Детето и гаджето?

Моето дете знаеше за връзката ми без да съм му казвала, просто някой вече се бяха погрижили. Случвало се е да излизаме заедно или да ходим някъде по работа. Засега е като сремежливо дете, но не съвсем. Държат се приятелски един с друг и се надявам да се разбират поне. Позволявала съм си малка целувка например за здравей или довиждане но гледам да не интимнича пред публика, все пак няма да загубя нищо, ако се въздържа. И двамата сме на това мнение. Аз съм на мнение че всичко трябва да се поднася на порции с доза изчакване и търпение, за да може детската главичка да има време да асимилира ставащото наоколо.

Ето това е една доста сериозна тема, която си струва да обсъдим подробно.
Аз не съм изпадала в подобна ситуация, но имам доста наблюдения.

Мисля, че връзката би трябвало да се пази в тайна, особенно ако бащата /биологичния/ на детето присъства ефективно в живота му. Поне в началото това е задължително. В последствие животът би показал как да се действа. След като детето е едно е по лесно да се съвместява връзката  с детето, без да имат допирни точки. Аз лично не бих запознала детето си, с случайни хора в живота ми. Все пак те са малки и доста чувствителни. Бързо установяват контакт и бързо се превързват. После при евентуална раздяла ще страдаме двама. 
Друг е въпросът, когато настъпи денят и работите станат сериозни. Тогава бих го подготвила от далече /излизания, срещи, разхотки, любими занимания и т.н/, чак след това и истината. Колкото и да с амалки, аз винаги държа да не се лъжат децата. Обещая ли нещо го изпълнявам.
Нека не живеят в свят от лъжи от сега.

Те помнят и не забравят!
Да не забравяме и ние!

Благодаря на отговорилите до сега.

6u6on4eto не казваш колко е голямо детето.

Хайде момичета, споделете опит или мнение - темата е сериозна и надявам се пред тези проблеми ще се изправи всяка самотна майка в един хубав ден.

Аз също ще напиша как процедирам и ще се обоснова. Просто ми се ще малко мнения да се натрупат.

  Само хипотетично ще говоря, защото не съм в такава ситуация. Тъй като детето често излиза с мен и мои приятели, аз бих ги запознала дори и връзката да не е сериозна, като въпросният човек ще бъде представен само като приятел и толкова. Аз всичките си приятели по принцип целувам за "здравей" и "довиждане", така че това не би трябвало да е проблем за детето. Но не бих си позволила повече.

Ами големичко си е - вече на 9 г. А и ние с партньора ми имаме сериозни намерения и така по мъничко поднасяме.

Аз лично не съм изпадала в подобна ситуация (мисля и да не изпадам ама това е друга тема ) Но аз самата съм дете на разведени родители и майка ми процедираше доста дипломатично. Познавах нейния приятел, излизахме заедно понякога, но той беше страшен кавалер и се държеше изключително галантно с мен и майка ми. Волности и интимности пред мен не са си позволявали въпреки, че аз бях в тинейджърска възраст тогава.
Но аз си мисля, че не бива детето да бъде въвличано във всяка връзка на майката. Пела е обосновала достатъчно добре защо, да не се повтарям.

Нямам опит, но искам само нещо да кажа. Лошото е, че няма как да разберем, тази връзка дали е от типа "всяка връзка" или е ВРЪЗКАТА. То от това зависи естествено, но както и при предишните ни връзки  - то става ясно много по-късно, дали си е заслужавало. Не мисля, че в начален етап може да се прецени това. А да криеш от детето си, че имаш гадже, не ми се струва разумно... Пак казвам - според мене няма как да се прецени отсега. Може да се окаже човека на живота ти, може пък и не.

Много странно и интересно се получи при мен. Пишех си доста време с един господин по интернет и след това се запознахме. Все още бяхме само приятели, когато се засякоха със сина ми /тогава на 11 г./ пред входа. Незнайно защо бях сигурна, че това е Човека...... и когато детето ме попита кой е този, аз му отговорих, че няма да е зле да го опознае, за да ми каже какво мисли за него.
За щастие, двамата много си допаднаха и вече трета година живеем заедно. 

