детето ми е ухапано в яслата

Доста негативни мисли си изразила в постинга си. Да, много е неприятно, че детенцето е ухапано, но това е съвсем нормална за детското ежедневие случка . Най-вероятно няма никаква зависимост между ухапването и напишкването. Не е задължително да има виновен в цялата ситуация. Опитай се да погледнеш и от различна позиция цялата случка. Много често малките деца и изобщо децата изразяват емоциите си по този начин и не е задължително родителите и детето да се етикетират като лоши и невъзпитани. Като, че ли ние възрастните сме склонни да виждаме ужасни картини и там където ги няма . Мисля, че ти си по-притеснена от детето си. Децата могат и сами да се справят в такава ситуация .

Не се притеснявай, това са нормални неща и лелките не винаги могат да ги предотвратят (дори понякога не са забелязали изобщо, че се е случило нещо подобно). Моят юнак съм го виждала вече 3-4 пъти нахапан (на окото, на ръчичката и последния път на гръбчето). Не търси вината в някое дете или във възпитателките. Няма виновен в случая. Още веднж казвам, че това са нормални неща!

Грешка на сестрите, които отговарят за тях.

Можеш да прочетеш тази тема, там е обратния случай.

nidisvet, не, не е нормално и родителите не трябва да толерират грешките на персонала.

Много точно казано,все едно аз съм го писала.

Нормални неща са до толкова,доколкото не ни засяга лично,ако собственото ни дете е нахапано ,набито.... нещата се променят.Казвам го от личен опит,когато по Коледа блъснаха Вики и тя си сцепи веждата в един стол.Какво ме топлят думите на госпожата,че била най-кроткото дете в групата,еми там е грешката,че е кротка.Да не се отплесвам ами да си дойда на думата,общото ми впечатление от ясли,градини и градинки,е,че зад агресивното поведение на децата винаги се крие грешка във възпитанието,по скоро някак си забързани в ежедневието все по-малко оставаме с децата си няма как да не им се отрази.Според мен поговори с родителите на детето,както и с персонала в яслата,все пак са длъжни да те уведомят за всичко което се е случило с детето ти.

Колкото и клиширано да звучи - случва се...
На Радослава също не и се размина, точно преди Коледа беше ухапана по бузата от едно момиченце.
Обаче леличките още с отиването да я вземем се извиниха.
Не съм разговаряла с родителите на детето, според мен не беше необходимо и като говоря какво - те са деца на 1г. и 6 мес., а  Радослава не е много кротка, за да се стигне до това е имало спречкване.
Имам и голяма дъщеря, ходеше и на ясла, и на градина - никога нямаше такива произшествия.
Според мен в твоя случай е добре да поговориш с леличките, кажи им какво те притеснява.

Нелиса повечето деца в яслата са над 1,6,а на две вече много добре съзнават кое е редно и кое не.Сродителите бих поговорила,не да се карам,а за да обърнат внимание на детенце докато е време

Е, да ама нашите си бяха на 1г. и 6 мес., дъщеря ми ходи на ясла от 1годишна.
И както казах според мен беше излишно да говоря с родителите, моята дъщеря на тази възраст все още не се справяше с правилата - за кое е редно и кое -не.

 
И аз мисля,4е е нормално...
И моят син тръгва на ясла от 11 другия месец и предполагам,4е ще има подобни слу4ки Той просто така си изразява емоциите понякога,но това не озна4ава,4е ние му позволяваме на воля да хапе

  И моете дете беше най-послушно в групата и ми го нахапаха до окото Знам много добре как в такъв момент в мама се надига гняв и й идва да набие целия свят, тъй че не се учудвам на постинга ти, но не мисля, че има връзка с напишкването. Другото дете може и да не е хроничен хапльо (не го защитавам, заради това, че съм Хапка), може би е било просто моментно. Аз бих реагирала ако се случи повече от три пъти, и то все от едни и същи зъбки. В крайна сметка няма пък да си дам детето за чесалка  

