Помогнете ми да се справя

Отлично те разбирам.Най-вероятно имаш нужда от почивка.През почивните дни нямаш ли възможност да го оставиш на таткото и да се поразвлечеш, та било и за час-два?

Аз бях в твоето положение когато Яна беше на три месеца. И тръгнах на работа, и нещата се оправиха. Можеш ли да го дадеш на ясла? Или на някой за събота и неделя? Просто трябва да си почивате един от друг мялко...

 Всеки има своите трудни периоди, не се отчайвай! Срещай се с други мами през деня, така и хлапето ще си играе и ти ще се разтоварваш! Всички деца на тази възраст са неудържими, но това е нормално, виж колко теми има по въпроса, ти просто нагласи психиката си така, че това да те забавлява! Погледни нещата от друг ъгъл, на тази възраст са толкова сладки, а като стане на 7 г и му говориш , а то ти казва "няма да стане".... Помисли за това!
Не се тормози!    

Спокойно и аз съм от "Ужасните" майки. Снощи пак само крещях на сина си. Той  разтоварва у нас след слушането в градина с безкрайно кривене, мрънкане и тръшкане за всякакви глупости, а мен това негово поведение страшно много ме дразни.

Здрасти - не се притеснявай! Всички сме минали през това! И ние сме се нервирали и сме кресвали - едва ли има майка която да не го е правила. Лошото е ако става постоянно и затова наистина - почивка му е майката!

Не може ли да се организираш така, че например 2 дни в седмицата, когато детето спи, вместо да се занимаваш с домашна работа намери време за себе си - направи си маска за лице или коса, прочети книжка или изгледай някой филм, който ще напълни душата ти, послушай музиката, която те отпуска и напълва! Просто търси дейностите, които обичаш и те зареждат!:party:

Домашната работа е важна, но нищо няма да стане, ако малко я загърбиш! Ако готвиш, просто единият ден направи повече ядене, та да има и за следващият ден и да не готвиш! Тук има една поговорка " по-добре в къщата да е разхвърляно, но детето да е щастливо"! Мисля, че това много казва! Разбира се не говориме за някъв хаос, но нищо няма да стане, ако поразредиш малко домакинстването!

Това е и от мен - не се отчайвай и обичай малчо - той те ядосва, но не го прави нарочно, просто обявява света!  

Здравей! Много е трудно, наистина, просто трябва някак да се откъснеш от детето.
При мен имаше подобрение, когато започнах работа, защото се занимавам с нещо странично, срещам се с хора и се занимавам с различни от детето неща. Много помага и гледам да осигуря поне една вечер седмично без детето, макар, че не винаги успявам.

ами нормално е след като го гледаш сама! това, което на мен ми помагаше в такива случаи е оставянето за час, два, три в детски клуб за почасово гледане на дечица. не пишеш обаче дали си от софия. не се обвинявай-ти все пак си човек, не машина. просто трябва на всяка цена да осигуриш някой час седмично без детето. сподели и с баща и . може и на него да я оставяш за една разходка! успех ти желая!  

Здрасти.....детето ти не прави нищо нарочно, за да те ядоса....запомни това........децата са просто такива- любопитни, искат всичко сами да правят..........не са наясно защо не трябва дасе разсипват чаши или да се чупят неща...........и на мен понякога ми идва да го пребия, но съм се научила (заставила съм се) да не показвам пред  него такива неща........само положители емоции....не става винаги........когато съм ядосана и ми се ще да го набия  го гушвам и притискам в себе си......толкова сладко мирише, че почти веднага ми минава...........другото е да си представя, че го набивам, тогава пак ми минаа, защото ми става мъчно и виждам, че нищо няма да променя.......децата или не искат да слушт или не запомнят, че не трябва да правят нещо, ..........Вземи прочети някоя книга за възпитание..те са написани с толкова любов , че веднага заразяват с търпение.......пък и дават някои отговори, варианти, решения.......книгата винаги ме спасява...и се отпусни малко..много важно, че е разхвърляно.......

