Публикувана: 9 авг. 2006, 18:52 ч.
Последно мнение: 23 авг. 2006, 18:19 ч.

Не знам какво да правя

2 189
26
1

Гост

1
2
Всички

9 авг. 2006, 18:52 ч.

Женени сме от малко повече от година, имаме син на 9 месеца. Имали сме много проблеми и скандали като всички, но след поредния мъжът ми ми каза, че мислел, че ще е по-добре за всички ни ако се разделим, Той бил зациклил и в личен и в професионален план, не бил вече креативен. Говорихме много, и в крайна сметка си дадохме още един шанс, сега почти всяка вечер говорим и нещата като чели се изясняват, кой защо и от кога не е щастлив, но това, което ме порази беше, че тойказа, че не иска да вижда детето, за да не се разстройвал както той така и бебо, за да дадял шанс на детето да живее спокойно със следващия мъж, който евентуално ще влезе в живота ми.
Нещо се пречупи в мен завинаги, дори не мога да проумея какво се случва.
Сега просто не знам какво да правя, как да постъпя?

# 1 9 авг. 2006, 19:34 ч.

Сега той щял да си мисли как и дали можем да излезем от кризата, трябвало му време, за размисъл, можел да си мисли и в къщи, въпреки че предпочитал де е сам... А аз се съсипвам, не мога да спя, карам само на цигари и кафета, стомаха ми е на топка, плача по цял ден, травматизирам бебето, то усеща душичката.
Знам, че трябва да се стегна и наистина полагам усилия, но без особен успех за сега...

# 2 9 авг. 2006, 19:42 ч.

Мнения: 5 622

Какво да ти кажа....може би всички от нас имат и такива моменти. И съм сигурна, че всички, когато изпаднем в подобна ситуация, с неизвестното пред нас, не знаем какво да правим и ни плаши несигурността. Независимо дали той, или тя искат раздялата, чувствата са едни и същи.......

# 3 9 авг. 2006, 21:44 ч.

Бургас
Мнения: 1 233

Цитат на: Кара в ср, 09 авг 2006, 18:52

тойказа, че не иска да вижда детето, за да не се разстройвал както той така и бебо, за да дадял шанс на детето да живее спокойно със следващия мъж, който евентуално ще влезе в живота ми.

това са сбръчкани хора, повярвай ми. Когато си събрах багажа, моичкия погледна малкия и ми каза: Той е минало, да знаеш!!!
Та как може детето ти да е минало? Това са приказки на хора които не знаят какво искат от живота. Така беше първия път като си събрах багажа. А на втория път ми вика: "Ние имаме нещо общо и винаги ще го имаме, нашия син!!! Ти мислиш ли за него?"
За протокола бившия дори и първото си дете не вижда, така че бъди си спокойна, по добре да е по надалеч, и детето расте без да се обърква много. Защото то ще е едно виждане за по един час и през този един час ще е повече объркано от действията на татко му от колкото доволно и щастливо.
За сведение въпросния татко не е виждал детето си от почти 3 месеца.

# 4 9 авг. 2006, 23:13 ч.

Мнения: 3 394

първо - спри цигарите и кафетата, вземи си едн адълга вана (ако можеш) и изпий чаша чай, пробвай да се наспиш и на сутринта ще му мислиш!

Нещата рано или късно си влизат в баналните житейски релси и ......живота продължава, каквото и да стане!

# 5 10 авг. 2006, 09:07 ч.

В тази ситуация сме вече от 1 седмица. Привидно всичко помежду ни е наред. Никой нищо не натяква, разбрахме се просто да дадем още един шанс на връзката си без да споменаваме кой какво е казал по време на разправиите. Това за бебето обаче не мога да го забравя, мисля, че никой не може да каже подобно нещо, дори и с цел да нарани другия. Проблем ми е и, че се чувствам като на изпит, при който не е ясно дали ще успея да се представя добре, та пак всичко да си е наред... или може би трябва да го зачеркна от живота ни и да започна от начало... за пореден път...
Струват ли си такива втори шансове след като веднъж се е стигнало до задънената улица, дали така не лекъваме гузната си съвест, че сме си дали шанс, дали изобщо някое семейство е проедоляло такава криза, или всичко е само временно, докато и двамата се стараем

# 6 10 авг. 2006, 09:12 ч.

София
Мнения: 1 105

Цитат на: Арвен в ср, 09 авг 2006, 23:13

Абе чак толкова лесно не е да ти кажа, ако всичко опираше до ваната и съня ехее...колко семейства все още щяха да са такива.

