокоила с "има време", "ще се научи" и пр. Знам колко е тромава системата в чужбина, но бих намерила начин да го види невролог. На частно не може да няма( дори в моето забутано село в Испания има частни клиники и болници).
Успех!

Не се сърди, човече, казаха до 18м да изчакаме. Аз знам, че това е границата за прохождане, но преди това има така нареченото вдигане по мебелите. Като я сложа в кошарата вдигната седи Да, но не и е комфортно и плаче, но ако я занимае с нещо  да зяпа книжка забравя и стои.

christina1980, не съм и давала изобщо проходилка, защото тук в Германия ги смятат за забавяне растежа, но сега си мисля, дали няма да и е от помощ, ако си стъпи на стъпалата и така осъзнае И, че така може да се движи.

hamsti, точно този със децата имаме, но не му обръща внимание освен да натиска копчетата и да го бута на колене, защото го стига на колене.

blondie_anna, И моята дъщеря е  фокусирана н бърборенето и винаги е била. И да тук границата е 18м, но остават само 3 месеца и аз не виждам как да тях ще се изправи и проходи. И рехабилитацията не е помага толкова. Просто като види, че наближава земята вдига краката във въздуха. Все едно не иска.

JT, ами аз го наричам ходене на колене. Защото тя е изправена и прави крачки, но със сгънати колене. Просто не е на 4 крака (така си лази нормално) ами е в коленен стоеж. Аз не бих могла да се придвижвам така.

Това е странно. А, ходилата как си ги държи при такова стоене? Пръстите на краката как са? Изпънати, сгънати? С ръце помага ли си? То така, сигурно са й в синини коленете...

Отиди пак на лекар, виж какво ще ти кажат. Отделно сама можеш да потърсиш невролог или ортопед и да се обадиш да обясниш проблема и да си запишеш час. След това отиваш при педиатъра и му искаш направление за специалиста. Това че си в Германия, не значи че не можеш да си заведеш детето на преглед

Правили ли сте рехабилитация, че не помага?

Както писах, за ваше спокойствие идете на невролог, на частно ако не можете иначе там, където сте. Ние ходихме и с баткото, и после с малката, че и по няколко пъти. При нас рехабилитациите помогнаха, но отчасти, просто самата рехабилитаторка каза, че не се дължи на проблем или невъзможност да стъпват, а в нежелание. Въпреки това, за мен са си задължителни рехабилитациите в такива ситуации, могат и чудеса да направят.

Също така пробвайте да я стимулирате вие - обличайте я права, а вие седнала и с вашите крака придържайте нейните изправени. Опитвайте да я сложите на кошарата или уолкъра изправена, и да прави крачки. Сложете интересни играчки, на места, които може да достигне с изправяне.

Друго, което се сещам е, колко кг е малката? Моите и двамата са слабички, и имам чувството, че и това беше фактор.

знам, че всички са против проходилки, уолкъри,  телевизия и прочие стимуланти, но аз съм на обратното мнение. За мен тези неща помагат на бебетата, ако са в умерено количество, да им се развива мозъкът. Не налагам мнение, просто ви споделям.

Проходилките създават фалшиво усещане за стабилност, и при деца със страх от ходенето сами могат само да навредят повече. Телевизията няма да я коментирам...

Моята дъщеря проходи с количка за кукли. Точно защото я беше страх да се пусне сама, а така мислеше, че се държи.
Но тя стъпваше стабилно много преди самостоятелно да проходи.

Да, с количка за кукли, или нещо подобно за бутане е най-добре.

Уолкър (това, което се бута) и проходилка (това, в което седи като в паяк) са съвсем различни. Малката първо буташе уолкъра, а след това количката за кукли, и пазарска детска количка, които реално нямат никаква опора, но я карат да си мисли, че се държи, което е супер.

А проходилката го подпира, обляга се вътре, седи и тн, също и не успяват да си създадат интинкт да се пазят в нея, защото с нея не падат и не се удрят. И после като пробват сами повече ги е страх. А и ортопедите не я препоръчват.

