За родителството

първо, аре без обобщения!
второ, всеки решава сам за себе си.
трето, на жадния вода не му се пие, на сития не ми се яде, на някои мъже, пък просто не им стига сърце. е, своето ли да си разкъсаш, 4е да додадеш, или да се превърнеш в удобна изтривалка в създаването на дория 4ужд образ - без зна4ение, 4е след време детето, в името на 4ието щастие си го правил, се обърна й ти каже - кому беше нужно!
4етвърто, видители този за който говориш, казваш "е привързан" - него не могат го развърза, к'вото и да правят. а има и други - в принцип развързани - с колкото и клю4алки да е заклю4ено, пак са развързани от привързаност и отговорности.
хора разни.
без обобщения, молим!

Хора разни!!!
Аз също съм от тези "лоши" майки, които искат да ограничат контактите на детето си с баща му, но пък баща му по принцип е от тия "отвързаните" дето и със стоманено въже да ги завържеш, ще го прегризе и ще изчезне. Е, аз нямам намерения дори да се опитвам. И няма да изпитвам угризения за това, че той не бил добър баща.
А за тези дето са "привързани" - Супер! Радвам се, че все още има такива бащи. И щом си обичат децата никой не е в състояние да ги отдели от тях.   

Защото те са говеда /съжалява за израза/. Повечето тотално са разочаровали жените. Употребили са насилие физическо и психическо. Нормално е да искат да държат децата си далече от такъв тип мъже.
Майката е устроена така, че иска най-доброто за детето си, от там и за човека до себе си.

Как привързан към нея?
Не е ли била плод на неговата любов към жената-майка на 4 годишното дете?
Сега ли се е сетил?
Не знам историята, но знам много други истории от практиката ми.  Да е мислил навремето да спаси брака си.  Да накара любовта да се върне в живота му, да намери място за жената и детето си, а не сега... късно е. Заслужил си е всичко, повярвай ми. Това е наказанието.
А и дълбоко се съмнявам ти да знаеш цялата истина за отношенията им. Той не е света-вода ненапита, за какъвто се представя. Защо не поговориш с бившата му съпруга да чуеш нейната версия, а не на страдалеца-татко...

А ти не причинявай това на твоето дете. То не заслужава един хленчещ екс татко сетил се, че има момиченце на 4 годинки. Надявам се, че не съм адвокат на бившата му съпруга.

Всички майки тук искат да живеят с децата си, а не да ги откъснат от бащите им. Като майка може би знаеш какво те кара да чувстваш мисълта, че детето ти може да не е при теб. Мен лично тази мисъл ме ужасява.

Това за отмъщението е гадно, не ми е минавало през ума да използвам детето си като оръжие с/у бившия ми мъж. Не изпитвам нужда да отмъщавам на който и да било, не искам да товаря себе си и малчо с подобни неща.

Единственото, което искам аз е детето ми да не е разкъсвано непрекъснато и да живее добре.

Благодаря ти, Пела за съветите, които си ми дала, но, естествено мой избор е да не се вслушам в тях. Както сама казваш, не знаеш историята.... не се е сетил сега, просто не е искал да прави компромис с живота си и да съжителства с човек, който уважава само парите му, заради детето. Но това изобщо не означава, че не се грижи за дъщеря си. И не е спирал да го прави. Колкото до среща с бившата....... не ми се иска да разговарям с човек, който вместо да се позамисли как да спаси брака си, първата реакция е: "Как така ще се развеждаме? Та ти не си ми купил апартамент, в който да живея!!! Продай апартамента на майка си и ми купи един някъде в центъра на града..."........ и нищичко за обич, привързаност, взаимни компромиси в името на брака и семейството. Жалко е, но е така.
Тъжно е, когато единият от съпрузите приеме другият за даденост и злоупотребява с чувствата му. А още по-тъжно е да се малтретира детето след срещи с бащата, за да се откаже от обичта си към него.
И да си призная - прави сте - наистина не бива да се обобщава. Хората са различни. Има такива, които са в състояние да дарят цялата си любов на децата си, но има и такива, които ги използват срещу другия родител. Това важи както за мъжете, така и за жените.

Ако наистина си изчела всички мнение трябва да си забелязала че майките които наистина искат да отделят децата от бащите им имат сериозни основания - психически или физически тормоз, незаинтерисованост на съответния с години и други такива. Тези които го правят за отмъщение май са изключения и аз лично не се сещам за някоя конкретна.
Вариант втори - многото бременни изоставени от бащата... Тогава май не става въпрос за отмъщение...
Така че наистина ако може без обобщения...
А за това което ти си направила и искаш да поправиш - или се опитай да подновиш връзката баща син или новият ти приятел/съпруг да влезе в ролята на баща за да не му липсва на детето. Второто няма да стане изведнъж, ще трябва време.

В момента съм в такъв период от живота си, в който преосмислям всичко, което съм преживяла до момента. В брака ми също имаше физическо насилие, но за щастие прекратих това навреме. Въпреки че бившия ми изкарваше настроенията си и върху детето, то вече е забравило - било е много отдавна и не може да спре да обича баща си и той да му липсва. Да - има приятелство между мъжът, с който живея и сина ми, много неща правят заедно, но той не може да замести бащата, пък какъвто и да бил той.
Изхождам и от собствения си опит - аз също съм дете на разведени родители и баща ми отсъстваше от живота ми доста години, но след една операция, която му направиха и двамата разбрахме, че кръвта е много силна връзка и не може да се прекъсне. И от тогава вече повече от 10 години той е плътно зад мен и ме подкрепя във всичко......... Само като си помисля, че като малка съм го мразила за това, че го е нямало, ми става много мъчно.

