Децата ни трябва да се занимават от малки с изкуство и спорт

Това твърдение, въпрос или предложение е?
Каква е целта на написаното от теб?

да трябва! Аз мисля да заведа Габи на прослушване в Мечо пух, защото по цял ден пее и според мен много вярно!

Почти всички сме съгласни с твърдението, та ако ще си правиш реклама, давай по същество - какво, за колко, къде и т.н.

определено!
аз моите ще ги запиша на
английски,немски, фернски, испански, китайски и руски
пиано, цигулка, тромбон, хорово и оперно пеене
тенис, плуване, ски скок, мятане на чук, щанги и художествена гимнастика

свободното време ще им уплътнявам с оригами, икебана и гладене...

ох, все имам чуството, че пропускам нещо....


а сега сериозно:)
определено е хубаво. аз тренирах тенис като малка 6 години и макар накрая да ми беше втръснало..никога не съм съжалявала и все ми се иска и децата да играят тенис...много обичам този спорт...

кой знае какво ще искат те обаче...

пиши рекламата и то ако може на кирилица!
Иначе нашият отсега съм го планувала да ходи на плуване.

аз съм планувала уроци по барабани, по танци някакви и айкидо

Чудесно е, че отваряш дума за нещо подобно. Но разкажи по-подробно какво имаш предвид. За колко малки деца става въпрос? Защото сина ми е на 1.4 г .

аз за сега мисля само за плуване. Аз тренирах малко плуване като малка и нямах проблеми с болести А иначе няма да натискам дребната да прави нещо, което не иска. Ако видя, че проявява някакъв интерес към нещо бих я подтикнала само

Определено е много добре децата да се занимават със спорт и ако имат желание с някакви изкуства. Без желание е много тъпо. Като бях малка ходих 7 години на пиано без всякакво желание и имам лош спомен.

Но дъщeря ми започна миналата година с пианото въпреки, че едвам реших да я запиша поради моите лоши спомени , но се оказа , че има талант и желание и ходи с удоволствие.

От тази година я записах на плуване, защото заради проблемите с крачетата и прецених, че този спорт ще е най- добре за нея и мога ди ви кажа, че плуването наистина е супер.  
Бях притеснена сага като взе да става студено и се двоумях дали да не я спра, но реших да продължи и се оказа , че до сега не е боледувала и за ден, а децата от класа и които спряха да ходят като стана студено са все болни.

Явно с плуването не само укрепва мускулатурата, но и децата се каляват.

И аз така! Ама аз съм планувала `наще`    Само дето не ми е много ясно къде ще шляпат, то няма 1 басейн като хората във Варна. Пък и искам да ги запиша колкото може по-рано, ама май няма кой да ги учи толкова малки.  
Така че Поли, ако намериш място, свиркай  

Да, трябва да се занимават, ама не "да го пращаш на това, на онова". Най-хубави са заниманията заедно с мама (или с тате). Нито изкуството, нито спортът са нещо външно, което трябва да се учи по курсове. Според мен малкото дете трябва да разполага с боички, пастели, фулмастери, моливи, хартии от всякакъв род, пластелин и прочие и свободата да ги ползва; трябва да разполага с горди родители, които да си закачат шедьоврите му на стената; трябва да не се страхува, че ще омаже кухнята (а ако мама седне да помага с рисуването, и мацалото ще е по-малко).
Вместо да "записвам" дъщеря си на танци, предпочитам да пускам всеки ден музика и двете с нея да се кълчим както ни душа иска. Вместо да я пращам на гимнастика, оставям я да се камбичка до мен, докато си правя йогийските упражнения. Вече сме кръстили "кобрата" "охлювче". През лятото цапкахме и в басейн, и в морето. Вместо да я пращам на курс по физика за двегодишни (примерно) й давам да види какво става, като пуснеш сол във водата, като шупнеш содата с лимонов сок и прочие готварски експерименти. Вместо да я пращам на солфеж, просто пеем непрекъснато (и да, пее страхотно чисто). И дядо й дава да дрънка на пианото, за да покаже къде ходи баба Меца и къде - Зайо Байо. И така нататък. Мисля, че най-добрата мотивация за детето е майчиният ентусиазъм.

Ние много се занимаваме с нашите деца и ефект има - много са музикални, танцуват и пеят. Пианото и китарата са техни, както и уредбата. Не им се бъркаме.
Големият пее в Мечо Пух, ходи на пиано и солфеж. Той си пожела. Трудно ни беше да намерим подходящ даскал за толкова малко дете, но си струваше усилията.
Само дето вече се храним на пианото, до уредбата и общо-взето все в движение.Това е негативния ефект от техните мании.
Иначе стените ни са прекрасно изрисувани - минахме ги с бял латекс да им е по-лесно и да изпъква творчеството.
Спортът сме го занемарили, защото никъде не ни искат толкова малки. През пролетта големия ще започне плуване, а малкото ще трябва да почака още 2 годинки.
Много е хубаво децата да се изявявят, пък аз много държа да се канализира тази тяхна извираща енергия.

Аз пък съм си навила на пръста карате, димана и тя вече иска, а на мен много ми харесва идеологията на самия спорт, не са само тренировки има и мисъл.Иначе езици от рано, без да се прекалява съм 100% ЗА.

Много си права, Анда; така е до 2-3 годишна възраст, но в един момент интереса на детето надхвърля възможностите на майката и тогава не е лошо да се потърси професионална помощ. Дъщеря ми ходи на уроци по балет. Тя е още много малка за истински балет (на 3 години е), но там ги учат да бягат, да танцуват и да изразяват емоциите си чрез движения. Ннапътствани са от професионалист. След 5 годишна възраст започват истинските занимания по балет (позиции, ходене на пръсти и т.н.). И на уроци по пиано ще я запиша догодина, като стане на 4, защото и тя като твоето дете пее отлично; и ние пеем и танцуваме вкъщи, но аз нямам абсолютно никаква възможност да я науча да свири на инструмент, а за мен това е едно от важните условия за развитие на детето. Нямам желание да я правя професионалистка; нужно и е за обща култура. По въпроса за спорта и езиците няма нужда от моята намеса, защото тук е немислимо без втори език (френски като допълнение към английския), а спорта е ежедневие. Относно "уроците по физика" за 2 годишни - съгласна съм напълно и бих искала да добавя - заведи я  в музей и урока е готов. Моята дъщеря на 2 години знаеше какво става с храната като влезе в устата (минава през стомаха и се превръща на пупси (ясно какво означава ), от честите ни посещения в музея по естествена история (тук намеса може да има и гена).

И аз подкрепям изкуството като част от ежедневието на децата ни. Дъщеря ми е на 11 години и от съвсем мъничка се старая да и показвам, и това което я привлича - отделяме му повече време. Докато са по-малки децата според мен трябва да се поднасят тези неща като игра, като част от привлекателните събития които ги вълнуват.
Например дъщеря ми когато беше на 2 годинки я заведох на куклен театър, получи се малка криза, уплаши се от куклите, от обстановката...реагира доста спонтанно и хукнахме навън. След това у дома, направихме сами куклен театър, обяснявахме кое какво е, като на голям човек...играхме и измисляхме приказки когато поискаше сама докато преодоля страха си...и до ден днешен обича кукления театър. Рисуването пък е нещо което всяко дете обича. Там забелязах, че наклонностите и са твърде големи и я записах на школа. Някак просто всичко трябва да се поддържа с желанието им, настояването от наша страна разваля магията....това е от моя опит. Много ми се искаше да развие дарбата си с рисуването, защото виждах че я има, но се страхувах да не прекаля с настояването си и да се превърне за нея в задължение...успях като просто поставях така нещата, че тя да избира. Понякога се случваше да ме ядосва, примерно - не искам да ходя днес на школа защото Цвети има рожден ден. В такива моменти поставях избор от вида на - Ти си решаваш мила, или отиваш на рожден ден където ще е весело, или на школа където ще научиш нещо ново, пък може и да питаш за някоя нова техника относно украсата на честитка за рожден ден. Всеки познава най-добре детето си, и ако съумее да използва това познание за да изгражда бъдещите му навици и начин на поведение се получава. Дъщеря ми не само все още се занимава с рисуване, но и е печелила много награди....вече не настоявам за нищо...просто тя се изгради в това отношение и аз съм щастлива. Тя открива чрез рисуването и театъра и музиката....често ходи на постановки или си купува музика която подхожда на заниманията и, вдъхновението и.
Мисля, че този е пътят. Малко по-малко да им открехваме прозорчето към душата, към нюансите на чувствата...изкуството. Убедена съм, че всяко дете се възпитава по този начин в това да цени красотата и да развива вътрешния си свят. Докато зависи от нас, наистина не трябва да спираме да го правим.

Аз също съм 'ЗА' децата да имат страни4но занимание.
Мойта дъщеря като беше на 5 години каза>Мамо, искам да играя балет с топка< сире4 художествена гимнастика.Записах я. Ве4е по4ти 7 години ходи и е много щастлива, радва се на успехите си и има много приятелки.Сега като навлиза в пубертета, вместо да се шляе по улиците, тренира в залата.Един ден ако пожелае и професия може да и стане, знам ли

Силвия ходи на модерни танци  и английски. Страшно се забавлява и с двете, толкова е въодушевена, с тетрадката по английски втори месец ляга и става, не се разделя с нея! В дните които не е имало урок по английски се натъжава. С танците си ни скъсва от смях, тя по принцип пее и танцува, но като вкара някоя стъпка падьодьо...е много мила и смешна.)))
На художествена гимнастика не бих я записала ако зависи от мен, този спорт не е здравословен пак според мен/лично мнение/. Ако тя има желание като порасне...аз ще наспоявам и ще опитам да я запаля по плуването, пък каквото стане.

Нашия батко беше на 4месеца, когато го записахме на плуване, сприятелихме се с водата и нямаме никаква страх от нея, плува си без проблеми. Въпреки това, се отказахме от плуването, няма добра школа тука. Сега от един месец ходи на "гимнастика", ако така може да се каже. Просто бягат, скачат, абе точно за изразходване на енергията, която при нас е в повечко. Тук има много  руснаци, които са много добри специалисти. Бяхме говорили с един от тях  и той ни препоръча 2-3 години да ходи на гимнастика, а след това да го запишем на хамбал (това е нашето желание), тукашните са много силни в този спорт, а и ние сме си малко ръст-висок, и ще станем добри. Важното е, че има желание да тренира. Все заявява, че щял да има повече купи и медали от тати си. Все пак, може да излезе 3-то поколение спортист, свекъра ми, мъжа ми и девера ми са все волейболисти, може и да имаме генче за спортист.

Тази сутрин по някоя от кабелните ТВ-та даваха деца, които правеха демонстрации на някои от тези японо-китайски-виетнамски-монашески спортове. Сещате ли се?
Простете моето невежество, ама беше нещо от сорта на кунг фу, айкидо или карате.  
Та синът ми доста се впечатли и ми каза, че като станел на 5 г. искал да го запиша на такова нещо.
Струва ми се добра идея, още повече, че той сам проявява интерес...
И аз смятам, че децата трябва да се занимават със спорт от рано. Спорта възпитава волята у човека. Мисля, че това е нещо много важно. Калява се духът един вид...

Да, важно е.Аз от малка ходех на балет и пиано и сега мога да бъда полезна на децата си.Трите ми момчета се занимават с баскетбол и кунг-фу,а момичетата са балеринки.

Да, Александър  изкара един курс по плуване, кото беше на 6м. и всички бяха много доволни от него, за съжаление в София няма такива занимания, за да продължи сега.Иначе нашия татко е художник и ако има някакви заложби ще го насоча натам и някакъв от китайските спортове, защото те тренират не само тялото, а и духа. Това обаче засега са далечни планове, тепърва му предстои да проходи!

Неможах да разбера курсове по плуване за бебенца ли няма в София или по принцип курсове по плуване?
Защото доколкото знам плувни басеини, където се провеждат тренировки с учители има почти във всяко училище. Около нас има две училища и в двете има басеини.

Честно казано съм се насочила към Дом Младост, не знам обаче как е там ако някой има инфо да сподели, моля!
За цени, условия, възраст на децата и т.н.
Вие ще тръгнете преди нас - нали сте по-големи!

То плуването е чудесно, ама преди няколко месеца по ти-ви-то давали едно детенце с конюнктивит прихванат от басейн. Гледката била такава, че който го е видял май е загубил всякакво желание да плува. А иначе плуването си е супер....

За плуване във Варна не взимат деца под пет години. Аз понеже съм "голяма плувкиня", потъвам кат' гвоздей , та затуй незнам дали ще обясня добре. Има някакви тънкости в дишането и малките не разбирали. Освен това и нищо не изпълнявали. Междудругото, наш приятел, който е плувец, твърди същото и едва от миналата година започна да занимава сина си /лапето беше на 4 г./.
Знам, че на Шведския има някаква треньорка, която се занимава и индивидуално. Беше по 5 лв на час. Ама мисля, че и тя не взема по-малки от 4 г. А пак според нашия приятел, най-добре е детето да е в група, защото плуването е скучен спорт и като е само може бързо да му омръзне. Все пак като отидеш на урок, не е само плицикане в басейна и като няма други деца, наистина май е малко скучничко.

В нашата детска градина има плуване по-желание (има в ДГ басейн), мисля да го запиша малкия, но сега сме на етап сприятиляване със сешоара, тъй като с него им сушат косите след тренировка (много силно казано). Той е почти на 3г и не знам дали ще го вземат преди да си е навършил.

И аз съм на мнение, че трябва да се ангажират децата в свободното време с интересни за тях занимания. За спорт не съм се интересувала до сега, но с удоволствие бих  записала Ясен някъде. Той е много активно дете и със сигурност има нужда да изразходва тази енергия. За плуване имах огромно желание да го водя, но в София няма такъв басейн.
Ако може да ми предложите някакъв вариант подходящ за 2 годишно дете, ще съм ви благодална.  Става въпрос за София.

Една приятелка си води детето в Младост на плуване.
Ако искаш мога да разпитам, но знам от нея че базата е хубава, детето има самостоятелен треньор и цената беше 20лв. на месец.

Ще съм ти много благодарна за информацията, Валерия.

И аз искам!!!

С удоволствие ви я предоставям тогава
Значи точната цена е 25лв. на месец, два пъти седмично се плува.
Моята приятелка е избрала да има индивидуален треньор тъй като детето е малко.
Басейна е чист,базата била много добра, отоплено било. Дълбочината му е 140см. Първият месец детето е плувало с възглавница, но сега плува сам. Явно треньорите си разбират от работата или пък детето напредва бързо, незнам.
Записването става на място и има свободни места както и в групи, така и за индивидуално обучение.
И сега идва най-сложното за мен - местонахождението му
Намирало се в бившото Академик в Младост. Някой ако го знае да помага с повече инфо, че аз съм много боса в тази област.
Дано съм ви помогнала

Аз имам страхотни спомени от детството си свързани с такива занимания: Пеех в детска вокална група, народни танци, пиано, флейта и художествена гимнастика и плуване - това всичкото до към 12 годишна възраст. Отказах се амо от пианото и флейтата, защото не ми доставяха удоволствие, а плуването не ми се отдаваше. След това отидох да уча в друг град и започнах да тренирам тенис. Смениг града и в новия нямаше тенис, та започнах Софтбол. Но откакто завърших училище за съжаление вече 8 години нямам такива заниманя, но са ми останали чудесни спомени. Така че малкия ще има възможнастта да се занимава със всич1ки видове спорт и изкуство, към които прояви интерес и се надявам, че и той като мен ще открие това, което наистина му е интересно.

Няма курсове по плуване за бебенца, а той е на 8м. За това дали има резултат е спорно. Определено бебетата си плуваха, плюят водата /не се давят/ и много е интересно. Дали обаче е придобил някакви умения, които да са трайни ще разбера през пролетта като отиде пак при баба и дядо ще изкара още един курс. Казали сме си, че следващата година живот и здраве сме на море с него!

Вальо тренира карате от 2г. той сега е на 8.

Благодаря Валерия за инфото. Когато проверя как стоят нещата с басейна ще Ви напиша въпреки, че на нас ни е много далече Младост. Ние сме в другия край на София и едва ли ще се запишем.
 Ирена можеш ли да ми кажеш къде тренира карате Вальо, особено ако взимат деца от 2 годишна възраст.

Абсолютно трябва да се занимават със спорт от малки. На 6 г. почнах да тренирам тенис на корт и така до 10-тата годинка, после една година плуване и от там нататък баскетбол вече 14 години. Много съм благодарна на баща ми, който ме "записа" да тренирам баскетбол, но може би в нашето семейство нямаше как да не спортувам и двамата ми родители са завършили "ВИФ". Спортът е здраве, когато се практикува 3-4 дни в седмицата, помага за развитието на по-добра координация, стойка, дисциплина и куп други неща. Децата, които решават сериозно да се занимават със спорт са наистина много дисциплинирани, спазват режим, рядко пропушват и имат занимание далеч по-интересно от наркотиците, алкохола или ходенето по купони с преспиване.

Аз от 5 годишна се мъча да свиря на пиано и така и не се научих. Мързел с главно "М".  Обаче си обичам инструмента. После в училищния хор грачех, накрая започнах частни уроци по класическо песнопение. По идея на майка ми. Имам страхотни преживявания, чудесни спомени и доста запознанства. Това беше най-приятното занимание в юношеството ми. Все още си пея у дома и тръпна от доволство. Помня, че като по-мъничка имах разни желания за спорт или рисуване примерно, но нямаше възможности за трениране наблизо, или е нямало кой да ме води и прибира... Или някакви такива извинения.
Май ходех и на някакви кратки курсове (месец плуване, 4 часа акваристика, филателийност и нам си какво), но не си спомням много добре за какво ставаше въпрос. Изобщо, човек като е млад му е много по-интересно кое, какво е и защо е, и как става, че и къде се случва? Асимилира информацията скоростно и се обогатява качествено. Живеем в динамичен свят и е грехота да не се възползва една дете от хилядите възможности за развитие като уроци по вид спорт, език или музика... Не е работа да се кибичи пред комп-ота или пред входа с празен поглед... Много се надявам дъщеря ми да има амбиции и ще направя всичко възможно за осъществяването им.

Такаа, да споделя опита си с плуването във Варна. Детето трябва да е поне на 5 години, за да може да слуша и да изпълнява това, което му казва треньорът му.
 Синът ми е на 7 години и едва от това лято ходи на плуване. Миналата година просто не искаше и това си е.  Не че нямаше желание от наша страна, но той такъв рев му удряше, когато споменехме за басейна, че се отказахме.      
 Има басейни в дом Младост и по хотелите на Златните и Дружба, но на нас ни е много далеко. В Шведския имало треньорка,която работела индивидуално с децата и постигала доста добри резултати.(сигурно зависи от детето също). Най-близо ни е  големия басейн до Морска гара, но той е в ремонт все още - за съжаление. Ние посещаваме малкото басейнче, което е под Ролбата на Южния плаж. Като за малки деца е достатъчно голям - 10м. в диаметър и 1 м. дълбок.  Водата е чиста, топла минерална, има баня и съблекалня. Открит е! Но това не е проблем. За сега на синковеца му е достатъчен, в предвид, че доста го намързява, пък там пада една игра с пръскане и плицикане - велико.  
Посещаваше също и  Хора на варненските момчета, но с голямо неудоволствие. Пее много хубаво и вярно, щом диригентката на хора го е харесала, но на него не му се ходеше. Натискахме го 2 години(между 5 и 7), но като започна училище и се отказа. На сила хубост не става. Явно си беше малко детенцето, пък на мен ми се струваше много престижно да пееш в този хор.   Но какво да се прави.    

Благодаря на Стела и Лиди за информацията относно възможностите за плувно обучение във Варна.
Лиди, може пък малкият след време сам да поиска да се върне в хора

И аз така    Дали на шведския няма някой позасукан треньор, който да занимава майките докато треньорката учи децата им та да се научим и ние  

Дива, Дива, няма спасение за такива кат нас - само ще прегръщаме шамандурите, друго не ни чака

Ама как ще стигнем до шамандурите?

абе, Калина, то до там лесно бе! Може и с ходене даже

 момичета готино е децата ни да се занимават със спорт или изкуство но мисля, че ако пусна сина ми сега както е почти на 2 години ще е истински провал
а за Шветския лятото съм виждала група деца и една жена да ги тренира но не знам 100% как стои ситуацията там

Миличка Павлина, нали знаеш, че късмета каца веднъж на рамото ни. Така е и с Хора на варненските момчета. Надали ще го поканят повече там. Те си избират деца предимно от първи клас и първата година тези момченца са като подгответа, демек учат ги на каквото трябва, и чак следващата година минават в хора. Твоя адаш пя 2 години в подготвителния състава. Малък беше да мине при големите и може би затова му мина желанието, което не беше много голямо. Сега вече няма надежда да отиде повече там, а аз какво бъдеще виждах пред него....
Забравих да ви кажа, че тренировките по плуване струват 25 лв. за 12 посещения. Не съм 100% сигурна, но май толкова е и в Дом Младост, а за Шведския - незнам. Детето на мои познати ходи там, обучават го индивидуално и вече плувало по 1 км. на тренировка. За сведение басейнът е 25 метров и е дълбок 1,80 м.  Детето е на 7,6 г.  
Важно е да не се избърза много с амбициите на родителите, защото ако детето е малко се губи интерес. Синът на моя приятелка рисува чудесно, явява се на няколко конкурса и ги печели, но вече не му се рисува по зададена тема, а иска, когато има вдъхновение и желание, тогава да рисува.  Е как да го запише в паралелка с разширено изучаване на Изобразително изкуство?
Абе сложна работа е това!

Лиди, Лиди - много верни работи казваш за мотивацията при децата - знам го от опит, работила съм в детска градина.

Аз смятам още това лято да пусна Гого на плуване - в Спартак има треньори за бебета над 3 месеца. Също така тенис в момента, в който може да държи ракета. Това са двата ми люибми спорта (и на таткото)... Иначе бабата (майка ми) е професионална баскетболистка (нищо, че е кинта и петдесет), та може и тя да иска реализация

Имаме и пиано (мойто), но не мисля д аго мъча - ако иска, да свири, ако не - не съм амбициозна.

Виж, спорта е полезен за здравето!

А така. И аз знам, че може от бебета. Ама на който не може да работи с бебета, явно му е по-удобно да дрънка, че не става. Имам приятелка в Берлин, която също си води дъщеричката на плуване още от 4-5 месечна. Всъщност предполагам, че после има един период, който си е периода на отричане на абсолютно всичко, в които наистина децата не възприемат. Ама хванеш ли го преди да стане на годинка, трябва да става обучението. Аз не, че толкова от амбиция да се научат да плуват, ама е добре за здравето. А плуването и калява ...

За плуването на малки бебета съм с две ръце за!
Най-добре е малкото да започне преди навършването на 2 месеца. Аз водих сина си в Русе на плуване (малко силно казано плуване, де). Повлия благотворно на целия му организъм, както и на него самия - като активност. За жалост се преместихме в друг град и тук няма такива екстри.
Ако имате такава възможност, не я пропускайте. Много е важен и подхода на водещия занятията - при по-малките бебета е добре това да е кинезитерапевт. Ако искате мога да споделя още опит.

В тази възрастова група децата обикновено се страхуват от водата. Дъщеря ми обожаваше да я къпем докато беше бебе, но след около 15 месеца до към 2 години изпитваше ужас от водата. Точно през този период я записахме на нещо като плуване, по-скоро акватика - с много труд успявах да я вкарам във водата и докато бе там бе вкопчена в мен. Сега (на 3 години) е като риба - може да стои в басейна с часове. Така че си права - има подходящи и неподходящи периоди и по-добре е да се изчака, иначе няма смисъл.

А във Варна има ли някакви занимания по фигурно пързаляне?

Това ще е изненадата на деня...ако има! Не съм чула за пързалка...

бе чудя се просто  представям си Съни фигурист - хахахха

Ах и аз със завист гледах оня ден някакъв репортаж от пързалка в София. Беше по повод на това, че правели намаления за учениците през ваканцията. Да направят тук пързалка, ние няма да се натискаме за намаление.  

То трябва и някой по-скрит басейн, че ще развеселим всички наоколо с уменията си, а аз лично и със схватливостта си .
Абе, за треньор незнам, ама някой ми разправяше, че при въпросната треньорка тренирал заедно с детето си . Аз обаче не се хващам, мъжо може да й плати да ме удави  

Да. На всяка цена.
Аз съм дете, което не е живяло по улиците. Ходила съм къде ли не. Бях организирана и винаги успявах. Учех бързо, за да ходя на другите занимания.
От 6 г. играя балет. Това продължи 6 години. От 6 г. ходех и на един Варненски театър "Щурче", докато съществуваше /бях студентка/. Това продължи дълги години и едни от най-красивите ми детски спомени са свързани с театъра. Беше страхотна. Там имаше деца събрани от любовта към изкуството, които се интересуваха само от театър и музика. Не се говореше за уроци и училище. Ходехме по турнета, по лагери и т. н. Живеехме заедно, беше прекрасно. Още си спомням с голяма носталгия за тези времена и прекрасните братя Райкови.

Пела, сериозно, и аз ходих на балет в школата на Йорданови, много добри бяха, всъщност най добрите, жалко 4е по4инаха.

За ти стане още по-завиждащо       , да ти кажа, че в Монреал има ледена пързалка, която се поддържа и през лятото - навън е непоносима жега, а там хората се пързалят върху лед; освен това съседите срещу нас поддържат саморъчно направена пързалка - щом се застуди "отцепват" голяма част от предния си двор и я заливат с вода. Така се образува ледена пързалка, която поддържат през целия зимен сезон; накрая (съвсем да те ядосам       ) в центъра на Отава има канал, който замръзва през зимата и се превръща в една огромна ледена пързалка. Това е една от атракциите на града; някои хора ходят на работа с кънки през зимата.    

Тук си имаме едно езерце, в което лятото се карат водни колелета. Миналата зима бяха оставили два пръста вода и като замръзна голямо пързаляне падаше. Обаче без кънки за съжаление, направо с обувките  
 
Малко OFF:Тия замръзнали канали винаги ми напомнят за една детска книжка : "Сребърните кънки". То в самата книжка се описва Холандия с нейните обичаи, хора, бит, култура и т.н., ама действието се развива през зимата и много добре са описани замръзналите канали и движението по тях - с кънки, с шейни...вообще падам си и аз по ледените пързалки, но във Варна май само ще си мечтаем.

Ами то защото и аз съм оттам (от Варна, не от Холандия), затова ви пуснах малко инфо, да ни позавидите   ; няма само ние да ви завиждаме, че тук е кучешки студ и не можем носа си да покажем навън, а вие там се разхождате всеки ден!  

Ааа, значи не си подавате носа навън, гледкате си пързалката на съседите от прозореца, а на нас само ни пускате мухи, така ли?    
Пожелавам ви малко да се отпусне времето, че да се попързаляте и да се насладите на зимата

 
Не, ходя да "облекчавам" кучето на всеки 1.30 часа, че е още бебенце и  виждам как момченцата играят хокей (националната игра на канада) до среднощ.

Да, трябва да се занимават децата. Трябва да се инвестира в тях още от самото начало. Децата нямат проблем с езиците и изобщо не ги бъркат. Аз смятам и вече го правя, освен че говоря на малкия на български, използвам да му говоря и на англииски.

Добре се посмях      Представих си някакво повсеместно пързаляне ... коминочистачите се придвижват по покривите с кънки, детските колички не са с колела ами с кънки /сакън!!!/...
Пък да ти кажа щом си от Варна, значи знаеш че и ние тук си имаме пързалка. Като ни изненада първия сняг, по пешеходната алея можеш спокойно да слагаш кънките, а после ... рибарските ботуши, като почне да се топи и да каля  
А съвсем ми стана смешно като минути след постинга ти един познат ми прати ей това смешно клипче. Много подхожда на ледената тема  
http://rudynet.com/diva/icefishinginbarrow.mpg

Моля ти се, в ортопедията и без това достатъчно работа имат хората зимно време  

Много  
Айде момичета, почти заформихме отбор по синхронно плуване, сега остана и двойка за фигурно пързаляне да спретнем

Аз се поразписах ...  
Това с езиците е малко нож с 2 остриета. Не трябва да им се говори на втори език докато не проговорят. Това го знам от позната българка, женена за англичанин, живеят в Лондон. Беше ходила при специалист и той и казал да не говори на детето и на англ. и на бг. Т.е. може единия родител да му говори на енгл., другия на бг. Така детето прави разлика между двата езика. Но ако един и същ човек му говори на различни езици, то почва да ги бърка. Та сега тя му говори на български, а бащата на английски  
Това го потвърди и моя позната гъркиня. Децата и са родени в БГ, тя е женена за българин. Те вече са големи, но като били малки много заеквали и специалистите и казали, че причината е че им говорела ту на български, ту на гръцки.

Тук можеш да се попързаляш виртуално:http://www.canadascapital.gc.ca/skateway/index_e.asp