Публикувана: 20 септ. 2006, 22:24 ч.
Последно мнение: 21 септ. 2006, 13:13 ч.

Първата любов ...

3 627
22
1

Гост

1
2
Всички

20 септ. 2006, 22:24 ч.

Предварително се извинявам, че пиша като анонимна, явно нямам смелостта като регистриран потребител да пусна тази тема.
Вярвате ли във вечността на първата си любов, ама истинска любов, а не увлечения?
Провокирана съм да напиша това от много прясна случка от живота ми.
Омъжена съм, имам детенце, не бях виждала този мъж от около 8 години, разделихме се, аз страдах доста, даже в такава депресия бях изпаднала, че ако не бяха близките ми, не знам как щеше да свърши. Причината за раздялата ни беше доста банална, предишната му приятелка му каза, че е бременна, мисля, че чувството за дълг надделя. Въпреки, че знам, че човека, първата ми любов е женкар, след срещата ни имам чувството, че затъвам пак, само, че този път нещата са много различни, освен щастието да имам детенце, имам и съпруг, който много уважавам, дава всичко от себе си, за да сме добре. Но не съм само аз ... Cry

Той е в моето положение, непрекъснато говорим по телефон или се виждаме за кафе, но ... Усещам, че и той е влюбен...
Какво ще ме посъветвате, мислите ли че първата любов наистина никога не се забравя.
Страх ме е от връзка, различна от приятелството, незнам докъде ще стигне това?

# 1 20 септ. 2006, 22:30 ч.

Мнения: 23

Ще стигне дотам, до където ти искаш. Нали знаеш, че идеализираш миналото. Не се оставяй на течението заради нещо неизживяно. Няма смисъл да нараняваш съпруга си, но си мисля, че накрая - ако се случи нещо - най-наранена ще си ти. Аз бих прекъснала всякакви контакти с този човек. Той е минало.
А първата любов не се забравя, но не се изживява втори път.

# 2 20 септ. 2006, 22:56 ч.

София
Мнения: 5 289

Никъде не казваш,че обичаш мъжа си,а че го уважаваш.Все пак това е от голямо,да не кажа огромно значение.Сетих се за случката на наша съфорумка Десислава,която подобно на теб срещна стара любов,развълнува се и т.н.,реши да се срещне с него и нещата се оказаха по различни от това,което явно тя си е мислела.Та благодарение на тва тя слезе на земята и за добро или лошо се отърси от вълнението си.Хубаво ще е ако тя се включи и си поговорите за почти еднаквите ви любовни трепети.
Аз лично към първата си любов нямам никви чувства,нито към която и да е друга,просто защото смятам,че истинска любов изпитах като срещнах мъжа си.Тогава си дадох сметка,че предишните ми връзки са били само лудо влюбване,обсебване и страст,но не и любов.
Моят съвет е-не бъди лекомислена,мисли трезво,а не витай из облаците,мисли за детенцето си,защото то е най-важно от всички,не се поддавай на първичното чувство-страстта,защото привидното,често се оказва много различно от това което си мислим,или ни се иска да е така. Hug

# 3 20 септ. 2006, 23:05 ч.

Мнения: 7 474

При вас положението е утежнено от факта,че сте се разделили принудително и реално не сте могли да изжевеете пълноценно любовта си. Нямаш голям избор честно казано.
Или спираш всякакъв контакт, защото ще прерасне рано или късно във връзка.
Или се отдаваш на чувствата и то само ще си покаже, но нали знаеш какви могат да бъдат последствията ooooh!

Каквото и да решиш ти желая успех, защото това е едно много трудно решение, особенно щом "уважаваш" съпруга си Wink

# 4 20 септ. 2006, 23:13 ч.

Аз съм на мнение, че уважението към човека до теб, половинка, съпруг ... е част от любовта. Със сигурност след време изчезват трепетите от срещата, любовта не изчезва, но се превръща в нещо по - голямо и силно. Уважението, мисълта, че този човек се грижи, както и ти естествено, за семейството, не май не е точната дума, но не мога да я намеря сега.

# 5 20 септ. 2006, 23:17 ч.

Мнения: 7 474

Просто това си помислихме в първия момент, защото си написала уважавам, а не обичам Wink

Но и това не променя нещата за жалост. Решението си остава трудно ooooh!

# 6 20 септ. 2006, 23:27 ч.

Мнения: 334

Изясни си какво точно очакваш от този човек,и дали той може да ти го даде.Да не се окаже,че това са илюзии,които ти подклаждаш със спомените от преживяванията ти тогава.Не смесвай нещата.
Обстоятелствата са промнени,действащите лица също - не сте само двамата.
Отговори са на въпроса :Обичам ли мъжа си?
Отговора се крие в теб.Успех bouquet

Или както каза Елена отББ2:Ако скоча искам да бъде,защото аз съм го направила сама,а не защото някой ме бутнал .]

