Публикувана: 20 апр. 2021, 21:43 ч.
Последно мнение: 4 юли 2021, 14:32 ч.

Изнервена съм и си изпускам нервите върху бебето си

7 948
68
1

1
2
3
4
5
Всички

20 апр. 2021, 21:43 ч.

Мнения: 15

Пиша това със сълзи на очи, опитвайки се да намеря начин да помогна на себе си..
Веднъж на две седмици имам периоди, в които бебето ми много ме изнервя. Той е на 11 месеца, неспокоен е, постоянно плаче, въобще не е самостоятелен и е постоянно закачен за панталона ми.
Често ми е много трудно да се справям с всичко, да му готвя, да му бъде разнообразно, здравословно, чисто и какво ли още не.. трудно ми е постоянно да е закачен за панталона ми и да плаче. Понякога забравям, че е просто бебе и има нужда от внимание и излизам от равновесие. Днес беше един от тези дни.
Мисля, че имам нужда от помощ, моля ви, посъветвайте ме какво да правя. Много ми е гузно, не мога да се контролирам. Крещя му, стискам го за бузите, говоря му ужасни неща.. никога не съм си представяла, че се изпадна в такова състояние и ще се държа така с малко бебе. За мен това винаги е било грешно и е било грях. Всеки път все повече прекрачвам границата, детето реве и се дере, а аз ставам все по-зле когато го слушам. Лошото е, че няма към кой да се обърна, изцяло сама съм, съпруга ми ходи на работа..
Моля ви, кажете ми как се контролирате когато на децата ви не им е ден? Броенето до 10 не помага, да си повтарям, че е бебе също ..

# 1 20 апр. 2021, 21:48 ч.

Мнения: 2 640

Признанието е първата крачка!
Отидете на психолог.
Намерете някого, ако не мъжа ви,да го гледа за час-два и излезте някъде, да си починете и да се разсеете малко. Предполагам ще помогне.

# 2 20 апр. 2021, 21:52 ч.

Мнения: 2 755

А какво ще стане, ако не е изчистено или няма нова манджа?
Дай по леко, детето ти има нужда от вниманието на майка си и ти го показва, не реве защото не му е чисто. Играй, занимавай се с него, нека то да е приоритет, не домакинската работа.
Друг вариант е да потърсиш психолог, пък и той ако не помогне-отиваш на психиатър.

# 3 20 апр. 2021, 22:04 ч.

Мнения: 4 518

Цитат на: acer в вт, 20 апр 2021, 21:52

Подкрепям горното мнение. Детето ти няма да помни манджите и дали апартамента блести, но от крещенето могат да останат следи.
Аз не съм получавала вниманието, от което се нуждаех като дете и вкъщи не беше чисто, но ми липсваше вниманието, а не манджите.
Няма значение, че мъжът Ви работи, той е родител и мъж. В труден момент трябва да е до Вас и детето. Час на ден с детето нищо няма да му стане, ако прекарва. Ами след година Вие като/ако работите никой няма да гледа детето, защото и двамата работите ли? Що за логика... Вие сте пред нервна криза, ама принца бил работил. Ми да си вземе отпуска една седмица да се погрижи за Вас. Или тогава пък ще е отпуска и трябва да си почине?
Потърсете помощ и не казвайте повече, че сте сама при положение, че имате мъж.

# 4 20 апр. 2021, 22:10 ч.

Мнения: 2 109

Отпусни се малко и си пренареди приоритетите. На първо място детето има нужда от спокойна, отпочинала и щастлива майка.
Всеки има моменти, в които изперква, и аз съм викала по детето и после ми е идвало сама да се ошамаря, но не е добре постоянно да си в това състояние. А детето още няма годинка.
Точно в този период започват много да щъкат, да искат да опознават света.
Сега може да ме анатемосат, но моето дете за пръв път яде нещо, сготвено от мен, може би на година и 7-8 месеца. Това беше след като тръгна на ясла. Захранван е изцяло с купени пюрета, а след това взимах храна от частна кухня, която работи всеки ден.
Чистим винаги двамата с мъжа ми, аз работя от вкъщи откакто детето беше на 6 месеца, но когато спи и през нощта.
Общо взето преди да тръгне на ясла, времето ми беше изцяло за него, като гледах да отделям достатъчно време и за себе си.
Другото, което много ми помогна да не изперквам, беше вечер навън с приятелки почти всяка седмица. Оставям детето на мъжа ми и излизам за няколко часа, все пак до 6-7 се е прибрал от работа. Първия път детето нямаше 2 месеца, но е нямало проблеми.

# 5 20 апр. 2021, 22:10 ч.

Мнения: 25 685

Цитат на: Octavia в вт, 20 апр 2021, 21:43

Често ми е много трудно да се справям с всичко, да му готвя, да му бъде разнообразно, здравословно, чисто и какво ли още не.. трудно ми е постоянно да е закачен за панталона ми и да плаче. Понякога забравям, че е просто бебе и има нужда от внимание и излизам от равновесие.

Първостепенната ти задача е бебето да се чувства добре. Да е разходено, забавлявано, да се чувства обичано. Готвенето, чистенето и т.н. не са чак толкова важни. Давай го по-лежерно.
Щом никого не го е грижа как се чувствате с детето, не ти остава нищо друго, освен сама да осигуриш това спокойствие. Спокойна майка – спокойно бебе.
Можеш да се запишеш на детска кухня, за да си освободиш повече време за детето. Разходки навън, срещи с приятели или други майки с деца... Таткото, щом се прибере, му връчвай бебето и беж навън. От опит знам колко разтоварващо и освежаващо действа дори само един час навън без бебе край теб. Да седнеш да изпиеш едно кафе - с приятелка или сама - без някой да ти хленчи, мрънка, реве, пищи или да изисква 100% от вниманието ти.
Грижи се за себе си, за да бъдеш адекватна майка и да можеш да се грижиш от своя страна за детето си.
Няма друг начин...

