Какво е вашето участие в обществения живот там, където сте?

Аз освен да си плщам данаците съм и редовен кръводарител,това ми стига щото има хора които и това не правят ама ако им се налои са първи на опашката и викат

Аз работя към висшето училище, където следвам, в групата, която отговаря за рекламата и популяризирането на обучението. Изнасям лекции за специалностите, огранизирам отворени дни, кореспонденция и т.н. Когато наближат изпитите на децата от средното училище им помагам, без възнаграждение, при подготовката.

Иначе съм човек, който здравословно критикува, но не си позволява да коментира защо и как е в страната. Това последното го правя по отношение на моята страна, на тази нямам право.  

то такива ги има на всяка географска ширина ...

е точно тук е моето разминаване. това не е тяхното общество
това е нашето общество.

в момента, в който са ми ударили печата на паспорта, резидент съм тук, плащам данъци и отглеждам деца - няма тяхно общество и аз. има наше общество, в което аз имам абсолютно същите човешки права, каквито и те. бюрокрация и политка ме спира да гласувам, но и това ще стане. не може да се спре процеса.

затова какво правя за това общество?
присъствам законно и поемам отговорностите на италианските граждани ( но не и всичките им права) . Равна съм пред закона ( приела съм законите им), не нарушавам обществения ред.

за обществено полезна дейност - да си призная, все още съм на нивото на средния италиански гражданин, тоест не правя нищо. да, слагам дрехи в кутии на червен кръст, имам някои идеи, ще им дойде времето и на тях. езика все още ме спира. записах се доброволец на Италиански червен кръст, но още нищо не съм правила, не мога да водя обучение на италиански още. уча.

за мен също така важи и това,че професионално съм ориентирана към нуждаещи се, но погледът ми не е обърнат към Италия, а към Бъглария и други бивши соц страни, и други, където има нуждаещи се деца. това и работя ( когато работя).

  

Вале, това за банката за взаимопомощ ми хареса.
Къде мога да проверя дали и тук има?! Или е нещо уникално за вашия град!?

Лени, в повечето населени места в Ломбардия има  Не знам как е при вас. Търси banca del tempo в търсачката или просто питай Дамиано.
При нас е практически за всичко. Един може да глади, друг да преподава, трети да поправя водопровод ... в замяна на нещо друго.

Аз пък не правя нищо за тази държава,но и тя не прави нищо даром за мен.Тук отварям едни малки скобки за да кажа че здравеопазването ми хич не ми го плаща държавата а се водя на разноски на съпруга си.Не обичам да се занимавам с общественни мероприятия,просто не съм такъв тип,и в училище никога не съм се натискала да изпълнявам някакви задачи или да се занимавам с разни извънкласни мероприятия(за една седмица бях звенева и направо се побърках от яд че ме избраха)...това обаче не ме кара да се чувствам зле,напротив по-бих се чувствала зле да бягам насам-натам ,да се занимавам с разни неща които никак не ме вълнуват ,докато в същото време моите дела си стоят неуредени.Аз дори и да не работя,винаги имам какво да правя.Не се оплаквам от свободно време.Но иначе се радвам за хората които успяват да бъдат полезни на обществото.Похвално е това .
Виж кръв бих дала,но пък съм с малко килограми и не ме искат за кръводарител.
Смятам да стана дарител на стволови клетки след раждането.Ето,едно нещо,което ме изпълва със радост,нещо в което виждам истинска полза.Да помогна с това на човек,който би имал нужда от нещо такова.
Друго нещо,което много би ми харесало да направя/да подпиша декларация че след смъртта ми,дарявам органите си на хора в нужда.Трябва да проуча само как стои въпроса тук,дали има някакви такива предварителни декларации за оформяне или всичко го вършат в последния момент...искат разрешение от близки?!?!Дааа,това определено е нещо което бих искала да направя за обществото.
А,да пускам редовно смс-и по разни кампании за борба с различни видове болести,за спонсориране на научни открития в областта на медицината,левкемии,рак на гърдата,тумори разни,синдроми.Това за територията на Италия! Пращам смс и всеки път когато чуя за разни села в Африка ,където имат нужда от средства за училища или болници...разни такива.Ама това с смс-ите е страшно хитро!Не се разправяш с банкови сметки и пр..

С нищо не допринасям,освен с многото пари,които оставям в магазините и подхранвам местната икономика Като един гаден консуматор се очертавам.А,да,редовно даваме пари за разни бедствия като земетресения и наводнения,но те обикновено са за други държави.Иначе чуждестранната общност се обединява за много каузи,но преди това аз трябва да се обединя с нея,а ме няма много по колективната част.

И аз като се замислих май не допринасям много .Пращам само стари дрехи и ненужни за мен неща за благотворителни цели и май с това се изчерпвам засега.

Пари и аз давам ама само за две чарати "раковото"и за "сърцето"щото не се знае дали няма да ми се наложи някой ден да им ползвам услугие.Други чаратита не признавам

И аз смятам, че няма тяхното общество, а наше общество
Аз ходя един път седмично в дом за стари хора да помагам-без пари и доброволно, също и един път седмично ходя в един готварски клуб да готвя български манджи-като с мен готвят още десетина жени, които пък правят мъжете си щастливи
Събирам и стари дрехи и ги давам в една църква, която се грижи за социално слаби и наркомани.

-помагам за стори тайм в местната библиотека и 2/месец в книжарницата
-ходим по походи за събиране на средства за с-м на Даун,рак на гърдата,депресии и пр
-даряваме дрехи,обувки,детски неща и миналия месец кола на разли1ни огранизации
-давам кръв поне 1 на 4 месеца,последния път не ме щяха 1е им се сторих слаба нещо
-ще осиновим гадинка в зоо-то другата пролет
-ходим на плей групи с майки на деца по възраст близки до нашите и рядко,но си правим взаимни ситерски услуги
-купуваме индустриални коли1ества гърл скаут кукис и бой скаут попкорн
-опаковъ1на хартия имам докато умрем(деца я продават за да набират средства за у-ща)
-превеждам анг-бг-френски на нужаещи се от медицинска и легална помощ,но за това в пове1ето слу1аи ми се плаща

За да отговоря по темата, би трябвало да знам какво разбирате под обществен живот.
Защото гледам, че има малки разминавания.

  И  аз като Валя съм регистриран кръводарител и съм  регистрирана  в "банката" за взаимопомощ в града ми 
Принципно съм доброволец и в Каритас..но оттам все още не са ме викали за нищо..

вzимам участие във всички винарски , коледни , градски, есенни, великденски и какви ли не фестове    като деен потребител 
и вzимам дейно участие в комуникацията със съседките и раzмяната на традиционни БГ ястия срещу градинските им zеленчуци и други немски ястия  За повече нямам време 

Моля ви да не търсите под вола теле. Казах "тяхното" общество , не защото деля нас от тях. А защото аз, българката, като съм отишла в Италия, съм станала част от ИТАЛИАНСКОТО общество, нищо че съм българка. Италианското общество се състои от италианци, и всички други националности, които живеят на италианска територия. Не е българско общество, нали така? Защо трябва да се правим на центъра на света? Ако беше българско общество, щеше да се намира в България. А групата българи в Италия, Испания и т.н. се нарича по-скоро общност.

Пак повтарям, че въпросът ми беше провокиран по-скоро от всички до момента изчетени теми, как ние сме по-специални, как и какво не ни харесва, как да се дезинтрегрираме по-качествено ... как да не обръщаме внимание на преобладаващото население а да си се затворим вкъщи .... А какво правим да участваме в това общество? За да го направим и НАШЕ? Да бъдем част от него? Интеграцията е двустранен процес мисля 
Не ми казвайте, че не четете постинги във форума от сорта, ми не мога да свикна,  или ... така и не свикнах ... не излизам никъде ... нямам приятели ... нямам никакви контакти ... езика така и не можах да го науча ....
Ми съжалявам, ако не се е намерил кой да ви звънне на вратата да покани тези съфорумки ... То си зависи и от нас нали така? Зависи и от нас доколко ще се самоизключим.

Сега трябва ли да си преформулирам въпроса или пак ще има "ощипани" дами на тема "тяхно" и "мое"?

Доколкото гледам обаче на постингите на отговорилите, българките сме, както винаги страхотни!  където и да ни пуснат, ще виреем! 

Хайде елате и ме изяжте сега   
 

Аз не критикувам обществото, интегрирала съм се в държавата. Достатъчно плащам данъци, отглеждам съвестно един британски гражданин, който ще израстне един качествен човек.

Дарявам по благотворителните магазини, рециклирам най- прилежно...
Всъщност- нямам никакво дейно участие в организирани общински мероприятия, нито пък дарявам времето си доброволно. 

Усмихвам се. А това не е малко.

Лиске, ако щеш вярвай, тебе чаках да се появиш 

Донна, заставам зад последните ти думи  

По темата май и аз в момента съм като Вивита   Участвам дейно във всички фиести в града и околиите  
Докато живеехме на Майорка май участвахме по-дейно в обществения живот.   Тука основно работа   е по-фиестите се почива, така че не ги пропускам  


Оооо, това ако се брои, значи участвам дейно в него - аз май не спирам да се усмихвам 

Всичко е въпрос на желание за интеграция.
Аз съм от хората, дето не могат да стоят в къщи заключена с 9 ключалки и да се крия зад 9 була, щото не знам езика или ме е срам, че съм българка.
Научих им чепатия език, чупя си даже мислите на него, поздравявам по улиците и им се усмихвам. Толкова за интеграцията ми.
Спечелих си уважението им заради скоростта, с която научих езика сама. Разбраха ме що за маймуна се спотайва в мен и факта, че съм "чужденка" въобще не ги интересува.
Доколко участвам в обществения живот си е въпрос на преценка колко ми стигат силите, за да имам време и на обществения живот да обърна достатъчно внимание.
На първо място са така или иначе децата ми, мъжът ми. Като останат трохи, ги разпределям на хора, в който пея, в училищното настоятелствто, в градинското настоятелство и в няколко дарителски организации.
Засега ми стига. Ако заимам повече време, може и да се опитам да се поразчекна на още 1,2 места. Ама нали не е нужно да се изсилвам.

На мене всъщност работата ми е такава, на обществено служеща (civic service). Което означава скромно заплащане и морална удовлетвореност, че помагаш на хората (и съответно кофти тръпката, ако понякога въпреки старанието си не можеш). Библиотекарската работа тук е това - да помагаш на хората да си намират информация, и влиза в сферата на обществено-полезните услуги. Работил съм и в корпоративен офис, по-точно кюбикъл, но това не е за мене.
annette14, как точно помагаш за стори тайм, че да дам някоя идея на колежката?

блажка ,
mi няколко пъти в месеца ходя малко по-рано,избираме заедно книги,редим крафтс;ако децата са без родител в статята им помагам за  крафтс,вардим да не се избият и пр.
ако е някои по-специален и има дре ъп ги снимам,раздаваме полароидс и пр.;бе всичко само дето не чета и не пея
много е гот,даже започнах една подписка за нов стори тайм за работещи майки,да видим докъде ще го докараме

Супер! Ще го разкажа на колежката.  А за това как да стане номера работещи майки да ползват стори тайм, може да ми разкажеш допълнително (може и на лични).

Хващам се за думите и искам да те питам - като се записа доброволец към Каритас, не ти ли искаха кръщелно или венчално свидетелство?
При нас, за да станеш такъв, трябва да си католик или венчан в католическа църква.

Гери докато ти отговори и аз да пофантазирам 
каритас е католическа организация в основата си.
орден карита, или нещо такова..
зависи по брандове колко са отворени за приемане на не-католици.
все по-отворени са , според мен.
със сигурност обаче искат преданост към християнските добродетели, това е белег на добрия доброволец на Каритас.
През последните години много добре възприеха и част от  принципите на Червен кръст за
хуманността и безпристрастността, както и приемането на човешкото страдание без оглед на религия, раса и тн. така организацията се отвори. Тоест подпомагат не само католици и приемат не само католици.

в червен кръст имахме доброволци, които бяха доброволци и на каритас.
в общи линии едни и същи хора се въртят в тия организации в БГ особено.

в апликационни форми на Каритас за доброволци досега не съм виждала въпрос " Католик ли сте" - или се разбира по дифолт, или може и да не си. референциите за доброволци, също не изискват референт да е свещеник..

зависи и за каква програма кандидатстваш за доброволец - незнам дали може просто "доброволец" - има доброволци в здравни програми, в социални програми , програми за домашни грижи и тн.
като попълваш апликационна форма, обикновено тя е за програма, проект или дейност.
незнам как се става доброволец общо.
въобще, каритас е организация, пълна с приятни изненади  и определено
имат мнгоо добър volunteer management 

Освен че съм работила в какви ли не сфери откак съм дошла и бая данъци съм платила, някъде от 97 се ориентирах към помагане на български организации оттук. От 04 всичко е малко по-организирано имам организацийка, регистрирана в Цюрих, участвам напоследък по тази линия в образователни събрания с тукашни представители. Става въпрос за обучение на деца на бг, но не само това - помагали сме и на различни бг кюнстлери.
Давала съм и на Червения кръст и други над нац. организации, но не го правя вече - давам само ако е свързано мероприятието с БГ и само с БГ, а и други критерии имам.
Хубаво е това с подпомагането на донна воланте и тук има такива, но е свързано главно с помощ на старите хора или поне аз знам само това.
А, и събуждам доколкото мога интерес към БГ у заобикалящите ме и мога да се похваля че много близки и по-далечни мои приятели са посетили вече БГ. 

 
прибавям : разделям отпадъците, старите или неносени дрехи ги оставям в контейнерите на уманитас, гласувам, попълвам обЩинските анкети, колкото и да са досадни и дълги, мъ4а се да възпитам бъдеЩи сносни граждани на това обЩество.
Толкова от мен, малкото време, което имам, го дарявам на моето малко заобикаляЩо ме обЩество и на моето вътреШно "обЩество". Ако някога се пенсионирам, мож да се замисля за неЩо пове4е.