Тук един педиатър ми е казвал 1г 4м като граница за прохождане на детето, друг 1г 6м. Обаче се гледа цялостното развитие на детето и двигателните му умения, не просто дали е проходило. Дали хваща с ръка дребни предмети (например троха от пода), дали прехвърля от едната ръка в другата, прави ли боц, пляска ли с ръце, дава ли пет, изправя ли се, задържа ли се изправено без опора, качва ли се на дивана, слиза ли и т.н. и т.н.
Синът ми проходи на 13 месеца от раз и е имал две падания, никога не сме притежавали и пробвали проходилка тип "паяк". За сравнение съм виждала деца, слагани в проходилки и бънджита от 5 месеца, които проходиха на по 9-10 месеца и постоянно падаха и доста време ходеха като пияни морковчета.
Дъщеря ми е отглеждана 1 към 1 като батко си, с тази разлика че заради дивият 3-годишен елемент покрай нея съм я слагала по-малко на пода. Тя много по-рано от него започна да се изправя без опора и се научи да се качва и да слиза от дивана по-рано от него и много по-бързо, направи си първите две самостоятелни крачки на 12 месеца, обаче истински проходи на 1г 2м. Обяснявам си го с дивият батко, който постоянно търчеше като стрела около нея и често я събаряще.
Всичко това го пиша, за да илюстрирам че дори две деца, с малка разлика, отглеждани еднакво, се развиват различно. Трябва да се гледа цялостното развитие на детето. И аз се притеснявах, че не виждах малката как ще проходи до 1г 4м, ама тя ни изненада и на 1г 2м тръгна уверено и също не е имала много падания. Това че детето сега не ходи, не означава, че след седмица-две не може да стане и да тръгне. Естествено всичко това в контекста на цялостно нормално развитие.
Идеята за уокър е много добра. В къщи имаме такива и двете деца само това са използвали като стимулация.

Аз също бих те попитала как е интелектуалното разивитие на детето?
Иначе, големият ми син проходи точно седмица след навършване на 16месеца (година и 4 месеца). Бях много притеснена и педиатърът ми беше дал направление за невролог, но не стигнахме до този предлед. Преди това обаче си се изправяше , държейки се за нещо, от поне 3-4 месеца. Но като цяло, във всяко едно отноешние, както физическо, така и емоционално-интелектуално, вървеше доста назад от връстниците си, включително и в зъбоникненето. Към днешна дата е на почти 7 години и си е съвсем добре.

Дъщеря ми проходи късно - след година и половина. Но преди това поне месец-два ходеше, ако някой я държи. Просто я беше страх да се пусне сама. Т.е., наистина е много важно - дали детето не може или просто го е страх.

Като гледам сезона, в който се развиват тези събития, а ти си и по- на север - да ти кажа още нещо, което другите мнения не засягат. Зимните дрехи и обувки ги ограничават много и им пречат на свободата на движенията; особено ако са по-дебелички бебета. Моята дъщеря навремето така се изправяше около 1 г., но бяхме в Кипър в жегата (през октомври, когато там е 30 градуса) и беше само по едно боди, боса по цял ден. После пакетирана зимно в България, съвсем забрави за това и просто се отказа от опитите да се изправя и прохожда - вместо това пълзеше точно като твоята, със скорост на пършинг. Не я е било страх, просто не искаше. Аз не съм я карала, не съм давала проходилки, паяци и т.н.
Тръгна на 15.5 месеца, когато един ден просто стана и взе да тича, без преувеличение. Не съм я водила никога по лекари за това, въпреки че като всяка майка съм имала моменти на притеснение. Говорът и фината й моторика бяха много добре развити, не видях ти дали отговаряш на тези въпроси по-нагоре.
Педиатрите в Германия не са идиоти и със сигурност следят развитието на детето ти дотук. Потвърждавам, че до 18 месеца не се счита за патология. Ако толкова чак сърце майчинско не трае, доведи я пък в България на преглед.
Като цяло тук имаме малко втелясване в статистическата среда.

purpletka

Здравейте, ами общото и развитие е добре и като сме били на консултации педиатъра я наблюдава и ни е задавл въпроси какво прави и какво не и на последната консултация на 11м единственото, което още не правеше е да се изправя. Пляска с ръце, има пинсетен захват и хваща някакви микроскопични неща, говори доста още неразбираемо за мен тъй като расте и в триезична среда, затваря капачки на всякакви неща, пъха малки предмети в малки отвори и т.н  Може би и за това не ни е пращал никъде да сега. Но в грубата маторика винаги беше по-бавно и по-късно правеше нещата.

