Здравейте... Дъщеря ми е на две години и два месеца...По принцип е много наблюдателно и любопитно дете, развива се нормално за възрастта си, нямам никакви проблеми с нея... Има обаче големи страхове за някои неща, които не знам трябва ли да се опитам да минимизирам или просто с времето всичко ще отмине и е въпрос на по-голяма чувствителност и темперамент... Да кажа и че има мн здрав сън, защото предполагам е важно... Ето от какво я е страх и изпада в потрес, понякога пищи или се разплаква /а по принцип не плаче безпричинно, даже е от децата, които рядко плачат/...
- всякакви животни, особено кучета - плаши се дори, когато е вкъщи и ги чува да лаят навън..., когато я носим и минаваме покрай куче се вкопчва в нас и си затваря очите, когато уж гони гълъбите всъщност май бяга далеч от тях или ги заобикаля по-скоро... Иначе много обича животните на картинка и в зоологическата, но да е на разстояние... До 7 и месец сме живели вкъщи с котка, но явно няма спомен за това... странно ми е, защото никога не сме я плашили с животни, нито пък сме я карали насила да ги пипа или нещо катова... ние самите никога ни сме се страхували от животни..Понякога е много горкичка - има ли подобна ситуация сама си повтаря - няма страшно, няма страшно...то кучето е добро животно..и я гледам обаче как се вцепенява...
- пясък и листенца във водата -например ако попаднат в басейнчето или в коритото и...
- всякакви насекоми - мравки, мухи, бяга отт тях исе парнира..
- заря, всякакви по-резки шумове и звук от ремонтите - крие се в мен и ме стиска...
- избягва места, на които нещо някога я е стреснало и плаче ако минем от там, помни ги дълго време...поради което понякога заобикаляме или много и обяснявам и успокоявам...
- всякакви манипулации на лекари върху нея - преслушване и преглеждане на гърлото.Също и вкъщи, ако се опитвам да направя нещо, дори да и дам сироп... А като види поликлиниката и плаче и ми повтаря - Яна не е болна, Яна е здрава, няма да ходим на лекар...и аз трябва да и го потвърждавам...
- като и мия косата - най-мн се стресира, ако и отиде вода към очите или ушите, аз съм била същата, та не се притеснявам от това, но споделете, ако имате трикове, с които забаламосвате вашите деца в такава ситуация...
- на морето я беше страх от шума на вълните, изобщо не искаше да припарва до брега, само обичаше баща и да я вземе на конче и да гонят вълните и казваше- вълнички, недейте да мокрите на Яна крачетата! мсец и нещо преди това я бях водила на басейнче, но детско, на Чифлика, много се радваше и не искаше да излиза от водата... Явно от шума на морето се стряскаше, не знам...
Аз си мисля, че повечето от тези неща са нормални и ще отминат с времето, а тя е просто по-чувствителна /веднъж и стана мъчно, защото видя роми с каруца и ме попита защо бият гръбчето и дупето на кончето; досега все ми пита в някакъв филм защо чичото биел каката и винаги се стресира, ако види, че някой се кара/.
Споделете обаче стратегии за справяне с подобни страхове, начини за отвличане на вниманието и забаламосване, знам, че нищо не трябва да я караме насила, нито да я убеждаваме чак толкова, че не е страшно...Искам детето ми да се научи с времето само да се бори със страховете си, да не ги подтиска и да ги осъзнава... Извинявам се за дългите писания...Деси
- всякакви животни, особено кучета - плаши се дори, когато е вкъщи и ги чува да лаят навън..., когато я носим и минаваме покрай куче се вкопчва в нас и си затваря очите, когато уж гони гълъбите всъщност май бяга далеч от тях или ги заобикаля по-скоро... Иначе много обича животните на картинка и в зоологическата, но да е на разстояние... До 7 и месец сме живели вкъщи с котка, но явно няма спомен за това... странно ми е, защото никога не сме я плашили с животни, нито пък сме я карали насила да ги пипа или нещо катова... ние самите никога ни сме се страхували от животни..Понякога е много горкичка - има ли подобна ситуация сама си повтаря - няма страшно, няма страшно...то кучето е добро животно..и я гледам обаче как се вцепенява...
- пясък и листенца във водата -например ако попаднат в басейнчето или в коритото и...
- всякакви насекоми - мравки, мухи, бяга отт тях исе парнира..
- заря, всякакви по-резки шумове и звук от ремонтите - крие се в мен и ме стиска...
- избягва места, на които нещо някога я е стреснало и плаче ако минем от там, помни ги дълго време...поради което понякога заобикаляме или много и обяснявам и успокоявам...
- всякакви манипулации на лекари върху нея - преслушване и преглеждане на гърлото.Също и вкъщи, ако се опитвам да направя нещо, дори да и дам сироп... А като види поликлиниката и плаче и ми повтаря - Яна не е болна, Яна е здрава, няма да ходим на лекар...и аз трябва да и го потвърждавам...
- като и мия косата - най-мн се стресира, ако и отиде вода към очите или ушите, аз съм била същата, та не се притеснявам от това, но споделете, ако имате трикове, с които забаламосвате вашите деца в такава ситуация...
- на морето я беше страх от шума на вълните, изобщо не искаше да припарва до брега, само обичаше баща и да я вземе на конче и да гонят вълните и казваше- вълнички, недейте да мокрите на Яна крачетата! мсец и нещо преди това я бях водила на басейнче, но детско, на Чифлика, много се радваше и не искаше да излиза от водата... Явно от шума на морето се стряскаше, не знам...
Аз си мисля, че повечето от тези неща са нормални и ще отминат с времето, а тя е просто по-чувствителна /веднъж и стана мъчно, защото видя роми с каруца и ме попита защо бият гръбчето и дупето на кончето; досега все ми пита в някакъв филм защо чичото биел каката и винаги се стресира, ако види, че някой се кара/.
Споделете обаче стратегии за справяне с подобни страхове, начини за отвличане на вниманието и забаламосване, знам, че нищо не трябва да я караме насила, нито да я убеждаваме чак толкова, че не е страшно...Искам детето ми да се научи с времето само да се бори със страховете си, да не ги подтиска и да ги осъзнава... Извинявам се за дългите писания...Деси
- това си е мое тълкуване. Винаги му обяснявам на какво се дължи шума. 
/ - това си й е фобия направо. Но иначе други животни вече не я плашат. Мисля си, че страха от насекомите е характерен за много момичета / жени / - виж синът ми - напротив - тича да ги хващам - не го е страх, независимо, че му обяснявам, че хапят. 
/ беше същата - и по-голяма я беше страх от "тъмното" 
или повече / нетипична - ние дето сме големи се чувстваме не особено добре, камо ли - дечицата. Все пак за едно по-чувствително дете всичко има по-силно влияние. 
Не отдавай чак такова значение на страховете на детето и най-вече не повтаряй непрекъснато пред него, че е много страхливо и т.н. Гледай напротив да дедраматизирваш ситуацията. Децата преминават през разни периоди. Например допреди няколко седмици дъщеря ми не искаше да вземе и една лъжичка от най-елементарно сиропче за кашлица, а сега ми се кара като забравя да й дам 
И то просто защото измислих да й давам да пие направо от шишето вместо да й го дам от лъжичка. И сега взимането на лекарство е едва ли не най-забавното нещо на света. 
Според мен е от възрастта и ще премине, стига да не ги насилваме и да ги оставим сами да се престрашат и да се изправят срещу страховете си като осъзнаят, че в действителност не са толкова страшни. 
Кучета обожава и никакво тяхно ръмжене не я стряска. С нашите добре, но тя го прави и спрямо всички останали. Веднъж в парка няколко кучета се сдавиха, а тя тръгна да им се радва. Описвам, защото не сме я учили на такова поведение и определено е въпрос на темперамент. 
. Някои страхове сме ги преодоляли, някои все още си се страхуват 
- преди една седмица!!! 