Публикувана: 24 авг. 2006, 19:46 ч.
Последно мнение: 2 септ. 2006, 14:03 ч.

Как се справяте с чувствата и мислите?

2 653
38
1

Гост

1
2
3
Всички

24 авг. 2006, 19:46 ч.

Не спирам да мисля за друг...Знам, че не е редно, че семейството ми е хубаво и сме в графа "щастливи" и въпреки всико не спирам да мисля за друг мъж. Казвам си, че няма да го правя, че няма смисъл, но стомаха ми става на топка при най-малкото свързано с него...
Нещо в мен ми подсказва, че ще се поддам и сърцето ми не иска да слуша разума...
Има ли как да се спася от грях, който толкова искам? Нещо което сънувам и за което мечтая...

Как се справяте с тези натрапчиви мисли, които изяждат и не те оставят на мира? Мога ли само със самовнушение да си наложа граници, които толкова искам да премина?

# 1 24 авг. 2006, 19:54 ч.

Мнения: 5 622

Ами...не знам. Аз лично не се справям. Живея си с тях.

# 2 24 авг. 2006, 19:58 ч.

Мнения: 1 860

Няма рецепта. Едни успяват с цената на много усилия и подтискане на собственото аз, а съмнението им винаги остава. Други се поддават и понякога печелят, друг път губят. Как може да сме сигурни, че точно това което сме направили е най-правилното? Може би просто за да се стигне до там нещо друго е провокирало, кой знае? Tired

# 3 24 авг. 2006, 22:57 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Никак. На хората е присъщо да мислят и чувстват Peace

! Истината при мен е, че отдавна не ми се е случвало и за това - не знам...

# 4 24 авг. 2006, 23:15 ч.

Мнения: 966

трябва да бъдеш силна и да не се поддаваш на това сладко изкушение.Тия работи не завършват на добре.

# 5 24 авг. 2006, 23:19 ч.

Мнения: 990

Цитат на: Zorri в чт, 24 авг 2006, 23:15

трябва да бъдеш силна и да не се поддаваш на това сладко изкушение.Тия работи не завършват на добре.

# 6 24 авг. 2006, 23:22 ч.

Мнения: 220

Мнооого си го закъсала Гостенке.Тоя номер със стомаха на топка ми е страшно познат.Сигурно не се и радваш на неща които са ти били приятни преди,а мислиш ли си какво би било ако си с него сега- позната история.И от тия мисли спасение няма.Влюбена си нали.Не го мисли много,а ако обекта на желанията ти има същите симптоми...ми просто се обичайте,пък каквото има да става - да става.Тоя живот не се живее по 2 пъти та да си оставяме нещо за втория дубъл. Sunglasses

# 7 24 авг. 2006, 23:23 ч.

Мнения: 1 416

Ако тръпката ти е споделена, изживей я! Peace

Ако не - преглътни някак си...

# 8 24 авг. 2006, 23:53 ч.

Мнения: 936

От една страна- животът е твърде кратък и не трябва да се изпускат хубавите мигове.
От друга страна - помисли си и за възможните последствия.

# 9 25 авг. 2006, 00:07 ч.

Мнения: 5 539

Времето лекува всичко. Ще ти мине Simple Smile

Намери си друга емоция, друго занимание. И стой по-надалеч от обекта на чувствата си.
Това са хормони, ще ти мине скоро, ще видиш...
п.с. макар че като специалист, не изключвам рецидиви Wink

# 10 25 авг. 2006, 09:00 ч.

Мнения: 2 108

Рецивите са сигурни ако преглътнеш и не се случи нищо.
а дали ще ти мине бързо Thinking

изобщо не е сигурно.
Случва се на всеки.
Отсрещната страна същото ли изпитва?

Последна редакция: пт, 25 авг 2006, 11:01 от kote.kote1

# 11 25 авг. 2006, 09:37 ч.

Мнения: 7 914

С натрапчиви мисли се справя като ги споделям и говоря за тях и то много... след време се размиват някакси ...това ми е най- сигурния лек... Peace

# 12 25 авг. 2006, 10:03 ч.

Мнения: 235

Я минат я не.
Измислям си разни начини да се справям . В повечето случаи и аз като Буба си живея с тях .
Ама пък си е развлечение , поне има нещо интересно за което да си мислиш Joy

# 13 25 авг. 2006, 10:45 ч.

Мнения: 260

Ако мислиш,че обектът на твоите мисли споделя твоите желания-изживей един красив миг.Животът обича смелите.Но по-важно е дали всичко ще си остане както си е било и дали няма да има последващо объркване в чувствата ти към сегашния ти партньор. newsm12

# 14 25 авг. 2006, 11:39 ч.

Емаесесаесесапипиа
Мнения: 488

Използвай изпитани библейски методи: моли се за това, изповядай "грешните" си мисли на Бог и не замесвай половинката си, освен ако не са прераснали в нещо повече, тогава и на него ще трябва да се изповядаш.
Аз съм имала едно такова почти изконсумирано прегрешение. Бях в чужда страна, далеч от мъж и дете. Успях да тегля чертата навреме, но доста бях хлътнала, а беше споделено... Признах го на мъжа ми при първа възможност. От тогава минаха повече от три години и осъзнавам, че никак ама никак не си струваше, освен за поуките, които мога да си извадя. За следващият път ще мога лесно да разпозная "анатомията" на този вид изкушение и да действам докато е още в зародиш. Колкото и хубава да беше тръпката за момента, сега това ми се струва пошло, егоистично, нещо което със сигурност не бих искала мъжът ми да ми причини. Простила съм си, но имам едно на ум, че дори и аз мога да попадна в подобна ситуация. Не си струваше просто. Бях заслепена от този човек за известно време, в което бях готова на всякакви глупости. После много бързо ми премина и опианение, и всичко, и в един миг той дори ми се стори противен, отблъскващ. За сравнение, след 12 години заедно съм все още много, много влюбена в мъжа ми и още го гледам с огромни, възхитени очи. Онова "влюбване" отшумя за по-малко от месец, а колко неща можеше да ми струва.....

# 15 25 авг. 2006, 12:25 ч.

Мнения: 8 917

Ако не искат сами да изчезнат - ги прогонвам Mr. Green

, ако не стане - ами свиквам да живея с тях Peace

# 16 25 авг. 2006, 13:13 ч.

Мнения: 1 849

Аз си имам едно правило "Много е важно с какво си пълниш главата"...
Имала съм такива тръпки но са били изкоренявани в зародиш, защото лично аз бих се отказала от всичко което обичам ако зная, че с моите действия ще нараня някого, твоят съпруг заслужава ли го. Мисля, че бива да си дадеш сметка кои са наистина ценните неща в живота.
А когато ми се случи нещо подобно започвам да си мисля, за всички предимства на съпруга ми, за всичко което е направил за мен и децата, за грижите му и след това не ми се иска нищо друго освен да го видя възможно най-скоро и да му се метна на врата и да благодаря на Бога, че имам имено него!
Та за това е важно с какво си пълниш главата.
Много ми хареса какво каза една мама във форума "Не си мисли, то и на другия му миришат чорапите и си ги хвърля под леглото...." Laughing

Всичко най-най!!

# 17 25 авг. 2006, 13:20 ч.

Linz
Мнения: 11 619

От много години не ми се е случвало. Колкото влюбчива бях преди, толкова сега съм като някакъв безчувствен пън. Няма мъж, който може да ме впечатли. А сексуалните пориви ги пренасочвам към съпружеското тяло.

# 18 25 авг. 2006, 13:22 ч.

Мнения: 75

Цитат на: гостенка в чт, 24 авг 2006, 19:46

Как се справяте с тези натрапчиви мисли, които изяждат и не те оставят на мира? Мога ли само със самовнушение да си наложа граници, които толкова искам да премина?

Не се справям, живея си с тях и се опитвам да се радвам на всичко, което ми се случва по пътя.
На втория въпрос - не знам дали можеш да си наложиш граници, не те познавам, вероятно можеш, но щом пък толкова искаш да ги преминеш... знам ли ...

# 19 25 авг. 2006, 13:31 ч.

Стара Загора
Мнения: 514

Цитат на: гостенка в чт, 24 авг 2006, 19:46

Не спирам да мисля за друг

Аз си мисля 4е онова което ти изглежда розово може да не е чак толкова розово. Имам в вредвид 4е ти може да си представяш връзка с обекта на мечтите си само в хубави тонове, но като се включи и тои нещата със сигурност няма да са идеални. Просто защото идеален вариант не съществува. Та според мен трябва да видиш какво мисли отсрещната страна и има вариант да останеш разочарована.... Не си разваляи семейството принцовете са само в приказките...

# 20 25 авг. 2006, 13:41 ч.

Мнения: 5 622

Цитат на: KOTAN в чт, 24 авг 2006, 23:22

На същото мнение съм.

Стига с тези мисли и размисли.

Ако нещо трябва да се случи, то ще се случи, независимо дали го мислим или не.

По-добрият вариант все пак е,тръпката ти да е споделена Wink

# 21 25 авг. 2006, 13:58 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 539

Варианта: щастливо семейство, но влюбена в друг, го няма. Или щастието е фарс или не си толкова влюбена. В такива моменти преценям кое е истинско и слушам сърцето си.

# 22 25 авг. 2006, 14:14 ч.

Мнения: 5 622

Цитат на: ljuboznatelna в пт, 25 авг 2006, 13:58

Или просто дефиницията за щастие е различна при различните хора Peace

# 23 25 авг. 2006, 15:08 ч.

Споделено е до колкото може да се нарече такова. Всъщност той направи първата крачка преди няколко седмици, а аз го спрях първо защото не очаквах и второ защото прекалено много предразсъдъци забушуваха в мен. Разбрахме се всичко да си остане, както е било до сега и ако положението стане нетърпимо.......Първите няколко дни след това, дори ми беше смешно. Постепенно обаче започнах да гледам с други очи, за чието съществуване бях забравила. И сега съм в едно положение в което знам, че съм направила правилният избор, но не ми дава мира мисълта, че съм пропуснала да изживея няколко незабравими моменти. Което е по-лошо - се засилва с всеки изминат ден...

# 24 25 авг. 2006, 15:10 ч.

Мнения: 686

Цитат на: nana_cool в чт, 24 авг 2006, 19:58

Страхотен отговор! Особено последното изречение. Аз вярвам, че не може да се стигне дотам, ако човекът до теб ти дава всичко...

# 25 25 авг. 2006, 15:22 ч.

София
Мнения: 1 067

Стой настрани от този човек възможно най-много...

Не е лесно, но пък помага ... !

Ако си щастлива с човека с когото си, не се лъжи да гониш дивото, като може така да изпуснеш и питомното...

Постави се в ситуацията на всички засегнати ако в бъдеще се изкушиш... и най-вече на човека до теб... мисля че това би те отрезвило донякъде.

# 26 25 авг. 2006, 15:41 ч.

Уфф, и аз имам същия проблем, като Гостенка, но вече 9 месеца не ми излиза тая жена от главата. Търся рецепти за излекуване.

# 27 25 авг. 2006, 15:48 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: гостенка в пт, 25 авг 2006, 15:08

Според мен си мислиш, че си влюбена след проявеният интерес към теб. Ако не беше направил той тази крачка, сега нямаше да си задаваш тези въпроси, така ли е?

# 28 25 авг. 2006, 15:50 ч.

Мнения: 2 495

И на мен ми се случвало това.Обикновено чувствата си заминават неусетно, и така е по-добре Peace

# 29 25 авг. 2006, 16:00 ч.

Мнения: 491

Първо си помисли, дали не си харесала чувството, че си харесвана. Казваш, че той е започнал, ти не си очаквала. После си започнала да мислиш за него. Ние жените сме си кокетки, обичаме да сме харесвани. В дългите връзки това обикновено се поизгубва - мъжете ни си мислят, че просто си го знаем.
Аз обикновено започвам да човъркам в себе си - какви точно са ми мислите, чувствата. Какво харесвам - очите ли съм забелязала, как ме кара да се чувствам ли, какво точно става с мен. Обикновено така всичко си отминава много бързо. И особено като го сравня с моя мъж, който, миличкия, е много недосетлив за романтика, мили жестове и всякакви такива работи, за които просто не се сеща, но знам, че много ме обича, истински. Не се чувствай виновна. Това се случва с всяка от нас. Въпроса е наистина да си наясно със себе си.

# 30 26 авг. 2006, 08:21 ч.

Мнения: 494

Цитат на: БУБА в пт, 25 авг 2006, 13:41

Цитат на: KOTAN в чт, 24 авг 2006, 23:22

# 31 31 авг. 2006, 16:17 ч.

Мнения: 1 462

Ми борим ги както дойде чувствата. Няма рецепта.

# 32 31 авг. 2006, 17:31 ч.

София
Мнения: 7 097

Цитат на: Гост в пт, 25 авг 2006, 15:41

Рецептата е беж надалеч от обекта!

# 33 31 авг. 2006, 23:34 ч.

Цитат на: ljuboznatelna в пт, 25 авг 2006, 13:58

# 34 1 септ. 2006, 13:49 ч.

Как се справям ли? Не се справям – отдадох им се изцяло. Вече не помня чия беше първата крачка, но като че ли правихме много крачки и двамата. След много размисли реших, че ако съм имала всичко в семейството това нямаше да се случи. Така че хубаво си помисли – наистина ли си щастлива със съпруга си? Радваш ли се когато се прибере, чакаш ли го или като мен се молиш – дано закъснее повече и да търсиш повече време да си без него?
Сигурно много от вас ще ме съдят, но знам че обичам другия, че искам да имам дете от него (той също го иска), искам да бъдем заедно. За мен нещата са много по-сериозни от така нареченото увлечение, но това стана с течение на доста време. Може би трябва да изчакаш да мине малко време, да се опиташ да погледнеш ситуацията от различни страни и колкото и да е трудно в тази ситуация да помислиш трезво. От бързане можеш да направиш някоя глупост и само да си объркаш живота. Просто бъди уверена в чувствата си.
Защо съм още със съпруга ми ли? Може би още ме е страх да направя голямата крачка, може би заради детето – пак от страх, че няма да го поделим толкова лесно, може би по навик. А може би момента тепърва предстои...
От друга страна съпруга ми иска второ дете, но нали едно дете трябва да се появи след като и двамата са го искали или поне са се обичали? Какво ли дете ще израсне след като собствената му майка не го е искала още преди да е заченато? Много, много въпроси...

# 35 1 септ. 2006, 17:51 ч.

Много, много трудно. Справям се, но мнооого трудно Sad

Понякога нещата не опират само до разума - да, той надделява, но от това не ми става никак по - добре. Не че не обичам мъжа си, но може би не както би следвало ... Не че той не е извършил достатъчно недотам добри неща спрямо мен, че да си кажа: "Имам право". Не и сега. Сега е добър, сигурно усеща нещо, не знам. А другото така или иначе е невъзможно. Почти. Иначе, без отдаването (ни най - малко), съм почти като I&D. Само дето нищо не знам, в нищо не съм сигурна. Ходя като смахната, хората около мен се чудят какво ми е. Не мога да спя. Не мога да се зарадвам на нищо.
Иначе се справям ... чудесно даже. Но много изчерпващо за мен, почти унищожително Sad

Защото си имам принципи и угризения... Предполагам, че ще отмине. Това другото. Не знам кога, обаче.

# 36 1 септ. 2006, 21:36 ч.

Мнения: 494

Цитат на: I&D в пт, 01 сеп 2006, 13:49

Леле ,

накъде върви този свят барабар с мен? newsm78

# 37 1 септ. 2006, 22:05 ч.

Мнения: 18

От всичко, което прочетох не забелязах някой да попита как ще реагира съпругът ти на твоите увлечения, а според мен това е най-важният въпрос. Помисли добре или го попитай ако не си сигурна, после вземи решение според това какво ти е казал.
Казвам го, защото не всички мъже са ревниви, стига да знаят че ги обичаш и ще си останеш при тях. Така че едно увлечение може да освежи връзката ви, може и да я съсипе. Мъжете имат нужда от свобода, мисля също и жените. Човека не е роден моногамен !
Аз лично не мога да подтискам емоциите си, нито да лъжа мъжа си, така че просто си споделяме всичко. Simple Smile

Въпреки това не сме моногамни !
Освен това сме щастливи и се обичаме ! Joy