Buena esperanza

Детето интелектуално си е много добре. И интелектуално е по-напред и с финната моторика. Така ни казва физиотерапевтката, на която я водихме, но с грубата маторика е по-бавна.

Menyanthe

Ами и аз не знам дали е страх или не иска, но вчера я вдигнах за ръце да видим дали ще се изправи и тя направи няколко крачки и се дърпа като инатливо дете надолу. Просто види ли, че искам да я изправям започва да се инати и да стяга краката и да не ми дава и веднага да сяда.

Параход

Да, финната и моторика е много добре развита. И аз не знам дали е страх или не иска. Да сега понеже на всичко друго отговоря в развитието си и доктора за това не е предприемал нещо. Тя се заобръща по-късно, седна на 9м самостоятелно и тогава и пролази, но за тукашните лекари това е ок. Та и аз не знам. Бяхме сега 2 седмици на лято в Аржентина с нея и тя така само по пелени и голичка и се изправяше чат пат и тук пак не ще.

И двете ми деца като ги изправях след като бяха навършили годинка да видя дали ще направят крачки се дърпаха и искаха да седнат. Отне много време и спокойствие от моя страна да им спечеля доверието че няма нищо да им се случи ако направят няколко крачки с уокър или към мен докато ги държа. Това при положение че се придвижваха като панти напред-назад подпрени по мебели и дори си седяха изправени без да се подпират никъде, малката даже се изправяше от седеж по средата на стаята без да има изобщо за какво да се хване и си танцуваше, ама да направи крачки положението беше "не, не и не".
По това, което казваш, може би педиатърът си е прав и няма от какво да се притесняваш, знам ли

Истината Е, че аз изобщо не съм я изправяла до сега да прави крачки, защото мислех, че трябва първо да се изправи а и за изправяне не съм и помагала, защото както разбрах от физиотерапевтката е пасивна помощ и тя трябва сама да разбере как. Може би съм направила грешка и трябва да започна да я изправям както стана и с вдигането на главата като беше на 4месеца и за 14 дни имаше страхотен напредък.

Детето на близки на 1 годинка не можеше да сяда самостоятелно, не се изправяше, не пълзеше, само легнало по корем се суркаше. На 1,5 годинки можеше вече всичко това и тогава проходи.
Децата сами трябва да се научат кое как става. Помощни средства от всякакъв род нанасят само вреди на опорно-двигателния апарат. Има даже бебета вече, които не могат да седят правилно, защото са били подпирани, седели прекалено дълго в столчета за кола, шезлонги и т. н. Човешките бебета са достатъчно интелигентни и могат да се научат на всичко сами, не ги подценявайте. Просто им трябва терен за действие.

Аз записах час при ортопед, който се чудеше за какво ще ходя, защото явно педиатъра преценява дали трябва да се ходи и ти праща направление. Този ортопед е и хиропрактик и ще види дали няма блокади само. Да видим.

Аз съм Канада. И при нас по норми трябва да се проходи до около 18м. Моята голяма дъщеря беше слаба и проходи на 17м. Тя беше много спокойно бебе. Където я оставиш там си седи и играе.
Сестра и "ходеше" на колена месеци и проходи на около 15-16м. Спокойно и при вас ще се случи.

arogance

Здравейте, ако ние се опитаме да я вдигнем в кошарата и я занимаваме стои хванала се по 3-4мин. без да пада, но сама да се повдигне не иска. Само ако се хване за косата ми и се вдигне в скута ми. Държи ли су за косата ми се чувства много сигурна. Не знам какво толкова има в косата ми. Днес я пуснах в двора с две момченца на 3 и 4г и тя ги гледа как търчат и започна да иска да се поповдига.
За ортопеда сега ще се отмени. Заради вируса затвориха кабинетите.