Защо повечето преподаватели в университет са с чувство за превъзходство и не уважават студентите?

Преподавателите са като всички хора - различни. Някои се опитват да ви вземат страха, за да ви накарат да учите. Другите постигат този ефект, мотивирайки студентите. На трети не им пука и просто изнасят лекцията, а който се интересува, да слуша. Добрият преподавател е този, които ви научи на нещо и то остане като трайно познание.
Хората, които са ме научили на нещо и с което си изкарвам хляба и до днес, са били сред най-неприятните като отношение. До ден днешен мога да изрецитирам и дефиницията, и формулата да разпиша, освен да ги сметна в ексел. За справка, завършила съм преди 20 години.

Аз не съм останала с такова впечатление, а смея да твърдя, че съм общувала с много преподаватели от различни факултети. Може би е частен случай, но с мен никога университетски преподавател не се е държал неуважително. В училище беше друга история, там до гимназията 2/3 от учителите се държаха грубо, неуважително с мен, макар и да бях добра ученичка. И всичко това защото не бях дъщеря на някой си важен човек в града. За провинцията говоря. 😁
Преподавателите ми в университета винаги са били приятелски настроени към нас, помагали са ни, дори когато сме търсили помощ относно казуси, които въобще не ги касаят. Отговаряли са си на служебните мейли в неделя следобед, дори и деканът на факултета. Винаги са били отзивчиви, любезни и търпеливи. Дори и по-търпеливи, отколкото трябва
Единственото неуважително отношение, което съм срещала, е в отговор на проявено неуважение и наглост от страна на мой колега.
За грубото отношение на администрацията, обаче, ферман мога да напиша.
За държавен университет говоря и аз.

Именно, различни са и ги има всякакви.
Но постави се на тяхното място - в момента в университет влиза куцо, келяво и сакато, правят се по три класирания, та белким някои от трети път изкарат тройка и се попълни бройката. После професорът като им преподава среща ято тъпи погледи. И това ден след ден година след година. Ми как да ги гледат? И в чужбина е така в университетите, дето не са топ. В някои държави пък цедката на входа е супер рехава, а на изхода е тежка и първата година отпадат половината.
Според мен след 2-3 курс, когато останат сериозните, отношението се променя. особено пък към учещите студенти, участващи в разработки и прочее.

В НБУ преподават много преподаватели от държавни университети, даже може и всичките да преподават не само в НБУ, но и в държавни ВУЗ, не съм сигурна. Значи, ако наистина едни и същи хора в един ВУЗ се държат с чувство на превъзходство, а в друг - не, причината не е в самите хора

Защо... не знам. Не съм се срещала с агресивни, груби и нападателни, но за неуважителни смятам тези, които не пускат на изпити, ако не им пуснат студентките. Или ги преследват по коридорите, или в соц. мрежи. Всякакви извратеняци съм виждала. Не пречи,, че е институция. Прасетата са си прасета навсякъде. Та, така и с тези агресивните. Университетите ги пазят обикновено, каквито и да са.
И като им знам заплатите..., което не ги оправдава, предполагам това "превъзходство" им е реакцията. Или просто са си арогантни и надути.

Май не много на място използвате думата превъзходство. Преподавателите ви превъзхождат - със знания, с опит - професионален и житейски, ако щете. Ако не беше така не те щяха вас да учат, а вие тях. Може би думата, която ви трябва е високомерност? Останалите "качества", за които пишете, не са ОК. Но хора всякакви. Ако си е прасе в ежедневието, си е такова и в работата. В по-нормалните от нашата държава има етични комисии, които си вършат работата. Тук също ги има, но проформа. Не е лошо, обаче, да обърнете внимание и на съществуването на обратната ситуация - нагли и арогантни младежи.

До човек е. А и доста им е писнало. От администрация, ръководство, бумащина, откровено тъпи студенти и колеги и т.н. Не е оправдание, но е факт.

Някой професор не е равен с някой студент. Ако демонстрира чувство на превтзходство, всъщност според теб няма ли превъзходство? Важното за мен е познаването на материала. Преподавателят се опитва да го "налее" в главите на студентите, а те не винаги му помагат в тези му усилия. Чак липса на морал и етика... Ако преподавателят овика студентите, това не е неморално. Неприятно, арогантно, но не неморално. Съвсем друго е неморално - ако продава оценки или ако си иска секс срещу оценка.

