Tясно ли ви е на душата?

Ние пък жилище си имаме, но на мен ми е тясно защото напоследък любовта един към друг изхвръкна нанякъде 
Мъжът ми замина за Англия, за да можем да се обзаведем по-бързо и какво стана скъса се нещо..
Вчера като си говорихме ми каза, че не иска да се прибира..което не разбрах май правилно, ама нали ми е тяно и всичко ми е черно напоследък.
Само малкото слънчице ми осветява мрачните дни и изпълва сърцето ми с любов..
Всеки има лошите моменти, разрешение на проблемите винаги има, какъвто и да е изходът.

И аз често изпадам в подобни меланхолични настроения , но точно сега не ми е тясно а струи любов от душата ми към детенце към съпруг ... към всички! Давам ви малко от моята положителна емоция , че не винаги съм така , ама като съм се раздавам!

 
И за мен така.

И на мен напоследък ми е ужасно тясно на душата...чак се задушавам Искам да изляза от тази дупка,но вместо това имам чувството че пропадам все повече...

  И на мен ми е тясно...
Бременна съм в 38 седмица и по цял ден трябва да гледам стипцосаната физиономия на свекървата, която точно сега се изживява като някаква мъченица.Има проблеми със сърцето и като я питам какво й има ми отговаря: "Нищо ми няма!, а пък по цял ден лежи, пъшка и охка. Е, на това му викам психически тормоз!
И всичко, защото преди седмица й направих забележка, че ми крещи на детето без причина .
Омръзна ми от морафетите й и от мъченическите й пози. 
То как веднъж не се усмихна и не каза нещо ведро? Все някакви зли прокоби й в главата - на бебето дрехите да не седяли навън по тъмно, детето много сме го лигавели, щели сме да патим, никой не я уважавал и не я зачитал бля-бля-бля!
И като не й изнася нещо почва да умира!
ПиснА ми вече от простотии !

Тясно ми е. Имам собствено жилище. Нищо в личен план не ми липсва. Задоволявам се с това, което имам. Обичам да мечтая и това ме прави весела и усмихната. Не обръщам внимание на богаташите, защото за нищо на света не искам да съм като тях. Колкото изкараме- харчим на момента. Много неща не можем да си позволим, но поне посрещаме с лекота сметките и битовизмите. Не спестяваме нищо, но и не искаме ( нали имам мечти).
Мен ми е тясно, защото живея в просташка държава с гаден намръщен народ. Мръсни улици, страшна бюрокрация. тези неща ме задушават.

Ще дам пример от онзи ден:
Отивам със свекървата и детето в кварталния супермаркет. Детето пипна едно хлебче и аз му направих забележка и казах, че понеже е пипнал хлебчето сега, ще го купим.
Лелеее една продавачка като се развика, че така не можело. Обясних, че съм казала на детето да не прави така и, че сме купили хлебчето. Тя продължи да мърмори, как не намирала общ език с мен...... Луднах направо.
След няколко дена пак съм там и един ДЯДКА пипна поне 10 хлебчета. Направих му забележка " господине, за да купите 1 хлебче, ще пипнете 10 ли?"
Последва убийствен поглед и реплики " КВО МА? На теб искам ли нещо?" И ме блъсна. Не, че не можех да го сритам, но това нямаше да го промени и бих излязла аз невъзпитаната.
Ето такива неща ме задушават.  Идва ми да крещя понякога.Ако беше по-лесно бих плюла на всичко тук и се бих телепортирала на място където няма да има тази аругантност и мръсотия. А иначе трудности има навсякъде- те не ме плашат.

Тясно ми е много, много, защото загубих майка си. Нищо друго няма значение.

Тясно.....мноооооооооооого тясно...... Нямаме все още бебче, а нищо не искам повече от това, да имаме дете. Нямаме и собствено жилище, но какво ще ме сгрее то, след като нямам едно живо и здраво слънчице да огрява дните ми............Тясен ми е живота, без нероденото ми детете. Искам го повече от всичко на света.

Не, не ми е тясно на душата - обикновено "пътувам" доста далеч ... 

Държа ежедневието далеч от нея  -  твърде ранима е, за да си позволя да я "докосва".

  Бая си поплаках на това което сте писали момичета.И мислех и аз да пиша кога и защо ми е тясно, но изведнъж си дадох сметка, че не ми е тясно - хубаво ми е 
Имам две прекрасни деца и мъж който ме обича така както никой друг до сега  Имам брат, майка, баща....дори още една жива баба и дядо (Бог да прости починалите ми баба и дядо    )
Та така, здрави сме , силни сме, опитваме се и на други да помагаме....колкото можем 
Ами вдигнете главите и се радвайте на това което имате СЕГА, в този момент, защото после може да стане късно! 
Много прегръдки от мен   

Понякога ми става тясно и то толкова, че ми иде да вия, но не се давам . Животът с всичките му трудности е прекрасен.

На всички ви, на които им е тясно на душите - прегръдки  .

Ню, много съжалявам за случилото се    .

Ню, миличка, дръж се! Това е голяма утрата, поплачи си.

Момичета, голяма прегръдка за всички и пожелание за повече хубави и радостни моменти. Сега съм в малко по-ведро настроение и стигам до извода , че всичко е въпрос на нагласа. Едно и също нещо може да бъде видяно в различна светлина.
По въпроса за жилищата - майка ми  живее в друг град, сама в голям апартамент, но скоро я оперираха от рак на гърдата. Никак не и е добре там сама. А ние сме тук, в толкова голям апартамент със свекър и свекърва. Може да е дядова ръкавичка, но си имаме 2 прекрасни дечица, атмосферата е задушевна и весела. Разбирам, че трябва да се радваме и на малкото, което имаме. Но в никакъв случай да не спираме да вървим напред.

Да сте живи и здрави.
Иначе явно на много от нас ни е тясно.... Ще си взема по-голям размер тяло, та да ми побере отеснялата душа