Как я тълкувате тази дума ?Как да разбера дали промяната в поведението ми, действията и думите към любимият ми са провокирани от ревност?
В случая не става дума за мъжа ми.
В случая не става дума за мъжа ми.
- Публикувана: 9 септ. 2006, 00:15 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2006, 17:53 ч.
Болест ли е ревноста?
Как я тълкувате тази дума ?Как да разбера дали промяната в поведението ми, действията и думите към любимият ми са провокирани от ревност?
В случая не става дума за мъжа ми.
В случая не става дума за мъжа ми.
Ревността не е болест, а усещане за загуба и заплаха. Тя е вид защитна реакция, появява се, за да може засегнатият да бъде предупреден, че нещо не е в ред, и да може да се защити.
Ревността може да бъде проява на болест, ако се появява не при наличие на реална изневяра от другата страна, а при наличие на дълбоко скрито желание за изневяра у този, който я изпитва - когато по някакви причини (обикновено морални) не можеш да реализираш влечението си към това, което те изкушава, започваш да приписваш подобно влечение на обекта, който ти пречи /обикновено партньора/ - по този начин подсъзнанието оправдава себе си и приспива чувството за вина.
Ревността може да бъде проява на болест, ако се появява не при наличие на реална изневяра от другата страна, а при наличие на дълбоко скрито желание за изневяра у този, който я изпитва - когато по някакви причини (обикновено морални) не можеш да реализираш влечението си към това, което те изкушава, започваш да приписваш подобно влечение на обекта, който ти пречи /обикновено партньора/ - по този начин подсъзнанието оправдава себе си и приспива чувството за вина.
Ревността може да бъде проява на болест, ако се появява не при наличие на реална изневяра от другата страна, а при наличие на дълбоко скрито желание за изневяра у този, който я изпитва - когато по някакви причини (обикновено морални) не можеш да реализираш влечението си към това, което те изкушава, започваш да приписваш подобно влечение на обекта, който ти пречи /обикновено партньора/ - по този начин подсъзнанието оправдава себе си и приспива чувството за вина.
[/quote]
Болест е ДА.
[/quote]
Болест е ДА.
Много общо, но в разумни граници- не, мине ли се една тънка, червена линия си е направо патология.
И аз така мисля.
Много общо, но в разумни граници- не, мине ли се една тънка, червена линия си е направо патология.
И аз така мисля.
според мен ревността е патологичен комплекс за малоценност.
няма нищо общо нито с любовта , нито с изнневярата.
няма нищо общо нито с любовта , нито с изнневярата.
Подкрепям и добавям, че в доста случаи със засилване чувството на малоценност се увеличава желанието за психически и физически тормоз над "любимия" човек..
не знам то4но болест ли е, но обикновено голямата, страстната и неподвластната на разума любов не може без ревност, както и любовта под4инява толкова, колкото и вдъхновява! май по-леко се живее с навика или приятелството в брака или просто мирно съвместно съществуване на сродни ли4ности!има ли любов, има страст има и ревност! аз съм в такъв кръг в момента!
Ревността не е болест, а усещане за загуба и заплаха. Тя е вид защитна реакция, появява се, за да може засегнатият да бъде предупреден, че нещо не е в ред, и да може да се защити.
Ревността може да бъде проява на болест, ако се появява не при наличие на реална изневяра от другата страна, а при наличие на дълбоко скрито желание за изневяра у този, който я изпитва - когато по някакви причини (обикновено морални) не можеш да реализираш влечението си към това, което те изкушава, започваш да приписваш подобно влечение на обекта, който ти пречи /обикновено партньора/ - по този начин подсъзнанието оправдава себе си и приспива чувството за вина.
Ревността може да бъде проява на болест, ако се появява не при наличие на реална изневяра от другата страна, а при наличие на дълбоко скрито желание за изневяра у този, който я изпитва - когато по някакви причини (обикновено морални) не можеш да реализираш влечението си към това, което те изкушава, започваш да приписваш подобно влечение на обекта, който ти пречи /обикновено партньора/ - по този начин подсъзнанието оправдава себе си и приспива чувството за вина.
Нормално е да ревнуваш, животинското все още е останало у нас. Но по-хард изцепки на ревност са болест. Мисля, че в повечето случай ревността е оправдана, интуитивно усещаме, че сме застрашени..
..... когато по някакви причини (обикновено морални) не можеш да реализираш влечението си към това, което те изкушава, започваш да приписваш подобно влечение на обекта, който ти пречи /обикновено партньора/ - по този начин подсъзнанието оправдава себе си и приспива чувството за вина.
Това е едно възможно обяснение, но според мен само на патологичната ревност, обичайните прояви на ревност са продиктувани в повечето случай от ниска самооценка, както са писали и всички по-нагоре.
За жалост, на себеоценката в по-зряла възраст много трудно се влияе, дори човек да знае и разбира на разумно ниво, колко струва и какво представлява, на подсъзнателно си остава под влиянието на чувството си малоценност. За това изпитването на силно чувство на ревност е мъчително най-вече за самия изпитващ го. Освен това хората, с подобен проблем обикновено имат наистина болезнена нужда да бъдат одобрявани и положително оценявани и затова, страхът от евентуално конкуретно присъствие може да ги извади напълно от релси.
Ако липсата на самочувствие е болест - то тогава и ревността е болест. За мен да ревнуваш означава да подценяваш себе си, да не харесваш самия себе си и да търсиш причините за това другаде.
Болест е , когато е непрекъснато и без поводи 