Падни за 20

Ние като я нямаме, как да я дадем....
Като ученичка съм спортувала какво ли не. Сега на дърти години се сетих да ходя на фитнес и както треньора все повтаря Важно е да се движиш.....стълби - пеша, ходене, колело.
Сега като родя мисля да си продължа с тренировките вкъщи, дребния като гледа няма как да не прояви интерес. Иначе сега е на етап катерене....сутринта реши че иска да се катери по дървета.

И аз самата много често си мисля върху това. За съжаление аз не се занимавам с никакви физически упражнения и съответно давам лош пример. Единственото ми постижение с детето в тая насока е, че много отдавна я отучих от количката и сега свикна да  върви много пеша. Мисля , че за момента вървенето пеша и търчането са достатъчни. На две години и половина мисля ,че е много трудно детето съзнателно да се накара целенасочено  да прави физически упражнения. Решила съм веднага щом стигнем възрастта да я запиша на плуване и някакви танци.

Ами в нашето семейство физическата култура е на почит. Таткото е спортист, след като спря да се състезава, беше съдия известно време. Аз пък съм в една вечна неравна битка с естествената ми склонност да имам пухкава фигура (а аз искам да приличам на Уинона Райдър, небъдна работа)... та и двамата доста време отделяме за спорт.

Синът ми има много спокоен, деликатен характер, много е уравновесен и дипломатичен и като стана на 6 години, беше ясно, че му липсват някои качества, които ние с баща му искахме да възпитаме у него - борбеност, желание да отстоява себе си и мненията си... а той все се опитва да преговаря, да търси компромиси... Та и заради това много държахме активно да се занимава със спорт, което той и прави. Не бих казала, че и спортът го научи на агресия (разумна агресия, а не диващина), но поне стана по-твърд.

Но в чисто физически план е едно здраво и жилаво същество, което е в нива по-атлетично от връстниците си. Той е на тренировки 4 пъти седмично и тренировките им са абсолютна утрепия. Малкият е само мускули и жили. Но като гледам връстниците му, картината ме притеснява. В техния клас има доста затлъстели и обездвижени деца. Часовете по физическо се използват за допълване на материала по математика и български, защото "тази година програмата е променена и часовете са по-малко". В училището му няма вариант ЗИП-овете да са физическо, а отново само български и математика. За сравнение - като беше в първи клас, бяха се объркали и имаше ЗИП физическо, който се провеждаше от учителката по физическо, а не от класната им. Беше невероятно преживяване - тя ги водеше на конна езда, на скално катерене (на изкуствена стена), на излети ... за една година децата изкараха невероятно. Само че повечето родители се сърдеха, че децата се извеждали от училище и се налагало да даваме по 50 ст. за транспорта, та за втори клас не го продължиха...

Абе, като гледам познатите си, по-важно им е детето да хода на английски от 3 годишно, отколкото да може да се покатери на едно дърво.

забелязвам внезапен интерес у нея, което ме изненадва
тази вечер ме викаше да ми покаже какви упражнения си била измислила - общо взето да се върти на дупе по пода, да прави нещо като мост, да скача с два крака... много се смях

нищо организирано не съм я учила, но много й се радвам. Аз самата нямам добра физическа култура, но ми се ще тя да се научи да се радва на движението... или по-точно казано да не го забравя.

Не знам за йогата.
От момиче, което преподава йога знам, че е много трудно за деца под 10 години, най-вече защото йогата не е само физическо натоварване. При деца под 10 год има успеваемост ако в семейството традиции за йога.
Иначе сме обсъждали да направим такова нещо, но се отказахме точно поради тази причина.
Но повечето спортове са подходящи за деца над 4 години, а избор голям има.
За мен също няма съмнение, че малкият ще тренира.

Цяло лято кара колело като бесен. Вече почти не използваме ансансьор и слизаме и се качваме до 3 етаж пеш. Ежедневни разходки и игра на въздух. За друг вид спорт е още малък, но в градината ако има танци, ще го запишем или ТаеБо. От следващата зима живот и здраве и ски училище.
След 6та година смятам зимата да се занимава с източни бойни изкуства, а лятото колело и плуване

Да,даваме им и физическа култура мисля. Особено туристическа. Но най-вече баща им покорява с тях баирите. Имат си екипчета и ранички, че и карти и компаси. Забавляват се много.

Всеки за себе си дава, но като цяло физическата култура е пренебрегната. Децата се обездвижват, ядат боклуци, застояват се пред компютрите с часове, прегърбват се, затлъстяват...
В Древна Гърция са събирали 3-6 годишните в специални детски заведения, подобни на градините и в началото са се занимавали САМО със спорт и игри. От 6-12 години са се обучавали в четене, писане и свирене на музикални инструменти, и спорт. От 12-16 отново главно внимание се отделяло на физическото възпитание. От 16-18 започват с аритметика, геометрия, астрономия и т.н., като приоритет се дава на практическата насоченост. От18-20 - военно-физическо обучение. До този етап приключва подготовката на тези ученици, у които преобладават волята и чувствата, а при онези, при които водещ е разума обучението продължава до 30 годишна възраст, като изучават основно философия.

Малък пример за това как са държали на спорта и игрите и как са можели да отсеят подходящите за войници от подходящите за философи.

Естествено времената сега са различни, но основната идея на Древните гърци може да се приложи с известни модификации.

Моят брат тренира ТаеБо  Много ми е смешен, ама се кефи. Щом му е забавно... защо не. Забравих да кажа, че тренира вкъщи. Свалила съм му онова филмче Ab Bootcamp и го играе смях голям пада 

Моите деца тренират от детската градина , в момента са на 8 и 9 години . Смятам че спорта ги научава на дисциплина и толерантност към конкурента , съотборника и не само това , а и спорта е здраве . Аз лично съм инструктор по ушу , тренирам деца от 6 до 12 годишна възраст , моите наблюдения са че децата са станали много мързеливи , лесно се отказват , не са борбени . Свикнали са всичко да се получава лесно и когато трябва да положат усилия им идва в повече . Повечето от родителите също подхождат погрешно - понякога заради прекалената си амбиция и изискване към децата , понякога зариди това че записват детето на спорт който на тях им харесва , а не на такъв който самото дете иска. Моето мнение е , че детето трябва да тренира това което му харесва и че трябва да започне с мисълта че тренира за здраво тяло и здрав дух и чак след това за постижения .

За сега това се случва сутрин в градината,Догодина тръгва на плуване и живот и здраве-да родя/ това лято имах плановете, но забременях/-тръгва с мен на гимнастика.Трътка няма да я оставя.Аз за да поддържам приличен външен вид ми трябва спорт и хранителен режим.Не се чувствам добре разплута и дебела, както съм сега, а генетиката ми предразполага именно към такова тяло Така че-да, ще я науча да обича да спортува и да се чувства добре в тялото си.

Търчането по площадките е до време физическо натоварване, с годините това е прекалено не достатъчно 

Ние сме спортно семейство - и двамата активни спортисти, бабите също са от активния спорт, децата ни просто нямат право на избор  всъщност ще имат един ден избор - какъв спорт биха искали да усъвършенстват, но иначе с беба ходим два пъти в седмицата в едно гимнастическо дружество  още от сега  - 20.месечна, и определено благодарение на тези часове има по големи умения в катерене, пълзене и тн. от връстниците си на площадката 

Ние родителите доста относително можем да им дадем правилно физическо развитие, за това си е необходимо време и съответните специалисти - всъщност както за всичко останало

Самуил е голям почитател на бойните изкуства и често "тренира". Когато татко му показва определени, как се казват, движения сигурно, нашият човек губи интерес. Предпочита сам да си измисля, да скача из къщи като маймуна, да се мята на пода, да маха с разни пластмасови джунджурии. И все вика: "Виж, мамо, колко съм добър!". 

Както Ели е написала, тичането по площадките е до време. Като станат по-големички е хубаво да ги заинтригуваме с нещо, което ще им допадне. Например, аз не виждам моят син да седне да се занимава с йога.
Докато намерим какви са му интересите минахме през доста спортове  Пробвали сме плуване, футбол, тенис, баскетбол, кикбокс, конна езда, ски и покоряване на баирите  Определено плуването и баскетбола останаха. Всичко останало го прави от време на време за разнообразие. Карането на колело не го броя.
Малката за сега тича и се катери насам натам. Единственото организирано занимание за нея е плуването. Друго нямам идея какво би могло да се прави на нейната възраст 

Отсега сме се замислили и мислим един ден да го запишем на 1-2 вида спорт. Ако ми предложат йога в детската градина, бих била против.

Само мен ли ме плаши Големият спорт?    И Големите травми... 

Щерката има данни за доста видове спорт, но АЗ се ослушвам и съм п/в.

Винаги съм била на Вие със спорта  , но истината е, че той възпитава дисциплина и още един куп положителни качества. НО мами и татковци, как успявате...? В големия град, за да стане едно дете добре развито физически и интелектуално, му трябва един възрастен за водач по 12ч. плътно. Аз не мога да си го позволя 
Оставаме само с език и пиано на тоз етап.

П.П: Реза, май не ми беше много по Темата ти постинга  , ама карай... ще се реванширам един ден   

Ти си измамница 
От години ми обещаваш да дойдеш да ни огладиш...ама нъцки...ослушваш се:)
 

За водача... зависи.
Ако трябва да се води детето някъде, за да спортува - да, но има неща, които и вкъщи може да се правят..и в парка...и в планината уикенда...
Миналия уикенд опънахме Елина до Черни връх да катери 

аз определено съм се замислила за това. Отковенно  да си призная като гледам колко пълни деца има в най-ралични възрасти се плаша. Не говоря само за чисто естетическото усещане , ами за здравето на тези деца.

Калоян е на 2 и 1/2 год, за сега просто го насърчавам да играе да тича повече, да се катери и да виси по лостовете, да прави кълбо и да се прави на акробат с моя помощ. И до ден днешен като го къпя аз му правя масаж, защото мисля че е важен за него и гледам да е забавн. Често си говорим за сила и мускули.

Ние със съпруга ми сме по -скоро от любителите спортисти, но се надявам да го предадем и на сина ни, а ако реши когато достигне определена възраст да се занимава с нещо по-сериозно ще го насърча определено. За сега е много запален по тениса (е по-скоро е по ракетите) тъй като баща му играе (любителски, но много сериозно). Ако му остане тази любопитност ще го запишем, но трябва да е поне на 4 год. Иначе със сигурност ще го качим на ски още тази година, дано  му хареса.

Хубавото е, че все пак ни гледа в къщи и аз и мъжа ми от време на време правим упражнения, дали за фугура или по -здравословни причини и той заедно с нас ни копира.

Знае че мама ходи на фитнес (е не съм редовна много) а тати на тенис ( сега не играе по- здравословни причини) но дори и така да е мисля че му създаваме някаква спортна култура.... пък само бъдещето ще покаже....

не мисля че някой от писалите в темата говори за Големия и Професионален спорт 
Говорим за елементарна физическа и двигателна култура и развитие на човешкото тяло

Това че детето ще ходи на плуване изобщо не означава че един ден ще гледаме по ТВто за неговите големи постижения в световния спорт, идеята е за хармонично и цялостно развитие на тялото, за овладяване на напълно естествено движение и умение каквото е плуването

Идеята здрав дух в здраво тяло за мен е неразделна едното без другото някак си не ми се връзва  мое лично мнение разбира се 

Ние и двамата сме скарани със спорта    На мен желание не ми липсва, само някой да ме поведе. А таткото хич го няма. По отношение на себе си. Иначе за децата - Павел го водихме на плуване, но за много кратко, че нямаше как; от съвсем малък кара колело като бесен, по цял ден митка из улиците, от една година и на народни танци ходи, лятото на плажа прави опити да плува... Дени вече е почти на 4, време и е и на нея; ама как я мързи да вървииии - все пита: "с колата ли ще ходим" ? 
Мааалко още да порастнат, да станат по-самостоятелни, че да ходят сами - хич няма да ги спираме.

Заради собствения си опит ( който е :никакви физически данни, но пък тъпа телешка упоритост и 10год. тренировки, които пък ми дадоха адски много) съм решила, 4е Иво задължително ще спортува. Качих го на ски на 1г10м. Естествено не , за да кара- исках да видя как ще се усети на ските, дали ще му е интересно и забавно. На втория ден, в момента, в който ревна веднага свалих ските и се пързаляхме с шейна. Но му хареса и сега пита кога пак ще "кара"ски. Иска ми се да се научи да плува. Адски лесно се разболява, а съм убедена, 4е това ще го кали. Иска ми се да обича природата, да ходи из планините. Ноооо...не зависи само от нас, а  и е в пряка връзка с времето, в което сме "родители до детето"...Тъжно е...Има дни, в които дори нямам сила след работа да го заведа на площадката и да ритаме топка....Но искрено се надявам да намери спорт, който да му е интересен и да му даде тонуса, който с нищо друго не се постига така добре...

"На младини" съм спортувала доста, сега нито имам време, нито пък сили да го правя. Мъжът ми пък обожава спорта, но да го гледа по телевизията  .
Дъжеря ми е още малка за спорт в буквалният смисъл на думата, но пък е страшно енергична. Тялото и е само жили и мускули, непрекъснато е в движение, тича, катери се, скача... Имам намерението при първа възможност да я запиша да спортува нещо, лошото е, че в нащия град няма много неща за избор, а тези дето ги има са за след 4 години.

