За вината , болката и това което ни плаши

Ще се справиш разбира се. И ще видиш един ден че вината не е у теб, за това се иска двама.
Така че не се самообвинявай и давай напред. Тези деца имат нужда от теб. Побърква ме и вината ми за това , че не успях да го накарам да се чувства добре с мен - каква вина, та ти си му родила три деца а той пак не си е намерил място - изневери а , я по- оптимистично. Не е дошъл края на света, а един ден той ще си чука главата, когато дойде време да дава отговори на децата.
С теб сме.      

Мила много съжелявам за това което ти сее  случило ,това е трагедия в личен план.
Но човека на когото си родила 3 деца незнам защо е постъпил така,но не се отчайвай.
Я не се побърквай заради него ,обърни внимание на себе си .
И още нещо не знам как ще ти звучи ,но много от мъжете в така наречената критическа възраст вършат какви ли не юношески да ги наречем глупости .
Горе глават!

Е и мен точно това ме побърква от известно време.
Не знам какво да правя, не знам дали мога да простя а и нямам никаква представа как ще се справя с болката...

Дано намериш силите от които имаш нужда.
Сано не се обвинявай, ти не си виновна, за това че мъжът ти ти изневерява...

Напротив, това трябва да ти дава сили. Когато те лъжат, не можеш да се бориш. Срещу неискреността - у дома - няма оръжие.
Напротив, радвай се, че няма да се занимаваш с лъжци повече. Слушай сега - ми той нали не само веднъж ти е изневерил. Ми той и с нея не се е чувствал добре бе - не разбираш ли. И затова следваща - и следваща - и с нея не се чувства добре.
Това е човек, който просто не може да обича.
Не виждам вина в теб. Или любовниците му и те да се чувстват виновни за същото.
Човекът просто си е такъв, независимо от тебе.
Естествено, че тебе ще обвини. Ако това би те накарало да се чувстваш по-добре - те всичките така правят. 
Съвестта ти е чиста - не си ти изневерила.   

Написах ти дълъг постинг, но нета ми се скапа и го изгубих Сега нямам време да го повторя, но едно ще ти кажа- един мъж като е тръгнал да ходи и на главата си да застанеш все тая.
Най ме  е яд като чета из форума как съветват всеки път при проблем във връзката жената да си купи секси бельо и да направи вечеря на свещи А това само още повече я унижава.
Не зависи от това каква любовница си му била в леглото, нито колко си го обичала. Мотивите са си в него и вероятно никога няма да ги разбереш в целият им блясък и слава богу! Да търси нови и нови жени ми е до болка познат мъжки синдром- няма оправяне, не е  временно, не минава. Просто има жени, които приемат това като цена на брака си и други, които не могат да го правят.
Може и да си била по отдадена на децата, но интересно какво се очаква от жена с три деца? А той къде е бил през цялото време - за да сподели, да търси решения, да пази брака ви, както ти си се опитала?
Изхвърли мислите за вина в тази ситуация.  Не си го причниявай. Това е сериозна житейска криза, но все пак не е краят на света.
Моли се да сте здрави, дай си време, излекувай си душата и  с времето нещата някак ще се наредят. Това, че иска да вижда децата е много хубаво, не го ограничавай - да ги вижда колкото и когато поиска.

Мила, разбирам, че положението ти е драматично тежко. Оцелява се, както сме оцелели и всичките жени тук във форума. Въпросът е, дали цената, която ще платиш за оцеляването ти ако избереш да живееш разведена не е непосилна за теб? Има жени, които смятат, че цената на изневери и мълчалива война в къщи е по-ниска и приемлива отколкото да живеят разведени. Така че ако ти твърдо си дала сметка, че искаш да се разведете, дано поне мъжът ти наистина да помага финансово за децата и да не губи връзка с тях. Струва ми се, че в България найголемите трудности на самотната майка са смешно ниските издръжки, които плащат бащите и ужаса на майката, че няма да се спави финансово.
Всичко друго се преживява, ако имаш физическата и финансова възможност да гледаш децата си! Не се обвинявай за предателството на твоя мъж....За мен поне изневярата винаги ще бъде предателство...което аз така и няма да се науча да прощавам!
Кураж, мила и 

 много съм мислила и съм  си представяла живота си сама с детето. Ясно,че с 3 ще е много по-трудно.
Знам,че е страшно, но ти ще се справиш. Колко са големи децата?
 По-добре сама с тях отколкото с лъжец, който не те желае.
Нощите лека-полека ще станат по-спокойни, целия ти живот ще тръгне по нов начин, но лека-полека всичко ще се оправи. Ще намериш нови приятели, ще върнеш част от старите.....
Вдигни глава и не му показвай колко те боли! И като имаш три деца как да мислиш за начините да се чувства добре- той се е чувствал достатъчно добре с любовниците си. Мъжете са едни големи егоисти!

Ще се справиш! Колкото по скоро забравиш миналото или поне го оставиш там където е и спреш да се ровиш в него... Животът ти ще се промени със сигурност. Но това не означава задължително, че ще стане по-зле.
Приеми нещата каквито са, не мисли какво бимогла да напраавиш за да не се случи така или какво си направила за да се случи... Просто приеми факт и продължи да живееш.
Търси добрите страни!

