За отношението към майките на болни дечица в българските болници.

    Аз не съм се сблъсквал с лошо отношение на персонала, но съм виждал отвратителни хигиенни условия в лечебно заведение. Дори ако трябва да пиша тук за тях, ще ми бъде трудно. Ако някой изяви желание, мога да го заведа и да му покажа за какво става въпрос.
       DOROTEIA, после ни кажи непременно кога ще бъде излъчен записа. Стискаме палци всичко да мине добре.

аз не мога да се оплача от конкретно лошо отношение. според мен основния проблем в бг болници е отказа да се дава информация. винаги трябва с ченгел да се вадят думите от устата на лекарите. ако не попиташ, никой нищо не ти казва. като попиташ, те гледат на криво, чумерят се, отношението е: "вие какво питате сега, все едно нещо разбирате?!" ами не разбирам, ама те са там за да ми обяснят. например никой не ми каза, че Ния има 2 мозъчни кръвоизлива. никой не ми разясни какви са тия съкращения в епикризата. казаха ни да дойдем след 20 дни на контролен преглед. чак тогава, почти случайно разбрах, че имаме кръвоизлив. и пак никой не ме предупреди за възможни последствия. за тях "ние я следим" е достатъчно, но за една майка не е! искам да знам поне какво и следят! слава богу, наистина случихме на неонатолог и я "следяха" добре, пратиха ни навреме на рехабилитация на точното място и т.н.другата редовна практика, която ужасно ме дразни е да си мислят, че ти си напълно запознат с правилата в повереното им отделение. никой не ти казва какво е позволено и какво е забранено, нно затова пък с пълна сила ти се карат, когато се "прегрешил". ако толкова нямат време за обяснения, могат да ги напишат тия правила и да ти ги дават да ги четеш или да стоят на входа на отделението. не е толкова трудно!
това са неща, които съм наблюдавала не само в детски болници. иначе, чисто човешко лошо отношение, аз лично не съм получавала.
стискам ти палци!

мисля че трябва да се разграничат нещата на две- едното е това което казва agneshka за това че си премълчават ,я за да замажат лекарска грешка, я от некомпетентности ,а другото - самото лошо отношение на персонала.Тук мисля трябва да се включат случаите където са връзвали дечицата,в кое отделение беше,не знам кой го разказваше това.За мен лошо отношение е например как любезно ме изписаха от Шейново,след като ми съсипаха детето,без въобще някой да ми обясни сериозността на проблема.Но няма как да го докажа.

Детска педиатрична клиника, София - отд. гастроентерология, д-р Емилия Пантелеева - отказа да приеме детето ми, хранещо се със сонда, на възраст 45 дни, дотогава престояло в 3 градска поради аспирационна пневмония. Отпрати ме с думите "Детето си е Ваше, проблема си е Ваш"

Иначе - нетактично съобщаване на лоши прогнози, (това го има почти навсякъде) налага се да им се молиш за чисти чаршафи, ако бебето повърне... (3 градска) Уф, не искам да си спомням... Един лекар ми каже да купя на малкия Фризовом против повръщане, друг на следващия ден ми вдига скандал, че внасям бебешка храна отвън...

А може би не е зле и да похвалиш някого?
Бих похвалила цялото отделение "Пластична хирургия" в УМБАЛ "Св.Георги" - Пловдив, където всички са много внимателни както с децата, така и с майките.

да, различни са нещата...
най-гадното нещо, което ми се струва практика в нашите болници, според мен е, когато се роди дете с проблем да казват на майката да го остави в дом "за да си гледа живота/другите деца и т.н.". при целия стрес, който изживяваш след 9 месеца очакване....това ми се струва нечовешко!