 Много ми се иска да си изберат спорт и да са упорити.
Мъжът ми е по-спортна натура от мен, но напоследък само гледа къде да легне да почине(много работи и от части го разбирам).
Аз съм играла баскетбол, хандбал(винаги съм харесвала колективните спортове) и малко тенис на корт, но сега нито имам време, нито желание. Вечер като оправя всичко - деца, перални, храна и само гледам да долазя до леглото.
 Иска ми се и щерката да ходи на плуване(много боледува и си мисля, че това ще помогне), обаче няма кой да ги води - аз едвам смогвам да изляза в 17.30 часа за да ги взема от детска. Без кола съм и на този етап е абсолютно невъзможно. За сега си остава само пеенето. А тя е много подвижна и неуморна, иска да скача, да тича, да се катери.
 Малкият още не мога да разбера дали ще спортува - все се е изморил да ходи и да го носим.

a не намираш ли, че границата е твърде малка и бързо от увлечение, би станал Голям спортист?! 
Щото последните такива съм убедена, че са започнали и те като деца нещо да се занимават, пък после бързо им се е понравило (или на тренерите им) и айде с 2-та крака в Големия спорт.
Иначе замисъла за хармоничното тяло всеки го знае.

РЕЗА - включвай ютията, че идааааааааааа 

Шани права си! Но само ако детето иска да го прави като професия, не бих имала нищо против. А защото тренера го е харесал, трудно би станал голям спортист. Но без спорт не става.
Гледам да го запозная с моного неща, не само спорта. Ходи на уроци по китара, обожава исторически книги, а в моменат го натискам с математиката, защото ми се струва, че там поизостава
От тук нататък изборът е негов. Моята работа е да му покажа възможностите.

Не не мисля че е малка границата, децата си сменят настроенията и желанията минимално по един път в годината 
Повечето тренират най -различни неща докато не намерят това което наистина ги влече или им харесва, през това време вече са станали в някакви пубертетни години, а там коренно нещата се променят със желанията и интересите  .
Това че си записал детето на някакъв спорт, въобще не означава, че то ще стигне дори до някакви републикански състезания... Има много деца таланти, обаче като няма желание нищо не може да се направи.
Във форума има теми като  Спортували ли сте нещо - там е пъъъъълно със много спортували в минало време, всеки спортувал нещо си в Ученическите години  дотам е със спорта според мен за голям процент от населението ни а това е прекалено далече от професионалния спорт 

Същото е и с пияното, това че някой си е записал детето да учи пияно, изобщо не означава, че детето ще стане професионалист единственното сигурно в упражнението е то ще има поне елементарна музикална култура, всичко останало е до желание и интереси на самия човек - докога и колко ще издържат

А ако има влечение за каквото и да било в детето ми, аз бих го подкрепяла, няма нищо по хубаво от това човек да си вади паритев с желана работа все пак

Аз съм мекица и таткото ни също. Чревоугодници и мързеливци - ето това сме ние  Като гледам Ани също е чревоугодница и лакомия. Но съм забелязала когато дядо ми идва в къщи (неин пра-дядо) и започва да прави упражнения тя се заразява от него. Той е бил страстен почитател на йога, но сега вече е стар и не е толкова добър. Обаче заедно с Ани са уникална картинка... Той вдига ръцете - и тя вдига, той прави свещ и тя вири краци, той се навежда - и тя ми се дупи 
като поотраснат още малко ще ги запиша на някакъв спорт, ама ще видим какъв... 

Eli_cz - явно няма да се разберем. От което не произлиза никакъв проблем, естесвено.
И 2-мата ми 1-ви братовчеди запонаха по детски занимавка със спорт и продължиха по 15г. тренировки. НЕ са точно в Големия спорт, но то им стига.

Ето да споделя:
Щерката скача над 1м.и 20-30см. и ме е страх да я консултирам със специалист-спортист. Ми ако види талант, който би могъл да е републикански, европейски или световен?! НЕ искам, не искам да е спортистка и това е.
Виж пианистка пО-иде да е 

Ай да падаме за 20-сет 

Шани
 

братовчедите са ти изключение  пусни детето на плуване - ако прояви желание де 

Голяма си терца 



А аз не разбирам що се пада за 20се 

Не само теб, Шани, и мен ме плаши.
Сестра ми е спортист, кариерата и в Големия спорт тъкмо започна да върви нагоре. Записа се да тренира съвсем сама, покрай една приятелка. Беше на около 12-13. Медалите и почестите са върха на айсберга, основата е адски труд, физически натоварвания по 8 часа на ден, липса на лично време и личен живот, постоянна борба с контузиите и болката. Ами не го желая на детето си. А и тя самата казва, че спорта в умерени количества може и да калява тялото, но Големия спорт го руши.
Ще запиша детето си да тренира нещо- гимнастика, плуване... Но не бих го насърчила да стане спортист.