# 6 20 апр. 2021, 22:10 ч.

Германия
Мнения: 865

Защо не го запишеш на детска кухня? Ако имаше покрай мен, изобщо нямаше да се чудя. Готвенето ми отнема най-много време. Разбирам, че мъжът ти работи и всеки път се прибира уморен, но и ти един вид работиш и то денонощно. Най-бърз ефект, ще видиш, ако бащата се включи в задачите. Поне през ден излизай сама. За по час или половин дори.

# 7 20 апр. 2021, 22:55 ч.

Мнения: 2 493

Най-напред си снижаваш изискванията.
1. Взимаш храна за бебето от детска кухня, а за вас готова храна.
2. Чистиш и готвиш, когато можеш и колкото можеш.
3. Таткото след работа и в почивните дни поема бебето, а ти излизаш на кафе с приятелки, на танци, на разходка, на шопинг...каквото ти доставя удоволствие.
Децата растат прекалено бързо. Отделяй на детето си време сега, за да не съжаляваш за пропуснатите моменти. Блестящите къщи и пет степенните менюта не осигуряват хармония и спокойствие в къщи.

п. с. обзаведи се с всякакви уреди, които улесняват домакинството.

# 8 20 апр. 2021, 23:06 ч.

София
Мнения: 30 187

Цитат на: acer в вт, 20 апр 2021, 21:52

А какво ще стане, ако не е изчистено или няма нова манджа?

Скрит текст:

Дай по леко, детето ти има нужда от вниманието на майка си и ти го показва, не реве защото не му е чисто. Играй, занимавай се с него, нека то да е приоритет, не домакинската работа.
Друг вариант е да потърсиш психолог, пък и той ако не помогне-отиваш на психиатър.

Нищо, ама го разбрах чак като поотрасна първото. Създава се стереотип в обществото на жената-чудо, майката-героиня, която трябва да може всичко- детето да е добре гледано, къщата да блести, манджите да къкрят на котлона, тя да изглежда перфектно (маникюр, прическа и т.н.), да не спира да води активен социален живот и след някоя година да се върне на работа и да прави кариера. В един момент идва детето и осъзнаваш, че и на 30% от всичко изброено не можеш да се справиш и започваш да се чувстваш непълноценна, не достатъчно добра. Особена, ако ти е първо дете и си млада, действителността те удря с всичка сила.
И когато споделиш, че е трудно и не успяваш, отсреща ти се отговаря "Ама как? Не си добре организирана, ето ме мен, аз мога всичко това и още даже".

Авторке, спираш с манджите всеки ден, чистене 1-2 пъти на седмица, в другите дни забърсваш отгоре-отгоре и толкова. Бебето спи и ти лягаш с него. Ама ако ще у вас да е паднала бомба. Ставате, обличаш го и излизате. Идва си мъжа ти, връчваш му бебето и искаш поне 1 час спокойствие. Какво ще правиш, си е твоя работа. Записваш детето на кухня. Облекчаваш си ежедневие максимално. И спираш да слушаш глупостите на околните и да се стремиш да си перфектната майка. Ами ако са две? Ти няма да откачаш! Ако изяде едно пюре от бурканче, а не приготвено от теб, нищо няма да му стане.

# 9 20 апр. 2021, 23:16 ч.

Terra incognita
Мнения: 12 296

Забрави за идеята за чиста и подредена къща и всекидневното готвене. Ако имаш възможност за кухня- хич не се чуди. Ако не- готвиш 2-3 пъти седмично и правиш по 1- 2 порции повече, стараеш се всеки път да е различно. Отделяш си 1-2 порции за деня, останалото консервираш и така лека- полека ще се сдобиеш с разнообразна консервирана храна.
Чистиш само, когато детето е спокойно, колкото- толкова. Когато то спи си почиваш и ти. Свикни с безпорядъка и се старай да не обръщаш внимание. Ако усетиш, че те дразни- хващаш бебето и излизате сред природата.
Не е нужно да гладиш.
Просто окликвай на нуждите му.
Знам, че е зациклящо, но това е положението.
Докато се усетиш и този период ще е зад гърба ти.
Кураж!

# 10 20 апр. 2021, 23:30 ч.

When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
Мнения: 3 680

Авторке, дали са ти прекрасни съвети.
Аз ще добавя само, че те разбирам напълно! И аз съм така, но работя върху себе си... Въобще, отне ми едни 5-6 години от живота ми, и от този на децата ми, да разбера и да си призная, че освен майка, половинка, работник, участник в обществото и т.н. функции, най-първо съм човек. Човек със собствени нужди, мисли и желания... Боря се със себе си и представата, която съм си изграждала с години - че съм всевластна и всеспособна, на мен нищо не ми се опира, аз съм силна, безсмъртна и нищо не е в състояние да ме събори. Чувствата и емоциите са лиготия, те са за ония слабохарактерните, които нищо не могат сами. Аз съм единствената на света, която е несломима!
Това ми изигра адски лоша услуга...
В момента ходя на психолог и много бавно и трудно, и много скъпо ми струва да се измъквам полека лека от този затвор, в който сама се затварям години наред....
Стикам ти палци да се измъкнеш по-бързо от тази каша. И най-вече да научиш, че ти си си на първо място в собственият си живот! Зй да е добре детето ти, първото условие е ТИ да си добре. Hands V

