моля за съвет/мнение

Говорили сме...много пъти.... Той ми казва, че "изнасилвам" нещата... Пита ме за къде съм се разбързала толкова...Може би е прав...и аз незнам вече...Но аз не съм искала дете сега и веднага...просто исках да видя готовността в него...да видя отношението му по тези въпроси....И се разочаровах...много ми е мъчно..
П.С- Благодаря ви момичета, че отговаряте

Да, нещата изглеждат точно така, както си ги написала. Това, че обича децата си, е повече от хубаво, аз също бих ги приела като свои, но искам да си имаме и НАШИ. Неговото мнение е "Всяко нещо с времето си", но аз не съм убедена, че мога да чакам още дълго. Не мисля да правя компромис със себе си, относно тези толкова важни за мен неща...

Буба, никой не иска от него да забрави децата си! Напротив даже...Но тук става въпрос за нашите отношения....аз не съм просто "мацка", а аз съм жената, с която живее, която е до него и в добри и лоши моменти...Жената, която го обича

Не аз съм причина за развода им. Когато се запознахме, те бяха разведени от 3 години...
Искало ми се е да си остана вкъщи след всяко едно изнасяне, но нямам сили.... не искам да съм далеч от него...Всеки път се заканвам, че ще го направ, но немога...
А относно децата, аз съм ги приела, макар да не ги познавам. Дори в много случаи тои иска съвет от мен, относно неща свързани стях. И съм наясно, че те винаги ще бъдат най-важното нещо в живота му...

Не си ме обидила БУБА . Аз също мисля за нещата и от неговата страна, просто ми се иска и той да помисли от моята. Аз го разбирам напълно...и не го обвинявам...Просто ми е адски мъчно...

Не искам да поставям краен срок...Не желая да го притискам. Най-вероятно ще оставя нещата така още изветно време и ако дотогава нищо не се е променило просто ще си тръгна. Искам и да спра да му говоря за това (правя го почти всяка вечер), защото така допълнително изнервям обстановката.
А децата е норамално да ги приема. След като обичам него, обичам и тях, те са част от него....а и те са най-потърпевши в цялата ситуация...

Наистина го обичам страшно много. Повече от нужното дори.

Предполагам и аз бих дала такъв съвет, на друг в такава ситуация, но когато аз самата съм в центъра, нещата изглеждат по-различно. Не мога просто ей така да махна с ръка и да зарежа всичко. Не е толкова лесно. аз наистина виждам в него Бащата на моите деца и искам да се боря за това.

от година и половина живеем заедно.
и срок ще си поставя за самата мен. знам, че нещата немогат да продължават по този начин. просто измъчвам себе си по този начин, а и него... Трудно ми е да си тръгна, защото като изключим тези неща, той е невероятен човек. държи се чудесно с мен, просто не мога и да мечтая за повече...

Според мен е минало доста време от развода му и би трябвало вече да е преосмислил каквото има да се осмисля. Не искам да те отчайвам, но се опитай да поговориш с него и да го накараш сам той да си изясни какво иска. Дали не е момента или този момент никога няма да дойде за него.
Била съм в подобна ситуация. Минах през това да ми каже, че не иска деца от мен, че не иска повече да се жени и други такива. После си промени мнението, но когато аз си тръгнах.
Търпениете в един момент свършва. Вие не сте заедно от твърде дълго, може спокойно да го почакаш, но не прекалено...

И аз мисля, че е много егоистично от негова страна и това с изнасянето е адски унизително за теб.

