Тук с очите си съм видяла колко е спокойно в яслите, никой не реве. Всички ме убеждават, че децата са еднакви, че се адаптират и с времето свикват с ясла и градина. Говорих с дългогодишна възпитателка в детско заведение. Казах и че се притеснявам за моето дете, че е особено и няма да оцелее в ясла. Тя каза, че всички родители си мислят, че децата им са специални, но всички свикват с яслите. Свекърва ми също твърди, че Давид ще свикне и ще стане като другите. Опитвам се да намеря признаци, че детето ми има шанс да бъде като другите, но непрекъснато се убеждавам, че е много специален. Примерно той не може да спи дори при най-малкия шум. Събужда се от нищо, да не говорим, че ако не е пълна тишина не може да заспи. Инструктирала съм всички да ходят по чорапи за да не тракат обувки, но той пак се събужда от пукането на паркета. Ако не му се осигури пълна тишина като е уморен и ако не заспи веднага после се изнерва и изобщо не може да заспи и цял ден е кисел. Аз съм същата, мисля, че се е метнал на мен и го разбирам. Но защо всички са на друго мнение? Самата аз съм била на ясла само 1 ден в живота си и съм подлудила всички. Изолирали са ме в отделна стая и са щели да ме уморят щото не съм спряла изобщо да рева. Казали са на майка ми, че такова дете не са виждали. Не знам дали ако са ме мъчили няколко дена съм щяла да свикна. Спомням си, че после и в детската не ми харесваше и бягах от там. Синът ми е много социален, но май е чувствителен като мен. Чудя се дали датските гени са по-различни от българските и техните деца са по-лесни. Как мислите за тези неща? Аз съм тотално объркана.
- Публикувана: 6 септ. 2006, 12:17 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2006, 00:17 ч.
До колко са еднакви децата!
Сигурна съм, че ако майка ти те е оставила да походиш на ясла поне 2 седмици и ти си щяла да свикнеш 
. От един ден никой не може да прави изводи. А това дали ти е харесвало в градината ... ами то може и в училище да не му хареса на някой, но понеже там е задължително да се ходи и никой не споделя мнение 
.
А на въпроса ти за навиците на детето ти при сън, хранене и т.н. ами ще си промени навиците, ще се научи да спи и на шум (което е много хубаво), ще се научи да яде сам, да си пази вещите и да общува със себеподобни, за които не е толкова "специален" като за мама. Всяко дете е специално за родителите си, но според мен е добре да разбере, че всъщност света не се върти около него.
. От един ден никой не може да прави изводи. А това дали ти е харесвало в градината ... ами то може и в училище да не му хареса на някой, но понеже там е задължително да се ходи и никой не споделя мнение .А на въпроса ти за навиците на детето ти при сън, хранене и т.н. ами ще си промени навиците, ще се научи да спи и на шум (което е много хубаво), ще се научи да яде сам, да си пази вещите и да общува със себеподобни, за които не е толкова "специален" като за мама
. Всяко дете е специално за родителите си, но според мен е добре да разбере, че всъщност света не се върти около него.
Децата бързо се адаптират, дори и най - ревящите в началото стигат до момента, в който не искат да си тръгват от градината. Родителите обикновено се притесняват повече от децата. Мисля, че е излишно едно дете да се спира от градина или ясла защото плаче. Там е мястото където децата се социализират. Твърдя това, защото съм работила и в ясла преди години и в градина с по - големи дечица. Е, негативното е че все има хрема...кашлюкане особено зимата, но в крайна сметка не можем да отглеждаме децата си под похлупак. Трябва да свикват и да оцеляват. Не ходете на терлици покрай детето си това е абсолютно излишно.
Не ходете на терлици покрай детето си това е абсолютно излишно. 
Може би всички деца свикват, но не на всички им харесва.
Аз намразих груповото обучение още в детската градина, в училище го донамразих. Не защото някой се е държал лошо с мен, не съм имала конфликти някакви, ама на - просто не ми харесваше. Предполагам, защото съм индивидуалист.
Синът ми ходи на градина от две години. Не, че не е свикнал, но определено не му харесва. Ние с него много си говорим и виждам, че проблемът му е същият като моят.
Не обичаме груповите занимания и това е.
Затова го прибирам на обяд - така съм решила проблема, като един същи Соломон, надявам се.
Искам да отбележа, че Самуил е изключително контактен тип - явно това няма нищо общо с любовта към градината.
