Публикувана: 8 септ. 2006, 10:57 ч.
Последно мнение: 19 септ. 2006, 03:23 ч.

Как обичате половинката си?

3 151
41
1

1
2
3
Всички

8 септ. 2006, 10:57 ч.

Мнения: 1 517

Малко странен въпрос, нали? Но ми прави впечатление, че много хора изобщо не са наясно дали въобще обичат, как и какво обичт в човека до себе си. Кое те кара да си сигурен, че наистина го/я обичаш и че това е любов, а не просто привързаност, навик, уважение...
Е, аз започвам, вие поемайте щафетата Peace

Писах някъде, че сме адски различни, направо се раминаваме в някои неща. Обичам това, така само се допълваме. В критични ситуации често не мога да разчитам на него; плаши се и се заравя в пясъка като щраус. И все пак предпочитам да е с мен. Приятно ми е да съм просто с него, даже и нищо да не си кажем; да стоя и да го наблюдавам. Обичам го дори когато съм му бясна и се караме. Обичам го, защото ме боли, когато е недоволен от мен. Обичам го, защото ми пука какво той мисли за мен, дали е горд, че аз съм му жена...Обичам го, защото се разтапям, когато и той ми показва същото (не ми липсва мъжко внимание, но когато друг мъж покаже интерес към мен...да, приятно ми е, кефя се, самочувствието ми се вдига...но не е същото). Обичам го, защото, когато страда и на мен ми е болно; когато нещо се издъни и другите му се смеят, аз не се ядосвам, че се е изложил, или мен посрамил - домъчнява ми...Обичам го, защото когато сме скарани, все аз първа посягам да се сдобрим (почти винаги), криво ми е и не се чувствам добре. Обичам го, защото, когато ме вбеси и е виновен, ми иде да го убия - защото точно той ми е направил това и ме е ядосал...Обичам го, защото "даже мен да ме няма на белия свят" ще бъда спокойна, че децата ми са в сигурни ръце...
Е, мили мами и татковци, ваш ред е да се обичате Hug

# 1 8 септ. 2006, 11:17 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Да, странен въпрос- нещо не го схващам...
Естествено, че любовта ни не е същата, каквато беше преди 14 год. Сега сме привързани един към друг, което е доста по-силно чувство от влюбването в началото. Навикът няма как да не оказва влияние. А без взаимно уважение не може... На това се дължи продължителното щастливо съвместно съжителство. А не на изпепеляващите чувства от първите дни и седмици на връзката.

# 2 8 септ. 2006, 12:45 ч.

Мнения: 8 917

Обичам го като моята половинка, която ме допълва - коренно различни сме и в същото време толкова еднакви Heart Eyes

# 3 8 септ. 2006, 13:34 ч.

Мнения: 1 517

Цитат на: РЕНИ в пт, 08 сеп 2006, 11:17

И аз за това говоря - не за луди страсти, влюбване и т.н., а за истинска обич. Какво е за теб да обичаш, как разбираш, че това е истинска любов, дълбока, трайна, а не моментно увлечение.

# 4 8 септ. 2006, 13:48 ч.

Мнения: 3 268

С моят съпруг сме заедно от деца и връзката ни е преминала през много метаморфози.Естествено,че в момента не съм влюбена в него,но влюбването е много кратко чувство.По-важно е какво ще остане след него.Та с една дума казвам "обичам го" такъв какъвто е-отговорен,нежен,любящ баща,дребнав,избухлив,често нервен,но винаги чаровен и мил,моето пораснало момче. Heart Eyes

# 5 8 септ. 2006, 14:51 ч.

Мнения: 534

Дълбоко и искрено Heart Eyes

# 6 8 септ. 2006, 15:02 ч.

Мнения: 1 517

Цитат на: Dora в пт, 08 сеп 2006, 14:51

Дълбоко и искрено Heart Eyes

И кое те кара да си сигурна, че това е любов, а не чист навик?
Това исках да знам
Hug

# 7 8 септ. 2006, 15:24 ч.

София
Мнения: 3 422

О, мила, толкова философска тема, но е интересна.
Самата аз много мислих по въпроса навремето и трябваше да си отговоря за много кратко време. Бях още с бившия ми мъж/повече от 10 години връзка/, когато се запознах с настоящия и на практика почти веднага забременях и можеш да си представиш какво решение трябваше да взема и за колко време и в каква ситуация. Е, взех го решението, т.е. нито за секунда не се поколебах и тогава разбрах, че го обичам. После, след раждането на дъщеря ни, обичта, грижите и всеотдайността му към мен и детето и усещането за щастие и завършеност ме карат да мисля, че това е любовта. Пожелавам го от сърце на всички! bouquet

# 8 8 септ. 2006, 15:48 ч.

София
Мнения: 565

Откакто съм го срещнала (това са вече около 7 години) любовта ми не само не е намаляла, а е порастнала толкова, че не мога да си представя ,че мога да изпитвам по- силни чувства. Особено откакто си имаме детенце направо се чувствам благословена! Моля се само да сме живи и здрави за да можем за дълго да се насладим на това усещане! Нищо повече не мога да напиша защото всички думи ми се струват някак банални и ненужни.