Кара, за съжаление се случват и такива неща. Аз не знам...в моето семейство (според моите виждания, нещата също са се изчерпали) и аз не знам какво да правя, защото не намирам сили в себе си да кажа какво всъщност ми е на душата, защото знам, че другата страна няма да ме разбере и ще станат само излишни истерии. Надявам се да намеря сили, защото в момента за мен няма смисъл да продължавам да живея с човек, който не е узрял за нещата от живота и най-вече да бъде баща и все още си е в пубертета. Две деца искам, да, но не едното от тях да е мъжа ми. Искам до себе си човек, който най-малкото да се радва на всяка минута с детето си, здраво стъпил на земята, с амбиции за семейството си или поне за себе си, абе някакво развитие, а не да се чуди как да се скатае, за да може да седне пред компютъра и никой да не го закача. За мен това не е семейство. Има и други неща, но не искам да пиша за тях, достатъчно ми е, че споделих и това Tired

# 7 10 авг. 2006, 09:23 ч.

Бургас
Мнения: 1 233

Цитат на: Кара в чт, 10 авг 2006, 09:07

Струват ли си такива втори шансове след като веднъж се е стигнало до задънената улица, дали така не лекъваме гузната си съвест, че сме си дали шанс, дали изобщо някое семейство е проедоляло такава криза, или всичко е само временно, докато и двамата се стараем

Говоря от моя опит без да си налагам мнението: Аз се борих със зъби и нокти да си запазя семейството години наред. И един ден просто си събрах багажа и се изнесох. Говорихме, обещахме си че ще направим взаимни компромиси само и само да си останем семейство /някъде по нагоре съм споменала ситуацията в която ми каза че е минало за него детето ни/ и аз реших да дам последен шанс. Вярвай ми във всеки един ден след това съжалявах че го направих. Резултата беше налице още след втората седмица. И още съжалявам че се върнах тогава, нямаше да съм изгубила толкова време от живота си и вероятно до сега щях да съм си устроила вече живота. Но поне знам че съм опитала и няма да кажа занапред като ми е трудно "Защо не съм опитала?" newsm78

Така че си помисли и вземи решението каквото и да е то, така че след време да не се обърнеш назад и да си зададеш въпроса "Защо не съм опитала?".

УСПЕХ Hug

УСПЕХ И НА hey_ya и Hug

# 8 10 авг. 2006, 09:27 ч.

6u6on4eto, още преди да прочета поста ти, знаех какво пише в него... Явно подсъзнателно разбирам кое е правилното решение... Явно обаче съм прекалено слаба и все още имам прекалено много надежди...

# 9 10 авг. 2006, 09:34 ч.

Бургас
Мнения: 1 233

Цитат на: Кара в чт, 10 авг 2006, 09:27

Не мила, не си слаба просто го обичаш още, или пък си мислиш че го обичаш. Аз например стигнах до извода че след 12 години просто съм свикнала с него, не че го обичах. Ти сама ще узрееш до идеята какво да правиш, но трябва да си подредиш мислите и приоритетите. И не забравяй че децата растат и се научават да разбират случващото се. Но детето си расте и неговия живот тепърва предстои, а твоя си минава. И ти трябва да си наясно със себе си искаш ли да живееш по старо му или искаш друг живот. Аз например и преди 5 години знаех че един ден ще се разведа, но се борих въпреки всичко.
РЕШЕНИЕТО Е САМО ТВОЕ КОЛКОТО И ДА Е ТРУДНО.

# 10 10 авг. 2006, 09:51 ч.

Как само ми се иска да мога отново да живея с човека който обичах. Все още не мога да разбера какво се случи... и ако той не е бил щастлив защо подяволите не е казал какво го дразни а е чакал да се стигне до тук??? Разбира се има една минималма вероятност въпросът за него да е бил поредното скарване и да е приключил, но за мен не е така...
Оххх имам толкова много въпроси и знам, че вие не можете да ми дадете отговори, но и само това че ви има е достатъчна утеха...
Благодаря bouquet

# 11 10 авг. 2006, 09:59 ч.

София
Мнения: 1 105

Цитат на: kara

Вече дълбоко се съмнявам, че има смисъл от такива шансове. Говорили сме стотици пъти и всичко си е оставало там. Приказки, приказки... а вчера пък ми обяви, че не искал да си говорим, не му харесвало. Ами ок, така ще стане още по-зле дори, защото за мене това е едно от важните неща - да можеш да говориш с човека, с който живееш, ама...