Последна редакция: ср, 20 сеп 2006, 23:51 от мари ан

# 7 20 септ. 2006, 23:36 ч.

Мнения: 5 622

Цитат на: Объркана_b в ср, 20 сеп 2006, 22:24

Имаше една потребителка- Десислава, тя беше пуснала същата тема, но с ника си, в клюкарника Shocked

# 8 20 септ. 2006, 23:48 ч.

Мнения: 1 294

Първата ми любов беше доста детска, беше единствената от която съм била зарязвана в живота си и това беше причината да ми се превърне в идея фикс за доста дълго време.
Заобичах съпруга си толкова силно, че думичката любов към Първия ми се струва доста пресилена вече Mr. Green

# 9 20 септ. 2006, 23:57 ч.

Мнения: 581

Имаш дом, съпруг който те обича, дете, а ти сега си тръгнала за първата любов да мислиш...
По - добре си поговори със съпругът ти, за онова което си мислиш че липсва във взаимоотношенията ви и се опитайте да украсите делничните си дни, дайте цвят на утрото ви, в което се събуждате прегърнати, не мисля че е уместно да правиш щуротий и да клатиш кораба в който пътуваш. Нима на сал в океана ще се усещаш по - добре? Извини ме, че звуча сякаш наставлявам. Понякога от самата себе си се дразня, защото съм от онези...дразнители родени под знака на Девите.

В крайна сметка, ако отново породилото се влечение излезе извън контрол не позволявай то да стане причина и да разрушиш брака си.

Нали си чувала как действат умните семейни мъже: Чук и бег...
Та значи ако ли пък нещо се случи, действай като тях.

bouquet

Дано вземеш правилното решение и не нараниш човека до себе си.

# 10 21 септ. 2006, 08:25 ч.

Мила, истински съвет никоя от нас не може да ти даде. Само ще ти кажа, че според мен да се върнеш към миналото е грешка. Оттам и названието "минало", то трябва да си остане някъде зад гърба ти, със хубавите и не дотам хубави спомени. На път си да убиеш един хубав спомен. ....

А наистина, нищо не спомена за сегашния ти съпруг. Що за птица е той? Уважава ли те, кръшка ли ти, лош ли е?

# 11 21 септ. 2006, 08:36 ч.

Мнения: 1 937

Цитат на: mystery в ср, 20 сеп 2006, 22:30

Това е изключително трезво и разумно мнение.
Вслушай се, но вземи решение сама!

# 12 21 септ. 2006, 09:14 ч.

София
Мнения: 3 421

Цитат на: mystery в ср, 20 сеп 2006, 22:30

И аз смятам така! Слез на земята! Не наранявай най-близкият до теб човек, не наранявай себе си! Мисли за детето си.
Аз бих спряла всякакви контакти с него(т.нар. първа любов).
И аз си имам една голяма любов и като се сетя ми трепва под лъжичката, но никога дори не се бих замислила да зарежа настоящият си живот заради нещо недоизживяно, което не е ясно дали ще е такова каквото е в спомените ми.

# 13 21 септ. 2006, 09:34 ч.

София
Мнения: 152

Цитат на: mystery в ср, 20 сеп 2006, 22:30

Ще стигне дотам, до където ти искаш. Нали знаеш, че идеализираш миналото. Не се оставяй на течението заради нещо неизживяно. Няма смисъл да нараняваш съпруга си, но си мисля, че накрая - ако се случи нещо - най-наранена ще си ти.А първата любов не се забравя, но не се изживява втори път.

Каквото и да решиш - успех newsm10

Последна редакция: чт, 21 сеп 2006, 09:43 от az_pitankata

# 14 21 септ. 2006, 09:39 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: mystery в ср, 20 сеп 2006, 22:30

Съгласна съм newsm10

# 15 21 септ. 2006, 09:40 ч.

София
Мнения: 2 381

Цитат на: мари ан в ср, 20 сеп 2006, 23:27

И аз мисля така. Докъде ще стигнете с първата ти любов сега - зависи от теб. Наистина тя ръжда не хваща, но не винаги си заслужава...

# 16 21 септ. 2006, 09:47 ч.

Мнения: 3 537

Според мен всичко е минало и трябва да си остане в миналото!

# 17 21 септ. 2006, 09:56 ч.

Мнения: 431

Ключовата дума тук според мен не е "първа любов", а "женкар". Сама го определяш като такъв, спри се и помисли малко. Явно го бива да върти жените, знае какво и как да каже, знае как да изглежда и умее да се прави на влюбен, защото това топи женското сърце. За него отношенията ви вероятно са игра, ти си плячката. Такива мъже не се променят, за какво ти е такъв? Ще му ударите един секс, явно нещата с тези чести срещи отиват натам, а после какво? Ако на теб ти стига, давай напред. Прецени си риска добре.

На твое място бих прекъснала веднага всякакви отношения с него, никакви срещи, телефони, смс-и и обяснения. Приятелство с този човек няма как да имаш, поне на този етап! Сложи една голяма точка - каквото е било, било. Няма връщане назад.

# 18 21 септ. 2006, 10:21 ч.

Мнения: 4 806

Лизбет, право в десятката (според мен).
Миналото си е минало и нека там си остане.
Имаш мъж, когото уважваш, а той се старае. Какво повече можеш да искаш? Секс? Ами то си е нагон, нищо повече. Посърби, посърби, та премине.
Имаш дете. Какво ще стане с него, ако нещата придобият драматичен обрат?
Казваш, че бил женкар. Какво бъдеще имате? Представи си сценария "и заживели щастливо" и няма ли да се стряскаш с повод и без, дали сега не обработва някоя с меки колене от сластни думи?

Взимай се в ръце. Прекратявай тази връзка. Съсредоточи се в своето семейство - мъж, дете, те наистина имат нужда от теб.

# 19 21 септ. 2006, 10:39 ч.

Започвам подред.
Съпруга ми е човек. Човешко е и да се греши понякога, дори и да е кръшнал някога не смятам, че е чак толкова фатално. Аз не съм му изневерявал досега, семейство сме от около 6 години. Но не мисля, че и той го е направил. Поне така чувствам.
След това, да мисля, т.е. знам, че имам проблем в нашата връзка, със съпруга ми имам впредвид. Проблема е липсата на секс. Причините:
1. време - и двамата сме доста заети професионално, не е само това обаче
2. той има проблем с ерекцията, без да конкретизирам опитвала съм да направя нещо, но не виждам желание за промяна от другата страна, срам ли да го нарека - незнам

Не съм съвсем сигурна, но премисляйки, се чудя:
1. дали аз не търся в лицето на "женкаря" именно това, което ми липсва в семейството, а именно секса
2. дали не търся разнообразие от сивото си ежеднение, т.е. нещо "разстърстващо", което да ми помогне отново да се чувствам жива
3. дали пък наистина не сме иживяли това, което сме искали във времето в което е трябвало, както беше казала Leo
4. може наистина да се влюбвам отново и това е нещото от което най - много ме е страх

по въпроса дали наистина думата "женкар" или по - скоро определението за него е ключа в несъществуващата връзка. Ами не не мисля, че целта в отношенията ни е само секс за него. Ако беше така отдавна щеше да го е имало и нямаше да я има и темата ми.

# 20 21 септ. 2006, 11:17 ч.

Мнения: 334

Точно за това ти казвам,че отговора е в теб.
Само ти можеш да прецениш плюсовете и минусите на един такъв риск,ти си вътре в нещата.Ние можем само да ти дадем съвет,според нашата гледна точка.
Живота си го определяш ти.
Винаги много лесно можеш да разрушиш една връзка,по трудно е да съградиш такава.Защото влюбването е до време,след осъзнаването може да настъпи и разочарование.
Защо се страхуваш,че се влюбваш?
Защото губиш почва под краката си или те страх съпруга ти да не разбере,че си влюбена в друг?
И какво имаш предвид ,като казваш,че не било фатално ако съпруга ти е изневерил?Че ще му простиш така ли?

# 21 21 септ. 2006, 11:37 ч.

Цитат на: мари ан в чт, 21 сеп 2006, 11:17

Страх ме е от влюбването и заради двете неща, и защото не съм аз, губя се в мисли, в чувства и защото не искам да наранявам човека до себе си, за страх, че съпруга ми ще разбере, не не е точната дума. По - скоро се поставям и на негово място, как би се почувствал той. Честно казано не знам как ще реагира, ако разбере какво се случва с мен. Изневярата според мен не боли от самата изневяра, ами от самото предателство, че си вярвал, а остреща са те излъгали.
Да, бих простила изневяра, но ако е нещо ей така, за моментната тръпка.
Мисля, че ако предприема нещо свързано с първата си любов, не знам дали аз сама на себе си ще мога да простя. Не съм сигурна какво точно изпитвам, дали е временно влечение или нещо, което винаги съм таяла в себе си и просто не е имало такава случка от живота ми досега, която да го провокира.
Въпроса винаги има две страни, никога нещата не са еднозначни от точни. Все пак това не е математика.

# 22 21 септ. 2006, 13:13 ч.

Мнения: 334

Точно в това ти е проблема-незнаеш дали е временно увлечение или нещо друго.Ами изясни си го.Защото живота ти зависи от това да знеш какво искаш,за да ти носи радост и удовлетворение.
Ситуацията в която се намираш е сложна:
Ако скъсаш с първата любов после цял живот няма да си простиш,че си искала да дадеш шанс на връзката ви,но не ти е стискало.
Ако изоставиш съпруга си и се отдадеш на чувствата ,първо ще бъдат наранени много хора,второ цял живот/ако не се получи/ няма да си простиш грешката.
Така, че действително нещата не са еднозначни.
Моят съвет е абстрахирай се от сегашните си проблемите с мъжа ти/няма смейство без проблеми/,погледни ситуацията реално.
Все си мисля,че говориш със сърцето си а не с разума,което не винаги е правилно.
Пожелавам ти успех bouquet

Препоръчани теми

Проблем с полет на Луфтханза

Разкажете за първата любов...

Първата любов

В момента чета...49

Причина:

Причина: