Бременността ми напредва, а мен неистово ме е страх

  • 4 822
  • 59
  •   1
Отговори
11 май 2020, 20:49 ч.
  • Мнения: X
Здравейте, бъдещи мами. След 2-3 дни.
влизам в 4-ия месец. Засега бременността ми минава чудесно и неусетно, без симптоми с изключение на загубата на апетит и отвращението от определени храни. Проблемът ми е чисто психически, първа бременност ми е и неистово ме е страх от предстоящото. Постоянно си представям най-страшните и ужасяващи сценарии като отлепяне на плацента, обилно кървене, че ще умра при раждането, че ще ми стане нещо, че като бебето нарастне няма да мога да дишам и ще се задуша (това е най-големия страх, който най много ме мъчи)😫😫😫 Само черни мисли ми се въртят в главата. Моля помогнете. Благодаря предварително. ❤

# 1 11 май 2020, 20:59 ч.
  • Добрич
  • Мнения: 933
Мисля,че първият въпрос,на който трябва да си отговориш е: Какво поражда този страх?Ако е четене в интернет,спри да четеш.Ако е от разкази на доброжелателки-игнорирай ги.Вярно е,че сме по-ограничени като бременни,но не сме перманентно такива и всичко отминава.Не мисли за лошото.

# 2 11 май 2020, 21:10 ч.
  • Мнения: 3 025
Успокой се. Всичко ще е наред. Не е толкова страшно, колкото си го представяш.

# 3 11 май 2020, 21:37 ч.
  • Мнения: 30
Аз не съм била бременна и не искам , но от приятеки съм чувала , че не е чакнужно толкова страшно само успехи ти пожелавам💜💜💜

# 4 11 май 2020, 21:41 ч.
  • Мнения: 2 493
Тука във форума има една тема "смешно ли е раждането". Много е забавна и помага да се разсее страхът.

# 5 11 май 2020, 21:54 ч.
  • Мнения: 2 172
Супер са ти препоръчали “Смешно ли е раждането”! Миналият декември родих второто си дете и макар да имаше неприятни моменти, пак си спомням все хубави нещица. С напредването на бременноста ще ставаш по-нетърпелива да си видиш бебчето и няма да те е страх чак толкова. Коремът ти ще расте постепенно, точно за да имаш време да свикваш с тежестта. Може да се задъхваш, но чак пък да се задушиш...бременноста не работи така.
Не слушай коментарите и постоянните въпроси. Най-мразех да ме питат не ме ли е страх. Обикновено този въпрос все ми го задаваха раждали жени и много ме напрягаха. Направо кеф им доставя на някои да плашат.

Замисли се, ако беше толкоова страшно, щяха ли жените да искат да си го причиняват втори и трети път. Аз, като човек, който пророни повече сълзи на махане на мъдрец с упойка, бих се навила на трето. Раждала съм със секцио и после по естествен път.

С две думи- няма страшно! Живей си живота и се радвай на бременноста🙂

# 6 12 май 2020, 00:50 ч.
  • Мнения: 682
Помисли за секцио. Аз съм предоволна, нищо страшно, бързо и леко, местна упойка, преживяваш си и емоцията, а това за дългото и трудно възстановяване са митове и легенди . Само да е добро място с добри специалисти. На втория ден качвах и слизах стъпалата по етажите, а момичето с мен в стая седеше по турски на леглото. Така че, в днешно време имаш избор. Може и без мъки Simple Smile Кураж!

# 7 12 май 2020, 08:21 ч.
  • Мнения: 7
Здравей мила!Аз бях същата като теб,много четох в интернет понеже първо дете ми е и не знаех какво ме чака,исках да зная предварително и за това четох..Няма нищо страшно,само незнам по естествен път как ще е,аз родих със секцио...Влязох със рев във операционната,даже и аз като теб си помислих че нещо лошо ще ви се случи,даже предупредих съпруга ми да се грижи добре за дъщеричката ни..Но когато излязох от упойка ми беше малко лошо,сложиха ми деган и до вечерта бях добре,даже и дъщеричката си видях като се събудих...Затова имай кураж,не слушай никой и си мисли за хубави неща,които те чакат занапред..Желая ти успешно раждане!

# 8 12 май 2020, 10:29 ч.
  • Добрич
  • Мнения: 933
Цитат на: Wild Wind в вт, 12 май 2020, 00:50
Помисли за секцио. Аз съм предоволна, нищо страшно, бързо и леко, местна упойка, преживяваш си и емоцията, а това за дългото и трудно възстановяване са митове и легенди . Само да е добро място с добри специалисти. На втория ден качвах и слизах стъпалата по етажите, а момичето с мен в стая седеше по турски на леглото. Така че, в днешно време имаш избор. Може и без мъки Simple Smile Кураж!
При теб може да е било песен,но не при всички е така.Аз имам нормално раждане и секцио по медицински показания.Ако имах избор никога нямаше да си причиня секцио.Така че нека първо да успокоим сегашните страхове.

# 9 12 май 2020, 11:40 ч.
  • Мнения: 12 846
Мистириъс, явно хормоните са ти дошли в повечко. Но понеже всичко е на периоди, от сърце ти пожелавам скоро да се поуталожат. Ето една друга гледна точка на бременността: сега си в един от най-хубавите периоди от живота. Ти и бебчето сте си най-близки. То чува сърцето ти и това го успокоява, и го кара да се усмихва. Наистина се усмихват, знаеш. Вие сте почти като един човек, никога повече няма да сте си толкова близки.