Аз намразих груповото обучение още в детската градина, в училище го донамразих. Не защото някой се е държал лошо с мен, не съм имала конфликти някакви, ама на - просто не ми харесваше. Предполагам, защото съм индивидуалист.
Синът ми ходи на градина от две години. Не, че не е свикнал, но определено не му харесва. Ние с него много си говорим и виждам, че проблемът му е същият като моят.
Не обичаме груповите занимания и това е.
Затова го прибирам на обяд - така съм решила проблема, като един същи Соломон, надявам се.
Искам да отбележа, че Самуил е изключително контактен тип - явно това няма нищо общо с любовта към градината.
ами аз съм благодарна, 4е са ме свикнали, продукт съм на детските ясли седми4ни и градини, много съм боледувала! това е лошото само! ина4е съм прекрасен пример за социален субект! моите не са ходили, батко 4 м , не можа да свикне, и заради здравето го спрях,!съжалявам да знаете, а той искаше много! каката изобщо не ходи и с нея са ми най-големите трудности в комуникацията и разбирането и решаването на проблемите, не споделя, не се интересува от другите и е особена!за малката имам друг проблем, няма деца и ходи като цветарка да си търси компания! но поне засега е добре!
Да, всяко дете е различно и уникално. Но това за мен не е свързано с навиците му (те се променят и нагаждат според обстоятелствата), а е свързано с характера му. Когато дъщеря ми беше на възрастта на твоя син, заспиваше с песен и леко потупване по дупето, за тишината нещата стояха по същия начин като при вас (дори изключвах телефона си, макар че стоеше в другата стая). Сега нещата са много различни - детето расте, променя се, адаптира се ...
Не искам да кажа, че трябва да го дадеш на ясла - това ти сама ще решиш, но тези причини, които изтъкваш не бива да те спират поне да опиташ.
Не искам да кажа, че трябва да го дадеш на ясла - това ти сама ще решиш, но тези причини, които изтъкваш не бива да те спират поне да опиташ.
Може би всички деца свикват, но не на всички им харесва.
Аз намразих груповото обучение още в детската градина, в училище го донамразих. Не защото някой се е държал лошо с мен, не съм имала конфликти някакви, ама на - просто не ми харесваше. Предполагам, защото съм индивидуалист.
Аз намразих груповото обучение още в детската градина, в училище го донамразих. Не защото някой се е държал лошо с мен, не съм имала конфликти някакви, ама на - просто не ми харесваше. Предполагам, защото съм индивидуалист.
Не знам да има някоя майка, която да смята, че детето и не е специално, поне аз не познавам такава.
Това обаче направо ме хвърли в джаза 
Просто се чудя дали във всеки твой постинг ще вмъкваш намеци за гадните българи (българчета) и невероятните датчани. Е поне откъм гени, си "подобрила" продукцията, но времето ще покаже датското или българското (възпитание, а не гени) ще надделее. За сега оставам с впечатление, че не си много на ясно как комплексно влияят много фактори върху развитието на децата - семейна среда, характер на родителите, социлана среда извън семейството и разбира се гените. Но виж у датско си е друго. Там децата не реват, не се тръшкат, в яслите е съвсем тихо 
, а хората....това не са хора, а ангели.
Чудя се дали датските гени са по-различни от българските и техните деца са по-лесни. Как мислите за тези неща? Аз съм тотално объркана.
Просто се чудя дали във всеки твой постинг ще вмъкваш намеци за гадните българи (българчета) и невероятните датчани. Е поне откъм гени, си "подобрила" продукцията, но времето ще покаже датското или българското (възпитание, а не гени) ще надделее. За сега оставам с впечатление, че не си много на ясно как комплексно влияят много фактори върху развитието на децата - семейна среда, характер на родителите, социлана среда извън семейството и разбира се гените. Но виж у датско си е друго. Там децата не реват, не се тръшкат, в яслите е съвсем тихо , а хората....това не са хора, а ангели. NikiFin, все едно описваш моя син 
и мен ме вълнуват същите мисли - дали, как...
ще следя темата с интерес
истината е, че някои деца са по-чувствителни
пък на кого са се метнали, това е друг въпрос
и мен ме вълнуват същите мисли - дали, как...