All ever wanted
All ever needed
Is here in my arms
Words are very unnesesarly
They can only do harm

# 9 8 септ. 2006, 16:12 ч.

Мнения: 3 164

Подкрепям мнението на РЕНИ Peace

ние минахме през много трудности, но все пак чувствата ни останаха ненакърнени.

# 10 8 септ. 2006, 22:24 ч.

Мнения: 1 353

разбира се, че го обичам. това че ме дразни понякога или се по сдърпаме нищо не значи. Както казват старите хора: " къща без дим от комина не е обитавана..."

# 11 8 септ. 2006, 23:33 ч.

Мнения: 494

Цитат на: Delta в пт, 08 сеп 2006, 15:02

Цитат на: Dora в пт, 08 сеп 2006, 14:51

Дълбоко и искрено Heart Eyes

И кое те кара да си сигурна, че това е любов, а не чист навик?
Това исках да знам
Hug

Ам ся, стана ми интересно? Stuck Out Tongue Winking Eye

# 12 9 септ. 2006, 03:44 ч.

Мнения: 1 860

Обичам го така, както и ти обичаш своя! Не съм чела скоро по-красиво и пълно с истина, но въпреки всичко истинско, послание. Не мога да го кажа по-добре от теб! Hug

# 13 9 септ. 2006, 10:29 ч.

Мнения: 490

просто го обичам

# 14 9 септ. 2006, 12:36 ч.

Монтана
Мнения: 499

Не мога просто без него-толко много съм свикнала,че когато го няма полудявам.ОБИЧАМ го такъв какъвто е:страшно много ме дразни,изнервяме,избухлив работохолик,но от всякаде се допълваме.Но и много различни сме.Но просто го ОБИЧАМ smile3532

# 15 9 септ. 2006, 15:37 ч.

Мнения: 32

Страшно,нощем лежа в леглото и го гледам как спи,хващаме страх че един ден ще го загубя,че няма да мога да го докосвам и той няма да е до мен,че няма да виждам себе си в очите му.Но.....това не пречи от време на време да се дърлим за щяло и нещяло,а така май само губим от времето което ни е отредено.

# 16 9 септ. 2006, 15:49 ч.

Мнения: 2 495

Обичам го силно и не мога без него.Появи се като дар от Бога, в момент когато бях силно разочарована от мъжете и не исках да имам връзка с никого.Вече 3 години сме заедно-допълваме се, мислим еднакво приличаме си и външно и вътрешно.Разбира се, имало е кризи в нашата връзка, но нали знаете-"тези които се карат, се обичат"Липсва ми, когато е далеч, когато не се виждаме и през деня.А когато се прибере от работа и ми каже "Съкровище, липсваше ми", направо се Embarassed

.Обичам си го и това е!

# 17 9 септ. 2006, 16:08 ч.

София
Мнения: 2 967

Сигурно го обичам. От 8г. имаме връзка, а от 3г. сме семейство. Но на моменти страшно ме дразни и понеже живеем при майка ми ми идва да хвана и да излезна по някой път като се изпокараме. Чувствам, че сме се изнервили страшно много откакто бях бременна, раждането, откакто сме трима, неговата работа, ежедневието..... тъщи, свекърви, бащи и т.н, и т.н.

# 18 9 септ. 2006, 17:23 ч.

Мнения: 191

Обичам го как да не го обичам!!!Той ми е по завеяния ''син'',цял ден да ходя след задника му пак ще забрави,обърка или мрънка за нещо Joy

Това разпалва безумна страст в сърцето ми Joy

# 19 9 септ. 2006, 18:11 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

делта, не искам да те повторя -това, което си написала е то4ното състояние на моите 4увства, много истинско и то4но казано и с много 4увство- то си ли4и, струи направо! браво! и много ме познава или ме усеща, но това е опасното да ме разгадава!

# 20 9 септ. 2006, 18:25 ч.

Мнения: 2 673

Нямаме за какво да се скараме т.е. нещо по-сериозно..Не съм имала мъж - приятел ,преди да го срещна..той ми е партньор, приятел, баща, брат...Искам да остарея с него..