Според мен, студентите тепърва ще се сблъскват с арогантно отношение, когато завършат и имат началници, които ще ги овикват и няма да са широкоскроени. Това е животът, не е лошо да го опознаят от сега. Пълна хармония има само на някой необитаем остров.

Преподавател и учащ не са приятели. Преподавателят обяснява, учащият полага усилия да разбере и обясненото, и отвъд него, и да го запомни и после приложи.
Аз бих се замислила дали не прекалявам във фамилиарниченето и/или не съм предизвикващо некомпетентна, и/или не приемам твърде лично нещата.

В частните университети целуват задника, защото се плаща. Ако целт е дипломка в подвързия и пазене на съмнително достойнство, а не придобиване на знания и компетенция, значи частен ВУЗ е по-добрият избор. С което не твърдя, че там не се учи, да не ме разберете погрешно, но разликата в таксите играе роля в отношението.

Лично от моето висше, познавам доста преподаватели, които са чудесни спрямо отношение към студенти.
Става дума за Пловдив.
В момента обаче две познати завършват в София. В два различни университета. Едната положи съвсем наскаро държавен изпит, другата ще защитава дипломна след  дни. Едната е коренячка от града, другата е от Пловдив. И двете споделят отрицателни впечатления от преподавателите си, като за протокола трябва да добавя, че и двете са супер сериозни, отличнички - т.е. нямат лошо реноме. Но все споделят лоши впечатления от преподавателите си. Едната е бакалавър, другата - магистър.

Естествено, има го и в частните. От момента за борба за студенти до моментите на дразнения и преливане на легени, изтичат бая вода, срещи, нерви. Едно е администрация, друго е преподаватели, но навсякъде изкипява водата.

Преподавателите също са хора и е нормално да са различни, има ги всякакви. Имах преподавател в бакалавърската степен, който е правил изказвания от рода на "Вие сте нищо, защото нямате висше образование", но него всички си го знаят колко е откачен, дори в Учебен отдел са ни казвали "Никой не го иска и не го харесва, но няма с кого да го заменим". Повечето си държат на предмета и започват да те уважават, когато видят, че показваш знания и интерес. Имам близки преподаватели, повечето са споделяли, че предпочитат да преподават в магистърските програми, защото имат срещу себе си осъзнати личности, които знаят какво искат, докато повечето бакалаври, особено редовните, били ужас. Като прибавим и все по-ниското ниво, картинката става пълна. Моят опит е от държавен университет.

Ама тия хора там не са отишли да ви стават приятели, те си имат такива. Имам двама приятели, единият преподава медицина, другият икономика. И двамата ядат студенти за закуска, от всичко това което съм прочела като отзиви за тях в интернет. Обаче всички учат и после са им благодарни. Особено пък за медицината, там право на незнайния и грешки нямат, поне при моя съученик.

Много добре казано.
Преподавателите ви превъзхождат ,да.Имат повече знания и по-богат опит от вас.Не сте равни,не са ви приятели.
Те са хората от които можете да научите много,а вие сте там точно за това...

Добре е, че няма отговори от университетски преподаватели, защото повечето от споделените дотук мнения са толкова тесногръди и замръзнали около 1850 г., че няма накъде повече.

Аз завърших Магистър преди 7 години. Като влизах в университета беше преди 12 години и цедката беше убийствена. Тогава влизаха хора - отличници и имахме по 7 предмета на семестър. Уточнявам го, защото само 2 години по-късно се влизаше с някакъв тест от книжка с тройка и редуцираха програмата до 3 предмета на семестър.
Ами да, преподавателите ни превъзхождат със знания и прфесионален и житейски опит, но това не оправдава арогантното им отношение.
С мен мога да кажа, че са се държали добре, но аз не съм кон с капаци и общото ми мнение е, че масово са неприятни хора и хич не се държат професионално. Какви преподаватели съм имала в училище, дето вдъхновяват да учиш, да ги уважаваш! В университета за 5 години имах една любима преподавателка, която беше голям професионалист и практик, много увличаше и много и се възхищавах. До момента на държавния ми изпит, в който тя се държа меко казано неуважителнос всички, включително и с мен. Аз се пънех там да разкзвам, а тя гледаше през прозореца и си говореха с колегите за времето и някакви почивки. Накрая въпросът и беше „Кво става в родния ми град”... Да, те слушат стотици студенти на тия изпити и съм далеч от мисълта, че ще са съсредоточени кой какво говори, но това беше адски унизително... Както и да е, нямам добри впечталения от преподавателите в университета. Като знание 6, като хора - 0. А лудите и перверзниците, те са съвсем друга категория, не ми се коментира.