искам и аз да се включа в списъка на ужасните майки. вчера и на мен не ми издържаха нервите и доста си поплаках, след това се пожалвах на майка ми която е в чужбина и няма възможност да ми помага и малко ми мина ужасното настроение. и на нас няма кой да ни помага, затова дадох момиченцето ми на ясла на 1г и 5м. . докато тя е на ясла успявам да си свърша цялата домакинска работа, защото с нея не успявам. тази седмица бебе леко болна и не я пуснах на ясла и за 4 дена в нас стана бардак, което ме изнерви до краен предел. днес вече е добре и я пратих на ясла и свърших всичко и се чувствам много по спокойна. след малко ще отида да я взема вече по -спокойна. помисли и ти за вариант ясла за да имаш малко време само за себе си и ще видиш как ще се успокоиш и бъди сигурна че на детето там ще му хареса. а за яденето не се притеснявай там ще види другите как се хранят и ще започне и той. след като започна да ходи на ДГ моята изведнъж и се появи такъв апетит, че направи ни учуди и започна да се храни самостоятелно защото така правят останалите. успех и кураж. не се предавай и не падай духом. в такова състояние изпадат всички майки , но не и татковци. такава ни е съдбата.

Изгубена, мисля че имаш съвсем нормални усещания.  Много съм си мислила за това, бременната жена се подготвя за всичко - за дрешките, за кърменето, разходките..., но никой не я подготвя за това, че има периоди в които не разполагаш със себе си! А това си  е стрес! Вярно е, че зависи и от детето, има кротушанчета, които могат да играят сами, да не правят бели..., има и по-палави дечица! Ако успееш да създадеш режим и хлапето да си ляга ве4ер към 20:30ч ще имаш време да гледаш в тавана или да се видиш с мъжа ти! Ще се справиш!

И аз искам да се присъединя към окуражителните думи - всички от нас преминават през това да се чувстват "ужасни" майки... нормално е търпението ти да се изчерпва, и да викаш заради това... наистина идеите, които са ти дали другите момичета за разнообразяването, са много добри. Успех с решаването на този често срещан проблем! 

Първо, не се обвинявай и не се срамувай. Ти си човешко същество. Това, че го изолираш за малко, не е толкова страшно. Ти не си негов придатък, а просто майка. Вместо да се стремиш да бъдеш идеална и това да те изнервя още повече, намери начин точно да се изолираш. Пусни му филмче да зяпа картинки или му дай книжка, да гледа, да къса.
И не си мисли, че никой друг не може да го гледа. И да поседи гладен 1 ден, нищо няма да му стане.

И аз също като теб имах подобен период на тази възраст на дъщеря ми. И аз гледам детето си без каквито и да е баби и помощнички и се старая да съм почти перфектна домакиня.Но повярвай ми много ми е трудно на моменти.Нещата се пооправиха ,когато дадох малката на ясла на 2 години и започнах работа.Просто излизай повече, дори и с детето, виждай се с приятели , излизай и сама когато имаш възможност.Намирай всеки ден и по малко време за себе си и си почивай, когато е възможно ,разбира се.
А що се отнася до викането - на моменти всички сме ужасни родители, но всеки има своите слаби моменти , в които трудно се контролира. И това в никакъв случай не означава ,че не обичаме децата си.

Имаш много решения на проблема.

Първото и най-важно нещо е да спреш да се опитваш да си идеална във всичко. Няма такива хора. Чиниите могат да поседят мръсни в мивката повече време, праха може да се бърше по-рядко, една вечер може да ядете каквото има в хладилника. Можеш сама да стигнеш до този извод ако съпоставиш нещата: Праха по-важен ли е от това да си поспиш на обяд? Чиниите по-съществени ли са от това да обърнеш внимание на детето си?

