По-лесно ли е да си мама в чужбина, отколкото в Бг?

zdr,az ne съм гледала дете в бг и не мога да сравнявам..от малкото к видях през лятото-катерушките със стър1ащи пирони,откровената агресия(+ и към деца) и зна1ителната деморализация на обществото като цяло не ми се понравиха..пари 1овек може да няма и на запад,това не го коментирам
тук за мен е зор да им нау1а контекста,имат една камара видове у-ща,кодове к ние не знаем защото не сме у1или тук във всякакъв смисъл-дрехи,храни,поведение,герои от приказки,песни..раз1итам децата ни да са толерантни и да не ни критикуват много(на една моя близка 5год.дъщеря и казва "mommy,yoу talk funny" )
та всеки си има критерии и истина,аз в този момент деца в бг не бих искала да гледам ( к ме кара и да си седя на д....то като много ми писне и си закупувам билет за софия)

Аз гледах 1 година дете в България и 2 години тук. Детето ми като бебе имаше доста проблеми, в България се погрижиха възможно най-добре за него. Повечето неща безплатно, а за което не може или ми е спешно - отивам, плащам и веднага става. Тук когато дойдохме, чакането ме потресе. Може да е безплатно, но докато стигнеш до болницата... И на частно не е лесно да се иде, а и цените на частно са ми непосилни. Това за здравеопазването.

Иначе лятото във Варна сме обиколили доста площадки, много хубави, без бездомни кучета, морската градина си беше много хубава както винаги  . Изкъртени люлки и пързалки, изрисувани и мръсни има и тук. И тук има кучешки изпражнения по тревата, нищо че глобите са големи. И в България ги има.

Тук лошото е, че наистина няма на кого да си оставиш детето, на непознати не смея, а приятелите ни са на по-друга вълна още    Едно вечерно излизане не можем да направим, но иначе не ми тежи. С удоволствие си гледам детето тук, с удоволствие бих си го гледала и в България, или поне във Варна 

Само тийновете тук ме плашат малко, не че в България не са щури, но чак такава агресия не съм забелязала там   

  напълно подкрепям!


Моята дъщеря е на 16 год.,минала е през обучение в САЩ и сега в Италия.Средата изобщо не я е променила.Сериозно и отговорно момиче е!  Според мен всичко е въпрос на възпитание.

Не знам как е в България.
Но ми се струва, че бих се изнервила
от множеството съвети на баби, съседки,
познати и непознати, дето винаги знаят
по-добре от теб как да ти протича животът,
бих роптала срещу автомобилизираните
тротоари, срещу корупцията по лекарските
кабинети, срещу възпитаването чрез побой,
срещу пушещите под път и над път, срещу
откровената нетолерантност, срещу беззаконието...
Тук не ми харесва чакането по лекарските кабинети,
не съм доволна от това, че педиатърът няма достатъчно
време за нас, все бърза, ли, бърза, не съм доволна,
че детето ми не може да усеща ласките на баба
и да чува песните й, не ми е по душа, че всичко
трябва да върша сама, изолацията не е лъжа...
Като сложа нещата на кантара, май няма идеален вариант.
Но същият този кантар ми казва, че където и да съм,
аз съм майката и очите на детето очакват всичко от мен.
И аз, на своя страна, съм готова всичко от себе си да дам,
за да могат тези очи да ми се усмихват!!!

Голямата ми е раждана и гледана почти 4-и години в България, малката е раждана и гледана тук. Определено в България ми беше по-добре в много отнощения - собствено жилище, детска кухня, лекар на повикване, баби при нужда на разположение, куп приятелки с деца на възрастта на моето и съответно с моите проблеми.

Много хубаво и то4но написано.  Подкрепям

то4но така са не6тата с малки иzк4ения. не 4акам zа лекари, вzимат ме веднага. по приятно  ми е да си вър6а не6тата сама. какво му е трудното на гледането на 1 дете 

Liska много хубаво го е написала. Подкрепям те  Надявам се и аз да бъда една добра мама като му дойде времето и да намеря точния баланс ...