Благодаря шушонче Hug

# 12 10 авг. 2006, 10:02 ч.

Цитат на: Кара в чт, 10 авг 2006, 09:27

Всичко е много сложно,мила,но ако смяташ,че няма връщане назад,ако не си сигурна,че можете да бъдете истинско семейство-КЪСАЙ,ХВЪРЛЯЙ И БЯГАЙ.Ще те боли,това е неизбежно,но поне няма да живееш във вечни компромиси и надежди,че нещата ще се оправят-счупеното не се лепи и хората не се променят.Ще те боли известно време,но ще го преживееш,понякога сами не знаем,колко силни можем да бъдем.От опит ти казвам,че още повече боли да вярваш на празни обещания,да живееш в илюзии и празни надежди,и в един момент да разбереш,че всичко е било лъжа-ужасно е,чувстваш се предаден и излъган.По принцип всеки има право на втори шанс,но зависи дали го заслужава.Дано съм лош пророк,но думите на мъжа ти,че не иска да вижда бебето,ме карат да си мисля,че той е взел решението за себе си,просто е страхливец,и не смее да ти го каже.Бъди силна и не се унижавай-никой не заслужава компромиси,ако не може да ги оцени.Горе главата и знай,че ако смяташ,че нещата са загубени,няма смисъл да се бориш-само ще удължиш агонията си.И вместо да пушиш цигари и да се наливаш с кафета-споделяй,тук е пълно с добронамерени хора,които са минали по този път и винаги ще се опитат да ти помогнат и да ти дадат адекватен съвет.Успех,мила,не се отчайвай,защото отчаянието е лош съветник.Мисли,че имаш най-голямото богатство-детето си,и заради него трябва да си силна. Hug

# 13 10 авг. 2006, 10:15 ч.

Основната ми драма е, че не съм сигурна дали наистина мислеше всички онези ужасни неща, които ми каза, или е било в състояние на афект, защото и аз не му останах длъжна... А не искам да му натяквам, защото се разбрахме, да оставим ужасния разговор в миналото. За сега той привидно е успял. Държи се мило, казва ми , че ме обича, говори за бъдещето с лекота... Не знам само до колко му идва отвътре и доколко е театър...
Обаче аз не мога да съм както преди, вече не ми е леко и естествено, гледам бебо и ме избива на рев, гледах го снощи как къпе бебето и пак рев, не мога да живея така и си давам много ясна сметка за това

# 14 10 авг. 2006, 11:14 ч.

Мнения: 1 413

Цитат на: Кара в чт, 10 авг 2006, 09:51

Всички започваме връзките си така, защото не познаваме тежестта на битовизмите, полека лека те ни затисват, особено като дойде детенце и тогава ставаме преуморени, изнервени и започва усещането, че не си щастлив, че искаш да избягаш. Явно при вас мометът е такъв и честно казано мисля, че съпругът ти е говорил хипотетично, че при раздяла в семейството е по-добре отишлият си родител да се откъсне изцяло, за да не обърква детето, а не конкретно или е искал да те уязви, не е задължително да го мисли!
Успех и щастие ти желая, и помни, че и с друг човек започвайки отначало пак ще стигнеш до такъв момент и пак ще трябва да решиш да обичаш ли на инат на битовизмите и трудностите в живота!