Хубаво, решили сте да го гледаш по-дълго, но винаги можеш да си промениш мнението - нали? И повярвай, няма да стои гладен ако някой не върви след него с лъжица. 100% гаранция ти давам.  

Можете да се редувате с мъжа ти. Събота преди обяд ти си почиваш, следобяд той, а неделята е семеен ден.

Това беше най-трудния период до сега. Бях уморена не само психически, но и физически. Всеки тичаше където му видят очите, но никога в една посока. Тогава минах на пластмасови чинии /всичко беше изпотрошено/. Когато те спяха, спях и аз. Никой не искаше да ги гледа - били много диви. Молех се само да оцелеем и успяхме. Към 2 години и половина нещата се пооспокоиха.
Не се опитвай да бъдеш перфектна във всичко, ще луднеш.

Не се обвинявай, това се случва на всички мами с деца на тази възраст, които прекарват цял ден с детето. И аз бях така с първото - и не само се гледахме, ами гледах и да отменя мъжа ми в колкото може повече задачи към домакинството. Резултат- бях силно изнервена, затормозена, недоспала, истерясала... На работа един ден шефката ме привика и ми каза "Имаш вид на много потиснат човек. Сега съм взела една справка и гледам - ползвала си 38 дни болнични за детето и нито един ден отпуск да си починеш. Не се живее така, вземи някакви мерки, нямаме голяма полза от човек, дето е преуморен, защото допуска грешки..."
При мен съвземането дойде късничко, дъщеря ми беше вече на 5 години - чак тогава се посъвзех -и то как - с музика - аз бях толкова смачкана и отчаяна, че и музика не слушах. А малката по цял ден си пееше една песен на БТР и веднъж случихме техен концерт прад НДК, тя поиска да отидем... и... де да знам Слушах "Аз загубих всичко сега, остана моята душа..." и се разплаках, нещо у мен се промени... Почнах да слушам музика и да намирам време за себе си. осъзнах, че мога да отида на концерт и с детето, защото тя беше голямата фенка, че мога да отида с дете къде ли не, не е нужно да прекарвам извън работното време само чистейки, готвейки и разхождайки малката...
С второто гледам да не допускам същата грешка, още от 7 месец тръгнах на работа на половин ден и споделих гледането с таткото. Никой не е казал, че е лесно.
Но когато човек намери начин да се разтовари, се изтрайва.
Намери си нещо разтоварващо, повече излизай с детето, ходи където ти се иска на теб, срещай се с приятелки, с които да си говорите за нещо друго, не само за памперси и гърнета...
Музикален поздрав с клип по избор
http://btr.cc/video/index.php         

Нормално е всичко това! В смисъл, че не бива да се случва, но се случва.. аз имам такива моменти, особено нали се сещаш кога.. като съм с ПМС... Мисля, че трябва да се опиташ да се контролираш.. ако пък ти дойде много нанагорно да се опиташ тази отрицателна енергия да я насочиш на друго място. От друга страна, обаче не трябва да криеш от детето отрицателните емоции. Примерно ако си му ядосана за нещо не го крий! Децата трябва да знаят, че човек понякога не се чувства добре, не всичко е рози и любов. Разбира се всичко трябва да е с мярка.. Ако се скараш или накажеш детето несправедливо трябва да можеш и да се извиниш после. Трябва да преглътнем гордостта си. Абе истината е, че колкото се учат те, толкова се учим и ние с тях! Горе главата! Ако ти идва нанаггорно намери някакво разтоварващо занимание за себе си. Аз съм на принципа, че сме майки, но не може да загърбваме личното си време. Всеки преценява колко да е то, но трябва да го има.. без мъже и деца около нас...

Подкрепям всичко, което са казали останалите момичета.
Аз до ден - днешен нямам никаква странична помощ. Дъщеря ми вече ходи на градина, но много добре си спомням времето, в което бях сам - сама вкъщи, в нов квартал, съпругът ми пътуваше доста тогава, навън виелици и няма кой един хляб или лекарство да ми купи...
Но, има и едно друго нещо, което понякога пропускаме:
Децата ни са отделни личности. Те имат собствени характери и съответното поведение, което колкото е характерно за съответната възраст, толкова е и индивидуално. Съвсем нормално е понякога да не харесваме това поведение. Както не винаги сме възхитени от собствените си постъпки, от тези на съпрузите ни или на когото и да било друг близък човек.
Това е най - естественото нещо на света, но много от нас се обвиняват жестоко, като го изпитат спрямо децата си.  От тук следва само едно - да се опитаме да разберем защо го правят, да ги опознаваме и да ги приемаме и обичаме такива, каквито са. Защото това са си нашите деца!
Така че, намери време за почивка, изследвай емоциите си и тогава ще можеш и да ги контролираш.

Искам да ти кажа, че аз съм на съвсем друго мнение по въпроса с гледането у дома, но това е моето виждане. На мен връщането на работа когато дъщеря ми беше на година и 3 месеца се отрази чудесно. Една от причините да се върна на работа беше депресията,, която ме обзе... не съм имала особени колебания и детето тръгна на ясла. На нея също се отрази чудесно. За яденето и досега тя вечер се мръщи и не яде, за разлика от градината, където изяжда всичко...
овек може да прекарва и 2 часа с детето и то пълноценно, може и цял ден да седи вкъщи детето да страда от липса на внимание... Честно казано предпочитам да прекарам 2 часа с детето, но спокойно и пълноценно, отколкото да съм по цял ден изнервена и това да й се отрази. Но всеки сам решава за себе си!

Когато аз бях изпаднала в такова състояние, ми попадна една статия за един баща, който толкова много се ядосал че детето му се наакало, че го пребил до смърт. Бях ужасена. Ама наистина ужасена. Пишеш че твоето дете е на 1 год., моето беше малко по-голямо - на 3. Тогава си набавих присохологическа литература и доста почетах. Някак се не ми харесваше да съм толкова безсилна. Казвам ви - наистина помогна. Тогава прочетах нещо, което много ме впечатли и често си повтарям от тогава. Дословно не мога да го цитирам, но гласи нещо от рода на: Представете си камионче на връвчица. Ако вървиш напред с придвиждането на камиончето всичко е наред. Т.е. не можеш до го придвижваш ако буташ връвчицата. Подобни трябва да са и отношенията родител-дете. Та съветът ми е - четете, съветвайте се с професионалисти, погледнете вътре в себе си и знам, че ще изберете да запазите добрите отношения с децата си и няма да ги жертвате за спазването на безмислени и неизпълними от тях правила.

 

И аз смятам, че яслата ще помогне...И моята дъщеря имаше проблеми с яденето, но там като гледа децата и хапва... Аз също се почувствах по-свободна като я дадох - всеки има нужда и от време за себе си... А твоето дете като излиза навън пак ли е щуро? С Яна гледам повечето своб време да съм на вън, вкъщи ми е по-трудно да се занимавам с нея... А това, че е любопитен е най-хубавото, значи е будно дете, развива се нормално... Опитвай, когато си ядосана да отидеш в другата стая или нетго да занесеш, за да ти мине... Покрещи малко, но не пред него, поскачай на едно място и нищо чудно да ти стане смешно... А какъв е проблема да го дадеш на ясла? Твърдо ли си взела такова решение? За детето не мн добре майката да е толкова изнервена... Аз съм изключително доволна от яслата в Плевен, дано и в Сф сега случим на добра...

И аз напоследък взех да и викам,взе да става много дива.Не мисля че трябва само да им се усмихваме и тихичко да казваме"Не така мама".Трябва да се научат да разграничат кога са направили нещо нередно или дразнещо.Гледам чак да не крещя,но да, викам.Не си само ти.Всички се чувстваме така в един момент.Това не ни прави лоши майки 
Успокой се сега,опитай се да понамалиш викането и да,вземи си почини наистина !
И помни че детенцето ти винаги ще те обича безрезервно !

Моето виждане е, че е добре да се примириш. Нормално е на тази възраст искат да пипнат на всякъде, да видят всичко... Постарай се максимално да обезопасиш къщата и остави детето да обикаля и открива. Ти пък си върши твоята работа и не се шашкай, че разхвърляло, съборило нещо или счупило. Просто гледай да не се нарани сериозно. Навън също го оставяй да се цапа и мърля. Сега ако не се изцапа, кога ще е? И за храненето мисля, че трябва да му отпуснеш края - като не иска да яде, нека да не яде. Ама нищо - няма бисквитки, вафлички и солетки. Това ще продължи в най-лошия случай два-три дни. После само ще дойде да си иска.
Преди да родя кумата ми ми каза две мъдри мисли, които често си повтарям. На нея пък й ги беше казала нейна колежка преди тя да роди. Едната гласи, че каквото и да правиш, колкото и да се стараеш, винаги ще грешиш. Другата - че колкото и да грешиш, ти си НАЙ-ДОБРАТА МАЙКА за твоето дете.
Не се стягай, не се старай много много, карай я през просото и ще ти олекне.
Успех!

Честно казано, аз по едно време взех да се депресирам след 2-3 прочетени теми в "Дом и семейство". От тях излизаше, че 2/3 от съфорумките от сутрин до вечер само чистят, бършат прах, минават с прахосмукачка, всяка седмица мият прозорци, готвят първо, второ и трето, гладят от спално бельо до долни гащи и правят секс по 3 пъти на ден.
помислих си, че аз нещо не съм в ред, след като не мога да се справя по тази схема. Опитах....ама се улових, че си го изкарвам на детето, което пък не е виновно хич, че майка му се опитва да бъде идеална. И смених тактиката. Защото пък в един друг подфорум прочетох това :

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"

3ори, почти ме разплака с това стихотворение 

И аз се превръщам в една истерична майка. И все ми е нервно, и все крещя и мърморя... понякога и пляскам я ръка, я задник... Чувствам се толкова безсилна пред кротко казаното "НЯМА!" "НЕ ИКАМ!" "НЕ!"... и вечния спор, който се ражда м/у нас. "Затвори вратата" - "Няма!", "Ела да ти обуя чорапите" - "Не икам! Не!"... Все отрича, не прави, каквото й кажа, а обратното, иска да ходи гола, когато аз съм с блуза с дълги ръкави..., иска да ми бърка кафето, което аз мразя..., къса ми цигарите, мокри се постоянно с някакви намерени води, лепи дъвки навсякъде... Откачам. Решила съм да я гледам зимата, заради боледуванията й и я спрях от ясла... вече почти съжалявам.
Мен нервите ме удрят в корема. Боли ме хронично от нерви вече. И ме е яд, че заради 2 годишно дете ме боли и няма оправия... Луда работа!
Винаги съм си мечтала, как ще стане голяма и ще бъдем приятелки... Ама така като гледам , май ще е много трудно. От сега си личи, че сме различни поколения .

Ох, страхотно е!
И аз често се изнервям от децата около мен и с нетърпение чакам вечерта да ги паркирам по леглата и да започне моят час. Затова и часът им за лягане е доста ранен и на двамата. До някъде това ми помага.
Да ти кажа най-добре ми беше като работех. Тогава времето, което отделях на синчето беше по-малко, но много по-качествено.
Сега съм в къщи по цял ден, нито къщата ми е оправена, нито достатъчно време им отделям и като се лепна за тоя компютър  много тъпо се чувствам.

за разлика от писалите до тук мами, при мен пък това изнервяне се получи точно когато се върнах на работа. до тогава бях една спокойна мама. гледането на детето не ме е изнервяло. просто си обърнах режима според нейния. в деня ми нямаше задължителни точки - всичко беше "според зависи". а и ние не спряхме да пътуваме. напрекъснато ходехме някъде с малката. това много разведрява...
Ния беше почти на 2, когато я дадох на ясла. пълен бяс! катери се, пита, пипа, има искания всякакви...абе, началото на "ужасните 2"...записахме я на ясла до работата ми, за да мога да я вземам навреме. т.е. аз я водя, аз я взема, работя по мин. 8 часа/но пък таткото работи по мин. 12/, вкъщи като се приберем пак аз съм с нея, защото баща и се прибира късно + всичко, което правех за къщата и храненето, когато си седях у дома...е, полудях...исках само да се прибера и да имам 15 мин. спокойствие, преди да се включа в домашната лудница - няма! детето ти е нон стоп  на главата...но със всичко се свиква. сега я включвам в повечето дейности, които върша. например снощи прави топчетата за супа топчета с мен...верно, омаза се, но пък не мрънка и беше щастлива. измих я и толкова
момичетата са ти дали хубави съвети, дано излезеш от дупката скоро 

И аз съм в групата на истеричните майки! И най-гадното е, че колкото повече викам, толкова повече викам. А полза никаква! Ето какво ми помага на мен:
Настройвам се от вечерта, че няма да викам. Повтарям си го много пъти. И че няма да се карам за дреболии, а само за наистина важни, опасни работи. Пести си нервите!
Излизаме много, непрекъснато ходим някъде. Детето да види свят и да изразходва енергия. Ако трябва да си стоя предимно в къщи, ще се побъркам!
Старая се да се виждам с хора. Най-лесно е с други майки с деца на подобна възраст. Децата си играят, ти си отдъхваш за малко.
Ако може да оставяш детето на някой за час-два през деня, е идеално.

Просто си изнервена и ти липсва почивка, а то горкото плаща за това.
Няма ли кой от време на време да го гледа за малко, а ти да порелаксираш?

И как може да се кръстиш 'изгубена'  , по-скоро 'уморена' ти подхожда.

И аз мога да се причисля в тази група.....викам и крещя за неща,които на момента ми се струват важни, възпитателни и правилни...а после се чувствам толкова виновна.

Изправена пред алтернативата да я дам на ясла, ми става толкова мъчно, постоянно си представям колко ще страда, ако я оставя.

А този стих ме разплака неутешимо..........

....Албумите с картинки са прибрани,
    игрите до една са изиграни....

Това е съвсем нормално, всички минаваме през това...Момичетата са ти казали, откъсни се от детето макар и за малко, това действа. Аз щях да полудея, хем че Калоян беше бебе още, но като се върнах на работа и се очовечих. иначе бях тралала. То и сега съм си малко тралала, но то това си е по силно от мен . бе с две думи, Опитай се да разнообразиш ежедневието си. Стресът не е добър нито за теб нито за дребосъчето 

Здравей Така или иначе детето ще става още по любопитно,та то не отдавна е проходило на пример и сега се налага да опознава света .Така ,че имай търпение към него ,защото в крайна сметка не е за един ден.Аз вече съм луднала цял ден да вървя след малкия ,защото той скоро проходи ,обикаля целия апартамента ,мъчи се да отвая шкафовете и на това отгоре баткото не  е на градина (правят ремонт в градината)и съм станала разногледа да ги дебна кой на къде се намира.Ами да ти кажа  карам им се какво да правя,говоря им но няма смисъл да изолираш детето от себе си ,защото както и ти така и то се измъчвате а това още повече изнервя обстановката.Намери малко временце и за себе си когато съпругът ти се прибере .Или когато през деня го няма а ти си се изнервила вече ,просто си сложете дрехите за излизане с малкото и излезте на вън,разходете се ,изпийте едно кафе с приятелки и така.....УСПЕХ ,това не е болка за умиралка.....

Подкрепям мнението на Isa.Много по-важно е детето да има спокойна и щастлива майка,отколкото нервна и истерична,която да го гледа до 3 години например!