Сдърпахме се с мъжа ми за глупости... или не чак такива глупости.
Бяхме на ресторант със сестра ми и мъжа й и племеничето(1г.) и майка ми, аз и мъжа ми и дъщеричката ни(1г.). Имахме голям успех със сестра ми при една сделка и решихме да я отпразнуваме. Децата сега са проходили и все се налагаше някой да води някое от децата. Като поех щафетата и Ева ми се изплъзна от ръцете и се удари леко на една ограда. При което мъжа ми скочи и ми се развика пред всички и пред близките ми и пред хората в ресторанта. Опитах се да се оправдая(безуспешно), след което на масата ни стана неловко мълчание. Стана ми страшно криво, все едно нарочно съм го направила.
На другия ден буквално ми заповяда да не я пускам да ходи сама, че можела си счупи главата и да получи сътресение на мозъка и др. цветущи фрази в тоя дух. Опитах се да му обясня, че съм добра майка, а той само вметна, че е видял колко съм добра, щом си изпускам детето.
Това просто преля чашата, чувствах се обидена целия ден.
Вечерта искаше да правим...., но му отказах и му казах да си промени отношението към мен. Скарахме, като всеки започна да вади кирливите ризи на другия, в резултат на което той си хвана партикешите и излезе. Не се прибра цяла нощ.
Днес аз звъннах в службата и му предложих примирие, но той беше доста суховат. Като се прибра не си разменихме нито една дума, оправи се и отново излезе и сега също го няма, предполагам отново за цяла нощ.
Никога не е постъпвал така. Като сме се карали е било за не повече от 5 мин. и винаги сме си лягали сдобрени. Не мога да разбера защо сега постъпва така? Явно е решил да ме накаже.
Та сега не зная как да постъпя, как да се държа. Не съм плакала, не плача, чувствам се силна и въпреки всичко ми е едно такова тъжно.
Бяхме на ресторант със сестра ми и мъжа й и племеничето(1г.) и майка ми, аз и мъжа ми и дъщеричката ни(1г.). Имахме голям успех със сестра ми при една сделка и решихме да я отпразнуваме. Децата сега са проходили и все се налагаше някой да води някое от децата. Като поех щафетата и Ева ми се изплъзна от ръцете и се удари леко на една ограда. При което мъжа ми скочи и ми се развика пред всички и пред близките ми и пред хората в ресторанта. Опитах се да се оправдая(безуспешно), след което на масата ни стана неловко мълчание. Стана ми страшно криво, все едно нарочно съм го направила.
На другия ден буквално ми заповяда да не я пускам да ходи сама, че можела си счупи главата и да получи сътресение на мозъка и др. цветущи фрази в тоя дух. Опитах се да му обясня, че съм добра майка, а той само вметна, че е видял колко съм добра, щом си изпускам детето.
Това просто преля чашата, чувствах се обидена целия ден.
Вечерта искаше да правим...., но му отказах и му казах да си промени отношението към мен. Скарахме, като всеки започна да вади кирливите ризи на другия, в резултат на което той си хвана партикешите и излезе. Не се прибра цяла нощ.
Днес аз звъннах в службата и му предложих примирие, но той беше доста суховат. Като се прибра не си разменихме нито една дума, оправи се и отново излезе и сега също го няма, предполагам отново за цяла нощ.
Никога не е постъпвал така. Като сме се карали е било за не повече от 5 мин. и винаги сме си лягали сдобрени. Не мога да разбера защо сега постъпва така? Явно е решил да ме накаже.
Та сега не зная как да постъпя, как да се държа. Не съм плакала, не плача, чувствам се силна и въпреки всичко ми е едно такова тъжно.
за вас 
не се ли притесняваш за него - какво е станало и такива неща - на мен само глупости щяха да са ми минали през ума 
. Настъпи лудница, бебето се разрева, аз умрях от притеснение, а мъжът ми се разкрещя, свекърва ми се чудеше какво да говори и т.н. Слава Богу на детето нищо не му стана, даже и цицина нямаше след това, ноооооооо, този случай се споменава и до днес при "удобен" случай, когато искат да покажат, че не съм от най-добрите майки...... 
