Злоядо детенце-как се справяте?

Предлагам разнообразна храна, но никога не я насилвам да яде 

Не мога да се справя, но и аз като Нати не го насилвам да яде - когато и колкото иска и това е...Иначе става по- зле, в началото го гонех и залъгвах и той съвсем отказваше...Педиатърката на моя приятелка я "успокоила", че това продължавало до 1ви клас

Гладът му е майката, не насилвай.
Едно такова злоядо имах, а след първи клас и досега не мога да го спра да се тъпче, обира всичко по масата, а преди му се молех...

Ох, това е много голям проблем и за нас.  Малкия никога не се е хранел като хората,а напоследък отказва абсолютно всичко с изключение на соковете и млякото. Просто съм се побъркала и незнам какво да правя. С интерес ще следя темата,защото ние продължаваме да се молим и да се гоним и резултата е нулев .

ами и ние сме така мн злояди и не го насимвам колкото иска си изяжда и разнообразна я правим,малко от тази и онази само и само да яде,но ние ядем пред телевизора иначе няма ли тв с чалга-забрави това е

Уф и ние сме така.Само с боклуци иска да се тъпче .Сега се успикоих че няма да е вечно

Не я насилвам, до сега 4-5 пъти ми е подръщала и то защото сме я насилвали да яде, беше стигнала до там, че като видеше, че вадя лигавника започваше да плаче. Сега вече е голяма и й харесва да си хапва от нашите неща, така че вадя една бучка сиренце, натрошавам го, нарязвам малко праскова, малко диня, и тя си яде сама от тези неща, а аз й "пробутвам" от манджата й и се наяжда в повечето случаи, но ми е слаба и висока, почти 90 см, е а е 9500. Слава богу здрава е, до сега не е боледувала.

Да уточним първо каквто точно означава "злоядо дете" и после може да отговоря имам ли такова и какво правя с него:)

Не знам дали Йоана е злояда, но е факт , че от няколко месеца почти нищо не яде.В началото се ядосвах, молих й се, гонех я с храната.Накрая ми писна.Сега от няколко дни хапва веднъж дневно нормална храна.Количеството не е голямо, но все пак е нещо.Съветът мие да не насилваш.Аз лично имам усещането, че разбират колко много държим и се тревожим за яденето и като , че ли правят напук.Сега не се ядосвам.Ако иска да яде -добре.Ако не иска- ако ще.Моята задача е да й осигуря храна и да й я предложа .

При нас по-скоро има периоди на злоядство, в които, по една или друга причина, малкият ми отказва една или друга храна или пък всичко. Тогава го оставям да яде каквото иска (последно преди месец за около седмица ядеше 3 пъти на ден зеленчуково пюре и 3 пъти на ден АМ) и по колкото иска. В никакъв случай не го насилвам, просто се въоръжавам с търпение и чакам да отмине. Първият път, когато ми направи този номер, го насилвах да яде и резултата беше, че отказа всичко, дори млякото си не искаше , а аз пък направо бях на откачане. И оттогава насам си казах - никакво насилване, да яде каквото иска, и резултатът е, че все по-бързо ги преодоляваме тези периоди.

Моята е злояда на периоди. Не насилвам нещата, като огладнее- яде! Не съм от тези, дето ще вървят цял ден с лъжицата след детето. Трети път като ми откаже хапка- слиза от столчето за хранене  И после опитваме отново на следващото хранене.

Предлагам храхата в красиви съдове с интересни картинки, стремя се да има добър вид и вкус. Не насилвам и не давам "лакомства за да е яло нещо", като погладува си иска само детето. Не прекалявам със соковете, давам много вода, чиста - когато се пие на празен стомах и от нея се огладнява. И най - важното - не показвам, че неяденето ме е притеснило по какъвто и да било начин - все едно нищо нередно не се е случило.

Пропускам едно хранене, между храненията не давам нищо само сокове и вода и не я насилвам.

доста нерви изхабих, докато разбера, че не мога да го нахраня насила и след 6 месеца тъпа упоритост се отказах- като врътне главата, и слиза от столчето за хранене.
понякога успявах да му дам няколко лъжици  докато гледа рекламите, докато рецитирам детски стихчета, докато той бърка в една купа с лъжичката...
сега като пропуска хранене, на следващото изяжда повече, така че не мисля да го насилвам

   И моят син беше много злояд  ! Направо ме болеше сърцето като го гледах как на 5-6 години продължава с много молби да яде по половин филия! Нищо не помагаше! Готвех това което иска и обича, но ефект - нула! Откакто се е върнал от село си хапва доста добре - чак ме учудва! Може би е вярно това, че неяденето продължава до първи клас  !