Хм, колкото и да ни е мъчно и да ни боли нас , майките, децата чЕсто ще си идват наранени в  къщи. Ние имаме една съседка, много добра млада жена, внимателна и въzпитана. Има момчемце  на година и 8 месеца. Когато го оставя понякога при  анс да си играят с моята малка( то п.к една игра, ние сме сефте на годинка, но нека ми расте детенцето с другарчета, самичко ли да го д.ржа?Нека свикне да кйонтактува с други дечица), та, той , малкия лигльо(иzвинявам се ,а ам е такъв) беz никакъв повод се обръща и я бута. ей така. тя пада наzад на въzглавницата , която най често поставям zад нея zа всеки случай, но не се раzплаква само гледа стъписано от което мене повече ме боли.Аz му се скарвам винаги на малкия,даже3 и майка му да е у нас, не ме интересува. Тя също му се кара, но ртой малко да скърши уста ,с якаш готов да ревне, и тя веднага "о, какъв е сладък , моя малък Михи, недей да плаче ш, и го прегръща и целува, а на мене ми идва да я хвана zа раменете и да я раzтърся едно хубавичко, тzа дано усети колко погрешен е метода й. Не може хем да му се караш, хем да го прегръщаш и после се оплаква колко бил своеволен малкия. Ами ще е., как няма да е. Моя мъж един ден така се ядоса, хвана Михи, zаведе го в другата стая , даде му играчки и го остави да си играе сам, а нашата да си играе сама в друагата стая с нас. Малкия рева ,но нне дойде обратно аz исках да ида при него, но мъжа ми ми каzа "остави го.Нека пореве малко , да раzбере , чЕ ако става агресивен ,  ще си седи сам. " Малко ме беше жал, но после като пораzмислих, го оставих . Не съм съгласна да посяга на бебето ми, беz причина. И си мисля, че колкото и да са своенравни децата, причината наистина е в родителите. КОито , подобно на моята с.седка Марта, вместо да се карат на детето когато трябва, му  браzправят колко е сладък... 

след като цяла вечер и цяла нощ го мислих, дойде сутринта и отидох в яслата.
след като поговорих с възпитателката се успокойх. разбрах, какво всъщност е станало. моето дете е искало да седне между две момиченца. в следващият момент е изпищял. така и не е станало ясно кое го е ухапало. питали са ги, но никой нищо не е казал. затова и не са уведомили нито едни от родителите. аз знаех името на момиченцето, синът ми ми го каза снощи. казах им кое е. нито едно от децата не е хапало до сега. едва ли е толкова виновно, колкото си мислех снощи. аз си представях много по-ужасни неща.
сега след като премислих всичко, мисля че никой не е виновен, освен възпитателката. и то не за друго, а за това че не ме уведоми още снощи за нещата. ако знаех ситуацията нямаше да си мисля, че детето ми е едва ли не малтретирано. те просто са стояли заедно, случва се.
е ако същото дете го ухапе пак, може би трябва да се помисли по въпроса. но за сега приемам, че просто се СЛУЧВА

Аз вече мисля, че е нормална практика в градините, госпожите да премълчават проблемите през деня - детето е спало, всичко си е изяло и т.н. Не знам защо го правят - може би за да не ни тревожат  или пък да не ги упрекнем как така са допуснали ухапване или сбиване, нали са там...

gerito, нали ти казах да не се притесняваш. Няма виновни! След разговора с лелята, ще обръщат повече внимание на детенцето ти. Да ти е живичко и здравичко и дано повече да няма такива случки!