Имаш ли някакви хронични заболявания? Диабет, високо кръвно? Ако да, слушай лекарите и всичко ще бъде наред. Ако не - още повече ще е наред. Виж през прозореца, слънцето свети, небето е синьо. Излезте на разходка, с бебчо напред, и се насладете на поредния хубав ден. Чака те най-чудното време.

А за излизането на бебенцето, ами да, има няколко неприятни часа, не прекалено много, и толкова. Даже навремето ражданията са минавали добре, ккогато са раждали по къщите. А сега медицината е толкова напред, помисли за упойка, за секцио, за естествено раждане. Имаш мноого месеци да помислиш.
И да, не чети шашави коментари, които да те стресират. Те не ти трябват, нито на теб, нито на малкото човече.

# 10 12 май 2020, 12:52 ч.
  • Мнения: 4 808
Зълва ми умираше от страх от раждането и даже в деветия месец казваше "Аз няма да раждам", а аз се смеех, че малко късно се е сетила. Отиде, роди за един час и даже казала на сестрата след раждането: "Това ли беше цялата работа?! Само дето толкова ме плашеха..." В момента си в един от най–хубавите периоди в живота. Не чети в интернет за разни усложнения, мисли позитивно, почивки, разходки, срещай се с положителни хора, забавлявай се, всичко ще е наред!

# 11 12 май 2020, 17:04 ч.
  • Мнения: 682
Цитат на: elfito 9000 в вт, 12 май 2020, 10:29
Цитат на: Wild Wind в вт, 12 май 2020, 00:50
Помисли за секцио. Аз съм предоволна, нищо страшно, бързо и леко, местна упойка, преживяваш си и емоцията, а това за дългото и трудно възстановяване са митове и легенди . Само да е добро място с добри специалисти. На втория ден качвах и слизах стъпалата по етажите, а момичето с мен в стая седеше по турски на леглото. Така че, в днешно време имаш избор. Може и без мъки Simple Smile Кураж!
При теб може да е било песен,но не при всички е така.Аз имам нормално раждане и секцио по медицински показания.Ако имах избор никога нямаше да си причиня секцио.Така че нека първо да успокоим сегашните страхове.

Ами щом е имало мед.причини, може би затова е било по-тежко. Аз пък никога не бих си причинила естествено раждане и часове наред мъки, и после /което съм чела и тук от мн.потребителки/ седмици наред да не може да си седнеш на д-то и да отидеш нормално до тоалетната. В днешно време това е рутинна операция, бърза, лека, особено със спиналната упойка. Може би е много важно и да е на добро място, аз избрах такова и се чувствах сигурна. Нямам за цел да споря, просто всеки си дава мнението и опита, а авторката сама ще си реши за себе си.

# 12 12 май 2020, 18:51 ч.
  • Добрич
  • Мнения: 933
Умерената до тежка прееклампсия няма общо с това,как се възстановява тялото.
Нека не превръщаме темата в "За или против секциото?",а да помогнем на момичето(жената)да преодолее сегашните си страхове.

# 13 12 май 2020, 19:20 ч.
  • Мнения: 682
Да, нямам за цел да споря (и не съм наясно с медицинските термини и проблеми), казах си мнението. Мен лично това ме правеше спокойна, че няма да се мъча с ест.раждане и нямах страх от операцията, щом има упойка. А авторката ще си преценява за себе си. Иначе от самата бременност е нормално да си има някакъв страх, тъй като това е една неизвестна - какво следва по-нататък, ще има ли некомфорт, проблеми, или не... Това е неизвестност за всяка жена и за всяка бременност и е нормално да има и доза страх. Просто да се опитва да не си ги създава, без да ги има, да не допуска да я обземат негативни представи, когато няма конкретен проблем. Казвай си на себе си "не мисли за нещо, което го няма". Като те обземе мисълта за задух, кажи си "няма задух, няма да си го представям". Ако се появи некомфорт или проблем, той се следи от лекаря и ще ти казва какво да правиш.

# 14 12 май 2020, 21:38 ч.
  • Мнения: 3 643
Спрете да четете всякакви страхотии свързани с бременността и раждането.
Страховете, предвид неизвестното са реални и част от тях споделях и аз, но все си намирах спасителни мисли “за след това” - бебето в прегръдките ми, разходките, случки, които ще ни предстоят заедно, дори и планове на кого ще прилича.
Всякакви такива отклоняващи мисли ме спасяваха, от страховете и глуповатите ми същности, които се променяха всеки ден.
Ако смятате, че ще Ви помогне - говорете с гинеколога, който Ви следи, майка Ви, четете повече от книгите, които харесвате, доставяйте си всякакви удоволствия, които преди не сте си позволявала.
Бременността е период, който ако сме здрави (а Вие сте Simple Smile) е наистина уникално пътешествие, пълно с незабравими моменти, които ще помните завинаги.
Уверявам Ви, че телата ни са буквално програмирани, за да износят и дарят живот без особени трудности.
Ако все пак нещо се обърка, то лекарят е онзи, който ще помогне и на Вас, и на рожбата Ви да преминете без риск през това пътешествие.
Тъй че - уверено напред! Предстоят Ви вълшебства Heart.