Ами аз също нямам  личен опит, понеже за сега  БНД на детето играе ролята на гаджето
Скоро точно това обсъждахме дали е редно да си позволяваме целувки пред нея, но аз съм мнение, че след като ни е дете- няма лошо. Иначе съм казвала личното си мнение- със случайни хора няма да я запознавам.
Не съм съгласна на Каси с аргумента, че не бива да криеш- когато имаш дете, според мен два -три месеца връзка не са изобщо фактор, за да въвличаш човека в живота си, а даже и повече да са- докато не си сигурен в човека- какви намерения има, може ли да ги осъществи( освен дето ги има ) аз не бих ги запознавала.
Вариянта на Маргарита е почти идеален при малки деца- просто приятел, излизане заедно, вечеря- ОК звучи идеално, само да не стане издънка и да вземе хлапето да стане по никое време през ноща
Тък като вече имам две деца от различни бащи за мен лично не стои въпроса да вкарам нов или различен човек, от вече участващите в ситуацията.
Така, че и да се появи след време нов човек в живота ми, дано да съм достатъчно поумняла да не искам да живея с него- връзка ДА, съжителство-НЕ!!!

Аз също нямам много опит в тази насока, но не смятам да въвличам детето във връзките си поне докато са още на етап излизания. За щастие имам възможност да оставям Ивайло на майка ми, така че си излизам спокойно.
Случвало ми се е може би 1 или 2 пъти да съм с детето и с човека, с когото излизам, но то е още дребосъче и нищо не разбира.
Мисля, че точно сега ми е времето да излизам, да направя опит за нова връзка, защото дори и да е неуспешен това може да се отрази само на мен, но не и на детето, когато порасне и започне да задава въпроси, ще е още по-трудно.
Ако някой слънчев ден се замисля за съжителство с някой, първо ще трябва да премине през доста тестове и второ преди да заживея с него, ще го запозная с детето и отношенията между двамата, ще бъдат решаващи. Поне така мисля в момента и се надявам да не ме трясне някоя любоффф по главата и пак да оглупея

Благодаря на всички за отговорите    

Общо взето сте на мнение да се крие връзката, освен ако не е сериозна.

Пуснах темата, защото е интересна, а и за да си "сверя часовника". Тъй като имам връзка от самото начало на раздялата си с бившия от тогава и мисля как е редно да постъпя по отношение на Дариа.

Дълго време Дари не вижда приятеля ми. После се запозна с него, но като обикновен приятел. Точно в този момент прочетох в една книга за възпитанието цяла глава по отношение на разделените родители. Синтезирано: Родителите е по-добре да не са в добри отношения иначе детето се чуди като се харесват толкова, защо са се разделили. Другото, което много ме заинтригува: Добре е родителя, с който живее детето да има връзка и да я покаже на детето си, защото в противен случай има голяма вероятност детето да заеме емоционално мястото на бившия партньор във връзката. Което ще попречи на неговото отделяне.

Наложих всичко това в нашата ситуация: аз съм сама, бащата на Дариа е сам, двете й баби са сами /една разведена и една вдовица/, дядо й е сам... Дариа винаги е в центъра на нещата, с който и роднина да е, тя никога не е в 'конкуренция'.  И се престраших да започна малко по малко да показвам връзката си. В моя случай е добре това, че гаджето ми е в БГ за по седмица всеки месец и така нещата стават плавно. Дано да съм на успешен път, въпреки че никога няма да сме в 'сериозни' отношения с въпросния човек.

