Не успях да закърмя и не знам защо!Всички ми казваха, че кърмата ми ще дойде и въпреки, че положих усилия това не стана.След раждането се случи нещо и си мисля, че може би се уплаших или де да знам.Все се питам, защо и не ми дава мира, а така ми се искаше да кърмя.
В болницата малкия беше посинял целия, защото се е нагълтал със слуз.Пред мен се опитваха да го накарат да диша, а после остана под наблюдение цяла нощ.Аз доста се изплаших, но не съм сигурна, да ли това е причината и пак започвам да се обвинявам, че може би не съм направила всичко възможно, за да кърмя, което е най-доброто за детето ми.
В болницата малкия беше посинял целия, защото се е нагълтал със слуз.Пред мен се опитваха да го накарат да диша, а после остана под наблюдение цяла нощ.Аз доста се изплаших, но не съм сигурна, да ли това е причината и пак започвам да се обвинявам, че може би не съм направила всичко възможно, за да кърмя, което е най-доброто за детето ми.
Важно е, че детенцето ти е здраво, а е напълно възможно спирането на кърмата да е от стресът , който си преживяла. Аз не съм кърмена и какво - здрава съм си 
Както си тръгнала от сега със самообвиненията, не знам след годинка до къде ще се докараш 
Бях стигнала до това, да мисля че не съм полезна с нищо и че няма да ме обича - навсякъде пише колко по-силна е връзката между кърмените деца и майката. 
Но се стегнах и си казах - дори и с АМ, важното е да е спокоен! Изцеждах каквото имах и му давах. Но вече няма какво и сме само на АМ. Спри да се самообвиняваш! Мама не е само цици! 
Желая ти много щастие с малкото съкровище! 
....
??? 
)
