Незнам как да започна. Не обичам мъжа си ,мога да го заявя смело и незнам защо съм още с него. Едва ли е заради децата, по вероятно е някаква превързаност затова че е първият ми мъж и сме заедно вече 15 год или е заради хората. Вече взе да ми писва ,но нямам смелост да го напусна .Реално погледнато ,той е добър към мен непропуска ден в който да ми каже ,че ме обича ,но при мене витае празнота и незнам какво да правя.
- Публикувана: 23 авг. 2006, 08:23 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2006, 00:21 ч.
Лесно ли е да се разведеш?
По принцип да се разведеш не е кой знае какъв проблем - стига да питаш за чисто юридическата част на нещата. Ако обаче питанката е за емоционалната страна, там вече не знам. Има хора, за които бракът е бреме и се стремят час по-скоро да се отърват от него. Ако си от тях, не би трябвало да ти е трудно.
Опитай първо да се откъснеш временно от него. Ако имаш възможност замини някъде сама. Разводът е последната крачка. Аз официално нямам брак, но бих направила всичко да запазя семейството си.
Според мен след като няма проблем с взаимоотношенията, тоест съпругът ти не ти дава конкретен повод за това, мисля, че би било глупаво да се стига до развод. Ако си го обичала, но вече не, каква е гаранцията, че и със следващият мъж няма да стане точно така? В същност сигурна съм, че ще стане, щом веднъж е станало. И какво тогава? И на другият ли ще родиш деца и след години ще осъзнаеш, че вече не го обичаш и ще търсиш начин да се отървеш от него? А децата? Те все пак имат нужда от своя баща. И който и да е друг мъж, не би бил техният татко.
Може съветът ми да не е правилен(дефакто е много реален, обаче), но в същнот много семейства живеят така, с цената да си запазят семейството (все пак освен ти и той, в семейството има и деца)не се развеждат, но си имат любовник.
Може би той ще внесе малко пълнота в сърцето ти, а ти ще съумееш да си запазиш брака и така (най-вероятно) всички ще бъдат щастливи
Може съветът ми да не е правилен(дефакто е много реален, обаче), но в същнот много семейства живеят така, с цената да си запазят семейството (все пак освен ти и той, в семейството има и деца)не се развеждат, но си имат любовник.
Може би той ще внесе малко пълнота в сърцето ти, а ти ще съумееш да си запазиш брака и така (най-вероятно) всички ще бъдат щастливи
Ако си абсюлютно сигурна в себе си, че не са останали никакви чувства и само навикът и хорските приказки те спират - не виждам причина да не предприемеш стъпките.
Съпругът ти наясно ли е със ситуацията?
Съпругът ти наясно ли е със ситуацията?
Опитвам се да говоря, но не срещам разбиране от негова страна. Имам чуство, че всичко му се струва като на майтап.
Ако си абсюлютно сигурна в себе си, че не са останали никакви чувства и само навикът и хорските приказки те спират - не виждам причина да не предприемеш стъпките.
Съпругът ти наясно ли е със ситуацията?
Съпругът ти наясно ли е със ситуацията?
Опитвам се да говоря, но не срещам разбиране от негова страна. Имам чуство, че всичко му се струва като на майтап.
Ако си абсюлютно сигурна в себе си, че не са останали никакви чувства и само навикът и хорските приказки те спират - не виждам причина да не предприемеш стъпките.
Съпругът ти наясно ли е със ситуацията?
Съпругът ти наясно ли е със ситуацията?
Опитвам се да говоря, но не срещам разбиране от негова страна. Имам чуство, че всичко му се струва като на майтап.
Нещо се обърка или раздвоение на личността?
Според мен след като няма проблем с взаимоотношенията, тоест съпругът ти не ти дава конкретен повод за това, мисля, че би било глупаво да се стига до развод. Ако си го обичала, но вече не, каква е гаранцията, че и със следващият мъж няма да стане точно така? В същност сигурна съм, че ще стане, щом веднъж е станало. И какво тогава? И на другият ли ще родиш деца и след години ще осъзнаеш, че вече не го обичаш и ще търсиш начин да се отървеш от него? А децата? Те все пак имат нужда от своя баща. И който и да е друг мъж, не би бил техният татко.
Може съветът ми да не е правилен(дефакто е много реален, обаче), но в същнот много семейства живеят така, с цената да си запазят семейството (все пак освен ти и той, в семейството има и деца)не се развеждат, но си имат любовник.
Може би той ще внесе малко пълнота в сърцето ти, а ти ще съумееш да си запазиш брака и така (най-вероятно) всички ще бъдат щастливи
Може съветът ми да не е правилен(дефакто е много реален, обаче), но в същнот много семейства живеят така, с цената да си запазят семейството (все пак освен ти и той, в семейството има и деца)не се развеждат, но си имат любовник.
Може би той ще внесе малко пълнота в сърцето ти, а ти ще съумееш да си запазиш брака и така (най-вероятно) всички ще бъдат щастливи
i tursi sebe si.
Zaradi decata i zaradi 15-te godini... da produljava da jivee i da vegetira li?
Nyama pravo na li4no 6tastie li?
Kak da go otkrie, spored teb, sled kato ti otsega zakleimi bude6toto razvitie na vsyaka edna potencialna vruzka?
Имам един брак зад гърба си.При нас се получи горе-долу същата ситуация, но имахме и проблеми (не от естество жени/мъже).
Дълго се борих със себе си и се чудех какво да направя.Беше ме страх - децата, родителите, роднините, съседите, колегите.....клеймото....
Отвори ми се парашута тогава и заминах в чужбина, бягайки от проблемите си.Ноооо, те не се решиха, а си стояха и ме чакаха да се върна.За периода в който бях сама обаче, осъзнах, че не мога повече с този човек.Върнах се и говорихме с него.Подадохме по взаимно съгласие и се разведохме - въпреки детето, роднините, комшиите и пр.
Не съжалявам ГРАМ!
По-добре детето ми да живее с двама разделени и спокойни родители, вместо при мнимо семейство
Решението все пак си е твое и според мен ти вече го знаеш, но ти се ще нещо да те подтикне към крачката
Късмет!
Дълго се борих със себе си и се чудех какво да направя.Беше ме страх - децата, родителите, роднините, съседите, колегите.....клеймото....
Отвори ми се парашута тогава и заминах в чужбина, бягайки от проблемите си.Ноооо, те не се решиха, а си стояха и ме чакаха да се върна.За периода в който бях сама обаче, осъзнах, че не мога повече с този човек.Върнах се и говорихме с него.Подадохме по взаимно съгласие и се разведохме - въпреки детето, роднините, комшиите и пр.
Не съжалявам ГРАМ!
По-добре детето ми да живее с двама разделени и спокойни родители, вместо при мнимо семейство
Решението все пак си е твое и според мен ти вече го знаеш, но ти се ще нещо да те подтикне към крачката
Късмет!
Според мен след като няма проблем с взаимоотношенията, тоест съпругът ти не ти дава конкретен повод за това, мисля, че би било глупаво да се стига до развод. Ако си го обичала, но вече не, каква е гаранцията, че и със следващият мъж няма да стане точно така? В същност сигурна съм, че ще стане, щом веднъж е станало. И какво тогава? И на другият ли ще родиш деца и след години ще осъзнаеш, че вече не го обичаш и ще търсиш начин да се отървеш от него? А децата? Те все пак имат нужда от своя баща. И който и да е друг мъж, не би бил техният татко.
Може съветът ми да не е правилен(дефакто е много реален, обаче), но в същнот много семейства живеят така, с цената да си запазят семейството (все пак освен ти и той, в семейството има и деца)не се развеждат, но си имат любовник.
Може би той ще внесе малко пълнота в сърцето ти, а ти ще съумееш да си запазиш брака и така (най-вероятно) всички ще бъдат щастливи
Може съветът ми да не е правилен(дефакто е много реален, обаче), но в същнот много семейства живеят така, с цената да си запазят семейството (все пак освен ти и той, в семейството има и деца)не се развеждат, но си имат любовник.
Може би той ще внесе малко пълнота в сърцето ти, а ти ще съумееш да си запазиш брака и така (най-вероятно) всички ще бъдат щастливи
i tursi sebe si.
Zaradi decata i zaradi 15-te godini... da produljava da jivee i da vegetira li?
Nyama pravo na li4no 6tastie li?
Kak da go otkrie, spored teb, sled kato ti otsega zakleimi bude6toto razvitie na vsyaka edna potencialna vruzka?
Според мен след като няма проблем с взаимоотношенията, тоест съпругът ти не ти дава конкретен повод за това, мисля, че би било глупаво да се стига до развод. Ако си го обичала, но вече не, каква е гаранцията, че и със следващият мъж няма да стане точно така? В същност сигурна съм, че ще стане, щом веднъж е станало. И какво тогава? И на другият ли ще родиш деца и след години ще осъзнаеш, че вече не го обичаш и ще търсиш начин да се отървеш от него? А децата? Те все пак имат нужда от своя баща. И който и да е друг мъж, не би бил техният татко.
Може съветът ми да не е правилен(дефакто е много реален, обаче), но в същнот много семейства живеят така, с цената да си запазят семейството (все пак освен ти и той, в семейството има и деца)не се развеждат, но си имат любовник.
Може би той ще внесе малко пълнота в сърцето ти, а ти ще съумееш да си запазиш брака и така (най-вероятно) всички ще бъдат щастливи
Може съветът ми да не е правилен(дефакто е много реален, обаче), но в същнот много семейства живеят така, с цената да си запазят семейството (все пак освен ти и той, в семейството има и деца)не се развеждат, но си имат любовник.
Може би той ще внесе малко пълнота в сърцето ти, а ти ще съумееш да си запазиш брака и така (най-вероятно) всички ще бъдат щастливи
i tursi sebe si.
Zaradi decata i zaradi 15-te godini... da produljava da jivee i da vegetira li?
Nyama pravo na li4no 6tastie li?
Kak da go otkrie, spored teb, sled kato ti otsega zakleimi bude6toto razvitie na vsyaka edna potencialna vruzka?
Да, има деца, те имат нужда от ба6та, но една ра3дяла не о3на4ава, 4е те никога няма да видят родителя си.
Ако примерно жената не може да живее пове4е с то3и 4овек, а остане в името на децата - кой 6те е 6тастлив от това? М-ж-т, който всяка сутрин й ка3ва, 4е я оби4а, а вижда пра3ния й поглед? Или децата, които виждат, 4е мама не се усмихва, не целува ве4е тате?
Все примери, но 4овек трябва да живее пьлноценно, а не да се жертва в името на не6то на всяка цена.
Това исках да кажа.
Според мен след като няма проблем с взаимоотношенията, тоест съпругът ти не ти дава конкретен повод за това, мисля, че би било глупаво да се стига до развод. Ако си го обичала, но вече не, каква е гаранцията, че и със следващият мъж няма да стане точно така? В същност сигурна съм, че ще стане, щом веднъж е станало. И какво тогава? И на другият ли ще родиш деца и след години ще осъзнаеш, че вече не го обичаш и ще търсиш начин да се отървеш от него? А децата? Те все пак имат нужда от своя баща. И който и да е друг мъж, не би бил техният татко.
Може съветът ми да не е правилен(дефакто е много реален, обаче), но в същнот много семейства живеят така, с цената да си запазят семейството (все пак освен ти и той, в семейството има и деца)не се развеждат, но си имат любовник.
Може би той ще внесе малко пълнота в сърцето ти, а ти ще съумееш да си запазиш брака и така (най-вероятно) всички ще бъдат щастливи
Може съветът ми да не е правилен(дефакто е много реален, обаче), но в същнот много семейства живеят така, с цената да си запазят семейството (все пак освен ти и той, в семейството има и деца)не се развеждат, но си имат любовник.
Може би той ще внесе малко пълнота в сърцето ти, а ти ще съумееш да си запазиш брака и така (най-вероятно) всички ще бъдат щастливи
i tursi sebe si.
Zaradi decata i zaradi 15-te godini... da produljava da jivee i da vegetira li?
Nyama pravo na li4no 6tastie li?
Kak da go otkrie, spored teb, sled kato ti otsega zakleimi bude6toto razvitie na vsyaka edna potencialna vruzka?
И за кое точно е права БУБА? За подтикването жената да си намери любовник?
Или за другото такова - да забрави за собствените си мечти, желания и разбирания за живот?И кой е казал, че следващият ́и партньор/съпруг ще е като предхождащият? Това да не би да е някаква закономерност, за която аз не съм просветена? Човек избира приоритетите си сам, според своите възгледи, нужди и желания и не смятам това да искаш да си щастлива Жена, не само майка и домакиня/работеща е престъпление! Ако на теб самата не ти е провървяло И втория път (с такова впечатление оставам от постинга ти), то не се знае какво ще е при другия или при теб самата третия път. Да търсиш щастието си е един от най-ценните приоритети на човека изобщо, защото Животът е Любов и когато Нея я няма - той не струва.
На авторката на темата искам да пожелая много кураж и да не се отказва от личното си щастие! Всяко същество има право на такова!
И аз съм пред същата дилема, с тази разлика,че сме семейни само от 4 години и имаме 3 годишна дъщеря. Мъжа ми работи извън страната от 3 месеца и в този момент,в който останах сама и имах много време да мисля осъзнах,че не го обичам и дори не желая да живея вече с него,а той и не подозира. Разговорите между нас са монолог от моя страна,защото съм се опитвала многократно да кажа какво точно ми е липсвало,но резултат никакъв.
Скоро ще отивам при него и мисля да говорим за това,определено мисля за развод.
Скоро ще отивам при него и мисля да говорим за това,определено мисля за развод.
Ако го искаш е лесно,в смисъл не те травмира.Това е отговор конкретно на въпроса.
Ако говорим за това как се чувстваш,а ти чувстваш освен тази празнота,така и вина че се чувстваш така.Не се упреквай,не правиш нищо нередно.Дори е похвално ,че си го признаваш,а не играеш ролята на лицемерната съпруга,която прави мили очички пред мъжа си,а зад гърба му го плюе.Аз може би бих се разделила временно с мъжа си.Просто остани сама известно време,така ще си дадеш равносметка за всичко .Това,което те съветват за любовници са пълни глупости и е доста повърхностно.Предполагам,че ако проблемът ти е липса на любовник,да си го решила до сега.Говори с него и предприеми нещо,но не оставяй нещата така!Успех и късмет!И мисли и за себе си!
Ако говорим за това как се чувстваш,а ти чувстваш освен тази празнота,така и вина че се чувстваш така.Не се упреквай,не правиш нищо нередно.Дори е похвално ,че си го признаваш,а не играеш ролята на лицемерната съпруга,която прави мили очички пред мъжа си,а зад гърба му го плюе.Аз може би бих се разделила временно с мъжа си.Просто остани сама известно време,така ще си дадеш равносметка за всичко .Това,което те съветват за любовници са пълни глупости и е доста повърхностно.Предполагам,че ако проблемът ти е липса на любовник,да си го решила до сега.Говори с него и предприеми нещо,но не оставяй нещата така!Успех и късмет!И мисли и за себе си!
Ако си абсюлютно сигурна в себе си, че не са останали никакви чувства и само навикът и хорските приказки те спират - не виждам причина да не предприемеш стъпките.
Съпругът ти наясно ли е със ситуацията?
Съпругът ти наясно ли е със ситуацията?
Опитвам се да говоря, но не срещам разбиране от негова страна. Имам чуство, че всичко му се струва като на майтап.
Нещо се обърка или раздвоение на личността?
Няма никакво раздвоение, едно и също лице е! Ако си абсюлютно сигурна в себе си, че не са останали никакви чувства и само навикът и хорските приказки те спират - не виждам причина да не предприемеш стъпките.
Съпругът ти наясно ли е със ситуацията?
Съпругът ти наясно ли е със ситуацията?
Опитвам се да говоря, но не срещам разбиране от негова страна. Имам чуство, че всичко му се струва като на майтап.
Нещо се обърка или раздвоение на личността?
Може и така да е. Първо мислех да се скрия, но след това реших че нямя смисъл до го правя .Ще пиша това което в действителност чуствам .Едва ли съм единствената в подобно положение ,затова смело напред.
От правна гледна точка няма нищо по-лесно, но ако срещу себе си имаш спокоен, нормален, здравомислещ човек.Дори със задна дата можеш да го направиш.Адът под небето настава, ако същия човек е противоположност на горното.
Безумно трудното е да стигнеш до заключението, че искаш и трябва да се разведеш за доброто на всички и най-вече заради децата и после заради себе си.Следва също нещо лесно - да си събереш максимално акъла и да задействаш нещата, но да ги обмислиш максимално бавно и всестранно, но през очите на децата, а не през собствените си чувства, колкото и да са...квито и да са.
Безумно трудното е да стигнеш до заключението, че искаш и трябва да се разведеш за доброто на всички и най-вече заради децата и после заради себе си.Следва също нещо лесно - да си събереш максимално акъла и да задействаш нещата, но да ги обмислиш максимално бавно и всестранно, но през очите на децата, а не през собствените си чувства, колкото и да са...квито и да са.
Имам един брак зад гърба си.При нас се получи горе-долу същата ситуация, но имахме и проблеми (не от естество жени/мъже).
Дълго се борих със себе си и се чудех какво да направя.Беше ме страх - децата, родителите, роднините, съседите, колегите.....клеймото....
..........
За периода в който бях сама обаче, осъзнах, че не мога повече с този човек........ и се разведох.
Не съжалявам ГРАМ!
Дълго се борих със себе си и се чудех какво да направя.Беше ме страх - децата, родителите, роднините, съседите, колегите.....клеймото....
..........
За периода в който бях сама обаче, осъзнах, че не мога повече с този човек........ и се разведох.
Не съжалявам ГРАМ!
Само да уточня,че и за мен се касаеше за почти 14 год.брак и дете на толкова години.
Като епилог при мен е,че вече съм повторно омъжена,чувствам се спокойна и сигурна ,дъщеря ми също е много привързана и се разбира чудесно с втория си баща!
Късмет!
Дали не си залитнала...да си се влюбила в някой друг?Тогава сигурно се чувстваш ужасно. Много е трудно да се разведеш...казват, че колкото години си бил с едон човек умножени по две ти трябват да го забравиш...ако другият ти позволи. Кошмар е да се разведеш. Но пък си е истински трилър да живееш с човсек, когото не обичаш-особено, ако ти се иска да обичаш-или още по-страшно-си се влюбил. Разведи се- за един ден става-по взаимно съгласие-мога да ти бъда адвокат-после можеш да се омъжиш отново-за него или за друг. Пиши ми на лични, ако искаш. Кураж!
Мен ми отне около четири години...Дела и пак дела...Кошмар!
Дано ако си го решила сериозно стане бързо и по - безболезнено.
Не мисля, че брак трябва да се търпи заради децата. Или обичаш някого и си с него или не го обичаш и намираш друго решение. А и едва ли децата биха били щастливи в атмосфера наситена с лицемерие и фалш. По - добре сама, отколкото зле придружавана.
Успех!
Дано ако си го решила сериозно стане бързо и по - безболезнено.
Не мисля, че брак трябва да се търпи заради децата. Или обичаш някого и си с него или не го обичаш и намираш друго решение. А и едва ли децата биха били щастливи в атмосфера наситена с лицемерие и фалш. По - добре сама, отколкото зле придружавана.
Успех!
Изобщо не е лесно. Дори когато чувствата са изчезнали. Дори когато непоносимостта е непоносима. Много е трудно да кажеш на човека, с който си делил хляба си толкова години - не те обичам, нямам нужда от теб. Чувството за вина е смазващо. Остават безброй въпроси - как ще го приемат децата, как ще го приемат близките, как приятелите? В какви взаимоотношения ще останете с всички тях след това? Как ще подредите живота си? Дали тоя/тя ще превъзмогнат болката и ще са щастливи(не може да си безразличен към съдбата на човека с който си бил дори след раздялата). На пръв поглед може би изглежда лесно, но ако нямаш точната представа как ще продължи живота ти след това, може да останеш неприятно изненадана от резултата. Може би ако беше задала въпроса си в другия форум ( Родители отглеждащи сами децата си) щеше да получиш повече точни отговори.
За делата - могат да бъдат отлагани до безкрай, ако другата страна реши така. То не било болест на съпруга, то не било болест на адвоката......
За делата - могат да бъдат отлагани до безкрай, ако другата страна реши така. То не било болест на съпруга, то не било болест на адвоката......