Reshih da popitam koi se e reshil tvurdo koi se kolebae i vuobshte kakvo mislite po vuprosa... Az lichno shte rajdam v Okrujna bolnica taka che i da iskam nqma da moga da vzema tatkoto 
- Публикувана: 13 дек. 2004, 15:38 ч.
- Последно мнение: 16 дек. 2004, 15:01 ч.
Кой ще ражда с присъствието на таткото?
а пък с таткото е много хубаво . тои сега на вси4ки разправя 4е е бил с нас . и после веднага се ка4и в стаята ...абе мисля 4е по този на4ин и мъжа може да оцени раждането и е доста по емоционално.... поне ще бъде ли с вас след раждането? мисля 4е тези моменти са за трима......
ако имаме 2-ро мисля 4е пак ще бъдем заедно ....пък и сега едно мом4енце си е заплюл таткото
ако имаме 2-ро мисля 4е пак ще бъдем заедно ....пък и сега едно мом4енце си е заплюл таткото
Мисля че ако мъжа има желание не трябва да пропуска това събитие. Според мен повечето жени ще се чувстват по-спокойни и по-силни с половинките си. Но ако нямат желание не би трябвало да се убеждават и водят в залата едва ли не по задължение. Познавам мъже които не искаха и да чуят за такова нещо, а сега когато им се родиха втори деца присъстваха по свое желание.
cucy абсолютно те подкрепям. Въпрос на желание и разбирания е.
Нашият татко го водим с нас на консултациите, въпреки че няма време за нищо сам изявява желание и си зарязва другите ангажименти. На раждането също иска да присъства, но с мойте близнаци сигурно ще е секцио, а там няма смисъл. Но ако не искаше, нямаше да го насилвам, че после лекарите ще се чудят кого да свестяват ако припадне
Нашият татко го водим с нас на консултациите, въпреки че няма време за нищо сам изявява желание и си зарязва другите ангажименти. На раждането също иска да присъства, но с мойте близнаци сигурно ще е секцио, а там няма смисъл. Но ако не искаше, нямаше да го насилвам, че после лекарите ще се чудят кого да свестяват ако припадне
Мъжът ми беше до мен през цялото време - от първата контракция вкъщи, до момента в който се роди Анна. И майка ми също, но тя не иска да ми бъде родилен партньор отново 
, а и сега ще е по-добре да гледа Анна докато аз раждам. Имах малки колебания първия път, в началото на бременността, но те се изпариха постепенно и много се радвам, че мъжът ми беше до мен. Помогна ми много - с окуражаване, със самото си присъствие, помагаше ми да сменям позите при напъването и изобщо беше страхотен. Той беше втория човек който я гушна (след мен разбира се ), сряза й пъпната връв и успя да направи първите й снимки Това беше един от най-вълнуващите ни мигове заедно.
, а и сега ще е по-добре да гледа Анна докато аз раждам. Имах малки колебания първия път, в началото на бременността, но те се изпариха постепенно и много се радвам, че мъжът ми беше до мен. Помогна ми много - с окуражаване, със самото си присъствие, помагаше ми да сменям позите при напъването и изобщо беше страхотен. Той беше втория човек който я гушна (след мен разбира се ), сряза й пъпната връв и успя да направи първите й снимки Това беше един от най-вълнуващите ни мигове заедно.
Моя съпруг присъства и да Ви кажа беше ми голяма упора. На 6 см разкритие ми сложиха упойка и за два часа направих пълно разкрите. Бяха ме оставили сама в родилната зала. ОТ време на време идваше една сестра и лекаря, с който имах уговорка. Добре, че съпруга ми беше при мен. Майтапихме се през цялото време (аз бях с епидурална) и времето мина неусетно, а да не говориме, че въобще не ме беше страх. От друга страна присъствието на мъжа ми респектираше лекарите.
Така, че стига таткото да няма нищо против нека да присъства.
Така, че стига таткото да няма нищо против нека да присъства.
