За работещи родители - как да дадем добър старт

Знам, че ще се включвам много пъти в тази тема, а и защото и на мен ми се спи ще пиша само на кратко по твоите точки сега, нататък ще раздуваме повече предполагам.

1. Мисля, че може. Все пак посоката е една и не би трябвало да има големи противоречия.

2. Не самоцелно. Но разбира се още от сега го правя по темите, по които сина ми решава да "дълбае", интересува се и пита повече. Но не го насилвам да учи неща, защото просто ми се иска да ги знае. Подхвърлям, ако поддаде - продължавам. И когато се заинтересува от нещо му посвещаваме повече време, докато му е интересно.

3. Не точно. По-скоро през деня имам желанието вечерта да съм 100% тяхна поне за 1 час, което обаче рядко става, защото просто няма време  Иначе в хубавото време гледаме да сме все навън, уикендите най-вече. Последната седмица започваше да вали и намирахме занимания у дома. В момента на дневен ред са игрите тип "Не се сърди човече", наред с неизбежните конструктори.

4. Ако имам познания и ресурс - сама, знам, че ще е по-ефективно и приятно за него. Иначе бих предпочела някаква школа (примерно лятото беше на тенис, сега мисля да ходи на плуване, това не е точно обучение, но все пак)

5. Да, би ми се искало доколкото то има интерес. Ние сме програмисти, сина ми от малко над 2 годинки се справя чудесно с мишката и т.н., за да рисува, реди пъзели, играе разни игри в Интернет, обикаля света с Гугъл и т.н Това не са точно специални умения, вероятно повечето съвременни деца имат интерес в тази посока, но ние нямаме друго 

6. Какво са прави, какво са яли, добре ли са изкарали... Не коментирам негативното, освен в някои редки изключителни случаи. Изказвам задоволство от интересна игра, някое тяхно постижение там и т.н.

По-нататък - повече   

1. домашните работи, са за да се правят в къщи и да се следи до колко детето е научило материала, за съжаление много често поради работа и ангажименти свързани с изхранването на децата и поддръжката на семейството родителите нямат време да проверят детето и считат, че в училище "учителите са длъжни", но мисля, че е най - удачно независимо от проблемите родителя да намира време и начин да подпомогне детето си, да обсъди нещо интересно с него свързано с училищния материял по дадена дисциплина, да решат някоя задача заедно...
Домашното и официалното са взаимосвързани.  Ако правилно съм разбрала питането де. И на мен вече ми се затварят очите.

2. Мисля, че днешните деца са много по- информирани от някога, което  е предпоставка за възникване в по - ранна възраст на интереси и любопитство към заобикалящия ни свят, също така и е условие за пораждане на интерес децата ни да се учат в по - ранна възраст на буквите - например. Е, не твърдя че всяко дете иска да учи, но мисля, че е уместно ако то пита - ние да му обясним.
Значи и аз като Милена - смятам, че не самоцелно.
Сакън - да науча детето от по - рано, а само ако виждам, че от вътре му идва...тогава ще го уча с удоволствие.

3. Не мисля, че раздялата може да се компенсира със забавления или нещо материално. Просто времето което има родителя, колкото и оскъдно да му се струва то е хубаво да се отделя за децата и да бъдем искрени в отношенията си. Инак се създават и формират неправилни нагласи у децата, когато родителя компенсира "изкуствено". Децата имат свръхчувствителност и възприемчивост и усещат когато нещо не е наред. Така че, най - уместно е родителя да бъде себе си. Един родител при това работещ и тичащ понякога  и на две места със сигурност не би имал времето за детето си, но миговете на почивка и отмора е хубаво да ги изживяваме с децата си споделено и пълноценно радвайки се на мига да бъдем заедно с тях.

4. Ако знам например да свиря на инструмент бих отделила време за детето си, но не бих подценила ролята на учителя, така че по - скоро бих го записала на курс или школа.

5. При интерес от страна на детето - бих му показала, ако гледам цветя например...

6. Как е изкарало деня си и всичко свързано с неговите преживявания. Игри, срещи, изобщо опитвам се да го предразполагам защото вярвам, че общуването между родителя  и детето  е много важно.

1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"? - Този въпрос не ми е много ясен.
2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо? - Да, бих, ако разбера, че "поема". За четенето не можа да стане и до сега не мога да го накарам да чете, колкото на мен ми се иска. Но с удоволствие научи таблицата за умножение преди втори клас.
3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви? - Чувствам и ми се иска, но не е по задължение, а като чувство.
4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами? - Само ако прояви изключителен интерес. Сега ще го записвам на баскетбол, а преди първи клас е ходил на английски.
5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?) - Само ако пожелае и ме помоли. Помагала съм му с английския, математиката я учи бързо и с интерес. Математик съм и това ме радва, но не пресилвам нещата.
6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него? - Дали е слушал, как е минал денят. Обикновено отвън до шкафчетата има изложено от това, което са правили през деня(рисунки, апликации, разни книжки с които са ги занимавали) спираме се да ги разгледаме преди да тръгнем и той ми разказва как са ги направили. Не коментирам отношението си към градината в негово присъствие, независимо дали е положително или отрицателно.

Между другото моля автора на темата - обясни какво има предвид под "добър старт"?

 

Има деца които от по - ранна възраст научават буквите, а после не спадат към четящите подрастващи и обратно.
От малки смятат добре , а после дори не спадат към посредствените ученици.
Всичко е много индивидуално.
Децата не стават онова което ние искаме или си представяме, а най- често следват своя път на развитие. Нека не им пречим

/По - добре шивач, ама с мерак, отколкото дипломиран некадърник. /

А и според вас децата имат ли равен старт?

Всеки мери според аршина си. Нека не забравяме тази простичка истина.

Лека нощ, защото вече съвсем ми се доспа... 

Роден овчар, а станал велик музикант...
Роден в палат, а станал престъпник...
Живял бедно, но достойно.
Живял в разкош, но като мерзавец.
А всъщност и двамата биха могли да имат различет път...


Роден овчар в палата би имал по - голям шанс да докосне цигулка например.
А овчар в планината ще си свири на дървената свирка и дори няма да е чувал за цигулка.
Някога ...някога...някога...

Двамата имат ли еднакви стартове според вас?

Вики след 2 мес. ще навърши 3 год., но вече познава над 10-ина букви, сама ги казва, може да ги покаже в някоя дума, но не става дума за едно просто зазубрене.

И двамата работим, не бих казала, че усърдно се занимаваме с нея. Ходи на ясла. Мисля си, че просто е схватлива и много помни.

1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?

 - Ако има необходимост от това - да. Например изоставащо в училище дете заради интелектуални дефицити. Иначе и аз нещо не разбирам въпроса.

2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?

- Бих го научила на всичко, за което има желание и за което имам възможност. Мозъкът се развива толкова по-добре, колкото по-често се упражнява. Не съм привърженик на методиките, създаващи почти гении, но мисля , че има какво да се научи по въпроса от тук (на руски, но със сигурност има повече инфо на английски) http://www.kid.ru/rebenok/index.php

3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?

 - С ВНИМАНИЕ, поднесено под различна форма, според желанието на детето (игри, Мак Доналдс , четене на книжка, дори само внимателно изслушване на преживелиците понякога върши работа). Разбира се, без да се прекалява.

4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?

- А доколко е необходимо изобщо да се учи нещо, изискващо специално обучение в тази възраст?! Изключвайки случая музикално дете, когато се учи инструмент, не виждам смисъл от това.

5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)

- Това е безполезно, ако детето няма такива интереси. Пример: дъщерите на Илиана Раева не са гимнастички.

6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него?

-Вече нямам много ясен спомен, но стандартните въпроси: -Какво правихте днес? Имам словоохотливо дете, сама споделяше случките в градината, следваше коментар от моя страна кое е редно и кое не и защо. Опитвах се да видя ситуацията през нейните очи, а не съвсем като възрастен.

dinka , много съм съгласна с теб за "равния" старт. Съдбата също играе своята роля.
Добрият старт зависи до голяма степен и от увереността на детето , че МОЖЕ да се справи. Ето тук вече има думата родителя.

Ще се изкажа само по леко неясния първи въпрос за съчетанието на домашно и официално обучение в детските градини, защото аз си го изтълкувах в моя контекст и ми звучеше ясно.
Става въпрос например за следното: в понеделник учителката пъха в чантичките на децата по едно напечатано писъмце, с примерен текст: скъпи родители, тази седмица ще учим за формата "правоъгълник" и за жълтия цвят. Ако искате да участвате в обучението на детето си, можете да използвате следните идеи: покажете кои мебели във вашия дом са правоъгълни; накарайте детето да намери нещо жълто у дома или докато сте на разходка; песничката ни за тази седмица е за жълтоклюното патенце и можете да я пеете у дома, изпращам ви текста; по възможност пратете детето в четвъртък с жълта дрешка на училище, и т.н..
Надявам се, че Анда има предвид разни такива неща.

Много интересна тема, върху която често съм мислила.
Няма да пиша точен отговор на въпросите - просто ще ви разкажа за големия ми син, което донякъде ще отговори на втория въпрос и ще постави друг въпрос.
Винаги съм обичала да чета, книгите за мен са "свещени предмети", имам към тях много специално, почти любовно отношение. Сериозно - обичам ги
Започнах да чета на сина ми, когато беше много малък. От момента, в който се осъзна обаче, никога не е проявявал особен интерес към книгите. Той е невероятно активно, живо и любознателно дете. Любознателността му обаче е така да се каже сетивна - той иска да види, да пипне, да направи нещо и книгите просто не задържаха интереса му.
Извинявам се за термините, които използвам - определено не са точни, но не съм специалист в тази област и се опитвам просто да обясня нещата, така както ги чувствам...
Тръгнах рано на работа - той нямаше годинка. Работата ми е изключително ангажираща и натоварена. Което съчетано с почти пълната му липса на интерес към книгите, доведе до това, че четяхме заедно все по-рядко.
Много съм се упреквала за това, че не съм по-настоятелна. В четенето, в ученето на буквите. Че синът ми не може да чете, а е на цели, да кажем, пет години/при положение, че тогава аз съм чела цели книги/. В същото време едно гласче ми нашепваше да се вслушвам в него, да вярвам в това, че, когато му дойде времето и когато съзрее за това - четенето и книгите ще го заинтригуват.
Буквите знаеше отдавна. Научи ги между другото. Воден от естествено детско любопитство. Никога не сме сядали целенасочено да ги учим. Просто отговарях на въпросите му.
И след всичко това можете да си представите изненадата ми, когато преди година, установих, че той може да чете.
Просто се беше научил сам. Може би скоро в него ще се събуди интерес и към книгите. Поне се надявам...
И сега се питам как да подходя към другото си дете. Дали е по-правилно целенасочено да се опитвам да го "образовам" в определена област или да поема по по-лесния път, в който да чакам вродената му жажда за знания да го подтикне към тази област и аз просто да го подпомогна...
Питам се дали големият ми син ще бъде добър ученик, дали това, че не сме чели кой знае колко заедно ще бъде за него някаква пречка...
Такива разни въпроси ми се въртят в главата...

Не си поставям цели:)
Говорим си за всякакви неща с Елина. Когато видя, че има интерес към нещо и давам повече информация за него.
Не че чуствам длъжна да компенсирам "раздялата", занимавам се с нея защото ми е приятно.
Въпрос на предпочитание е това, че и давам "истински" играчки и информация. Често пъти аз уча заедно с нея. На мен ми е по-интересно, когато правим "открития" всеки ден (като това, че всеки човек гълта по един литър сополи ежедневно) отколкото да четем една книжка сто пъти, а мисля че и на нея.

Не искам да я правя отличничка целенасочено.
Искам да събудя интерсът и към света, да се научи да задава въпроси и да търси отговори сама.
В каква насока ще използва това - тя ще си реши след време.

Ако видя, че има определен интерес в някаква насока и търси повече информация отколкото мога да и дам аз или градината - да, бих я записала на курс някъде.

Ама вие сериозно ли?  Един ползва Гугъл на 2 годинки, друг чете на 3....
Уфффф то мойто горкото явно ще си е тъпичко кат' майка си 


Сега на темата:

Не разбирам какво означава "въпреки това". Като си седя по цял ден в къщи и се занимавам само с детето не мисля, че ще му дам нещо повече, от колкото ако ходи на градина, дори напротив. Причините поради, които съм категорично "ЗА"градината са много и ще стане дълго да ги излагам тук.

1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?
Да може! "Официалното" обучение е унифицирано, а аз мога или поне би трябвало да мога да следя индивидуалните особености на моето дете и да му помагам да развива своите уникални дарби.
2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?
Твърдо НЕ Ако прояви интерес - ще й покажа буквите, но да седна да я уча да чете -НЕ. Не виждам смисъл да я уча да чете на 4 например, като може това "обучение" да почака до 1-ви клас. Цял живот ще има да чете... и не е важно да може, а е важно дали и какво ще чете, а това не зависи от това колко рано се научава
3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?
Пак НЕ! Чак пък "раздяла" Не смятам че ходенето на ясла и градина е нещо толкова драматично. За мен е напълно нормален процес. Много по-неестесвено ми се вижда бабите да се занимават с детето или дори аз самата. При всеки удобен случай съм с нея и се забавляваме заедно, но не от угризения, а защото мисля, че е нормално в свободното си време да съм с дъщеря си.
4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?
цитирам, защото по-точно не мога да го кажа:
5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)
Ооооооо да! Смятам за напълно есествено да насочвам детето ми да рисува, но не защото държа да стане художник, а защото аз и съпруга ми, като художници разбираме напълно смисъла и значението на обучението по рисуване (надълго се обяснявах в една друга тема на Анда)... Педагогиката ми куца, но колкото мога...
6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него?
Е, тя засега е на ясла и на 2 годинки не се сещам какво мога да я питам. Единствено я питах "какви песнички пеете с дечицата"...само това ми дойде на акъла и не защото много ме интересува, а по скоро за да я провокирам да "разказва"....но вече не се налага...тя сама си обяснява ....само не мога да разбера к'ва е тая песничка за липката

1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?
Не виждам причина да не може. Ние му даваме допълнителна информация, която не е получил или няма как да получи в "официалната" институция.

2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?
Не и насила. Няма 6 г., а може да чете (срича), но само защото сам проявява интерес - ние само му помагаме с обяснения, когато се налага. А на него му е интересно сам да си чете от детските списания.

3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?
Не. Смятам, че получава достатъчно внимание и обич през времето, когато сме заедно.

4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?
Ако той не иска, не бих го пратила против волята му. Ако сам прояви желание към нещо, на което ние не можем/няма как/ да го научим, бих избрала школа.

5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)
Не. Ако то поиска след време, ще се научи.

6. Какво го питате, когато го вземате от градина?
Какво за правили, какво са яли, с кого е играл, на какво са играли, каква приказка са им пуснали преди сън, случило ли се е нещо интересно.
Как коментирате градината пред него?
Тук не ми е много ясно какво точно искате да разберете? Самата градина няма как да я коментирам... Обсъждаме случки от деня и поведението на участниците в тях.

О, нееее, далеч не ползва Гугъл  Просто обикаля с мишката из света с Google Earth и покрай това пита за океани, континенти. Но не винаги, а и много неща забравя, явно не му правят достатъчно впечатление.
И както писах в една друга тема вчера, това не го прави "по-умен" от други деца, по-скоро развива различни интереси. Дъщеря ми примерно изобщо и не поглежда компютъра, даже филмче не може да гледа повече от 10 мин. Пък това не я прави "тъпа", просто различна от сина ми 

1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?
Според мен не само, че може, но и по-принцип се допълват. Трябва, обаче, да призная, че при нас "домашното" обучение е в повечето случаи нецеленасочено - Лили тръгна на 2 г. и 4 мес. на градина и от тогава не съм сядала да я уча на песнички, стихчета и др. подобни неща, напротив - тя учи мен. В къщи научи цветовете, цифрите до 9, научи се да реди пъзели и др. такива. Всичко това стана някак от самосебе си - купих й книжки за оцветяване и започнах да оцветявам - човката на пилето е червена, перата ще направим жълти и в един момент детето започна да ми подава фулмайстрите като ги назоваваше по цвят. Това имам предвид като казвам, че нашето домашно обучение е нецеленасочено.
2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?
Преди време бих отговорила с НЕ. Сега наблюдавам развитието на детето си и ако видя, че тя има желание и възможности - ДА. Както казах по-нагоре засега при нас всичко е нецеленасочено, но ако утре детето ми ми каже: "Мамо, научи ме да чета!" и аз видя, че тя познава буквите, ще го направя.
3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?
Не, чак да свръхкомпенсирам не, но понякога се усещам, че тайно завиждам на госпожите, че са цял ден с нея, а за мен остава само вечерта и уикендите. Затова пък се опитвам да я взема колкото се може по-рано от градина. Нещата, които правим заедно ги правим заради удоволствието, което изпитваме, а не за компенсация.
4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?
Ако мога да я науча сама - бих я учила, ако не, а видя, че детето има данни и желания - на уроци.
5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)
Да, искам, но това зависи и от нея. Ако тя няма желание, не бих я насилвала.
6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него?
Рядко я питам, защото тя е толкова приказлива, че още докато ме види и започва да разказва как е минал денят й, на какво са играли, какво са учили и др. Коментари за градината и персонала пред нея не правя (аз по принцип не правя, де)

1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?
Да, може.

2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?
Синът ми се научи да чете, когато беше на 4 г, братовчетка му се упражнявала и му обяснила и на него, разбрах го от учителката в детската градина!   Сега вече на 8г не е толкова заинтригуван от книгите (за наш ужас), иска да рита топка!    Ако забележа у него някакъв по-задълбочен  интерес към нещо, бих изпреварила системата с обяснения, не зависимо дали се припокриват с нея или не. Дъщеря ми сега е на 2г, до като играе с брат си е научила да брои до 6 и червения цвят, не бих я насилвала да научава нещо "преди да и е дошло времето".

