Вече се изприщих от обяснения, че не мога, това не е възможно, и годинките, а и други причини от лично естество, но дъщеря ми е обсебена от тази мисъл и само това повтаря. При вас кога спря този лайтмотив, че вече не знам колко подробно да влизам в обясненията?
- Публикувана: 11 септ. 2006, 17:41 ч.
- Последно мнение: 16 септ. 2006, 08:13 ч.
Роди ми мамо сестричка- минава ли тази идея от дестката главичка?
При нас спря като му родих сестричка 
Познавам семейство, в което детето е направо обсебено от тази мисъл. Хвали се навсякъде, че ще си има братче, че майка му е бременна и т.н., а не е така. Майката също иска, но са разделени с таткото. Тя не й обръща внимание. Може би им липсва близко другарче, знам ли. Мисля, че ще отшуми, но кога и аз не знам.
Май не ти отговорих точно, но така мисля аз.
Познавам семейство, в което детето е направо обсебено от тази мисъл. Хвали се навсякъде, че ще си има братче, че майка му е бременна и т.н., а не е така. Майката също иска, но са разделени с таткото. Тя не й обръща внимание. Може би им липсва близко другарче, знам ли. Мисля, че ще отшуми, но кога и аз не знам.
Май не ти отговорих точно, но така мисля аз.
На моята кума нямаше намерение да има 2-ро но дъщеря и постоянно и повтаряше , че иска да има братче или сестриче за да не е сама .И така кумата се реши да забременее и роди още едно момиченце въпреки разликата от 10 г. Ако знаеш колко много каката гледа малката и и се радва. 
Ще следя темата с интерес, понеже и малката започва да има такива желания. Не знам кога ще станат непоносими и най-вече как да й обяснявам, че няма да има братче или сестриче. За сега спасявам положението понеже имаме куче и тя обяснява, че това й било братче 
Да видя до кога ще минава това обяснение.
Да видя до кога ще минава това обяснение. 
И при нас е същото положение
Минахме през всички фази - първо се хвалеше в детската, че ще има сестричка
Ходи след мен с един календар и определя дати - междувременно бройката нарастна до 7 братчета и 2 сестрички
Вече и аз си знам графика - 12.10, после 16.11, следващото на 28.12 и т.н.
Дори намери един именник вкъщи и си отбелязва имена - Август, Жорж, Цецилия...
...иии кога казвате, че отминава?
Минахме през всички фази - първо се хвалеше в детската, че ще има сестричка
Ходи след мен с един календар и определя дати - междувременно бройката нарастна до 7 братчета и 2 сестрички
Вече и аз си знам графика - 12.10, после 16.11, следващото на 28.12 и т.н.
Дори намери един именник вкъщи и си отбелязва имена - Август, Жорж, Цецилия...
...иии кога казвате, че отминава?
Моята щерка не искаше нито братче, нито сестричка. Като аз поисках и тя започна да иска покрай мен, а накрая и тати се нави, къде ще отиде.
Като й се роди братче започна да вика, че иска сестричка и да съм раждала още едно. 
Ама вече и мина. Само като се ядоса на малкият казва "Смени го тоя за сестричка".
Като аз поисках и тя започна да иска покрай мен, а накрая и тати се нави, къде ще отиде.Като й се роди братче започна да вика, че иска сестричка и да съм раждала още едно.
Ама вече и мина. Само като се ядоса на малкият казва "Смени го тоя за сестричка". 
Да, само че ние искахме братче . Беше около 4 год., когато, минавайки покрай "Бързаков" видя манекените и каза :"Мамо, виж, тук продават бебета,хайде да минем да си купим едно."
Толкова много искаше, че имаше едно плюшено мече, с което много играеше. Взимаше един китеник от табуретката, завиваше го като бебе и идваше при мен с думите: " Мамо, Куки плаче за теб."
Е ,това наистина ме накара да се замисля сериозно, и т.к . и таткото много искаше, си родихме , и то точно братче.
. Беше около 4 год., когато, минавайки покрай "Бързаков" видя манекените и каза :"Мамо, виж, тук продават бебета,хайде да минем да си купим едно." Толкова много искаше, че имаше едно плюшено мече, с което много играеше. Взимаше един китеник от табуретката, завиваше го като бебе и идваше при мен с думите: " Мамо, Куки плаче за теб."
Е ,това наистина ме накара да се замисля сериозно, и т.к . и таткото много искаше, си родихме , и то точно братче
.
Аз много исках. И все това си повтарях. Родителите ми най-накрая се решили, но уви, не станало. И до днес съжалявам и много ми липсва брат или сестра. Дори съм ги питала защо не са осиновили.
Дъщеря ми, поне за сега, не е изразявала такова желание, но ние работим по въпроса. Не искам да остане едно дете.
Дъщеря ми, поне за сега, не е изразявала такова желание, но ние работим по въпроса. Не искам да остане едно дете.
Същия проблем са имали майка ми и баща ми.Сестра ми е била на 11г.и не са мислили за 2ро.Но като се почнало/Искам та искам 
/и.......съм се появила аз.Така че нямаш измъкване,просто действайте.Успех! 
/и.......съм се появила аз.Така че нямаш измъкване,просто действайте.Успех! Ами с изнудване не стават нещата.Жената не иска очевидно сега да забременява
защо да се насилва, за да угоди на детето?Моята също повтаряше, че иска.Ние имахме по това време планове за второ, но то не ставаше и аз и обяснявах ли обяснявах, че бебето не се купува от магазина.Както и да е-мина време-тя позабрави като че ли.дано и при вас отмине този период по-бързо.
Честно казано не знам какво да те посъветвам защото и ние сме така. Моята не е съвсем изтерясала на тема сестра/брат, ама като се присети и се започва...та не знам и аз какво да и обяснявам, защото моите причини да нямам друго дете тя не може да ги разбере. Знам че е гадно да си само дете, ама не мога да родя още едно само заради нея...уф, и аз съм доста объркана, не че съм се зарекла че няма повече да раждам, ама засега няма изгледи, а годинките наистина си вървят. Засега отбивам атаките някак си, ама да видим... 
Момичета, не се самонавивайте, че е "гадно" детето да е "само"То не е само-то си има вас.От вас зависи как ще се възприема.Повечето ми приятелки са единствено дете-ами нито са егоисти, нито са самотни.
Е,на мен ми е гадно да съм единствено дете.Не съм се чувствала самотна,но желанието ми за брат или сестра така и не мина
И да,гадно е.И го усещам много повече през последните години
- щерката.Е,на мен ми е гадно да съм единствено дете.Не съм се чувствала самотна,но желанието ми за брат или сестра така и не мина
И да,гадно е.И го усещам много повече през последните години
И да,гадно е.И го усещам много повече през последните години
И при нас го има това, нищо че са двама! Синът ми от година и половина се сърди и иска още едно момченце да си играел с него. Като го питах откъде да му го взема, той възмутено отговори: " Е миии ще го родиш!". Пошегувах се , че и Хриса сигурно ще иска сестричка да си играе с нея , а той невъзмутимо : "Ще родиш момченце и момиченце, за да има и Хриси с кой да играе и да не ме занимава мен! " Мислех , че ще му мине бързо, но не мирясва вече повече от година. Не мрънка постоянно , но не забравя! 
Синът ми от година и половина се сърди и иска още едно момченце да си играел с него. Като го питах откъде да му го взема, той възмутено отговори: " Е миии ще го родиш!". Пошегувах се , че и Хриса сигурно ще иска сестричка да си играе с нея , а той невъзмутимо : "Ще родиш момченце и момиченце, за да има и Хриси с кой да играе и да не ме занимава мен! " Мислех , че ще му мине бързо, но не мирясва вече повече от година. Не мрънка постоянно , но не забравя! Е,на мен ми е гадно да съм единствено дете.Не съм се чувствала самотна,но желанието ми за брат или сестра така и не мина
И да,гадно е.И го усещам много повече през последните години
И да,гадно е.И го усещам много повече през последните години
И на мен с течение на годините все повече ми липсва. Не разбирам жените, които могат да раждат, имат морална подкрепа и материална сигурност и остават с едно дете.
И моят дълги години искаше бебе, сега като има сестричка и вика, май преди ни беше по-добре Няма угодия!
Имам приятелка тук с 4 деца и те след като видяха нашето бебе, започнаха да навиват майка си за бебе познай дали ще им се отвори парашута
Обясняваш, че няма да има повече бебета и с течение на времето ще свикне с този факт.
Няма угодия!Имам приятелка тук с 4 деца и те след като видяха нашето бебе, започнаха да навиват майка си за бебе
познай дали ще им се отвори парашута Обясняваш, че няма да има повече бебета и с течение на времето ще свикне с този факт.
Е,на мен ми е гадно да съм единствено дете.Не съм се чувствала самотна,но желанието ми за брат или сестра така и не мина
И да,гадно е.И го усещам много повече през последните години
И да,гадно е.И го усещам много повече през последните години
И на мен с течение на годините все повече ми липсва. Не разбирам жените, които могат да раждат, имат морална подкрепа и материална сигурност и остават с едно дете.
E, недейте да бъдете така крайни! Аз също съм едно дете, но като гледам колко приятели наоколо не са в добри отношения с братя и сестри и че те не се избират, докато приятелите можеш да ги избереш. Та някак не съжалявам кой знае колко за липсата на брат или сестра. Дъщеря ми също ще бъде едно дете и не мисля да правя адска драма от това. Аз не бих родила второ понеже от изброените по-горе неща единствено съм можеща да раждам засега, но нямам нито морална подкрепа, нито материална сигурност за повече деца.
Е,на мен ми е гадно да съм единствено дете.Не съм се чувствала самотна,но желанието ми за брат или сестра така и не мина
И да,гадно е.И го усещам много повече през последните години
И да,гадно е.И го усещам много повече през последните години
И на мен с течение на годините все повече ми липсва. Не разбирам жените, които могат да раждат, имат морална подкрепа и материална сигурност и остават с едно дете.
E, недейте да бъдете така крайни! Аз също съм едно дете, но като гледам колко приятели наоколо не са в добри отношения с братя и сестри и че те не се избират, докато приятелите можеш да ги избереш. Та някак не съжалявам кой знае колко за липсата на брат или сестра. Дъщеря ми също ще бъде едно дете и не мисля да правя адска драма от това. Аз не бих родила второ понеже от изброените по-горе неща единствено съм можеща да раждам засега, но нямам нито морална подкрепа, нито материална сигурност за повече деца.
Абсолютно е така.За това едно дете само да се чувства нормално и не -самотно роля имат родителите, средата.Аз не съм сама, но пък не са ни научили да сме заедно-даже понякога съм си мислела, че е по-добре да съм била едно дете.Нямам контакт със сестра си.И от това нито съм нещастна, нито самотна, нито страдам
Не правете такива заключения, много моля.Всеки живот, всяка съдба е уникална, не можете да поставяте всички в една категория.Не може една жена да ражда, само защото има например подкрепа от някой или пари.Изкривява се нещо тук.Това е личен избор.Имам една приятелка-тя е едно дете и е много щастлива даже и си го признава-казва-какво-щеше да има борба за надмощие, за имот, за незнам си какво-сега ми е добре-имам си всичко, без да се дърпам с някой.Тя самата ще остане с едно дете, нищо, че има-такава и е представата.И така е пълноценна, спокойна и уравновесена.Може да е малко егоистично-но това е нейният свят и тя се чувства добре така.И никак не е разглезена, самотна или непълноценна , след като не е имала другарчеили конкуренция като малка вкъщи.