Децата ми не ходят на ясли и една от причините е, че се страхувам и от такива неща.
Но ето какво ми се случи на и на мен самата в парка. Докато си говорихме с една майка в градинката, нейната дъщеря с месец по-голяма от моите се приближи до едната и започна да я прегръща и целува. Двете сме до децата си, те са буквално в краката ни - тя гледа нейната, а аз - моите две. В следващия момент момиченцето, което по никакъв начин не показваше агресия, а даже напротив - прекомерна любов, захапа дъщеря ми за бузата, точно под окото. Захапа я доста здраво - зъбките и останаха на бузката на моята поне няколко часа.
Изобщо не можах да си обясня случилото се - нито защо това дете ухапа моето, нито защо както я целуваше я изби в другата крайност, дали разбра, че хапането е нещо лошо или си мислеше, че е вид целувка. Така и не разбрах, дали и друг път го е правила.
Не искам да защитавам лелките в яслите и мисля, че не са постъпили никак правилно като са премълчали случая. Но ето, че дете ухапа моето пред очите ми и нямаше как да го предотвратя.

Неприятен инцидент, но се случва, еднакво неприятно е и, когато твоето дете ухапе друго (даже май повече...), но това е период, през който като че ли трябва да се мине, докато децата осъзнаят кое е правилно и кое не е, кое действие изразява радост и кое причинява болка (имам предвид постинга на Роня). Някои инциденти наистина са непридвидими.

Не съм съгласна единствено с практиката да не се уведомява родителя за подобен инцидент-тук за най-малкото нещо от този род се пишат протоколи, подписваме, че сме уведомени и т.н. Може би са прави за себе си, напатили се от неадекватни (пиша по принцип) родителски реакции, може би трябва да изисквате това от тях...

Успех

Случва се във всяка ясленска група, а ине само в ясленските. В градинските групи е малко по-сложен въпроса - там се хапят целенасочено, умишлено и т.н.
разбира се, че можеш да говориш с учителките и сестрите.

Аз пък мисля, че повече си притеснена от факта, че не ти е казано-показано от сестрите, а не от факта, че детенце е нахапано . ..(мое мнение разбира се...)

Когато си взех моята така..не се ядосах, че изобщо е нахапана, ами че скриха това от мен.


п.п. Неприятно е дори когато на детската площадка се ударят или нещо друго и ти си там...винаги е неприятно..ама за съжаление това се случва

Уф като ви чета направо изтръпвам! Светли вече е на 3 годинки и съм много притеснена на есен като тръгне на детска да не го бият и хапят...
Също толкова съм притеснена да не започне и той да се бие и хапе. Не мога и да си представя как бих могла да предотвратя подобно нещо?!

Това не може да се предотврати. Моите се хапеха един друг, особено той нея. Тя, милата, ходеше със синки навсякъде по тялото. Не са ходили на ясла.

На същото мнение съм 

таня са я хапали няколко пъти (на площадката, не в яслите)
честно казано не виждам особена драма
не знам само за пишкането
като цяло не е необичайно дете на 2 и малко да се напишка, но знае ли човек...
мисля, че по-скоро бих се доверила на собствения усет, за да разбера дали детето ми е стресирано от нещо конкретно и от какво или го приема спокойно и ще го забрави бързо...
което не пречи разбира се, ако се притесняваш да споделиш с учителките и лелите

И моята е хапана.Тя също хапе-не се гордея с това,но е факт
Не го приемам за ненормално да се хапят (в яслата),все пак лелките и сестрите не могат да са навсякъде едновременно,случва се да не могат да отреагират.Стига разбира се да не стане системно,защото в такъв случай си е чисто нехайство.
А това:
...дано не ти се случи да си от тази страна...Не сме безотговорни родители,повярвай.И изобщо не е приятно детето ти да хапе,а по начина,по който си го написала,едва ли не ги поощряваме.Правя всичко възможно,за да и обясня,че не е правилно,че другото дете го боли и т.н.,но на този етап няма резултат Единственото,което не съм опитала,е да я плясна,но това няма и да стане.
Предупредила съм и в яслата и-ако ухапе някое дете,не просто да бъде наказана,но и за пореден път да и се обясни,че това не е правилният начин да постигне своето.

