Страшно ли е да си мама?

Ами хубаво е , то самият факт че си споделяш ежедневието с новият член на семейството ти е интересен.Ама на всеки му влияе различно стоенето в къщи с бебето , така че никога не знаеш при теб как ще е , докато не ти се случи

При мен беше обратното - с напредването на годините станах по-зряла и уравновесена, научих се с лекота да се справям с проблемите и кризите на личността си, намерих Принца и вече нямам никакво колебание по отношение на майчинството.
Може да звучи наивно, но това си е моето лично усещане

Темата ме вълнува и мен, така че ще я следя с интерес

Никак не е страшно, напротив много е хубаво. Когато станеш майка, от самосебе си ще ти дойде увереността и ще почувстваш удоволствието и ще видиш че приоритетите ти ще се променят коренно.
Желая ти самоувереност, за да посрещнеш това хубаво предизвикателство, а именно да станеш майка.

Това е най-хубавото нещо на света!
Изобщо не се притеснявайте, мами! Бъдете уверени и дълбокомислещи!

Интересното човек сам си го прави.
Ако чакаш някой друг да дойде и да те забавлява... -  забрави!
Времето, когато бях в майчинство, беше най-хубавото в живота ми!  

Здравей Nuty, страшно е, докато не си станала мама. задаваш си въпроси, не че сега не си задаваш, но мноооого хубаво. Боже, само като ти се ухили бебока с тази беззъба усмивка и можеш да си сигурна, че едва ли има нещо по-хубаво Това мъниче даде смисъл на живота ми, чувствам се изпълнена с любов, все едно си постоянно влюбен.
Няма да те лъжа, че първия месец и половина е доста труден, докато си свикнете, докато започнеш да се привързваш към мъничето. Да не говорим за коликите, дребните неразположения и какво ли още не, но ЗАСЛУЖАВА СИ. Знаеш ли, преди да родя питах постоянно мои приятелки как така обичат толкова силно децата си, какво е майчиното чувство, а те ми отговаряха, че е трудно да се опише, но е нещо, което не чувствал преди. Наистина се оказаха прави. В момента, в който сложиха Йоанка на гърдите ми, за да я цункам, почуствах прилив на любов и се влюбих мигновено при някои майки, това чувство се появява по-късно дори може и след 3-4 месеца, но щом задаваш този въпрос, значи няма да чакаш дълго
относно следродилната депресия - да, аз я изпитах. Беше за около седмица след като се прибрах у дома. Интересно, че в родилния дом изобщо не бях депресирана, но щом се прибрахме и останахме на саме с бебелана и като ревнах, та така цяла седмица. Струваше ми се, че нищо няма смисъл, задавах си въпроса защо изобщо съм се хванала на хорото, но скоро ми мина и се поокопитих. Баба ми идваше да я гледа за 2-3 часа, а аз излизах и обикалях квартала ревяйки. Ужас Така баба като ме изритваше навън ми повлия най-добре и се справих.
Сега само като кажа на Йони - Къде е на мама усмивчицата? и тя като ми се ухили и ссе чувствам безкайно щастлива.
Надявам се да съм дала отговор на въпроса ти и да вземеш да се замислиш  

И е прекрасно и е страшно. Прекрсно е да гледаш как частица от теб се превръща в човек с характер, да гледаш свое или на съпруга ти омалено копие, мило е, необяснимо е как може да те разтърси една бебешка прегръдка с нескопосано обръщение ма-ма и протегнати към теб мънички като на кукличка ръчички...
Но когато започна да си задавам въпросите ще успея ли да го направя Човек, ще успея ли да му дам всичката любов, от която има нужда, ще бъда ли добър родител, ще мога ли да му осигуря живота, който ми се ще да има... тогава ме хваща страх

Страшно изглежда преди да станеш мама. После е хубаво. Ама много хубаво!

Страхуваш се само до мига в който станеш мама и видиш малкото човече . И после забравяш за всички страхове и притеснения .

 Само като ти се усмихне..............и като ти каже"Много те обичам мамо.."   и те гушне...друго нищо няма значение...         Разбира се като порасне достатъчно и проговори, но пък си заслужава.   Търпение!

Не съвсем 
Има и страшни моменти, има и весели, има и ревливи, и тъжни, и носталгични, но всичко това си заслужава...
защото когато погледнеш в двете малки очички, които греят и виждат само мама...когато две малки ръчички се протягат да те гушнат...когато гледаш как малкото човече спи сладко...когато усетиш миризмата на бебе...и чуеш "обичам те мамо"  - нищо друго няма значение, чувстваш се най-щастливата жена на света 

Здравей nuty  Според мен възрастта няма нищо общо с притесненията относно това да имаш дете. Всяка жена, независимо на каква възраст е, се притеснява. Защото това да бъдеш майка ще бъде нещо ново за теб, а и нещо много отговорно. Аз също имах притеснения като твоите, а и сега си ги имам - дали съм добра майка, дали давам най-доброто за детенце и т.н. Сигурно цял живот ще се чувствам така, но това е да бъдеш родител. Колкото до следродилната депресия - не ме подмина, но я преживях и не е толкова страшна.
Когато Вики беше бебе, по цял ден бяхме навън, въобще не сме се заседявали у нас. То и сега е така  На мен ми е интересно как всеки ден детето прави нещо ново и колко бързо расте. А колкото по-голямо става то, толкова по-интересно е за околните.
Не се притеснявай толкова, да имаш дете е най-хубавото нещо, с нищо не може да се замени радостта която то ти дава. Знай че имаш ли желание, ще се справиш с всякакви трудности по отглеждането му   

Не е страшно, а е страхотно За първите месеци - няма да те лъжа, че е безпроблемно. Но много грешиш, като мислиш, че не ти се случва нищо интересно Всеки ден с бебето е различен - удивително е колко бързо растат мъничките, как учат нови неща, колко са сладки Като ходиш на работа какво толкова ти се случва Ставане, кафе, път, бач, кафе, бач, кафе, бач, път, ядене, сън и на другия ден пак така Е, не стоят точно така нещата винаги, но...Абе искам да ти кажа, че ако си скучен човек, каквото и да правиш, където и да си, все ще ти е тъпо. Ако се свежарка - и смяната на памперса може да ти е забавна

Всички се съмняват - и всички се справят

На толкова бях като родих първия си син. Определено с втория ми е много по-лесно и по-спокойно приемам всичко около и вътре в мен. А за следродилната депресия не смятам, че годините имат значение, а по-скоро хората около теб. Ако ти помагат и те разбират ще си много щастлива мам на своето съкровище.

Не мисля, че е страшно, но също така смятам,че подобен род мисли са плашещи сами по себе си. Не бива човек да се задълбочава, още повече когато усети,че може да го дострашее. Избягвай да мислиш по въпроса, а остави нещата просто да се случват.

Като ти дойде до главата ще разбереш

стра6но ли,това е наи-хубавото не6то в живота и бъди сигурна ,4е няма да ти е ску4но.Които не е познал маи4ината оби4 е изгубил много

Не мисля, че е страшно бих казала че е прекрасно.

На мен ми се струваще страшно в началото на бременността ми. Страх ме беше дали ще се справя.

След това постепенно се успокоих и сега се справям както мога. Още си ме е страх дали всичко, което правя е най-доброто за детето ми, но точно този страх според мен ме прави добра майка.

Не ме е било стах от скуката в ежедневието - такава при мен няма. Ако на теб ти е много скучно има вариант да си се върнеш на работа и някой друг да ти гледа детето (ясли, бавачка), нали?

Първите месеци лично на мен ми беше трудничко да се адаптирам. Самата мисъл, че вече не съм свободна както преди, че има едно мъничко човече, което зависи изцяло от мен и с което вече трябва постоянно да се съобразявам, до известна степен ме плашеше. Беше ми гадно, когато приятелките ми (едни-неомъжени все още, други с поотраснали дечица) си ходеха наляво-надясно, а аз трябваше да се прибирам да къпя и храня бебчето. Но това беше първите два-три месеца, после вече... Сега като си спомня за този период, ми се струва, че това е било най-хубавото време в живота ми досега и искам пак да го изживея. Просто станеш ли вече майка (поне при мен е така), се чудиш какъв е бил смисълът на живота ти преди това. Сега Ива е на село с баба си и дядо си, девет дена само, но няма човек, който някога да ми е липсвал повече. С нетърпение чакам неделята, когато си идва.

Kак така нищо интересно - дебусундърът ме занимава и забавлява фул тайм, а и не съм спряла да излизам и да се срещам с приятели, на заведения навън, на обиколка по магазините и т.н.

А що се отнася за страха - след като се прибрах от болницата има еин педиод от 5-6 дни, когато яко ме беше разтресла паниката и ум не ми побираше какво да праавя.. 
но отмина и това!

"Страшно" е последната дума, която бих употребила за майчинството. Никога не ми е било страшно. И скучно също. Виж, уморително, да!

Не не е страшно-прекрасно е! Преоткрих един нов прекрасен свят с децата си и ти го пожелавам и на теб! 

много ме беше страх до деня на раждането.от тогава насам се чувствам супер.дори и първия месец беше вълнуващ,а и в ежедневието се случват доста малки интересни нещица с и около бебчето,не мога да  се съглася,че не се случва почти нищо интересно(това си е мое мнение)аз се забавлявам от раждането до сега

Чувството е невероятно, а това, че не ти се случва нищо интересно не е вярно. Всеки ден бебчо те изненадва с нещо, което те качва на седмото небе от радост. Наистина няма с какво друго да се сравни майчинството, то е  уникално прекрасно изживяване.

Не е толкова страшно, колкото уморително, поне при мен...Ако имаш кой да ти помага ще ти е по-лесно. Иначе отвътре ми идва какво и как да правя, предполагам, че и при теб ще е така, тъй че не се тревожи! 

няма такъв филм - слагаш бебето в кенгуруто и действаш. И в количката може (една приятелка ме беше познала отдалеч "и кой друг ще влиза с количка в Британския съвет"), но с кенгуруто се постигат чудеса - катерили сме се по Витоша, шматкали сме се из страната, ходили сме на изложби, разходки, гости... няма проблем.

Работех през цялото време (у дома, на компютъра). Бебето спи през доста голяма част от деня, знаеш ли?


Ще се справиш, не се притеснявай. А и има много източници, от които можеш да потърсиш know-how.

Мързи ме да чета 2 (макар и само 2 стр.) , затова отговарям спонатанно и честно .

Никак не е страшно. Вълнуващо е. Незабравимо. Много, мно-о-го-о-о личен въпрос е това . За всеки случай аз съм щастлива да съм мама. Въпреки трудностите, оказва се че усмивките са много повече, независимо от обстоятелствата. Всичко трудно се забравя бързо

Страшно - не, но отговорно - да 

Страхотно е! Не може да се опише, докато не се изживее. Е, има си и хубавите и трудните моменти, разбира се, но човек с търпение и много любов с всичко може да се справи. Поне аз станах майка в момент, когато се чувствах достатъчно зготова, за да поема тази отговорност и изцяло да мога да се наслаждавам и отдам на отглеждането на детето си.
Сигурна съм, че и ти ще се справиш чудесно!  

Мен пък винаги ме е било страх да не ми го откраднат. Когато бях бременна по MTV се въртеше един клип за откраднати деца, който много ме беше впечатлил. Не знам дали сте го виждали, но се разказваше за една майка, която влиза в супермаркет и оставя количката с бебето отвън. Минава жена, взима го и бяга с кола, а майката тича по улицата след нея и плаче.
Можете да се досетите, че изобщо не смеех да го оставя след като го родих. Ама пък ми беше толкова хубаво да съм непрекъснато с него........ че и до ден днешен - вече 14 години.
Определено си заслужава!

Мен ме е страх, невероятно е...с пърото ми дете не беше така, но пък е толкова хубаво да се мама на дъщерички и то двечки

За мен освен всичко друго е и страшно,голяма отговорност е !

Страшно е последното което бих могла да си помисля или да кажа за това да си мама.Това е прекрасно и само по себе си е вълшебство.Отговорно е и има хиляди неща за които да се тревожиш ,защото малката душица е изцяло зависима от теб и непрестанно искам да знам дали се чувства добре.А за скучно.....първо до сега в живота ми не ми се е случвало да скучая и са ми много чудни подобни хора на които все им е тъпо и скучно .Моят бебко е на броени дни и до сега не съм имала възможност да ми доскучее,непрестанно ми звънят да ме чуят как съм,всеки ден имам някой за кафенце да види мен и бебето ,да донесе подаръци,чийто разглеждане е страшно удоволствие ,излизаме на разходки в парка,до магазина,вечер чакаме татито с който имаме толкова много неща да си разкажем от денят.И въобще 24ч.не стигат за нищо  Всеки ден бебо прави по нещо ново и завладяващо,защото е твоето бебе това е толкова вълнуващо и едва ли може да се разбере от някой който не е мама.
Прекрасно е да си мама 

Не е страшно,по скоро е отговорно  а и мн.хубаво нещо 

Не е страшно... прекарасно е. Много отговорно, изпълнено е с хубави и гежки преживявания, но да си майка е най вълшебното усещане на света.

Страшничко,подтискащо,изнервящо и ...прекрасно
Свиква се- вече се нагодих и дори не ме дразни това ограничаване на заниманията през деня
Но аз си го избрах и не мисля че съм сбъркала...просто май не бях съвсем наясно какво ме чака...

такива "съмнения" са присъщи на един житейски зрял и разумен човек
в този смисъл - приеми ги позитивно
едва ли момиче на 18 г. си задава такива въпроси  /без да се обиждат тези мами  /
за следродилната депресия - не зависи от годините на родилката
какво е да имаш бебче..... - това е най-голямото щастие, обачеееее...., трябва да си готова за това
какво имам предвид - да приемеш за даденост /тоест да не се разочароваш от несбъдването на нереалистични очаквания/, че социалния ти живот ще бъде силно стеснен и редуциран
да поискаш помощ от майка си или свекито - нека поне 2 пъти в седмицата да гледат детето за по няколко часа, за да отделиш време лично за себе си....

Ще се убедиш сама, че това е най-хубавото нещо на света. Прекрасно е да изпиташ тази взаимна любов. Чак понякога се питам дали я заслужавам. Аз родих на 33г. Детето беше планирано и чакано. Радвам се, че не избързахме, защото сега съм наясно с отговорността и знам, че то е най-важното нещо на света. Първите няколко месеца, наистина са тягостни, но свършват.
Не се страхувай, очаква те най-красивото и вълнуващото преживяване в живота на една жена!

Винаги се случва нещо интересно, най вече с промените около бебчо, то расте, добива нови умения, радвате.
Отделно както си го направиш, аз лично я извеждах нон стоп, излизах с приятели, развличах се както обикновенно.
Успех и няма нищо страшно.

Хубаво е поне за мене 

Не е! Невероятно е! Е, има и изнервящи ситуацийки 

Много е индивидуално всичко.Най-добре би било да станеш майка тогава,когато почувстваш,че искаш и можеш,но в живота не винаги се получава така.От много майки съм чувала,че колкото повече напредват годините вече ти се отщява да имаш дете,на някои повече им тежи бременността,отглеждането.Но други мами са готови дори и около 40 да родят,защото по една или друга причина нямат още детенце.Имам една съседка,която роди на 39 след години опити,но беше много щастлива.А с мъжа й са от 20 години!!!!Дори на следващата година пак забременя,но пометна за нещастие.
Мисля,че по-велико усещане от това няма,въпроса е в нагласата и отношенията между майката и таткото вкъщи!!!

Ти го роди, пък после ще видиш дали няма да ти се случи нищо интересно 

  Интересно е. Аз съм доказателство.

Най-прекрасното нещо на света!

Не е страшно, отговорно е. Разбира се и страха за детето го има, как ли ще го възпитам, здраво ли ще е, дали ще му се случи нещо.
Но не се поддавай на страха.

Защо пък трябва да си стоиш в къщи?  Ние например не се задържаме много-много в къщи. Не е и от най-лесните неща, но удоволствието да погледнеш малкото съкровище в очите и то да се засмее.... е незаменимо.
Недей да мислиш песимистично  !

  Страшно е в началото, просто защото то е толкова малко, че не смееш да го пипнеш. За една - две седмица влизаш в релси и после е супер. Е, аз примерно постепенно се научих на много неща, с които някои майки се справят още от самото начало. Примерно си мислех, че никога няма да се наложи да я къпя и въобще не съм се учила, но когато баща и си счупи ръката се наложи да се науча много бързо. Но като се завъртят нещата и като установиш, че тъкмо си приключил с  преобличането, храненето, второто преобличане, изваряването и т.н. и то дошло време за новото хранене. Та няма да имаш време нито за страхове, нито за следродилна депресия, е евентуално може да ти малко скучно по цял ден с дете да се занимаваш (или предимно с дете), но ще си намериш работа.
  И не се притеснявай, аз родих на 33 години и въобще не се чувствам стара за майка. Когато за първи път забременях на 22 години знаех, че още не съм готова. Сега поне имам повече истории за разказване, мъдрост - едва ли.

накратко ще кажа-това е мечтата на всяка мама  тай че като дойде ще свикнеш,няма нищо страшно

Не Прекрасно е!Честно казано в началото нямаш много време да мислиш как си ти.То те изсмуква,но усещането да си мама е невероятно.Държиш една запетайка в ръцете си и знаеш,че тя зависи от теб,грижите и любовта ти И ти си готова да умреш за нея .За грешките-всички ги допускаме,но се стремим да дадем най-доброто.А дали е такова ще разберем след години,като видим резултата  от усилията си.