# 15 10 авг. 2006, 11:37 ч.

Мнения: 4 414

Цитат на: Кара в ср, 09 авг 2006, 18:52

може да ти звучи налудничаво, но според мен, той се е опитал да направи най-доброто.т.е. да ти остави шанс за нов живот с нов мъж, да не обърква детето, за да не страда то. предполага, че си е мислел, че взема правилно решение. решил е, че това е МЪЖКОТО решение. естествено, не е на ясно с много неща...за други изобщо не си дава сметка...дано му дойде акъла в главата и да се разберете, а от тези неща да не остане и спомен bouquet

мнного сила ти желая bouquet

# 16 10 авг. 2006, 16:38 ч.

Мнения: X

Смея да не се съглася. Това е вечен спор, но въпреки всичко смятам, че детето ще страда повече, ако не познава баща си, отколкото ако го познава и само разбере, че не може да очаква нищо добро от този човек.
И не е никак благородно да кажеш "Детето ми е минало". Щом е толкова благороден да направи друго - защо не вземе да поеме напълно издръжката на детето си, да му осигури добър живот, пък нека не се появява известно време. Ама това "Детето е минало за да можеш ти да си живееш живота" са приказки за проветрение на устата дето се вика - и всичкото това срещу 50тина лева издръжка за нови дрехи - па иди си живей живота. Айде недейте бъдете толкова лековерни. Hug

Говорейки така те много добре си правят сметката... Sick

- сам се освобождавам от права, но по този начин си се освобождавам от задължения... хахаха. Laughing

# 17 10 авг. 2006, 17:00 ч.

Мнения: 2 863

Нищо в поста ти не говори, че си готова за крайни решения. Имате много малко детенце... Аз по-скоро горещо ти препоръчвам да седнете и да поговорите за причините за всичките тези скандали... зад тях стоят огорчение, неразбиране и бог знае още какво... а колкото до нещата, които е казал- ами не е нужно да ги правиш център на живота си в момента точно... щом се старае и се държи добре- опитай се и ти..е, сигурно няма да ти е като преди, но може пък след време да стане.... има причини, за да се карате толкова- за това мисли Naughty

но да въртите едно и също наистина може да ви докара до развод..."аз казах, ама той ми каза" - ОСТАВИ ВИ ГИ НАИСТИНА НАЗАД, поне за сега.... след време, като се успокоите малко, опитайте да намерите камъчето, дето все ви бута каруцата....

Последна редакция: чт, 10 авг 2006, 21:23 от Jaly1

# 18 10 авг. 2006, 19:00 ч.

Jaly1, много ти благодаря, наистина имах нужда да чуя точно това. Докато не се разбере какво става, мисля твоят мост да ми стане като мото в живота. Наистина смятам, че това е правилното решение, което странно защо някой трябваше да ми предостави в сдъвкан вид, за да мога да го схвана, след като звучи толкова конструктивно и просто.
Още веднъж БЛАГОДАРЯ bouquet

# 19 10 авг. 2006, 19:57 ч.

Мнения: 476

Питаш: "Струват ли си такива втори шансове след като веднъж се е стигнало до задънената улица, дали така не лекъваме гузната си съвест, че сме си дали шанс, дали изобщо някое семейство е проедоляло такава криза, или всичко е само временно, докато и двамата се стараем."

Моето семейство преодоля такава криза, че и по-голяма беше даже. Моят съвет е, че трябва, задължително да дадеш шанс на брака си. Време, дайте си време. Разделете се за известен период, ако щете, но това е варианта. Нещата се осмислят и виждат най-добре, когато не си в центъра на събитията и пряк участник. Често наранени ние жените особено преувеличаваме и тълкуваме грешно. Не се укорявайте за нещата, които сте си казали, забравете ги. Каквото е казал за детето - казал го е. Ние притиснати от различни емоции в живота си казваме неща, които често не мислим, а по-късно се чудим защо така сме реагирали. Пак казвам дайте си време.
Тежко е да живееш сам, да си самотен родител, трудно е. Това, което е по-тежко обаче е, че когато си щастлив няма с кой да го споделиш. Детето ти прави първите си стъпки и няма кой да му се зарадва, излезнало му ново зъбче, а на теб ти се плаче, че няма с кой да споделиш щастието си... Компромисите са винаги болезнени, но като решим да ги правим не бива да укоряваме нито себе си, нито човека до нас, защото ги правим в името на нещо, нали?