Ще се справиш! Сигурна съм.   

има толкова жени, които дори с мъж до себе си се чувстват самотни... самотата е преходно чувство, освен ако не мислиш за нея постоянно 
Най-важното е да имаш вяра в себе си, сила да се справиш ще намериш. Приятели - също.
Не приемай толкова тежко раздялата, хората не сме моногамни... не се знае дали след месец или година няма да се влюбиш и ти, тогава няма да съжаляваш, че сте се разделили
Важното е да запазите приятелски взаимоотношения и да не си пречите. Няма нищо по-хубаво от това да си имате всеки свой живот и същевремено да се грижите и за децата. Оставяй го да гледа децата, тъкмо ще имаш и по малко време и за себе си!
Стискам ти палци и ти пожелавам след раздялата ви да остане приятелството, а не омразата!
 

Съжалявам за това, което ти се случва. Разбирам те и знам, че ти е тежко, но заради децата трябва да си силна и да не падаш духом. Не се знае, дали това, което ти се случва не е за добро, всъщност сигурна съм, че е така  . Все пак това, че иска да се грижи за децата и да ти помага, е наистина добре, поне е отговорен. Има толкова много мъже, които не искат да виждат децата си след една раздяла, което пък е травма за децата, така че позволи му да помага.
Сигурна съм, че ще се справиш с трудностите 

 
не виждам какво мога да добавя освен още веднъж кураж,ведри и позитивни мисли и всичко да се нареди по възможно най-добрия начин   

Малко по-различно ще напиша от другите, извинявай за което:

За една раздяла никога не е виновен само единия. Двамата носят вина. Мда и ти си виновна, но... Била ли си искрена? Била ли си честна? Казвала ли си му какво мислиш и какво искаш? Ако е ДА на тези въпроси, значи си се опитала да крепиш нещата. До колкото разбирам обаче неговия отговор е "НЕ" ... е как да си такава каквато той те е искал, като ти дори не си била информирана за желанията му. Да не си врачка?  

Остави сега тези мисли за вини и прочие. А най-вече не му позволявай той да ги говори. Казваш му: "Искаш да се разделим - ОК. Не желая да обсъждам какво е трябвало да направя и кажа. Можем ли да върнем нещата назад - НЕ. Тогава няма смисъл от обвинения и разяснения."

И започвате важните въпроси - Кой къде ще живее, кой ще вземе колата, колко пари за децата. Кога ще ги вижда и прочие и прочие...

Успех.  

Не съжалявай за това, което ти се случва! Може да е за добро!
Вярно, че с 3 деца е доста по-трудно, но предполагам, че те не са чак толкова малки, а и щом той има желание да помага, нека го прави, щом иска да ги вижда, нека ги вижда. Но да стои далеч от теб, за да няма възможност допълнително да те измъчва и да се ровите в миналото.
Сама си даваш сметка, че си живяла с човек, който не познаваш, който те е лъгал непрестанно, а ти си му вярвала безрезервно. А зададе ли си въпроса дали искаш подобен човек до себе си за напред? Защото аз си зададох този въпрос, когато разбрах що за човек е бившия ми съпруг и отговора беше - НЕ!
А в момента, в който се бях отчаяла най-много и мислех, че като имам дете никой няма да ме погледне, се появи човек, който да ме погледне. Е, сега не сме заедно, той е в чужбина, но ми стига едно телефонно обаждане в 1.30 през нощта, само за да ме чуе и за да ми каже, че му липсвам. Просто ме зарежда с положителни емоции. А подобен източник на положителни емоции са приятелите, родителите и децата най-вече! И да, нощите са най-трудни, но и това отминава с времето и свикваш с новия си начин на живот, и разполагаш с времето си. Имаш ли финансовата възможност да си отглеждаш децата сама, мисля, че всичко друго ще се подреди малко по малко.
Успех и от мен и не забравяй, че всички тук те подкрепяме!    А, ти си герой все пак, родила си 3 деца!!!

Е ако се счита, че не сме моногамни, извинявай ама то тогава всяка изневяра е простена и не е нищо лошо. 
Това, че ако постои сама 5 години ще се влюби в друг, въобще не значи, че хората не сме моногамни.

Незнам дали хората сме моногамни, но мъжете със сигурност не са!   

mimka1977 Остави го в миналото, за какво ти е да ровиш и да се интересуваш от човек, който те е наранил?
Боли много, знам и много тъжни и самотни вечери ще трябва да прекараш докато се съвземеш. Но няма да страдаш вечно. Не сме устроени така. Ще мине време и ще усетиш, че си по-добре сама отколкото с някой който те прави нещастна. А и когато си спокойна и уравновесена можеш да отделяш повече време на дечко, тя има нужда от теб затова започвай да градиш живота ви

mimka1977 аз имам подобната на теб ситуация .Докато бях бременна той живееше с друга и не го криеше с разликата че афишираше че няма връзка с нея а живеели като съквартиранти .Без думи съм.Когато родих си казах "нямам право да отнема живота на детенцето ми" бях се подготвила то не беше все още припознато и бях оставила едно писмо на кого предоставям правата за отглеждане на детето(на моите родители) и си казах сега родих и му дадох живот и съм готова да си отида(слу4ая беше 4е той щял да види дали ще има възможност да дойде на изписването понеже полета на неговата съквартиранка която заминавала в 4ужбина не можела да понесе раждането на детето ми съвпадал с изписването ми.Ах каква слу4аиност бих казала докато намери полет равен на моето изписване) .Може би съм била и под родилна депресия незнам но се ка4их на прозореца в стаята ми погледах надол ,беше много високо и бях готова да ско4а.Но явно Бог е бил с мен и в този момент е влезнала акушерката да ме види тогава ми идваше и кърмата и не се 4уствах добре.И ме е хванала за нощницата и ме хвърли назад.Стана страшно лекари,психолози нахлуха в стаята ми.Следваштия слу4аи беше на нова година даде ми пари и ми каза"ето ти пари ходи да си вземеш куверт да ходиш някъде на нова година аз ще съм с нея".Бебето ми беше на 2 месеца и половина.Отидох в една църква и цяла нощ пла4ех прегърнала сина си.Спирам до тук 4е не искам да пиша за другите гадости които ми при4ини че ще ревна всеки момент . Толкова съ тъжни вечерите и толкова самотни.Трудно ще преодолея всичко, само знам ,че дедох шанс много пъти, но това не бе оценено.И тези мисли с какво съм по-лоша от другата, само аз ли си измъчвам мозъка с тях, кажете ми мили майчета.Плаче ми се ,а сякаш не мога ,нямам сълзи.Копирах ти думите защото са и мои.Не си само ти има и други като теб.Това което не ни убива ни прави по силни 
 

mimka аз имам приятелки самотни с деца и ве4ер след работа си ходим на кафе на гости децата си играят ние си клюкарстваме по женски .Излизаи не се затваряи

Е тук съм абсолютно съгласна... Ужасно е, наистина, но се радвай, че си се оттръвала от подобен човек, вместо да страдаш. Някъде из темите Иса беше писала, че единствения начин да преживееш такива моменти е да мислиш за бъдещето. Наистина върши работа, та даже и само да мечтаеш

Не се предавай! Много е трудно с три деца, ужасно е трудно. Изпитвам го всеки ден на гърба си. Но децата ни са всичко. И за теб са всичко.  Бездушието и егоизма на бащата е върховно нещо. Няма равно на себе си. Но не се предавай!!!!Никога, докато децата не започнат да живеят своя живот. Видяла съм всичката подлост на баща. Баща, който е готов за себе си да похарчи и последна стотинка, да изпие и последни стотинки, да остави семейството без ток 3 месеца, да остави всички с 1.40 стотинки за 15 дни и да изчезне на.......................
По-добре без тях. Сега, ако трябва само хляб да ям, но само аз да си го знам
Успех!!!!!!!!!!!!!!

Емоционалната болка преминава. На мен ми трябваше близо година, но се случи. Но след нея остава другото, по-страшното. Борбата със зъби и нокти за оцеляване. За това мисли, а не за онзи. Той очевидно не заслужава. И не се съгласявай на "В бракоразводното ще пишем еди каква си сума, ма аз после ще давам повече." .. с риск да се повторя Те всички така казват. И после ни вест ни кост. Дръж си докрай за исканата сума - заслужава си, особено при положение, че няма кой да ти помага. Щом е женкар, само въпрос на време е да си намери следваща и да забрави, че има деца. Внимавай много.

Многократно сме си ги писали тези неща, но пак да обобщим за нечелите ни (че то едно и две ли сме изписали ).
1. Никой не обича да е сам, но не сте ли по-самотни с човек, който ви лъже, не ви разбира или ви тормози по един или друг начин? (това за тези, които тъгуват по приключилата връзка)
2. Животът ни е низ от грешки (хора сме в крайна сметка). Не си заслужава, като е толкова кратък, а децата ни растат тъй бързо, да губим време в съжаление по отминалото и преживяното. Знам, че е трудно, но трябва да се научим наистина да ценим и осмисляме времето си: за децата, за нас, за любимите хора.
3. Не се свърша светът с един мъж или с края на дългогодишната връзка/семейството. Ние сме търсещи същества и само поставените от нас самите психологически и емоционални окови ни пречат да намерим сходни души. Не казвам, че ще стане веднага и на сто процента, но гарантирано няма да намерим, само ако не търсим. Добре е да си "ампутираме" пораженческите съждения : "провалих се, никога няма да си намеря мъж, с който да се разбираме" и подобни. На всяка една от нас животът е доказал колко е непредвидим. Значи, не се знае и колко още положителни емоции и изненади ще ни поднесе. Ей, тия неща трябва да ни зареждат с оптимизъм и да избутват назад тежките мисли за миналото.

И понеже се олях във философии, приключвам с пожеланието да сме силни и здрави (децата и ние) - всичко останало е въпрос на движение, промяна и на нашите желания.

Да ви е светло в душите, момичета!