Била съм в подобна ситуация. 
Първоначално ми беше казал "Аз повече деца няма да имам", после обаче реши, че аз съм Жената и почна сам да ми говори за деца. Когато го питах кога ще стане това, ми отговаряше "Ти си млада, имаш още много време за деца." "Да, аз съм млада, но ти не си чак толкова млад и не ставаш по-млад с времето." Неговото обяснение беше "Нека децата да порастат малко, още не могат да го разберат." После теорията беше, че децата трябва "да могат да се грижат сами за себе си", за да нямат много нужда от него. Хе-хе, кога е това? Когато станат на по 20 ли? Тъкмо като изляза по майчинство, ще гледам и внуците му, за да са свободни "младите" 
И така, започнаха планове за къща, където ще живеем двамата. Как двамата? А децата? Е, много се изненада като поисках и децата му. И плановете станаха за голяма къща. Но ми обясни, че той вече със сватби и рокли няма да се занимава. "ОК", казах аз, "само подпис". "И за какво ти е подпис? Нищо не значи един подпис.", "Тогава защо не го положиш този подпис."
И му описах следната ситуация: Аз щастливо бременна в новата НИ къща, грижеща се за децата му, колебаещи се между привързаност и омраза към мен. Един ден ми съобщават, че е загинал в автомобилна катастрофа. И бившата му жена идва и ми нарежда да напусна къщата ИМ, защото законните наследници са само децата му.
Питах го дали смята, че това е възможно да се случи; отговори, че е възможно. И че не е готов на втори брак. Е, добре, той НЕ МЕ ОБИЧА всеотдайно, обича ме частично и угоднически - до там, до където му изнася. Тогава аз какво правя там? От 2 години не си задавам този въпрос 

А той - беше намерил утеха в думите на психотерапевтката, че с неговия чар няма как да остане сам. Супер, значи за него не е било важно да съм аз, а да е просто някоя. Гадно егоистично копеле 

Някои от нещата при нас, виждам че се припокриват с вашите.
Той също не иска сватба, нито само подпис. Аз не приемам това положение. Това, че той е изживял тази емоция, не означава, че аз трябва да се лиша от нея. Ако той иска да не мисля за миналото му, то нека и той не го прави. Не желая да наказва мен, заради грешките, допуснати от жените преди мен.
Неговите деца са на 13 и 16 години. Ако трябва да чакаме малкото да порастне(да стане на 20) и тогава да му бъде съобщено за моето съществуване, това означава, че таткото тогава ще бъде на 46...Тогава ли да правим друго дете? Тогава, когато се очаква да има внуци? Незнам, наистина съм адски объркана. Но ще изчакам още известно време и ако дотогава няма промяна, ще поема по пътя си сама...Знам, че ще ми е трудно, но немога вечно да се измъчвам по този начин

Изобщо не ми изглеждаш объркана, даже много добре знаеш какво искаш.
Разочарована си. Огорчена си от отношението му.
И тайно се надяваш нещо да се случи, за да докажеш на себе си, че той е такъв, какъвто ти си го представяш, а не такъв, какъвто той се представя пред теб.
Майта логика е следната - след като не желае да се обвързва с подписи и деца, значи да се подготви за краткосрочни връзки с прелитащи мадами. А той хем не е ангажиран с тебе, хем те държи вързана за него. Безобразие.

Бившата му съпруга няма втори брак, незнам дори дали има връзка... Не мисля, че се надява да се върне при нея. Не е такъв човек. При него връщане назад няма, поне до колкото го познавам, но знам ли? 
За децата се притесява, защото малкия навлиза в пубертет, а всички знаем какви са децата на тази възраст. Аз също се страхувам да ме запознае с тях. Страхувам се, че ще обвинят мен за развода, че ще ме мразят.
Още веднъж благодаря на всички за отговорите. Благодаря ви момочета, страхотни сте

Не знам, но не ми харесва тая работа. Ти искаш сигурност, защото си решила, че е Той, обаче Той все още не е решил, че си ти и не иска напразно да си "гърми патроните", т.е да си част от живота на децата му. Това, че имаш време за деца са само оправдания.
Бях в твоето положение преди тази си връзка. Те бяха разделени от години, но не и разведени. Аз бях тази, която не искаше да се запознава с детето и бях твърдо убедена, че то ще ме намрази за развода им, както и жена му, която след 2 години раздяла още се надяваще, че ще се оправят нещата. Аз се страхувах какво ще кажат родителите ми, за връзката ми с 18 години по възрастен мъж. Аз така и не се реших да остана с него.
Но исках всъщност да кажа какво отговаряше той на моите опасения, нещо в духа на: "Разбери, че аз искам да съм с теб и аз ще се справя с детето си и неговата реакция. Това е мой проблем, всеки си поема риска и неприятностите, до които може да доведе това. Жена ми и детето са моя грижа, твоята част е да преодолееш съпротивата на родителите си"