Evjeni къде си раждала? аз мислех, че и да присъстват стоят отстрани някъде, че могат ли да бъдат до нас в предродилна зала? хмхм...
ианче аз мислех да не го взимам... Хем излишно пари хем... какво да ме гледа как се напъвам, рева...и колко зле изглеждам... пък и нали трябва да се напие подобаващо, че е станал татко
, как ще го лиша от това удоволствие, както и от моето, после да му пиля на главата, че до като аз съм се мъчила той е празнувал 
ианче аз мислех да не го взимам... Хем излишно пари хем... какво да ме гледа как се напъвам, рева...и колко зле изглеждам... пък и нали трябва да се напие подобаващо, че е станал татко
, как ще го лиша от това удоволствие, както и от моето, после да му пиля на главата, че до като аз съм се мъчила той е празнувал
Нас не ни питаха пьрвия пьт дали иска мьжа ми да присьства на раждането. Той си стоеше с мен и в предродилната зала и в родилната и никой не му каза да излезе, само му дадоха халат, стол и т.н. и нямаше сьмнение за присьствието. Тук мьжете често присьствали та явно нямало и сьмнение за него.
Само излезе и отиде да гледа как преглеждат и кьпят бебка веднага след раждането.
А мен през това време ме шиха и т.н. което не е интересна гледка.
Ама явно се беше впечатлил много от раждането и беше запомнил че бебка се родила 62 см. Та казал веднага на сестра ми а тя веднага беше се похвалила че станала леля и че има такава дьлга племенница и вьв интернет форумите даже.
Та аз сума време получавах поздравления за бебка която ще става манекенка.
Иначе бебка си се роди 52 см и точно 4 кг
Само излезе и отиде да гледа как преглеждат и кьпят бебка веднага след раждането.
А мен през това време ме шиха и т.н. което не е интересна гледка.
Ама явно се беше впечатлил много от раждането и беше запомнил че бебка се родила 62 см. Та казал веднага на сестра ми а тя веднага беше се похвалила че станала леля и че има такава дьлга племенница и вьв интернет форумите даже.
Та аз сума време получавах поздравления за бебка която ще става манекенка.
Иначе бебка си се роди 52 см и точно 4 кг
С риск да си отнеса негативни коментари-не,не бих искала да ме види как се мъча или кръвта при раждането.Та той не понася дори кръв да му вземат от вената-за какво ми е да издевателствам над него????Стига ми да знам,че е някъде там,наблизо,в коридора.А и знам как реагира у дома,когато види,че ми е зле,не мога да св движа или нещо подобно.Поне засега така мисля аз.
Цитат на: Coeur
С риск да си отнеса негативни коментари-не,не бих искала да ме види как се мъча или кръвта при раждането.Та той не понася дори кръв да му вземат от вената-за какво ми е да издевателствам над него????Стига ми да знам,че е някъде там,наблизо,в коридора.А и знам как реагира у дома,когато види,че ми е зле,не мога да св движа или нещо подобно.Поне засега така мисля аз.
Подкрепям! Дори да беше проявил желания да присъства, аз нямаше да позволя! Не смятам, че това събитие е обект на споделяне между майката и бащата! Аз лично мисля, че една раждаща жена не е особено привлекателна гледка, по-скоро продуктът е това, което прави цялата тази мъка и болка поносима! А и честно казано не смятам, че мъжът ми някога ще забрави картината, която ще види и ще може да ме възприема отново като обект на желанията си, просто практически е невъзможно, травмата от видяното остава някъде в съзнанието и влияе неизбежно!
Но това, разбира се, е само мое мнение!
Цитат на: Petinka
А и честно казано не смятам, че мъжът ми някога ще забрави картината, която ще види и ще може да ме възприема отново като обект на желанията си, просто практически е невъзможно, травмата от видяното остава някъде в съзнанието и влияе неизбежно!
Е,сякаш си ми го взела от устата това......едва ли ще е лека травмата за него,даже може да се почувства като косвен виновник за болките....и после едва ли ще ме възприема като обект на желанията си......