Много трудно. Яна само като види лъжицата, без да знае какво има в нея започва ма вика "не не"  и да се дърпа. Храним се по 1 час, винаги с някаква играчка или с нещо което да и отвлече вниманието, предлагам разнообразна храна и честно казано се надявам да се пооправи малко, защото храненето при на с е меко казано трудно

и на мен ми писна да готвя и бъркам разни манджи,а той все отказва,само на бисквити  и мляко е вече повече от месец   , но все е нещо 

Здравейте!
И при нас този проблем е на дневен ред Хапва няколко лъжици от манджата и почва да си върти главата. При нас особеното е обаче, че не отказва храна напълно, яде много малки количества. Другото нещо, което не одобрявам е, че предпочита въглехидратни храни - сухар, бисквити, каши.  Зеленчуци и месо - слаба работа. Когато откаже да яде, не настоявам. Кой ял - ял. Предлагам му повече течности и плодове. Наистина насилването не помага.
Успех на всички!

И ние сме злояди.Ами то направо си е кошмар. Препоръчвам смяна на въздуха.Ние бяхме за 2 седмици при баба му и там ядеше,след това също.Сега пак не иска,обаче след 3 дни заминаваме на морето и се надявам да яде. Редовно правим излети в почивните дни и яде/ ех,хапва туй-онуй/ ,но от понеделник до петък само плюе храната и върти глава

дъщеря ми е на 8 години и винаги е била злояда. Дори като кърмаче сучеше лениво и наддаваше минимално -  на 20 ден отказа да суче та се наложи да се цедя й давам от шише чийто биберон е срязан така, че просто да й тече в гърлото и така продължи докато я кърмех - една година. Отказа категорично храната на детската кухня, както и бурканчетата . Ядеше само домашно приготвено и никога не харесваше нови храни - така че се справяхме със стандартните картофи, моркови и попара. Не ядеше и месо - до 5-та си годишнина. Всяко хранене беше свързано с "песни и танци на народите" ставахме на маймуни докато се опитаме да й "втикнем" в устата 4-5 лъжици. От друга страна винаги е била много активна физически   винаги е била палава и щурава - проходи на 10 месеца. Сега спи по-малко дори от мен и бързо "презарежда батериите " ).
За сравнение:
- роди се 2.900
- на една година беше 8.400
- на 2 годинки беше 12.000
- сега на 8 години е 23 кг.
От собствен опит мога да кажа че няма спасение и няма лек за злоядото дете, то подхожда със страх и към новите храни . Имахме случай , когато беще на 3 годинки и лекарката ни каза да изчакаме кога ще огладнее вместо да се правим на маймуни. След като за 2 дена дъщеря ни беше изяла една купичка кисело мляко и една купичка попара решихме да се върнем към "културно развлекателното хранене " ...
Вече сме се примирили с тази ситуация и гледаме по леко на нещата - не както преди- сън не спяхме да измислим как да я нахраним.
Така че освен да  пожелая на всички да се въоръжат с търпение друго не виждам.
Ние сега чакаме да влезе в пубертета - дано там се оправи апетита й : )
Поздрави на всички

Да си призная честно, аз леко завиждам на някои мами, писали по-горе.По-точно тези, които прибират яденето до часа на следващото хранене и децата тогава са гладни.Такова чудо при нас няма.То бива да нямаме часове за хранене, ама ако ви кажа , че яде веднъж само и то след сън Ама все да си иска някои неща за ядене , което просто не може да не ме радва.Та явно има и такива периоди.Ама мнооого дълъг е при нас

Коцето на 2 год тежи 10. 800 - не го правя на проблем, като не иска да яде...въпреки че прилича на сомалийче - кльощав и с издуто коремче...

Ние също се храним по един час, може и повече. Ядем само с рекламите, та в едната ръка държа лъжичката, а в другата дистанционното. Свършат ли рекламите веднага спира да отваря устичка, независимо какво е яденето - дали е сладко, солено, даже само банан ядем на реклами. Или трябжа да има нещо много интересно в ръчичките. А злоядството е наследствено според нашата лекарка - аз съм била много злояда и напълно си "заслужавам" детенцето. Спомням си милата ми баба /Бог да я прости!/ ме гонеше с лъжицата до трети клас. 
 

Ами като спрях да я тъпча, тя взе че прояде. Странно Но винаги трябва да има нещо на масата, което да подмята в ръцете си. И колкото и странно да звучи, когато й пея-яде.