Здравейте бъдещи мами! Искам да споделя с вас моите страхове. Предната година през месец Септември разбрах че съм бременна бях много щастлива но един ден както си беше всичко наред ми прокърви и отидох веднага при гиниколожката 6 г.с нямаше все още ембрион и ми каза че до една седмица не се ли появи ще ми прекъснат бременоста продължих да си кървя аз не се наложи да ми правят никъв вид манипулация от само себе си се изчистих беше ми много трудно но си казах трябва да се стегна и така и направих но от време на време си поплаквах скришно. Решихме пак да пробваме да си имаме няколко месеца след тази стрес. И нещата се получиха и в момента съм бременна в 6 месец но изпитвам страх винаги когато ходя на лекар какво ще ми кажат и дали всичко е наред. Предния месец получих сърцебиене отидох при гинеколожката на кардиограмата ми излизаше сърцебиене а кръвното си ми беше добре дадоха ми валериан да пия стоях едно извесно време обаче дали от страха пулса ми беше паднал а кръвното ми беше се качило ходих на кардиолог каза ми че всичко е наред и това сърцебиене е от самата бременност но аз много се шашкам във вкъщи като съм си меря кръвното сигурно 50 пъти на ден от страх да не ми стане нещо на мене и на бебето. Днес бях си записала час при маникюриската ми отложих го защо ме е страх да не вдигна кръвно и да не ми се вдигне пулса. Другата седмица съм на консултация и преглед и от сега си мисля ами ако вдигна пак кръвно там какво ще правя. Като съм вкъщи ми е спокойно пак се притеснявам но не е така като ходя на доктор. Дайте ми съвет как да се справя с този страх. Благодаря
- Публикувана: 2 юли 2020, 15:09 ч.
- Последно мнение: 24 ноем. 2020, 21:58 ч.
Страх по време на бременност
Успокой се. Нормално е да те е страх, но не се вторачвай в мисли какво може да се случи. Позитивните емоции в момента са най-за предпочитане. Не подценявай силата на позитивното мислене. Забравѝ за миналата бременност, тя даже е била по-скоро биохимична, щом не се е закрепила, тялото знае кое е най-добре. Все пак всеки от нас може да го бутне кола на улицата, но не си стоим само в къщи, нали 
Всъщност аз като бях бременна единственият път, в който имах дискомфорт (сутрешно повръщане, беше преди първата фетална морфология) и съм сигурна, че беше от притеснение. Но през останалото време се наслаждавах на бременността. Лека оттук нататък, сега предстоят най-хубавите неща.
Всъщност аз като бях бременна единственият път, в който имах дискомфорт (сутрешно повръщане, беше преди първата фетална морфология) и съм сигурна, че беше от притеснение. Но през останалото време се наслаждавах на бременността. Лека оттук нататък, сега предстоят най-хубавите неща. Успокой се. Нормално е да те е страх, но не се вторачвай в мисли какво може да се случи. Позитивните емоции в момента са най-за предпочитане. Не подценявай силата на позитивното мислене. Забравѝ за миналата бременност, тя даже е била по-скоро биохимична, щом не се е закрепила, тялото знае кое е най-добре. Все пак всеки от нас може да го бутне кола на улицата, но не си стоим само в къщи, нали Всъщност аз като бях бременна единственият път, в който имах дискомфорт (сутрешно повръщане, беше преди първата фетална морфология) и съм сигурна, че беше от притеснение. Но през останалото време се наслаждавах на бременността. Лека оттук нататък, сега предстоят най-хубавите неща.
Всъщност аз като бях бременна единственият път, в който имах дискомфорт (сутрешно повръщане, беше преди първата фетална морфология) и съм сигурна, че беше от притеснение. Но през останалото време се наслаждавах на бременността. Лека оттук нататък, сега предстоят най-хубавите неща. Благодаря ви много но искам също да споделя че сами казва ли че 8 месец е опасен и съм чела някой неща и изпитвам страх.
