Днес разбрах,че една от двете млади жени,които загинаха от срутената сграда в София е майка на 2-годшно момиченце.Два дни ми се къса сърцето за тези момичета,а днес като разбрах,че едно детенце остава без майка просто се разплаках.Мислите ли ,че в живота всичко е предопределено и не можеш да избягяш от съдбата си? - Публикувана: 21 септ. 2006, 15:13 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2006, 16:17 ч.
Съдба ли е или понякога бог не е милостив
Днес разбрах,че една от двете млади жени,които загинаха от срутената сграда в София е майка на 2-годшно момиченце.Два дни ми се къса сърцето за тези момичета,а днес като разбрах,че едно детенце остава без майка просто се разплаках.Мислите ли ,че в живота всичко е предопределено и не можеш да избягяш от съдбата си? 
...и има ли въобще... 
много ми е мъчно за момичетата,още повече за детенцето! като си помислиш,че всеки може да е на тяхно място,те просто са карали колата си!мир на праха им,а дано малкото момиченце има кой да го отгледа!не разбирам понякога божиите дела,това със сигурност не го разбирам !дано само наистина се вземат реални мерки,за да не се случи повече подобно нелепо и ужасно нещо на никого! 
като си помислиш,че всеки може да е на тяхно място,те просто са карали колата си!мир на праха им,а дано малкото момиченце има кой да го отгледа!не разбирам понякога божиите дела,това със сигурност не го разбирам !дано само наистина се вземат реални мерки,за да не се случи повече подобно нелепо и ужасно нещо на никого!
За съжаление - това е живота.
Случват се много нещастия..много повече от тези, за които научаваме от медиите.
Винаги е било така и така ще бъде и ако обвиняваме когото и да било няма да ни стане по-леко.
Тъгата - това е цената, която плащаме за привилегията да се радваме и да сме живи...
...в крайна сметка, мисля, че си струва...
Случват се много нещастия..много повече от тези, за които научаваме от медиите.
Винаги е било така и така ще бъде и ако обвиняваме когото и да било няма да ни стане по-леко.
Тъгата - това е цената, която плащаме за привилегията да се радваме и да сме живи...
...в крайна сметка, мисля, че си струва...
Съдба е... Вярвам, че Бог има някакъв план. За добро или лошо, в един момент ни изважда от играта.
Не е случайно кой и кога умира...
Не е случайно кой и кога умира...
Съдба е... Вярвам, че Бог има някакъв план. За добро или лошо, в един момент ни изважда от играта.
Не е случайно кой и кога умира...
Не е случайно кой и кога умира...
И аз така мисля, но е тъжно, много тъжно когато детенце остава без майка, заради нечия немърливост
.
Всеки си има определен жизнен път,който трае точно определено време.И когато това време свърши ние си отиваме от земята.И от тази гледна точка-да се обвиняват хора,да се наричат"убийци"...ако от вашата тераса падне нещо и убие човек,вие ставате ли автоматически убийци тогава?
Знаеш ли, прясно ми е това чудене, защото миналата седмица с колегите имахме такова обсъждане - Има ли съдба или човек сам може да промени живота си?
Ето моето мнение - Човек единствено не избира роднините си, в това число и родителите. Но оттам нататък целият живот е поредица от лични действия и решения, в резултат от решенията на околните. Ще попитате за личните решения на едно бебе или малко дете. Ами то също действа, също взема някакви решения - да плаче или не, да се обърне или да продължи да гледа в тази посока. И всичко, в резултат например на действията и решенията на мама, която го е преобула или не скоро, го е нахранила или не преди малко, забавлява го с книжка или в момента говори по телефона. Но утре, когато то порасне и може само да избира да повиши тон или хвърли тази играчка, да пресече улицата тичайки или внимателно оглеждайки се, това ще е резултат от обстановката, в която е расло, вниманието което му е било обръщано, емоционалното му състояние в момента вследствие на случка отпреди малко.
Какво ще се случи на този малък човек или голям мъж след време и въобще във всеки момент от живота му ще бъде в следствие на собствените му решения в моменти на предизвикателства или провокации от други хора. Така, от една съвсем малка провокация - в магазина няма от сиренето, което той обича и му се яде, той ще тръгне например за отсрещния магазин, възможно е телефонът да му иззвъни и той разсеян от разговора с човека отсреща, да не забележи идващата кола, която ще отнеме живота му. Ако той бе открил своето сирене в първия магазин, той можеше да бъде вече във входа си, където да го завари телефонния разговор и да се прибере жив и здрав. Както и човека с колата - да си пътува несмущаван нанякъде.
Ако някой бе пресякъл неправилно пред колата на тези 2 момичета на предишната пресечка и те бяха спрели инцидентно, макар и без да го ударят, а после се бе наложило да запалят отново колата, това щеше да ги забави достатъчно, че да видят след малко падащата сграда на мястото, където биха били, ако пешеходецът отпреди малко е бил по-внимателен.
В тази връзка, поддържам горчивото становище, че понякога Господ не е милостив, защото не ни е опазил, макар и да не е искал да ни убие.
Ето моето мнение - Човек единствено не избира роднините си, в това число и родителите. Но оттам нататък целият живот е поредица от лични действия и решения, в резултат от решенията на околните. Ще попитате за личните решения на едно бебе или малко дете. Ами то също действа, също взема някакви решения - да плаче или не, да се обърне или да продължи да гледа в тази посока. И всичко, в резултат например на действията и решенията на мама, която го е преобула или не скоро, го е нахранила или не преди малко, забавлява го с книжка или в момента говори по телефона. Но утре, когато то порасне и може само да избира да повиши тон или хвърли тази играчка, да пресече улицата тичайки или внимателно оглеждайки се, това ще е резултат от обстановката, в която е расло, вниманието което му е било обръщано, емоционалното му състояние в момента вследствие на случка отпреди малко.
Какво ще се случи на този малък човек или голям мъж след време и въобще във всеки момент от живота му ще бъде в следствие на собствените му решения в моменти на предизвикателства или провокации от други хора. Така, от една съвсем малка провокация - в магазина няма от сиренето, което той обича и му се яде, той ще тръгне например за отсрещния магазин, възможно е телефонът да му иззвъни и той разсеян от разговора с човека отсреща, да не забележи идващата кола, която ще отнеме живота му. Ако той бе открил своето сирене в първия магазин, той можеше да бъде вече във входа си, където да го завари телефонния разговор и да се прибере жив и здрав. Както и човека с колата - да си пътува несмущаван нанякъде.
Ако някой бе пресякъл неправилно пред колата на тези 2 момичета на предишната пресечка и те бяха спрели инцидентно, макар и без да го ударят, а после се бе наложило да запалят отново колата, това щеше да ги забави достатъчно, че да видят след малко падащата сграда на мястото, където биха били, ако пешеходецът отпреди малко е бил по-внимателен.
В тази връзка, поддържам горчивото становище, че понякога Господ не е милостив, защото не ни е опазил, макар и да не е искал да ни убие.
За съжаление - това е живота.
Случват се много нещастия..много повече от тези, за които научаваме от медиите.
Винаги е било така и така ще бъде и ако обвиняваме когото и да било няма да ни стане по-леко.
Тъгата - това е цената, която плащаме за привилегията да се радваме и да сме живи...
...в крайна сметка, мисля, че си струва...
Случват се много нещастия..много повече от тези, за които научаваме от медиите.
Винаги е било така и така ще бъде и ако обвиняваме когото и да било няма да ни стане по-леко.
Тъгата - това е цената, която плащаме за привилегията да се радваме и да сме живи...
...в крайна сметка, мисля, че си струва...
Ако някой бе пресякъл неправилно пред колата на тези 2 момичета на предишната пресечка и те бяха спрели инцидентно, макар и без да го ударят, а после се бе наложило да запалят отново колата, това щеше да ги забави достатъчно, че да видят след малко падащата сграда на мястото, където биха били, ако пешеходецът отпреди малко е бил по-внимателен.
В тази връзка, поддържам горчивото становище, че понякога Господ не е милостив, защото не ни е опазил, макар и да не е искал да ни убие.
В тази връзка, поддържам горчивото становище, че понякога Господ не е милостив, защото не ни е опазил, макар и да не е искал да ни убие.
Лош късмет, тъжно стечение на обстоятелтвата. Няма защо да търсим оправдание със Съдбата, Бог или друга намеса... Просто нещастие, тъпа злополука... и хорска немърливост.
Точно казано, само че аз бих сложила в случая хорската немърливост преди всички други обстоятелства.
Много тъжно...Бог да ги прости
Съдба е... Вярвам, че Бог има някакъв план. За добро или лошо, в един момент ни изважда от играта.
Не е случайно кой и кога умира...
Не е случайно кой и кога умира...
Не е точно съдба, нарича се карма. И всеки човек си изгражда своя карма, всеки народ също, както и цялото съвкупно човечество. Не е лошо да си спомняме, че на тази земя живеем заедно и сме свързани с тънки нишки помежду си, защото сме част от един организъм. Едно наше действие се отразява най-много на нашата карма, по-слабо на тази на близките ни и съвсем слабо на кармата на цялото човечество. Но ако милиони хора извършват същото действие, последиците ще почувства целия свят. А оттам, злото води до друго зло, омразата до омраза, смъртта до друга смърт
Извинете за отклонението, ако смятате, че не е съвсем по темата.
Бог да прости двете жени!
Извинете за отклонението, ако смятате, че не е съвсем по темата.
Бог да прости двете жени!
Знаеш ли, прясно ми е това чудене, защото миналата седмица с колегите имахме такова обсъждане - Има ли съдба или човек сам може да промени живота си?
Имам същото мнение... Наистина човек сам решава съдбата си и всичко е в негови ръце. Астрологията ми е хоби и има хора, които са с много тежки по рождение хороскопи, но с много усилие на волята, упоритост, труд и знания успяват да променят всичко в най-добрата за себе си светлина. За човек е предрешено някакво общо очертание на пътя, което може да варира от много лошо до много добро. И ти сам решаваш от коя страна да стоиш...
За съжаление в случаи като този спирам да вярвам в Господ, във всевишни сили и най-вече в Неговата справедливост...