Първа долекарска помощ

Темата е много сериозна!

Независимо, че съм дете на лекар, колкото и да е позорно, трябваше да се организира лекция от Трудова медицина във фирмата, че да науча супер - важни неща. Дано не ми се налага никога да ги прилагам, но...
Добре е, тези неща да не се случват формално - и курса към БЧК, при взимане на книжка, и лекциите на служба Трудова медицина...
Във всяка критична ситуация, първите секунди са решаващи, наистина!

Само на теория  

Само на теория.
Дано не ми се налага практиката

имам някаква елементарна култура относно оказването на първа помощ(от курсовете към БЧК),но няма да е зле да зная повече.

Аз се озовах на този курс по задължение - заради книжката.
Отидох с нежелание, с мисълта за нещо досадно, но сега мисля че би трябвало да има повече информация за това.
Лекторът ни даде много примери от практиката си (реаниматор във военна болница) от които ми настръхнаха косите.

Вече си мисля, че такива курсове би трябвало да бъдат задължителни за бременните жени, за децата в училище, за войниците в казармата.
БЧК и в момента има такива курсове.
За бременни, за детегледачки и общи, но не съм чувала някой да ги посещава.
И аз не съм...а ми се иска да бях, щяха да са ми полезни на моменти.

Това, което написах по-горе има и обратният пример.
В поделението на мъжът ми едно момче е починало от една глътка вода...

Не ми се е налагало,дано и не се налага за в бъдеще,но този курс би трябвало да го изкара всеки от нас.Поздравявам те,че си го изкарала и че си помогнала на нуждаещ се. 



П.С. Знаеш,че моята тема изобщо не може да се пречка с  твоята,все пак там говорим глупости общо взето,но тук става въпрос за сериозни и съществени неща в живота.

Да, миналата година и аз ходих на БЧК и минах този курс. Слава Богу, не ми се е налагало да ползвам наученото на практика.

 
споменаването ти не беше с лошо:)
Знам, че моята тема ще отплува съвсем скоро назад, защото е далеч по-безинтересна и дори сериозна.

Може би ще ми помогнеш с измислянето на някакво по-пиперливо заглавие:)

Преди много години учихме по военно - тогава имаше такова нещо. Някои неща съм научила от практиката - имах съученик -епилептик. Когато аз взимах книжка, нямаше такива курсове. Но и сега много хора просто си плащат и не посещават курса. Има още какво да се желае, но това е все пак добро начало.
Останала съм с впечатление, че в много страни силно се набляга на това, вкл. как да реагираш при земетресение, пожар. А ние все още си казваме Да не дава Господ.

П.С. Аз не писах в темата на Крайчева Ама не защото съм много сериозна, а защото не помня вече кога беше. Пък и хич не беше приятно и не ща да си спомням.

мисля че курсовете трябва да имат и продължение т.к. като минат няколко години и всичко се забравя/ ако не се практикува/.
съдя по себе си - посещавала съм такъв курс, но....  вече нищо не помня/ много вода изтече/.

П.С. дано не ми се налага никога да приложа нещо от този курс

Да.
Човекът вчера разказа, че в някои страни такива курсове се провеждат с деца!
За да могат от малки да знаят как да помагат на себе си, на родителите си...на приятелите си.

А тук правим точно обратното.
Спестяваме на децата си знания, за да препазим уж психиката им...без да помислим, че това би могло да струва нечий живот.
Дори нашия собствен.

Знам,че не е с лошо ,обаче няма как да ти помогна с пиперливото заглавие,понеже темата е прекалено сериозна.Мисля,че твоето е много точно казано,за да му се обърне необходимото внимание.
Мисля,че ако пожелаеш можеш да споделиш елементарни неща от курса,за да ги обсъдим и да ги знаем,недай боже ако някога ни се наложи да ги упражняваме.Но решението е твое,все пак ти си си дала парите.

знам някои неща на теория,но нямам практика
е има някои моменти,например дъщеря ми като малка(на 1 год може би),се задави с бонбон,и се наложи да я обърна с главата надолу,за да може да го изкара...изкашля го,повърна,но започна да диша!през това време мъжа ми  набираше бърза помощ,но разбира се докато дойдат,тя вече щеше да се е задушила
мъжа ми си счупи ръката на витоша,но не направихме нищо сериозно,просто отидохме в пирогов
майка ми получи много силна алергична реакция преди 1 година,но тогава не знаехме какво да предприемем,всъщност не знаехме какво й е,добре че бърза помощ дойде веднага!
и аз мисля че трябва всеки да е запознат с такива неща,но доколкото си спомням и в училище имаше някакви подобни неща,правеха се учения ,и ни пускаха от време на време някакви филми,това няма ли го вече?
 

Тези неща не са никаква тайна.
Информация за това има в сайта.

Нямам нищо против да разкажа интересни неща от вчера, стига да ви е интересно...

НЕЩО ПОЛЕЗНО

НАРЪЧНИК ЗА ПЪРВА ПОМОЩ

Biby

 

Хора..прочетете ги тези неща.
Не са забавно четиво, но могат да спасят живот...

И аз винаги съм си мислила, че трябва да знаем повече как да помагаме при спешни случаи. Мъжът ми е лекар, карала съм го много пъти да ми обяснява кога как се реагира, но за щастие засега всичко е само теория. Дъщеря ми вече на няколко пъти ме кара да си пробвам хладнокръвието като спира да диша, а това- задушаването- винаги ме е плашело най-много.
Присъствала съм на остра алергична реакция, страховита работа. 
Обаче, ето, за епилепсията нищичко не знам.

Биби, линковете са страхотни, благодаря  Отивам да се образовам

Реза, ако имаш време, разкажи ни повече за курса. Аз като изкарвах книжка не ни караха да ходим на такива курсове. За жалост.

---------

Четох досега единият линк на Биби. И намерих нещо, с което изобщо не съм съгласна:

Кървене от носа

Лечение:

1. Разхлабете дрехата около врата. Сложете пострадалия да седне и да наведе глава назад с рамене повдигнати нагоре.

Това е обичайният съвет- да се наведе главата назад. Обаче тази поза освен да ти вкарва кръвта в гърлото и евентуално да те задави, друга полза няма. Същият успех има ако наведеш глава напред. Без опасността от задавяне. Ако някой ми обясни има ли всъщност някаква тайна в тази поза, ще му бъда благодарна.

Изключително важно е човек да знае да окаже първа помощ. На всеки може да се случи, а в такива моменти трябва да се действа бързо.
Аз от курса за първа помощ, когато си вадех книжка, нищо, ама нищичко не помня. Май наистина трябва да има опреснителни такива (през няколко години например и да са задължителни, щото то иначе никой няма да иде).
Тъй като обаче с мъжа ми обичаме да ходим по планини, пещери и въобще сред природата (е, в момента по обясними причини сме зарязали за малко това хоби), сами сме си търсили информация и сме чели разни неща по темата. За съжаление обаче, това което знам е от тук, от там, но все пак ми е вършило работа. За епилепсията например не знаех, че не трябва да се дава вода, но честно казано не би ми и хрумнало - нали челюстите трудно се разтварят при такъв припадък... ?
Темата е много полезна, но мисля, че е хубаво направо да се пише как трябва да се действа при конкретни ситуации. Например хора, които са изпаднали в хипотермия (били са дълго на студено - например в студена вода, апатични са и са спрели вече да треперят) не трябва в никакъв случай да се разтриват и да им се дава алкохол за "сгряване", защото по този начин периферната кръв, която е с по-ниска температура отива към сърцето и може да се случи най-лошото. В такива случаи трябва пострадалият да лежи в покой, да му се дават топли и сладки напитки и най-добро е затоплянето с човешка топлина, т.е. кожа до кожа  .
Надявам се да съм била полезна с моя опит. Ще ми е интересно, ако и вие напишете как трябва да се реагира в подобни ситуации.

Гласувах с "На теория", чела съм няколко статии, но обхващаха основно Първа помощ на деца, трябва повечко да прочета, благодаря за темата   

И аз го изкарах по задължение,заради шофьорската книжка
Хубаво е да се знаят такива неща,дано не се налага да ги прилагам

На теория - преди 10 години минах този курс за книжката.
Но понеже дълбоко се съмнявам да помня каквото и да е от него - гласувах с 'Не, но искам да се науча'.

Само на теория. Дано не ми се налага и на практика...

А какво стана с човека в МОЛ-а? Ето, аз не знам какво се прави в случай на епилептичен пристъп... 

Да, оказвам, когато се налага
И най-важно , опреснявам си знанията редовно, защото тези неща се забравят.

Реза, поправи заглавието, казва се ПЪРВА ДОЛЕКАРСКА ( не доболнична) ПОМОЩ

Може би не знаете, но българският национален отбор по първа помощ
е на 8мо място в света, което е страхотно място.

Онзи ден оказах първа помощ на велосипедист възрастен човек,блъснат от кола.
Нищо му нямаше, по-скоро уплашен.

Има също така Първа психологична помощ, която е не по-малко интересна и важна  от ПДП.

Важна за жените е и Първата помощ за бебета и малки деца. БЧК има ръководство, в момента персонала на детските градини , ясли минават такива курсове.


Само че на 'живо' не е толкова лесно.
Имахме един случай, на спукана язва в центъра на БЧК в Лозен.
По време на обучение момче спука язва и беше ужасна гледка.
Беше уплашен и какво ли не.
Обучаващите по първа психологична помощ
изобщо не можаха да окажат такава, защото в практиката нещата се усещат
по съвсем различен начин.

На теория знам. И аз ходих на курс в БЧК преди 2-3 седмици заради книжката. Нито преди, нито след това обаче съм била в ситуация, в която да ми се наложи да използвам такива умения. Обаче си взех от книжките, които раздаваха и смятам да я оставя в колата и да я преглеждам от време на време, за да си опреснявам знанията.

И аз съм с избледняващи спомени от шофьорския курс. И тогава си мислех, че трябва да има задължително редовни опресняващи, макар че като изпаднеш в ситуация трябва да запазиш самообладание и да си припомниш какво знаеш - а аз се съмнявам...
Иначе бях се самообразовала от една книга за детското здраве - как да действаме при задавяне, падане, повръщане и под.

иВарна, оказването на първа помощ при бебета и малки деца (имах отдавна такава тема) е със специфики. има много , много големи бели, които могат да се предотвратяват с елементарна помощ.
аз имам новото ръководство на БЧК (превод е на Британско такова) за оказване на ПП при бебета. Страшно интересно е, накрая има и съвети за това как да осигуриш безопасна среда за бебето. Обзавела съм и приятелките си с това ръководство.
Ако не друго -поне не се чустват беззащитни. Накрая на ръководството има и много полезни съвети за това как по принцип да създадеш безопасна среда на детето.

Сещам се за едни провал на ПП-  беше човека, който загина във фонтана на площад Славейков. Елементарна помощ, можеше да спаси този човек!

За опресняване... не чакайте такива курсове да дойдат при вас,вие отивайте при тях! по принцип курсовете за шофьори наблягат основно на кръвотечения и счупвания.
Не знам дали се говори сега за алергичен шок например и тн.
Така или иначе , материал има - въпрос на отговорност е, да си опресняваме знанията.
 
Същото важи и за децата.
Аз съм била на национално състезание на ученически екипи по първа помощ , децата са великолепни, реагират на ситуации, разиграват се ситуации и тн.
страшна забава е. Един ден ще държа детето ми на 10-12 години да е на курс ( ако аз не го обуча до тогава  )

Да, бих искала да се ограмотя по въпроса. Ще ми се да мога да реагирам веднага, ако недай си боже, се случи нещо със сина ми.

Ох, надявам се да не звучи, като реклама, но.....

БЧК организира курсове по първа долекарска помощ  2004 г. предлага нова услуга в тази сфера: обучение на родители, близки родственици, детегледачи, персонал на детски заведения и училища за оказване на първа долекарска помощ на деца до 8 годишна възраст;

www.redcross.bg

За съжаление нямам и най-малка представа какво трябва да правя в такива ситуации 

Благодаря за темата, мисля да се запиша на курс, защото знанията са много полезни. Аз лесно изпадам в паника, а когато знам какво трябва да направя - няма по-хладнокръвна от мен. Благодаря!!!

Щв си изям...ушите от яд!
Писах, писах и отиде по дяволите 

Утре ще напиша пак и ще преснимам картинки от книжката.

Реза, благодаря ти за темата, наистина мисля, че е важно за всички
Едни от най-добрите материали за ПП са тези на Британския Червен Кръст.
На сайта им има доста неща, които са интересни , както и лесни неща, които можем да правим при инцидент. За съжаление нямат ръководства за 'теглене', но имат tips, които са напълно достатъчни ( според мен), за начало.

Първа помощ при деца под 1г

Първа помощ за деца от 1г. до пубертет

животоспасяващи мерки за бебета под 1г

Митове

Карал съм такъв курс, когато взимах разряд за работа с високо напрежение.  Имаше и някаква практика - изкуствено дишане на кукла.  Никой не си мечтае да му се наложи да помага, особено на непознат със съмнителна хигиена.  Но shit happens.

Реза, и аз като теб отидох на курса по задължение, заради книжката и аз като тебе- с нежелание..., но се оказах приятно изненадана. Беше ми изключително интересен и научих доста неща. Ако трябва да съм честна не знам как ще постъпя в такава ситуация / дано не ми се налага / , не защото не искам да помогна, а защото съм ужасно голяма паника и не издържам на такива гледки. Докато работех станах свидетел на два епилептични гърча, и за малко щях да припадна от страх и от гледката. За щастие около мен веднага се притекоха на помощ и не бях сама. Втората жена с гърча беше моя колежка, чувствах се ужасно докато се гърчеше пред мен, имах чувството, че ще започна и аз - прилоша ми, започна да ми се вие свят. Затова просто се моля да не ми се налага, защото ако недай си Боже ми се случи и не успея да помогна, пък ще ми тежи цял живот.
Но курса е много полезен и интересен и го препоръчвам на всеки, който може да отдели 24 лв. и 4 свободни часа. Дори и да не му трябва за книжка.

И аз съм от "теоретиците". Благодаря за темата, много е важно да ги знаем тези неща.

Само на теория, минавах 4 часов курс за книжка пред БЧК.

Не, но искам да науча, въпреки че, на мен първо ми прилошава, като видя подобно нещо. И тук има курсове и все се каня да се запиша, ама пусто време / което не е оправдание/

Чела съм много пъти най-различни материали. Всъщност за първи път още в училище - имаше едни часове, военно май се казваха, само в моето училище ли сме го имали?
Въпреки това се чувствам ужасно неподготвена. Теорията е едно, практиката - друго. На тези курсове, за които пишете, има ли някакъв вид практика?

Гласувах с първата опция, за съжаление ми се е налагало няколко пъти да оказвам първа помощ, при това бях дете. Майка ми е диабетичка и, вследствие понижаването на кръвната захар (хипогликемия), по време на сън (когато е будна, се усеща и реагира на време) е изпадала в "кома". В повечето случаи баща ми си беше вкъщи и ние с брат ми му помагахме, но 2 или 3 пъти бяхме сами. Не можете да си представите колко е трудно да се даде подсладена вода (или компот) в устата на припаднал човек, така че да я погълне...  Единият от нас държеше майка ми повдигната (за да не се задави), а другият се опитваше да й изсипе малко течност в устата... Чак после търсехме начин да я транспортираме до болницата. Кошмарно... Не искам да си спомням даже... и се надявам никога повече да не ми се налага да оказвам първа помощ на някой!

Реза, много полезна тема. Знам някои неща на теория само. Във връзка с шофьорския курс, който карам в момента скоро ще ходя и на БЧК и съм сигурна, че ще науча още много полезни неща

В Колежа по туризъм в Бургас първия ни изпит беше ОПП-оказване на първа домедицинска помощ.Много полезна информация и знания.Лектори бяха преподаватели от Медицинския колеж.Имахме и практика с кукли за изкуствено дишане.Дай боже,да не се случва,но си е добре дори и само на теория да се знае малко.

От ученическите години още, ми се е налагало да оказвам такава помощ - съученик и приятел епилептик, силно алергични близки, племенник с астматични пристъпи...
Досто по-късно съм карала и курс за оказване на първа домедицинска помощ. Имам и книжката на БЧК вкъщи.

Темата ще я следа с интерес. Курса на БЧК все още ми предстои.

Големият ми син на два пъти ми изкарва акъла Не иска да разбере това дете, че докато хапва нещо не бива да играе  Първия път се задави с краставица, не можеше да си поеме въздух очите му се насълзиха и сякаш удвоиха, а аз си играех с малкия на пода, добре че му обърнах внимание - той просто махаше безпомощно с ръце  Та значи с два силни удара отдзад между плешките по посока нагоре успях да изкарам заседналото. Втория път беше на излизане точно на вратата, докато аз заключвам и баткото ни пак се задави с дъвка този път - историята се повтори, само че тоз път първите удари не помогнаха и добре ми се разтрепераха краката, докато успея добре го понатупах. Мисля, че той ми е склонен към задавяне и това е моя кошмар, моля се никога повече да не ми се повтаря, защото наистина е ужасно 

За съжаление имам доста примери за нелеп изход от не дотам безизходни ситуаций поради незнание, за съжаление последния е на лекар от бърза помощ