Аз вероятно ще се окажа малцинство  с мнението си.
Мисля, че ако ти самата правиш сега равносметка и можеш да си признаеш, че си сгрешила отделяйки детето от баща му, то не е късно за тях двамата. Стига мъжът ти наистина да е искал преди години да вижда детето, а ти да си била истинската причина,  това да не се случва. Защото както ти е  написала и Милк, ако много е искал- щял е да го вижда.
Така, че не се товари излишно с вина, но ако смяташ, че имаш участие, обясни го на детето си. Не знам на колко години е, но би могл да му сведеш причните за радзялата до съзнанието съвсем деликатно, да му кажеш,че понякога минават години, докато хората осъзнаят някой неща и че ако той много иска би могъл и сам да почне да търси баща си; да знае, че хората също така се отчуждават и е нужно време, за да се сближат...
Но най-вече аз първо бих говорила  с бившия, за да видя има ли място в живота и  сърцето му детето НИ.

Там не пише само ,че искат да ги откъснат от бащите им,а и причините за това.Ако беше вникнала в това,както и ако беше прочела много други теми тук,щеше да си дадеш отговор на въпроса.Да, хубаво е човек да си дава равносметка,но нека го прави за себе си .Както се казва всеки знае себе си!
И аз съм една от тези всички и ще продължавам да съм от тях,защото само аз си знам какво съм преживяла, какво преживявам и това ,което ми предстои пак аз ще го изживявам...Но аз пък си давам равносметка,че съм направила грешка и сега си плащам за нея,но няма да допусна детето да пострада по какъвто и да е начин от тази моя грешка.

Andjy, хубаво е това което е станал ос теб и с баща ти. Но първо и двамта сте осъзнали че имате нужда един от друг и второ - можеш ли да наваксаш изгубените години през които той не се е интересувал? Има неща които нямат връщане назад и повторения.

А има и такива татковци, които се обаждат веднъж на 10 години. Можеш ли насила да го накарш да си види и общува с детето? НЕ! Няма начин за това, колкото  и да си за нормалните човешки взаимоотношения.

Към авторката на темата: Не обобщавайте така, не мисля че е уместно

Всеки човек е различен и насила хубост не става. Не всеки баща за съжаление  е достатъчно интелигентен, за да си даде сметка че детето се нуждае от топлина и обич в миговете които са заедно. Когато моя бивш някога се появи дъщеря ми вече беше на 6 години и каза: мамо, един чичко те търси...

Е, каква е моята вина, след като той се е сетил да се прави на баща шест години след нейното раждане? Пък после аз съм виновна, че така съм учила детето според него де... а аз никога не бях и казала лоша дума за него. На всяко питане: мамо, татко обичали ме? отговарях разбира се, че те обича...

Макар че дълбоко в себе си знам: този тип хора не са способни да дадат и грам обич! Далече са от това чувство или всякаква проява на нормално отношение.

Извинявай, че използвам твоето мнение, но то е мисля като на много майки.

Да, детето ти не е кукла, така че не ти трябва да я 'даваш', нито ти следва да определяш отношенията й с баща й, нито ти можеш да прецениш вредят ли й или не. Последното, защото не можеш да разграничиш твоите отношения с бившия от неговите с дъщеря му. Сигурно звуча грубо, но в случая говоря от името на дете на разведени родители, а не от името на разведен родител /макар да съм също и такъв/.

Децата имат нужда сами да вземат решение. Като го вземате вместо тях уж за 'тяхно добро' вие само губите. Лош, добър, отговорен или безотговорен - това е бащата на детето ви и освен в случайте на проявено насилие аз не разбирам и не мога да приема да се прекъсва връзката родител-дете. Когато детето порастне достатъчно, че да решава наистина само - вече е прекалено късно и за него и за бащата.

Andjy, вместо да се чудиш защо другите майки са такива - попитай се защо ТИ си била такава и си разрушила връзката на детето ти с баща му. Защото е много лесно сега да гледаш нещата от другата страна... Трудно е да ги погледнеш, когато ти си вътре.

Имало е случаи, когато и аз съм ограничавала вижданията на бившия ми с дъщеря ни. Случаите, когато по отношение на нея той е постъпвал неразумно или вредейки й - като това да я вземе от градина без да ме уведоми и да я вози в колата си без седалката й за кола. Но не си позволявам да пренасям собствените си негативни чувства към него в отношенията му с детето.

Мога много да пиша по темата, защото въпреки мирния развод на моите родители и въпреки, че привидно не са ми пречили да общувам и с двамата на практика дълги години бях 'заложник' на негативните им емоции един към друг. Замислете се и не бъдете егоисти по отношение на собствените си деца.

Съжалявам ако ви звучи прекалено емоционално, но темата наистина е изключително емоционално заредена за мен, за това и се въздържах от мнение до сега.

Съжалявам! Не исках да прозвучи като упрек към всички майки
Просто ми се искаше ако мога по някакъв начин да наведа майките към някои мисли докато все още не е станало късно. Аз съм наясно защо постъпих така и не се гордея с постъпката си. За съжаление май е късно да поправя нещата колкото и да ми се иска.
Реших да пусна темата, защото малкото хора, които бяха около мен след развода ми така и не ми помогнаха да погледна доста напред, за да избегна подобни грешки. Бях заслепена от унижение, обида и омраза към бащата, виждайки само и единствено отрицателните му качества и тъй като детето ми е най-милото, което имам "го пазех" от този "лош човек".
Не се оставяйте да ви водят лошите чувства!!!!!!!! май това исках да кажа 

A ако е имало хора при развода, който да ти казват да не си разваляш тотално отношенията с бившия?
Дали шеше да ги послушаш или щеше да кажеш - знам аз какво правя, ти не ми се бъркай, то отстрани не се вижда?
Има хора които не приемат съвети каквото и да става. То ако не ти дойде акъла - отвънка не могат да ти го налеят.

Мъж,който е способен да изостави детето си,само защото му се е приискала чужда булка и неможе да си държи оная работа в гащите/както  беше в моя ,а и в повечето случаи/,не не никакъв родител.Не е нормално жената да опъва за всичко,да е и майка и баща,да се бъхти като луда,да мисли как и откъде да изкара пари за да се грижи за детето си,а мухлъото да се появява 2-3 пъти в месеца и да подлудява детето със водене по сладкарници,играчки,лакомства и т.н.т.Не ч честно те да нямат ангажименти,освен 50 лв. на месец.Има и още по-нагли говеда,като моя бившия-запознава детето с всяка нова приятелка???
И аз да не искам да го откъсна ли???
ако мога ще го залича от земята.Искам да се пръждоса някъде,да съм здрава за да работя и да си гледам детето.Това е.Достатъчно са наранили децата си като напускат семейството си....
Незнам какво да кажа.

mickymarij, абсолютно съм съгласна с теб, защото и при мен имаше подобен, да не кажа още по-фрапантен случай - баща му го води за един ден 3 пъти на един и същи филм, само че с 3 различни мадами..  Няма да ти разправям как се почувствах когато разбрах, но това изобщо не пречи на сина ми да обича баща си и той да му липсва.
Пък каквото и да си говорим, децата си имат по една майка и един баща, независимо на какво ги подлагат те.

Няма да споря по въпроса 

Всеки си има глава на раменете - да мисли и да си носи последствията от собствените постъпки. Казах мнението си на дете на разведени родители. Дано не се окажете на обратната страна като Andjy един ден. М/у другото сега майка ми и баща ми са в чудесни отношения - дори жената на баща ми и майка ми си пият кафето заедно, но това не помага на онова дете в мен, чиято майка поставяше условия да виждам баща си само ако не е с гаджето си.

М/у другото нито един от родителите ми не е наясно колко мъка и болка са ми причинили, както вие сега не сте наясно колко болка причинявате на децата си под разни благовидни предлози като да не ги запознавал бившия с приятелките си и да не ги 'подлудявал' със сладкарници и играчки.

Моето дете вижда баща си винаги, когато той поиска това и ако зависи от мен ще продължава да го вижда. Да, причинява й болка, но по-добре е той да й причинява болка, но да имат връзка отколкото аз да я лиша от баща.

Ако скъпия ми бивш прочете това след като 2 часа днес се карах с него по телефона за отговорностите му към детето ще падне. Така че не му го показвайте.

magda77 от какво я защитаваш? От негативните емоции, които така или иначе я очакват в живота.

Може да го запомни, но може и да не го запомни. Ако го запомни - таткото е лошия - ти си добрата - нали? Ако не го запомни - никой не е лош.

Но ако ти не й позволяваш да вижда баща си - ти ще си лошата за нея. А може и след време да си даде различна интерпретация на това защо баща й не е дошъл на рождения ден, примерно защото ти не си го искала там.

Идеята ми е децата сами да си направят изводите - те не са никак глупави. Лично мен хич не ме притеснява това колко много я лигави бившия като я взема - знам, че нищо не би ме изместило в сърцето на детето ми. Не ме и притеснява мъката, която й причинява, стига тя да е в поносими граници.

Аз само бих казала, че ако знам всичките тези неща, които изреждаш за баща й, например не бих го напарвила център на тържеството й. Може да го поканя, но не бих планирала рожден ден тримата заедно и да зависим той ще благоволили, като знам, че може и да не благоволи. Дно ме разбираш правилно, просто ти давам друга гледна тока....понякога ние самите поставяме бомбите със закъснител.
За съжаление наистина в трудно човек да прецени обективно ситуацията си, когато е точно в центъра й... В предишна тема бях писала, че колкото и  да е "нечестно" и "несправедливо", децата наистина изпитват неподозирано силни чувства към биологичните си родители....
Мисля, че основният замисъл на темата е бил жените да се замислят дали и доколко се оставят на обидатата и огорчението да определят срещите на децата  с "онези лоши хора- бащите".....

... и се сещам да добавя, че чисто биологично мъжтете и жените не са в равани стартови позиции пред децата си и именно изискването на жените и техните очаквания за такова равенство са прични за огромна част от драмите на разделените родители.
Има мноог мъже, които не умеят да се радват на малко бебе-  за повчето жени това  е инстинкт. Има много мъже, които не умеят изобщо именно да приласкаят едно дете или да изградят отношения с него. За много от тях, дори и живеещи в един дом с детето, то е повече фон, отколкото смисъл на деня....и още и още...
Всичко това не значи, че не си обичат децата, просто ги обичат по начин напълно непонятен за една жена. Рзабира се тука изключвам пълната липса на контакт( за която също може да се даде обяснение) както и случаите на физическо насилие в семейството. Хм, дано ме разбрахте:))

Jaly, много хубаво си го обяснила това...

Всъщност аз така правя по отношение на Дариа. Днес по време на 2 часовите ни караници с бившия му казах, че аз нямам нужда от него, за да си гледам детето. Пари имам, мъже готови да са бащи има... Ако той иска да е бащата - добре дошъл е. Но когато детето е болно и друг мъж идва с мен при лекаря, да не се чуди защо той се превръща в татко, а баща й става 'чичо'. Да я вижда когато той реши иначе... Тя самата ще спре да изпитва такава силна привързаност, ако друг и дава положителните емоции, а не баща й. Няма нужда аз да го изхвърлям, той сам се изхвърля.

Да, Иса така е, макар  в последното да не съм напълно сигурна. Дъщеря ми си има човек покрай нея, който много я обича, точно търчи и до болници и за лекарства, ако е нужно- абе много я обича... да ама тя, макар да вижда баща си 2 пъти в месеца, а много често е и по-рядко,  си умира за него и накак си гледа да му се хареса....и не го забравя и това е, каквото и да сме правили... по едно време не я виждаше гушнал тезата, че като не може да е 100%-ов баща, а той настина  е такъв човек,че няма  как да реализира подобен род бащинство, по-добре да не я вижда и тя ще свикне и ще приеме другия човек и ще го забрави....Да, ама не... както казваше Петко Бочаров
Та не разчитай много, а и все си мисля, че твоят  я обича, просто  си е едно голямо хлапе още.. ще помъдрее след години, ще видиш.

иса, много хубаво, ама това как да се обясни на дете с "баща неизвестен" в акта за раждане?! ъм?!
4е видите ли, то си има връзка с биологи4ния родител - "баща" е титла, дума или название, която следва да се заслужи, смятам аз.
и тук не се заяждам, просто позицията за поддържане на връзка е много, ама много нестабилна. една с една няма еднаква.
хайде да приемем нещатата така - това е моята позиция и аз така постъпвам. разбирам или не - не е моя работа да казвам как трябва, защото "трябва" е разли4но за всяка една семейна единица - без зна4ение броя на 4леновете й.
* при разведени и разделени след поява на детето и време на съжителство с това дете - също е разли4но, то ако беще и еднакво - или вси4ки щяха да са разведени или вси4ки щастливо омъжени.
** не съди (условно) и не се опитвай да разбираш защо хората реагират по определен на4ин - някои въпроси нямат отговор, а живеем твърде малко на тая земя, за да си губим времето с ребуси.
 

Говоря, когато е имало връзка... А не ти на сила да създаваш.

бива.

Искрено се моля, да не се окаже, че въпросната жена е права, да уважава само парите му. Честно казано, не се сещам за мъж, когото да уважавам. Ако има 1 такъв на света - е добре, може би има 1 наистина - го уважавам именно заради парите му, но не го искам в къщата си - за съпруг не става - само да докарва пари. 
Друг е въпроса, че повечето и за това не стават. 

А за баща ти, скъпа.... Ми те като легнат на умирачка се сещат за децата си, мене именно от това ме е страх - ще легне онзи ми ти и тогава ще се сети за Кристиян и пак моето дете ще пати. Ще има пернишки драми - ма обичам те, ма извинявай че сега се сещам.... и детето ми ако стане малко по-добродушно - и оп - в клопката и слуга на т.нар. баща - а от моя гледна точка - донор и използвач. Това, че е заумирал и се е сетил, че има дъщеря - е съвсем средностатистическо поведение на един средностатистически "отвързан".
Е те това ми е мнението.
И всичките тия "отвързаните" ще се сетят за нас. Помнете ми думите, ще се сетият, и дупета да са яки на нашите сегашни бебета - бъдещи мъже и жени.

Такаааа.... най - сетне си дойдохме на думата.
Ок Джали - не могат да гледат деца. А какво могат. Значи аз ще работя наравно с него, ще нося пари, ще гледам дете , ще готвя чистя и тн и тн а той - какво.... нищо.... от всичките тези неща само работата умее. Ми извинявай, ама мерси за такива мъже.
Нямали подход. А аз имам подход на работя и да съм разкъсана на 15. Ма то много лесно така. 
Що не взема и аз да не мога - примерно да спра да ходя на работа защото НЕ МОГА /т.е. мързи ме/ .... такааа.... и какво после. Я кажи тогава какво ще стане с това ДЕТЕ, за което става дума... Айде моля ви се сега - те не могат.. ми като не могат да хващат палките на барабана и да водят колона от отиващите на м...а си.

Иса, аз мисля, че всички тук говорим за едно и също - ти хубаво си го казала - няма нужда да ги изхвърляме, те сами се изхвърят. Аз незнам защо ние пак излязохме виновни....

Има и мъже и мъже.В много случаи,кои каквото си е търсил,това си и намерил.

Опивам се да дам различна гледна точка.
Както обикновено съм малцинство, ама няма лошо в това.
Както всеки път казвам, обобщенията  са отрова за самият обобщаваш.
И както всеки път казвам, няма такова нещо като на мен такъв мъж ми се падна- паднал ми се е , щото такъв съм го търсила или както е написала Меган79 кой  каквото търсил- намерил.
Всеки е свободен да си затваря очите до второто пришествие за очевадни неща.
Също така при всичките тежки клетви по повод на "безотговорните и за нищо не ставащи мъже" не съм срещнала жена до момента да не иска вниманието на същите тези мъже. А за крайно недоволните от насрещния пол- има и други алтернативи-  обичат се и живеят със същества от собствения пол. 

Ама не на същите тези мъже, а на тези, дето не са безотговорни.. дето на 20 се сгаджосват и се женят за любовта на живота си, нараждат си рояк деца и си живеят щастливо до края на дните си.. ама те от 20годишни са заети... та освен да си търсим по някой 20годишен..друго не се сещам. 

О, Каси,
Имам няколко такива примера под ръка, с такива женени от 20 г за жените си....вярно е, че не кръшкат( или поне не се е разбрало) но пък Боже какво  бездушие цари в тези бракове.... на едните бойлера им шеще да гръмне, понеже иначе можещият и разбиращ от бойлери съпруг не намерил време приблизително около 5-6 години да затегне някаква джаджа... е ама това не е безотговорно, то е нещо друго, но какво- лично аз дори не исакм да му знам названието... прибира се навреме и си ляга пред телевизора... магазините ги е виждал само по филмите, прахосмукачката и нея само по рекламите... иначе си обича жената  и  даже го е ГРИЖА  за детето му....
Както винаги използвам случая да кажа"внимавай какво си пожелаваш, че може и да ти се случи"......в живота всичко си има цена и дори изглеждащите като по филмите щастливи семейства я плащат- всеки за нещо, но винаги има какво- МОЖЕш НАПЪЛНО ДА МИ ВЯРВАш!

И какво сега?
Няма щастие? Няма отговорни мъже? Ако търсиш някой отговорен, на него ще му омръзнеш пък...
Трябва като завързваш връзка да можеш да кажеш какъв ще е човека след 2, 3, 5, 10 години и да отговаряш за това си решение... И винаги да си плащаш за нещо, дори и да си познал.
Съжалявам ама не сматам да се съглася... Очкавам вече някй и за карма да заговори.
Всеки е отговорен за собствените си решения, обаче за едно дете трябват двама. Не може бащите да имат само права и да не поемат никаква отговорност. Всеки си прави сметката. Като иска нещо - намира начин. Като ен иска - насила хубост не става.

Маи някои ми трие постингите...явно не са много удобни за булшенството тук

Меган, само модераторите могат да трият твои постинги??? би било странно  да е така....

Стън, моите реплики бяха към Каси, която смята,че няма мъж, който да уважава.. Колкото до прогнозите- аз за себе си не мога да кажа каква ще бъда след 10 години, не вяврам да мога да го предположа и за друг???
И имено да, всеки е отговорен за решенията  си- като съм решила да имам дете, от там нататък отговорността е моя... а бащата, ако е решил да не участва - има си кой да го съди.... но определено не е майката!

аре, бе?!
и накрая к'во стана, че не ве4ерахме?!
поръ4ахме, ма не ве4ерахме!
джали, алтруизма, милозливостта, ли4ната настройка към живота, или религиозната такава са друга бира, немат общо с ежедневието на "ти баща, ти майка, ти господ"!
зат'ва стоп мерси, да немам право за нещо! пълноправна и едноли4на според отговорностите си съм!

Няколко думи в защита на мъжете.
Какво можем:
Да пазаруваме, да помагаме при чистенето, да перем колкото жените (ако става дума за пералня и дете може), да мием чинии.
В поне 90% от случаите мъжете печелят повече от жените. Ако някоя жена е избрала мъж който печели по-малко от нея - тя си го е избирала.
Освен това по време на майчинство - жената не работи. Мъжа печели и за двамата.

За децата - аз и преди съм го казвал и пак ще го повторя. От ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ ГОДИНИ за малките при бозайниците се грижи майката при 99% от случайте. И жените наследявате инстинктивно този опит. Така, че е съвсем нормално жените да се справят много много по-добре с гледането на деца. На мъжете се налага за няколко месеца да научат много неща които вие си знаете на ниво подсъзнаение. И все пак мъжете които са свестни си гледат децата колкото могат, дори и да не им се удава.
Още откакто сме живели в пещери - жената е пазител на дома на семейството. И затова нормално е жената да се справя по-добре и с чистенето и с ефективното готвене. Въпреки това - има мъже който готвят.
Работата на мъжете е била ходене на лов и на война. Умения който в съвременния свят са малко излишни. Но затова мъжете като цяло нямат нищо против да ходат на пазар за продукти и се притесняват за това как ще осигурят финансово семейството си - защото това са съвременните еквиаваленти на лова.
И затова много от мъжете още ходят на лов и риболов въпреки че реално няма никаква нужда от това. И затова се успокояваме там - защото това сме го правили хиляди години и го правим нормално и без усилия.

Това е мнението ми, споделял съм го и с други жени и някои от тях са се съгласявали.

Това всичко са само предразположености - хората се научават да правят нови неща, но толкова години инстинктивен опит си имат голямо значение.
Мъжете печелят по-добре пари, жените гледат по-добре деца (в 90% от случаите). Но разбира се всеки има право да мисли друго. Може да смята и че земята е плоска, ако така му харесва (ама това няма да я направи по-плоска).

Panther, извинявай, но последното ти изказване е 'глупости на търкалета' 

Първо - хич не ме интересува какво 'можете и не можете' и колко можете 'да помагате' в домакинството. Ако аз мога да изкарвам пари на равно с мъжа си /и да аз бях от онези 10% уж според теб, според мен близо 40%, които изкарват повече от мъжете си/ и той ще може на равно с мен да поема домакинството. Как тъй аз изкарвам пари, не "помагам за парите", а 'изкарвам', пък мъжете "помагат"? Значи мъжът може само 10% от домакинската работа да върши /не е ясно, защо останалите 90% са му трудни, че и невъзможни / ама не изкарва 90% от парите - нали? Защото аз не познавам семейство, където и двамата да работят, а парите да се изкарват в съотношение: 90-10 за мъжа.

Друго интересно - навсякъде извън БГ, когато и двамата партньори работят и двамата домакинстват. На изток мъжете рядко домакинстват, но пък жените рядко работят. Само 'нашите' мъже са облагодетелствани и от двете страни: и пари не изкарват много и вкъщи лежат пред ТВ. Говоря за масовия, средностатистически мъж.

Достатъчно е да погледнеш в съседния форум и да прочетеш теми като: "Помагат ли ви мъжете в домакинството... за гледането на детето..." И съседни теми как парите не стигат и жената се връща на работа и ти става ясно. Да не говорим за теми, в които се чете как жената работи, гледа децата и домакинства, а мъжа прави неясно какво...бива отглеждан един вид.

Та в обобщение и без да искам да ви обиждам - масово БГ мъжете и пари не изкарват и децата си не могат да гледат и една манджа да сготвят не ги бива... Щото от времето на пещерите са минали доста годинки. Ние евоюлирахме и от това да събираме билки се научихме и самолети да пилотираме, а вие все така си ходите за риба и това е долу-горе всичко, което можете.

Уффффффф - само като чуя подобни разсъждения и гледам да стоя далеч от мъже като теб. Слава Богу дори бившия ми мъж не мислеше чак така. А гаджето ми сега пък на такива разсъждения само ще се изхили /при това изкарва около 10 пъти повече пари от мен/.

Не знам как сметна че 90% от работата в домакинството я върши жената и не е ясно дали работата навън не е по-важна от домакинството.
Не знам как е навсякъде извън Бг - ти явно много си обиколила - може да си вземеш мъж от там. М-у другото ако си ходила наистина на изток - в Азия или в Африка, силно се съмнявам, че ще искаш да си на мястото на тамошните жени.
За "вашите" мъже - много пъти съм казвал и пак ще кажа - не съм ви ги избирал аз.

За заплатата си има статистика: средната работна заплата на жените в Бг е 25% по-малка от тази на мъжете.
Не ми се смята в момента точно колко от работешите мъже получвават повече от работещите жени, че съм доста уморен, но обещавам че ще го сметна и ще го публикувам тук. Всъщност сега се замислих че може да пусна една анкетка по въпроса във форума за по бързи резултати.
За себе си какво да кажа. Пера, готвя, чистя (умерено), пазарувам заплатата ми не е супер голяма но е прилична, засега не гледам деца но се надявам и това да стане. Повечето ми познати са съвсем прилични съпрузи и бащи (доколкото може да се съди за това отстрани). Повечето ми познати мъже изкарват повече от жените си (доколкото знам).
За това че гледаш да седиш далеч от мен лошо няма. И аз не съм тръгнал да се натискам за по-близко. А гаджето ти нека се хили. Получава 10 пъти повече от теб - това всъщност е в полза за моето твърдение че мъжете получават повече от жените. А би ли споделила той пере ли, чисти ли, гледа ли деца (и по-добре ли ги гледа от теб), готви ли?

Не искам да се заяждам, ама това е за друг форум. В точно този голяма част от жените са се издържали сами по време на бремеността и майчинството. Мъжете даже и издръжка не плащат. Дали са си го избрали или не е друг въпрос, но е факт.

Отделно, че не става въпроси за инстинкти, а за съзнателни решения. И за това, че наистина всеки си носи отгорността. След като аз съм отговорна за решенията си и отсрещната страна е отговорна. Не може веднъж така, веднъж иначе.
Аз никого не обвинявам и никого не съдя. Не обобщавам какви са мъжете или жените.
Съгласна съм с авторката че връзката родител дете не трябва да се прекъсва, но ако такава връзка наистина има. И тя не е само в кръвта, тя се изгражда, чрез общуване и грижи. Аз мога да изградя моята такава.

По-важна ли е работата на вън от домакинството? Кое й е по-важното?

Била съм и в Азия и в Африка. Сестра ми дори живее в Африка и мъжете им там не просто 'помагат' на жените си, а домакинстват.

Повечето, не е равно на 90% споменати от теб. Аз пък не познавам ни един мъж, който да домакинства повече от жена си.

Гаджето ми обаче не живее в БГ и съответно не работи тук. Така че е извън твоята статистика. Нито един от двама ни не чисти, нито пере, нито глади, нито готви. Имам жена, която върши всичко това /храна поръчвам/ и на която плащам аз. Мога да ти кажа колко изкарвам аз месечно приблизително /на лична/ пък ти ми кажи колко от мъжете, които познаваш изкарват повече от мен. По-важното защо аз въпреки че явно имам главно инстинкт да събирам билки, да готвя и да гледам деца мога да изкарвам повече пари... а мъжете не могат да преодолеят инстинкта си за риболов и да се насилят да сменят памперс? Просто защото ги мързи

Сьгласна сьм с партнер(както повечето пьти)...
А и като знам какви мрьсни жени има,ми става лошо.
Всичко е до човека,характер,вазпитание,среда...

В повечето случаи в България е валидно моето твърдение. Форума е бг-мама, а родители отглеждащи децата си сами е само един раздел в него.  Това че тук мамите са решили да гледат децата си сами не променя болшниството от случаите. А и когато човек е решил да гледа дете сам, сам трябва да си направи сметката как ще се оправя финансово.

Ако не е тайна може ли да кажеш по-точно къде живее сестра ти?

Еми ето я анкетата:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=127784.0;viewResults
Ще гледаме кой е по близо до истината - аз с моите 90% или ти с твоите 60% мъже печелещи повече.

Еми супер правиш тъкмо както съм те посъветвал. Но това не променя факта че гаджето ти не пере, не чисти не готви и не гледа деца.

Пределно малко ме интересува - това е последното нещо което ще гледам в една жена. Освен това - една птичка пролет не прави.

С риск да се повторя - една птичка пролет не прави. Освен това много от бащите свикват със сменянето на памперси, така че това е несериозен аргумент.

@меган Мерси за подкрепата  само една малка поправка - прякора ми е Пантер (като дива котка)  ама ти редовно ми го бъркаш   

Е, темата беше за връзката баща- дете... пак отиде коня в реката:))

В Африка - където посочи и ти - живее сестра ми.

Нали не мислиш, че следвам точно твоя съвет по отношение на мъжете? Написала съм, че гаджето ми не домакинства, а не че НЕ МОЖЕ да го прави. Както и аз мога чудесно да готвя, чистя, пера, гладя и прочие, но не го правя.

Сигурна съм, че не те интересуват парите в жените. Важното е да готвят и да се връзват на приказки как им е заложено да домакинстват, да гледат деца и да работят, а на теб само да работиш и да ходиш за риба.

М/у другото защо мислиш, че съм 'една птичка'? До колкото знам не си женен - колко от жените, с които се срещаш изкарват по-малко от теб? Не говоря за разлика от 50-100 лева, а за съществена такава.

Какво значи 'бащите свикват'? Жените също ли 'свикват' да работят? Мне... ние си работим, а мъжете 'свикват' то е толкова трудно, непривично за мъжа, против природата му и хилядолетията прекарани в лов/риболов, че му е необходимо да 'свикне' да сменя памперси.  

Не че това те интересува, но на гаджето ми не му е необходимо да 'свиква' със сменянето на памперси - просто го прави. Явно не е съвсем мъж  

Мда... съжалявам за което. От приказки за пещери, лов/риболов и жените дето им е заложено, а на мъжете не им е... паля направо на 5-та  Много им е лесно да си извиняват мързела с липса на заложби. Ама никоя жена не казва - "Миличко, на мен не ми е заложено да работя, та ще си седя вкъщи и ще бъркам манджи, а ти изкарвай парички."

Моята дъщеря има много добра връзка с баща си. Изкара целия уйкенд с него и през това време той я храни, къпе, сменя памперса, мие дупе, приспива и всичко останало не по-зле от мен без никаква женска помощ. Вярно купува й на поразия и общо взето тя командва парада, но не съм видяла да му е непривично да върши всичко изброено от Пантер.

Всъщност исках да зная в коя държава в Африка живее сестра ти.
За съвета - далеч съм от мисълта че следваш моя съвет, най-малкото защото си си хванала гаджето преди да ти го дам. Но се радвам че делата ти се покриват с думите.
На теория всеки може всичко, включително и да домакинства - въпроса е кой какво прави на практика.

За жените - абсолютно си права - интересува ме жената да е добра домакиня и да си гледа децата спокойно без да се притеснява за пари. Не мисля че това е лошо. Смятам аз да осигурявам по-голямата част от парите в семейството. По-голямата част от жените които познавам получават по-малко от мен, включително и разлики в пъти. Има и такива които получават повече - признавам. Въпроса е в съотношението.
За памперсите - когато жената е в майчинсто прекарва почти 100% от времето си с детето. Отделно от инстинктите за грижа за детето (на които продължавам да държа) след като послтоянно сменя памперси - съвсем нормално е да го прави много много по-добре. За Всеки (независимо от пола) първите пъти сигурно са неловки. Мъжът се прибира вечер след работа и имам много по-малко време да се грижи за детето (Тук говорим за общия случай). Съвсем разбираемо е че първите пъти може да се затрудни при смяна на памперс, но след това ще се научи.
Радвам се за гаджето ти че е толкова схватлив. Според теб по-добре ли го прави сменянето на памперси от теб?

И сега последно какво: твоя мъж и твоето гадже могат да готвят, чистят, могат да сменят памперси и да хранят детето и явно го правят? НО някакви там други мъже (естествено не и твоите) могат но не искат?



За темата: аз лично не виждам нещо лошо в отклоненията от темата. Форума е за споделятене на мисли - никъде не пише, че трябва строго да се придържаме към темата.  Живота не е толкова ограничаваш, понякога причините за нещо може да се търсят много далеч - чак до пещерите   

Panther, отдавна не бях спорила с теб

Хубавото на споровете с теб е, че постепенно смекчаваш позицията си до приемливи граници.

Почти няма какво да възразя на последното казано от теб

И още едно малко пояснение:
Никъде не казвам че мъжа не трябва да се грижи за детето. Напротив.
Трябва да се грижи за детето, трябва да помага в домакинството.
Просто казвам че това на нас ни се удава по-трудно, но това не е извинение да зарежеш жена си да се оправя съвсем сама.
Когато семейството е от 2 възрастни, всеки трябва да помага на другия колкото може.


Ако на теб така ти харесва - може да смяташ, че мъжете в Бг са мързеливи (естествено "другите" мъже - твоите са работливи), но това просто не е така. Мъжете и жените навсякъде са до голяма степен еднакви (кой каквото ще да ми приказва това е истината).

За да е обективно трябваше да питаш, когато са работили. Половината от девойките са в отпуск по майчинство. Какъв да е отговорът им?

Както и да е...

това понякога като се намеся с забележка 'офф' се случва - като се разфилософствам все някой се намери да ми върже на вечерните тежки мисли 
обещавам няма повече

по принцип съм съгласна и с двама ви, ма повече с Иса 
моят бивш и той така казваше - всеки да прави това, което умее по-добре - аз да работя, пък ти да си готвиш
е да де - ама не можеше да ни издържа двамата, нито ден не съм била без работа - та ги говореше на теория - бях ли му чучнала да му цицам паричките както правят много много жени - ми - друга песен щеше да запее

та това струва ми се са оправдания за мързела.. да - точно така е
и аз мога да кажа - ето скъпи видиш ли от толкова години работя, а все още не успявам да изкарвам толкова, колкото и ти - ми айде тогава да взема да се откаже, че не мога да те догоня с 20% /айде стига с тия проценти, а?/... - и оп - лежачка вкъщи вестник телевизор - и на риба даже мога да отида, а? ...

Е, Пантер, много си докачлив бе.... исках само ви да върна към същината
Обективно погледнато в спора ви с Иса има много истина и в двете позиции, лошото е според мен, че хората  рядко сядат да правят ей такъв задълбочен аналаз на кое, как и защо ще бъде в семейството им и след време се оказва, че всеки е искал нещо различно, но  си е мислил, че партнора незнайно как  ще се сети сам за тези му нужди.

Стига с това 'помага', жените помагат ли за парите или работят? Що не съм чула един мъж да каже: "Миличка, работи там по 3-4 часа, колкото да помогнеш за прехраната. Само твоите дрешки да плащаш пак е нещо."

Естествено, че 'моите' не са такива. Изборът на мъж, както и на всичко друго в живота може да бъде съзнателен процес. Не бих си избрала мъж, с който да работим на равно от 9 до 5, а после той да сяда пред ТВ, а аз да домакинствам.
И да - всички хора са мързеливи. Просто БГ жените са глупаво възпитани - те да са идеалните във всичко, а мъжете... "Той е мъж." Това е всъщност, което ме ядосва. Щото не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.

Пуснах анкета в семейния форум, но нещо не мога да сложа препратка...

Макар, че и моята анкета не е съвсем точна. Дори и да вземат по-малко пари жените, не означава, че работят по-малко. В края на краищата работното време масово е от 9 до 5.

@ Isa
Виж сега Иса, ти не си типичния случай. А и повечето момичета тук все още не са типичния случай - вие сте се научили да се справяте повече или по-малко сами. В повечето (надявам се) случаи хората разчитат на някой до тях.

Приемам донякъде забележката за това че момичетата са в майчинство и затова доходите им са по-ниски, но се съмнявам че дори и по другия начин зададен въпроса ще има голяма разлика в резултатите.
Всъщност имам едно познато семейство в което жената получава около 2 пъти повече от мъжа си и при тях някъде 3 месеца след раждането прехвърлиха майчинството на мъжа и той си гледа детето повечето време, а жена му се върна на работа на половин ден за да взима по-добрата заплата от двете. Не съм адвокат и може нещо да бъркам в описанието но нещо такова направиха.
Друг въпрос е мъжът как се оправя с детето. Отделно като гледам отговорите май има доста жени които изобщо не работят извън къщи, което според теб било много рядко. И при доста разликите в заплатите са в пъти.

Значи пак да кажа - не ми е целта да служа за адвокат на мъжете дето по цял ден лежат и нищо не помагат. Ама да кажеш - "това е мързел" е доста опростено. Ако е по-масово явлението явно има по-сериозни причини - и аз написах просто нещо което мми хрумна като възможна причина - това е. Обичам като става нещо да се опитам да намеря някакво рационално обяснение.

Отделно от тези причини може да има и други - "ориенталските" навици на мъжете, лошо възпитение - възпитанието отново е дело предимно на майките (това са фактите просто ) - та ще видим вие вашите синове как ще ги възпитате.

В крайна сметка - ако не виждате полза от мъжете - винаги можете да решите да си гледате децата сами, както са направили доста хора в този раздел на форума. Всеки си избира иска ли човек до него, кои да е човека, как да е възпитан, колко да получава. Никой никого не кара насила да се хваща с партньор който не струва.

"Щото не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава." Съвсем правилно. И пак да кажа - ще видим вашите синове и дъщери как ще ги възпитате.

@Jaly Точно в случая изобщо не съм докачлив. Просто - "това не е по-темата, това е за друг форум" - такива аргументи използват хората когато виждат че не са прави и като не могат нищо да възразят по същество започват да се хващат за "процедурни въпроси". Ама тук не сме в НС и всеки може да си пише каквото си иска в каквато си тема иска, стига да не обижда някои от другите форуци.

Иса младото поколение въобще вече не разсьждава така,нито пьк се вьзпитава така,имам впредвид под 27 год.(млади сме нали,или сме вече категория лелки )имам поглед от моите приятелки ,познати,саученици.Е то винаги се намират особени единици,които да са под чехал,но то и маже под чехал има,така че горе долу се изравняват нещата .Но за по вьзрастните сьм сьгласна с теб

Aaaaa не, не си прав - винаги съм се оправяла сама и преди да срешна мъжа си и сега отново. Хич не приемам да съм в ролята на отрудената, изтерзана самотна майка. Че и ядосана на мъжете и озлобена от живота...  

Ако не е мързел - какво е? Как бившия ми мъж се оказа, че не е в състояние да програмира пералнята, която имахме от 4 години?   Може би, защото му е било 'непривично' да работи с пералня? По-интересното забележи - аз дори не знаех, че той не може. Разбрах го чак като се разделихме и той ми се обади да ме пита кое на колко градуса и с каква центрофуга.  

За моята дъщеря нямаш грижа.От една страна баща й я глези безобразно и се подчинява на всичките й капризи/това ще очаква и от мъжа си  /, от друга има майка, която й казва от сега, че домакинската работа не е за нея и че готвенето е процес, който се върши по телефона. Може би е прекалено, но предпочитам дъщеря си лигла пред слугиня.

Ох и аз така си мислех, преди да поседя повече в този форум...  И още колко други работи си мислех, но за съжаление виждам, че жените 25-35 години /това мисля е средната възраст тук/ много повече приличат на майка ми, отколкото аз си мислех.

Само отвори някоя тема за това коя форумка колко чисти и после ми кажи колко от мненията са - "Аз не чистя, това го прави мъжът ми." 0 - нито едно. За готвенето помня имаше поне 10-тина мъже, които готвят.

Иначе на тема "Помага ли ви мъжът ви" всички пишат "Да", единици са тези написали "не".

А аз къде съм писал такива неща?

Хубаво ама това горното не съм го казала, аз а Стън.... аз просто си мисля, че когато човек пуска някаква тема иска да чете по нея... просто такъв му е дерта на момента и тия общоизвестни сблъсъци за правата и задълженията на мъжете и жените и без друго никога не променят гледната точка на спорещите. Ама се извинявам, ако съм попречила на офф дебатите- на мен не ми пречат, просто винаги затлачват темата на автора
Винаги е имало и ще има жени като Иса, който се справят чудесно и не зависят от благоволението на някой мъж.
Винаги ще има и такива (и за жалост те са повечето според мен), които зависят от мъжете си и не само материално, но и емоционално са  напълно прилежащи към мъжа.
Винаги ще има мъже, кото разделяйки се с жената се разделят и с детето.
Винаги ще има и такива, които обичат децата и се борят за тях, че даже гледат и чужди.

Май е логично във форум, където жените(независимо от причините) си гледат децата сами, да не са много благосклонни към мъжките  нагласи, най-малкото понеже са потърпевши от последните. Но например в "клуба на разведените" в дира има няколко татковци, които много самоотвержено се борят точно с жените си, за да си виждат децата, поне за мен това е интересно четиво и смяна на гледната точка.
Та за какво беше спора

Isa, аз познавам един (1!!) мъж който домакинства повече от жена си - баща ми. Майка ми изкарва обаче около 6-7 пъти повече от неговата заплата. Човека работи на смени - дневна, нощна, два дни почива. Готви през тия два дни, пере с пералнята, простира, глади. Само не е по чистенето, вкъщи идва жена веднъж седмично и чисти всичко, през другото време се бръмчи с прахосмукачка само. Майка ми не може да готви (това моя мъж го казва ), баща ми го прави в пъти по-добре.
Аз май имам по-силна връзка с баща си, отколкото с майка си. Жалко но факт - и двете и деца предпочитат баща си (имам и брат). Та като говорим за връзката баща-дете (деца) - вярвам в мъжете. Те могат да се грижат за децата си, да са даже по-близки от майките.

За справка и за лично моето семейство - докато си стоя вкъщи върша повече домакинска работа, но иначе моя мъж е първи в строя - докато аз бръмча с прахосмукачката, той е с парцала и обратното. Няма мъжка, женска работа. И без това за ремонти се викат водопроводчици и разни техници. Това пък е абсолютно непознато за свекърва ми и свекъра (свекъра чака жена си да се прибере от работа, че не може да си сипе от готовото ядене и да го стопли), свекито съжалява горкия си, изтормозен син и тайно идва да му помага. Само дето това не му се зачита за работа и останалите задължения се преразпределят по равно Тъй, че не е само до възпитанието от мама, ами коя жена е по-крокодил

Абсолютно 

Много се извинявам на авторката, че й съсипахме темата   

Пак да върна нещата на темата - моята дъщеря има силна връзка с баща си. За мое най-голямо учудване до сега той е изключително последователен в това да я вижда. Дано и в бъдеще продължи така  Колкото и да му се ядосвам понякога и да го заплашвам, че ще го отрежа като баща, дъщеря ми си има един татко и без значение колко мъже възнамерява да смени майка й през годините с един ще си остане.

И се връщаме на точка А- за да може да я има тази връзка "баща- дете", майката е главният участник. Разбира се визираме обичайните заподозрени,  а не крайните форми на социоапатия и егоцентризъм.
Несъгласните могат да ме обесят спокойно