ще следя темата с интерес
истината е, че някои деца са по-чувствителни
пък на кого са се метнали, това е друг въпрос
Почвам да си мисля, че си е генетично. Тук не съм чула нито майки нито педагожки да имат такива проблеми с деца. А в БГ редовно чувам за случаи на деца изгонени от яслите от самите възпитателки, защото не могат да се оправят с тях.
Не знам да има някоя майка, която да смята, че детето и не е специално, поне аз не познавам такава.
Това обаче направо ме хвърли в джаза Просто се чудя дали във всеки твой постинг ще вмъкваш намеци за гадните българи (българчета) и невероятните датчани. Е поне откъм гени, си "подобрила" продукцията, но времето ще покаже датското или българското (възпитание, а не гени) ще надделее. За сега оставам с впечатление, че не си много на ясно как комплексно влияят много фактори върху развитието на децата - семейна среда, характер на родителите, социлана среда извън семейството и разбира се гените. Но виж у датско си е друго. Там децата не реват, не се тръшкат, в яслите е съвсем тихо , а хората....това не са хора, а ангели.
Чудя се дали датските гени са по-различни от българските и техните деца са по-лесни. Как мислите за тези неща? Аз съм тотално объркана.
Просто се чудя дали във всеки твой постинг ще вмъкваш намеци за гадните българи (българчета) и невероятните датчани. Е поне откъм гени, си "подобрила" продукцията, но времето ще покаже датското или българското (възпитание, а не гени) ще надделее. За сега оставам с впечатление, че не си много на ясно как комплексно влияят много фактори върху развитието на децата - семейна среда, характер на родителите, социлана среда извън семейството и разбира се гените. Но виж у датско си е друго. Там децата не реват, не се тръшкат, в яслите е съвсем тихо , а хората....това не са хора, а ангели.Съветвам те като се дразниш от постингите ми да не ги четеш. Така и така не ги разбираш, а си ги интерпретираш както ти изнася пречупени през неприязънта ти към мен. А аз ще продължавам да споделям факти и впечатления - имай го предвид и не се чуди повече
Наистина не разбирам защо изглежда, като че ли превъзнасям датчаните и плюя по българите. В случая изобщо не е така - самата аз съм българка и съм особнячка по всеобщо мнение, но не мисля, че съм лоша или по-лоша от датчаните - по-скоро съм индивидуалист както по-горе стана дума и за мен това е положително качество. Освен това съм възмутена как тук приравняват всички хора и ги превръщат в роботи или просто те са си такива по начало. Та за мен датчаните не са АНГЕЛИ, а по-скоро РОБОТИ. Това съм им го казвала в очите не веднъж
Почвам да си мисля, че си е генетично. Тук не съм чула нито майки нито педагожки да имат такива проблеми с деца. А в БГ редовно чувам за случаи на деца изгонени от яслите от самите възпитателки, защото не могат да се оправят с тях.
Гените са си гени - безспорно. Изразът "Южняшка кръв" сигурно ти говори, че колкото по-на юг, толкова по горещи са страстите и хората
Дори и в музиката и фолклора си личи. Това обаче не означава непременно лоши. А има и цяла наука - народопсихология, която изследва антропологичните причини за поведението и характера на нациите.
Другите неща обаче малко звучат като от вестник "ШОК". Аз не съм чула за дете изгонено от яслите, поради каквито и да е причини, но дори и това да се е случвало някъде в България, по-скоро си мисля, че е прецедент отколкото правило.
В предния си пост исках да ти обърна внимание по скоро върху възпитанието, а не гените и прочие неща от българо-датската дружба
http://margaritta.dir.bg/2004/mart/05bebepsy.htm - това на мен ми беше полезно, дано и за вас е така
В смисъла, който питаш, да смятам, че децата са еднакви, т.е. лесно се адаптират и приемат промяната стига да бъдат подкрепяни и стимулирани от родителите си. Личните ми впечатление показват, че проблема с адаптацията се получава, когато възрастният има някой съмнения и страхове, с които без да иска натоварва детето и за него става непосилно да се справи със ситуацията.
Колкото до определенията по-чувствително, по-емоционално дете и тн., чувала съм ги не веднъж, но в никакъв случай не съм им привърженик, всяко дете носи своята уникална индивидуалност изпъстрена с цялата палитра на чувства и емоции, външната им изява е по-силна или по-потайна в зависимост от детето, което не означава, че емоцията не е преживяна и почувствана.
Колкото до определенията по-чувствително, по-емоционално дете и тн., чувала съм ги не веднъж, но в никакъв случай не съм им привърженик, всяко дете носи своята уникална индивидуалност изпъстрена с цялата палитра на чувства и емоции, външната им изява е по-силна или по-потайна в зависимост от детето, което не означава, че емоцията не е преживяна и почувствана.
А на въпроса ти за навиците на детето ти при сън, хранене и т.н. ами ще си промени навиците, ще се научи да спи и на шум (което е много хубаво), ще се научи да яде сам, да си пази вещите и да общува със себеподобни, за които не е толкова "специален" като за мама . Всяко дете е специално за родителите си, но според мен е добре да разбере, че всъщност света не се върти около него.
. Всяко дете е специално за родителите си, но според мен е добре да разбере, че всъщност света не се върти около него.Така мисля и аз.
Мислq, че децата свикват с яслите ( в този смисъ според мен са еднакви) стига родителите и учителите да могат да им създадат положителна нагласа и да ги подкрепят. Във вашия случай не виждам ти да имаш такава. Така, че, ако съм на твое мqсто не бих си записала детето на qсла
Аз моя син не бих го пуснала, въпреки че Давид е доста общителен и комуникативен, адаптира се бързо, но не искам да ходи по ясли и детски градини, доста съм слушала от майки които си пращат децата и не смятам че е добра идея. Не искам първо други хора да го гледат, защото не биха следвали моите представи за възпитание, не смятам че 2-3 лелки могат да се справят с 20-30деца. Абсурдно е. Да не говорим, че моя син не може да спи повече от 1-2 часа на обяд а те ги слагали в 12ч. и трябвало да спят до 16ч. 
Жениците си гледат живота, за сметка на моето дете, абе не знам. Всеки си решава. Според психолозите децата са много малки - били готови чак към 3г. да се отделят от майките си. Ако не си притисната от парите по добре недей.
Жениците си гледат живота, за сметка на моето дете, абе не знам. Всеки си решава. Според психолозите децата са много малки - били готови чак към 3г. да се отделят от майките си. Ако не си притисната от парите по добре недей.
Аз не мога да разбере, всички които познавам казват че са доволни от яслата, а само негативи ми изреждат,
-Децата им се скъсвали от рев (или поне повечето)
-Не вадили децата навън, много рядко и то за по 1ч. най много
-Не им давали по цял ден вода дори и лятото
-Не ги хранили добре (дори майки със злояди деца се оплакват че си прибират децата прегладнели)
-Прибирали си децата в рани и синини причинени от други деца (явно лелките не са се погрижили)
-Насилвали ги да спят по 4ч. на обед
-Не им сменяли редовно памперсите и ги прибирали със зачервени дупета и т.н.
-Децата им се скъсвали от рев (или поне повечето)
-Не вадили децата навън, много рядко и то за по 1ч. най много
-Не им давали по цял ден вода дори и лятото
-Не ги хранили добре (дори майки със злояди деца се оплакват че си прибират децата прегладнели)
-Прибирали си децата в рани и синини причинени от други деца (явно лелките не са се погрижили)
-Насилвали ги да спят по 4ч. на обед
-Не им сменяли редовно памперсите и ги прибирали със зачервени дупета и т.н.
Наскоро писах реферат за икономиката на Дания. Ами, направо им завидях!!! Имат един от най-високите Брутен Вътрешен Продукт на глава от населението в световен мащаб! 
Превеждам за тези, които не са много наясно - там хората си заработват достатъчно пари за всичко ( може и наистина да са роботи ). Искам да кажа, че когато човек няма финансови проблеми животът му е много по-спокоен, с усмивка посреща проблемите, не крещи и уравновесените лелки в яслата отглеждат уравновесени деца!
А тук всяко второ младо семейство има проблеми да си плати тока, парното, дали ще стигнат парите за храна за почивки да не говорим... И така много любящи семейства и прекрасни майки често се превръщат в тъпа комбинация от истерици крещящи на децата си без повод....
Какво да кажем за лелите в яслата с мизерните им заплати, персонал съкратен до максимум....
Да продължавам ли?!?
Така че моето мнение е ,че не е до гените, а до спокойния живот, произтичащ от финансовата обезпеченост.
Превеждам за тези, които не са много наясно - там хората си заработват достатъчно пари за всичко ( може и наистина да са роботи ). Искам да кажа, че когато човек няма финансови проблеми животът му е много по-спокоен, с усмивка посреща проблемите, не крещи и уравновесените лелки в яслата отглеждат уравновесени деца!А тук всяко второ младо семейство има проблеми да си плати тока, парното, дали ще стигнат парите за храна
за почивки да не говорим... И така много любящи семейства и прекрасни майки често се превръщат в тъпа комбинация от истерици крещящи на децата си без повод....Какво да кажем за лелите в яслата с мизерните им заплати, персонал съкратен до максимум....
Да продължавам ли?!?
Така че моето мнение е ,че не е до гените, а до спокойния живот, произтичащ от финансовата обезпеченост.
NikiFin, ако видя дори и за миг тази ясла, в която децата целодневно са потънали в блажен покой, ще се откажа тутакси от българския си разюздан корен!!!
Има деца наистина по-чувствителни и интровертни, които трудно се адаптират в ясли и градини, както и такива, дето не си го слагат присърце. Само че в "чувствителни" аз влагам малко по-различен смисъл - такива деца обикновено предпочитат да наблюдават и трупат впечатления, не изразяват външно емоциите си, нерядко са болезнено срамежливи и раними, възможно е и да са с по-динамично интелектуално развитие. Тук, а сигурно и в Дания, много често се бъркат чувствителните деца с разглезените. Това, че синът ти се буди от всеки шум не го прави специален, а капризен - в ясли и градини подобни неща бързо отшумяват. На моя дружка детето не ядеше зелени неща, никакви!, а на друга пък девойчето трябваше непременно да е завито с жълто одеалце, за да заспи... В градината за нула време спряха да са така специални.
За мен лично "специално" и "не като другите" може да бъде само дете с някакви уникални дарби или изобщо с някаква по-съществена отличителна черта. Да речем, на възраст от 1 годинка да може да говори или да чете или да смята дискриминанта, не знам... /е, шегувам се, но става ясно какво имам предвид/. За такова дете съм убедена, че е неполезно да се дава на ясла и че със сигурност няма да свикне там.
Ти ще си прецениш най-добре, но за да е сигурен човек в каквото и да е, просто трябва да пробва.
P.S. Естествено, че стабилната държава предразполага към по-сигурен и ведър живот, респективно произвежда по-спокойни хора. Ето защо в България се раждат толкова много енергични, щури и будни деца, които не се спират пред нищо!
Има деца наистина по-чувствителни и интровертни, които трудно се адаптират в ясли и градини, както и такива, дето не си го слагат присърце. Само че в "чувствителни" аз влагам малко по-различен смисъл - такива деца обикновено предпочитат да наблюдават и трупат впечатления, не изразяват външно емоциите си, нерядко са болезнено срамежливи и раними, възможно е и да са с по-динамично интелектуално развитие. Тук, а сигурно и в Дания, много често се бъркат чувствителните деца с разглезените. Това, че синът ти се буди от всеки шум не го прави специален, а капризен - в ясли и градини подобни неща бързо отшумяват. На моя дружка детето не ядеше зелени неща, никакви!, а на друга пък девойчето трябваше непременно да е завито с жълто одеалце, за да заспи... В градината за нула време спряха да са така специални.
За мен лично "специално" и "не като другите" може да бъде само дете с някакви уникални дарби или изобщо с някаква по-съществена отличителна черта. Да речем, на възраст от 1 годинка да може да говори или да чете или да смята дискриминанта, не знам... /е, шегувам се, но става ясно какво имам предвид/. За такова дете съм убедена, че е неполезно да се дава на ясла и че със сигурност няма да свикне там.
Ти ще си прецениш най-добре, но за да е сигурен човек в каквото и да е, просто трябва да пробва.
P.S. Естествено, че стабилната държава предразполага към по-сигурен и ведър живот, респективно произвежда по-спокойни хора. Ето защо в България се раждат толкова много енергични, щури и будни деца, които не се спират пред нищо!
Цитат
Ето защо в България се раждат толкова много енергични, щури и будни деца, които не се спират пред нищо!
По въпроса: Работих в детска градина 7 години и не мисля че всички се еднакви.
Някой свикват, на някой градината им харесва, някой просто се пречупват.
Имах и такива които успяха да пречупят родителите си и те се отказаха от градина.
Живееш в стабилна държава, вероятно имаш стабилен доход, вземи си гледачка и не се терзай.