Като малка,около 2г ,съм ухапала зверски сестра си на 1,6г.Когато майка ми ме е попитала защо съм го направила,отговора е бил-ЗАЩОТО МНОГО Я ОБИЧАМ.Така,че хапането не винаги е признак на агресия или лошо възпитание.Моето дете също хапеше много като по-малък.Изпохапа ни всички у дома,както и бабите и дядовците.Говорих,говорих....мина след много време и приказки.

Много силни думи и епитети за една, според мен, незначителна случка. На тази възраст децата така изразяват емоциите си. И положителните и отрицателните. Когато им липсва достатъчно опит да вербализират недоволството си се стига до такива инциденти.
 Сигурно ви звуча ужасно, но като гледам близнаци съм претръпнала. Както си седят и се смеят, се смърмалячкват за секунди и докато се намеся вече има набити и ухапани. И аз като лелките в яслата спрях да го броя за инцидент.
 А и когато твойто дете е набило и ухапало твойто дете не можеш дори да обвиниш родителите му

Когато се изправи сам пред подобни проблеми, ще се научи да се пази Докато го пази мама няма как да стане, защото тя не налита да го хапе 

Деси тръгна на градина, като преди това е била на бавачка заедно с 4 други деца година и половина.  Само е запона градината и след 2-3 седмици, свекър ми я взел от градината и ми казва, че тя е ухапала детенце. направо ми призля, питам го какво е станало, не бил питал, ама не мога да се сърдя, защото ми е направил услуга.  На другия ден разбирам каква е историята: градината е малка, частна около 60-70 деца, и детската площадка е една.  Деси си е карала колело и едно от малката група 9Деси беше на 3 и половина, а то на около 2) я е дърпало да му даде колелото или за нещо друго, но и е дърпало дрехите. тя ми каза, че му е казала да я пусне, и накрая го е захапала.  Тя е много кротко дете, и никога преди това не беше проявявала агресивност.  Много се притесних, но спокойно и обясних, че това не е начина, следващия път да каже на учителката и да я помоли за помощ.  А тук ако едно дете ухапе 3 пъти в рамките на една седмица и го изключват от градината.  Поне в нашата е така.  както и да е, тя повече не го направи.  Учителките бяха уведомили всички, то и специален репорт си има, писали с какво са мазали, как са го измили и въобще всичко.  След  около още 2-3 седмици наша Деси я ухапаха и аз честно казано хем ми беше мъчно за нея, хем се зарадвах, защото сега можеше сама да види, че не е добре да хапеш други деца. 

От тогава насам проблем не е имало.

Все си мисля, че такива "дребни" инциденти са неизбежни, ама ще видим какви ще ги разправям , когато лорка тръгне  другия месец на детска. Дано само да няма по-сериозни травми, че тя не е от най-кротките. Тя веднъж също беше ухапала братовчед си и като я попитахме защо каза: "Много бичам го". После и той ни разказа, че го прегръщала, целувала и накрая го захапала. И ние обяснявахме, че не бива така, но ще видим , като започне да контактува с други деца, как ще е.

Ами неизбежно е, не бих се питеснявала. Моята септември тръгва на ясла, аз се притеснявам, че често тя ще е "агресорът".  Адски е буйна, не слуша нито мене, нито баща си, бие се с нас, с децата...не търпи налагане на наше мнение, при всеки опит да я накараме да направи нещо, на което не тя е инициаторът се започва тръшкане по земята и кански писъци. Как ще се оправят с нея в яслата, хич не ми е ясно. Честно казано, предпочитам да се връща нахапана, отколкото всеки ден да ме привикват разни родители да им обяснявам защо моето дете е нахапало тяхното...не че мога да дам смислен отговор. Деца...

Братовчетка ми като малка много хапеше. Никога не е ходила на ясла или ДГ. Просто си хапеше. Спомням си още едни отпечатъци колко време ми стояха на ръката (тя е с 6 години по-малка от мен и пак е успяла да ме ухапе)