3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?
Не, не се чувствам длъжна. Забавленията ни са разходки и различни игри.

4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?
Бих ги учила сама, само ако реално преценя че мога да го направя по-добре от учител. Иначе не би имало смисъл.

5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)
Да, много искам, но за сега няма проява на интерес от страна на Жоро, сестра му проявява по-голям интерес въпреки възрастта си.

6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него?
Питам как е минал денят му в училище, какво се е случило, с какво са се занимавали. Обсъждаме всичко, което е решил да сподели, включително и как се правят бебета!  Ако съм недоволна от неговото поведение , естествено отделям време за разговор с много примери. Единствения коментар за училищет от моя страна пред него , е че това е ужасно важна част от неговия живот, не само заради математиката! 
Въпросите след детската градина са "Пяхте ли песнички днес", "Рисувахте ли днес", отговорите са кратки "да" или "не". 

Аз съм с единия крак в темата, защото Самуил ходи на градина до обяд. До обяд са и заниманията в градината, обикновено след обяд играят, гледат филмчета (което никак не ми харесва) и имат свободно избираеми разни, на които не съм го записала.

1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?
Даже е задължително. Не съм привърженик на нашата образователна система.

2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?
Ами то вече е задължително да е научено да чете преди първи клас (така разбрах). Бих искала, специално за четенето. Само че той е много разсеян и си мисля, че ще се научи да чете по-късно от останалите деца, точно като мен.

3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?
За трите часа, които изтърпява в градината, няма да го компенсирам.

4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?
Зависи какво иска той. Ако е в рамките на моите възможности, аз бих го учила, ако не е - на уроци.

5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)
Ами той фантазира с пълна сила.  Няма какво да го уча. 

6. Какво го питате, когато го вземате от градина?
Забавно ли е било, какво е научил.

7. Как коментирате градината пред него?
Опитвам се да го накарам да я хареса (защото на него не му харесва в градината,скучно му било).

моите отговори са валидни само за този етап... и не покриват всички въпроси.

1. Да, привърженик съм на комбинацията между домашно и училищно обучение. Домашното ти показва как да учиш извън институцията, как да ползваш домашната библиотека, как да следваш интересите си... това в по-късна възраст, на първо място е много забавно и естествено.
Училищното внася социалния елемент, а и предлага на детето възможността да сравни и изпита много области и много подходи.
2. Бих, поне за някои неща. Предпочитам да се научи да чете по забавен и лесен за нея начин, отколкото по задължение. Не е скучно да учиш в училище нещо, което вече знаеш - напротив, според мен вдъхва известна сигурност на децата и им помага по-лесно да преодолеят факта, че други неща са им по-трудни.
3. Имах предвид забавления от рода на "Софияленд" и детските центрове... моят отговор е не, но по някакъв начин за едномесечния ми опит с ДГ все ми идваше да й купувам някакво подаръче за вземането от градина. Може би е неправилно.
4. този въпрос за мен е свързан със следващия - сред моите познати (от предишното поколение) се ширеше представата, че човек не може да научи детето си на това, от което разбира, а трябва да го прати на уроци. Примерно много филолози не учат децата си на езика, а ги пращат по алианси и други курсове. Баща ми винаги се е справял блестящо с математиката, обаче брат ми ходеше на уроци по този предмет.
На мен ми се вижда безсмислено, не вярвам в теорията, че родителят няма достатъчно дистанция, за да бъде учител. Вече съм я научила на жабешкия седеж, продължавам нататък 

за последните два въпроса нямаме голям опит, общо взето питам какво са правили и с кои деца е играла... но не се сещам за подробни въпроси, затова и питах вас, да открадна идеи. ((


еремита, "въпреки това" беше по повод на другата тема... "Защо децата ни малко успяват" - там общо взето е цитирана статия, според чийто автор една от причините е в пращането по ясли и градини (грубо е обяснението, моля за извинение). Аз не подкрепям този възглед, просто го вземам под внимание.

1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?
Разбира се... "Официалното" е твърде унифицирано, а Маргарита, все пак, ще има свои потребности и интереси, различни от задължителните.
2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?
Да, ще я науча. Мисля, че тя трябва да чете например преди училище. Аз лично чета от 4-годишна и ще се постарая и при нея да е така. Мисля, че е излишно да обяснявам причините за това свое желание...
3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?
Не, не се чувствам дължна. Ще се забавляваме при всеки удобен случай, но не мисля, че има за какво да я компенсирам.
4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?
Много интересен въпрос... Мисля, че би ми доставяло удоволствие да я уча сама - да четем, рисуваме заедно... Нещата, които не умея, а тя харесва, естествено, бих и осигурила чрез учител или курс.
5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)
Много бих се радвала, ако Маргарита желае да свири на пиано, като мен. Ще свиря с нея с удоволствие, но бих я записала на уроци задължително. Същото се отнася до подготовката й по езици - ще ми интересно да учим или говорим двете, но съм "за" професионалното обучение...
6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него?
Още не ходи на градина, предстои й след 2 седмици да започне да ходи на ясла. Бих я питала как прекарва, дали й е интересно, доволна ли е, липсва ли й нещо...

1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?

Да, определено може. Помага доста според мен. При малките деца ученето става най-лесно чрез игри и ... аз си уча детето на разни неща.

2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?

Да бих, самата аз можех да чета, пиша и броя преди първи клас благодарение на баба ми. Помогна ми доста в последствие. Даже и в езиковата гимназия като влязох бях предварително подготвена - бях минала учебниците за подготвителния клас вече, но не ми беше скучно. Учителката ни намираше доста забавления извън него.

3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?

Не (след обяснението, което си дала). Това, което правя е след ясли да сме заедно през цялото време и да играем, да му обръщам внимание докато заспи.

4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?

Ако мога да помогна - ще се отзова без да го пращам на уроци. Помагах на съседските деца по химия, пък на своето да не помогна  .

5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)

Ако прояви интерес - да.

6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него?