# 15 13 май 2020, 17:06 ч.
  • Мнения: 1 716
Аз докато се възстановя от моето раждане, през стаята ми минаха две мами, и те току- що родили. Едната нормално, другата секцио. И двете си се движеха все едно не са раждали 😀 аз на ден 3 с обезболяващи едва се изправях🙄😀. До тяло е, изобщо човек не може за каже кое е по-леко е тежко. Не се поддавай на паника и страхове, веднъж почне ли се няма да имаш време за това.

# 16 13 май 2020, 17:24 ч.
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 298
И аз се страхувах в началото.Въпреки,че нямаше никакви проблеми.
Но през последните месеци-7,8 и особено през 9 вече ми беше все едно как ще раждам и какво ще става,само исках бебето да се роди по-бързо .
Вече си представях къде ще го водим на разходка и какви играчки ще му купуваме.

Последна редакция: чт, 14 май 2020, 08:06 от -veni-

# 17 14 май 2020, 17:46 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Не е страшно!
Никаква отлепена плацента не си представяй ,в наши дни никой почти не умира при раждане или от усложнения.Има единични случаи на милиони,т.е. май по- вероятно е да спечелиш от тотото.
Мен много ме бяха наплашили за раждането,а нищо почти не усетих.Никакви системи и лекарства не ми сложиха,аз отказах, защото съм силно алергична.Дори ме шиха без упойка,пак по мое желание и ме заболя само последният шев.Имах цяла нощ контракции и си играх на телефона (от онези старите,беше 2006).На сутринта дойде моят лекар,каза,че не са ми изтекли водите,пукна мехура (не усетих нищо),започнаха напъните и синът ми се роди.Даже не знаех,че трябва и плацентата да излезе,веднага тръгнах да звъня,че съм родила и ми се понакараха.Та щом излезе плацентата (пак нищо не усетих) звънях наляво и надясно да се хваля.След два часа задължително лежане  ме качиха с бебето в стаята и си ставах спокойно.Шевовете попридърпваха,но нямах болки.
Наистина всеки организъм е различен,но сега има епидурални упойки,една приятелка роди с такава и нищо не е усетила и тя.
Важно е да си имаш екип,да слушаш какво се иска от теб и всичко ще е наред!
Бебето няма как да пречи на дишането.Три дни преди да родя катерих един хълм (добре,че не родих там),защото имаше зоопарк и исках да погледам животните.Дори не се задъхвах.

# 18 15 май 2020, 15:19 ч.
  • Мнения: 85
Раждането сега не е като едно време. Всяка жена е чувала от някоя баба наоколо как раждането е неописуема болка и жената я заслужава и тем подобни простотии. Лекарите са страхотни специалисти и времета са други, медицината е страшно напреднала. Въобще не е толкова страшно, колкото сме чували, а вярвай щом видиш бебето си - всичко спира да те боли!

# 19 15 май 2020, 15:23 ч.
  • Мнения: 1 765
Да ви кажа честно, не разбирам как така в България секциото може да  е по желание. Доколкото съм чела в другите държави масово се предпочита естественото раждане, но просто има курсове за подготвяне на бъдещите майки за раждането. Секциото се избира като вариант при определени здравословни проблеми за майката или за бебето, тогава когато не е възможно или не е желателно да се роди по естествен път. Спред мен най-добре би било да се говори с други бременни жени и това би подействало като взаимна психологическа подкрепа. Може да имаш приятелка или съседка, колежка, която също чака бебе.

# 20 15 май 2020, 18:01 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
И аз не го разбирам това със секциото.
Раждаш нормално и след два часа си на крака.А една операция е нещо ужасно.Имам тотална хистеректомия,общо коремните ми операции са три.Много по-трудно се възстановяваш.

# 21 15 май 2020, 19:53 ч.
  • Мнения: 682
Абсолютно не е така! И след ест.раждане има много, които са се възстановявали със седмици, знам и за случаи с усложнения, плюс болките преди това. Няма нищо страшно в секциото (вече писах), в днешно време се практикува всекидневно от специалистите в тази област. Точно за хора, които ги е страх, е Simple Smile

# 22 15 май 2020, 21:16 ч.
  • Добрич
  • Мнения: 933
Че има възставителен период и при двата вида раждане,има.Че и двата болят е ясно.Но да се правят изказвания как коремна операция е песен и на следващия ден летиш като птичка, и бягаш като газела,еми не съм съгласна.Имам две коремни операции и срастванията са моя ад до живот.Не стига,че изглеждам като постоянно бременна в 5-ти месец,не мога да сложа една свястна дреха,ами и всеки месец съм на слонска доза обезболяващи,за да мога да изкарам менструацията.И не не е от лекаря,а реакция на тялото ми.

# 23 15 май 2020, 23:12 ч.
  • Мнения: 399
Момиче, почивай си, хапва си, гледай филми, чети книги и в никакъв случай не слушай хорски разкази за раждане 😁 Първата ми бременност протече много леко, бях в абсолютна хармония със себе си, голям кеф. Сега с втората... Ами няма как да е така, имам една абсолютна дивачка на 2,която ме кара да забравя, че съм бременна или напротив-- започвам да се притеснявам като се сетя как ще съм с 2 диванета с малка разлика. Та... Хакуна матката докато можеш 😘😁

# 24 16 май 2020, 00:23 ч.
  • Мнения: 682
Точно че и при двете има възстановяване, след ест-ното също не може да се стане и да се побегне. Но при ест-то се прибавя и мъките при самото раждане и стреса. След секциото не че се бяга като газела, но си слагат хората обезболяващи колкото е нужно ( ако си на добро място) и първите дни не ги усещаш като нещо кой знае какво. Дискомфорт при ставане и сядане, туй то. Освен това има значение упойката - при местна е мн.по-леко и явно вече реномираните специалисти дори не практикуват пълна за секцио. Аз само това се страхувах, но се доверих на мнението им и не съжалих. И аз имам предишна, и то лапароскопска, уж по-лека, но секциото ми беше песен, свестяването и ставането на крака след пълна е къде-къде по-трудно. Затова съм доволна и това ми даваше спокойствие и преди това. Всеки вариант има плюсовете и минусите, въоросът е за кого кои са за предпочитане. За мен по-страшно е ест-ното, за други обратното.

# 25 16 май 2020, 06:59 ч.
  • Добрич
  • Мнения: 933
Има естествено раждане със спинална анестезия,при което, както са ми казвали не се усеща почти нищо.
Перифразирам въпроса така:Твоят разказ за секциото вдъхва надежда на авторката за този вид раждане.От моя ще и се изправят космите по тялото.Това как и помага да реши сегашните си страхове,а не тези след пет месеца?

# 26 16 май 2020, 14:20 ч.
  • Мнения: 1 765
Цитат на: Wild Wind в сб, 16 май 2020, 00:23
Точно че и при двете има възстановяване, след ест-ното също не може да се стане и да се побегне. Но при ест-то се прибавя и мъките при самото раждане и стреса. След секциото не че се бяга като газела, но си слагат хората обезболяващи колкото е нужно ( ако си на добро място) и първите дни не ги усещаш като нещо кой знае какво. Дискомфорт при ставане и сядане, туй то. Освен това има значение упойката - при местна е мн.по-леко и явно вече реномираните специалисти дори не практикуват пълна за секцио. Аз само това се страхувах, но се доверих на мнението им и не съжалих. И аз имам предишна, и то лапароскопска, уж по-лека, но секциото ми беше песен, свестяването и ставането на крака след пълна е къде-къде по-трудно. Затова съм доволна и това ми даваше спокойствие и преди това. Всеки вариант има плюсовете и минусите, въоросът е за кого кои са за предпочитане. За мен по-страшно е ест-ното, за други обратното.
Вижте, това какво на вас ви изглежда по-страшно няма никакво значение. Имали сте възможност да избирате, избрали сте начина си на раждане. Друг е въпросът какво казва медицината. Няма нужда допълнително да насаждате страх от раждането, на жена, която и без това се страхува. Векове наред жените са раждали естествено, природата си знае работата. Важно е жената да е информирата как точно протича едно  раждане и да се подготви психически.

# 27 16 май 2020, 14:48 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Morphea,всяко раждане протича различно.Когато аз раждах,доведоха една жена с близнаци.От вратата я взеха в родилна зала и роди и двете бебета за 15 мин.Каза,че е нямала време да разбере какво се случва.И нямаше даже шевове.Аз както писах,цяла вечер имах контракции,но заради моя инат да не ми сложат система.На една друга жена сложиха и тя роди доста бързо.
Аз не видях някоя да се мъчи неистово,не видях нещо страшно.Има жени,при които нещата не са песен,спор няма.
Но ако имаш добър екип,ще направят всичко възможно да си добре,да не те боли и да имаш здраво бебче.Избери си добра клиника,срещни се с акушерка,поговори с нея,аз така бях направила.

# 28 16 май 2020, 15:07 ч.
  • Мнения: 399
Както са казали момичетата, много е важен екипът, намери си лекар, който да ти вдъхва доверие и всичко ще е наред. Аз родих естествено, но предизвикано със система, тежко беше, но с добър екип нещата се получиха. Въпреки това сега (да съм жива и здрава да мога) пак ще родя естествено и пак без упойка, само бащата ще си взема с мен Simple Smile  Не мисли негативно, всичко ще бъде наред. Ако имаш възможност запиши се на курсове за родители и ще ти стане по-спокойно според мен Simple Smile

# 29 16 май 2020, 18:57 ч.
  • Мнения: 682
Мисля, че всеки е свободен да изрази мнението си и опита си. Казах това, което на мен ми е помогнало да не се страхувам и не съм съжалила. Бих посъветвала същото всеки, който ме попита относно това. Авторката е свободна да прочете всяко мнение и да вземе тези, които пасват на нея. Казах също, че двата варианта на раждане си имат плюсовете и минусите и човек избира един вид "по-малкото зло", според собствените си представи. Не виждам смисъл да се води такъв вид спор. Човек, който търси мнения, ще получи най-разнородни такива и ще отсее за себе си.

# 30 16 май 2020, 20:52 ч.
  • Добрич
  • Мнения: 933
Цитат на: Wild Wind в сб, 16 май 2020, 18:57
Мисля, че всеки е свободен да изрази мнението си и опита си. Казах това, което на мен ми е помогнало да не се страхувам и не съм съжалила. Бих посъветвала същото всеки, който ме попита относно това. Авторката е свободна да прочете всяко мнение и да вземе тези, които пасват на нея. Казах също, че двата варианта на раждане си имат плюсовете и минусите и човек избира един вид "по-малкото зло", според собствените си представи. Не виждам смисъл да се води такъв вид спор. Човек, който търси мнения, ще получи най-разнородни такива и ще отсее за себе си.
Тук съм съгласна с теб,но авторката не пита как да роди.Тя се страхува от отлепена плацента,което реално погледнато никой не може да кажа ще стане или не.Това е обоснован страх,защото може да се случи,но може и да не стане.Срахува се да не се задуши бебето като нарастне.Това пък не знам от къде идва.Бременността е период на радост,очакване,но и страхове от неизвестното.
Сега ще споделя моя най-голям страх с големия ми син.До 7-мия месец честно не се страхувах.Не знам може би двамата доктори в къщи и биологичното образование са си казали думата.С наближаването на 8-мия месец ме обхвана страх да не родя по-рано.Не заради четени или разказани истории,а защото аз самата съм родена 30 дни по рано(хайде 28 по лунарни месеци).Не стана така и си казах:"И защо се тормозех толкова?"С малкия не беше така,хем беше трудна бременност.Толкова спокойна бях,чак ми се чудеха.И за секциото бях спокойна.Приех,че така трябва,за да сме добре и двамата.Работя в болницата,в която раждах.Отидох и почнахме да се бъзикаме с екипа,ама с нашия черен хумор.

# 31 18 май 2020, 19:10 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: elfito 9000 в сб, 16 май 2020, 20:52
Цитат на: Wild Wind в сб, 16 май 2020, 18:57
Мисля, че всеки е свободен да изрази мнението си и опита си. Казах това, което на мен ми е помогнало да не се страхувам и не съм съжалила. Бих посъветвала същото всеки, който ме попита относно това. Авторката е свободна да прочете всяко мнение и да вземе тези, които пасват на нея. Казах също, че двата варианта на раждане си имат плюсовете и минусите и човек избира един вид "по-малкото зло", според собствените си представи. Не виждам смисъл да се води такъв вид спор. Човек, който търси мнения, ще получи най-разнородни такива и ще отсее за себе си.
Тук съм съгласна с теб,но авторката не пита как да роди.Тя се страхува от отлепена плацента,което реално погледнато никой не може да кажа ще стане или не.Това е обоснован страх,защото може да се случи,но може и да не стане.Срахува се да не се задуши бебето като нарастне.Това пък не знам от къде идва.Бременността е период на радост,очакване,но и страхове от неизвестното.
Сега ще споделя моя най-голям страх с големия ми син.До 7-мия месец честно не се страхувах.Не знам може би двамата доктори в къщи и биологичното образование са си казали думата.С наближаването на 8-мия месец ме обхвана страх да не родя по-рано.Не заради четени или разказани истории,а защото аз самата съм родена 30 дни по рано(хайде 28 по лунарни месеци).Не стана така и си казах:"И защо се тормозех толкова?"С малкия не беше така,хем беше трудна бременност.Толкова спокойна бях,чак ми се чудеха.И за секциото бях спокойна.Приех,че така трябва,за да сме добре и двамата.Работя в болницата,в която раждах.Отидох и почнахме да се бъзикаме с екипа,ама с нашия черен хумор.
Страхувам се аз да не се задуша като порасне бебето и ме притиска.

# 32 18 май 2020, 19:45 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Няма как да стане.Природата се е погрижила.
Знаеш ли колко е приятно като вземе да се движи бебенцето в корема?Моето към осмия месец така риткаше,беше забавно как целият корем се движи насам натам.С една приятелка даже си говорихме,че да усещаш бебето да се движи е едно от най-хубавите неща изобщо.
Приготви се за щастливи моменти!

# 33 18 май 2020, 22:42 ч.
  • Добрич
  • Мнения: 933
Няма да се задушиш.От къде ти хрумна това?Детето е в матката ти, а тя е в малкия таз и физически няма как да стане.

# 34 18 май 2020, 23:51 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: elfito 9000 в пн, 18 май 2020, 22:42
Няма да се задушиш.От къде ти хрумна това?Детето е в матката ти, а тя е в малкия таз и физически няма как да стане.
Ами чувала съм, че притиска диафрагмата и било по-трудно да се диша и че задухът бил нормален.

# 35 19 май 2020, 00:15 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Не съм чувала такова нещо,не съм преживявала такова нещо,никоя позната или приятелка не е споделяла.

# 36 19 май 2020, 08:29 ч.
  • Добрич
  • Мнения: 933
Сърдечният ритъм и дишането на майката се ускоряват леко,за да може да се набави кислород и за двамата.Нотова не е задух.Как притиска диафрагмата,при положение,че тя е под ребрената дъга?Анатомочно няма логика.Кой неграмотник плаши хората?

# 37 19 май 2020, 09:48 ч.
  • Мнения: 3 039
Или прекалено много четеш из интернет, или слушаш не особено компетентни хора да ти говорят какво ли не.
Не отричам факта, че бременността носи своите неразположения, ограничения и прочие, но спри да си представяш най-апокалиптичните сценарии.
Щом лекарите не отчитат проблем, значи всичко е наред. Как ще се развие бременността до края никой не може да ти каже. Спри да се тормозиш за въображаеми проблеми.
Да, накрая тежи, не е комфортно, трудно се спи ( аз бях последните месеци в най-големите жеги), но всичко минава.
Няма страшно.

# 38 19 май 2020, 20:26 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
На мен не ми тежеше,обаче безсъние имах.После се установи сериозен проблем с щитовидната жлеза,но това си е особеност на моя организъм.
Наистина не съм изпитвала задух по време на бременността.От жлезата по-нататък да,но докато бях бременна не.
В последния месец коремът доста се смъква надолу и в повечето (ако не и всички) случаи не притиска диафрагмата.
Не си мисли лоши неща,чети приказки на бебето,говори му,радвай се,че всичко е наред и си повтаряй,че ще продължи да е наред!

# 39 21 май 2020, 11:34 ч.
  • Мнения: 29
Цитат на: Mysteriouss в пн, 11 май 2020, 20:49
Здравейте, бъдещи мами. След 2-3 дни.
влизам в 4-ия месец. Засега бременността ми минава чудесно и неусетно, без симптоми с изключение на загубата на апетит и отвращението от определени храни. Проблемът ми е чисто психически, първа бременност ми е и неистово ме е страх от предстоящото. Постоянно си представям най-страшните и ужасяващи сценарии като отлепяне на плацента, обилно кървене, че ще умра при раждането, че ще ми стане нещо, че като бебето нарастне няма да мога да дишам и ще се задуша (това е най-големия страх, който най много ме мъчи)😫😫😫 Само черни мисли ми се въртят в главата. Моля помогнете. Благодаря предварително. ❤

Аз имам бебче на няма и два месеца. До разждането съм имала своите страхове. Нормално е да се притесняваш, но не го превръщай в мания. Мисли за хубави неща, прави покупки за бебето, планирай нещата с позитивна нагласа. Разсейвай се като цяло, говори с приятели, забавлявай се, вземи всичко от тези мигове на бременността. Simple Smile

# 40 21 май 2020, 20:57 ч.
  • Мнения: 1 134
Авторке, щом към момента бременността преминава добре, мисля че всичките ти опасения са породени от страха от неизвестното. Истината е че раждането минава и заминава, не е най-приятното нещо, но няма по-прекрасно усещане от това най-накрая да срещнеш малкия човек. Всичко ще бъде наред, не се притеснявай!

# 41 22 май 2020, 20:45 ч.
  • Мнения: X
Също така много ме е страх да не умра по време или след раждането. 🙁🙁🙁 По принцип съм много голям карък.

# 42 24 май 2020, 00:51 ч.
  • Мнения: 345
Цитат на: Mysteriouss в пн, 18 май 2020, 19:10
Цитат на: elfito 9000 в сб, 16 май 2020, 20:52
Цитат на: Wild Wind в сб, 16 май 2020, 18:57
Мисля, че всеки е свободен да изрази мнението си и опита си. Казах това, което на мен ми е помогнало да не се страхувам и не съм съжалила. Бих посъветвала същото всеки, който ме попита относно това. Авторката е свободна да прочете всяко мнение и да вземе тези, които пасват на нея. Казах също, че двата варианта на раждане си имат плюсовете и минусите и човек избира един вид "по-малкото зло", според собствените си представи. Не виждам смисъл да се води такъв вид спор. Човек, който търси мнения, ще получи най-разнородни такива и ще отсее за себе си.
Тук съм съгласна с теб,но авторката не пита как да роди.Тя се страхува от отлепена плацента,което реално погледнато никой не може да кажа ще стане или не.Това е обоснован страх,защото може да се случи,но може и да не стане.Срахува се да не се задуши бебето като нарастне.Това пък не знам от къде идва.Бременността е период на радост,очакване,но и страхове от неизвестното.
Сега ще споделя моя най-голям страх с големия ми син.До 7-мия месец честно не се страхувах.Не знам може би двамата доктори в къщи и биологичното образование са си казали думата.С наближаването на 8-мия месец ме обхвана страх да не родя по-рано.Не заради четени или разказани истории,а защото аз самата съм родена 30 дни по рано(хайде 28 по лунарни месеци).Не стана така и си казах:"И защо се тормозех толкова?"С малкия не беше така,хем беше трудна бременност.Толкова спокойна бях,чак ми се чудеха.И за секциото бях спокойна.Приех,че така трябва,за да сме добре и двамата.Работя в болницата,в която раждах.Отидох и почнахме да се бъзикаме с екипа,ама с нашия черен хумор.
Страхувам се аз да не се задуша като порасне бебето и ме притиска.

Извинявай за въпроса, но... на колко години си? 🙄
Такива неща ти хрумват, ами то дай да се страхуваме всеки ден, че кола ще те блъсне, ще те заколи някой на улицата, гръм ще те удари. Четеш само за лошите неща, а информира ли се за хубавите? Растящото коремче, първото ритниче! Мястото ти хич не е за такива форуми щом изпадаш в такава паника. Ако трябва сподели всичко с някой специалист, за да разсее страховете ти. Довери се! Момичетата вече са писали, че в България има страхотни специалисти, които ще се погрижат за теб и бебето ти. Не чети кой го е болял повече при секцио или нормално раждане, приеми че болка ще има, няма как, но знай че всяка една от нас е различна и има различни усещания и праг на болка. Споделяй и с таткото, не се оставяй сама със страховете си. Успех и бъди спокойна! 🙂

# 43 24 май 2020, 07:43 ч.
  • Мнения: 3 039
Ама, какви са тези необосновани страхове всеки ден? Как ще я караш? Престани да си измисляш за какво да се страхуваш. Не, бременността не е най-лекия период в живота, да има неразположения и дискомфорт, да боли от раждането независимо дали е естествено или секцио. Трябва да го приемеш. Не си измисляй проблеми.
 Всичко ще мине.
Дръж се като възрастен човек. Майка си решила да ставаш!

# 44 26 май 2020, 13:40 ч.
  • София
  • Мнения: 3 458
Нормално е всяка бъдеща майка да има притеснения по време на бременност. И аз преди всеки преглед леко се напрягам, но като видя малкото човече настава пълно спокойствие. Нямам идея как ще мине раждането - не се и замислям и дори не искам да чета какво и как може да се обърка, иначе ще се побъркам и най-много да навредя на мен и на бебето с такива нерви.
Не мога да си обясня как може да си мислиш, че то може да те задуши като расте. Просто физически не е възможно. Да, може да се задъхваш, ама чак задушиш... Rolling Eyes А за умирането по време на раждане - някоя мама беше писала, че шансът е колкото този да спечелиш от лотарията. Медицината е толкова напреднала и лекарите са толкова добри, че това по никакъв начин не ми е минавало дори през ума.

Ако нещо не вярваш на лекарите покрай теб по-добре потърси и други. Аз лично съм много доволна от моята АГ и й имам пълно доверие и знам, че като дойде моментът да родя ще ми е спокойно с нея и всичко ще бъде наред.
Спри да четеш страшни истории и се съсредоточи върху малкото човече - какво ще му купите, как ще се разхождате, как ще му се радвате за всичко, което направо за първи път. Залисвай се и с други неща - работа, филми, сериали, книги. То тепърва ще почнат притесненията ти - колко е качило, колко е изяло, дали не е гладно, защо плаче. Ако и тогава анализираш нещата така, то няма да успееш да се насладиш на растящото мъниче.

# 45 26 май 2020, 20:51 ч.
  • Мнения: 378
И аз бях като теб, че и по-страшна. Все си повтарях всичко ще е наред, бебто е добре за какво се притесняваш за нещо, което евентуално може да се случи. Каквото дойде ще му мислим после. Никога не съм влизала в болница преди раждането. Умирах от страх от една инжекция какво оставаше от другите неща. Поставянето на абокат ме изкарваше извън кожата, само като си помисля за него. Какви ли не неща чух за раждането. 2.от приятелките ми родиха преди мен. Едната нормално- било е ужасно, 6месеца не можеше да со седне на д-то. Другата- секцио, цитирам и думите ,, Раждането ми беше чудесно" Аз влязох 6 дена преди раждането в болница заради високо кръвно. Акушерките направиха така, че прекарах по-леко всичко. Изпитвах ужас от всичко и всички, и за капак по време на пандемията, нямаше свиждания. Беше кошмар. Дойде деня на раждането-секцио. В операционната е малко гадничко, инструменти, чаршафи абе ужас. Биха ми спиналнс упойка, но не ме хвана и ми биха пълна. Излязох и вече бях мама. Операцията до ден днешен не съм я усещала грам. До организъм е и професионализъм на доктора. Родих при този същия доктор на моята приятелка със секциото. На втория ден вече бях пушка. Все едно операция няма. Водите ми бяха зелени, бебето беше на антибиотик, но ето 26 дена по-късно си гушкам съвършенството. Не се притеснявай нищо не зависи от теб и не можеш да го промениш. Щом е влязло бебето ще излиза, избор нямаш. Просто бъди по-спокойна и трябва да знаеш, че всичко ще е наред. Успех. Дано съм помогнала.

# 46 23 септ. 2020, 06:30 ч.
  • Мнения: 81
Здравейте,колкото повече нараства бремеността,толкова повече ме е страх,мисля само за лошо неща,болести,смърт,страх ме е да родя,защото мога да умра,мисля че съм болна от нещо и усещам симптоми, а не че нося дете в себе си. Вярвам на мислите си все едно усещам смъртта,страх ме е от всичко,дори когато бебето мърда и рита,има ли друга майка като мен

# 47 23 септ. 2020, 15:56 ч.
  • Мнения: 399
Цитат на: Лилия Спасова 673915 в ср, 23 сеп 2020, 06:30
Здравейте,колкото повече нараства бремеността,толкова повече ме е страх,мисля само за лошо неща,болести,смърт,страх ме е да родя,защото мога да умра,мисля че съм болна от нещо и усещам симптоми, а не че нося дете в себе си. Вярвам на мислите си все едно усещам смъртта,страх ме е от всичко,дори когато бебето мърда и рита,има ли друга майка като мен
И аз съм хипохондрик, но точно като бях бременна ми беше най-спокойно и нямах такива мисли. После пак се върнаха при силен стрес. Всичко идва от стрес, емоции. Потърсете психолог, точно сега трябва да ви е спокойно и хубаво.

# 48 24 септ. 2020, 06:22 ч.
  • Мнения: 81
Потърсих,нищо не ми помага,всичко се засилва..... два пъти бях на терапия, за сега нищо,усещам се нереално,постоянно нещо ми има,ту съм тъжна,нервна,хваща ме страх,будя се рано,късно заспивам,постоянно  мисля за това да не ми стане нещо,да не умра,да не се разболея,имам атаки от време на време,но страха и мислите ми си ме държат постоянно,от едно недоспиване и световъртеж изпадам в ужас........ И всичко това от както забременях. Усещам какво ли не,че ще припадна,че не дишам нормално, сърцето ме стяга,никой не ме успокоя,тези мисли са си там,пия хомеопатия,но нищо,вече 2 месеца...... Все си казвам никога няма да ми мине,самонаблюдавам се от сутрин До вечер и все си намирам и усещам симптоми

# 49 24 септ. 2020, 07:03 ч.
  • Мнения: 378
Цитат на: Лилия Спасова 673915 в чт, 24 сеп 2020, 06:22
Потърсих,нищо не ми помага,всичко се засилва..... два пъти бях на терапия, за сега нищо,усещам се нереално,постоянно нещо ми има,ту съм тъжна,нервна,хваща ме страх,будя се рано,късно заспивам,постоянно  мисля за това да не ми стане нещо,да не умра,да не се разболея,имам атаки от време на време,но страха и мислите ми си ме държат постоянно,от едно недоспиване и световъртеж изпадам в ужас........ И всичко това от както забременях. Усещам какво ли не,че ще припадна,че не дишам нормално, сърцето ме стяга,никой не ме успокоя,тези мисли са си там,пия хомеопатия,но нищо,вече 2 месеца...... Все си казвам никога няма да ми мине,самонаблюдавам се от сутрин До вечер и все си намирам и усещам симптоми

Потърси помощ от психиатър.

# 50 24 септ. 2020, 07:09 ч.
  • Мнения: 81
Ходих даде ми лексотан и Диазепам,при което не ги взех,защото не са за бременни,каза ми като родя,че ще се оправя,но не вярвам  вече,че ще мине някога...........

# 51 24 септ. 2020, 10:24 ч.
  • Мнения: 3 039
А как ще гледаш дете с тези страхове и лошо настроение? Знаеш ли как е преобръща живота ти след появата му? Опитай се да се успокоиш и да мислиш малко по-позитивно, защото след раждането ще се скапиш още повече.

# 52 24 септ. 2020, 11:17 ч.
  • Мнения: 81
В момента имам едно,да трудно е наистина, не знам дали ше мине или ще се засили след раждането,но ако се налага ще пия и антидепресанти, защото не се виждам по друг начин,сама не мога да се справя

# 53 24 септ. 2020, 12:12 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Отидете да изследвате щитовидна жлеза.
Съвсем сериозно.
Мен погрешно ме "лекуваха" за следродилна депресия.
Полудяха по време на бременността при мен хормоните.

# 54 24 септ. 2020, 13:01 ч.
  • Мнения: 81
Ходих,казват че не е това,но ще ида пак за вс изследвания на хормоните че тогава не ми правиха вс

# 55 24 септ. 2020, 13:06 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Цитат на: Лилия Спасова 673915 в чт, 24 сеп 2020, 13:01
Ходих,казват че не е това,но ще ида пак за вс изследвания на хормоните че тогава не ми правиха вс
При оплаквания се пускат през известен период,не винаги са разбутани съвсем в началото.
И да,не само TSH се изследва,това е хормон на хипофизата.Наскоро и аз пусках,ТСХ ми е много нисък,но в норма,а ФТ4 ми е над горна граница...
Всичко се изследва и е скъпо за съжаление.ФТ3 не е по каса и рядко го пускам.
Ако имате Лина,в момента и трите са за 18 лв.Май до края на октомври.Имат и такса манипулация,общо 20лв,2 лв е таксата.

# 56 26 септ. 2020, 13:58 ч.
  • Мнения: 205
Здравейте мами.
Вече съм в 7ми месец и последните няколко дни почнах да се чувствам с доста занижено настроение и някак нямам много мотивация за нищо.. дори не ми се среща с приятели и не ми се излиза по магазините (а на мен това е едно от хобитата ми😆)
До сряда си бях в супер настроение и от тогава настроението и мотивацията изведнъж изчезна
Според вас това нормално ли е или ме е обхванала някоя депресия?
Благодаря ви предварително

И само да споделя че откриха понижена фунция на щитовидната жлеза от 2 месеца пия заместителен хормон  тсх е в нормата но на долна граница а фт4 и фт3 също са в много долна граница възможно ли е това ми състояние да е заради жлезата?

Последна редакция: вт, 29 сеп 2020, 13:15 от AnMary

# 57 26 септ. 2020, 15:43 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Цитат на: Zendaya в сб, 26 сеп 2020, 13:58
И само да споделя че откриха понижена фунция на щитовидната жлеза от 2 месеца пия заместителен хормон  тсх е в нормата но на долна граница а фт4 и фт3 също са в много долна граница възможно ли е това ми състояние да е заради жлезата?
Няма логика тсх да е на долна граница,ако е така,тогава фт3 и фт4 са на горна граница.
Ако ТСХ е на горна граница,тогава фт3 и фт4 може да са на долна.
И да,може да е от хормоните,при мен винаги те са причината.

# 58 26 септ. 2020, 18:05 ч.
  • Мнения: 205
Когато тсх е на долна граница а фт4 и фт3 също са на долна граница значи че има проблем и хипофизата тсх не е мн голям фактор при щитовидната жлеза

# 59 27 септ. 2020, 00:16 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Цитат на: Zendaya в сб, 26 сеп 2020, 18:05
Когато тсх е на долна граница а фт4 и фт3 също са на долна граница значи че има проблем и хипофизата тсх не е мн голям фактор при щитовидната жлеза
Да,знам,че ТСХ е хормон на хипофизата.
Аз имам проблем с висок пролактин,пак е отговорна хипофизата.
Ами...трябва добър ендокринолог,но аз не съм открила за толкова години (вече 14)моя...
Когато са намесени други жлези,не е само щитовидната,тогава се ходи при професор.В Бургас за едни паращитовидни и повишен паратхормон се наслушах на какво ли не,от пълни глупости до отказ да се занимават с мен.
При лечение с Л Тироксин/Еутирокс би трябвало поне Фт3 и Фт4 да са се вдигнали.
Аз ниско ТСХ свързвам с много проблеми,не знам обаче как може да се нормализира при Вас.
С толкова хормонални проблеми+ бременност е нормално да се сменят настроенията.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата