Тема за обругаване

Съвета ми не вярвам да те устрои много, но предлагам да избягаш на почивка със съпруга си, правете неизвестни за вас до момента неща. Дали така няма да успееш да го преоткриеш? Очевидно има голям потенциал, който може и да не познаваш изцяло...?

Муцуна, ако се касае за мен - дори една целувка е изневяра, защото не целувам кого да е. Поне досега не съм целувала само ей така, за кефа. А за лягане да не говорим! За мен физическато върви ръка за ръка с духовното, ето защо се чувствам доста странно сега. Имам само един случай, в който не бях достатъчно духовно привързана към човека, с който си легнах, ама тогава си беше почти изнасилване. И до ден днешен той си мисли, че съм го искала, но съм си играела на недостъпна! Но това е друга тема...
Doniboni, съгласна съм че едното води до второ... може би И това ме спира - сега ще е без чувства, ама утре знае ли човек?
nuty, на почивка ходихме през лятото и тогава всичко беше ОК, но като се върна, след втората среща с онзи, нещата се връщат пак на старта. Може да не го видя с дни и да забравя, че съществува, но видя ли го... Това всява смут в душата ми.
luna, знам, че не е редно, че нищо няма да ми донесе, че ще е може би дори само "натискане", защото аз съм трудна в завършените сексуални контакти, обаче как да заповядам на това пусто нещо, което ме удря директно в краката! Не искам да го изпитвам! И какво от това?
Denis_d, щеше да е страхотно да си права за решението. Аз всеки път си казвам, че съм решила, но не знам ако случаят ми предостави възможност как ще се контролирам! Идват празници, тържества - досега не сме попадали на такива разпускащи места заедно и не ми се мисли какво ще стане...
 

Смело напред, бих ти казала аз.
Когато съдбата ти е подарила правото на живот не го е окомплектовала със застраховка "Съпругът ми няма да ми изневери"; "Аз няма да се влюбя", или "Винаги ще имам още един шанс да направя утре това, за което изгарям сега".
Това, което чувстваш е стархотно, има жени, които никога не могат да усетят тази тръпка и живеят спокойно, но...не са толкова привилигировани колкото теб.
Аз усетих за първи път себе си жена след връзка, която смятах за добра, след партньор, който редовно правеше секс с мен, но който, както се оказа впоследствие, ми е изневерявал (но това е друга тема).
Важното е, че съм от тези щастливки, на които е даден подаръка да полетят до звездите без последици - т.е., не се влюбих в този, който ме накара да почувствам как животът се възражда в мен. За въпросния човек също нямаше последици. Само удоволетворение.
А ако не изживееш момента - ще изневериш на себе си, а това е ужасно. Човек никога не трябва да предава себе си, защото веднъж предал себе си е способен да предаде всичко и всички.
Пожелавам ти ... възможност, за какво  - ти решавай.

Какво да ти кажа? Пределно ми е ясна ситуацията в която се намираш в момента. Самата аз бях /съм/ в такава ситуация. Мога да ти разкажа при мен какво се получи и ти сама да прецениш /макар, това да не означава, че и при теб ще е така/.
От къде да започна?-може би от там, че и аз като теб имам прекрасен съпруг и детенце на които много държа и че и аз, че съм по-скоро консервативна, традиционалист и т.н. – това което ти описваш за себе си/, и също като теб, чувствах някаква празнина в себе си – просто ....... не мога да го опиша с думи – ти прекрасно ме разбираш, надявам се. Стана така, че случайно срещнах моя голяма и много бивша любов. Любовта ни така и си остана недоизживяна. Просто се разминахме /ако трябва да бъда искрена – зарязах го, но това изобщо не го трогна на практика/. Както и да е! Видяхме се и по-късно се видяхме на кафе, после на ресторант, после отново на кафе и така ............ Разговаряхме, разговаряхме, разговаряхме ......... а в очите ни единствено – желание. И двамата се правехме, че не забелязваме желанието на другия и продължавахме да си говорим, да флиртуваме и така. Естествено, на една от поредните ни безобидни срещи се повдигна въпроса за това, че както сме тръгнали може да объркаме нещата, но аз, уверена в себе си, че няма да изневеря на съпруга си /тъй като за мен и физически контакт е изневяра/ с усмивка отвърнах, че това няма начин да се случи и че зная кога да спра със срещите си с него ако нещата „загрубеят” /макар мислено да знаех вече, че няма да спра защото прекалено много го желаех/. Той на своя страна ме попита дали съм сигурна, че ще можем да се спрем и ......... бях убедена, че ще се справя. До деня, в който, на поредното кафе се оказахме сами в сепарето и ........ той ме целуна! Не мога да опиша чувствата които изпитах в онзи момент, не мога! В един миг всичко изчезна, забравих за обичания съпруг, за живота който живеех в момента и се пренесох назад в годините. И знаеш ли?-останах без дъх от страстта която изпитах! В онзи момент не бях аз а онази, която навремето припадаше при вида му. След целувката си тръгнах, естествено, с невероятно чувство за вина. Не мога да опиша просто колко виновна се чувствах. Реших, че няма да има следващ път, но, уви, отново сгреших. Видяхме се и после, и после – отново на кафе, обяд и т.н. Докато един ден той взе нещата в свои ръце и под предлог, че ме води на обяд ме заведе в един от апартамента си. Да!-пределно ясно ми беше къде и защо отиваме там, но нямах сили да се противопоставя. Ако трябва да съм чесна – не исках да се противопоставям. Забравих за всичко и всички! Излишно е да обяснявам, че беше невероятно изживяване, нали?! И така! След въпросната среща бях смазана от чувство на вина. Нямах и идея как ще погледна съпруга си. Просто си наложих да се стегна и продължа напред сякаш нищо не е било. Не ми се описват бурите в душата и сърцето ми след този ден!
И, да, след това имаше още срещи! И никой освен нас, така и не разбра! И интересното е, че след третата среща ми беше безинтересно! Реших повече да не се срещам с въпросния човек и да спра да живея в лъжа. Магията на първия път беше отминала и на всяка среща слагах на кантар него и съпруга си и съпругът ми винаги беше много повече от любовникът.
Та, мисълта ми беше – ако не го изживееш ще продължаваш да го желаеш неистово и ще си го направила с него в мислите, представите, сънят си. Това не би ли било също изневяра? Не мисля, че има разлика! Ако го изживееш, обаче, има голяма опасност да ти хареса и в последствие да нараниш най-близките си а има вероятност като мен да се разочароваш! Определено, не бих си правила подобен експеримент за в бъдеще! В никакъв случай!
Незная! Животът е твой! Сама преценяш – аз бях толкова обстоятелствена за да ти разкажа как при мен се получиха нещата. При всеки е различно! Просто постъпи така, както ти казва сърцето ти!

Имало е смисъл да се обърна към вас! Благодаря ви!
От всяка взех някаква поука. Не пожелавам на момичетата, които не са били в подобно положение, да го изпитват! Ужасно терзание е и въобще не ми е смешно и просто. Аз наистина си обичам съпруга, правя разликата между любов, обич, влюбване, а сега ми се наложи да изпитам и друго понятие "физическо привличане". Има над какво да размисля, особено важно е, че контактите ни в работата ще продължат. Но и това ми е било на главата и умея да се контролирам безпогрешно - никога не смесих едното с другото, въпреки че човекът дори ми беше шеф. Да, изпатих си здравата от гнева му, но си останах до там, докъдето бях решила. Но това е друго, защото тогава не бях обварзана..., т.е. уязвима...Не знам. Сега, когато си стоя сама пред компютъра мисля едно и дори си вярвам, че ще се справя. Въпросът е: ами ако сега влезе? Опитвам се да бъда иронична и гадна с него, обаче ми е трудно да скрия другото... Надявам се тия три дни със съпруга ми и вашите съвети да ми помогнат...