Лекува ли времето любов, болката от смъртта на ближния, изобщо всякакви душевни рани. Моля ви, говорете от собствен опит.
- Публикувана: 5 окт. 2006, 19:25 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2006, 11:02 ч.
Лекува ли времето?
Зависи от болката любовна -да но болката от загуба на ближния още повече ако е на дете мисля че не се лекува.
Времето лекува само тези, които искат да бъдат излекувани.
Загубата на близък и много обичан човек не се забравя. Но ако човек е решил да продължи да живее с нея - да живее за другите ,които обича ,а и за себе си, трябва да изтласка спомените някъде дълбоко в съзнанието си. В противен случай развитието на нещата са предсказуеми.
А любовта сама за себе си е илюзия, създадена от самите нас ,за да дадем някакво име и романтика на нуждата ни да сме значими за някого. Така ,че времето е най-добрия лечител на сърдечни трепети и разочарования:) Като поглеждам назад имало е поне 2-3 пъти ,когато съм мислела ,че не мога да живея без даден човек- без присъствието му в живота ми и всички действия ,съпровождащи двама влюбени. Сега си спомням с насмешка. Даже и белези не са ми останали от тези любовни разочарования. Така ,че времето не само лекува ,но прави и пластични подобрения на духа ни:)
Загубата на близък и много обичан човек не се забравя. Но ако човек е решил да продължи да живее с нея - да живее за другите ,които обича ,а и за себе си, трябва да изтласка спомените някъде дълбоко в съзнанието си. В противен случай развитието на нещата са предсказуеми.
А любовта сама за себе си е илюзия, създадена от самите нас ,за да дадем някакво име и романтика на нуждата ни да сме значими за някого. Така ,че времето е най-добрия лечител на сърдечни трепети и разочарования:) Като поглеждам назад имало е поне 2-3 пъти ,когато съм мислела ,че не мога да живея без даден човек- без присъствието му в живота ми и всички действия ,съпровождащи двама влюбени. Сега си спомням с насмешка. Даже и белези не са ми останали от тези любовни разочарования. Така ,че времето не само лекува ,но прави и пластични подобрения на духа ни:)
Времето лекува само тези, които искат да бъдат излекувани.
Miracle_girl, зависи само от теб.
"Казват лекувало времето
времето не лекува
мъката като жилите
със възрастта се подува..............."
Не помня автора и останалата част, но това според мен е достатъчно.
времето не лекува
мъката като жилите
със възрастта се подува..............."
Не помня автора и останалата част, но това според мен е достатъчно.
`...времето е проверката
за болестта голяма.
то би помогнало само там,
където болест няма.`
емили дикинсън
това е и моят отговор.
да, лекува.
любов се лекува с друга.... много успешно при това.
а загуба на човек... незнам, аз загубих баща си и
още не мога да усетя липсата му.
не мога да приема, че го няма.
имам чуството, че сме винаги заедно, свръзани...
сънувам го, чувам го как ми говори..
понякога като карам се сещам
как ми се кара че държа съединителя натиснат..
и така за всичко... все е до мен..
не искам да го излекувам от сърцето си.
а и затова лек не търся.
любов се лекува с друга.... много успешно при това.
а загуба на човек... незнам, аз загубих баща си и
още не мога да усетя липсата му.
не мога да приема, че го няма.
имам чуството, че сме винаги заедно, свръзани...
сънувам го, чувам го как ми говори..
понякога като карам се сещам
как ми се кара че държа съединителя натиснат..
и така за всичко... все е до мен..
не искам да го излекувам от сърцето си.
а и затова лек не търся.
загубата на близък си е неле4има мъката. лени добре го е казала. само една мисъл е достатъ4на да ги върне пред мене, да 4увам гласовете и думите им , да се връщат спомените. но и да усетя празното място, и да дойдат сълзите от безсилието да ги върнем! тук много по-спокойно приемат смърта, може би, философията им за живота да им помага да преодолеятили надеждата да се видят оттатък!
"Казват лекувало времето
времето не лекува
мъката като жилите
със възрастта се подува..............."
Не помня автора и останалата част, но това според мен е достатъчно.
времето не лекува
мъката като жилите
със възрастта се подува..............."
Не помня автора и останалата част, но това според мен е достатъчно.
`...времето е проверката
за болестта голяма.
то би помогнало само там,
където болест няма.`
емили дикинсън
това е и моят отговор.
За това стихотворение се сетих и аз още като прочетох заглавието на темата
Както една рана може с времето да хване коричка и да завехне, така и душевната болка може да се притъпи и само смущаващ спомен да остане.
Но може и раната да забере, да се възпали лошо без лечение.
Лечение трябва. Промивка. Боли от спирта, знам. Но непременно трябва да се приема външно.
Но може и раната да забере, да се възпали лошо без лечение.
Лечение трябва. Промивка. Боли от спирта, знам. Но непременно трябва да се приема външно.
Болката е едно много обсебващо състояние на духа. За мен тя е необходимото зло, което играе важна роля за развитието на личността. Тя те поглъща, обсебва, замъглява сетивата и изсмуква жизнените ти сокове, докато не изпаднеш в пълна апатия към света. Но също така, смятам, че като всяко чувства и тя си има своето развитие във времето - експлозия, която те отнася, преминава в ударна вълна, след което нещата се поуспокояват малко. Преглед на пораженията и възстановяване до колкото е възможно. Мисълта ми е, че в крайна сметка, времето не може да излекува, но все пак лекува. И болката приема един по- поносим вид.
Пазете хубавите спомени, те са истинското ни богатство!
Пазете хубавите спомени, те са истинското ни богатство!
Препоръчани теми