Здравейте,
След едногодишно прекъсване, отново реших да пиша в нашият форум!
Повода, чакаме второто си дете!
Имам страхотна дъщеря, вече на 2,7 г. която очаква своето братче почти толкова нетърпеливо колкото мен!
Пътят е познат, отделните етапи, грижите, мъката и радостта са вече известни и въпреки това с очакването на второто бебе си поставям въпроса "Готови ли сме за второто дете?"!
Разликата в пола не е единственната причина за този въпрос, а по скоро индивидуалността на всяко същество и очакването ни за известността, която всъщност се оказва променена!
Мисля, че всички дважди ощастливени родители са имали подобни мисли и ще се радвам ако има фенове готови да споделят своите преживявания и изненади!
Бъдете щастливи!
Децата са най-голямата радост, те са смисъла на живота ни.
Живеехме със съпруга ми в гарсионера и не се решавахме на второ дете. Изминаха 10 год.(толкова е разликата между децата ми) нещата се подредиха добре, успяхме да си вземем по-голямо жилище, финансово също сме по-добре и второто детенце се появи точно в най-подходящия за нас момент. В начолото се питах, 10г не е ли голяма разлика ? Ами не е. Дори е само от полза, защото без помощта на баткото не знам как бих се справила.
Пък и мъжът ми неще и да чуе. 
Освен това бебчето, което е момченце е много различно от дъщеря ми - и като физика (той е лакомник и шишко, а дъщеря ми ядеше много малко и беше много слабичка), и като поведение (определено обича повече да суче и да бъде носен на ръце). За мен това е изненада, защото всъщност очаквах просто всичко да се повтори. Даже си представях, че ще имам още едно момиченце и ми беше някак си странно, че ще имам момченце. Между другото и раждането трябваше да бъде абсолютно същото (секцио) като първото, тъй като в същата болница и със същият екип, но се оказа, че беше много различно. И кърменето и т.н. Животът предлага много изненади, особено когато се опитваме да планираме всичко 
Истинска благодат е да имаш дете, което иска да яде 
.... 