Аз съм на възрастта на преподавателите горе-долу в софийските университети. И съм от типа "цял живот студент" Но не от тези, които не могат да се дипломират, а от тези, които просто имат нужда да учат, завършвайки започнатото.  В УНСС се сблъсках с такава агресивна некомпетентност, че ми мина мерака вече. А имах и други планове. Дипломирах се с отличен, но... държи влага негативното.

Била съм студентка през миналия век, в единствена специалност, в единствено уч заведение, в което за моята специалност влизаха 30 момичета от цяла България и нямаше другаде къде да се учи. Сега се учи под път и над път. Да, всякакви, но е факт, че на мн хора просто мястото им не беше там. Аз бях повече шокирана от студентите от "Рабфак", който знае какво е, отколкото от всички преподаватели със странностите им. Най-впечатляващият ми успех беше при една асистентка на домашно, която не пишеше повече от 4.Обаче аз като готвех първото домашно--болна, без  ТВ, без забавления. И ми писала първо 5,50, после 6, та се смяха всички, че съм имала 6,50, щото не го беше задраскала добре. Имам дълъг стаж, но за кратко реших да преподавам. Ами, нищо общо с нашите студентски години с все кръшкане, но пък видим интерес. Скудоумие, незаинтересованост. Как да се отнасям към студенти, които в междучасие ме виждат, че пия кафе в барчето, ама като тръгна за час, си чукат билярд и не благоволяват да дойдат на упражнение. Години по-късно съм предупредила сина си, че пари за Свободен университет, Варна, нямам. Ами, казвам си какво мисля и надменност е най-малкото.

Най вече в държавните се държат с превъзходство, защото могат да си го позволят. В частните не могат, защото там корпоративната култура е друга. И не, не е целуване на някои части заради пари, а защото просто трябва взаимно уважение. Колкото пъти съм имала някакви отношения с нашенски държавен вуз, толкова пъти са се отнасяли към мен като към някакъв навлек, който им пречи да си гледат другата работа, никаква дисциплина, пропускане на часове. В частните вузове организацията е много по-добра и не се пропускат часове или веднага се наваксват.

За съжаление това е тенденция у нас. Превъзходството в знания и умения не е повод да се гавриш с хората. Има толкова много примери със студенти, които дори се страхуват да попитат нещо, за да не предизвикат раздразнение и отмъщение. Жалко е, но е факт, вероятно това, че господстват над някой, който за известно време е зависим от тях, ги кара да се чувстват значими.

Не мисля, че се държат “високомерно” или “неуважително” априори, по-скоро преминават в това състояние, когато студентите започнат да им задават въпроси, които ги карат да се чувстват неудобно. Когато се постави под въпрос “абе аджебата този човек квалифициран ли е да преподава този предмет или не” (защото в моя факултет съм ставал свидетел на хиляди случаи на некомпетентни преподаватели, които са завършили едно, а преподават нещо коренно различно и несвързано с квалификацията им), “тази програма не е ли твърде остаряла и не ѝ ли липсва актуалност?”. Преподаватели са избухвали и са се държали грубо и високомерно само в такива обстоятелства, защото това отношение е повече защитна реакция, а не толкова постоянно поведение. Високомерните преподаватели или са много несигурни в себе си или са супер компетентни и не им се занимава с малоумните въпроси на студенти, защото за тях това е банализъм на просто “поредния студент”. Ако трябва да сме честни 90% от моите преподаватели са били ужасни и надали мястото им е било в академична институция, но честно казано за всеки влак си има пътници. Постоянно се дискутира как много паднаха баловете, но никой не обсъжда ирелевантния критерии за прием, западащото качество на образование и тн. Отличниците в моята специалност, които са влезли с висок бал системата просто не може да ги “поеме” и да гради върху тях нещо повече и те пропадат заедно с другите. Българското образование не заслужава “заслужили” студенти (освен може би за някоя специални и регулирани специалности), защото няма какво да им даде в замяна за положените усилия.