За пръв път след една реплика останах със зяпнала уста

Аз все още не съм се сблъсквала с  подобни реплики, но съм с малък стаж, тепърва ще стане година откакто сме заедно със сина ни. Много грозна реплика от страна на този човек. Знам, лесно е да се каже не обръщай внимание на хорската простотия, но какво друго остава в този момент. Това само показва какво е неговото ниво и доколко ви е добър познат. Слава Богу, че децата не са разбрали, защото ние като родители все някак ще го преживеем, но тяхната психика е друга. Мисля, че си дала най-правилният отговор в този момент. Целувки за теб и малките слънца, а ако можеш, игнорирай такива хора. Какво друго ни остава, след като така се изказва, означава, че понятие няма за какво става въпрос.

Аз в такима моменти се панирам и млъквам  и после в къщи ми иде на ума какво да отговоря и ме е яд

Знам колко боли като такава реплика е отправена към децата ти.

Не ми се е случвало, но сигурно ще има..

Мисля също, че каквото и подобаващо да отговориш на човек, от устата на който е излязла такава простотия, той няма да усети, няма да разбере.

Прегърни и целуни децата и да знаеш, че цялото богатство и любов са в ръцете ти. Не могат да ти стигнат пушека.

С теб съм

Много съжалявам, че се е случило.
Същевременно, не оправдавам човека, но просто си давам сметка, че този, комуто не е до главата, понякога не осмисля всички страни. Въпреки че, в случая, май е било злонамерено и с цел да засегне.

  И аз като прочетох останах без думи!
Направо не ми се вярва, че има такива хора.
Дано да е от заплесия и да не си е премерил думите(защото говори преди да мисли), а не от лошотия(нарочно да ви засегне). Но при всички случаи аз бих прекратила всякакви контакти с него.

Не знам въпросният човек,дали го направи за да ме засегне или го каза от простотия,но определено не ми стана приятно.
Да уточня само,че с въпросният господин сме съседи.Познавам жена му познавам и децата му.Няколко пъти са идвали у дома на гости но след няколко гостувания спрях да контактувам с тях.
Просто от уважение,когато се срещнем сме на здрасти и здравей.
Сега като се замисля и върна лентата назад имам чувството,че не само той но и жена му е такава.
Малко се отклонявам от темата но искам да разкажа с няколко думи,защо съм стигнала до този извод.
Една сутрин се звъни рано,рано на вратата.Отварям и виждам жена му и двете му деца.Идвали ми на гости.Всички които му познават знаят,че съм гостоприемен човек и от къщи още никого не съм изгонила.
Ми посрещнах ги,нищо,че още и очите си не бях измила.На никого не му хрумна да се събуе,както на майката така и на децата.Направих забележка,направиха се,че не ме чуват.
Спомням си че имах някакъв сок от малини.Сипах им.По-голямото дете ми отправи критика заедно с въпрос"Аз не обичам сок от малини-Искам Кола"Казах,че в момента нямам."Ами иди да купиш"
Ще спестя подробностите.Ще кажа само,че въобще не я чувах какво ми говори а гледах по-малкото и дете как си беше вирнало краката с обувките и ми се престъргваше на холовата масичка.Направих забележка отново.Коментара на майката беше само"Не така мамо" и до там.
Та така мили момичета,от тук от там си вадя извода,че както мъжът така и жената или се правят на будали или наистина нямат ама абсолютно никакво сиво вещество в главите си.

То от описанието си личи, че става въпрос за хора без елементарна култура - както те самите, така и децата им съответно, които са плод на родителското "възпитание"... Така че по-добре не се връзвай на тъпите им коментари, със сигурност не са ти на нивото 

Наистина е сътресение реакцията на твоя познат,но мисли по-философски.Може би го е направил не от лоши чувствства.Това самата ти можеш да прецениш,но аз с годините се научих на едно-онези нормални и естествени реплики,които се използват непрестанно("На кой си се метнал такъв?""Приличаш на..."и още иначе естествено звучащи такива) не са за нашия речник.
Хората,които знаят не винаги реагират адекватно като в случая и то не защото е искал да те обиди,а може би защото ние,които не крием и не се въздържаме сме ги предразположили и тях да говорят по-свободно в смисъл да не любезничат или да се замислят дали това ще те обиди или не.Друг е въпроса,че някои изпростяват(без извинение за определението  ) в стремежа си да докажат колко нормално приемат фактите.Оф много сложно го написах,дано да си ме разбрала Ивка.Не обръщай внимание на думите,просто прецени сама дали човека заслужава твоето познанство и ако не-ти много добре можеш да се справиш с него. И на мен скоро ми казаха,че децата не са наши  А аз отговорих-"Как да не са чии са?" и тогава разбрах,че не в лошия смисъл е казана репликата.Не искам да съм на мястото на този човек,така се притесни и сконфузи,че за малко да си развалим доброто познанство за една необмислена и изтървана дума със съвсем различно значение.
Децата са си наши и си приличат на нас,но...това си го знаем само ние,нашите близки и хората които не са запознати 
И ще си позволя една поправка-дъщеря ти не прилича на баща си  прилича на теб 
Много целувки на сладурите!!!! 

"За съжаление, простотията не расте по дърветата, а по хората !" - така казваше баба ми , лека й пръст !

Жалко за този човек, жалко...Да нямаш елементарно чувство за такт си е за съжаление...

Не съм имала такъв случай досега. Напротив, всичките ни познати казват, че Дени прилича по характер на мен и по външност на Васи, което си е жива истина. Никой не си е позволявал да коментира коя и родена от мен и коя не. Ама нека се пробва...

тепърва ще се сблъскваме с такиа хора. нетрябва да ги оправдаваме че от простотия са казали това. и човек с елементарна култура знае че това е въпрос който само ако ти решиш можеш да обсъждаш. за съжаление такива сюрпризи ги поднасят винаги близки хора. Нищо друго не ми остава да пиша освен - давай и ти с рогите напред и следващия път го попитай сигурен ли е той че е баща на децата си.

Момичета благодаря на вси(ки ви за успокоителните думи.Днес съм по-спокойна само дето ме е яд,че не успях да реагирам адекватно и да го поставя на място.
kremmyТова за приликата.Аз като казах,че прилича на баща си,имах предвид по-характер.
По-красота и външност приличат и двамата на мен. По характер и инат изцяло приличат на баща си.

Ivka, просто незнам какво да кажа, освен че вчера и аз изпаднах в подобна ситуация с братът на бабата на моя мъж, който ни срещна случайно и казва на мъжа ми: " Любчо, кое е това момченце бе", а мъжо казва: " нашето, това е синът ми" и следва " Как сина ти бе Любчо като жена ти не е забременявала?". Днес сутринта рано, рано звъни баба му на мъжа ми да ни каже че въпросния чичо, снощи е пропътувал 40км. до селото им за да пита сестра си откъде ние с Любчо сме взели това момченце. Вече сигурно е спокоен като е информиран и снощи е спал добре. Не се засегнах особено, просто се ядосвах на себеси, че неможах да отреагирам навреме и да му обясня как се става татко без жена ти да е бременна.

За жалост си абсолютно права!!!


Ивче не се впрягай - ти си много повече майка на своите деца, отколкото  въпросната ти съседка - особено от това, което прочетох за "гостуването" им у вас.
Аз ако съм на теб повече няма да ги каня в къща та си - да си мислят каквото щат. Не си длъжна никому.
Я целуни сладурите и не си го слагай на сърце!!!
И веднъж от нас ги целуни!

п.с. между другото - ние с мъжът ми примерно често се шегуваме относно нашите деца - че никога не се знае кой е бащата и че не е сигурно кой е той .... и все от сорта неща / само за хората които не ме познават - защото често пиша тук - децата ми са си мои и на съпруга ми не са осиновени - може би и затова с лесна ръка си правим този майтап/. Но предполагам, че ти си усетила нещо в начина, по който са били казани думите

Тонни - и за теб важи същото, което казах и на Ивка /все пак с нея се знаем по-отдавна и затова си позволявам повече неща да и кажа.
Но и на теб ще дам един съвет - другия път като ти зададат такъв въпрос - кажи точно това което си мислиш ама без грам да ти пука.
Защото хора като вас са достойни в решението си да дадат любов и топлина. И най-малко подобни персони като въпросния "чичо" имат право да ви коментират.
Обичайте хлапетата си и нека щастието да е винаги с вас!
Другото е без значение 

Звучи все едно си е направил грубиянски майтап..........доста грозно от негова страна

Лени  
Нямам никакво намерение да ги каня в къщата си а и даже да разговарям с тях.Просто беше до тук.
Лени,да усетих по-какъв начин го каза.Искаше ми се да го е казал от несъобразителност като,че ли по-лесно щях да го преглътна.Ама да ми каже през ехиден смях"Ти много знаеш,кой е баща и че на него приличала"Е това не мога да разбера.
Както и да е аз вече съм спокойно.Важно е,че децата ми са обичани от мен и от съпругът ми.Другото или по-скоро другите които се изказват неподготвени да вървят по-дяволите.

Чета и ми се насълзяват очите...
Всички вие осиновили дечица- сте най-прекрасните хора на света...
Пожелавам ви да осъзнаете колко сте силни и богати, а не да живеете в притеснение от репликите на някакви нямащи сърца хора!

Плача и си представям колко е хубаво да дадеш ЛЮБОВ,добър живот и родителска ласка на едно човече!

Приятен ден...

Тони,ето затова ме хвана и мен яд вчера,а именно заради това,че не успях да отреагирам и да го поставя на мястото му а бях зяпнала като патка насреща му.
Надявам се ако има следващ път а аз съм повече от убедена,че ще има да мога да реагирам адекватно .

тонни,това наистина са ситуации в които май всички изпадаме.Аз имах собствено ателие и когато си взехме Кико и се наложи да затворя за известно време по майчинство повечето ми клиенти ме гледаха като извънземно,и се налагаше да обяснявам,че майките излизат в майчинство не само когато раждат,а и за да имаш дете не е единствения начин да си бременна.Да не кажа,че познати които не са ме виждали примерно 2-3 месеца като ме видяха с количка реакцията им беше-"А,че кога успя бе и да забременееш та и да родиш даже"Май 90% от хората реагират без да се замислят и после.....що така ми говориш  Еми на такива въпроси такива отговори 
Сега като се сещам и наистина ме избива на смях,но тогава...и на мен ми беше сконфузно и трудно.Сега пускам Кико да обяснява кой какъв е и как е дошъл в семейството.
Ама има и по-тежки случаи,тези които се оплитат в лъжи и се започват едни мнооого странни теории,че детето е тяхно ама било инвитро(явно без да знаят какво е инвитро) или ,че платили на жена да го износи защото въпросната не можела,ама иначе си е тяхно бе...Нищо,че детето е вече на 6 месеца и до тогава къде е било не е ясно,може би при жената която го е носила?
Любопитството на хората е безкрайно и винаги ще има -Ама как? Ама защо?
Аз очаквам включване от детската градина-никой не знае и сега Кико като ги светне по въпроса,че не всички деца са родени от майките си ще има......

Направо онемявам.
Дечицата ти са сладури. Радвай им се. Не се връзвай на простотията и злобата човешка. Те край няяяяямааааат.
По-далече от такива тиквеници.

Креми това за детската градина,бъди сигурна,че ще има включване.
Моят синковец,когато тръгна на градиана,явно там децата са си говорили затова как и от къде идват бебетата.Аз му бях обяснила,че по принцип бебетата идват от коремчетата на мама но някой деца са по-специални и тяхната майчица винаги ги е носила във сърцето си.
Та моят тарикат до бой стигнал с едно момченце,защото въпросното момченце обяснявало,че не е вярно а Боби се напъвал да обяснява"Аз съм специален и мен мама ме е носила в сърцето,вместо в коремчето си.В сърцето на мама е по-хубаво от колкото в коремчето"
А когато си взехме Преславка на познати и непознати тръбеше,че ще си има сестричка,която ще си вземем от "Бялата Къща"Домчето от където взехме и него и Преславка за Боби е -Бялата Къща.

Винаги съм си мислела, че осиновените деца трябва да растат с такава приказка, но може би е по-добре да са подготвени с повече подробности за евентуални подмятания от страна на лелките в градината и децата в групата/ те пък са обстойно информирани от родителите си /.

Определено не го оправдавам, особено ако знае, че детето е осиновено, но
Един от любимите ми изрази (който вбесява съпругата ми) е "прилича на баща си, който и да е той". Децата ни са родени от съпругата ми (освен ако не са ги объркали в родилния  ), а кой е бащата е най-експлоатираната тема по целия свят.


А иначе, колкото и да ти е трудно, не му/им се връзвай, а го давай по- . Такива като теб заслужават само и единствено   и

И аз съм на същото мнение, но всеки решава сам за сабе си, а от нас се иска да се съобразяваме с решението на другия

Ивка, надявам се до бой да не стигне,но на мен ми е по-интересна реакцията на възрастните,на учителките,които обикновено всичко знаят.Моя позната ме посъветва да ги предупредя за да не изпадне детето в неловка ситуация,но мисля че не неговата ситуация ще е неловка та той е на 6 години.Казах и,че съм говорила с него,че не е длъжен да обяснява той какъв е и ако сам прецени нека им разкаже,не мисля да се намесвам.Смятам,че децата в това отношение се справят по- добре от нас,защото нямат скрупули и притеснения,а говорят това което чувстват,ако прецени че трябва да разкаже значи това е нещо много хубаво и го прави специален  .Защо не разказва как не може да си обуе чорапите сам в къщи или че го е страх да спи сам в стаята си 
Ивка,следващия път пусни Бобо да му обясни,кой е баща им на този тъпак 

Миличка, много се вбесявам, като чуя подобно нещо. Преди няколко дни четох историята на осиновяването на децата ти и се просълзих от радост. Толкова сладко беше и сега направо подскочих като прочетох тая помия. Някой предположи, че е от заплесия, ама се съмнявам. Ако се е заплеснал, ще забрави, че са осиновени - няма да ти подметна подобна отрова. Близка на моя приятелка неотдавна осинови детенце от турски произход. От приятелката ми знам, че 1/ детето е като кукла и по нищо не се отличава на външен вид от всяко средностатистическо дете и 2/ всичките й роднини и познати знаят, няма интрига и пр. и уж всички приемат нещата нормално. Защо "уж"?.. Ами детето е родено със съответното турски име и макар, че тя е нямала намерение да го сменя, преди да й кажат кое дете ще вземе, все пак е решила, че е по-добре да има българско име. Та приятелката ми разправя, че някой си там от близкото им общо обкръжение зад гърба на майката все споменавал малката подигравателно с турското й име и като му правели забележка, казвал, че вижда, че детето си е екстра, и колко е щастлива майката, но като се сети какво е, нещо му се обръщало и не можел да я възприеме като друга, освен като [турско име] (не искам да споменавам имена, не е редно, след като споменавам трети лица). Та какво да ти кажа... Много има да учи нашето общество, много... Аз, като ми кажат, че трябва да побързам за второ дете, съм казвала, че изобщо не ми пука, защото тъй или иначе предпочитам да осиновя, а не да раждам. Нямаш представа какви реакции съм чувала! С някои самодоволни простаци с големи претенции за интелигентност и съвременност кажи-речи до бой съм стигала. Бъди подготвена и не се предавай!!! Желая го на всички смели хора, предпочели да не крият осиновяването в семействата си! Целувки и прегръдки!!!

Ивка, може да се стори на всички ви грубичко, но аз ако бях на твое място щях да му ударя един през устата на този "господин" 

Много описателно си разказала случката и докато я четях все едно ми минаваше пред очите. Но аз определно останах така  Ясно е че хора всякакви има на този свят, но чак пък такива муньовци На такива хора, трябва да се отговаря с пълен 

Сега си мисля че другият път при подобна реплика от страна на мъж с деца, можеш спокойно и с усмивка да му отвърнеш със същия въпрос 

Нацелувай прекрасните си дечица миличка 

ritka, супер си - последното си е екстра идея!     

За малко остана,първо да му перна един и второ да го попитам той от къде е сигурен,че именно той е баща на децата си,но си премълчах.Въпреки постъпката му ми се стори гадно да направя някое от тези две неща.Не исках и не искам да му падам на нивото.

ивка, няма спор-възмутително е! но на такива хора не трябва да се ядосваш, а да ги съжаляваш-при всички случай говори за нещо сбъркано в житието му просто нещастник! 

Знам, че с това, което ще напиша не откривам топлата вода, но днес вече съвсем се убедих - не разбирам защо много от хората смятат осиновяването на дете за нещо срамно за родителите. Мисля, че това е причината за подобни изказвания. Просто тези глупаци си мислят, че ние, тези, които по една или друга причина сме решили да осиновим дете трябва да се срамуваме от това, че генетично това не е нашето дете. Два примера - когато за първи път казах на моя близка, не член от семейството, че не желая да правим повече опити да забременявам и искам да осиновим дете, тя ми каза: "В никакъв случай не вземай чуждо дете! Не знаеш какво ще си натресеш! После не можеш да разчиташ това чуждо дете да те гледа!" Като че ли собствените деца на моя чичо са го поглеждали от години и сега, догато той е много болен, нито едно от децата му не отива да го види!". Друга случка: днес в работата информирах колегите си, че ще действаме може би за осиновяване и повече не искам да забременявам и един колега започна да ми обяснява как аз трябвало да опитвам и все някой ден съм щяла да успея да износя собствено дете, медицината щяла един ден да намери лек за моите проблеми. Толкова много се ядосах и му се сопнах с думите, че не искам неговото мнение, а просто казвам какво може би ще направим, за да са информирани на работата ми и да мога да отстъствам, ако се налага.
Съжалявам, че използвам чуждата тема за собствените си преживявания, но такива хора много ме дразнят. Аз се гордея, че бих могла да отгледам и да дам семейство и любов на едно дете, на което това му е било отнето още при раждането му.

Ивка...............хм.......що не му каза , че може и той да е баща и,нищо не се знае, тъпанар, боже какви прости хора има на тая земяяя
една приятелка Ивка си взе дете от св.Параскева в София, ама е много щур Иванчо, страшна капия е, но е болнав, с фебрилни гърчове и кривогледство, та като седнем да си говорим с нея за тези му проблеми тя почва да хули и да вика - От де да го знам коя пачавра го е родила и баща му къв е, кой знае какво му е семето болно...........може би в изблик на отачание го казва защото Иван си има нужда от адски много грижи, но я скастрих когато му го каза, все пак той си е нейно дете и тя неможе да бъде сигурна ако имаше свое собственно дали щеше да е напълно здаво нали.
та така - хора всякакви, не се натоварвай излишно, тегли им една и нацелувай принцесата от мен и от едни хора , които много е радват за нея, за теб, за баткото и таткото

Ами то и аз все се съобразявам, но такова отношение е просто скандално Когато опира въпроса до детето ми, особено напоследък (нещо явно съм се изнервила  ), просто  , т.е. минавам на принципа "каквото повикало, такова се обадило"

Вики,стана ми мъчно от историята която си описала.
Аз никога не съм гледала на децата си, като на чужди.От мига във който си ги взехме и Боби и Преславка са си нашите деца.
Това че някой им е дал живот ок,благодарна съм но до там.Те винаги ще ис останат моите деца и така ще е докато не ис отида един ден от този свят.
Има разни хора тнаистина.
Наша позната няма деца.Опитват от години.Точно тогава ние осиновявахме Боби.Съвсем дискретно намекнах,че няма нищо лошо да си осиновят детенце.
Думитеи бяха"Аз чуждо дете не мога да обикна"
Мислех да почвам да и развивам надълго и широко, тезата че чужди деца няма но се отказах.

Мила Ivka10,
Напълно разбирам как си се чувствала. На мен ми се случи почти същото, само че аз съм осиновена и в разговор с един съсед, той уж съвсем случайно спомена " Той- татко ти беше добър човек. Пиеше повече, но беше добър човек. Всъщност той не ти е баща, но......". Аз бях на 27 и знаех отдавна това, но останах шокирана, не потресена....... Оказа се , че независимо , че Бог ме е дарил с дар слово, аз онемях. А иначе, съм доста подготвена по тази тема. Стигнах до извода, че за борба с простотията никога неможе да си подготвен. От тогава си задавам въпроса - Ами, ако незнаех?? Прибрах се вкъщи и споделих с мама. Тя се възмути и съм сигурна, че силно се зарадва,че ми бе казала и за мен не се случи нещо, кой знае какво. Потресох се от .........., незная как точно да го нарека....... Сигурна съм, че ме разбираш. Тя простотията върви по хората. А иначе, независимо, че винаги съм знаела, че съм осиновена, когато е ставало на дума аз съм казвала " Когато мама ме роди".  " Аз приличам на мама" или "Бохем съм като тате". Тя приликата идва с възпитанието, с подражанието....... Такива хора има сега , ще има и утре. Въпроса е и радителите и децата да са подготвени за срещата с тях!!

Поздрави. Радмила

Мила Ивка,

чудесно разбирам чувствата ти и съвсем не са ми чужди.И мен не са ме подминали подмятанията на хората....
Ето какво мисля. Когато човек не е преживял едно нещо не може да разбере, какво има в него. Хората, които по един или друг повод подхвърлят лошата си енергия, са хора без опит и озлобени /да ме прощава Господ!/.
От днешната си позиция смятам, че дори и да имах свое  пак ще искам да осиновя детенце. Всяко едно преживяване обогатява душата. Това, което осиновяването дава е неоценимо богатство - осъзнаваш, че няма разлика между децата и обичаш всички. В мига в който избираш своето дете сред другите ...., ако то не те избере- ти искаш да вземеш всички. Моят син като по-малък смяташе , че аз съм майка на всички деца. Женското и майчино сърце пораства с осиновяването.
В този смисъл хората, които намират думи и дързост да говорят за нещо, което не са преживели , да изказват мнение за нещо, което им е чуждо са меко казано неузрели и пак да ме прощава Господ , ама как да те разберат тези хора?

Има хора, които не могат преживеят собственото си безплодие - става дума за приятелката на Ивка - и оттам не могат нас да ни разберат. Чувстват се едва ли не като дамгосани от Господа и затова им се струва, че не могат да обикнат чуждо дете. Някои от тяк са склонни  да "осиновят" куче или коте (как ме дразни този израз!). Ами то чувството да бъдеш родител се развива, не е дадено на готово. Независимо дали си родила детето си или не. И аз съм имала случаи (дори в рода) преди да осиновим да са ми казвали - предпочитам да пробвам ин витро, но не и да взема чуждо дете. На такива обикновено отговарям, че предпочитам да дам цялата си любов на едно изоставено дете, отколкото братята и сестрите на бологично моето, заченато ин витро, да стоят в хладилника и да чакат, докато на мен ми хрумне отново да бъда майка. И не се срамувам от позицията си.

Ивка,
просто ОТРЕЖИ тия хора от живота си и въобще не разсъждавай над простотията им. Аз също бих онемяла в първия момент, но после бих казала, чебащата на моето момиченце е известен - той е съпругът ми, а който не е наясно с това, моля да не стъпва повече в дома ми.

Абе да мислят каквото щат.......АМАН ОТ ГРУБИ НЕВЪЗПИТАНИ И ЛОШИ ХОРА

АМАН!

Лелееее как  се ядосах!!!!!!!!

боже кога ще си прибереш версиите, толкова прости хора има не  е истина, Ивка имаш прекрасни деца и те са такива благодарение на теб и съпруга ти, а за тези хора какво да кажа то се каза достатъчно, но утре, други ден възпитанието ще се покаже и тази майка която ги е родила ще говори колко са възпитани и добри твойте деца а нейните са
нагушкай ги и нацелувай прекрасните сладури

Браво на всички мами, искам и аз да имам вашата сила и голямо сърце, за да дам един ден любовта си и на дете, излязло от чужда утроба. Поклон!

 Това,че един от твоите сперматозоиди ще оплоди нечия яйцеклетка не те прави баща
  Нужно е несравнимо повече, но това обикновено е осъзнато от стойностните хора, онези , които обичат с безусловната любов!

Ивка, ще повторя останалите-хората в голям % са нетактични и недобронамерени .но не си нарушавай идилията.пусни го да пасе(както се казва) той и неговата челяд.а и жена му.
 

Леле, момоичетааа... Ужас! Току-що показвах снимки на колежки. Едни роднини си осиновиха детенце и то е на снимките. Говорихме колко е хубаво случилото се и пр. И после заговорихме за деца, за раждане и осиновяване, и изведнъж се оказа, че всъщност осиновяването е голям риск и че осиновените деца са по правило лоши и неблагодарни!!! Полудяла съм, честно ви казвам! Изпокарах се с тях и се убедих, че най-често добронамереното отношение е само маска Иначе огромна част от хората са ужасяващо ограничени и тъпкани с предразсъдъци Пазете се, милички, и пазете дечицата си!!! Изпращам ви цялата си обич!

Напоследък чета разни книжки за преражданията, в които хора под хипноза си спомнят предишни животи и влизят в контакт с духовни учители. Та оттам научих, че всъщност осиновените деца избират родителите си, точно както родените от нас деца ни избират. Душите на осиновените деца са много близки, кармично свързани с тези на осиновителите, нещата са решени на друго ниво, преди сегашните ни съществувания.  Били сте заедно в различни взаимоотношения и преди, и след това ще бъдете. Затова и всички вие разказвате как сте познали своето дете сред много други.
ТОВА СА ВАШИТЕ ДЕЦА!

знам, че Ивка ще ме извини за off-а, но може ли да кажеш кои са тези книги, много ми е интересна темата

Знам, че Divana ще ме извини за off-а , но тъй като към тук в момента, не мога да се сдържа да напиша, че говори за книгата на Майкъл Нютън Пътят на ду … 80;те.
А оттук, можеш да си свалиш още много - http://www.spiralata.net/booklist.php?fieldFrom0=20&LangID=0

http://www.spiralata.net/booklist.php?fieldFrom0=340&LangID=0

Брайън Уейс - Вестители от отвъдното и Лечители през времето. Препоръчвам ги.

http://www.spiralata.net/booklist.php?fieldFrom0=240&LangID=0
А тук са и Пътят на душите и Следите на душите, за които Ню пише, май там също се споменаваше нещо по въпроса, но не съм сигурна.

Ню и Divana , благодаря 

Смея да отговоря, макар и да не съм майка-осиновителка. Първо искам да кажа, че свалям шапка пред всички вас и дълбоко ви се възхищавам.
Знам, че отстрани е лесно да кажеш "не обръщай внимание", но пък глупавите подмятания на очевидно нискоинтелигентен и невъзпитан човек не бива да помрачават усмивките ви нито за секунда. По една или друга причина всеки от нас получава подмятания от хората. От нас се иска само да бъдем достатъчно мъдри, за да ги подминем.

Успех и целувки на дечицата 

Divana, знаеш ли ,че си много права, за това,че всъщност осиновените деца избират родителите си. Аз също съм си го мислила, въпреки,че много невярвам в подобни неща.Но съдбата и животът ми го потвърдиха

Отклоняваме се от темата, но както каза Април- Ивка ще ни прости.

Предлагам откъс от  "За сродните души " на Едгар Кейси.

Тълкованията на Кейси сочат, че не само рождените, но и осиновените деца избират родителите си. Независимо от кого ще бъде родена физически, ду¬шата очевидно може да избира и при кого ще се озо¬ве по-късно, за да извлече необходимите уроци.
На осиновителите на десетмесечно момченце било казано, че едно от най-значимите прераждания на сина им било в Египет, където работел като тълку¬вател на закона. В този период тримата се познава¬ли и били близки. Били заедно и в Персия. По време на египетското прераждане приятел на момчето [3346] бил човек, който понастоящем му станал по-голям брат, осиновен от същото семейство. В тъл¬кованието се казвало, че двете момчета нарочно са избрали да бъдат братя, за да се научат взаимно на някои неща и да станат по-добри хора.
Четиридесет и девет годишна жена разбрала от Кейси, че се е грижила за осиновеното си дете и по време на прераждането им в Палестина. Затова сега момчето било с нея и двамата можели да създадат „единство в целите" си (2787-1). В друг случай роди¬телите на осиновено тригодишно момченце научили, че синът им е знаел предварително, че „биологични¬те му родители" ще се откажат от него веднага след раждането. Очевидно осиновителите били привлек-
ли тази душа в семейството си поради средата, коя¬то можели да й осигурят, както и заради общите им интереси; тримата се били прераждали заедно и пре¬ди (3340-1).
През 1944 г. едно семейство попитало Кейси дали е препоръчително да кажат на порасналата си дъще¬ря, че е осиновена. Той отговорил, че могат, стига съ¬щевременно да подчертаят дълбокото усещане за свързаност, което душата все още изпитва към тях. Напомнил им, че рождените родители могат да изби¬рат децата си само на душевно ниво, докато осино¬вителите — и на физическо. Или казано с езика на тълкованието, „една майка, един баща не могат да избират кой ще им се роди, освен духовно. При оси¬новяването изборът може да е и духовен, и материа¬лен" (3673-1).
Двадесет и девет годишен мъж попитал защо е бил разделен от родителите си на толкова ранна възраст. Кейси му казал, че така си е избрал на душевно ни¬во — за да се получи точното съчетание на нещата, от което се нуждае в настоящото си прераждане (2301-1).

Благодаря, Дарена. Свалила съм си точно тази книга от нета и мислех да я подхващам.
Ивка, извинявай, че спамя в случая. Нацелувай си дечицата, избрали ви за родители.

Всички сте извинени.
До тук споделеното и на мен ще ми е от полза.
Благодаря на всички. 

Ивка, за съжаление хорската злоба и простотия напоследък са често срещано явление. Много хубаво си му отговорила и аз бих отвърнала така. Знам, че те е заболяло, но както каза една мама по-напред в темата вие хората осиновили дечица сте прекрасни хора. Живей с чистотата на твоята душа и не позволявай низостта на другите да я "цапа". Целувки и прегръдки на теб и прекрасното ти семейство и изобщо тези идиоти не им обръщай внимание, не заслужават. Те просто са злобни и искат да разпръскват злобата си върху околните.   

Прочетох написаното и ми стана неприятно заради хората, които се изказват така неподготвени. Имам почти същите проблеми с обкръжението около мен. Големият ми син е осиновен от съпруга ми и почти всеки ден се намира"приятел" който да ми напомни, че не прилича на баща си. А най - странното е че хора които не знаят твърдят че детето ни прилича повече на съпруга ми отколкото на мен. НО ВЕЧЕ НЕ МИ ПУКА !  Не доставям удоволствие на такива дори да им отговарям. Прави го и те , така този който те е наранил ще се ядоса много повече защото с поведението си ти няма да му доставиш радост. Такива хора искат само да нараняват без да си помислят за това как биха постъпили те ако те трябва да си осиновят детенце . Така че целуни си съкровището си и не се разстройвай. Никой не може да ти отнеме любовта към детенцето ти, а това незаменимо.