  Мен лично ме дразнят незнаещите лекари...
  Няма срамно в това, да си кажеш, че даден случай излиза извън компетенцията на твоята специалност и да насочиш пациента към друг лекар. Но да поставяш безумни диагнози, просто за да кажеш нещо, ей от това побеснявам  И после да получавам иронични забележки, че "съм чела повече, отколкото трябва". Ми как няма да станем наполовина доктори, като в повечето случаи даже не ти обясняват нищо /както каза и Агнешка/.
  С такива случаи се сблъсках многократно, докат остигнем до правилната си диагноза и намерим точния лекар.
  А в болницата, докато бяхме за операцията, не съм срещала нечовешко отношение от лекари или сестри. Но поне две санитарки ми идеше да удуша собственоръчно. Те са обслужващ персонал, но се държаха като собственици на здравната каса, едва ли не 

       Детето ми деградираше, и бях тръгнал вече не по лекари, а по професори и така попаднах в клиниката на проф Чавдаров през зимата на 2004г. Аз и други родители много уважаваме тоя човек, но тогава той ни каза да ни прегледа и психиатърката, която работеше в неговата клиника. Все съм си мислел, че психиатрите са и добри психолози. Може би от звученето на двете думи. Тая жена ми каза напрво "По-зле ще става, по добре няма да става". Няма диагноза, няма лекарства, нищо. Толкова имах тогава нужда от една утешителна дума. Поне витамин С да ми беше изписала. Аз си знам как си тръгнах от там.

Тук ще се включа и аз като потърпевша.Когато се роди Буби ми казаха-тя нямя мозък,ще умре до два месеца,оставете я в дом,че иначе...И това се повтаряше всеки ден един месец.Думите"изрод","инвалид","обречена" и подобни ще ми кънтят в мозъка цял живот.Става въпрос за Майчин дом -София.Зная,че лекарката,която ще спомена е доста известна,зная,че е помогнала на доста дечица тук,но именно тя-д.р Слънчева,беше тази,която ми казваше всекидневно всичко това.И същевременно именно тя за този един месец нито веднъж не спомена истенската диагноза на детето ми-хидроцефалия,а както стана ясно тя е била ясна от самото начало.Лицето и думите на тази жена ще ме преследват винаги.
Доротея,ако имаш възможност и желание спомени за това как на родителите се предлага да оставят децата си без да им се обясни нищо.

И аз ще се включа.Попадали сме и на добро и не дотам добро отношение.Но аз също искам да започна с лошите хигиенни условия в някои болници и липсата да дават информация.Наистина няколко пъти с Мария ни се наложи да лежиме в болница и в повечето случаи  се налага да разпитвам за какво точно става въпрос и как е детето ми. Лошо отношение и аз не съм срещала от лекари и сестри .
Преди 3 седмици лежахме в детска кооремна хирургия в Пирогов.Лекарите и сестрите бяха много внимателни.В нашата стая имаше още едно детенце на 3г, което беше в доста тежко състояние.И мога да кажа, че съм изключително възмутена от лаборантката, която трябваше да му вземе кръв.Влезна с трясък в стаята, застана пред него с всичките си шишета и игли и заяви на детето че трябва да му вземе кръв и ако не слуша ще го боде многократно.Става въпрос за венозна кръв.При което детето изпадна в истеричен рев, тя наистина го боде три пъти, като накрая момиченцето я удари , лаборантката го стисна за лицето и каза, че и тя ще го удари,  и започна да тръшка и да нервничи още повече . .Абе малък кошмар.За съжаление майката не знаеше как да реагира и си мълчеше.
Но бих искала и да похваля отделението УНГ на Транспортна болница-много добри специалисти, много добро отношение-лекарят дойде преди операцията, каза ми какво точно ще направи, каза на Мария къде ще я чака, и веднага след операцията отново дойде и подробно ми обясни как е минало всичко и какви са резултатите.Дойде след това три пъти да види как е детето ми.Болницата е и много чиста.   

Не мога да се стърпя и ще напиша за това как при нас НЯМАШЕ отношение от страна на мед.персонал спрямо нашето заболяване,на което все още съм меко казано бясна.
Детето ме е с фенилкетонурия и за това генетично заболяване на всяко дете след раждането се взема кръв за скрининг.И на нас ни е взета и то съвсем навреме.Да но след като е направено и резултата е очевидно висок няма кой да ни съобщи.Измиха си ръцете,че в продължение на един месец са нямали консумативи и то с моя късмет точно тогава съм раждала.Добре де,съгласна съм,ама когато се е явил високия резултат /дали след месец или след три няма значение/защо никой не ме е уведомил.Зная,че сме единствения случай на фенилкетонурия в този период.Защо чак след 1г3м.попадайки в б-ца се откри заболяването.Ами ако бях попаднала на някой друг лекар не толкова разбиращ щяхме да я тъпчем с лекарства и оправия едва ли щеше да има защото нямаше да се спазва диета.Кой е виновен-лабораторията в МД и в частност този ,който е работил изследването ,педиатъра наблюдавал бебето ми или кой?Виновен просто няма.Грешка и това е.
Дори и да решите ,че не е точно по темата-извинявам се.Напира ми и исках да го споделя.

Доротея, поздравявам те за смелостта да заявиш пред толкова голяма аудитория за проблемите които си имала и отвратителното отношение на лекарите и персонала към майките на деца с проблеми в здравословното състояние.

Ние също бяхме решили да огласим нашите перипетии в Педиатрията във всички медии, но доброжелатели ни предупредиха да си мълчим, защото ще се налага многократно да сме именно в това лечебно заведение.Ако сме искали изобщо да обърнат внимание на детето ни - то да си запазим за себе си мъката, гнева, търсенето на правдата и правата на малката.
Срам ме е, но ги послушахме и си замълчахме, стаихме всичката болка в себе си и сега си търпим последствията. Късно се усетих, но сега до дупка търся правата на Мими и искам да знам всичко, да ми се обесни всяка една подробност-пък дори и да ме обявяват за луда майка или пък изобщо да отказват да разговарят с мен, а само с мъжа ми.

След около 40мин ще ти напиша една кратка част от оплакванията ни от обслужването в Педиатрията. Имам ангажимент с изхранването на гладно момиченце

aidi4ka, това което пишеш е направо безумие Нали точно заради това се прави скрининга??? Възможно е да е станало нещо с пробата и за това изобщо и да не са я изследвали....просто нямам думи Ти търсила ли си резултатите?

Нанди, много ще се радвам, ще си ми и от полза, защото са поканени и представители от болницата.

Ели, това аз го бях разказвала, за връзването. Обяснението беше, че креватчетата не са пригодени като размер и съответно безопасни за децата над 2 години, например. Не са достатъчно дълбоки и детето може да падне. А пари за нови няма. Освен това, малките деца си сваляли системите, а при примерно 30 деца в едно отделение не може да се наблюдава всяко по отделно. Сигурно са прави за себе си....но този проблем лесно може да се реши, ако децата се приемат с придружител. За целта обаче, е необходима да се пригоди самото отделение. Да се поставят легла за придружителя. Май става сложно. В повечето болници, все пак, децата се приемат заедно с майките, но не във всички. В това отношение искам да похваля Окръжна болница Враца, където детското отделение е на ниво, сравнено с много други, има отделни боксчета за всеки пациент, легла за майките и чудесен персонал.  Също и болницата в Красна поляна, където ходим почти 1,5.
DOROTEIA, с неприятно отношение към мен съм се сблъсквала в почти всяка болница. Какво означава неприятно.....говорят ти с по-груб тон. Или те пренебрегват....или не ти дават исканата информация. Не можеш да се добереш до лекаря, но тово са дребни работи, според мен. Това, от което искрено ме боли не е лошото отношение на лекари или сестри, а пълната ЛИПСА на отношение. Именно това ме накара да се махна от Педиатрията.......липсата на отношение. Пълната незаинтересованост на КОНКРЕТНИ лекари / подчертавам конкретни, защото там работят и прекрасни специалисти/. Когато един педиатър или тесен специалист работи с деца, той трябва да е наясно, че децата са особена категория пациенти, вървят в комплект с цялото си семейство. В комплект с въпросите, страховете, съмненията, болката, отчаянието, объркването....на възрастните. Децата не винаги разбират какво става, но родителите им разбират или поне се опитват. За съжаление, съм ставала свидетелка на махленски караници между лекарите, пред родителите, а като краен резултата - грешна диагноза, или пък да не се дава информация за даден специалист или клиника, защото видите ли не се харесват помежду си. Чувала съм реплики от типа...сега какво да ви обяснявам.....да ви преподавам медицина ли....Дори по - лошо, на все още шашнатия родител, научил току що нещо ужасно, да се казва.....заболяването е тежко, има домове за такива деца!!!!!!!!!!

Не съм изчела всичко по темата, но си позволявам да припомня. От Агенцията за закрила на детето ни казаха, че още 2002 година е излязла НАРЕДБА, в случай, че се роди дете с проблеми или се приеме такова в болница, при нужда да се вика социален работник, който да говори с майката и да и обясни какви права има и какви са възможностите. Работа на лекаря е, да прецени дали майката е объркана и има ли потенциален риск от изоставяне на детето. Както и естествено да се погрижи за пациента и семейството му. Работа на социални работник е, да запознае семейството с възможностите да отглежда детето вкъщи, по възможност да предотврати изоставянето. Звучи добре, нали...но защо ли не се спазва?????? 

И да не забравя, искам да благодаря на настоящите лекари и на двете ми деца, да не пропусна и немедицинските специалисти.  Според мен за да си добър детски лекар е важно първо да си добър човек.

Аз също мога да кажа и добри и лоши работи.

Годината е 1995. Детето ми към 15 ден почва да повръща и един чудесен млад педиатър от поликлиниката се усъмни за стеноза на пилора. Грешката му беше, че ни изпрати гастроент.....  на Урвич /чух че се е преместила/  Там главен лекар май се казваше д-р Ковачева - приемат ме. Жената много любезна, казва на другия ден ще ми се направят изследванията сестрите слагат система на новороденото в главата и казват, че аз трябва да я следа, ако се надуе нещо да ги извикам. Родилка със секцио, уплашена 36 годишна чакано бебе и през ноща, аз естествено не спа, а следа системата. През ноща съм задрямала събуждам се и виждам главичката издута. Извиках ги. На другия ден лично гл. лекар ме заведе с детето на ехографа - видя, че е стеноза. Каза жената, че съм за Пирогов започна да подготвя документите и започна едно викане по коридора - лекари да спорят дали е така или не е така. Веднага другите започнаха да идват един по един да ме убеждават, че диагнозата не е правилна и че трябва да остана при тях. Слава богу песнаха ме от този ад и отидох в Пирогов и детето ми бе поето професионално. Махнаха му веднага системата от главата и казаха, че това е престъпление, сложиха му система в ръчичката както трябва - шинираха я за да не си я свива иначе си мърдаше, но не махаше системата.

Пак голямото ми дете попаднахме през януари 2001 г имаше кръв в урината пак на същото място тогава беше шеф Анадолийска.

Отивам личната лекарка дала направление със съмнение за гломеро или пионифрит.
Приемат ме и аз споменах, че в детската имат скарлатина - на секундата ме изгониха.

Две от лекарките ме викаха да ми лекуват детето без да знае тя, защото явно видяха несправедливостта.  На 3-4 ден срещнах други майки, които със същата диагноза и пак контактни на скарлатина, ама тях ги бяха приели. Аз не че държах да ни приемат, но там в тази болница няма никога повече да стъпя. Личната се опитваше да ми даде талон зца консултация, но аз и казах, че тя е по-добър диагностик от тях, защото познайте като ми дадоха епикриза след няколко дни диагноза пишете или гломеро или пионефрит.

Та май имаше едно четиристишие автор Радой Ралин


Лекарите скарани,
Сестрите докарани,
санитарите прости,
пациентите бог да ги прости.

за тази болница за мен важи с пълна сила

Изкам да кажа, че за Кърмаческо отделение Пирогов, винаги мога да разчитам на тях.
Аз лично много ги обичам и с обясненията си и с всичко.

За малкото ми дете д-р Слънчева бе първата, която каза, че има надежда да се оправи.
А за информацията, която дават на мен ми направи впечатление, че Майчин дом дават точна епикриза от където се информирах за всичко, каквото ме интересуваше. Чувах, че даваха информация за кръвоизливи на другите бебета и наистина от епикризата прочетох, че и ние сме ги имали. Накрая пишеха, че е необходимо чест патронаж от педиатри, ама никой не ме информира, че една гимнастика би се отразило добре на моето седмаче почти шестаче. И все си мисля, че тук и те и аз имаме вина.

И аз много ги обичам, там се научих да виждам в очите на децата  и техните майки, това което много малко детски лекари и сестри струвами се - виждат. Там се зароди мечтата ми да не оставя нито едно детско личице, с което имам досег без усмивка.

 


 

Ето на това му казвам малко думи...много смисъл   

И съм виждала персонала да си играе с бебетата, и съм ги виждала да плачат като почине бебе. А към децата от дом майка и дете имаше един сладур специално ни го паказаха, колко сладко бебе. И като колектив много се подкрепят.

 
Но това е нищо в сравнение с отношението на сестринския персонал в Детската урология на "Пирогов"...
Прави ми впечатление тенденцията точно от сестрите да произтича въпросното лошо отношение и то основно към майките на децата, а не толкова към самите дечица.

Да, абсолютно си права - имаше и такива, както и помагащи на "майчетата"...
За мен беше нещо като женска казарма - учи се бързо, защото зависиш от тях.
От много неща съм недоволна, но те не зависеха от лекарите и сестрите, а от хора, много над тях. За условията, в които работят, според мен правят чудеса... но и грешки. А за отношението - липсва обучение за общуване с децата и родителите, затова всеки си показва колко може от собствено възпитание, издържливост и мотивация.
Аз лично се чувствах като нарицателно.

Извинявям се много че не писах вчера вечерта, но Мими не ми позволяваше

Ще пиша накратко:
Родилен дом Света София - при родилка със изтекли зелени води трябва да присъства неонатолог и да поеме детето, ако има някакви усложнения - НЯМАШЕ ТАКЪВ. Изведоха детето от ВИП залата, за която бях заплатила и ми я показаха много след това, не я чух да плаче, а в епикризата пише че е изплакала. На многото въпроси относно това -никой не ми отговори.
От 3 дежурни неонатоложки през двата дни в които казвах че Мими нещо не е добре, те отгваряха че се климатизира към околният свят и е нормално поведението й. На нощното дежурство съвсем млада, стажуваща лекарка забелязва гърчовият синдром и я приемат в интензивно. като тя обаче не е учена как да обеснява на майката и не питайте какви ми ги наговори. НО съм й много благодаряна, защото единствена тя обърна по специално внимание на дететнцето ми иначе можеше и така да си ни изпишат и без лечение Мими да не е сред живите.
Педиатрията:
45 дни в неонатология. Кратки неясни обеснения за състоянието на детето. Пускат изследвания които били много важни, за да разберат какво й е, а не се интересуват от резултатите 3 седмици.Отидох аз в лабораторията на 14ет в Майчин дом и ги взех бяха готови пред 1 седмица. При висок Амоняк в кръвта правят консултация с генетик, тя им предоставя съответните млека за диетата, но те не ги дават. Тъпчат я с обикновенно АМ с много белтък, а това е като отрова за нея. През престоя на детето в отделението се сменят няколко лекуващи лекари поради отпускарският сезон - няма синхронизиране на действията им- един започва лечение с антиконвулсанти, др ги спира, тя се влошава много и отново започват насищане, но се сещате какво става в този перидо с мозъка й. Държат си я 45 дни за да си вземат парите от касата.... Викат ни в определен ден и час, за да я вземем и да ни приемат в неврологично. Отиваме 20мин по-рано, те вече я били привели Намираме я захвърлена в последната стая в едно креватче, сама, гърчеща се. Без наблюдение, без нищо. Никой не ми обесни какво да наблюдавам, как да я храня - нищо. Накараха ме да попълвам информиранбо съгласие- без да са ме информирали за каквото и да било какво ще се прави с деетто ми, какво ще се излседва и т.н. Това е практика във всички отделения в тази болница.
Поради приспивното действие на лекарствата Мими предимно само спеше и аз не можех да я храня. Тя не наддаваше и започнаха да ми се карат затова.Отидох пред неонатология и помолих да ми кажат как са я хранили, да ми дадат съвет. Една сестра каза че при тях се е хранила, да изчакам обаче лекуващата я лекарка... тя мин апокрай мен 10 пъти , никакво внимание. Накрая я попитах, а тя отговори че си мат много по-важни деца за лечение... била съм в др отделение те да ми обясняват какво да правя. Какво щеше д ай коства да ми отдели не повече от 5мин и д ами каже как да храня детето или направо да си признаят че е била със сонда, само и смао да нанададе необходимите грамове за привеждане в др отделение. Защото през цялото време тя не наддаваше дори спадна много под теглото от раждането си, а една седмица преди изписване наддаде цели 300гр сещате се как са я тъпкали. Имах кърма, цедях я, питах ги стотици пъти д адавм ли- не ми разрешиха. Ходих в Банката за кърма да се изледвам. Отговора беше че кърмата ми е перфектна и ще е най-добре да храня малката с нея. Да ама не. И така после при стреса от това което виждах- по 40 гърча на ден. тя секна и Мими можа да пие кърма само 14 дни.

Не са последователни в действията си, от много четене станахме половин лекари- има си учебници в които пише какво се прави при определени симптоми- мога да заявя че при детето ми не са направени и половината от необходимите изследвания - после ходехме и сами ги правехме. Лекарите враждуват помежду си и от това страдат децата. Поради това че две специалистки не могат да стигнат на едно мнение относно диагнозата на дъщеря ми, ние не сме желани в отделението им. Не ни се обръща внимание или ни се сърдят че търсим мниението на едната. Тези скандали нажежяват обстановката и никак не е приятен престоя на майките и децата. Това го споделят и много др майки не само аз.
Не казват нищо конкретно за предприетото лечение, не казват за страничните ефекти, не казват какво допълнително може да се дава като лекарства, за да се избегнат много усложнения за детето. Гледат само в своята област. Не казват за необходимата рехабилитация. Ако попиташ за конкуретна болница се правят че не те чуват или др пък направо те съвеетват д ане ходиш там, защото не били специалисти. Не мислят за доброто на пациентите,  а само за собствениете си интереси.

Условията в болницата бяха под всякаква критика. сега знам че са направили ремонт и се надявам за дечицата и майките да са по-приятни условията при престоя им.
Само да спомена че имаше милиони хлебарки, счупени прозорци, луфтове под вратите, течение ужасно а имаше бебчета и на броени дни с парези. За престой от 26 дни не ни предложиха нито веднъж да сменят белльото на малката и моето. носех си от вкъщи, а какво да правеха майките от др градове? Спи се на малки, изпочупени детски легла от преди 20-30г а се взема по 10лв за придружител ???? Не се позволява да се перат дрешки на децата и твое бельо, а какво могат да предложат при продължителен престой ?
Имаше майки които спяха на стол до леглото на детето си, а отново им вземаха по 10лв.
Не приеха няколко деца от ромски произход, защото били малки за да са сами, а майките им нямаха възможност да заплащат престоя си. Какво стана с децата, кой ги лекува???
Изписаха едно момченце с Уест, защото било много буйно и шумно и ревяло денонощно. А трябваше да му се сменя терапията и да се търси подходящ медикамент който да го успокои и да спре гърчовете.
Дете с много рядък синдром (мисля че беше единствено в БГ) беше в отделението при нашето постъпване. За възрастта си беше десетки килограми над нормата, беше неподвижно и обслужвано смао от майка си. Тя милата е взела нетежкото решение да си го отглежда, само че не намираше разбиране от персонала. Урод било, пълен инвалид, нямало смисъл от грижи и лечение (само една сестра изказваше това на глас) НО се чуваше от всички и най-вече от майакта , тя постоянно плачеше. Това дете падна, счупи си крака и стана лошо. Къде да се намерят санитари да го смъкнат и да качат в линейката за Пирогов? След гипсирането го връщат отново в педиатрията, но сега пък не искат да го приемат.... кой пак ще го носи и качва по стълбите до 2 ет??? Толкова пак усилия за един изрод.... Наслушах се на ужасни епитети.
Искренно се Надявам детето ми да е добре и да не се налага да влизаме там.

Още толкова много неща искам да разкажа, но станах многословна.... трябваше кратко, точно и сно да го напиша.... страшно се увлякох Извинявай Доротея.

Прегръщам те силно и съм с теб мила в мислите си. Кажи си всичко което ти тежи и дано има кой да те чуе и да се променят към добро нещата за децата ни!!!!

Много мога да пиша, но не искам да натоварвам никого...Първото ми раждане, в 7я месец, с тегло 1.250 се роди детето, до 40 я ден беше в болницата за да наддаде. Информацията, която получавахме беше различна от различните лекари - преливахме кръв, не сме, има инфекция, няма инфекция...Изписаха ни с тегло 2.400, във епикризата пише че е правена ТФЕ - в норма,и детето -  клинически здраво. Да, ама не, след 2 седмици в къщи с жестоко повръщане /и личната на детето ми казва, че недоносените така повръщали/, ни откриха гигантска хидроцефалия. Последваха операции - слагане на клапа /абсолютно некадърно, извинете ме за термина, но този доцент няма качествено, успешно сложена клапа/, която след скенер се оказва че навлиза в мозъка, махане на клапа, вътреболнични инфекции, менингит, и какво ли още не...повече от 2 месеца нон-стоп по болници,  още една операция за слагане на тръбичка...и накрая сепсис и детето почина...а лекарите си спят спокойно...Не казвам, че нямат право на грешки, но това е "антипрофесионализъм", тази професия не е за всеки...убедих се...
С второто раждане, планово секцио, неонатоложката запозната с нашата история, реши да извлече "икономическа полза" от нас. Изкара на детето инфекция, лекуваха го с 2 антибиотика, а в последствие се оказа че изследването е в норма, и не се е нуждаело /говорим за новородено дете/. И педиатърката ми казва: "Ами то вашето дете е специално, ще има нужда от допълнителни грижи...и ето ви моята визитка, като ви изпишат, ще идвам във вас да го преглеждам...най-евтино работя аз". Мога да кажа на лични имената и на двамата некадърници - неврохирурга и педиатърката... но са ми черни и двамата...за мен тези хора не съществуват...Заради първия, изгубих първото си дете, заради втората, стреса, който преживях никога няма да забравя...
Извинявам се за дългия пост...

Съни, много точно казано 
Точно както старите кучета в казармата "юркат" новобранците...

Здравейте, искам да благодаря на всички, които взеха участие в темата тук. За съжаление наистина доста неприятни неща се случват по българските педиатрични болници, пък и във всички други.
Записа мина. За огромно мое съжаление се оказа, че темата на предаването не е точно за отношенията на персонала към пациентите и техните близки. Меко казано се ядосах, защото така ме бяха предупредили миналата седмица. Темата беше за дискриминацията към някой групи пациенти, като малцинствата и чужденците. Имаше една жена със синът си, които едва ли обвиняваха лекарите от една болница, че не са оперирали мъжът ( бащата ) защото бил виетнамец, а то се оказа после друго че човекът сам си е тръгнал, и отказал от операцията. И изобщо....
 Като взеха думата доцентите и никой не можеше да ги прекъсне. Особено единия ( ще видите) така жестоко се палеше, че имах чувството, че ще скокне още малко
Аз успях да кажа едва три изречения , и в едно от тях споменах, че положението в повечето болници е отчайващо от гледна точка на отношение. Споменах, че имам информация от майките от форума за деца с увреждания и че моя случай не е единствен. И до там. Успях само да започна с историята си и бях прекъсната, за да не изместя навярно темата на предаването, което много ме натъжи.Исках да кажа много неща, но надявам се все пак някой път ако пак направят предаване с подобна тематика да успея да се доизкажа. Пък защо да не измислим ние тук едно такова писмо специално за отношението към специалните дечица и техните родители. Може да се получи нещо.
Мигленчето е симпатична дама, добре си води нещата, но наистина ме разочароваха с тази неподготвеност. Повече от седмица чакам с мисълта, че ще се обсъжда лошото отношение. Както и да е.
Още един път ви благодаря и ако искате да гледате предаването ще е на 4-ти окт. в сряда от 10ч.
Бъдете здрави, мили приятели 

Доротея, жалко че не си могла да кажеш повече, но идеята ти за писмо конкретно по тези проблеми е много добра. Може да сътворим такова в близко бъдеще и да го изпратим на Миглена Ангелова. Така ще се чуе най-после за ПРОБЛЕМИТЕ в нашите така велики болници.

Мартин4е, толкова ми стана мъчно от поста ти. Загубила си детенце, а всичко е можело да бъде по друг начин.
 Ще съм ти благодарна ако н алични ми изпратиш имената на великите специалисти, за да ги избягвам. Искам да заведа Мими при неврохирург защото не й расте главичката и ще имам нужда от опита на майчетата във форума.

Доротея, нали ти казах - за лекарите. Все пак браво на теб  Пък и по-добре е станало. Защото на практика биха те изяли с палцалите, а по същество темата е била друга...така че, всяко зло за добро. Няма да мога да гледам предаването, но честно казано и да можех......Искат да чуят за расовата дискриминация или искат скандалче с неочакван край...това са две различни неща.

Аха, в общи линии в предаването излезе, колко са Велики лекарите ( за което изобщо нямам две мнения, наистина, има и такива), но имаше и яка нападка, от лекар на лекар. Наистина велики са в лекарското съсловие, могат да се мразят един друг до не май къде, но ако пациент излезе срещу тях се обединяват  и ела да видиш....
Както и да е. Още един път - благодаря все пак 

  Мартинче, ти си силна и невероятна МАЙКА!   
 




  Винаги съм била "За" имената на подобни лекари да се обявяват публично, поне тук във форума! Все някой, който се кани да отиде при тях ще прочете и ще си спести подобни проблеми. А това въобще не е малко!
  Аз самата неведнъж тук съм казвала кой е докторът, заради когото с Бояна можеха да станат големи бели... казвала съм обаче и кои са хората, помогнали ни да преборим проблема.

 

   Доротея, не се потдавай на пораженчески настроения. Важното е че опита. Ние те подкрепяме.  Ще се опитам да видя предаването през раб. време

  Честно да си кажа, когато става дума за "Искренно и лично" винаги имам едно на ум  Не искам да обидя някой фен на предаването... но бях приятно изненадана, когато Доротея каза, че темата ще е за отношението на персонала към пациентите и техните близки. И някак не съм изненадата сега, когато разбрах какво е станало.
  Доротея, не унивай! Наистина е важно, че опита!
  Пък ако все пак се стигне до предаване по същество, както се казва, насреща сме  !

  Винаги съм била "За" имената на подобни лекари да се обявяват публично, поне тук във форума! Все някой, който се кани да отиде при тях ще прочете и ще си спести подобни проблеми. А това въобще не е малко!
  Аз самата неведнъж тук съм казвала кой е докторът, заради когото с Бояна можеха да станат големи бели... казвала съм обаче и кои са хората, помогнали ни да преборим проблема.

 
[/quote]
Неврохирурга се казва доц.Кючуков и работи в неврохирургията на Окръжна болница - Варна, а неонатоложката е д-р Стоянова, в родилното отделение на Окръжна болница - Варна.
Не всички от гореспомената болница са такива, изказвам искрени благодарности на д-р Скочев, който направи второто ми секцио и ме следи през втората бременност /като втори баща го чувствам/, а също и отношението на лекарите и акушерките там също е доста на ниво.

Аз пък мисля че на всяко раждане ТРЯБВА ДА ПРИСЪСТВА НЕОНАТОЛОГ ! ДЕТЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ПОЕМЕ ОТ ТАКЪВ НЕЗАВИСИМО ОТ СЪСТОЯНИЕТО МУ!




тези думи най точно показват отношението на мед. персонал в болниците!

[
 


И аз знам, че задължително присъствува неонатолог

Кихай пари всеки ден на всички в болницата и ще те носят на ръце, и детето ще носят на ръце!
Нямаш пари, няма отношение към майките и децата. Масовя практика......................................
Защо се сърдите, хората работят за пари, както всички нас, това, че не им стигат не е тяхен проблем. Затова мушкайте в джобовете дискретно и с мазна усмивка и отношението веднага се променя! И чудесата започват....................................

Аз заявявам, че не съм кихала и съм попадала на хора. Късмет можеби.

а аз съм виждала, че се дават пари и пак няма добро отношение  
ние не сме давали пари, а чантички с почерпка когато ни изписват .... не че бяхме особено доволни от обслужването и свършена работа от персонала, но така правеха всички ... и бях подучена от др майки лежащи многократно в това отделение да дадем, защото със сигурност ще ни се налага пак да сме им контингент и да имали добро око към нас, а и изобщо да ни приемат, щото то се чака на опашка да се запишеш да бъдеш там... ако не влезеш по спешност де....
И така, даваш ама не получаваш нищо насреща.... А според мен трябва и без подкупи да има адекватно, добро лечение и обгрижване на децата ни
Да са живи и здрави !!!