Много интересна тема.Isa това дето си го 4ела 4е разделените родители е по добре да са в лоши отношения нещо не го разбирам  .Аз съм чела точно обратното.И това че когато ходим на почивка(с биологичния) и малкия ,или някъде уикенда и спим в едно легло тримата това лош пример за детето ли е Много се обърках,кое е правилно и кое не е вече съм в шах

Ми, да споделя, защото се оказва, че съм една от тези, които е минала точно по този път. Мнението ми е, че въпросът (хм-м- м, по-скоро отговорът) опира не до ситу ацията по принцип, а какъв е човекът отсреща, или както го е нарекла Isa гаджето.  Връзката ми с моя приятел е от близо шест години. След края на първата много страдах, че се държи така все едно нямам дете. Оправданието: неговият баща починал като е бил на осем, израсъл без баща (като сина ми) и смята, че такива деца са свръхчувствителни и не е уместно да се запознава с него. И така още две-три години. Не че не се познаваха, но приятелят ми се държеше на обидна за мен дистанция. Не знаех какво да мисля. Все бях в терзания и колебания. Знаех си го какъв е нерешителен, колеблив за всичко, че все трябва аз да го ръчкам, за да вземе някакво генерално решение и т.н. Да не изпадам в повече подробности. От близо година и нещо живеем заедно (абе, пак е малко относително, че той доста време е извън България), но смятам, че се разбира чудесно със сина ми, грижи се за всички ни, спорим на тема "възпитание" и дали не си глезя калпазанина прекалено, т.е. не му е безразлично как расте и се развива. Синът ми се привърза към него, слуша го повече от мен . Нещата не са идеални, но, да чукна на дърво, смятам, че си струваше жертвите и компромисите от моя страна.
Та, ако мога да си позволя да дам изобщо съвет: Исе, ти си познаваш човека, а и детето. Смятам, че вътрешната интуиция е най-добрият съветник и няма правила при подобна ситуация. Дано се справиш по-добре от мен и каквото и да решиш, никой да не се окаже наранен (това не зависи само от добрите ни намерения, просто хората са много различни). Успех! 

Майка ми навремето ми разправяше за един неин познат: При раждането жена му починала и 40-дневното бебе останало само с баща. И тогава Бащата на майката, която починала казал на зет си: "Ако смяташ един ден да се жениш, направи го докато това бебе е малко. Защото ще порасне и ще те ревнува от всяка жена и няма да ти позволи да се ожениш за никоя." И всичко това му го е казал защото неговата съпруга е била починала когато детето е било малко и е изживял горните думи които казал на зет си.
Таткото след време изпитал думите на тъста си и на свой гръб.
В този смисъл аз лично смятам че децата трябва да растът с мисълта че мама може да обича някой чичко и може и да се ожени за него, но мама винаги ще си обича детето.

много поучителна история

Според книгата е лош - да. А и честно казано отделно от книгата аз мисля същото. Децата също са способни да мислят. Какво му показвате с бившия като се държите като двойка с единствената разлика, че не живеете заедно? Че рано или късно ще заживеете заедно. Добре ли е детето да живее в илюзии за нещо, което никога няма да се случи?

Аз се опитвам да намаля личните си контакти с бившия пред детето до минимум. Няколко пъти ходихме заедно в София ленд и тя радостно бъбри през цялото време:"мама, тати...мама, тати..." Въпреки, че е само на 2 искам тя да е наясно, че мама и тати вече не са едно цяло. Да всеки от нас я обича, но заедно няма да сме повече никога.

Aз доста се позамислих .Би ли ми казала коя е книгата която си 4ела искам и аз да и хвърля едно око  

Isa, това дето си то прочела в книгата ми звучи малко глупаво и едностранно. Хармонията винаги е някъде по средата.
Не може едни ненавиждащи се и воюващи родители да со по-добри от обичащите се.
Ако спите в едно легло с бившия или се целувате, може да обърка детето и да се зачуди защо не сте заедно - ами ще му се обясни причината и толкова. Лошото е, че в тази ситуация обикновено майката се надява да се събере с бащата и предава надеждите си и на детето. А и децата повтарят моделите на поведение, а едва ли искаш и детото ти да изгради същата връзка.
А да ходите заедно в парка или Патиланци, като се държите като приятели, без интимности и излишни пози - ами какво по-хубаво? Сигурна съм, че детето е щастливо с двама ви, но не се чуди дали няма да се съберете. Все пак тепърва ще има поводи да сте и двамата до него - рождени дни, първия учебен ден... Ами ако дъщеричката ти стане пианистка, на първия концерт няма да ходите и двамата, за да не я заблудите, че се събирате ли?
Дали родителя ще се вкопчи в детето зависи само от него. Имам позната, която въпреки, че е семейна, така е окупирала детето си, че силно се съмнявам дали то ще има личен живот.

А, какво значи, че няма да сте в сериозни отношения? Не мислиш за брак и още деца? А мислиш ли, че може 10 години да ти е гадже - това също е твърде сериозно.

Лошото е, че в тази ситуация обикновено майката се надява да се събере с бащата и предава надеждите си и на детето. А и децата повтарят моделите на поведение


Само да поясна.Нямам никакво намерение да се събирам с него.Преди го исках сега НЕ  И никакви целувки и тем подобни пред детето Само го казах хипотети4но защото се е слу4вало и се слу4ва сега като отидем някъде да си вземем стая а не две но при ясните отношения "родители не любовници"   

Tonkata, не помня точното име на книгата /много съм зле с имената  / беше нещо като: "Как да отгледаме дете без трвами, стрес и ..." от френски автор. Основната идея е изграждането на връзка с майката и важността на тази връзка, както и 'отделянето' на детето в един момент. Разглеждат се въпроси какво става ако не се изгради връзката или тя се разруши, както и какво следва ако детето не се 'отдели'... за мен беше много интересно.

angelica сигурна съм, че аз неправилно го предадох. Въпросът не е в това родителите да се карат пред детето... а да не демонстрират прекалено близки отношения - тип връзка. Точно това е и основата на показването на новата връзка.

Не са сериозни отношения, но точно с мисълта за продължителността й реших да извадя нещата на светло.

Съвсем не е така. Или поне не може да се тълкува по принцип какво му е в главичката на детето. Моят син не е виждал баща си от три години, че и повече. Чува го инцидентно по телефона. Няма да го познае, ако не му кажа, че това е баща му. Много пъти  е слушал обяснението защо мама и тати са се разделили и никога в съзнателния си живот не е живял с баща си. Въпреки това, преди месец ме попита кога ще се съберем да живеем заедно с баща му.

Така че, няма панацея и по този въпрос

Права си, но пък ти си чула въпроса и без да имате каквито и да било разходки с бившия. Мисля, че на всяко дете му се иска да расте в щастливо семейство и мама и тати много да се обичат, но това е копнеж, мечта... Всеки иска мечтата да е реалност.

Абе  Иса, недей така бе момиче, направо ме хвърли в музиката с тая книга, давай я да я четем:)))
Аз се виждам понякога с бащата на дъщеря ми, спим тримата в едно легло, след като минахме невероятни драми, а и още не съм сигурна, че най-трудното е  зад нас... вижда се че има обич, но е абсослютно сигурно, че няма да живеем заедно- просто човекът си е такъв, саможив.... обаче понякога се прегръщаме и целуваме пред нея... виждаме се по-скоро рядко- 1-2 пъти в месеца, стараем се да не зачекваме болни теми и просто прекарваме добре- но винаги с детето....
Сега няма да спя от мислене, това добре ли е зле ли е  за нея???
Аз винаги съм смятала, че  ако детето вижда прояви на обич, това е добре, дори ако хората не могат да живеят заедно... ще й обяснявам колкото мога защо не можем да сме в една къща, ама чак пък да не смеем да се прегърнем, за да не би да очаква да се съберем... не знам ...  и няма ли да е по-гадно никога да не е виждала някой да прегръща майка й и да показва обич???

Ей ви я книгата: "Да позволим на детето си да порастне без травми, стрес и неврози" от Марсел Рюфо - бестселър за 2005 г. във Франция.

Лично на мен ми допадна философията, не само защото ми е изгодно в случая, а защото съм много за емоционалното отделяне на детето от майката. Нагледала съм се на случаи особено на разведени родители, в които майките просто не оставят детето си да се отдели от нея и да порастне.

Ако слушкате и папкате като заспи звяра мога да ви попрепиша туй онуй от нея

Вече съм на бирата( т.е доволно нахранена ) та ако това е достатъчно, дай малко инфо:)))

Ето нещо преписано от тук, от там. Цялата глава е 10 страници:

Детето е потърпевш от раздялата на своите родители. Тя го принуждава да извърши психическо пренарисуване на техните образи и да се откаже от някои мечти.

Тъй като му е наложена тази раздяла никога не минава без страдание; ... Впрочем най-вредното при развода на родителите не е толкова страданието, колкото опасността от компенсиращото сливане, която той крие.

Винаги ли има страдание? Така смятам, защото за едно дете разводът никога не е банален....децата страдат, но страданието е част от живота и в крайна сметка успяват да си изградят съвсем задоволителна представа за родителите си. Те известно време се надяват, че раздялата не е окончателна, но рано или късно настъпва моментът, когато проумяват, че живота няма нищо общо с техните желания и родителите им няма да заживеят отново заедно...

Ако искаме всичко да мине добре е по-добре да не отричаме действителността. ...

И тъй като всеки прави всичко възможно, за да й спести страданието /отнася се до случай на дете на разведени/ , отстъпвайки пред всичките й капризи, резултатът е, че Елоди не може да прогресира. За да продължи напред тя трябва да изгуби илюзиите си. С други думи родителите й трябва да й оставят малко пространство, за да може неизбежната психическа болка да изплува /от тяхната раздяла/. Накратко – трябва да изживее малко депресия, да почувства болката причинена от раздялата на своите родители, да изгуби нещо, за да спечели нова свободна територия.

.....................

Често при трудните разводи раздялата на родителите води до възникването на нова двойка между майката и детето и много рядко, трябва да признаем, между бащата и детето. Това е фузионна двойка, която изключва онзи, който си е тръгнал. Майката се съсредоточава върху детето си и пренася върху него цялата любов, която вече не дава на партньора си, докато детето запълва присъствието на бащата, регресирайки към преходен етап от своето развитие и желаейки същевременно да облекчи мъката на майка си, която усеща като по-уязвима. Привързвайки се един към друг по този реактивен и присъщ на предишни поведенчески етапи начин, всеки от двамата се бори срещу празнотата, породена от раздялата, ала неусетно попада в капана на другия; ползата от това е краткотрайна, тъй като сливането не им позволява да осъзнаят реалността: майката – загубата на любовта, детето – отсъствието на бащата. За да се избегне подобно вредно за развитието на детето ‘прилепване’, безспорно най-добре би било след развода двамата родители да си намерят партньори.
.................

Често майката забранява да се срещат с нейната съперница, нерядко бащата настоява новият приятел на жена му да не е там, когато идва да вземе децата... Всичко протича така , сякаш онзи родител, който си е намерил нов партньор, всъщност не се е разделил напълно с другия и детето едва ли не от съчувствие желае това да се случи, за да избави своя родител от неговото страдание...

Иса, много интересно и благодаря за преписа.
Аз съм напално съгласна с написаното .
Аз самата съм дете на разведени родители . И въпреки , че обикновеното състояние на моите родители беше като"куче и котка" в редките случаи , когато се държаха добре един с друг и бяха заедно поради една или друга причина ,  се чувствах щастлива и сякаш подсъзнателно това ми е вдъхвало надежда, че би могло пак да се съберат. Няма да забравя как след една такава ситуация - запачнах да ги моля да ми направят  бретче или сестричка.
Относно гаджето на мама-аз мисля, че най-правилно би било детето да се запознае с гаджето (става въпрос- ако връзката е сериозна, а не авантюра), но без да се интимничи пред него. Хубаво е детето да свиква от малко, че мама е и жена и има нужда от близък приятел и колкото по-голямо става детето, толкова по-трудно би приело друг човек да е толкова близък с мама . В това отношение децата стават егоисти с времето. Трябва да бъдем най-вече приятели с децата си и да споделяме неща свързани с личния ни живот, за да могат и те да ни разберат правилно.


Редовно чета тук, защото съм дете на разведени родители, макар и да съм вече на 30г.

вси4ко е много хубаво, ама няма как да знаеш как ще се развият нещата след месец два или година и или пове4е.
за себе си ве4е знам, пълна вяра няма, а също и константни отношения - понякога хората само не знаят нито какво искат, нито какво 4устват, но пък са убедителни в прокламиране на противното;
или, аз съм против да се дава възможност за създаване на връзка между дете и 3ти 4овек, при положение 4е след време се прекъсва тая връзка безотговорно.
това създава втора липса.
на мен ли4но ми липсва един мал4о, колкото съм сигурна, че и аз на него, защото се полу4иха наистина едни истински отношения. аз бях третият 4овек в тази ситуация.
така че, все си мисля, че интуицията е най-важна - интуиция, нари4ам 4уството за самосъхранение. то знае най-добре. и обикновено не лъже, та не го подминавайте ако се обади.

Иса, какво стана - запозна ли ги?
Аз не мисля, че е страшно да ги запознаеш, стига детето да не усети че е супер целенасочено - ето това ще новият ти татко или нещо такова 
Моето съкровище е доста по - голямо и разбира повече, но я запознах - уж случайно се срешнах ме в макдоналдс и после се разходихме в парка - като нито сме се държали за ръце или целували ...... пред нея. След това още 3-4 пъти се видях ме с него като той вече идваше да ни взима от вкъщи за да излезем тримата заедно. След което отидох ме /група приятели - вкл. и той/  да празнуваме Нова Година /извън София/ - детето започна да ме разпитва кой къде ще спи и аз като взех да обеснявам и стигнах до него - казах - незнам сигурно ще си вземе сам стая /а ние с детето бяхме в апартамент/ и тогава тя сама ми предложи да го вземем в апартамента при нас - като изрично каза че ние двете ще спим на спалнята а той в другата стая на леглото  - така спахме първата вечер, а на втората тя усети че е по готино да спиш в стаята с телевизор а там беше едичното легло - и ние веднага се съгласих ме.
След което като се прибрах ме ми се зададоха един милион въпроси от сорта - Вие гаджета ли сте?, Обичаш ли го? Ще се жените ли? и........ Имаше и въпрос - Той харесва ли ме?
Сега резултата е, че като сме тримата заедно, тя слуша повече него отколкото мен
Така, че дерзай - не е страшно, ако не си уверена не допускай детето мнг да се сближава и привързва към партньора ти, но нека го познава. В началото ние не си позваляваш ме нито целувки нито да ме прегръща - сега това не е проблем - без да се прекалява ЕСТЕСТВЕНО.
УСПЕХ

само се питам, дали въобще може да има уверена в който и да е следващ?!
надали.
мдам.
ма дерзайте. хорта са казали - който го е страх от ме4ки, да не ходи в гората.
аз ли4но предпо4итам асфалта.
некак по равно и спокойно ми е.

dioni, мерси за ценните указания

Пишейки "уверена" - имам предвид - уверена в себе си, че е възможна една по сериозна връзка с този човек, че тя я иска тази връзка. А какво ще стане след време и как ще се развият нещата - никой не знае.
Когато знаеш или усещаш че връзката е само така между другото /за разнообразие или .......... / смятам че не е необходимо да се въвлича и детето, но когато усещаш че нещата стават сериозни , не бива да се изолира малкото съкровище, напротив трябва да знае и да познава човекът до мама.
Това е моето мнение и аз така постъпих, никой не може да каже дали съм права или съм сбъркала.

     
Дъщеричката ти е малка и като всяко дребосъче е лесно подкупно - посъветвай го кака да спечели сърцето й - да направи нещо / уж случайно/ което тя обожава.
Това обаче е нож с две остиета  , защото сега двете си съперничим за негото внимание 
Тя иска да върви по улицата до него, с него да учи /да пише домашни/, с него да се пързаля в аква парка и т.н. - започна да харесва неговият тип музика и т.н. хубавото е че той го приема добре и повтаря на всякъде, че си има две мадами /една по-малка и една по-голяма/

Няма еднозначен отговор на въпроса ти- аз постъпих така- когато прецених, че мъжът с когото съм, може да е за по-дълъг период част от живота ми го запознах с детето- естествено че реакцията на малкият беше да изревнува. Но с течение на времето детето, мисля, че и с моя помощ преодоля в не малка степен ревността си. Сега вече дори си позволяваме някакви по- интимни жестове пред детето, скоро бяхме на почивка тримата и спахме даже в една стая.
Освен това винаги съм смятала, че трябва да преценя дали въпросният господин става не само за мъж за мен но и за нещо като баща на детето, а това може да се случи само ако е имало контакт, за да мога да преценя реакцията и на двамата.
Но не бих запознала детето с мъж, когото самата аз не приемам на сериозно или за бройка.
А на бившият категорично не позволявам да се докосва до мен пред детето- не че ако го няма ще му позволя, но пред детето- НЕ. Не е необходимо да го разцентровам допълнително, все пак ако и около майка си не усеща сигурност и спокойствие къде??

Не се паникьосвай от държането на малката, ще й мине. Дай им и на двамата време. На него да свикне с терминаторчето и на детенцето да свикне с присъствието на друг възръстен. Срещай ги за по-малко и то по възможност не в къщи. Отидете в Патиланци или на друго място, където детето може да се забавлява, и гледай /поне в началото/ да не показваш специално отношение към приятелят ти /без гушкане, целувки, държане за ръце и т.н./ - за да не ревнува дребосъчето. Нека след това приятелят ти поглези с нещо дребно дечко и така лека полека тя ще свикне с присъствието му /ако това искаш/. Трябва много такт и търпение, но не ти трябва и да бързаш - тъкмо ще видиш как ще се развият нещата между теб и въпросният мъж. Две седмици са твърде малко време - според мен- и аз не бих го запознавала с детето ми.
Моят приятел знаеше, че имам дете на 7 минута от запознанството ни /просто моето слънчице звънна на GSM-то ми за нещо и аз не се престорих, че говоря с някоя приятелка, а говорих както винаги -Кажи мамо...., добре писе ...., чао слънчо..... и т.н./, но ги запознах в края на 4-тият месец от връзката ни.
Не бързай и не насилвай нещата. УСПЕХ !!! 

Аз малко по различен начин подходих.

Не крия детето си и всички значт за нея. Но и не желая тя да има близки отношения с мъж, с който излизам или дори, с който ще живея. Тя си има татко, имат силна връзка. а пък аз желая възможно най-малко хора да ми се бъркат във възпитанието на детето. Което става неминуемо, ако отношенията с някой се засилят.

За това и към двете страни подходих на право. Това е детето ми - точка. На Дариа показах - това е мъжът, с който съм - точка. Естествено спестявам й някои неща. Но не държа тя да го харесва, нито пък й спествям малко ревност - здравословно е все пак.  без обаче да я дразня с поведението си - просто показвам, че не съм нейна собственост. 

Моят син беше твърде малък на 1 год , когато нещата м/у нас станаха сериозни.Определено много е свикнал с него и непрекъснато пита за него.Пепи/приятелят ми/също много се привърза към него и много ми помага.
Време и търпение трябва!