Цитат на: Petinka
Цитат на: Coeur
С риск да си отнеса негативни коментари-не,не бих искала да ме види как се мъча или кръвта при раждането.Та той не понася дори кръв да му вземат от вената-за какво ми е да издевателствам над него????Стига ми да знам,че е някъде там,наблизо,в коридора.А и знам как реагира у дома,когато види,че ми е зле,не мога да св движа или нещо подобно.Поне засега така мисля аз.
Подкрепям! Дори да беше проявил желания да присъства, аз нямаше да позволя! Не смятам, че това събитие е обект на споделяне между майката и бащата! Аз лично мисля, че една раждаща жена не е особено привлекателна гледка, по-скоро продуктът е това, което прави цялата тази мъка и болка поносима! А и честно казано не смятам, че мъжът ми някога ще забрави картината, която ще види и ще може да ме възприема отново като обект на желанията си, просто практически е невъзможно, травмата от видяното остава някъде в съзнанието и влияе неизбежно!
Но това, разбира се, е само мое мнение!
и аз така мисля
Момичета,всичко е въпрос на лична нагласа и виждане.Моят мъж също настоя изрично да присъства на раждането.Аз имах известни съмнения от сорта на това как ще му се отрази гледката,но сега не съжалявам че той беше там.При нас не го допуснаха в предродилна,а само на раждането,но мога само да ви кажа че това ни сближи още повече.Живот и здраве,надявам се и този път да е с мен.
Цитат на: Coeur
Цитат на: Petinka
А и честно казано не смятам, че мъжът ми някога ще забрави картината, която ще види и ще може да ме възприема отново като обект на желанията си, просто практически е невъзможно, травмата от видяното остава някъде в съзнанието и влияе неизбежно!
Е,сякаш си ми го взела от устата това......едва ли ще е лека травмата за него,даже може да се почувства като косвен виновник за болките....и после едва ли ще ме възприема като обект на желанията си......
моми4ета ама тои таткото нищо от това " мръсното" не го вижда. обикновено (и други мами са ми казвали) се намира то4но до главата ви а вие сте покрити с 4ар6аф4е до колената пък и е толкова превъзбуден от това да види 4адото си 4е на тези неща не обръща внимание . е Всъшност говоря само от моя ли4ен опит. макар 4е наистина бях 4ула един разказ за това как един мъж не възприел по същия на4ин жена си след като видял раждането
всеки си познава мъжа
Got e mujut ti da e s teb!V kraina smetka dvama ste go pravili, za6to dvamata da ne si go rajdate? Puk i utre kato padne deteto i ne dai si boje si udari glavata i pote4e mnogo kruv /za6toto moqt plemennik naprimer si tsepna glavata na 1 godinka i gledkata opredeleno ne e bila priqtna/, tatkoto kakvo, 6te sedi vku6ti, a mama li 6te ti4a sama do pirogof da go 6iqt?
Puk i kato slu6ame gordite tatkovtsi, vidqli purvi detsata si, i na6iqt tatko iska da po4uvstva tova vulnenie i da e do men v ne lek moment:)
No kakto kazvat pove4eto: tova e samo li4no mnenie:) ne se nalagam!
Puk i kato slu6ame gordite tatkovtsi, vidqli purvi detsata si, i na6iqt tatko iska da po4uvstva tova vulnenie i da e do men v ne lek moment:)
No kakto kazvat pove4eto: tova e samo li4no mnenie:) ne se nalagam!
Аз също споделях опасенията на Petinka преди да родя и макар че нашия татко присъства и на двете раждания, за щастие това не се отрази на интимните ни отношения.Мисля обаче,че е много индивидуално.На мен присъствието му ми помогна много и в буквалния и преносен смисъл.По време на изгонването на бебето такива ритници раздавах,че ако не беше той да ме удържи сигурно щях да падна от стола и някоя от акушерките да пострада.
Аз съм категорично против, за щастие и двамата сме на това мнение. Аз лично смятам, че е някаква мода. Доводите от рода на това, че двамата са го правили, после двамата на раждането, са направо смешни - а за кърменето и там ли ще са двамата? И като е толкова естествено и красиво защо таткото не стои от другата страна да гледа?
Все пак когато и бащата и майката искат това - разбира се, лошо няма.
Все пак когато и бащата и майката искат това - разбира се, лошо няма.
Цитат на: sunny_zt
Аз съм категорично против, за щастие и двамата сме на това мнение. Аз лично смятам, че е някаква мода. Доводите от рода на това, че двамата са го правили, после двамата на раждането, са направо смешни - а за кърменето и там ли ще са двамата? И като е толкова естествено и красиво защо таткото не стои от другата страна да гледа?
Все пак когато и бащата и майката искат това - разбира се, лошо няма.
Все пак когато и бащата и майката искат това - разбира се, лошо няма.
Да, в България може и да е мода, но по света това е нещо естествено и се практикува от много време. Не е задължително да е съпруга ти, може да е майка, близка приятелка и т.н., нарича се родилен партньор. Заедно с него и акушерката изготвяте родилен план, в който са поместени желанията ти!
Мнооого сме далече за съжаление, бременността в България все още е болест, а мъжете са едни крехки създания, дето кръв не могат да гледат!!!!! Та това е раждането на детето им, как въобще могат да се чудят дали да присъстват или не??????
то4но така Nikol78!нашият татко също ще бъде с нас!за него ще е невероятно изживяване да види как на бял свят идва детето му и едва ли ще го забрави някога.освен това вярвам че неговата подкрепа по време на раждането ще е много полезна и необходима,имайки в предвид че заедно сме ходили на "училище за родители"(незнам дали в България мъжете въобще са достатъчно въвлечени в целият процес на бременност,раждане и грижа за бебето).освен това е доказано че присъствието на близък човек (в повечето случаи бащата на бебето) успокоява родилката и спомага за протичане на раждане с по-малко усложнения и медицински интервенции.аз нямам познат който да си е променил отношението към жена си в отрицателна насока само защото я е видял как ражда собственото им дете!!дори напротив.просто в България все още някои хора живеят с разбиранията на пра-баба ми.
И аз искам мъжа ми да присъства но ако може да не ме поглежда откъм лекарския ъгъл;) Има ли някакъв вариант да си стои на стол до главата ми и да ме гали по косата?
Сега разбрах от моя гинеколог че могат да ми опънат един чаршаф който да пада от тавана до корема ми и така нито родилката нито таткото гледат какво става зад покритието.
В края на краищата след раждането аз имам намерение този татко да си върши доста често съпружеските задължения в леглото;) и да не се притеснява да ме поглежда тук и там. Накрая ще ви се оплача че ми е забранен секс по време на бременността........и с нетърпение чакаме юни!
Сега разбрах от моя гинеколог че могат да ми опънат един чаршаф който да пада от тавана до корема ми и така нито родилката нито таткото гледат какво става зад покритието.
В края на краищата след раждането аз имам намерение този татко да си върши доста често съпружеските задължения в леглото;) и да не се притеснява да ме поглежда тук и там. Накрая ще ви се оплача че ми е забранен секс по време на бременността........и с нетърпение чакаме юни!
Цитат на: beti_bratanova
Evjeni къде си раждала? аз мислех, че и да присъстват стоят отстрани някъде, че могат ли да бъдат до нас в предродилна зала? хмхм...
ианче аз мислех да не го взимам... Хем излишно пари хем... какво да ме гледа как се напъвам, рева...и колко зле изглеждам... пък и нали трябва да се напие подобаващо, че е станал татко , как ще го лиша от това удоволствие, както и от моето, после да му пиля на главата, че до като аз съм се мъчила той е празнувал
ианче аз мислех да не го взимам... Хем излишно пари хем... какво да ме гледа как се напъвам, рева...и колко зле изглеждам... пък и нали трябва да се напие подобаващо, че е станал татко
, как ще го лиша от това удоволствие, както и от моето, после да му пиля на главата, че до като аз съм се мъчила той е празнувал Ами раждах в Шейново, но на мен ми сложиха упойка на 6см. разкритие. Така, че не ме е боляло и той не ме е виждал да страдам. Общо взето бях изморена от дългото чакане.
В Шейново предродилна и родилна е едно при условие, че ще присъства таткото. За "услугата" платихме на болницата 100лв.
Когато направих пълно разкритие бебето още не беше слязло надолу, защото се завъртя с лицето напред и трябваше да ме оперират. На операцията той не присъства, но пък беше пред операционната и веднага снима бебка (още с пъпната връв).
Цитат на: Jungle
И аз искам мъжа ми да присъства но ако може да не ме поглежда откъм лекарския ъгъл;) Има ли някакъв вариант да си стои на стол до главата ми и да ме гали по косата?
Не се притеснявай за това. Никой не го слагат да гледа тези кървища. Всички татковци (докато чаках разкритието и се разхождах по коридора наблюдавах 3 раждания с татковци) стоят от страни на магарето. Друго, което ми направи впечетление бе, че всички майки бяха с упойки. Те хората са го измислили. Разбира се, че и те не искат да имат припаднали бащи
насред родилна зала
Съпругът ми ще присъства на раждането на нашето бебе. Откакто разбрахме, че съм бременна не сме имали две мнения по този въпрос. Интересувахме се в кои болници това е "разрешено", защото се оказва в България съществуват и такива, които не позволяват! Аз лично ще се чувствам по-спокойна и уверена със съпруга си.
В случай, че той не желае да присъства не мисля, че е уместно някой да настоява за това. Но не бих избрала за баща на децата си човек, който ще ми откаже подкрепа и любов в тези мигове.
Все пак това си остава въпрос на личен избор и всяко семейство избира най-доброто за себе си!
Аз лично ще се чувствам по-спокойна и уверена със съпруга си. В случай, че той не желае да присъства не мисля, че е уместно някой да настоява за това. Но не бих избрала за баща на децата си човек, който ще ми откаже подкрепа и любов в тези мигове.
Все пак това си остава въпрос на личен избор и всяко семейство избира най-доброто за себе си!
Нашият татко попадна в... операционната съвсем случайно (раждах секцио) Сутринта преди да започне операцията питах моя доктор дали може да дам фотоапарат на някое медицинско лице, което да снима точно след като извадят бебка. И доктора каза: "Ами, ако искате, може таткото да снима" 
Той първоначално се опита да откаже, но се виждаше, че му е любопитно и се колебае, та с малко помощ от моя страна успях да го убедя да поеме той ролята на фотограф. Не съм се притеснявала, че ще му стане нещо, щото той по принцип не се страхува (шофьор на такси е и се е нагледал на какви ли не гледки, а и е помагал) Когато влязох в операционна, го облякоха в зелени дрехи и му сложиха маска и шапка като на докторите Сложиха го да седне до главата ми, на мястото на анастезиолога.
Много съм доволна, че беше до мен и ми държа ръката. Въпреки че не усещах нищо, бях по-спокойна.
В резултат имаме феноменални снимки от раждането на бебка - още докато са я изкарвали от корема ми.
Да спомена, че докторите и въобще целият екип бяха много готини, пускаха музика, лафехме си и си разправяхме вицове. Въобще не съжалявам, че реших да раждам секцио
Той първоначално се опита да откаже, но се виждаше, че му е любопитно и се колебае, та с малко помощ от моя страна успях да го убедя да поеме той ролята на фотограф. Не съм се притеснявала, че ще му стане нещо, щото той по принцип не се страхува (шофьор на такси е и се е нагледал на какви ли не гледки, а и е помагал) Когато влязох в операционна, го облякоха в зелени дрехи и му сложиха маска и шапка като на докторите Сложиха го да седне до главата ми, на мястото на анастезиолога.Много съм доволна, че беше до мен и ми държа ръката. Въпреки че не усещах нищо, бях по-спокойна.
В резултат имаме феноменални снимки от раждането на бебка - още докато са я изкарвали от корема ми.
Да спомена, че докторите и въобще целият екип бяха много готини, пускаха музика, лафехме си и си разправяхме вицове. Въобще не съжалявам, че реших да раждам секцио
Ние и първия път и сега ще сме с Татито, Баткото сигурно ще го гледа Вуйчо му. Нашия Татко е много горд, че е присъствал на раждането, дори в когато в последствие се стигна до цезарово, беше плътно до мен в операционната. Дори му направиха забележка, да не наднича над завесата. Искаше всичко да види.
Цитат на: pilence_74
Нашият татко попадна в... операционната съвсем случайно (раждах секцио) Сутринта преди да започне операцията питах моя доктор дали може да дам фотоапарат на някое медицинско лице, което да снима точно след като извадят бебка. И доктора каза: "Ами, ако искате, може таткото да снима" Той първоначално се опита да откаже, но се виждаше, че му е любопитно и се колебае, та с малко помощ от моя страна успях да го убедя да поеме той ролята на фотограф. Не съм се притеснявала, че ще му стане нещо, щото той по принцип не се страхува (шофьор на такси е и се е нагледал на какви ли не гледки, а и е помагал) Когато влязох в операционна, го облякоха в зелени дрехи и му сложиха маска и шапка като на докторите Сложиха го да седне до главата ми, на мястото на анастезиолога.
Много съм доволна, че беше до мен и ми държа ръката. Въпреки че не усещах нищо, бях по-спокойна.
В резултат имаме феноменални снимки от раждането на бебка - още докато са я изкарвали от корема ми.
Да спомена, че докторите и въобще целият екип бяха много готини, пускаха музика, лафехме си и си разправяхме вицове. Въобще не съжалявам, че реших да раждам секцио
Той първоначално се опита да откаже, но се виждаше, че му е любопитно и се колебае, та с малко помощ от моя страна успях да го убедя да поеме той ролята на фотограф. Не съм се притеснявала, че ще му стане нещо, щото той по принцип не се страхува (шофьор на такси е и се е нагледал на какви ли не гледки, а и е помагал) Когато влязох в операционна, го облякоха в зелени дрехи и му сложиха маска и шапка като на докторите Сложиха го да седне до главата ми, на мястото на анастезиолога.Много съм доволна, че беше до мен и ми държа ръката. Въпреки че не усещах нищо, бях по-спокойна.
В резултат имаме феноменални снимки от раждането на бебка - още докато са я изкарвали от корема ми.
Да спомена, че докторите и въобще целият екип бяха много готини, пускаха музика, лафехме си и си разправяхме вицове. Въобще не съжалявам, че реших да раждам секцио
В коя болница си раждала? Шапка му свалям на тоя лекар!
Цитат на: nikol78
Да, в България може и да е мода, но по света това е нещо естествено и се практикува от много време. Не е задължително да е съпруга ти, може да е майка, близка приятелка и т.н., нарича се родилен партньор. Заедно с него и акушерката изготвяте родилен план, в който са поместени желанията ти!
Мнооого сме далече за съжаление, бременността в България все още е болест, а мъжете са едни крехки създания, дето кръв не могат да гледат!!!!! Та това е раждането на детето им, как въобще могат да се чудят дали да присъстват или не??????
Мнооого сме далече за съжаление, бременността в България все още е болест, а мъжете са едни крехки създания, дето кръв не могат да гледат!!!!! Та това е раждането на детето им, как въобще могат да се чудят дали да присъстват или не??????
Абсолютно!!!!
Не знам защо всички започват да обясняват колко грозна картинка е раждането, да не ги гледали как се мъчат и т. н. простотоии. Чакайте малко, страданието грозна гледка ли е? И от какво спасявате мъжете си така? Какво им спестявате и защо ги жалите толкова?
Напълно съм съгласна с поддръжниците на това таткото да присъства - така ще има по-малко мъже, които да казват:"Е, какво толкова, родила е едно дете!" И наистина, един мъж, който се опъва да не бъде до жена си в такъв момент ми се вижда като предател! Колкото и да ме е страх от гледките, които може да видя, ако съм мъж направо ще ме е срам да го кажа на глас. С риск и да ми прилошее бих присъствала.
Но, това, разбира се, е моето мнение.
Но, това, разбира се, е моето мнение.
Колкото повече мисля, толкова повече съм на мнение, че бих желала да присъства, дори и поради факта, че ще имам близък до себе си, освен това надявам се с повече разум и адекватност.
Майка ми не я броя, че каквато е притеснителна, щеше побърка заради мен и не ми се ще да я тормозя така.
Баща ми пък-съвсем.
Остава съпругът. Днес го питах и той каза, че ще трябва да се справи, но няма да може да ми разправя вицове. Обеща да псуваме заедно.
Майка ми не я броя, че каквато е притеснителна, щеше побърка заради мен и не ми се ще да я тормозя така.
Баща ми пък-съвсем.
Остава съпругът. Днес го питах и той каза, че ще трябва да се справи, но няма да може да ми разправя вицове. Обеща да псуваме заедно.
Цитат на: AFRODDITA
Цитат на: nikol78
Да, в България може и да е мода, но по света това е нещо естествено и се практикува от много време. Не е задължително да е съпруга ти, може да е майка, близка приятелка и т.н., нарича се родилен партньор. Заедно с него и акушерката изготвяте родилен план, в който са поместени желанията ти!
Мнооого сме далече за съжаление, бременността в България все още е болест, а мъжете са едни крехки създания, дето кръв не могат да гледат!!!!! Та това е раждането на детето им, как въобще могат да се чудят дали да присъстват или не??????
Мнооого сме далече за съжаление, бременността в България все още е болест, а мъжете са едни крехки създания, дето кръв не могат да гледат!!!!! Та това е раждането на детето им, как въобще могат да се чудят дали да присъстват или не??????
Абсолютно!!!!
Не знам защо всички започват да обясняват колко грозна картинка е раждането, да не ги гледали как се мъчат и т. н. простотоии. Чакайте малко, страданието грозна гледка ли е? И от какво спасявате мъжете си така? Какво им спестявате и защо ги жалите толкова?
Абсолютно те подкрепям! Ако един мъж види как се ражда детето му, по-скоро ще възприеме жена си повече от всякога. Да ги изолираме от тези толкова лични за двамата моменти означава да се опитваме да ги убеждаваме в непорочното зачатие или в това че сме се родили без косми по краката, айде стига, те все едно са расли в саксия!
Цитат на: ina
Цитат на: Petinka
Цитат на: Coeur
С риск да си отнеса негативни коментари-не,не бих искала да ме види как се мъча или кръвта при раждането.Та той не понася дори кръв да му вземат от вената-за какво ми е да издевателствам над него????Стига ми да знам,че е някъде там,наблизо,в коридора.А и знам как реагира у дома,когато види,че ми е зле,не мога да св движа или нещо подобно.Поне засега така мисля аз.
Подкрепям! Дори да беше проявил желания да присъства, аз нямаше да позволя! Не смятам, че това събитие е обект на споделяне между майката и бащата! Аз лично мисля, че една раждаща жена не е особено привлекателна гледка, по-скоро продуктът е това, което прави цялата тази мъка и болка поносима! А и честно казано не смятам, че мъжът ми някога ще забрави картината, която ще види и ще може да ме възприема отново като обект на желанията си, просто практически е невъзможно, травмата от видяното остава някъде в съзнанието и влияе неизбежно!
Но това, разбира се, е само мое мнение!
и аз така мисля
Абсолютно споделям мненията ви!
Да стои и да гледа как се мъча и викам (защото първият ми път така си беше) и нищо да не може да помогне ... Защо? Та аз го обичам този човек, защо трябва да го подлагам на това! Не мерси!
А и се съмнявам, че все още има мъже, които казват "Какво толкова" за раждането.
Предпочитам да си види наследника няколко минути по-късно изкъпан, чистичък и красив, а какво се е случвало през изминалите няколко часа по-добре да не разбира.
Няма да се включвам във спора "за" или "против", всеки сам ще си реши за себе си. Съпругът ми иска да присъства на раждането, което доколкото знам във Шейново е разрешено. Мисля, обаче, че е задължително да го заведа на една-две лекции от училищата за бременни, за да разбере какво предстои, а не да се чуди какво става и това правилно ли е, немърливо ли е (например стоенето в предродилна без часове наред лекаря да е до теб). За мен е важно заради подкрепата, за него - заради солидарността и сигурността ми в родилното, а това, че няма да гледа фронтално случващото се, е повече от ясно.
Цитат на: Jenny
Цитат на: ina
Цитат на: Petinka
Цитат на: Coeur
С риск да си отнеса негативни коментари-не,не бих искала да ме види как се мъча или кръвта при раждането.Та той не понася дори кръв да му вземат от вената-за какво ми е да издевателствам над него????Стига ми да знам,че е някъде там,наблизо,в коридора.А и знам как реагира у дома,когато види,че ми е зле,не мога да св движа или нещо подобно.Поне засега така мисля аз.
Подкрепям! Дори да беше проявил желания да присъства, аз нямаше да позволя! Не смятам, че това събитие е обект на споделяне между майката и бащата! Аз лично мисля, че една раждаща жена не е особено привлекателна гледка, по-скоро продуктът е това, което прави цялата тази мъка и болка поносима! А и честно казано не смятам, че мъжът ми някога ще забрави картината, която ще види и ще може да ме възприема отново като обект на желанията си, просто практически е невъзможно, травмата от видяното остава някъде в съзнанието и влияе неизбежно!
Но това, разбира се, е само мое мнение!
и аз така мисля
Абсолютно споделям мненията ви!
Да стои и да гледа как се мъча и викам (защото първият ми път така си беше) и нищо да не може да помогне ... Защо? Та аз го обичам този човек, защо трябва да го подлагам на това! Не мерси!
А и се съмнявам, че все още има мъже, които казват "Какво толкова" за раждането.
Предпочитам да си види наследника няколко минути по-късно изкъпан, чистичък и красив, а какво се е случвало през изминалите няколко часа по-добре да не разбира.
Това да си види наследника чистичък и хубавичък звучи доста архаично, но всеки си има мнение. Пък и един средно интелигентен мъж е наясно, че не е с жена си в родилното за да "помогне с нещо" раждането да мине без майката да усети, а за една духовна подкрепа, която би могла да направи едно раждане по-леко!!!
Всичко е въпрос до съзнание за нещата
Честно казано ако раждах нормално щях да искам майка ми да е до мен. Обичам мъжа си и той мен, но ще ми е два пъти по-притеснено, ако той е до мен. На моменти се държи като голямо дете като види кръв или нещо подобно, не бих могла да му причиня присъствие на събитие, което аз като гледах за пръв път на филмче два часа не си усещах крайниците Но така или иначе ще раждам секцио. Ако го накарам да присъства на това обаче ще трябва да го реанимират по някое време То си зависи от мъжа. Може да работи на две места (както и прави) само и само аз да систоя вкъщи и да не се притеснявам за нищо, но раждане... ще му дойде в повечко.
Но така или иначе ще раждам секцио. Ако го накарам да присъства на това обаче ще трябва да го реанимират по някое време То си зависи от мъжа. Може да работи на две места (както и прави) само и само аз да систоя вкъщи и да не се притеснявам за нищо, но раждане... ще му дойде в повечко.