# 20 10 авг. 2006, 21:29 ч.

Мнения: 2 863

Цитат на: Кара в чт, 10 авг 2006, 19:00

Радвам се, ако съм помогнала.... почти винаги нещата са пред очите ни, сам е трудно да ги видиш, често казвам на приятелки, че имам нужда да им поговоря, та дано и аз сама се разбера:)) звучи смешно, но е истина...пиши, регистрирай се, за да можеш да си пишеш на лични с други момичета и се опитвай да си позитивна! Последното е адски важно, аз го разбрах като ми се скапа брака, ти го прави докато още имаш такъв:hug:

# 21 14 авг. 2006, 11:45 ч.

Ooooo, регистрирана съм, просто ми се ще да ми стане ясно какво ще стане с живота и брака ми, за да имам смелост да го напиша от регистряцията си.
Нищо не се променя, той се държи с мен, все едно съм му колежка, отговаря ми хладно и точно. Уж привидно всичко е наред, прибира се веднага след работа, оставя си всичките пари вкъщи, казва, че ме обича, ама нали знаете женското 6-то чувство, то ми казва, че нещо не е наред, една топка се е настанила в стомаха ми и не мърда от там. Съвсем различен е от човека, в когото се влюбих, нали се сещате онези дребните неща... казва ми, че ме обича, ама го няма онзи блясък в очите му, правим секс, но не е същото... Среща се с наши приятели и забравя да ми спомене, говори с наши приятели по телефона, а аз разбирам от тях. Когато искам да говоря с него и му кажа, какво ме притеснява, казва, че това са глупости Tired

Не знам дали ще имам сили да изчакам да видя как ще се развият нещата...

# 22 14 авг. 2006, 12:16 ч.

Мнения: 2 863

Нямаш за къде да бързаш, просто се остави малко на нещата, понякога това носи неподозирани резултати... знам, че е трудно, аз самата още се уча на това, но виждам ползата.
Опитай, просто си кажи, че ще стане каквото има да става, че не всичко в живота зависи от нас и нашите решения и се опитай да не дълбаеш непрекъснато. Hug

# 23 20 авг. 2006, 13:36 ч.

Определено има причина съпругат ти да е разсеян и да ти отговаря вяло.При мен беше така и реших ако ще се разделяме поне да направя така с живота си все едно живея днешния ден за последно.След време разбрах причината,друга жена чакаше дете от него.Знаех и мълчах до раждането.Вече той иска да сме заедно ,но не и аз.Бяхме заедно повече от15год.Даже ми постави ултиматум да се женим,но това няма да е брак.Вижда детето си от време на време/не живее в България/

# 24 20 авг. 2006, 14:05 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

ти не си готова за раздяла
щом и той се е навил на втори шанс - значи и той не есигурен
ВИНАГИ може да си тръгнеш... не винаги - да се върнеш
не бързай
поживей ден за ден - както дойде, както можете
от това ще разберете какво искате и какво можете ... и ще предприемете нужните стъпки
само не бързай нито да си мислиш, че всичко е ок, нито да отписваш всичко - понякога нещата излизат от контрол а после се нареждат, а понякога се прекършват за винаги - при вас остава да видите какво е станало в действителност - но за това ви трябва време и спокойствие, което пак идва с времето и отдалечавяне от събитието

# 25 21 авг. 2006, 00:34 ч.

Мнения: 357

Аз направих хиляди компромиси, които се оказаха излишни. Но въпреки болката и огорчението, които преглътнах, мисля, че си заслужавше, за да съм напълно убедена, че съм направила всичко възможно детето ми да расте с двама родители.
Няма нищо лошо да направите компромис и опит да спасите семейството си, когато има желание и от двете страни, може да успеете. Въпроса е този опит да не се превръща в безкраен низ от компромиси от твоя страна. В момента, в който усетиш, че това се случва, тегли чертата и бягай!
Желая ти успех! bouquet

# 26 23 авг. 2006, 18:19 ч.

Мнения: 412

Цитат на: hey_ya в чт, 10 авг 2006, 09:12

Цитат на: Арвен в ср, 09 авг 2006, 23:13

когато прочетох твоят пост първо си помислих, че тази история ми е позната
сега ми е ясно,че си плагиатка и пишеш за мен и моят живот
няма такова съвпадение просто
само,че откакто си продадохме компютъра,вниманието му е насочено към телевизора и списанията
кофти
какво правим с теб
предлагам ти брак
вече си видяла всичко в скапания живот,така че мога да те взема
пък и съм свикнала да съм мъжа в семейството Joy

Препоръчани теми

Издръжка със задна дата

Нормален размер за издръжка

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: