Доволни ли сте от работното си място? Разбирате ли се с шефа и колегите си?
- Публикувана: 21 авг. 2006, 16:21 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2006, 11:20 ч.
Доволни ли сте от работата си?
С колегите и колежките се разбираме идеално, приятели сме, ходим непрекъснато заедно и се търсим и след работно време и в почивните дни. 
Дай Боже на повече да се чувстват така. 
... е, това е друг въпрос! 
Е, има какво да се желае откъм шефове, но можеш да се разбереш стях, колегите ми са много готини и сме приятели доста години, самата ми работа е много готина, от заплащането не се оплаквам....Дай Боже всекиму, дет' се вика. 
Заплащане-вери файн-с перспектива за още след време.
Шефче-младо ,готино и разбрано. Немец.
Работа-бол. Но никой не ти виси на главата и не ти поставя срокове. Такива просто не може да има в новия ми тип работа.
КоУежки-всичките до една по-млади от мене. Разбираме се, днес обучавам една нова, въпреки че самата аз съм едва от 01.08.
И най-важното-на 20 мин. пеш ми е от дома.
Шефче-младо ,готино и разбрано. Немец.
Работа-бол. Но никой не ти виси на главата и не ти поставя срокове. Такива просто не може да има в новия ми тип работа.
КоУежки-всичките до една по-млади от мене. Разбираме се, днес обучавам една нова, въпреки че самата аз съм едва от 01.08.
И най-важното-на 20 мин. пеш ми е от дома.
Обичам си работата, макар да е много изнервяща и напрегната понякога. Разбирам се с колегите, помагам им винаги, когато се налага, не се месят в моята работа. Повечето шефове ме уважават много, но баш шефът от 1 г. обещава да ми вдигне заплатата и ... все още нищо. Аз съм говорила с него веднъж, пряката ми шефка още 2 пъти, като последният беше преди няколко месеца. Сега съм решила пак да го атакувам. Преди минути тя ми даде карт бланш. Ако не ми предстоеше операция, да съм духнала някъде за повече пари. Обаче трябва да правя лапароскопия през октомври или ноември. Сега така съм се ядосала, че съм готова да си подам молбата, независимо, че не съм си уредила друго място и че моментът не е подходящ.
Да, да, да.
Работата ми е интересна...
Колегите са страхотни...
Шефът е супер...
Работата ми е интересна...
Колегите са страхотни...
Шефът е супер...
Това е мечтата на всички. Дано да си все така доволна.
Да, да, да.
Работата ми е интересна...
Колегите са страхотни...
Шефът е супер...
Работата ми е интересна...
Колегите са страхотни...
Шефът е супер...
А от колко време си на това работно място?
Точно вчера мислех да пускам подобна тема..
Колегите ми са ок
Шефът - бива, има си негови моменти
Заплащането - може и по-добро
Работата - не е трудна и еднообразна, имам известна свобода, не ми висят на главата нон стоп, и все пак не ми е много интересно на последък..
Като цяло не се оплаквам, но ми се иска да намеря подходящото поприще за мен.. не знам как да стане.. Сигурна съм че няма да работя сегашната си работа цял живот...
Благородно завиждам на хората, които са превърнали хобито си в работа... като мъжът ми ..
Колегите ми са ок
Шефът - бива, има си негови моменти
Заплащането - може и по-добро
Работата - не е трудна и еднообразна, имам известна свобода, не ми висят на главата нон стоп, и все пак не ми е много интересно на последък..
Като цяло не се оплаквам, но ми се иска да намеря подходящото поприще за мен.. не знам как да стане.. Сигурна съм че няма да работя сегашната си работа цял живот...
Благородно завиждам на хората, които са превърнали хобито си в работа... като мъжът ми ..
Аз, понеже имам 3 работи, но на 2 от тях шефът е 1 и същ:
1. на първата (да я наречем основна, защото е с трудов договор и с работно време) - работата е интересна, колегите са много готини, шефът е голям пич, но работното време е кофти и заплащането не ми харесва;
2. втората - работя си я от вкъщи, нямам пряк шеф, аз си организирам нещата - харесва ми; шефът, с който контактувам е малко странен човек и с големи изисквания, но е коректен, а заплащането е повече от страхотно, но пък не е постоянно, а примерно няколко месеца в годината;
3. третата е отскоро и е функция от първата, но съвсем в друга област - пак от вкъщи, с онзи готиния шеф, от колегите контактувам само с 1 момиче, с което доста си помагаме и действаме в тандем; като заплащане е разкошно.
Т.е. нямам оплаквания, но с удоволствие бих сменила първата работа, като ми изтече неплатеното майчинство, за нещо с по-нормално работно време. Заплащането не ме интересува, а само трудовият договор и осигуровките. Важно е да имам повече време за децата и за другите 2 дейности.
1. на първата (да я наречем основна, защото е с трудов договор и с работно време) - работата е интересна, колегите са много готини, шефът е голям пич, но работното време е кофти и заплащането не ми харесва;
2. втората - работя си я от вкъщи, нямам пряк шеф, аз си организирам нещата - харесва ми; шефът, с който контактувам е малко странен човек и с големи изисквания, но е коректен, а заплащането е повече от страхотно, но пък не е постоянно, а примерно няколко месеца в годината;
3. третата е отскоро и е функция от първата, но съвсем в друга област - пак от вкъщи, с онзи готиния шеф, от колегите контактувам само с 1 момиче, с което доста си помагаме и действаме в тандем; като заплащане е разкошно.
Т.е. нямам оплаквания, но с удоволствие бих сменила първата работа, като ми изтече неплатеното майчинство, за нещо с по-нормално работно време. Заплащането не ме интересува, а само трудовият договор и осигуровките. Важно е да имам повече време за децата и за другите 2 дейности.
Страшно съм доволна, и колектива е супер и шефа е пич, ползвам всякакви екстри: кола, GSM, Интернет и всичко което се сетите. Началникът работи на друго място и понякога не го виждам и месец, макар че е готин и не ми пречи да ми идва "на гости" 
, никой не ми виси на главата, сутрин първата ми работа като дойда на работа е да влезя във форума, мога по всяко време да си излизам, да ходя където си искам и да се връщам когато си искам-абе с една дума работа-мечта. От заплащането също съм горе-долу доволна(кат се има впредвид какво върша 
), ама ако може още няма да откажа 
, то май не съм чула някой да е доволен от заплатата си, те парите все не стигат и винаги може да се иска повече
, никой не ми виси на главата, сутрин първата ми работа като дойда на работа е да влезя във форума, мога по всяко време да си излизам, да ходя където си искам и да се връщам когато си искам-абе с една дума работа-мечта. От заплащането също съм горе-долу доволна(кат се има впредвид какво върша ), ама ако може още няма да откажа , то май не съм чула някой да е доволен от заплатата си, те парите все не стигат и винаги може да се иска повече 
Не съм удовлетворена от работата си. Просто не ми е присърце. Шефката е ужасна. Но колегите ми са добри , заплащането не е супер, но не се оплаквам. А най- много харесвам ( и заради това не напускам) огромната годишна отпуска- 58 д. 
Познах ли??
И аз съм екс такава......с уклон да не бъда никога повече.
Сори за офф-топика.
Не, напротив, чувствам се като парцал. Преди ми беше приятно, а сега като стане време за работа и ми е едно свито и не ми се ходи на работа. За това ще я сменям живот и здраве, но само трябва да мина едни курсове. Това за съжаление означава поне още един месец тук 
. Освен това моята партийка напуска от 1 септември и съвсем ще няма да ми се идва на работа.
. Освен това моята партийка напуска от 1 септември и съвсем ще няма да ми се идва на работа. 
В момента обмислям варианти 
Като цяло не се оплаквам, но ми се иска да намеря подходящото поприще за мен.. не знам как да стане.. Сигурна съм че няма да работя сегашната си работа цял живот...
Благородно завиждам на хората, които са превърнали хобито си в работа
Благородно завиждам на хората, които са превърнали хобито си в работа
Аз чувствам същото, по професията си работя, борила съм се за това, но усещам, че ПРИЗВАНИЕТО ми е другаде. Тоест, работата и да ми е приятна, не мога да кажа, че ми е хоби.
Да, доволна съм. Шефа ми е изключително разбран и много ми помага, колегите... добре са, ама предпочитам сама да си върша работата. Проекта върху, който работя сега е многообещаващ успешен и понеже е човек, заплащането е в прегръдки и усмивки. Дори мисля да се захвана с още един, защото смятам работата си за пълноценна, развиваща ме и най-вече смислена в краткосрочен и дългосрочен план.
И колегите са готини