Опитвам се да представя яслите в най-добрата им светлина, че там е забавно, има приятелчета и т.н. Малко споделя все още - не говори много добре. Сега ще видим като тръгне отново. Обикновено разпитвам госпожите как е минал денят, че малкият още няма как да си каже .

1. Би трябвало. Мисля, че човек научава как и защо въобще да учи у дома.
2. Повтарям повечето отговори - не на всяка цена,  само при интерес, не бих казала 'я зарежи буквите и бягай при куклите' и по скоро бих провокирала и поддържала  интереса.
3. Не смятам, че ходенето на градина я ощетява и не се налага да преигравам.
4. Уча я на всичко което знам и според възрастта. Боже, що имам предвид само Сиси не знам.
Георги не е ходил на уроци по математика в 7ми клас например, преди кандидатстването, аз не съм математичка но пък и математиката за 7ми клас не може да ми се опре, а и си бях у дома заради бебето.
5. Електроинженер първо и после счетоводител ... на какво да ги науча? Вчера Георги си връзва тук някакви неонови светлини та го надзиравах.
6. В яслата направо я разпитвах. Какво яде за закуска, с какво си игра и т.н. така докато се убедих, че паметта и е добра.
Сега въпросите са ' Научи ли нещо ново днес?  Вкусна  ли беше храната? Весело ли беше, смяхте ли се, искаш ли да ми разкажеш, как се почувства в едикоя си ситуация, защо...
Тя харесва градината и почти винаги ходи с желание.

Ето следните въпроси оставям за дискусия -
1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?

Да, обучение/възпитание и т.н. са постоянни процеси.

2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?

Малко ми е трудно да отговоря, защото тук ги учат много рано, например да четат. Калина е на 3.5г и почти чете (отчасти и заради усилията на мъжа ми). Ако видя че нещо й се удава лесно и проявява любознателност: да; но не мога да дам конкретен пример, просто защото засега виждам, че ги учат на много повече неща, отколкото на мен ми се струва необходимо. Калина ходи в Монтесори училище, и като им гледам проектите, ми става смешно: например палеозойски ери (и други, на които не знам името, и животните през тях); миналата седмица ми донесе картинка на сърце с обяснения как изпомпвало кръвта и клапите му и бла-бла, и разни такива амбициозни неща, които ме озадачават.

3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?

Не, чувството за вина е лош учител, неприятни ми са истерично-военизираните-и до косъм разграфени програми за 101 урока. Гледам какво й харесва, какво я интересува и какво й е приятно да прави, ама не се самобичувам, че работя, нито пък смятам, че ако седя в къщи ще съм задължително по-добра майка на децата си.

4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?

Засега не. Е, ходим на плуване чат-пат, но аз това не го броя. Гледам какво я влече: засега обича да рисува и рисува удивително добре, и заедно се занимаваме, за кеф.

5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)

 Сакън, не. Аз съм юрист; не свиря на пиано, цветята ги моря, а също и без португалски засега преживявам.

6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него?

Какво правихте, с кой си игра, какво ти хареса най-много днес, какво ти каза учителката, хареса ли ти деня.

Тъй като моите отговори не са твърди, а хипотетични, ще ги изложа утре.

[/quote]

Погледнах сега чак откъде се е породила тази тема, и какво да видя: едно леееко разделение на лагери в темата на Деметра: аз преброих три лагера значи: на (1) Майката-Светица и великомъченица, която седи в къщи; (2) Лошите Майки, които работят (и на пастора тези женоря хич не му се нравят) и (3) постигналите златна среда и пълна нирвана, Работещите от Къщи.
Значи тука е тема за Лошите. Ще я следя с интерес (бидейки една от тях).

1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?
  Според мен е задължително, дори смятам, че домашното обучение трябва да е много по-подробно от официалното.

2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?
 Да, като под обучението, разбирам запознаването на децата с различни сфери не визирам само четенето, писането и смятането, ограничавам се единствено до нещата, които наистина ги вълнуват, но пък съм изчерпателна и определено изпреварвам "официалното обучение". Не , не бих го научила/ не я научих да чете преди първи клас, на Димана не й беше интересно, цялата работа с буквите, за това нея научих, сега Момчил има една година до първи клас, ако му е интересно, ще ме потърси да го науча за мен това не е особен признак на интелигентност и не ми е самоцел
3. Чувствате ли се длъжни да свръх компенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?
 Не.
4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?
  Щом става въпрос за градина, бих ги въвеждала сама, като по пораснат малко повече -на уроци, имам си списък за Димана
5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)
 Не, много по-очарователно ми е да открия техните специални умения, всъщност вече съм открила няколко и на двамата, те още не знаят, но аз съм до тях и ги дебна 
6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него?

 Димана я питах, ли питах- как е изкарала градина и тя все- Добре,  Момчил е дрънкало=на клюкарка и снася пресни новини от какво са яли, до кой с кой се е скарал  . Не съм имала никакви проблеми с адаптацията и двамата винаги са ходили на градина с желание и никога не са отказвали да ходят, което ме изненада, защото аз навремето ходех на сила.

1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?
Задължително. Особено като се има предвид, че в някои детски градини базата е много бедна, смятам че домашната обстановка предлага също не малко възможности за учене и придобиване на всякакъв опит. Като започнем от пъзели, кубчета...правене на баница с мама и компания на тати докато оправя жички, болтчета и т.н. Освен това, както всички преди мен са написали, в детските градини и училища програмата е усредена и унифицирана. В повечето случаи при съставянето на учебните програми се отбелязва минимума, който е желателно да бъде усвоен, така че отново на родителя се пада честта да се погрижи за детето си.
Но задължително "домашното обучение" трябва да бъде интересно, атрактивно и забавно за детето, иначе се обезсмисля и може да навреди (да се развие негативизъм към ученето), отколкото да помогне. За това, който не го умее или да не се захваща или да пита, чете и гледа другите. 


2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?

Тука ми е малко болна тема. В смисъл, че още нямам ясна собствена концепция, но си мисля доста по този въпрос. Винаги съм смятала, че е добре за детето да отиде на училище "подплатено". Смятах, че Крис в предучилищна ще се справя добре със сричкуването и дори четенето. Да, но до тогава имаме 4 години, а виждам, че доста от мамите - Анда например вече са започнали да ограмотяват децата си. Аз не искам детето ми да изостава от връстниците си и след като и други майки на деца набори ми казват, че смятат да започнат активно учене на букви  , аз изпаднах в леко двоумение. За сега съм решила да изчакам да навърши три и ще преценя как е настроен и какво можем да постигнем. Малко ме плаши големия приток на информация в детския ум, особено информация, която изисква анализиране и синтезиране като четенето.  Обясних го невероятно, но самата аз още се чудя какво да правя и как да намеря баланса, за да не натоваря детето. Докато обаче се чудя, вече купих един комплект букви и обмислям методиката по която да започна да го обучавам 


3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?

Не, но забавления от този род по принцип се опитваме да осигуряваме поне веднъж в месеца, а сега зимата сигурно и по-често като включим киното и детския театър.


4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?

Уроците са си уроци. Там децата имат възможност да се съберат със себеподобни, да сравнят нивото си и да се научат да бъдат конкурентно способни. За ранната детска възраст уроците за мен трябва да са колективни - т.е. курсове, иначе е прекалено скучно. Ако детето ми имаше говорен проблем, щях да го пратя при колега да работи с него, а аз щях да оказвам помощ в къщи.

5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)

На моите не, но виж баща му има на какво да го научи - барабани, рисуване, каменоделство и скулптура 


6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него? Доста ни е горчив опита от ходенето за един месец в старта детска. Сега от 15 тръгва пак и съм много обнадеждена. Ще пътуваме доста с автобус, което си е чудесна възможност за дисекция на деня 

Много интересна тема  .

Отговарям с поправката, че аз много повече "бих", стига да можех. Често просто физически не смогвам и някакси лесно се отказвам, като, естествено, намирам начин да се аргументирам добре пред себе си.

1. Може. Стига да има смисъл. И стига да имаш възможност и умения за това. Има неща, които навремето се опитвах да правим с Наталия, да я науча аз. С някои успявах, с едно-две се провалих. Просто не съм професионален педагог, а може би и не проявих достатъчно упорство. Точно тези неща тя усвои буквално за дни в ДГ. Стана ми интересно как са го постигнали и се оказа, че аз посмъртно не бих го направила така, а това е бил идеалният начин за детето да се научи. Другото е, че те в ДГ учат доста неща. Много от тях на мен дори през ума не са ми минали като идеи. Аз се стремя да им покажа това, което със сигурност не могат да им покажат в ДГ.

2. Не знам дали бих правила "изпреварващо" обучение. С едното ми дете правих. Тя можеше да чете преди първи клас и да смята. Общо взето, това, което учеха в първи клас тя го знаеше предварително. Но не виждам смисъл това да се прави заради принципа просто. Тя така тръгна, аз просто я "следвах" без особени усилия. Просто детето беше готово и аз му предоставих възможност да върви в своя ритъм. Със синът ми не е така. Не смятам да го натискам и подбутвам засега. На неговата възраст сестра му четеше и смяташе отдавна. Той не иска и не иска. Други неща го вълнуват, знае и се интересува от съсвсем различни работи и по-скоро бих работила с него в тази насока, отколкото да се занимавам със смятане примерно. В ДГ ще го научат да смята, а аз ще го занимавам с това, което му е интересно в екстра.
Та си зависи от детето с две думи казано.

3. Чак длъжна не се чувствам, по-скоро аз имам нужда да съм с тях и да им предоставя цялото си време. То е компенсация повече за моите пропуснати ползи, отколкото за техните. Поне така виждам аз нещата. Уикендите задължително съм с тях и се стремя да ги водя насам-натам, да се помотаем заедно, да си сготвим тримата нещо любимо, да се поглезим с някоя покупка и така...

4. И двете. На някои неща ги уча аз. За някои занимания го изпращам при професионалист, а аз помагам. Второто като че ли по ми допада. Аз нямам време и необходимото търпение да бъда достатъчно настоятелна, взискателна и толерантна. Но ако имат нужда от помощ - винаги съм насреща. За съжаление повече с Наталка. Нейните занимания са ми познати, напълно във възможностите ми и я усещам много добре. За брат й не мога да кажа същото. Той е доста особен, баща му също не успява да е в синхрон с него.

5. Искам, но пак ще се повторя с 4. Тя се занимава със спорт, който аз съм практикувала. Но си я тренира треньор. Не бих я бутала натам, ако тя нямаше качества обаче. Даже бих казала, че нейните треньори подбутват мен, за да не се отказвам да я водя и да й помагам. Ако не бяха те, сигурно щях да се предам последната година. Преподавала съм, работя с ученици /вече все по-рядко слава богу/, но с моите деца не знам дали бих се навила. Понякога сядам и показвам на Наталка това-онова, но когато стане в подходяща възраст /според мен/ и искам тя сериозно да се учи в моята област мисля да я дам на колегите. Не знам защо, просто така смятам. А съм пристрастна - първо, много взискателна и сурова - второ. По-лесно и приятно ще й е с колегите. Имам чувството, че ще й дават повече "въздух". За Крисо ще видим.

6. Наталия я питах "нормалните" неща. Как мина, хубаво ли беше, какво ядохте, какво писахте и т.н. Крисо не се налага изобщо да гопитам. Той започва веднага да разказва /неверочтни ситуации описва, аз не бих се сетила да питам подобни неща изобщо/, говори, говори, говори. Никога не съм го питала "с кой игра днес, какво ядохте, ти спа ли". Просто не го докарваме дотам, а и той не би ми отговорил.  Каквото и да го попиташ, той говори своите си неща, това, което той иска да сподели и което вълнува него. Ако искаш да влезеш в диалог, просто влизаш в неговия свят и се включваш на неговата вълна. Иначе няма комуникация, освен ако не упражниш натиск.

Моля да не се взема майчинския мързел да чета до откат като нещо повече от това, което е 
Нашите навремето така си бяха решили проблема с постоянното "чети ми" и аз вземам поука. Иначе съм абсолютно наясно, че не е задължително.

Анда, както и друг път съм ти казвала, ти си ми "пътеводна звезда"  . Внимателно чета всичко, което пишеш за заниманията ви с Ането, защото усещам, че от време на време трябва да си бия камшика, че малко съм от неамбициозните родители.
Предпочитам да съм си сверила часовника отрано.

1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?  Да, може и трябва. И не толкова, защото едното е недостатъчно, а за да се развият индивидуалните качества на детето, за които само "официалното образование" не е достатъчно. Навремето така майка ми усети любовта ми към историята и мога да кажа, че съм изчела страхотно много неща(насърчена от нея и баща ми) и ми е било много приятно от факта, че знам хиляди неща, които никой от връстниците ми и до ден днешен не знае.
2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?За някои неща - да, а за някои  - не. Щерката сега е в предучилищна и покрива стандартите за първи клас(майка ми е учител и помогна в това отношение). Чете, смята и т.н. - добре се чувства. Всъщност не можах да се сетя за кои неща не бих правила "изпреварващо обучение", но със сигурност има такива.
3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?
Не, не се чувствам длъжна да компенсирам. Децата трябва да знаят, че си има и задължителни неща и отговорности и не искам да "купувам" тяхното поведение и отношение. Т.е. отиваме да се забавляваме, защото искаме да ни е весело и приятно, а не защото "Ето ти си ходил цяла седмица на градина и си бил послушен(примерно) хайде сега ще ходим еди къде си".  
4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?Нямам особен добър подход към обучението(желание имам, но усещам, че не е много успешно и не знам защо). Затова бих пращала на уроци, курсове за да има ефективно и адекватно обучение.
5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само.Да, ако проявява интерес. Майка ми свиреше на акордеон и пиано и всички й се молехме да ни научи, но тя не пожела(и до сега не мога да разбера защо).
6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него?   Всичко питам!(гледам да не ставам досадна, но сигурно на моменти й писва).
Категорично избягвам да коментирам пред нея градината, госпожата, директорката и подобни. Това съм го заимствала от родителите си(смятам доста положително качество) - никога не коментираха пред нас родителски срещи, родители, съученици. Сигурно аз бях единствената в класа, която не знаеше на кой родителите са разведени, на кой къде работят родителите,на кой брат му еди какво , на кой сестра му еди какво си. И мисля, че вследствие на това имах много добри отношения(непредубедени) със съучениците си. Говоря за малките класове, където децата се влияят много от отношението на родителите си - от сорта "знаеш ли на този каква е майка му или баща му"

1. Не само може, ами за мен е абсолютно наложително, при настоящата образователна система. Информацията в "официалното" образование започва да се поднася по толкова усложнен начин, че е задължително нещата да се обясняват и обсъждат (къде предварително, къде следварително) и в къщи. А и в училище по-трудно могат да обърнат внимание на индивидуалното темпо и потребности на детето.

2. Допреди една година бих казала "не и ако детето не показва желание и наклонност". Сега май обърнах ръкавицата. Дъщеря ми умира за всякакви книжки (то и ние с баща й сме така ) - купува си (ако има нейни пари), муфти нас или бабите, разглежда ги и разказва историите в тях на играчките си или на приятелчета, но няма абсолютно никакво желание да чете, пише или смята. Все си намира някой да й прочете новата книжка - около нея (главно) дами на възраст бол и комуникацията не винаги е на ниво - кой не чул, кой не разбрал, кой забравил... В същото време е по-скоро ленивичка и "приятно разсеяна",все гледа да се стече по линията на най-малкото съпротивление и ако не успее да направи нещо от раз, се вкисва и го отписва изобщо. Предучилищната подготовка не й подейства изобщо, затова от пролетта кара ускорен курс в "дядово училище" - свекър ми, когото засега сравнително най-малко успява да изманипулира, попреглежда с нея материала за първи клас. Давам си сметка, че той е в състояние да постигне с нея тази дисциплина и организация, която ние с баща й не успяваме (и двамата работим до късно, понякога доработваме в почивните дни) и се надявам поне в първи клас да се чувства достатъчно уверена в материята, че да не се предаде още в първите месеци.

3. Опитваме се да компенсираме времето, в което не сме заедно, да. Но начина, по който го правим, трябва да има смисъл и за трима ни, не да натоварва родителя за сметка на забавлението на детето. Ходим по музеи, на кино, правим пикници на крепостната стена в Стария град или на Бунарджика. И в "София ленд" ходим, ама не съвсем заради малката . При планирането по-скоро се опитваме да направим достъпни за нея нашите "интересни" места.

4. Откровено казано, трудно бих намерила време да я подготвям по нещо специализирано. А и опитът ми показва, че не съм подходяща за педагог в начален етап. Да й помагам-да.

5. Много, много болен въпрос! Знам португалски  . И френски знам. Дъщеря ми обаче не знае. И ако ги научи, едва ли ще е благодарение на мен (освен за финансите, де...)

6. За градината питах каквото се сетя - какво учихте, с кого играхте, кое ти хареса най-много...Градината коментирах само положително, ако нещо й е криво, се опитвам да й посоча и други гледни точки.   

1. Донякъде. Смятам, че в ДГ учи достатъчно и качествено и съответно няблягам на нещата, които не са застъпени в програмата.
2. Не. Бих го научила на нещо друго, което няма да учи в училище. Когато започне да го учи, бих контролирала и при нужда подпомагала.
3.  Не, но на практика май го правя. Опитвам се поне забавленията да не са от материално естество, а по-сокро да са под формата на отделено внимание - разговори, разходки на интересни места, игри, четене...
4. На уроци. Но и аз не блестя в никоя област.
5. Да. Нямам специални умения, но се увличам от биология и медицина. Опитвам се да й го предам под формата на разтговори, четене на книги и енциклопедии, разходки в зуто. Горе-долу рисувам и често го правим заедно.
6. Ами не се налага да питам. Тя веднага започва да говори, а за мен остава само да се вживея и да задавам адекватни въпроси. Тя и аз харесваме градината и често си говорим за нея, но ако в бъдеще ми се стори, че има нещо нередно, не бих коментирам пред нея, а само ще разпитвам, за да разбера реалното положение.

Гаргамела, за детето ти не знам, но защо не учиш съфорумки на португалски... или на френски, ще се заформи по-голяма група 

Аaaa aха! Ясно! Едва сега метнах едно око на първите две странички от тази тема. Голяма тъпотия (разсъжденията на пастора де), но нищо чудно...

пп.: Това ми напомни на един плакат (по-скоро черно-бяла принтерска разпечатка), лепната на един уличен стълб и която всяка сутрин ми се "лепва" за погледа, на която с огромни черни букви пише:  "Мормоните за кризата в морала"...представям си колко морални неща мога да науча от мормоните ...и направо си умирам някой пастор да разсъждава за това, как ако не се моткам по цял ден пред детето си по пеньоар и с тенджера в ръка, ще погубя безвъзвратно връзката с него ... Айде холан! (както са казали холандците)

Както писах, за педагог на начален етап не ставам (изпробвано), въпреки че имам кетап. Да помагам на някой да се упражнява-да, но да го уча - нямам търпение и подход.

Ще се развият бе  Моя цветовете не познава, пък какво остава за буквите и цифрите. Но знае, че като е с мама сме двама, а като е с мама и тати сме трима....май мога да кажа, че може да брои до три и то осъзнато ...... на игра започнахме с количките, които са в гаража....сега пробвам тоя метод за цветовете, има желание.

По т.1 - Да. Имам идеята да му покажа практическото приложение на това, което учи. И така да му стане интересно.
По т. 2 - Не. Ако прояви интерес ще се отзова.
По т. 3 - Не. Целта ми е да прекарваме спокойно времето заедно (щото на моменти изтрещявам)
По т. 4 - На уроци. Не ставам за преподавател, виж, ако татко му намери време, може много работи да го научи......тук май се припокриват нещата с първа точка.
По т. 5 - Пак е вързано с 1 и 4......пускаш мухи, пък където клъвне 
По т. 6 - Сега се уча. След почивка два месеца и два дни ходене с ОГРОМНО нежелание и ревове ми заяви със злобен тон, че ще счупи главите на гопожите...ще се качи на покрива и ще скочи и ще им счупи главите 
Днес (даже за мое учудване) отиде без рев, тръшкане и дърпане....
И понеже след месец ще излизам в болничен за раждане мисля да мине на половин ден или да го спра.....та каквото сабя покаже.

Четох и предната тема, следя с интерес и тази.
1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?  Не само, че може, но е необходимо, за да се развият индивидуалните качества на детето.
2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо? По специално за първи клас, бих искала да има предварителна подготовка, например да знае да чете, да смята, да пише буквите, за да се чувства уверена в себе си, да не се стресира, да не се отказва при трудности. Какво означава "ако проявява интерес", ами ако не проявява, това означава ли, че трябва да я оставя ненаучена? Стремя се да пораждам интереса, не я насилвам, но все гледам да играем на нещо тематично, да смятаме по време на играта например.
3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви? Това, че тя ходи на градина, а аз и татко и на работа, не го приемам като нещо необичайно, което после трябва да компенсирам. По скоро се стремя като сме заедно да се забавляваме, да си говорим, да ходим на места, където ще ни е интересно.
4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?
За момента на уроци не ходим, занимава се със спорт, аз я заведох в залата, аз избрах спорта по моя преценка, на нея и хареса, треньорката също я хареса, сега ходи с желание. За по-нататък бих я пратила на уроци, аз ще помагам.
5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)
По скоро уменията ми са свързани с професията ми.
6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него? Тя е толкова словоохотлива, че почти не ми се налага да я питам, говорим си за всичко, свързано с градината, негативни неща за градината не говоря, стремя се да види позитивното.

Моята дъщеря е много малка, затова няма да се включвам по въпросите, не че нямам мнение 

Алиса ме накара да се размисля (как на 3.5г им обясняват за сърдечните камери и клапите) - точно това е проработило чудесно за съпругът ми. Леля му е учителка по физика, когато той се е родил, тя е била неженена и по-свободна, и доста се е занимавала с него - обяснявала му е с думи прости всеки един процес, за който той се е сетил да пита - за облаците, за двигателите, за дъжда, и т.н.

Той твърди, че на момента нищо не е разбирал (трябва да е бил на 3-4-5), но е бил запленен от тези истории, и ги е запомнял дума по дума. Казва, че след време - в друга ситуация, когато стане въпрос за гръмотевици (например), си е спомнял веднага - и всичко се е намествало, ясно и логично. Досега си спомня как му е показвала неща (със запалена свещ и парченце хартия, което се издига от по-топлия въздух - за да обясни вятър).

Онзи ден ги намирам да стоят с Мариана (18 месеца) и да гледат съсредоточено едно листо (тук си е есен), и той да и обяснява за хлорофила и как тези клетки били от малкото видими с просто око. Определено и е рано, де, пак ще я разказваме тази история.

Но той не може да общува с нея като с бебе (аз съм лошата работеща майка ; той я гледа от 5 месеца до 1.5г, когато намерихме детегледач).

Ето следните въпроси оставям за дискусия -
1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?
Не само може, но и трябва. Такива са моите убеждения и намерения (колкото и да е рано, след като дъщеря ми е на 1г10м)
2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?
Бих предприела онова обучение (развитие), което отговаря на потенциала на детето. Ако не му се чете - никакво четене.
3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?
Не, не чувствам такова задължение. Даже напротив. Е, това го изпитвам и сега, понеже я виждам един ден седмично. Стремя се повече да отделяме време за развиващи занимания, а не развлечения.

4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?
Зависи, дали мога аз да я науча. Както наблюдавам, има чувство за ритъм и музикалност, които ние не притежаваме. Ако поиска да има музикални занимания, ще трябва да е нещо извън семейството.
5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)
Не, не искам. Най-важното за мен е тя да иска, аз само помагам.
6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него?
Не е на градина, но след 6 дневна раздяла питам: Какво е правила и какво е научила. Също във варианти, какво е видяла, какво е яла къде е ходила... такива неща.