Ооо то всеки месец е опасен , въпросът е доколко ще се вгледаш във това. Четенето на нещата го остави вече, щом толкова те напряга. Вече започвай да се оглеждаш за бебешки неща, как да подредиш у дома, дори и нищо да не купиш, да имаш идея кое от къде и какво се предлага. Аз купих първото нещо за детето след като излязох в 45 дневния, просто защото дотогава имах доста работа и нямах време да се оглеждам. А съм със сърдечна корекция и правих доста изследвания - и на мен и на бебето и въпреки страха, и за миг не съм се усъмнила, че всичко ще бъде наред
, въпросът е доколко ще се вгледаш във това. Четенето на нещата го остави вече, щом толкова те напряга. Вече започвай да се оглеждаш за бебешки неща, как да подредиш у дома, дори и нищо да не купиш, да имаш идея кое от къде и какво се предлага. Аз купих първото нещо за детето след като излязох в 45 дневния, просто защото дотогава имах доста работа и нямах време да се оглеждам. А съм със сърдечна корекция и правих доста изследвания - и на мен и на бебето и въпреки страха, и за миг не съм се усъмнила, че всичко ще бъде наред Ооо то всеки месец е опасен , въпросът е доколко ще се вгледаш във това. Четенето на нещата го остави вече, щом толкова те напряга. Вече започвай да се оглеждаш за бебешки неща, как да подредиш у дома, дори и нищо да не купиш, да имаш идея кое от къде и какво се предлага. Аз купих първото нещо за детето след като излязох в 45 дневния, просто защото дотогава имах доста работа и нямах време да се оглеждам. А съм със сърдечна корекция и правих доста изследвания - и на мен и на бебето и въпреки страха, и за миг не съм се усъмнила, че всичко ще бъде наред
, въпросът е доколко ще се вгледаш във това. Четенето на нещата го остави вече, щом толкова те напряга. Вече започвай да се оглеждаш за бебешки неща, как да подредиш у дома, дори и нищо да не купиш, да имаш идея кое от къде и какво се предлага. Аз купих първото нещо за детето след като излязох в 45 дневния, просто защото дотогава имах доста работа и нямах време да се оглеждам. А съм със сърдечна корекция и правих доста изследвания - и на мен и на бебето и въпреки страха, и за миг не съм се усъмнила, че всичко ще бъде наред 
Миличка, не се паникьосвай. Опитай се да си разумна. Веднъж ти се е случило нещо лошо, но знаеш ли на колко хора се случва? Ето, моята първа бременност завърши с аборт, а после без пробем си родих две дечица. Ти в момента нямаш проблем със здравето, но сякаш полагаш усилия да си го създадеш. В името на бебето - не го прави! РАЗУМ!!! Наложи си спокойствие, радвай се, наслаждавай се на общуването на бебенцето, което толкова много разчита на теб!!!
Ти можеш да му говориш - кажи му какво става, обясни му. Мисля, че това ще ти помогне да си събереш мислите и да си дадеш сметка за отговорностите, без да "откачаш'' = извинявай, груба дума, но помисли дали е вярна.
Ти можеш да му говориш - кажи му какво става, обясни му. Мисля, че това ще ти помогне да си събереш мислите и да си дадеш сметка за отговорностите, без да "откачаш'' = извинявай, груба дума, но помисли дали е вярна.
Минах по този път. Дишай дълбоко! Знам, че едва ли те успокоява, но трябва да се стегнеш. Аз получих два пъти паник атаки (третата я овладях), вдигах кръвно всеки път при доктора (само там), накрая ми изписаха хапчета за кръвно и то само заради тъпото притеснение. Имах зацапвания до 3- ия месец, като преди това, (три месеца по-рано) преживях биохимична бременност, та много добре те разбирам, всеки път ходих със страх до тоалетната, минаваха ми през главата, най-лошите сценарии, но слава на Бога дъщеричката ми вече е на почти 11 месеца. Вярвам, че и при теб всичко ще е наред 
Минах по този път. Дишай дълбоко! Знам, че едва ли те успокоява, но трябва да се стегнеш. Аз получих два пъти паник атаки (третата я овладях), вдигах кръвно всеки път при доктора (само там), накрая ми изписаха хапчета за кръвно и то само заради тъпото притеснение. Имах зацапвания до 3- ия месец, като преди това, (три месеца по-рано) преживях биохимична бременност, та много добре те разбирам, всеки път ходих със страх до тоалетната, минаваха ми през главата, най-лошите сценарии, но слава на Бога дъщеричката ми вече е на почти 11 месеца. Вярвам, че и при теб всичко ще е наред
Благодаря много за подкрепата. А ти тия хапчета пили ги за кръвно и колко кръвно вдигаше.
Пих ги в началото, от страх. После ги пих само като ще ходя при доктора. Следях си постоянно кръвното, по принцип моето е ниско: 60/90 -70/110. Бях вдигнала 90/145. Но аз и доста килограми качих - 23 кг.
След като роди този всички страх и кръвното отшумяха ли. Другата седмица съм на лекар от сега ме страх а там като отида не знам какво ще правя
Като родих, не ми остана време за страх 
..... стягаш се, защото едно малко човече, иска постоянни грижи, уморително е, но е СЛАДКА умора 
Кръвното е ок, все пак вече не ходя при доктора Ако мислиш, че няма да овладееш този страх, по добре се консултирай със специалист, не бива да ти окупира цялото съзнание. Знам , че няма да изчезне, но се постарай да не стигаш до крайности. На твоето бебе, ще му трябва здрава майка. Медитирай, ший гоблени, рисувай, чети книги, разхождай се, измисли си занимания... Как Не знаеш какво да правиш при доктора.... аз чаках с нетърпение моментите, в които ми пускаха да чуя как тупти сърцето на моето момиченце
..... стягаш се, защото едно малко човече, иска постоянни грижи, уморително е, но е СЛАДКА умора Кръвното е ок, все пак вече не ходя при доктора Ако мислиш, че няма да овладееш този страх, по добре се консултирай със специалист, не бива да ти окупира цялото съзнание. Знам , че няма да изчезне, но се постарай да не стигаш до крайности. На твоето бебе, ще му трябва здрава майка. Медитирай, ший гоблени, рисувай, чети книги, разхождай се, измисли си занимания... Как Не знаеш какво да правиш при доктора.... аз чаках с нетърпение моментите, в които ми пускаха да чуя как тупти сърцето на моето момиченце
Аз също съм с един аборт от 2018г, сега съм вече в 16г.с. И аз не спирам да се сешам за тогава. Малко като усетя нещо което ме наболва или пробожда и веднага черната станция. Трудно е наистина, както казват, този който не го е преживял не разбира. Но всичко е минало, сега е важното да гледаме напред. И дс използвам темата да ви питам всички тук за едни странни усещания. Да спомена пе си падам малко хипохондричка може би заряди случая преди. Та.. Има едни страни натискания, пробождания всякаш спазъм от долу(не в корема, а отдолу) в костта между бедрото и срамните устни. Понякога стига и към дупето. Всякаш някой ме натиска за секунда и спре. Лошото е, че четох, че това се случва преди раждане, да кажем 9 месец. А аз съм доста далече и с тази история от преди малко се панирах. Никоя жена до сега не срещнах която да каже че е имала това усещане. И наистина малко се притеснявам вече, какво се случва.
Моля те, не се притеснявай. Знам, че винаги е лесно да се каже, но наистина е така. След една операция си бях внушила, че имам проблеми със сърцвто, пулсът ми беше висок и имах сърцебиения. Всички лекари ми казаха, че съм добре, но аз продължавах да се панирам и сърцебиенпто продължаваше. В момента, в който спрях да го мисля всичко се оправи. Мислите ти и нагласата ти имат директен ефект върху физическото ти състояние. Опитай се да мислиш за хубавите неща и си напомняй, че всъщност ти и бебчо сте здрави. И ако това не помогне, отивай на пазар за дрешки! Но наистина е важно да си намериш неща, които да те разсейват.
Моля те, не се притеснявай. Знам, че винаги е лесно да се каже, но наистина е така. След една операция си бях внушила, че имам проблеми със сърцвто, пулсът ми беше висок и имах сърцебиения. Всички лекари ми казаха, че съм добре, но аз продължавах да се панирам и сърцебиенпто продължаваше. В момента, в който спрях да го мисля всичко се оправи. Мислите ти и нагласата ти имат директен ефект върху физическото ти състояние. Опитай се да мислиш за хубавите неща и си напомняй, че всъщност ти и бебчо сте здрави. И ако това не помогне, отивай на пазар за дрешки! Но наистина е важно да си намериш неща, които да те разсейват.
Моля те, не се притеснявай. Знам, че винаги е лесно да се каже, но наистина е така. След една операция си бях внушила, че имам проблеми със сърцвто, пулсът ми беше висок и имах сърцебиения. Всички лекари ми казаха, че съм добре, но аз продължавах да се панирам и сърцебиенпто продължаваше. В момента, в който спрях да го мисля всичко се оправи. Мислите ти и нагласата ти имат директен ефект върху физическото ти състояние. Опитай се да мислиш за хубавите неща и си напомняй, че всъщност ти и бебчо сте здрави. И ако това не помогне, отивай на пазар за дрешки! Но наистина е важно да си намериш неща, които да те разсейват.
Според мен повечето жени се притесняват мила! Също така много жени имат сърцебиене и ускорен пулс докато са бременни. Пожелавам ти от все сърце да се пребориш с тези притеснения и да се радваш на последните месеци от бременноста!
)) Моля те, не се притеснявай. Знам, че винаги е лесно да се каже, но наистина е така. След една операция си бях внушила, че имам проблеми със сърцвто, пулсът ми беше висок и имах сърцебиения. Всички лекари ми казаха, че съм добре, но аз продължавах да се панирам и сърцебиенпто продължаваше. В момента, в който спрях да го мисля всичко се оправи. Мислите ти и нагласата ти имат директен ефект върху физическото ти състояние. Опитай се да мислиш за хубавите неща и си напомняй, че всъщност ти и бебчо сте здрави. И ако това не помогне, отивай на пазар за дрешки! Но наистина е важно да си намериш неща, които да те разсейват.
Според мен повечето жени се притесняват мила! Също така много жени имат сърцебиене и ускорен пулс докато са бременни. Пожелавам ти от все сърце да се пребориш с тези притеснения и да се радваш на последните месеци от бременноста!
))Благадаря ви много. За подкрепата
Здравейте,
И аз съм тук да споделя , че страшно ме е страх , също като доста жени които са преминали през това. Първата ми бременност завърши в 12 г.с. подари проблеми с плода и толкова тежко го преживях, че все си втълпявах че съм болна от нещо. Тръгнах по лекари, кардиолози- все имах чувството че нещо ми има на сърцето, прескачания, ускорен пулс, после пък минах на главата, ЯМР и какво ли не. Нищо не намериха. Уж се поуспокоиха нещата, дойде този вирус и ни затвориха вкъщи. Това не се повлия добре, самата изолация и това оставане насаме с мен и мислите за здравето. Чудото почука през месец юни и сега съм бременна пак. Толкова много го искам това бебе , а толкова ме е страх да не ми стане нещо. Като ходя при лекаря и сърцето ми препуска като лудо, от притеснение. Вляза ли вътре, започнем ли прегледа и се успокоява. Това чакане преди да вляза ме подлудява. Понякога получавам и паник атаки от нищо, опитвам се да ги контролирам, ама те буквално от нищото, заради този голям страх. Започнах и онлайн срещи с психолог. Надявам се да овладея нещата, тъй като не искам да навредя на малкото ми чудо и то да расте здраво и спокойно. Страхът е в главата, трябва да се справяме , но е необходимо и постояннство и разбиране, че от един път нещата не се получават. Стискам палци на всички които минават през това! Дано ставаме силни с всеки изминал ден!
И аз съм тук да споделя , че страшно ме е страх , също като доста жени които са преминали през това. Първата ми бременност завърши в 12 г.с. подари проблеми с плода и толкова тежко го преживях, че все си втълпявах че съм болна от нещо. Тръгнах по лекари, кардиолози- все имах чувството че нещо ми има на сърцето, прескачания, ускорен пулс, после пък минах на главата, ЯМР и какво ли не. Нищо не намериха. Уж се поуспокоиха нещата, дойде този вирус и ни затвориха вкъщи. Това не се повлия добре, самата изолация и това оставане насаме с мен и мислите за здравето. Чудото почука през месец юни и сега съм бременна пак. Толкова много го искам това бебе , а толкова ме е страх да не ми стане нещо. Като ходя при лекаря и сърцето ми препуска като лудо, от притеснение. Вляза ли вътре, започнем ли прегледа и се успокоява. Това чакане преди да вляза ме подлудява. Понякога получавам и паник атаки от нищо, опитвам се да ги контролирам, ама те буквално от нищото, заради този голям страх. Започнах и онлайн срещи с психолог. Надявам се да овладея нещата, тъй като не искам да навредя на малкото ми чудо и то да расте здраво и спокойно. Страхът е в главата, трябва да се справяме , но е необходимо и постояннство и разбиране, че от един път нещата не се получават. Стискам палци на всички които минават през това! Дано ставаме силни с всеки изминал ден!
Здравейте,
И аз съм тук да споделя , че страшно ме е страх , също като доста жени които са преминали през това. Първата ми бременност завърши в 12 г.с. подари проблеми с плода и толкова тежко го преживях, че все си втълпявах че съм болна от нещо. Тръгнах по лекари, кардиолози- все имах чувството че нещо ми има на сърцето, прескачания, ускорен пулс, после пък минах на главата, ЯМР и какво ли не. Нищо не намериха. Уж се поуспокоиха нещата, дойде този вирус и ни затвориха вкъщи. Това не се повлия добре, самата изолация и това оставане насаме с мен и мислите за здравето. Чудото почука през месец юни и сега съм бременна пак. Толкова много го искам това бебе , а толкова ме е страх да не ми стане нещо. Като ходя при лекаря и сърцето ми препуска като лудо, от притеснение. Вляза ли вътре, започнем ли прегледа и се успокоява. Това чакане преди да вляза ме подлудява. Понякога получавам и паник атаки от нищо, опитвам се да ги контролирам, ама те буквално от нищото, заради този голям страх. Започнах и онлайн срещи с психолог. Надявам се да овладея нещата, тъй като не искам да навредя на малкото ми чудо и то да расте здраво и спокойно. Страхът е в главата, трябва да се справяме , но е необходимо и постояннство и разбиране, че от един път нещата не се получават. Стискам палци на всички които минават през това! Дано ставаме силни с всеки изминал ден!
И аз съм тук да споделя , че страшно ме е страх , също като доста жени които са преминали през това. Първата ми бременност завърши в 12 г.с. подари проблеми с плода и толкова тежко го преживях, че все си втълпявах че съм болна от нещо. Тръгнах по лекари, кардиолози- все имах чувството че нещо ми има на сърцето, прескачания, ускорен пулс, после пък минах на главата, ЯМР и какво ли не. Нищо не намериха. Уж се поуспокоиха нещата, дойде този вирус и ни затвориха вкъщи. Това не се повлия добре, самата изолация и това оставане насаме с мен и мислите за здравето. Чудото почука през месец юни и сега съм бременна пак. Толкова много го искам това бебе , а толкова ме е страх да не ми стане нещо. Като ходя при лекаря и сърцето ми препуска като лудо, от притеснение. Вляза ли вътре, започнем ли прегледа и се успокоява. Това чакане преди да вляза ме подлудява. Понякога получавам и паник атаки от нищо, опитвам се да ги контролирам, ама те буквално от нищото, заради този голям страх. Започнах и онлайн срещи с психолог. Надявам се да овладея нещата, тъй като не искам да навредя на малкото ми чудо и то да расте здраво и спокойно. Страхът е в главата, трябва да се справяме , но е необходимо и постояннство и разбиране, че от един път нещата не се получават. Стискам палци на всички които минават през това! Дано ставаме силни с всеки изминал ден!
Здравей чувството е ужасно. Аз съм в 7 месец като получа паник атака и трябва веднага да легна защо имам чувството че тялото ми няма да издържи висок пулс измаляване на тялото схващане ужасно е. Друга седмица ми предстои да ходя на поредната конституция и преглед отида ли там още по зле ми става страха какво ще ми кажат и дали всичко ще е наред чак кръвно вдигам. Имам чувството че този път няма да се оправя изпаднала съм в една дупка.
Здравейте,
И аз съм тук да споделя , че страшно ме е страх , също като доста жени които са преминали през това. Първата ми бременност завърши в 12 г.с. подари проблеми с плода и толкова тежко го преживях, че все си втълпявах че съм болна от нещо. Тръгнах по лекари, кардиолози- все имах чувството че нещо ми има на сърцето, прескачания, ускорен пулс, после пък минах на главата, ЯМР и какво ли не. Нищо не намериха. Уж се поуспокоиха нещата, дойде този вирус и ни затвориха вкъщи. Това не се повлия добре, самата изолация и това оставане насаме с мен и мислите за здравето. Чудото почука през месец юни и сега съм бременна пак. Толкова много го искам това бебе , а толкова ме е страх да не ми стане нещо. Като ходя при лекаря и сърцето ми препуска като лудо, от притеснение. Вляза ли вътре, започнем ли прегледа и се успокоява. Това чакане преди да вляза ме подлудява. Понякога получавам и паник атаки от нищо, опитвам се да ги контролирам, ама те буквално от нищото, заради този голям страх. Започнах и онлайн срещи с психолог. Надявам се да овладея нещата, тъй като не искам да навредя на малкото ми чудо и то да расте здраво и спокойно. Страхът е в главата, трябва да се справяме , но е необходимо и постояннство и разбиране, че от един път нещата не се получават. Стискам палци на всички които минават през това! Дано ставаме силни с всеки изминал ден!
И аз съм тук да споделя , че страшно ме е страх , също като доста жени които са преминали през това. Първата ми бременност завърши в 12 г.с. подари проблеми с плода и толкова тежко го преживях, че все си втълпявах че съм болна от нещо. Тръгнах по лекари, кардиолози- все имах чувството че нещо ми има на сърцето, прескачания, ускорен пулс, после пък минах на главата, ЯМР и какво ли не. Нищо не намериха. Уж се поуспокоиха нещата, дойде този вирус и ни затвориха вкъщи. Това не се повлия добре, самата изолация и това оставане насаме с мен и мислите за здравето. Чудото почука през месец юни и сега съм бременна пак. Толкова много го искам това бебе , а толкова ме е страх да не ми стане нещо. Като ходя при лекаря и сърцето ми препуска като лудо, от притеснение. Вляза ли вътре, започнем ли прегледа и се успокоява. Това чакане преди да вляза ме подлудява. Понякога получавам и паник атаки от нищо, опитвам се да ги контролирам, ама те буквално от нищото, заради този голям страх. Започнах и онлайн срещи с психолог. Надявам се да овладея нещата, тъй като не искам да навредя на малкото ми чудо и то да расте здраво и спокойно. Страхът е в главата, трябва да се справяме , но е необходимо и постояннство и разбиране, че от един път нещата не се получават. Стискам палци на всички които минават през това! Дано ставаме силни с всеки изминал ден!
Здравей чувството е ужасно. Аз съм в 7 месец като получа паник атака и трябва веднага да легна защо имам чувството че тялото ми няма да издържи висок пулс измаляване на тялото схващане ужасно е. Друга седмица ми предстои да ходя на поредната конституция и преглед отида ли там още по зле ми става страха какво ще ми кажат и дали всичко ще е наред чак кръвно вдигам. Имам чувството че този път няма да се оправя изпаднала съм в една дупка.
Здравейте, разбирам Ви, ужасно е чувството. Явно сме прекалено чувствителни, което винаги съм твърдяла , че не помага много в живота. Всичко се преживява с една идея по стресово, отколкото е. Имам познати, които толкова спокойно си изкараха бременността , от нищо нямаха страх, дори и когато е имало проблеми. Казват че позитивните мисли помагат, ама трудно ги изкарваш, то мозъка ти праща негативни сигнали и тялото реагира. И всичко заради този страх.... Да, в някои случаи страхът е полезен, но в нашите хич не си е. Аз както писах, започнах малко срещи с психолог. Мъжът ми постоянно ми казва 'Да оставя природата да си свърши работата" ама трудно, всичко минава през мен. Понякога гледам жени, които са с по 2 деца и им се чудя, как успяха? На мен ми се струва най-трудното нещо на света...
Здравейте,
И аз съм тук да споделя , че страшно ме е страх , също като доста жени които са преминали през това. Първата ми бременност завърши в 12 г.с. подари проблеми с плода и толкова тежко го преживях, че все си втълпявах че съм болна от нещо. Тръгнах по лекари, кардиолози- все имах чувството че нещо ми има на сърцето, прескачания, ускорен пулс, после пък минах на главата, ЯМР и какво ли не. Нищо не намериха. Уж се поуспокоиха нещата, дойде този вирус и ни затвориха вкъщи. Това не се повлия добре, самата изолация и това оставане насаме с мен и мислите за здравето. Чудото почука през месец юни и сега съм бременна пак. Толкова много го искам това бебе , а толкова ме е страх да не ми стане нещо. Като ходя при лекаря и сърцето ми препуска като лудо, от притеснение. Вляза ли вътре, започнем ли прегледа и се успокоява. Това чакане преди да вляза ме подлудява. Понякога получавам и паник атаки от нищо, опитвам се да ги контролирам, ама те буквално от нищото, заради този голям страх. Започнах и онлайн срещи с психолог. Надявам се да овладея нещата, тъй като не искам да навредя на малкото ми чудо и то да расте здраво и спокойно. Страхът е в главата, трябва да се справяме , но е необходимо и постояннство и разбиране, че от един път нещата не се получават. Стискам палци на всички които минават през това! Дано ставаме силни с всеки изминал ден!
И аз съм тук да споделя , че страшно ме е страх , също като доста жени които са преминали през това. Първата ми бременност завърши в 12 г.с. подари проблеми с плода и толкова тежко го преживях, че все си втълпявах че съм болна от нещо. Тръгнах по лекари, кардиолози- все имах чувството че нещо ми има на сърцето, прескачания, ускорен пулс, после пък минах на главата, ЯМР и какво ли не. Нищо не намериха. Уж се поуспокоиха нещата, дойде този вирус и ни затвориха вкъщи. Това не се повлия добре, самата изолация и това оставане насаме с мен и мислите за здравето. Чудото почука през месец юни и сега съм бременна пак. Толкова много го искам това бебе , а толкова ме е страх да не ми стане нещо. Като ходя при лекаря и сърцето ми препуска като лудо, от притеснение. Вляза ли вътре, започнем ли прегледа и се успокоява. Това чакане преди да вляза ме подлудява. Понякога получавам и паник атаки от нищо, опитвам се да ги контролирам, ама те буквално от нищото, заради този голям страх. Започнах и онлайн срещи с психолог. Надявам се да овладея нещата, тъй като не искам да навредя на малкото ми чудо и то да расте здраво и спокойно. Страхът е в главата, трябва да се справяме , но е необходимо и постояннство и разбиране, че от един път нещата не се получават. Стискам палци на всички които минават през това! Дано ставаме силни с всеки изминал ден!
Здравей чувството е ужасно. Аз съм в 7 месец като получа паник атака и трябва веднага да легна защо имам чувството че тялото ми няма да издържи висок пулс измаляване на тялото схващане ужасно е. Друга седмица ми предстои да ходя на поредната конституция и преглед отида ли там още по зле ми става страха какво ще ми кажат и дали всичко ще е наред чак кръвно вдигам. Имам чувството че този път няма да се оправя изпаднала съм в една дупка.
Здравейте, разбирам Ви, ужасно е чувството. Явно сме прекалено чувствителни, което винаги съм твърдяла , че не помага много в живота. Всичко се преживява с една идея по стресово, отколкото е. Имам познати, които толкова спокойно си изкараха бременността , от нищо нямаха страх, дори и когато е имало проблеми. Казват че позитивните мисли помагат, ама трудно ги изкарваш, то мозъка ти праща негативни сигнали и тялото реагира. И всичко заради този страх.... Да, в някои случаи страхът е полезен, но в нашите хич не си е. Аз както писах, започнах малко срещи с психолог. Мъжът ми постоянно ми казва 'Да оставя природата да си свърши работата" ама трудно, всичко минава през мен. Понякога гледам жени, които са с по 2 деца и им се чудя, как успяха? На мен ми се струва най-трудното нещо на света...
Всеки ми казва че при емоционалните хора ставало така аз съм си така че и най малко нещо си го слагам. Всеки ден рева защо не се чувствам добре един ден нямам като хора. Баща ми казва какво е писано да стане и със страх не може да се спре може и така да е но при мен страха е по силен от сама мене. Как да бъда силна няма и една година от първата ми бременост която приключи лошо сега пак съм бременна и всичко ми се връща на лента. Хората ми казват това е в миналото да ама това беше бременност не стара любоя която да приживеш. Човек който не го изпитал той не знае какво е. Аз съм чувствителен човек не съм изрод и да кажа ее майната му какво толкова е станало живота продължава да продължава със тази болка от преди.
Страха ми започна от световъртежа и липсата на апетит,а сега е да не ми стане нещо да се разболеят или да умра,всеки лекар ми казва едно и също,всичко е психика и да наистина е така,сами си го правим.Обиколих всякакви лекари,психолози,кардиолози,невролози,генекога 3 ма изследвания ми правиха,кръв,урина, кардиограма,ЕС ми е добре,но както казва психолога,човек втълпи ли си си знае неговото......Това минава,може да продължи месеци но не е болест,а психика....
Здравейте мами предстоими секцио и умирам от страх че ще ми стане нещо и няма да се събудя и само лоши мисли в главата ми и плюс това получавам паник атаки от няколко месеца и пулс и кръвно ми се вдигат по време на пристъп. Някой който е бил като мен и не само помагайте ще ви бъда много благодарна.
Не мисля секцио да се прави с пълна упойка.
А иначе, нормално е да се боиш, но все някак трябва да излезе това бебе. Всички са се страхували, и от естествено раждане, и от секцио, и са родили живи и здрави.
Целият този народ по улиците по един от двата начина е излязъл. На теб обаче ще са ти спестени родилните мъки. Говорила съм с майки, които са раждали и нормално, и със секцио: казват, че по-приемливото им е било секциото.
Радвай на периода преди раждането, когато с бебето сте едно - само сега сте толкова близки. Не е ли чудо това, което ти се случва, не е ли чудо бебето! Много, много жени ти завиждат - тези, които не могат да имат свое дете.
Бъди щастлива!
А иначе, нормално е да се боиш, но все някак трябва да излезе това бебе. Всички са се страхували, и от естествено раждане, и от секцио, и са родили живи и здрави.
Целият този народ по улиците по един от двата начина е излязъл. На теб обаче ще са ти спестени родилните мъки. Говорила съм с майки, които са раждали и нормално, и със секцио: казват, че по-приемливото им е било секциото.
Радвай на периода преди раждането, когато с бебето сте едно - само сега сте толкова близки. Не е ли чудо това, което ти се случва, не е ли чудо бебето! Много, много жени ти завиждат - тези, които не могат да имат свое дете.
Бъди щастлива!
Прави ли се още с пълна?
Ако толкова те е страх, смени болницата, на повечето места е със спинална.
Мен пък ме беше страх от спиналната, не исках да съм в съзнание, предпочитах да заспя. Пък и да не се събудя, нямаше да знам
Избрах си пълна, въпреки че още тогава (раждах преди 16 г.), в повечето болници казаха, че се прави задължително със спинална.
Всичко мина много леко, съвременните упойки са много добри. Не помня кога съм заспала, имах чувството, че само съм мигнала и вече ме будят, дори си помислих, че са отложили операцията. Нямах никакви неразположения след това. Някои казват, че си усещат леко гърлото, заради тръбата за дишане, при мен нямаше нищо.
Успех!
Ако толкова те е страх, смени болницата, на повечето места е със спинална.
Мен пък ме беше страх от спиналната, не исках да съм в съзнание, предпочитах да заспя. Пък и да не се събудя, нямаше да знам
Избрах си пълна, въпреки че още тогава (раждах преди 16 г.), в повечето болници казаха, че се прави задължително със спинална.
Всичко мина много леко, съвременните упойки са много добри. Не помня кога съм заспала, имах чувството, че само съм мигнала и вече ме будят, дори си помислих, че са отложили операцията. Нямах никакви неразположения след това. Някои казват, че си усещат леко гърлото, заради тръбата за дишане, при мен нямаше нищо.
Успех!
Аз се присъединявам към вашите притеснения.
Имам една бременност и детенце на 1.5м, но в началото няколко пъти лежах в болница, после 7мия месец се разбра, че съм с 1см шийка и едва ли не ще родя всеки момент. Бременността ми беше кошмар, изобщо не се насладих. От този стрес да не родя всеки един момент, спях едва по 2 часа на денонощие, отслабнах дори...
Сега искам второ дете, но този стрес още не мога да го преживея. Изолацията от 2 месеца на легло за задържане, също влоши много емоционалното ми състояние тогава. Много ми беше трудно, аз не споделях с никого. Ако сега ми си случи, задължително ще се консултирам с психолог, за да ми е по-леко!
Успех ви желая, леко раждане и здрави дечица!
Имам една бременност и детенце на 1.5м, но в началото няколко пъти лежах в болница, после 7мия месец се разбра, че съм с 1см шийка и едва ли не ще родя всеки момент. Бременността ми беше кошмар, изобщо не се насладих. От този стрес да не родя всеки един момент, спях едва по 2 часа на денонощие, отслабнах дори...
Сега искам второ дете, но този стрес още не мога да го преживея. Изолацията от 2 месеца на легло за задържане, също влоши много емоционалното ми състояние тогава. Много ми беше трудно, аз не споделях с никого. Ако сега ми си случи, задължително ще се консултирам с психолог, за да ми е по-леко!
Успех ви желая, леко раждане и здрави дечица!