В Бг съм гледала първото си дете до 4 и половина години, от тогава съм извън БГ и вече с две деца.
Единственият недостатък за сега е това, че майка ми не е близо до мен да ми помага 

Аз съм си в България,но до годинката съм си гледала съвсем сама детето.До тогава не бях излизала без него нито през деня,нито вечер.И на кухня не ходихме много,много,защото ми се пада далеч,а малката през зимата много боледуваше и нямаше на кой да я оставям.
А Лиска е права.Тук бабите само съвети дават-малко било облечено,прането до 40 ден не се оставяло на простера вечер и все такива глупости.
Педиатърката ни работи до 2 часа,после идва един дежурен лекар,който даже не е детски ,но той започва работа чак в 7 часа.Ами между 2 и 7 часа,ако детето се разболее,къде да го заведа?

за мен лиска е много права.

винаги Ще има неЩо.
важното е да си даваме сметка за неЩата, които имаме,
да не страдаме много за тези, които нямаме
и да правим каквото трябва. пък да става каквото Ще

ПО-лесно е в нqкои аспекти в други е по-трудно. ПО-лесно е, за6тото има повече заблениq за децата и не6тата са по-уредени. По-трудно е, за6тото роднините и много от приqтелите ти жвеят далеч. И още много не6та могат да се изброqт. Не вqрвам да има еднозначен отговор на въпроса ти. Със сигурност  обаче където и да живееш не е лесно да отгледш дете

Предстои ми да отгледам бебето си в чужбина и тепърва ще се запозная с всичко около децата,а до сравняване реално не мога да направя, но стигам до извода че няма да е много лесно да си без помоща на майка!Не ме плаши това защото съм убедена в силите на таткото и моите, но това че децата по рядко ще виждат бабите и дядовците си не ми се нрави,защото с тях времето на едно дете минава по друг начин!А до колкото за добро възпитание зависи от родителите, но определено средата в България не ми харесва(децата по рядко се възпитават на спорт,учение,добро хранене,култура на държание)!За съжаление в чужбина виждам по интелигентно отношение и толерантност към другия!А относно доходите няма коментар- определено мога да си позволя много повече и с по-добро качество продукти!

Ако приемем, че детето не е злоядо, не е капризно, не е свръхчувсвително, не е прекалено особено, инатливо и ... пак е трудно да се отгледа едно дете, ако искаш да му дадеш най-доброто и всичко от което има нужда и да го напраиш човек. За мен гледането на дете е най-трудното нещо, което съм правила до сега през живота си. Но за тези, които много не си дават зор разбира се не е кой знае кво... има маса родители, чиито деца от раждането ги отглеждат по детски заведения, после училище, улицата.... родителите си мислят, че като са ги родили и изпълнили няколко условия за съществуването им и това стига. Е - на тях може да им стига, но има хора с по-високи изисквания към себе си и децата си 

Нямам деца, но отговарям.
Мисля, че лесно в отглеждането на дете няма никьде и везните винаги ще отмерват плюсове и минуси и на двете места.Според мен е важно какьв тип личност е майката, как тя е била вьзпитавана и в каква среда и условия е отраснала,какьв е сьпругьт и.Оттам идват и трудностите или лесното.Когато финансово семейството е по-добре и жената не работи, е по спокойна и това предполагам я релаксира повече и и дава повече увереност и спокойствие,Сьщо така може да си позволява често да си пьтува до БГ, да идват баби и дядовци да помагат за детето и.

Прекрасно казано  Добавям и себе си под това   

Много хубаво го е казала Лиска, но за мен като че ли кантара е в полза на "родна чужбина", отколкото на "чужда родина".

Може би се дължи на това, че имам среда от много български приятели с малки деца, а и баба сега идва една, догодина, живот и здраве, и моята мама ще дойде.
 
По-лесно е отглеждането, оттам имаш време повече да мислиш и отделяш за възпитанието на детето.

Аz така сьм се органиzирала, че прекарвам половината време в БГ и половината в Германия , zа да може детето ми максимално да иzвлече полzа от двете култури. За 7 год. в Германия се нагледах и на бутилки по детските пло6тадки, и на агресивно отноШение на старци кьм непоzнати деца, и на какви ли не други гадости. В трамвай или метро да отстьпи някой на бременна или майка с дете е много рядко , а в БГ досега не сьм пьтувала с малко дете на рьце в пьлен трамвай.
Куклените театри са много жалки и не могат да се сравнят с бьлгарските, ако zа някой това е важно, zа мен е важно.

Иначе положителното тук, ами Германия е царството на раzпродажбите и zа малко пари се намират много хубави работи zа деца, навсякьде има места zа повиване на бебета и рампи zа колички.

Това и на мен ми е проблем. Защото идвам от тази среда. Но намерих решение - сама им правя.

Иначе - пак съм на едно мнение като Лиска. Все има някъде да ни стиска чепика.
Но... тукашното спокойствие не го разменям за нищо. А децата имат нужда от спокойна майка.

На мен лично би ми било по-лесно навън, от колкото в България да бъда мама

Не съм гледала дете в България и слава богу.
Единственият минус е липсата на помагаЩи баби и парите за ясли/гледа4ки в следствие на което.
Но като се замисля, не съм си раждала децата, за да ми ги гледат (възпитават) бабите, така 4е, к'во толкова?



така ли? за пръв път 4увам, 4е имало по_високи изисквания от тези да осигуриШ бъдеЩето на детето си, работейки и следователно, изпраЩайки го на детска градина.
Да желаеШ да го образоваШ и следователно, да го пратиШ на у4илиЩе.
ДА желаеШ да възпитаШ самостоятелен и свободен в бъдеЩия си живот 4овек, показвайки му, 4е всеки има задължения (демек Ходене на РАБОТА), които освен ли4на реализация носят и материални облаги.
За улицата да не казвам, ти к'во, в къЩи ли Ще го държиШ затворен твоя син?

За куклените театри не знам, но има много хубави други театрални постановки.
На какъв театър заведох сина ми това лято в Лондон! В България не съм попадала на постановка, която така да ме грабне, хем беше на по-детска тематика  Само по филмите съм виждала такова нещо. Самият театър беше прекрасен, а за постановката и изпълнението нямам думи! Сега само ме пита, кога пак ще ходим на театър

Едно дете може да се гледа и лесно и трудно,зависи от това как ще е организирана майка му.Казвам майка му а не родителите,защото докато са малки вечно са ни закрепени за полите,дори и татковците да имат най-доброто желание да ни отменят.Мама e мама!Мога да кажа че няма нищо по-красиво от това да си майка,въпреки че понякога може да бъде и ужасно стресиращо.Ние сме тези,които ако организираме нещата ще сме по-спокойни,а от там и децата ни.Сонче,от това което споделяш за свеки ти,мисля че жената няма да те остави сама в нужда!
 

Още не съм станала мама, но съм съгласна с теб. Зависи обаче за коя "чужбина" става дума, защото всяка страна е много различна. Специално за Европа има много сравнителни проучвания между отделните страни. И общо взето по тези показатели навсякъде по първите места е Франция. Имат мн. добро здравеопазване (според изследванията), добра социална политика, включително много детски заведения - достатъчно ясли, детски градини, добри помощи и т.н. А в Германия само всяко 10-то дете може да получи място в детска градина, броят на майките, които остават в къщи да си гледат децата до 7-мата или 8-мата им годинка е прекалено голям. Затова и раждаемостта е толкова ниска, а да не говорим, колко малко хора се решават за 2 или повече деца. И не защото всички германки искат да си останат в къщи, ами просто няма места за децата им в градините. Моя колежка ми се оплакваше, че заради двете си деца е отсъствала от работа общо 9 години, а и после загубваш нишката или ти е трудно да намериш работа на цял договор. Липсват или са безбожно скъпи детските куклени театри, а и по- скоро е рядко някой да стане в градския транспорт заради бременна, жена с дете или възрастен човек. Като сме били във Франция, там пък масово стават, но в Германия не. И в Немско е мръсно, редовно прескачам кучешки изпражнения, но просто по- често чистят, отколкото в България. Хубавото е, че наистина, както казваш, има много добри намаления на всичко от време на време (въпреки, че продължавам да мисля, че по принцип са пресилени цените на бебешките неща и е направо лукс да си имаш бебе), а и още един плюс - храната в Германия е много евтина, в сравнение с цяла Европа. А и е по- уредено като места за повиване и т.н. Заведения с външни площадки за деца обаче не съм виждала изобщо. Иначе дечурлигата в Германия са толкова невъзпитани, въргалят се на мръсното по земята в магазините, на улицата, навсякъде, без майките да ги спират, а тинейджърите им направо нямам думи....  И някак си не са научени да се пазят сами сякаш, ежедневно без да искам настъпвам някое дете, защото са некоординирани и се блъскат в хората, майките и учителките им ги пускат да търчат много надалече и да се удрят в хората, да играят и лежат по пероните на влаковете и то след линията за опасност. Но това си е по- скоро до възпитанието, така че си зависи от отделната майка. Пък и може и в БГ вече тинейджърите да са станали същите като тук, нямам представа. Бабите на мен не ми пречат, но те пък и не са от досадните... Даже липсата на баби и по- широк семеен кръг го отчитам като минус. Освен това никога не съм виждала в Германия толкова многобройни безплатни детски празници като в България, организирани от медии и фирми, толкова много детски радио и тв-предавания (нямам предвид анимационни филми). Няма го в Германия и това да можеш за мъничко спешно да си оставиш детето на някоя приятелка, съседка или колежка, поне аз не съм чувала. Абе, плюсове и минуси за всяко нещо си има, но определено най- сериозният недостатък за мен в Германия, що се отнася до гледането на деца, е липсата на ясли и прекалено малкото детски градини, защото аз не бих искала да си оставам вкъщи прекалено дълго, а и смятам, че е по- добре за детето от малко да свикне да общува с много други деца.

3а мен е достатьчно да бьда с детето си, няма 3начение кьде, и да му дам цялата си любов.....+ и - са много и 3а Бг и 3а навьн....

на мен ми е по-лесно в чужбина най-вече, защото няма кой да ми се меси как си гледам децата. в българия не само нашите баби, ами и тези от площадките не спират да коментират и съветват как да ги възпитавам и да се грижа за тях. верно, като дойде майка ми много ми помага, получаваме възможност да излезем по ергенски със съпруга, обаче като си тръгне, ми става по-спокойно.

B BG  ми беше по-добре ,защото имах помощ от майка ми и свеки,
сега сме сами,справяме се някак си ,и си мислия че тук май е по-лесно.

За тези които се изказаха за Америката че педиатрите все нямат време и т..н..
Ами аз не  съм попадала на такива...тези при които съм била винаги са имали време...даже този при когото ходиме все ми казва да питам...защото аз нямам обикновенно много въпроси....седи и ни говори човека...обяснява...и т...н---внимание колкото щеш -аз съм тази която гледа да се измъкне по бързо  !

Иначе мнение по въпроса нямам -не съм гледала дете в БГ но ми се стува че тук е по-лесно ...така като сравнявам с приятелката ми ...но това зависи от много други неща също така
Струва ми се че пак се опира до пари -и мисля че с много пари се гледа лесно...без много пари ...хич----няма значение къде си!

Идеята ми беше, че покрай полезното в детски градини, училища и улица се прихваща и много вредно. Затова е хубаво родителите да прекарват повече време с децата си за да неутрализират до някъде въздействието на вредните фактори от вън. Но като цяло от сега се чувствам безсилна, защото децата рядко слушат родителите си, предпочитат да се учат от приятелите си и да им подражават. Не знам защо си направи извода, че съм против образованието и работата. Както вече ти казах имах предвид негативите, които неизбежно вървят ръка за ръка с ползите.

Съгласна съм, че дете се гледа с пари и става голям проблем ако ги нямаш. Но има едни базови бебешки нужди за които примерно се иска някаква си сума на месец. Тази сума никак не е голяма за доходите на американците и западноевропейците (за много българи обаче е проблем). Искам да кажа, че от едно ниво натам вече няма значение какви са доходите щом имаш минимума за покриване на детските нужди. Детето се гледа еднакво и с 1000 долара на месец примерно и със 100 000. Проблем се появява ако ги нямаш тези минимални 1000. Ако все пак мислиш, че колкото повече пари имаш толкова по-лесно се гледа дете кажи как. Щото на мен примерно пари не ми липсват ама пак  ми е трудно да си го гледам (а държа сама да си го гледам)

На мен не ми е толкова трудно да си гледам детето  (поне за сега)- и аз сама го гледам,е с помоща на татито разбира се .
Но  щом ме провокираш ще ти кажа :

* да си имаш собствена кола  а не да разчиташ на татито ,за да можете да излезнете с детенце когато ти душа иска.
*да купуваш всевъзможни занимавки за да можеш да свършиш нещо в къщи когато детенце е будно
*да имаш голяма къща със голям двор,та примерно да може детенце да си излиза и играе когато си поиска
*да имаш платена детегледачка която да дойде когато ти се прииска ей така непринудено да излезнеш за час
* да имаш платена жена която да идва и да ти помага в домакинството,та ако ще само прахосмукачка да пуска
* най важното- всички знаеме че  всекидневието убива ако няма развлечения от време на време-това важи и за майката и за детето най вече защото е явно какво става когато едно дете е отегчено..за това пари трябват

 Охх мога много примери да дам но трябва цял роман да изпиша,това е тема за разговор а не за писане.NikiFin надявам се да си ме разбрала какво имам в предвид.
 
Дете се гледа трудно в това спор няма ,но е по улеснено когато имаш пари...ако тръгваме да сравняваме няма да има смисъл...щом едно циганче например може да порасне и стане човек въпреки че даже не е гледано както трябва, явно може и с  минимални средства.
Само с храна и дрешки е явно че едно дете може да се отгледа но по моите впечетления е трудно, не говоря само за бебе -колкото повече растат толкова по трудно става.

 

абе само някой да имаше да ти поеме детето з асъбота и неделя................ех, че лесно щеше да бъде ама нъц

Я бързо още едно бебе, че да оцениш колко ти е лесно и без да има някой за събота и неделя   

Много добре казано, Вики!
Ще добавя - най-големия плюс за мен - да няма нужда да мислиш за бъдещата финансова сигурност на семейството и съответно да няма нужда да работиш.
Да имаш средства да пътуваш по света с детето колкото си искаш.

Страхотно написано - по-добре не бих могла да го напиша
Трудно ми е и за това сега отиваме малко на "Почивка" в Бг - дано наистина има такава

вече година и четири месеца оценявам колко добре ми е било  но си викам ами ако бяха 3 

аz пък съм много бедна и пак успявам да си гледам блиzнаците  и хи4 не ми е трудно да ги гледам  та zа това се 4удя какво му е трудното да се гледа 1 дете  вси4ко е въпрос на добра органиzация 

Аз мисля, че ако говорим за оцеляване на детето  е ясно,
че и с почти никакви средства то ще оцелее.
Но ако говорим за качество на грижата за детето не можем да игнорираме фактора пари с лека ръка.   Бих предпочела детето ми да живее в стабилна финансова среда, в която оцеляването и сметките да не са тема номер едно за мама и татко. Да преценяваш от какво друго (освен близалка докато чакаме тролея) се нуждае детето е много важно, а парите определено са 'отвързващи ума', тоест. Имаш пари  - имаш варианти.
Нямаш пари - имаш малко варианти.

...да ме простят останалите момичета които като мен живеят в Италия,ама при мен положението е наистина такова.Децата не ги водят никъде,освен от градина в къщи и то не пеш а с колата.Най много да ги изведат примерно до супермаркета,ако трябва да напазаруват и то пак с колата.Някои от родителите които аз познавам,забавляват децата си ,качвайки ги във столчето на колелото и правейки няколко кръгчета в околностите.Евентуално правят с хлапаците някое и друго кръгче на въртележката с кончетата,после се спрат ,вземат някой сладолед на хлапето и го изяждат на пейката в парка.Върха на културните мероприятия е да заведеш хлапето на стадиона да гледа някой мач на любимата ти скуадра(отбор),където отвсякъде крещят разни чичковци обиди и псувни по играчите.Т'ва е,ако има късмет,защото имам и познати,които отглеждат децата си в още по-голяма изолация от света и като им отидеш на гости две-три годишните им деца се крият зад полите на мама и остават там докато не си тръгнеш.Тази година в Торино беше зимната олимпиада,ние с мъжа ми бяхме единственните които отидоха да видят за какво става въпрос,ходихме на концертите вечер,обикаляхме разни галерии и изобщо се забавлявахме.Сами.Защото нито един от нашите приятели не го интересуваше какво става в собствения му град.С децата и женурята се бяха изпокрили по къщите и не си показаха носа.А имаше иначе народ с деца и колички,което страшно ме зарадва.Торино беше приказка...просто никой не държеше да го види
Аз до сега не съм чула някой да заведе сина или дъщеря си да гледа някое театрално представление.Далече съм от мисълта че всички тук живеят по същия начин,има и интелигентни хора,които държат наистина децата им да отраснат с друга ценностна система и да възпитат интерес към културата в малките си,но масата отглежда деца тоцвхно по този начин.Има и разни площадки,но не са на гъсто както в БГ ,и за да стигнеш до такава трябва доста да повървиш.Няма дори едни скапани люлки и пързалка ,където да го полюлэш,особенно в централната част на Торино са неоткриваеми.По кварталите има чат пат.
Аз съм привилигирована в това отношение,защото съвсем близо до нас са яслите и един парк с люлки и катерушки.
Когато излезем с племенниците на мъжа ми навън(аз никога не ги извеждам с кола),правят по 100 метра и вече са капнали от умора.Просто нямат навик да вървят пеш.Маршрута им е дом-градина-къщата на баба им-дом,като за предвижването винаги се ползва кола,въпреки че не е толкова далеко и могат да вървят и пеш,поне понякога.На люлки и пързалки не ги водят ...да не говорим че със сигурност понятието театър е съвсем непознато за тях.
Браво Феямче ,единственото което мога да кажа е че страшно ми допада начина ти на разсъждение.
За гледането на деца,аз съм от майките които мисли че отглеждането на деца е неверояно лесна работа,образованието им също,трябва единственно нестата да им се представят по интересен начин за да се създаде стимул,а има ли стимул,всичко е песен.Градините и яслите са нещо страшно полезно и там децата се научават не само какво е ред,дисциплина респект към по-големите,но и развиват различни умения ,които в домашна среда е невъзможно да усвоят.Аз съм за пускането на децата по ясли и градини,дори мама да не работи.

Разбирам те и си права по принцип. Но всичко е въпрос на личен избор и преценка. Наистина тези материални преимущества донякъде улесняват живота. Но пак зависи от детето и предпочитанията на майката. Примерно синът ми с играчки още не се е научил да си играе, колкото и да са скъпи. 5 минути стигат и тръгва на обиколка по къщата. Тичането след него не мога да го избегна. Къщната работа лично на мен не ми тежи, щото не е много и ме разнообразява след тичането по бебока. А нямам доверие на чужди хора, че ще ми свършат работата както искам. Двор имаме огромен, ама за сега бебо не може да го ползва по предназначение - само тича да се катери по стъпала къде види и след 5 мин ме заболява гърба да го качвам нагоре надолу и си го вкарвам. Водя го на специална детска полощадка където винаги има деца и кви ли не играчки ама и за там е малък още. А тя е на 20 мин пеша от тук. Кола имам ама почти не я ползвам, няма къде да ходя с нея. До града ми е по-лесно с влак щото има проблем с паркингите. Привърженичка съм на дългите разходки с количка. Не съм се чувствала отегчена никога, винаги има интересни и полезни неща, които мога да правя. Сега периода между 1 и 2 годинки е най-несгодния съм чула. Натам не знам как ще е, сигурно ще става по-трудно в  някои отношения и по-лесно в други. Май сега е най-голямата нужда на детето от майката. По-натам като проразбира ще почне само да се забавлява и ще имам повече време за себе си, така си мисля. А за парите - хубаво е да ги има, но трябва да се намери границата, защото задоволяването на всички капризи в по-далечен план може да доведе до огромни проблеми за всички

Тогава купона е просто пълен  И ще мечтаеш да има на кого да ги пратиш не за събота и неделя, ами за неопределено време....
Иначе мисля, че Викториа е права за независимостта, когато имаш кола, къща с двор и свободата да избираш как ще прекараш времето си с детето.
НикиФин, чакай да порасне малко човечето и ще видиш колко повече възможности имаш. Дето има една дума то е още бебе. Ей ги на моите вече и претенции проявяват как ще си прекарат уикенда

Все си мисля, че ако не се притеснявах непрекъснато от стъклата по плошадките, счупените катерушки, фасове, боклуци, бездомни кучета и техните лайна навсякъде, колите по тротоарите..........ако не ми се мусеха в магазина, че детето пипа, ако се спазва нормално приличие и е тихо поне от 14 до 16 часа, ако хората по- малко се мръщеха и повече се усмихваха....... ако можех да пресека нормално, без да ми се налага да тичам , за да не ме прегазят....ако не ми се месеха бабите, съседките .....ако можех да купя на детето си наистина проверена и качествена храна и дрехи.....ако не се притеснявам за отношението към детето ми в ясла, детска градина, училище ( от т.нар.педагози)....щеше да ми е много по- лесно....в България или извън нея

И на мен така.  АМа за съжаление ако искаш да живееш сред хора трябва да приемеш и отрицателните черти на това съжителство. Иначе има гори, може да се заселиш там  Всеки си прави избора - на тоя свят има всичко за всеки вкус

Абсолютно! С щерката нямам никакви проблеми и тя няма кой знае какви претенции, но баткото 
Вчера едно приятелче, на сина ми остана в къщи след училище и спа у нас, да знаете какъв рай е сега само с малката 

По-лесно е.
Вярно, че няма на кого и за минута да го оставиш, но пък и никой не ти се меси. Мисля ще е трудно по отношение на контактите с други деца при нас(не познавам толкова майки).
Останалото са си все плюсове...

Влади, мисля 4е стана ясно какво мисля по въпроса. Аз след работа съм веднага по градинките, събота и неделя с първата бяхме постоянно насам натам по паркове и пр. (сега малко съм се размързелувала). Мога да кажа, 4е и двете са абсолЮтни хаймани Това и зимно време.
За гости да не говорим изобЩо, въпреки 4е втората ми е малко куцуз характер4е и доскоро вярно се криеШе като дойдеШе някой

Оба4е, за културните мероприятия, ми трябва да ти кажа, 4е и ние не посеЩаваме такива. Първите години ходих няколко пъти на театър и с извинение, ама хи4 не ми харесаха модернисти4ните им постановки... може да не съм имала йксмет, ама факт е 4е се отказах и не съм стъпила пове4е. Лирика не оби4ам и от живопис ниЩо не разбирам. Обиколили сме миланските музеи, подходяЩи за деца и толкова.
Освен това, вярваШ или не, нямам време.
Мразя да бутам коли4ка в навалицата, не ми харесва да ходя насам натам за мой кеф, докато детето се отег4ава в коли4ката... те се забавляват в парка и сред други деца. От друга страна, не оби4ам да я/ги оставям при роднини и пр., заЩото растат толкова бързо... не искам да им изпускам детството...
Така 4е, аз съм от градинските майки с бира и цигара, която си оставя децата да ти4ат и да се цапат... и вси4ки сме доволни..

За възпитанието на лЮбов към у4енето да не говорим... я ми ела малко на гости да превъзпитаШ дъЩеря ми... Аз не смятам, 4е е толкова лесно...но важното е всеки да прави най_доброто, на което е способен...Оттам нататък...хората са разли4ни и не мога да искам от нея да бъде като мен...тя си е тя.

Не знам дали се обясних

А ей това е много важно, и се надявам за в бъдеще тук в този форум да си помагаме за намирането на границата - хем да радваме детето си с подаръци, но и в същото време да не го презадоволяваме. 

Не знам дали се обясних
[/quote]
Феямче,принципно да,ама има неща които ако имаше повече свободно време би правила с удоволствие ,предполагам.Това което казвам не се отнася до майките които се задъхват от разкъсване между градина -работа-дом,а за такива като мен които не работят.Много ясно че когато човек работи има много неща които има голямо желание да свърши и които въпреки всичко му се изплъзват.
Иначе аз тук още не съм ходила на театър,но има един театър в центъра на торино Реджо ,който предствя наисина добри предстваления,които си струват.Не съм ходила по простата причина че съпруга ми ще си умре от скука ,докато аз се забавлявам.Искам да успея да хвана някое представление което би му харесало и по този начин би му представило нещата в по приятна форма.Иначе с него си обикаляме по галерии и страшно много му се кефя,ты като има набито око за добрите неща.Някак си му е природно заложено.Последния път ходихме да видим една фото изложба в Гам и беше много приятно.Галерията в Риволи също не е зле,но нямаше половината неща които по принцип присъстват в интернет каталога.
За ученето на дъщеря ти,създай и стимул!!!Това е най важното.Стимулираш ли я и на въже би провървяла след седмица!

Такъв НЯМА. Пробвах ги вси4ки възможни Не и пука, нея я интересува да играе... толкова...
Отказала съм се... не е задължително вси4ки да са у4ени...тя явно няма да е.