За живота извън семейството

Според мен човек, който лъже и по - лошото продължава да те гледа в очите и да те лъже.....той винаги ще си остане лъжец. Та този човек няма доблестта да си признае, дори когато са го хванали натясно та камо ли при един по-нататъшен съвместен живот , независимо за какво е излъгал - пари, жени, или там за каквото те е излъгал .
Лицемерие - за мен е това - извини ме че ти го казвам.


 Незнам дали нещо му се случва - това никой не може да го каже, но явно има трето лице във вашите отношения - как така вече не сте смисъла на живота му ? Според мен това може да го каже човек, който е привлечен от някой друг, който го е запленил толкова силно  с нещо, че той да се отдръпне от вас и да има живот извън семейството. Дано тука да греша - в това си разсъждение, но ти си знаеш наистина най-добре как точно стоят нещата.
И запомни каквото и да става -  това подчертаното с червено е най- важното . Успех  !

Извинявам се, че влизам като гост, но не бих искала мъжът ми да прочете това. Аз също лъгах в продължение на почти две години за връзката си с друг човек, на всичкото отгоре те се познаваха бегло. Ето историята - гаджета сме от студ.години, нямахме търпение да заживеем заедно, но съжителството се оказа ежедневна "семейна войни". Явно и двамата имахме очаквания, които другия не оправда и стресът ни подлудяваше. Започнах нова работа и първоначално не харесах въпросния колега, но само след месец започнах да вървя след него като кученце /под предлог, че ме въвежда в работата/, да му бъда секретарка, помощник, заместник, приятел, изповедник, съветник... Но точно тогава започна да ми се оплаква от приятелката си, да си говорим с часове по телефона, сближихме се страшно много. Прекарвахме мн.време заедно, след работа ходехме на бира, намирахме един в друг това, което не ни даваха официалните половихки. Никога не сме правили секс. По някакви причини не се стигна до него, никой не се реши да прекрати старата си връзка. Но тези отношения ми помогнаха да се спася от стреса в къщи и в крайна сметка да остана с мъжа си, и да имаме дете. Може би и при съпруга ти се случва нещо подобно - пишеш, че е от година  това съвпада с последните месеци от бременността ти и може би тя и отглеждането на бебето са били за него същия стрес като съвместното съжителство за мен. И аз криех, защото мислех, че не го засяга, защото не изневерявах, просто водех живот, за който той не знаеше. Не взимай прибързани решения и се опитай да се поставиш на негово място. Гадно е, но в живота всичко се случва и винаги има причина, която засяга и двама ви.

Мислех си, че имам най-страхотния мъж...Вярно, със своите недостатъци, но кой ги няма ...Четейки изказванията във форума , разбирам че, няма жена, която да е мислила, че най-любимият човек в един момент ще я предаде..Разбирам, че въпреки моите 27 години съм походила доста наивно в разсъжденията си относно брака и отношенията в семейството...Винаги съм си представяла, че ще трябва да се боря с лъжата  извън пределите на това свещено място наречено  семейство, а то какво се оказа, че врагът е в моето легло, че човекът, който по сто пъти на ден ми се кълне колко много ме обича ме лъже в лицето и дори, когото го хванах не се предаде и продължи с лъжите..И аз ще попитам ЗАЩО...Толкова ли е трудно да признаеш, че си сгрешил, че си излъгал, но да постъпиш достойно и човешки, засвидетелствайки по този начин обич и уважение...Как сега да се преструвам на щастлива, когато вече знам, че моят мъж не ме уважава ...Може би, ще ме посъветвате нещо..Дори знам какво-живей си живота, не му обръщай внимание...Но... не е ли твърде кратък този живот, че да го изживяваме в лъжа и надхитряне?!Не знам какво да правя...

Наистина чудесна тема.

Защо ни се налага да лъжем? И най-вече кога искаме да ни лъжат?

Нуждата от лъжа се поражда от лошата комуникация. Самата идея да попиташ форумци защо те е излъгал мъжа ти, а не успяваш него самия доказва това. Като ефект липсата на комуникация задълбочава с времето неизречените и неразбраните различия.
Когато този процес е достатъчно дълъг може да се окаже, че ще се събудиш след време до човек, който въобще не познаваш.

Защото покрай липсата на комуникация са пропуснати повечето промени през този период.
А хората се променят. Винаги сме си мислили, че като сме заедно ще се променяме в една и съща посока. Глупости на търкалета. Никак не е достатъчно да сме заедно та да се развиваме в една и съща посока с една и съща скорост. Някой пада, друг се обръща...

А за да го знаем не е достатъчно да усещаме. Да има вездесъщо 6-то чувство, но и то понякога лъже.

Та защо лъжем? Защото просто понякога е много по-лесно да прокараме променения си живот отколкото да обясним промените.
А и за да не нараняваме безкрайно болезнено близкия човек.

Бихте ли искали да разбере, че половинката ви изневерява? С кой? Кога? Защо?

Аз лично бих искал да разбера само защо, макар, че ако се стигне до там трябва вече да си го знам. Т.е. ИСКАМ ДА МЕ ИЗЛЪЖАТ по отношение на изневяра.

А Вие кога искате да ви излъжат?

Ами не е точно така. Аз, например, често лъжех родителите си за супер дребни дори безобидни неща, защото те за всяко дребно нещо правеха забележки в стремежа си да бъда идеален и неповторим. За съжаление и съпругата ми често е доста дребнава и аз предпочитам да излъжа, вместо да изговоря двучасов безсмислен спор за някаква дреболия. Кофти, ама нещата зависят също и от отсрещния.