Бой в детската градина - как се справяте?

Анда, много неприятен проблем. 
За мен това беше проблем преди около месец и 1есно да си кажа прекарахме доста ве1ери в разговори с мъжа ми как да действаме. . Още ми е прясно и напълно ти съ1увствам .

Едно дете в яслата беше по-агресивно и така се разправяше с останалите. Не се е стигало до кръв  или синки, но всяка ве1ер ми се казваше от Филип и от възпитателките, 1е Филип е бил бутан, удрян и Филип добавяше "Ники лошо мом1е" ...

Действахме така:
1. Филип да ходи и да каже на възпитателките след като го бутнат/ударят. Тук доста се следи за това и съответното дете се порицава и наказва.
2. Това не оправи проблема, в смисъл 1е Ники (другото дете) продължаваше ... тогава следва говорене с у1ителките всяка ве1ер да разбера как се справят с проблема...
3. И това не помогна (в нашия слу1ай), не поради липса на кооперативност на възпитателките ...

Тъй като не исках да у1а Филип да отвръща с удряне бяхме решили да го местим в нова градина. Другото дете продължаваше да се държи акресивно и след 3 ухапвания (не по Филип) го изкл^1иха от градината  как зву1и само но това тук е правило. А ние междувремено сменихме градината...

Това беше нашата ситуация. Дано при вас нещата да отшумят по-безболезнено .
Като първа стъпка бих говорила с възпитателките като под1ертаеш колко си притеснена и как о1акваш те активно да следят поведението на тези деца през деня

  Първо да не ги е страх, а директно да кажат на удрящите ги деца, че няма да играят с тях защото са груби и боя не е игра, ако това не помогне да не отвръщат и просто да си тръгнат, а ако и това не помогне да се обърнат към госпожата и да й кажат, че не им е приятно и някой ги закача/бие. Това е основното поведение но има едно малко допълнение разрешението, че има право да се защитиш т.е. когато агресията е явно насочена срещу теб имаш правото да й противодействаш след като си опитал всичко друго, но винаги само до нивото да се предпазиш, а не да нараниш, много бгам от целенасоченат агресия, особено с Момчил който сам не осъзнава собствните си сили

Случи ми се миналата година в групата на сина ми имаше дете, което пердашеше всички подред. Говорих с госпожата, оказа се, че уж била намекнала на родителите, но те не приели забележката(считам, че изобщо не е намекнала). След поредното  прибиране на детето ми със скъсано яке(от онзи палавник), съответно побеснях, говорих с баща му, който се оказа същия като сина си, пробвах и с майката, която за щастие бе изключително разбрана мадама и войнственото настроение в групата се укроти. Така, че просто пробвай подред, все нещо трябва да се направи по въпроса, и надявам се някой да се трогне.

Успех, надявам се дъщеричката ти да пренебрегне временното безпокойство.

Момичета, дайте съвет, моля ви и на мен. имам подобна ситуация, но в къщи. Синът ми е на годинка и един месец. Живеем заедно със сестрата на мъжа ми. Нейната дъщеря е на 2 години и половина и е много агресивна. Удря малкия, нарочно го бута да падне, а той тепърва проходи. И това не е удряне само заради играчка - просто ей така. Като й се направи забележка, опитва се да хапе, пищи или просто си излива агресията на сина ми. Шамарената фабрика по дупето и крясъците на майка й не помагат. Бабата и дядото казват, деца са, ще се опрявят, а резултатът е, че синът ми се изнервя и той и става неспокоен. Опитвах да я наказвам, когато ми я оставят - слагам я в кошарата за минута две и обаснявам, че е наказана, защото е ударила малкия по главата. Но това помага точно най-много за половин час. Вече не знам как да реагирам, а не мога през цялото време да затварям сина си отделно - и той има нужда да поиграе на двора като е хуво времето, и той иска при баба си на компютъра, не мога да го ограничавам. Ако имате идеи, ще съм ви много благодарна!

Нещо не разбрах ... ти ли си отговорна за двете деца? Оставам с впечатление, че около тебе има и други възрастни (сестрата на мъжа ти, баба, дядо). Не може ли просто да повериш другото дете на някого и да им ограничиш физическия достъп?

А тя кой от изброените варианти си избра?

ами всичко поред, първо учителката

Съгласна с Кифлата.
Първо да каже на момчетата, че са груби, не са никакви кавалери и тя повече няма да си играе с тях.
Може да организира другите деца също да не играят с побойниците.
А ако оплакванията й продължат и учителките не ти рапортуват, тогава вече да им се обърне внимание, и ако трябва, да се проведе разговор с всички страни - деца, учителки и родители.

Анда, твоята прекрасна дъщеря вече има обожатели. Винаги има причина за дадено поведение и играчките са най- малката. Децата като харесват някое дете и искат да играят с него прибягват до привличане на внимание- обикновено по мъжки недомислено
Синът ми също търпи агресията на няколко дечица в групата. Децата са страхотни и у дома не им липсва внимание и възпитание- просто искат да играят с него. Обясних му защо правят така и го насърчих да разговаря с тях. Да ги покани да играят с него. Да им казва, че ако искат да играят да му кажат с думи а не с ритници. Има някакъв ефект. Те продължават да се бият- без злоба - за спорта или просто да впечатлят госпожата. Не го насърчавам да доносничи и му казвам, че е в състояние да се справи сам. Може да ме наплюете, но го уча и да отвръща на удара. Той по принцип не смее да удря- просто е такъв по природа. Но крещи неистонво" Не ме бий, нахалник такъв" Използва много живописни думи и наред с писъците е редно Госпожата да забележи че става нещо. Това той го прави инстинктивно и не съм го учила, но няма и да го отучвам. Напоследък забелязвам, че добре парира ударите- буквално блокира удъра и отвърща. Децата обикновено са изненадани и после продължават да играят

Помисли за това дете, че е твое и че трябва да гледаш двете си деца,които се бият- моите така правят. Решението ще намериш сама. Детето вероятно изпитва ревност към малкия. Шамарената фабрика само може да влоши проблема. Говори му на детето. Стани близка с него както със своето дете. Когато е спокойна ги вземи двете деца и им чети приказка или им пусни музика- играйте танцувайте заедно-те са братовчеди - изгради им отношения. Едва ли ще спрат да се бият, но може да пресечеш злобата помежду им от сега, ако не разрешаваш да я бият и нея. Наказанието няма да и помогне да стане по- неагресивна. Агресията не се лекува с агресия. След като живеете заедно ти си част от нейната среда, значи трябва да градиш отношения с нея. Знам колко сложно и напрегнато е да живеят сума ти народ заедно- това рефлектира и върху децата.

yosarian мила защо да не "доносни1и" у1ителките са там да у1ат децата да играят без се нараняват. Да, някои път може и само да се справи детето, но не винаги и е добре то да знае 1е има кои да му помогне. Оставаме децата си сами да се справят и после се 1удим защо толкова бързо порасват  (визирам една друга предишна тема).
Аз избягвам да го у1а да отвръща с агресия на агресията, защото неизкам той после да се окаже побойника и трудно вместващ се в средата.

Анда аз бих сериозно поговорила с у1ителката и бих казала на детето щом някои го нагруби/удари да ходи на и каже. Нали искаме да отглеждаме едно по-добро, по-толерантно и по-малко агресивно поколение  .

Уча Самуил по системата на Кифлата. 
Досега в детската градина сме имали само един инцидент, когато в спор за играчка моят калпазанин (тогава първа група) наплюл един батко от най-големите. Самуил тъкмо беше открил плюнката като оръжие и защита.
За щастие, меракът му да плюе (и мен ме наплю) отмина точно за два дни. Щото и аз го наплюх, затова. 

Ами защо? Защото мисля, че е много важно  детето в общуването с околните да изгражда отношения. Първо учителите не обичат децата "Моля другарко(госпожо в днешно време)". Второ децата инстинктивно се отдръпват от такова дете и то става аутсайдер.  То в един момент иска да играе с тях, но те се страхуват, че пак ще викне "моля другарко" и тях пак ще ги накажат. Има и нещо друго. Има деца които биват нарочвани за побойници и малките им мозъци им диктуват, че това се изисква от тях. И те стават побойници. Много често такива деца пострадват абсолютно невинни, само защото са били наблизо до белята. Има едно момиченце, което спи до сина ми. Беладжийка, която наказват често. Синът ми нещо си изгубил в леглото и понеже е чувствителен и захълцал и заревал. Идва госпожата и наказва момиченцето, защото още преди да е разбрала каква е ситуацията тя е решила, че тя е причина моя Магаринчо да реве с пълно гърло. Вечерта госпожата ми разказва случката и вън вече от градиниат аз разпитвам сина ми какво е станало и защо са наказали момиченцето. Той каза, че не знае. Оказа се, че той дори не е разбрал, че заради него са я наказали, а тя най- вероятно не е разбрала защо е наказана. Не е честно нали. Обясних му че не е честно да се постъпва така. Със същата мома те играят цяло лято на площадката пред блока- бият се, прегръщата се, карат се сърдят се и накрая се целуват- ами те градят някакви отношения. Ако тя наистина го удари и той вместо да се разбере с нея отиде при госпожата той губи цялото това общуване. Мисля, че е добре да мислим не само за физическото нараняване или самия факт на боя, а да търсим причините и пътя да накараме децата да си търсят място в обществото. Всичко трябва обаче да е съобразено с характера на детето и природните му дадености. Не мисля, че е редно дете, което има лидерски качества да бъде учено да става доносник. Мястото на учителка е това- да наблюдава и да бъде арбитър, но не и пъдар. И като отиде при учителката какво ще стане? Какви са вариантите нейните действия да са удоволетворителни за нас и детето ни:
Да го накаже
Да го увика пред всички
Да го натупа
Мисля, че никой не би искал в градината това да се случва с детето му. Мисля, че е добре да учим децата си основно да споделят с нас, а ние вече можем да говорим и с родителите и с Госпожата. Мисля, че трябва да сме отговорни не само към собствените си деца.
Дори ударите са начин на общуване- от нас зависи обаче да научим децата си да общуват правилно. А ако аз или ти или която и да от нас е майката на побойника? Не е невъзможно- децата са с различен темперамент, а ние не сме застраховани, че детето ни няма да кипи от енергия.
На кратко от гореказаното:
Не е редно госпожата да заема страна и да участва в отношенията мужду децата - в изграждането и насърчаването - с две ръце за, но в самите отношения- не. Един добър педагог би се справил. Друг е въпросът, че детската градина като е пренаселена е джунгла и госпожите стават разногледи. Но точно пък в такава джунгла е добре да научим децата да се справят сами и по правилния начин. Не казвам, че е правилно синът ми да отвръща на удъра, но е обидно за него, който е най- голям в групата да бъде опухван за сутрин обед и вечер от дете с година по- малко. Сега година след като се познават продължават по- грубиянска игра, но имат мярка и не се сърдят- това е по- скоро боричкане и в същото време и разговарят и пълнят камиони с клечки и се смеят и....са приятели. Не мога да го насърча да отиде и да каже на госпожата, че приятеля му Виктор- свободния електрон(това е партизанското име измислено от една от госпожите ), го е млатнал или наплюл.

И аз имах подобен проблем миналата година.За щастие той се разреши от самосебеси.Едно момче ухапа дъщеря ми,а тя е много кротка само гледа и все за ръката на госпожата.Вечерта като отидох да я взема госпожата ме посрещна много виновно и каза пред другата майка,че ще сложат сина и да спи отделно от другите деца(понеже инцидента станал преди заспиване).И тази майка взела,че дълбоко се засегнала и аз като съм казала:"защо не ми се обадихте да дойда веднага да си я прибера" направо съм я засегнала още повече и тя повече не си прати детето на градина.Това го разбрах в последствие,но се радвам,защото сина и едва ли щеше да се държи лошо с децата.

Мисля, че бих я послушала.

Моят пък е от побойниците. Говоря му много на тази тема, казала съм на лелите в яслата да го наказват, ако удари или бутне друго дете, защото много се надявам да е само период и да премине. Ако сме заедно и удари някое дете го карам да се извини и даже веднъж подарих една негова количка на детето, което той бутна в парка, един вид, за да го накажа.  Не знам как бих реагирала, ако него го бият, но много ме беше срам, когато една друга майка дойде да ми каже, че Гого биел децата. 

yosarian разбирам те. Аз не мисля за градината като за джунгла в която детето е пуснато да се оправя само. Разбирам и замъл1авам защото си давам сметка 1е аз живея в по разли1на среда и поради това на1ина за "справяне с агресията" е разли1ен 

Йосарян, разбирам те, но някои деца просто не са физически толкова силни, че да се справят сами. И се плашат от физическа болка.
Опцията на учителката според мен е:
1- да отдели удрящото дете за няколко минути на безопасно, но скучно място, за да има последствие от удара, максимално близко до естественото - който не умее да играе мирно, няма да играе с приятели
2 - да измисли система за справяне с не чак толкова сложния казус "деца се карат за играчки". Например да ги научи на кратка формула от рода на "като свършиш с това, ми го дай".

Снощи цяла вечер съм мъдрувала как да изляза от положението - от мисълта да помоля някое момче (или дори самия Марти) да й бъде смел рицар и да я пази до това да я пратя на айкидо (това в кръга на шегата).

Тази сутрин огледът на слънчева светлина не показа следи от рани с кръв, но пък имаше наистина синина под брадичката.

Добре, нека не е джунгла. Но 34 деца с една учителка и една лелка си е място за оцеляване нали.
Мисля, че мястото в което живееш трябва да те е научило, че при деца на тази възраст не може да се говори за агресия, агресори, побойници. Всяко поведение си има причина. В България родителите не мислят така. Те мислят точно като теб нищо, че си на хиляди километри. Непремено трябва да има решение на проблема сега и веднага мигновено на секундата. Без да се анализира, без да имаме контакт дори със собственотоси дете. Решението е директно- иди и кажи на госпожата. Не мога да приема това. Защото мога да науча петгодишния си син да разбира защо някой постъпва по някакъв начин. Мога и да го науча да комуникира и че за да комуникира с някого не трябва да минава през институцията Госпожа. Защото смятам, че по този начин абдикирам от проблема и го прехвърлям не на човека който трябва. Учителката е да учи децата на песнички и стихчета и приказки. Възпитанието е задача само и единствено наша ОТГОВОРНОСТ.
Анда, не говоря за физическо справяне на всяка цена. Още повече, че писах че подхода е според темперамента на детето. Твоето момиченце ти е подсказало верният начин. То е споделило с тебе. Това е най- важното. А твоята задача е да обърнеш внимание на госпожата върху еди каква случка, да предложиш решение. Просто не смятам, че е редно да насърчаваме децата си да търсят решение не в комуникацията с родителити или помежду си, а в трето лице, каквото е госпожата. Самото доноснечене както писах и по- горе изолира детето. Това добре ли е за него?  Освен това инциденти стават, дори когато сме на крачка от децата си.Сигурна съм, че госпожата е реагирала адекватно за ситуацията, защото тя не е извън времето и пространството, а носи отговорност за всяко дете.Едва ли си позволява да си бърка в носа(прощавайте, но това е сравнението ми за пълно безвремие и бездействие). Грешка е, че не са споменали за инцидента. Но може да е станало при първата смяна. Не съм наясно, но като си предават работата може би се предават и инфо за такива инциденти. Но това ти лесно и без притеснение може да попиташ и разбереш. Ти си достатъчно тактичен човек за да не ги поставиш с питането си в позицията на оправдаващи се обвинени.

Това със смелия рицар никак не е лошо

Неразбирам защо яслата/градината да е място за оцеляване  . За мен това е място за игри, веселие, песни и детски смях. Но действително 34 деца  на една у1ителка ми изглежда много. Тук са 3 деца на у1ителка.
Да, мястото където живея ме е нау1ило 1е децата могат проявяват агресивно поведение, обикновено подбудено от някакви при1ини. Проблема е 1е аз, както и детето ми неможем да знаем какви са те, а единствено можем да реагираме по един или друг на1ин на тази агресия. Това 1е определено дете проявява агресия в даден момент не зна1и 1е е агресивно по природа  . Децата се карат за игра1ки това е съвсем нормално. Не е нормално (поне за мен) да се бият, бутат, удрят и т.н. и да няма някакви последствия за това. Последствие от некооперативно, агресивно поведение е например:
Отделя се детето което не иска да поделя игра1ката на тихо, ску1но място и то стои там 2-3 мин. След което се пита дали ще каже извинявай, извинява се на приятел1ето и така се вкл^1ва отново в играта.
 
Едно разрешение което може да се посо1и на у1ителките е да у1ат децата да си поделят игра1ките, първо Гошко после Пенка и така децата ще знаят и ще си 1акат "реда". Оба1е това трябва да става на място, а не после само в къщи да анализираме какво е трябвало да стане. Възпитанието си е естествено наша отговорност, незнам защо изри1но си под1ертава това. Директните решения- ако госпожата не е видяла проблема трябва да и се обърне внимание и се о1аква тя да реагира адекватно, обикновено са най-ефективни. По този на1ин потърпевщото детето знае 1е има ред и тои се спазва от вси1ки, без зна1ение дали един е по-голям на година или е по-криви1ак този ден .
Проблема със социалната комуникация между децата е то1но зада1а на госпожата когато детето е в градината. Голяма работа 1е детето ми ще знае 10 песни1ки и 15 стихотворения ако душевният му мир е постоянно нарушаван от "несправедливости" .
 
 

Това за съжаление го изпитахме на собствен гръб. След преместване в нова детска градина и съответно липса на помощ от страна на възпитателките, детето ми да свикне и да се внедри в новия колектив, попаднахме в порочен кръг: момчето ми се опитваше да печели внимание чрез агресия (в никакъв случай не е бил поощряван от нас), за което биваше наказан и изолиран, децата още повече се дистанцираха от него, той още по-отчаяно се опитваше да ги впечатли и съответно отново биваше наказан... Прекарвал е по-голямата част от деня отделен на една пейка. От обичливо и общително дете се превърна в дивак и аутсайдер. Минаха месеци преди да разберем, какво се случва и слава богу, мога да кажа, че тази криза е вече зад гърба ни. Още се разтрепервам като си спомня, как дори си позволиха да ни кажат, че детето ни е с психически отклонения. Да, можеше и да получи такива, ако не го бяхме преместили.
Моля, бъдете малко по-меки към "лошите деца". Възможно е те също да са жертви.

Какви точно несправедливости имаш предвид? И какви точно справедливости?
Усещам, че говорим за едни и същи неща. Но нещо не можем за се разберем. Писах в по-горния си пост, че съм убедена, че учителката при по сериозен инцидент като удрянето на брадичката на Ането не е останала безучастна. Дори Анда е писала, че учителката знае за станалото. За какво друго говорим. Значи жената е на маястото си. Това, че е станал инцидент- ми да нормално е да стават такива инциденти- учителя не е сторъкия Шива. Реагирала е и до колкото познавам българската школа учители по детските градини виновникът е бил наказан. На мен пък не ми харесва тази система с наказанията.
Също така писах и че съм с две ръце ЗА учителя да изгражда и насърчава отношенията и общуването мажду децата, но не и да участва в това общуване. А песничките и приказките не са за наизустяване- те носят послания и учителя възпитава чрез тях, а не с нахокване, наказване или каквото там очаква съответната засегната страна. Но основната роля и отговорност е на родителите. Учителя е чудесна институция, но семейството има основната роля при изграждането на личността.
Добре е да се върнем от където тръгнахме. Какво очакваме когато учим детето при проблем с друго дете да казва на госпожата? Моля ви, кажете ми къде е дълбокия социален смисъл на това действие, който така упорито ми убягва. Значи не говорим за факта дали госпожата ще знае за случката. Говорим за това какво очакваме да направи тя, ако случайно не е забелязала инцидента и детето отиде и я информира. Също така даваме ли си сметка за последствията за нашето дете в неговата общност-децата в групата, превръщайки го в доносник. (Може да съм старомодна,  но клеветенето и доносниченето не са добродетели, които трябва целенасочено да се възпитават.)

Много интересна тема. Постът на Йосарян ме подсети, че едно време имаше един младеж, който редовно ме смлатваше, и като го топях на другарката, тя го питаше защо и той казваше "Защото искам да се оженя за нея". Знам ли, може така да си представя брака - зависи в къщи какво е наблюдавал...

Интересно ми е като говориш с учителката, как ще подходиш? На мен ми хрумват два варианта - първо, да питаш какво правят те в такива случаи, иам ли процедура за справяне с побойници, също и как е най-добре да реагира Ането (все пак педагози са, може да имат някакво решение). И второ, ако не те задоволява техният курс на действие, да предложиш ти варианти, които можеш да приложиш.

При всички случай обаче говори с Ането и разработете стратегия. Струва ми се, че тя ще успее да се справи с точните думи в някои от ситуациите. Писах го скоро - едно малко момиченце хлопна Ирина по главата и тя, вместо да й отговори, се изправи и извика в лицето й: Не се прави така!

Писали сме едновременно. Ето за това имам предвид, че трябва да се анализира.

Само да добавя как (според детето) е реагирала учителката:
- по време на инцидента е изпишквала друго дете
- след инцидента се е скарала на побойника и му казала, че ако бие децата, ще го премести в друга група (лош подход според мен, защото заплахата е фалшива, тоест той лесно ще се научи да не й вярва и да я игнорира)

как е реагирала Ането (според самата нея) -
- хванала го за ръката и му казала "Така не се прави" (не съм убедена, че това е вярно, така съм я учила и мисля, че просто си изрецитира "правилния отговор")
- оплакала се, след което учителката попила челото й с кърпичка (имало ли е кръв - малко ме съмнява, от друга страна няма навика да си измисля)

и последно допълнение - и Марти, и Ицето изглеждат сладки, но не особено вербални деца. Вчера надувах балони, за да помогна за празника, и една руса глава току изскачаше пред мен без думица, ухилена и с широко разперени ръце, за да грабне следващия балон. Много беше сладък, но забелязах, че нямаше "може ли балон" или дори "дай ми един балон". Ането каза, че можели да говорят и че по друго време била играла с Марти на къща.

Според мене става въпрос не за доносничене и клеветене, а за липса на социален опит у 3-годишни деца, което е нормално. Не виждам нищо лошо в това да се каже на госпожата, която в ролята си на възрастен човек, при това специалист, би трябвало да предложи модел за разрешение, без да натопява едното дете като добро, а другото като лошо. Когато този модел се повтори n-пъти, ще бъде запаметен и ще се използва в зрелия живот. Анда вече изброи два много добри варианта за решаване на конфликт. Ако госпожата не е в състояние за го направи, значи не си е на мястото в професията.

Как се справям с боя в детската градина - по следния начин: децата ми не ходят на детска градина и това с боя между децата е една от основните причини да съм против детската градина (дори честото боледуване като причина да не ходят е на второ място) - не искам нито някой да ги бие, нито те да бият. Гледат ги бабите и се чувстват много добре, знаят много стихотворения и песнички, редовно общуват с други деца (общуват, а не живеят на едно място - има разлика). Разбирам, че не всички родители имат възможността да ползват услугите на бабите или на детегледачка и са принудени да дават децата си на детска градина, защото нямат друга алтернатива. Но да ми се разправя, че там е много хубаво и полезно за децата - ама, моля ви се, и аз съм била дете и съм ходила на детска градина - не, благодаря, прекалено много обичам децата си, за да им причиня това.

"Несправедливостите" са разли1ни за разли1ните възрасти  и темперамента на детето. Например за едно-1-4 годишно дете може да е "несправедливост" да му вземат игра1ката като го избутва/удря/ухапят. За по-голямо дете е също "несправедливост" да го нагрубят, да му говорят с лош тон или да са саркасти1ни защото му е трудно да се защити. Всяка ситуация която поствя детето извън неговата зоната на комфорт и в която то не знае как да реагира е "несправедливост".
То1но за това възрастнят 1овек е там, особено пък педагога, за да може да окаже помощ, внимание и да предложи на1ин по които детето да отреагира и да се върне в своята зона на комфорт.

блажка е дала отговор на социалниат смисъл на "доносни1енето", само ще добавя 1е не е само липса на социален опит но и в някои слу1аи липса на добри комуникати1нии умения още.
Надявам се 1е в пове1ето слу1аи госпожите забелязват както става между децата. Ако слу1айно се слу1и да не забележат и детето отиде и каже какво е станало, забележете 1е визирам няколко слу1ая:
Дете А играе с игра1ка, дете Б я иска; Госпожата незабелязва, дете Б отива и и съобщава 1е е негов ред да играе с игра1ката; Госпожата моли дете А след като свърши с игра1ката да я дате на дете Б.
Слу1ай : Госпожата незабелязва и дете Б (поради липса на соц. умения и още достата1но невербално) удря/бута/хапе дете А и взима игра1ката. Госпожата пак не забелязва и дете А по1ва и то да се бие, вдигат шум и госпожата ги забелязва накрая. Какво да направи???
Друг сценарий: дете А отива и се оплаква, доносни1и и т.н. госпожата избърсва кръвта  и прилага модел на поведение С:
приканва дете Б да се извини на дете А, ако това стане ОК приятели, ако не дете Б стои за 3-4 мин на тихо място да си помисли и пак се приканва да се извини.

Освен това се окуражава добрите маниери, благодаренето и извиняването при играта.

 

Чудесни са тези сценарии, но простете за мен част от тях са погрешни.
Хем говориш за несправедливости като унижението, хем то задължително да се приложи на детето, което е проявило агресивно поведение??? А ако това дете е твоето. Много обичам тип изказвания- Това на мен няма да случи - ние не сме от тия. А ако не е така и си се отдалечила до толкова от детето си че не знаеш какво всъщност твори в градината??? Защото в сценариите не видях място и присъствие на родител в картинката. Нещата и отношенията не са така прости както ги описваш дори между деца. АНАЛИЗИРАЙ. Мисли отговорно не само за твоето, но и за другото дете.
Как едно дете да добие социален опит, когато ние не го насърчаваме да получи такъв?!?!? Дори го насърчаваме да го отбягва старателно?!?!Дете на четири години разбира достатъчно и без да говори много(освен ако няма проблем, но тава е съвсем различен случай и подходите са различни). А ако не разбира достатъчно, то няма смисъл и от наказанието(според мен всъщност изобщо няма смисъл от наказанието)
Сценариите ти изглеждат толкова изкуствени и изсмукани от пръстите.
Децата отново са кукли, които имат нужда от похлупак поне до 18-татат си годишнина.

yosarian, когато едно 4-годишно дете старателно избягва получаването на социален опит, когато разбира достатъчно, но не може да се изкаже така, че и другите да го разберат, особено пък ако е на 4-години и все още не разбира достатъчно - няма нужда от наказание, с това съм 100% съгласна. Има нужда от психолог или някакъв друг специалист по поведенчески проблеми, който да помогне и на него, и на родителите. Колкото по-рано, толкова по-добре. Няма дете, което да не иска да бъде "добро". Проблемът е, че не всяко дете знае как да го направи.

абе вие ще се карате ли или ще ми помагате?
не забелязвате ли, че има и следния момент - ако удареното дете отиде при госпожата, то може да не е с цел "донос" (малко абсурдна дума за тригодишни, сякаш лична изгода ще има или бог знае какво), а с цел да потърси закрила.
лично аз съм била едро дете и не ми се е налагало да прибягвам към учителката или дори да казвам на нашите за подобни случки, просто се справях добре и сама. Дъщеря ми обаче няма такъв боен дух (който според мен не е въпрос на възпитание) и ако не успее да се защити (а доста трябва да тренира, за да успее, даже да има желание да се бие), според мен е нормално да потърси сигурност при учителката. В групата им има и още по-мънички момиченца, и те ли трябва да се оправят сами?


И, да, социалният опит за другото дете е да разбере, че всяко действие си носи последствията. В случая учителката е упълномощена да играе ролята на отговорния възрастен и тя трябва да се погрижи това да се случи (по възможно най-коректния начин, разбира се, и без унижения).
Ако тя забележи, че децата се оправят добре помежду си и едно на друго си дават урок, ОК, но това не бива да става безконтролно. А ако урокът е, че по-силният получава играчката? Или че трябва винаги да отстъпваш своето, за да нямаш проблеми?

.........
абе изтрих го - няма смисъл просто да участвам в тая тема.

Анда извинявай 1е ти разфокосирахме темата  но явно имаме протовоположни гледни то1ки с yosarin.
Моето дете и то в някои ситуации е агресивно (заиграло се и някой му иска игра1ката) .

Доста добри варианти са предложени по-горе. Надявам се да в от помощ!
На малката шушонка  и пиши как се развиват отношенията между "разбойниците" и нея.

според мен най-ефективно ще е ако говориш със самите деца, защото те имат повече респект от чуждите родители отколкото от своите. при моя приятелка този метод имаше ефект. нейното момиче постоянно беше тормозено от друго дете в дг. тя реши да говори с учителката - не помогна, говори с родителите - те се оказали по-нагли и от детето, но когато поговори директно с детето резултатът беше налице. успех.

   


Много съм съгласна с Анда. И с Йосарян съм съгласна, че детето трябва да бъде поощрявано само да се справя в някои ситуации, да се учи да комуникира с другите, да отстоява правата си. Но това с "доносниченето" е крайност - не мисля, че е донос да се оплачеш, когато има някаква нередност. Нито пък че последствието от такова оплакване ще е унижение за другото дете непременно, или наказание. Напротив, ако учителката е адекватна, сама ще помогне на децата да комуникират по-добре помежду си и да разрешават и сами подобни казуси. Ще измисли правило, ще приложи известно такова, ще въведе ред и законност, без да прилага насилие или да взема страна; ще анализира ситуацията заедно с децата; ще им предложи варианти за справяне. Така, както предлага GI (вярно обаче, че тя живее в среда, където социалното общуване има малко по-различни правила; у нас липсва доверие в институциите, в механизмите за спазване на реда и законността, и затова на много хора им се налага да се оправят сами, както намерят за добре - но от това страда обществото като цяло, а и съвсем не всеки се оправя - някои си остават жертви до края).

Изобщо - не  мисля, че учителката трябва да се елиминира (освен ако не е загубила доверието ни, че може да се справя с подобни ситуации, или ако очакваме да задълбочи конфликта - тогава се търсят други варианти). Признавам си обаче, че не говоря от опит, а теоретизирам - днес ни е първи ден на градина и още не съм натрупала собствени наблюдения.

Както майка на един "побойник" мога да кажа как се процедира в нашата градина.
Младежът е отскоро в групата - един от най-малките е. Групите при нас са сборни, като уточнявам, че са 25 деца с 2 възпитателки.
При нас "побойстването" се изявява като симптом на "борба за надмощие" и "желание да ме внедрят" в групата. Това по мои наблюдения и по сведения на възпитателките.
Значи моя разбойник напада, плюе, удря или хапе с цел да покаже, че и той е достатъчно голям за дадена игра. Проблемът беше породен, че бяха със сестра си в една група и тъй като сестра му (преди да тръгне на училище) беше от пантите, които играеха повече с момчетата, то реакцията на малкия е напълно разбираема.
В момента, в който сестра му тръгна на училище, "побойника" се превърна в "ухажора" на групата. Нежен, мил, любвеобилен и помен няма от удряне, блъскане, хапане или плюене.
Аз бях много притеснена за този период, докато се разбере, че всъщност е било борба за надмощие между него и сестра му.
Възпитателките са реагирали винаги адекватно - едната е вземала в скута си да утешава "наранения", а другата - да възпитава "побойника" с игра на въпроси и отговори (Теб боли ли те като те ударят? Да! А харесва ли ти да те удрят? Не! Тогава не прави това на другите, което на теб не ти харесва! Добре!)

Съгласна съм, че в българските детски градини учителките са пренатоварени и не е възможно да очакваме адекватна реакция, но не би трябвало и да се слагат веднага етикети на децата и да се нарочват за еди-какви си.