Вчера бях на родителска среща на големия ми син. След края й с няколко близки обсъждахме вълненията на първолаците, а той си играеше на катерушките в ученическия двор. И всичко си беше спокойно, докато, с голямо притеснение, не забелязах, че една майка с ревящо дете го води към нас. Пресрещна ги съпругът ми и майката, много афектирана, започна да му "обяснява". Ивчо (синът ми) повтаряше " Аз исках да...Аз щях... Ама аз не исках да..." , ала майката доста се беше наела .Оказа се, че моето зверче искало да се качи някъде и ,за да стане по- бързо, блъснало нейното (искал да му помогне, както ми обясни, когато се успокои, но малкят паднал). Това се било случвало вече за втори път! Съпругът ми говори с майката кратко, след което накара нашето грубиянче да се извини на ревящото дете (не ме разбирайте погрешно- синът ми не е побойник, малко по- едричък е за възрастта си и не успява да премери силата си понякога, което е създавало подобни ситуации и друг път). Стана ми мъчно, че така крещят на детето ми, но не се намесих- искаше ми се малкият да види последствията от небрежността си и, може би, следващия път ще е много по- внимателен, когато си играе с децата( а и баща му беше там- не е самичък).
" Иве, извини се на детенцето, виж как плаче, сигурно много го боли!"
" Не, не го боли, той не успя да се удари!" -каза майка му.
"Ами тогава защо плаче?"- съпругът ми беше учуден.
"Ами защото много се уплаши"- докато си "говореха" нейното дете ,ревейки, удари моето силно в корема. Тя му каза да не удря и продължи да крещи, че ако отново той си позволи да докосне детето й, без значение кой е с него, такъв шамар ще му забие, че няма да може да дойде на себе си. Съпругът ми (отново спокойно) й каза, че такова нещо едва ли ще се случи пак, но ако това все пак стане той ще се разправя с него. И тогава заканата беше повторена още по- яростно. Представих си за момент как тая зверкиня удря малкия с тази злоба, с която крещеше и ми стана лошо. Много се ядосах ( слабо се изразявам, но съм убедена, че почти всички са ме разбрали!). Разира се, намесих се. Исках да остана спокойна, но направо блокирах- тя крещеше в лицето ми на 5 сантиметра от нейното. Заплашваше и мен, и детето ми, нарече го невъзпитано и трябвало да си го държа у дома- бил опасен за околните. А аз, представете си, се възмутих, че ми говори на "ти", успях само да кажа да не ми крещи , да си смени тона и изразите, тя да си държи детето у дома, щом не успява да го опази навън и като виждам колко тя е възпитана на какво ли ще научи сина си и...май само това!
Моят "звяр" се разплака (много се уплаши от тази "жена"), аз се оттеглих от "спора" като я оставх да вика след мен. И от тогава се питам трябваше ли да отстъпвам толкова бързо, без ясно да й кажа какви невероятни неща ще й се случат ако тя докосне моето дете. Не смятам да проявявам разбиране към причините да избухва в такъв неконтролируем яд- проблемите у дома или на работа не са оправдание да се държиш така с деца, дори и твоите. Ще я търся и ще я намеря, за да й го изясня. И ако е член натози форум нека се обади на лични (описах случката много подробно, едва ли ще се обърка). Ако някоя нейна позната прочете това, нека предаде посланието ми ( надявам се, че е споделила с приятелки, такава случка не остава човек без емоции).
Ами това е !
А вие какво мислите?