# 21 9 септ. 2006, 18:36 ч.

Мнения: 2 716

Като храната! Заедно сме от много време. Както храненето е нещото, без което не можеш. Но понякога си на диета, друг път с някой благоуханен, току що приготвен специалитет, се наплюскваш като прасе и след това ти е тежко. Понякога просто се налага да хапнеш. Когато го няма мисля за него постоянно както когато хладилникът е празен.
Малко тъпо прозвуча. Дано съм се изразила що годе.
"Ела зло, че без тебе по-зло" - нещо такова. Но когато си помисля, че може да не е до мен, откачам тотално #Crazy

# 22 11 септ. 2006, 15:50 ч.

Мнения: 1 517

Татковцииии...не виждам мъжко мнение по темата. А бас държа, че всички тук обичате женичките си. Peace

# 23 11 септ. 2006, 15:58 ч.

софия
Мнения: 555

значи мойта половинка най я обичам печена с картофки и малко беконче отгоре.

# 24 12 септ. 2006, 12:19 ч.

Мнения: 1 517

И кашкавалец ако поръсиш, м-м-м-м-м-м...мноу вкусну!
bouquet

# 25 12 септ. 2006, 12:35 ч.

Мнения: 520

Цитат на: Delta в пт, 08 сеп 2006, 10:57

Делта, благодаря ти за красивите думи! Все едно някой е бръкнал в сърцето ми и ги е копирал оттам bouquet

# 26 12 септ. 2006, 13:30 ч.

На черешата
Мнения: 8 393

Обичам си го много Heart Eyes

,въпреки че той мисли точно обратното Sick

# 27 12 септ. 2006, 23:19 ч.

някъде
Мнения: 4 955

Делта

, много красиво си го написала- прочетох го два пъти и е просто прекрасно! Мъчех се да изтрия поне едно нещо от казаното от теб, но не успях да открия нищо от написаното , което да не изпитвам към моят мъж! Heart Eyes

Обичам го така както се обича човекът с когото сме сътворили най-прекрасното нещо в моят живот! Heart Eyes

# 28 13 септ. 2006, 03:03 ч.

Амиии, смятам, че е полезно зло!

# 29 13 септ. 2006, 11:00 ч.

Мнения: 260

Най го обичам когато е твърдоглав и пълен с идеи,и когато е готов на разнообразие txtloves

# 30 13 септ. 2006, 11:44 ч.

Мнения: 1 446

Ами аз имам една много простичка причина да го обичам: когато се скараме, никога не се разделяме скарани, винаги стоим заедно, докато се надокараме, изясним проблема и се сдобрим (например ако сме тръгнали за работа и се скараме по пътя, никой няма да си влезе в офиса, докато не се сдобрим). И затова много го обичам

# 31 13 септ. 2006, 15:06 ч.

Мнения: 239

с мерак го обичам

# 32 13 септ. 2006, 17:28 ч.

Мнения: 61

Необходимото зло. По добре с него отколкото без него.
Незнам дали вече е обич или уважение след толкова години/почти 13 семейни и две преди това/*. Да обичам го ,уважавам го,когато го няма в къщи ми липсва.

# 33 13 септ. 2006, 20:25 ч.

Мнения: 2 237

Как го обичам ? Мисля че истински,щом толкова ме боли когато ме нарани.И щом се чувствам като с отрязани ръце и крака когато го няма...И най-важното - когато си спомня за снощния секс например,през стомаха ми все още минава оная странна топлина,онова приятно чувство на влюбеност... Heart Eyes

# 34 13 септ. 2006, 20:28 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: blizna4e в ср, 13 сеп 2006, 20:25

И аз съм така.

# 35 14 септ. 2006, 00:57 ч.

Мнения: 1 312

Цитат на: blizna4e в ср, 13 сеп 2006, 20:25

И аз така,с изключение на спомена за секса...,че ми се губи доста назад Cry

Обичам го въпреки всичко,въпреки различията,въпреки недостатъците му...,приемам ги и не се опитвам да го променям!
На моменти си мисля,че не е просто любов,навик,привързаност...,ами,че още или пак съм влюбена в него Heart Eyes

Иначе защо ще ми се подкосяват краката като го видя Rolling Eyes

..или няква рядка болест ще да е newsm78

# 36 16 септ. 2006, 09:25 ч.

Мнения: 1 047

Delta,наистина много хубаво си го казала. newsm10

Нещо такова е и при мен.

Цитат на: blizna4e в ср, 13 сеп 2006, 20:25

... се чувствам като с отрязани ръце и крака когато го няма...И най-важното - когато си спомня за снощния секс например,през стомаха ми все още минава оная странна топлина,онова приятно чувство на влюбеност... Heart Eyes

Внимавайте с рязането и спомените,че глобяват!