Много плаче - преди ядене, преди сън, преди къпане.

Е,няма бебе да не плаче-едни повече,други по-малко.Ако толкова се притесняваваш-консултирай се с лекар.За моя племенник бяха казали,че е здрав,нищо му няма,но детето си е такова.Той плачеше всякак-гол,облечен,сит,гладен,и като го гушнеш пак мрънкаше,единствено май навън виждахме малко спокойствие.Общо взето до 2 год. беше така.Не е лесно,трябва търпение,занимаване с него,да му говориш повече,ще отмине този период.

И ние сме така  Тихи и кротки мноооого рядко да ни видиш 
Затова му давам да суче веднага като си отвори очите, без да го чакам да се събуди напълно. Така поне успява да хапне. Иначе е голяма борба да яде като е буден. То не е ритане, хапане, пищене..
И преди сън много плачи - спи му се, ама без дундуркане не заспива 
И на разходка плачи в количката - гледа си разни картинки и играчки дето съм му накичовила и след максимум 1/2 час всичко му омръзва и започваме да ревем. Поне в кенгуруто е мирен и заспива лесно 
Но.. общо взето по цял ден ревем и мрънкаме 

Абе,я стига глупости,как ще си лош родител?Успокой се и не слушай хората.Живей за близките си,а не за хорските приказки.Има си такива деца,това не зависи от теб.Това,че детето ти е ревливо не означава,че си лош родител!

Ще отмине тоя рев така внезапно, както е дошъл...
Няма бебе да не реве, и ние не сме от най - кротките, в началото ужасно много се шашках, но сега го приемам за нещо нормално и се правя на маймуна, реагирам спокойно и адекватно, вслушвам се в типа рев, за да разбера какво иска. Да не би да има колики бебчо? От тях много се реве...  
Иначе, и ние много мразим пустото обличане - особено след баня, като му нарушиш кеф - а все едно го колиш, така се дере...   И се събираме цялото домочадие над главата му - аз бързо   обличам, баба му дрънка с дрънкалки, татито му говори и той "забравя" за какво реве!
Много внимание и СПОКОЙСТВИЕ му е цаката, бебетата много усещат, ако човекът до тях е нервен или неспокоен и се получава един порочен кръг...
Ще мине време и всичко ще отмине, после пък ще ви липсва това време, в което е бил такова малко бебче /макар и ревливо... /, затова - наслаждавайте му се!
И... няма по - добри родители за едно бебе от СОБСТВЕНИТЕ му!

А може и коликите да го мъчат, моят батко така беше до 6 мес. после всичко се оправи и рева намаля значително, така че не се отчайвай

Бебчето изглежда добре и щастливо,много е сладко!Бъди спокойна!

Хехехехе
Няма страшно, че плаче, иска си своето,  душичката  И то е човек, и то си има собствено мнение. Не си лош родител, в никакъв случай. Моя съвет е да си го гушкаш повече и да му даваш по-често да суче. И моята госпожица беше много ревлива (че и гласовита) на 3 месеца, чак комшиите идвали да ме "коладят" на свекървата каква лоша майка съм и т.н. Ама няма как... правим каквото можем.
Да ти е живо и здраво детенцето,  май ще бъде доста палаво занапред.
Всичко хубаво! 

ех, това реване. и ние ревем, ама поне е по-сънлива и през повечето време спи.отвори ли очи обаче,почва цъцрене,което ако не я взема на ръце прераства в рев.има си колики,за това сега позволявам да бъде люляна, разнасяна, дундуркана и т.н.
една вечер се дереше ужасно, аз какво ли неправих, носих, кърмих,люлях, нищо не помогна и най-накрая я оставих в леглото да си реве, така се уморих.при което майка ми влетя в стаята и заяви,че детето плаче и не можело така!
не се терзай и обвинявай, постепенно ще отшуми и това, в никакъв случай не си лош родител!!!!

аз самата съм била ревяща нон стоп а съм сигурна че майка е била не само постоянно до мен ами и прекрасен родител заедно с тати разбира се. ревала съм си  непрекъснато и един много възрастен съсед явно за да утеши татко му казал: Не се безпокой според старо поверие тези деца които плачат като малки после стават много умни. Казвам го за да те развеселя но ти пожелавам от сърце едно умно и спокойно детенце пък като порасне ще го запознаем с щерката я какъв е хубавец ама сега е рано щото и дамата още плаче.Спокойно ще мине и това.Поздрави на мама

ами моя син,особено в сравнение с каката,мноооого,много реве
ама реве за всичко и постоянно,спи малко през деня,а е и палав и жизнен,в момента реве навсякъде,освен на пода(защото вече лази),а докато беше по-малък,направо откачах
и аз съм се чудила дали съм добър родител,но мисля че няма голям смисъл,нали!?
просто даваш всичко от себе си,правиш това което трябва,бебчо ще поотрасне и този етап ще премине

Написал си, че бебчо се успокоява, когато е голичък. Защо не опитате майката да го кърми голичък, само по памперс, а отгоре наметнат с одеялце или пеленка? Може да не обича да му е много топло.
Може да опитате вместо с биберон да давате изцедена кърма с лъжичка или чашка. В Библиотеката има статия за чашката как точно се предлага.
Може да опитате различни пози за кърмене. Може да си хареса друга, в която да суче повече.
Пък и през 2-3м. има един ревлив период при бебоците, когато се сърдят на всичко. Дано скоро да отмине.

Здравей! Моят син е на 3 и 1/2мес. и имаше сходен проблем допреди седмица, две. Като го оставя в креватчето и рев рев до захлас, когато го дигна се успокои. Като го извеждах навън по-същия начин. Според мен имат някакъв период, в който изпитват силно желание за внимание и допир. Искат да са прави и да разглеждат. Сега /да чукна на дърво е по-спокоен/. Давам му дрънкалки, с които се залъгва на моменти или такъв уред за гимнастика над леглото, с който се занимава дърпайки пеещите играчки. Залъгалката също взе да помага! Понякога го поносвам на ръце, приказвам му и после поизморен заспива. Сега спи много повече от преди! Дано с нещо съм ти била от полза! Успех!

вероятно има нужда да бъде в постоянен контакт с майката .....
и моето зимата беше така имаше един период в който по цял ден го носех насам натам, после го слагах в кенгуру, след това го возех с количката вътре из стаите, а той все цирикаше .....
може би трябва да пробваш да го носиш със слинг, така е в непрекъснат контакт с теб и може да си суче ....
според мен не би могло да му стане нещо на нервната система както пишеш ..... дори само като го прочета ми настръхва косата, явно доста си се изплашила за да измислиш такава диагноза "нещо на нервната система"
постарай се и ти да се успокоиш защото бебето много усеща кога майката е напрегната нервна притеснена и то реагира по този начин

желая ви скорошно успокояване и само да слуша и гука

И моето детенце много плачеше, наистина много......и сега е така между другото.......

Ох, толкова добре те разбирам. Истината е че който не е минал през това, няма да повярва че такива деца съществуват. Моето бебе беше така през първите 3-4 месеца и наистина е много депресиращо. САмо дето на главата си не заставах за да му угодя, а то все си плачеше. И наистина в един момент започваш да се питаш къде грешиш и се чувстваш некадърен родител (а и ние доста го бяхме чакали). Гледах със завист другите деца в количките, как мирно си лежат и спят, а моето реве все едно го колям.  Така и не намерих причината за този рев. Твърди се че деца преживели тежки раждания се адаптират трудно и много плачат, а моето раждане беше доста тежко. Как мина раждането при вас? Може ли това да е причина?

Но мога да те успокоя, че при нас нещата бавно се подобряват. Постепенно ревът се локализира само вечер, а през деня стана много слънчево дете, а аз спрях да изпитвам угризения колко лош родител съм. Сега дори и вечер не реве вече, а главно мрънка, но определено е нервна. Отпадна и ревът преди заспиването, а времето за заспиване се намали на 2-3 минути. Но пак я носим и дундуркаме за да заспи. Това е проблемът при такива ревльовци, разглезват се, свикват на ръце и след това знаят как да те заставят да изпълняваш желанията им. Но сега поне ни се усмихва като я носим.  А откакто седна, вече и излизанията не са проблем. Седи, гледа, пули се, само дето не мога да я накарам да легне и на улицата също я приспивам на ръце. Така че имайте търпение, може би скоро ще усетите промяна в положителна посока.

Хе-хе, Зайченцето бяло е една от любимите песнички и на моето бебе. Така успявам да го прибера в количката без да реве и да иска да го нося и по улиците.
Ами това със заспиването беше и при нас така. С мъжа ми сме я носили по час и половина и сме се редували докато заспи. Очите и се затваряха, а продължаваше да реве. И като заспеше някак, щом я сложехме в леглото веднага се ококорваше и пак започваше да реве. Тъй като не можах да намеря никаква смислена причина за тоя рев, аз го отдавам на емоционално разтоварване. Представяш ли си колко нови впечатления трупа бебето ти? Особено тия бебета дето не ти слизат от ръцете, те наблюдават непрестанно нови и интересни неща и това неминуемо ги натоварва. Да чукам на дърво моята малка дъщеря вече се отказа от рева преди заспиването и сега приспиването стана едно приятно изживяване за всички ни.  Преломния момент при нея настъпи след като я захраних на 5 месеца. Не знам има ли връзка със захранването или е просто съвпадение, но от този момент детето стана доста по-спокойно. За заспиването много помогна това че сама си намери талисман за заспиване. Гушка се с края на едно определено одеяло и така заспива. Нощем плаче само ако си загуби одеялото. Тогава ставаме, пъхаме и го в ръцете и на секундата заспива. Търпението му е майката, успокойте се и ще видите че с времето нещата ще се оправят.

Първите 2-3м. момата заспиваше единствено върху корема ми. Така се научих да си почивам заедно с нея. Настанявах се удобно върху няколко възглавници и гушвах девойката коремче до коремче. С времето нещата се подобриха и започна да си спи в легълцето.
Може да опитате. Радвам се, че сте намерили начин да се успокоявате

Моя позната докъм 9тия месец имаше сходен проблем с приспиването на сина си. Малкият с 4асове се дърпа и пла4е , независимо 4е му се спи, та 4ак едвам си държи о4ите отворени. Оплаквала ми се е как ръце не са и оставяли от люшкане и не , та не. Доколкото знам са го взималии понякога нощем  да спи върху нея или мъжа и и така са изкарвали някак нощта едва със 10тина събуждания.  . Сега хлапето спи по спокойно и е най-лъчезарното и любвеобилно дете което съм виждала(като изклю4им моето ). Вси4ко е до темперамент едни деца са спокойни и тихи, други се бунтуват.Важно е да сте търпеливи и да му давате цялата си оби4 и внимание, а относно добрия или лошия родител... мисля, 4е това, 4е се тормозиш дали детето ти е достатъчно щастливо и се стараеш да му помогнеш говори достатъчно ти от кой тип си