# 11 20 апр. 2021, 23:43 ч.

Мнения: 10 893

Две години бях в подобен кошмар, с разликата, че мъжът ми помагаше и гледаше детето, а у дома не беше чисто и сготвено. Ей, не спря да реве това дете, ден и нощ! Идело ми е да се гръмна, да гръмна всички в нас. Това с разходките с приятелки, с времето за себе си при мен не помагаше, защото бях толкова смазана, че нямах желание за нищо. Като избухвах, си поревавах след това, обвинявах се, обещавах си, че няма повече до следващия път. Най-добре ми действаше да изляза и да вървя безцелно по улиците. В крайна сметка към втората годинка се успокоиха нещата от страна на детето, съответно и аз се успокоих и така.
Кураж ти желая!

# 12 20 апр. 2021, 23:51 ч.

Мнения: 12 846

Спешно и рязко си намали задачите. Бебето остава като задача номер едно, останалото - на заден план. Така ще ти остане повече време за почивка. Изперкваш от преумора, нормално е. Помислете с бащата не е ли възможно някоя баба да поема бебето за някой час, за да може вие с мъжа ти да излизате сами без него.
Ако не действа друго, дай детето на ясли и ходи на работа.

# 13 21 апр. 2021, 07:30 ч.

Мнения: 4 853

Когато си на ръба да избухнеш, остави бебето на безопасно място и излез от стаята за 5мин. Пусни си песен, изпий едно кафе, почети, прави упражнения- нещо, което ти действа разтоварващо. После се връщаш с нови сили и спокойствие. Дори и да поплаче малко само, всичко ще е наред, по-добре е отколкото да си изкараш нервите върху него.

# 14 21 апр. 2021, 08:57 ч.

Мнения: 16 874

Когато се роди първото ми дете и видях, че в някои дни дори не мога да си измия зъбите, приех, че няма да съм в графата "перфектни майки". Той не спираше да реве денонощно, дори не можех да се изпикам, защото от рев, когато не съм при него спираше да диша.
Мъжът ми ми помагаше и пак ми 0еше трудно, защото малкият сучеше нон стоп.
Домакинството го изоставих. Купихме прахосмукачка робот, робот,, които мие подовете, за детето купих уред, който да вари зеленчуците с таймер. Не ми оставаше време да готвя за нас, за детето слагах в уреда и докато сме навън се готвеше, после само пасирах и той хапваше. Дори като порасна искаше да съм залепена до него и да играем заедно, такъв филм да седне и да се занимава сам - нямаше, нищо, че има пълна стая с играчки.

Когато много се ядосаш, остави детето на безопасно място (кошара) и се затвори някъде - в банята, в спалнята. Ако искаш викай, ако искаш си поплачи. Когато се успокоиш, тогава се върни при детето .
Ако имаш проходилка го слагай там да хвърчи и да играе. Или се разхождайте навън повече.

# 15 21 апр. 2021, 09:59 ч.

MI
Мнения: 11 841

Освен всички други съвети, които вече са ти дали, пробвала ли си да слагаш бебето в ергономична раница? При моята дъщеря само това помагаше, а особено като е на гърба тя си спи, а ти правиш каквото искаш, вършил някаква работа или излизаш и се разхождаш докато спи.

# 16 21 апр. 2021, 10:04 ч.

Мнения: 25

Виждам, че опитните майки са дали вече чудесни съвети. Изпробвай ги и виж кое работи най-добре за теб.
Аз мога да споделя аз какво правя, когато моето бебе реве така неутешимо (на 2месеца и половина е). Прегръщам го и лягам в леглото или на дивана по гръб (бебето е върху мен) и започвам да дишам тежко. Така както се диша при йогата - вдишваш и броиш първо до 4, издишваш и броиш до 4, после броиш до 5, до 6 и така увеличаваш колкото можеш времето за вдишване и издишване. Не задържаш въздуха, ами просто правиш дълбоко вдишване и издишване. Когато се концентрираш върху дишането си, това много успокоява. Изненадващо за мен, също така много успокоява и бебето. В началото той може още да се дърпа и пищи минута-две, но в един момент тази ритмичност на дишането го успокоява. Също така бебето е върху теб и повдиганията и спусканията на корема допълнително му концентрират вниманието.
Сигурна съм, че от толкова много полезни съвети поне един ще проработи успешно за теб. Успех!

# 17 21 апр. 2021, 17:21 ч.

София
Мнения: 3 458

Има дни, в които малкият е толкова крив, че и аз си рева с него. Олеква си донякъде.
Иначе гледам 1-2 пъти в седмицата по-основно почистване. Останалите дни прах, прахосмукачка, пералня, съдомялна. Правя му храна за няколко дни напред, а след някой друг месец и на кухня ще го запиша. Не мога да осигуря такова разнообразие в менюто иначе. За нас готвя лесни и бързи манджи през седмицата, а понякога ММ поема вечерята. Ако сме изтощени и изтормозени просто поръчваме. Когато детето спи, ако съм уморена лягам с него. Друг път взимам книжка, пия кафе, гледам сериал някакъв, оправям си ноктите (в момента съм спряла да ходя на маникюр), рисувам, нареждам пъзели, правя си маска за лице, ей такива релаксиращи неща. Друго, което ме успокоява е да планирам неща. Например сега ще правим ремонт на терасата ни и ще обзавеждане детската. Успокоява ме да търся идеи, да оглеждам сайтове, да харесвам разни неща и да се разсейвам така от всичко останало.
Аз лично не мога да го оставя да реве. Напряга ме и ме изнервя повече това.

# 18 21 апр. 2021, 20:36 ч.

Мнения: 15 356

Ти си в отпуск по майчинство,не по чистене и готвене.Най-важно е ти и детето да сте добре.Бащата работил,всички работят и ти работиш ,денонощно без почивен ден,без отпуск,без обедна почивка.Като почива мъжът ти остави му детето,излез сама,иди на фризьор или просто пий едно кафе.Излизай с детето на разходки,запиши го на кухня ,а за вас филии,омлети,топли точки,доставка на храна.Детето има нужда от теб,от гушкане ,от игра заедно и общуване.
Колкото можеш си опростявай живота и отдавай време на детето,ангажирай и мъжът си и задължително бъди егоист поне за час на седмица ,минимум ,и отделяй време само за себе си и никой друг.

# 19 22 апр. 2021, 01:15 ч.

Мнения: 903

Хубави съвети са ти дали, но проблемът ти е друг-не си добре с нервите.Крещенето на бебето-то не е никакво бебе, а вече детенце не ти понася и отключва агресия и нервни изблици.Пробвай като за начало с леки успокоителни на билкова основа -валирян, глог и мента или направо SBD олио капки.
Отлично знам какво имаш в предвид.И аз изпитвах ужас от безпричинното и продължително плачене/крещене на детето и ми идваше да хвърлям, тряскам и крещя.Отдавам го изнервеност, травми в детството и накрая умора.
Следващата стъпка е психолог/психиатър.Дано отминат тези неприятни периоди, но имай в предвид, че след няколко месеца започват тантрумите-тръшкат се и крещят на улицата, пред други хора ...За тях ти трябват здрави нерви и много търпение.

# 20 22 апр. 2021, 09:28 ч.

Мнения: 15

Цитат на: Came lita в чт, 22 апр 2021, 01:15

Да, наясно съм какъв период следва.
Благодаря на всички за съветите.
Попринцип съм много спокойна, когато плаче го успокоявам, нямам проблем когато плаче, все пак е бебе. Замисляла съм се за това с нервите, но бих обърнала внимание, ако е всекидневно. При мен се получава когато съм свръх преуморена.
Не успявам да намеря време за всичко, сякаш не успявам да организирам времето си, което ме изнервя допълнително. И когато съм изморена и малкия има такъв период влизам в една депресия, криза и т.н.
До сега съм го оставяла на баща му и съм ходила на козметик точно два пъти от както се е родил. През останалото време сме неотлъчно знаедно.
Преди да забременея работех на 3 места (на две през седмицата и още едно работно място за събота и неделя) и съм свикнала да съм постоянно сред хора, да върша нещо, не съм свикнала да се застоявам. Може би, ако имам време веднъж в седмица за себе си ще съм по-добре, трябва да разпусна малко.
Благодаря ви много момичета ❤
Два дни бях в ужасна депресия, не съм изпадала така от години, след като се държах така със сина си. Явно наистина имам нужда от малко време за себе си, ще ви послушам, ще изпробвам всеки съвет, на всяка една от вас!
А някоя имала ли е като моя малък господин - вечно закачен за панталона на майка си, да не може сам да играе и да се занимава? Опитвали ли сте да ги направите по-самостоятелни, как им се отразява?
Притеснявам се, защото след половин година най-вероятно ще го запиша на ясла, за да е сред повече деца, понеже много харесва други дечица, но не знам как ще изкара без мен .. 😁

# 21 22 апр. 2021, 09:37 ч.

Мнения: 10 893

Всички деца са залепени за майките си, спокойно Grinning

И аз се чудех как ще ходи на ясла без мен, ама ходи, даже не се обръща чао да ми каже Grinning

# 22 22 апр. 2021, 09:49 ч.

Мнения: 16 874

Има такива, да. Нагоре в коментарите нали това сме писали...

# 23 22 апр. 2021, 09:59 ч.

MI
Мнения: 11 841

Разбира се, че има, на тази възраст и при нас беше трагично положението. И сега (година и половина) много често ме дърпа, но вече е съвсем различно. Така че запаси се с търпение. И помисли за раница, все още не спасява в такива моменти. Успокояват се и заспиват вътре, така и детето, и ти ще сте спокойни.

# 24 22 апр. 2021, 14:12 ч.

Мнения: 2 493

Всички деца поне до 3г са залепени за майките си. Чак след това биха могли да се заиграват самостоятелно и то за малко.
Моето е на 7 и още е залепено за мен. И аз искам след работа да се опъна на дивана, ама той иска да играем. Еми нормално е. Искат си внимание децата.

# 25 23 апр. 2021, 11:19 ч.

Мнения: 6 682

Ще кажа аз какво правя като усетя, че ще изтерясам - гушвам силно сина ми и започвам да му шепна колко много го обича мама, че това е само период и ще мине, че заедно ще се справим и каквото друго ми хрумне в момента... то повече за себе си ги говоря тези неща. Така и аз си свалям напрежението, а и когато аз се успокоя и детето се успокоява. После отвличам вниманието с друга дейност. В повечето случаи работи при нас. Важно е да помним, че децата отразяват нашите емоции и ако ние сме изнервени, нормално и те, ако ние сме спокойни дори когато пред теб е е едно ревящо същество, ти предаваш спокойствие. И по-малко зор за домакинските неща, медали не дават Hug

# 26 23 апр. 2021, 12:02 ч.

Мнения: 2 288

Авторката може да си вземе ергономична раница, да се научи да носи бебето на гръб, така ще има свободни ръце да готви и чисти (за някои хора това е мания), а бебето ще е спокойно близо до мама.

# 27 23 апр. 2021, 13:09 ч.

Мнения: 492

Не разбрах дали синът ви ходи, но когато проходят стават по самостоятелни. Моят е на 1 година точно и откакто ходи са му интересни все повече неща от околния свят. Обезопасете си хола хубаво и да шава и пипа на воля. Иначе ние от 10 месеца сме на детска кухня, мъжът ми предимно готви и не чистя особено често -подовете и прах и пералня в общи линии. Бременна съм и в 8 месец да кажа, та.... гледам да мисля за мен основно.

# 28 24 апр. 2021, 07:49 ч.

над кукувичето гнездо
Мнения: 9 424

Откакто съм с деца, не се старая да свърша всичкото домакинство. Единия ден готвя нещо, на другия пера, в следващия поизчиствам. Всеки ден по малко, ако обстоятелствата позволяват. Таткото и той прави по нещо и така.
Относно готвенето, ако държите на домашно приготвена храна, има един полезен трик. Отделете повече време, когато таткото гледа детето, за да направите по-големи количества пюрета. Замразявате пюре от всеки зеленчук във формички за лед и ги съхранявате в кутии. След това само вадите кубчета и комбинирате. И с месо съм го правила. Като започна да яде по повече, замразявах в бурканчета. Това за голямото дете. Малкото не пожела домашни пюрета и купувах готови. С бебешката кухня така и не се сработих.

За бебето, на всеки 10-15 минути домакинстване, спирате и играете с бебето 5-10 минути. Така захранвате брояча му на внимание (все едно пускате монета в автомат за музика) и може да продължите с дейностите, по д-р Харви Карп за "Най-щастливото дете". Wink

# 29 24 апр. 2021, 10:24 ч.

Мнения: 672

Хубави съвети, да. Работата е там, че, разбира се, те са логични и правилни и с главата ги рзбирме, но на емоционално ниво не винаги е лесно да се интернализират. И става един затворен кръг. Пробвай, например по 3-4 пъти на ден, когато си спокойна, да си представяш ситуация - минала или бъдеща - в която си реагирала по начин, който би искала да промениш. Представи си как ситуацията се случва и твоето емоционално състояние ПРЕДИ да реагираш физически. Назови това състояние, виж го от страни. После си представи че правиш това, което ВСЪЩНОСТ ИСКАШ да направиш. Представи си го ясно и как се чувстваш от това. Можеш да си избереш някое движение или дума докато си ги представяш тези неща- например да хванеш двете си ръце една за друга. Това ще е като напомняне за теб. Вероятността следващия път, когато ти се случи реалната ситуацията, да реагираш както искаш, ще бъде по-голяма. Просто пробвай да се упражняваш. Знам, че може би звучи странно, но всички имаме автоматизми, които са ни били полезни в ситуации в миналото, но не винаги ни помагат в настоящето. Но можем да работим върху това и да установим нов baseline. В мозъка това е горе-долу като ученето на нов език. Ако искаш ми пиши на лични.

# 30 24 апр. 2021, 10:45 ч.

София
Мнения: 62 595

Детето може да си е нервно по рождение, такава да му е нервната система, да е по-незряла, лесна възбудимост. Обаче другата част идва от тревожността ти като майка. Очевидно си претоварена и вече нямаш сили, но достатъчно отговорна, за да не се предадеш. Направо си в бърнаут като майка. Време е да проявиш малко егоизъм и ако няма как да се организирате семейно, то да потърсите външна помощ - бавачка или да дойде някоя от бабите да помага. Но не им позволявай да играят на тънката струна и да те манипулират как не се справяш, как другите жени се справят, как не си единствената с малко дете и т.н. От майките се очаква да са като железния човек и им се вменяват много отговорности и много вина.

Викането в банята и прочие няма да помогне, това е замазване на нещата. Нещата трябва да се променят кардинално, а не козметично.

# 31 24 апр. 2021, 10:54 ч.

Мнения: 4 853

Докато се променят кардинално нещата, може да изпълнява останалите съвети.
Вместо да му крещи и да му стиска бузите- да иде да си крещи в другата стая.

# 32 24 апр. 2021, 10:59 ч.

София
Мнения: 62 595

Не, не става така. Трябва да постави въпроса направо на масата. Има проблем и той е сериозен. Мъжът й може да съчувства, но и в същото време да няма особено желание да променя нещо, защото ще се увеличи натоварването за него - дали финансово, дали организационно, дали лично. Така да го кажа, интуитивно да неглижира нещата, за да не променя статуквото. Какво има да чакат, да дойде момент, в който тя вече няма да може да издържи никак?

# 33 24 апр. 2021, 22:31 ч.

Мнения: 1 653

Хубави съвети са Ви дали. Да споделя и моят опит. Точно около годинката на детето бях пред нервен срив. Помощ от никъде. Чувствах се все едно не съществувам, а преди бях много активен човек. Направо си бях в депресия. Хванах една вечер мъжа ми и говорих изключително сериозно с него. И му казах,че така няма да продължава. Че искам да съществувам, че искам време за себе си. Говорих и с бабите. Поставих нещата ясно и конкретно. И те се промениха. Таткото взе да приспива детето вечер. Често вечер взех да се виждам с приятелки, той се прибира от работа и аз Чао. Да се оправят. Събота и Неделя си отделям поне 2 часа спокойствие, дали са с баща му,дали с баба. Аз само уведомявам какви са ми плановете. Случва се вече и някой уикенд да си откраднем. Така че , моят съвет е да споделиш как се чувстваш и да поставиш, конкретни искания, които ще те накарат да се чувстваш добре.
За децата също е хубаво да се отделят от мама. А и така градят връзка с другите от семейството,трупат нови знания и самостоятелност.
Когато се чувствам безсилна от мрънкането му и вече ме избива на агресия. Просто го гушвам, почвам да го целувам и гъделичкам. Той се захилва и на мен ми разминава.

# 34 27 апр. 2021, 12:18 ч.

Мнения: 376

Ами така е , просто ще приемете това което е . То е ваше бебе и си няма никой друг освен вас. Разчита само на вас , вие сте всичко от което то имс нужда. 🥰 моята бебка е на 6++ вече , еми не стои и 5 мин без мен , всичко вкъщи е разхвърлено и не е подредено , ако намеря време оправям на бързо, за сега най- важно е бебето да е добре. Пък вашето е на 11 месеца? Ами отдадете се на хубавото време , оправете се , облечете се и излизайте на разходка , ходете в парка? Малко разнообразие за вас и за детето! Пък кажете си 2 приказки с някоя друга майка. Направете си график , горе долу например кога става бебето , закусвайте ходете до магазина например за покупки за обяда, после го нахранете като заспи на обяд , вие ще имате свободно време за всс или за да вършите някаква работа вкъщи. Излезте на разходка после , времето вече е хубаво а и бебето е голямо , ще му е интересно да се люшка в парка да се оглежда , като цяло ей такива неща! Покъщината няма да избяга 😃

# 35 28 апр. 2021, 20:15 ч.

София
Мнения: 30 187

Цитат на: Octavia в чт, 22 апр 2021, 09:28

Скрит текст:

Цитат на: Came lita в чт, 22 апр 2021, 01:15

Не успявам да намеря време за всичко, сякаш не успявам да организирам времето си, което ме изнервя допълнително.

Скрит текст:

И когато съм изморена и малкия има такъв период влизам в една депресия, криза и т.н.
До сега съм го оставяла на баща му и съм ходила на козметик точно два пъти от както се е родил. През останалото време сме неотлъчно знаедно.
Преди да забременея работех на 3 места (на две през седмицата и още едно работно място за събота и неделя) и съм свикнала да съм постоянно сред хора, да върша нещо, не съм свикнала да се застоявам. Може би, ако имам време веднъж в седмица за себе си ще съм по-добре, трябва да разпусна малко.
Благодаря ви много момичета ❤
Два дни бях в ужасна депресия, не съм изпадала така от години, след като се държах така със сина си. Явно наистина имам нужда от малко време за себе си, ще ви послушам, ще изпробвам всеки съвет, на всяка една от вас!
А някоя имала ли е като моя малък господин - вечно закачен за панталона на майка си, да не може сам да играе и да се занимава? Опитвали ли сте да ги направите по-самостоятелни, как им се отразява?
Притеснявам се, защото след половин година най-вероятно ще го запиша на ясла, за да е сред повече деца, понеже много харесва други дечица, но не знам как ще изкара без мен .. 😁

Затова редуцираш задачите просто. Изобщо не гледай звездните майки, които изглеждат перфектно, усмихват ти се от някоя снимка в списание и ти разказват, че са нон стоп с децата.
Козметици, фризьори, маникюристи бях забравила през първите 2 г. Изкъпвам се, суша се криво-ляво и връзвам на опашка. Важното е да ми е чиста косата. Ноктите бяха до дъно, лицето почиствах с един тоник, слагам крем и толкова. Никакви излишни процедури. За грим не си и помислях. Обувам удобни обувки, удобни дрехи и излизам с детето. Просто спираш с излишните задачи- гладиш това, което се налага, готвиш аламинути, поръчвате храна и свикваш с хаоса.

# 36 30 апр. 2021, 10:05 ч.

Мнения: 6

Към авторката - нещата, които те напрягат ( да е чисто, сготвено, да е приготвена храна за детето) от кой идват? Мъжът ти, свекървата, твоята майка, някои “разбирачи” в свмейното ви обкръжение ли ти казаха, че трябва всичко да е чисто, подредено, сготвено и т.н. или ти си имала подобни очаквания за майчинството от преди? Ако някой ти го втълпява това, нека той/тя да бъде на твоето място да видим как ще се справи! Ако ти си си го втълпила сама, по-добре си пренареди приоритетите Simple Smile

Детето е най-важното Simple Smile

Успех!

ПС. Напълно разбирам стреса ти, защото съм поставена в подобна ситуация. Но очакванията идват от свекървата и мъжът ми. Аз обаче не съм добра домакиня и това е! По-важно ми е да съм добра майка Simple Smile

# 37 1 май 2021, 11:18 ч.

София
Мнения: 30 187

Цитат на: September_ в пт, 30 апр 2021, 10:05

Скрит текст:

Детето е най-важното Simple Smile

Успех!

ПС. Напълно разбирам стреса ти, защото съм поставена в подобна ситуация. Но очакванията идват от свекървата и мъжът ми.

Аз обаче не съм добра домакиня и това е! По-важно ми е да съм добра майка Simple Smile

Абсолютно. Има жени, които не са създадени да бъдат домакини. Аз напр. готвя сравнително добре, но колкото да се нахраним т.е не съм създадена да се въртя около печката, да творя в кухнята. Пред домакинството бих избрала напр. книга. Много от околните се чудеха как не изпитвам удоволствие да се превивам цял ден над печката, пералнята и прахосмукачката. Важното е, че е чисто, сравнително подредено и не сме гладни. А, че не е образцов дом, много важно.

# 38 1 май 2021, 11:24 ч.

София
Мнения: 62 595

Повечето жени не са създадени за домакини, а го правят по принуда - все някой трябва да се погрижи за битовите подробности вкъщи, а по традиция на младата майка й се вменява и грижата за цялата къща, все едно тя по цял ден няма друга работа покрай детето, а спи и лежи по цял ден. Нека не се закопаваме сами като жени с твърдения "някои не са създадени за домакини". Не е нужно някоя да е създадена, защото домакинстването е работа, за която иначе ще трябва да заплати семейството, ако наеме външен човек.

# 39 1 май 2021, 16:43 ч.

Мнения: X

Не може ли да оставиш за един уикенд детето на някоя от бабите?
Състоянието ти е сериозно, може да си грижовна майка, логичен и разумен човек, но в моментите които описваш и те докарват до лудост и физическа “ разправа “ да стискаш бузките му, разума сякаш изключва и може да нараниш детето. После много съжаляваш, срамуваш се от неадекватното си поведение и те боли, защото обожаваш детето си .
Моят съвет е когато си в такова състояние да не пипаш/ гушкаш детето ( може да го притиснеш по-силно към себе си отколкото трябва или ако не се успокоява да агресираш) , стой далеч от него - бързо го оставяш в кошарата в безопасна за него среда и излизаш По-най бързия начин от помещението - пускаш си на телефона със слушалки релаксираща музика за 3-4 минути и дишаш дълбоко. Когато кризата ти премине се връщаш при бебето.
Ще премине това , но имаш нужда от помощ- физическа и психологична. Наспивай се и излизай на разходки

# 40 2 май 2021, 20:33 ч.

Мнения: 15

Цитат на: Kira12 в сб, 01 май 2021, 16:43

Не може ли да оставиш за един уикенд детето на някоя от бабите?

За съжаление не мога да го оставя дори за 5 минути на баща му дори, за да ползвам тоалетна. Не е свикнал с никой, постоянно е в ръцете ми, не харесва чужди хора и е залепен постоянно за мен, а вече на годинка почти .. Sad

Ако имах дори 1 час седмично само за мен най-вероятно би било различно, но уви. Старая се вече да се контролирам, когато спи отделям време за спорт, за да се чувствам добре. Надявам се, да не се случи отново. Търся информация как да го направя по-социален и как да свикне например с бабите си, ако имате съвети ще се радвам да ги чуя ☺

# 41 2 май 2021, 21:18 ч.

Мнения: 12 846

Ето как дете свиква с някоя баба.
Срещате се с бабата. Тя му се усмихва, то се разревава.
На следващата среща бабата му се усмихва, то я гледа напрегнато.
На по-следващата среща и двамата се усмихват, на още по-следващата среща стават приятели, после - първи приятели.

Горе-долу както Малкият принц опитомявал лисицата. Simple Smile

# 42 2 май 2021, 21:22 ч.

Мнения: X

За да свикне с бабите кани ги на гости (но без да чистиш специално за това) или ходи с него на гости в тях, на разходка. След като посвикне да ги вижда край себе си, им го остави за няколко часа. Очаквай голям рев и драми, но и това ще мине. Като го пуснеш на ясла пак ще има драми и рев, но този път с прослувутия “ясленски сопол” и настинки през месец докато свикне детето. На тази възраст не очаквай кой знае каква социализация, защото все още трудно се заиграват с други деца.
Единственото което ти трябва да направиш за себе си е да бъдеш по- уверена, крайна сметка никой не се е родил научен.
Ще има рев и драми като го оставиш на бабите, излизаш и толкова ( може да ти се струва жестоко, но нищо няма да му стане на детето ).

# 43 2 май 2021, 21:39 ч.

Мнения: 1 653

Абсолютно, за да свикне с някой трябва да прекарва време с него. Бабите и таткото да са около вас. Може да отидете в парка, да ги оставиш те да го гледат ,а ти да пиеш кафе на някое пейка. И най- важното не трябва да скачаш за най- малкото. Оставяш ги те да се оправят с детето. Децата се държат по различен начин с мама и с околните. При мама си позволяват да се глезят.
Когато бабите са на гости също ги оставяй сами в стаята, отиди в друга,свърши си нещо, изкъпи се. Така след няколко посещения,чести, можеш да го оставиш за кратко. Да отидеш на маникюр например. Важно е да обясниш на детето,че излизаш, че скоро ще се върнеш и да си спазиш обещанието. Така то се научава, че дори мама да няма, тя се връща , когато каже.

# 44 2 май 2021, 23:38 ч.

MI
Мнения: 11 841

О, ама ти и баби имаш наблизо... Grinning

С бащата задължително трябва да свикне, аз го обявих за отговорник по забавленията вечер и почивните дни - играят заедно. Отначало и моята щерка не искаше да изляза без мен, побъркваше баща си, но малко по малко свикна и сега сама иска вечер с него. Увеличаваха малко от по малко времето и като той играе с нея бързо свикна.
За бабите не знам, моите са далеч, но не ревеше от тях. Чак да излизат без мен не сме стигали, боза половин час поне да се занимават- без проблем. Същата схема - малко по малко и да се правят на маймуни да забавляват...

# 45 3 май 2021, 00:10 ч.

Мнения: 3 749

Като майка на дете на година и половина ,ще ти кажа да се възползваш от бабите и таткото на макс. 😂 И до сега отдавна е трябвало да го направиш.Да реве от бабите го разбирам,но да реве от баща си-съжалявам,но не е нормално и мисля,че и ти имаш вина.Вероятно си решила ,че ще е все малко и сладко бебче,което само спи и яде и не си го оставяла за минута на никого,а явно има на кого да разчиташ.
Пък и да реве,голяма работа.В крайна сметка това дете не е само твое.Както ти се оправяш,така ще се научи и бащата да се оправя.И бабите ще се научат.
Нашата госпожица още от изписването започнах да я оставям на бабите и таткото.И да си призная грам не ми е било жал.И мама е човек и не мисля,че като сме в майчинство трябва да забравим какво е това да излезеш сама,да идеш на маникюр и т.н и да се превърнеш в чистачка, готвачка ,миячка и бавачка. У дома се готви много рядко, детето е на кухня, захранвано с готови пюрета ,които и сега яде през почивните дни + вече обща храна.Времето,което би ми отнело да въртя черпака,предпочитам да изляза на разходка с детето.На обяд спим по 3 часа заедно. Спокойна майка=спокойно дете.

# 46 3 май 2021, 07:49 ч.

София
Мнения: 62 595

За бебето и малкото дете е първо и основно важно да познава и да общува с хората от семейството си. Не с други бебета в яслата (аз да си кажа Wink

). Детето се залепя за този, който основно полага грижи за него и така оцелява. Когато има хора от близкото му обкръжение - други роднини - то чувства грижата и от тяхна страна, свързва се емоционално с тях. Този мозък трябва да се развива, а развиването на емоциите и създаването на връзки с други хора минава първо през най-близките, защото те по природа са безопасни и грижовни. Така че смело, детето ще свикне и дори е полезно за него. Неслучайно хората живеят на семейства и всички от семейството са се грижели за децата на същото това семейство, живеещо в един двор. Това е различно от яслите, където детето общува основно с деца на същата възраст, от които няма кой знае какво да научи.

# 47 3 май 2021, 16:53 ч.

MI
Мнения: 11 841

Забравяте, че това дете е родено през пандемията. Нормално е да не е имало 101 човека около него, включително баби. Единствено бащата би трябвало от много по-рано да се включва, но това е поправимо. Авторката си знае каква ѝ е търпимостта към хаос, несготвено и т.н. и ще се ориентира според своите лимити. Малко повече търпение и включване на таткото и всичко ще е наред.
Не говоря наизуст, защото дъщеря ми е родена в Италия малко преди пандемията. Няколко месеца и от вкъщи не можеше да се излиза, баби близо няма, детски кухни няма, а дъщеря ми никога не поиска да яде готови пюрета. Не съм я оставяла и да реве просто така никога, особено преди да започне с капризите. Ами оцеляхме и даже не сме се избили. Rolling Eyes

Мен ме спаси включването във всеки възможен момент на таткото (все пак работи, няма как денем), както и слинг и после раница. За друг друго е решението, за трети -трето. Важното е майката и детето да са спокойни, няма правилно и грешно. Само до подобни изблици на агресия и нерви не бива да се стига, трябва да се потърси помощ когато се стигне до там. Първо от близките, ако не стигне - и от психолог. Нито е срамно, нито страшно.

# 48 3 май 2021, 22:54 ч.

София
Мнения: 215

Внимавайте ,да не докарате някой психически проблем на детето с много щипане и каране . Направете всичко възможно да спрете ,дали са ви много съвети.Успех

# 49 5 май 2021, 11:25 ч.

Мнения: 1 109

Вече са ви дали доста добри мнения и съвети. Опитайте да не посягате на детето с щипане и тн. Дори и да се развикате (за жалост всички си изпускаме нервите понякога и викаме), ударете по масата, по вратата, където и да е, но без да пипате детето. Самият факт, че се вика е сам по себе си много стресиращ за него...
На мен също ми помогна да слагам детето да спи рано - преди да обърнат часовника в 7 заспиваше. Така имах всеки ден 3-4ч за мен вечер.
Също излизайте повечко - навън е интересно, има стимули, изморяват се и спят по добре.
Успех!

Последна редакция: ср, 05 май 2021, 11:38 от lovingsun

# 50 6 май 2021, 07:58 ч.

Мнения: 35 140

Първо, поздравления, че имаш смелостта да кажеш нещата с истинските им имена. Рядко майка може да си признае, че в изнервена, и че от това пари детето.
Когато бях в твоето положение с едно дете направо си мислех, че не се справям. А той не беше от закачените за майка си деца. Беше доста самостоятелен и не ревящ. Но това го осъзнавам сега, когато имам второ дете, което е все едно с нвотрязана пъпна връв. Той е постоянно в мен! В проходилката ако е , ме е хванал за крачола .
Честно казано, много по- лесно ми е, когато и двете деца са и дома, защото голямото, макар и само на 3.6 г.много занимава малкото и аз имам време да свърша нещо.
Спрях да се правя на героиня и да готвя 5 степенно меню. До нас има частна детска кухня и за 3.50 имам осигурени 2 хранения на бебко. В седмицата пускам 3 перални - една с мои дрехи, една с баткото и една с на бебко. Чистя с метлата всеки ден, ако в нужно пускам робота, прахосмукачка- веднъж в седмицата.
Правя си заготовки за вечерята , докато спят децата и я 16ч слагам яденето да се готви.
Разходки сутрин преди обедното хранене и следобед излизат с баща си.
За мен най- важното в едно - детето да има режим. От там нататък, си нареждаш дните. Сега се старая двете деца да имат еднакъв режим , за да може и аз да пипна това - онова.
Идва с този си акъл ( две деца по- късно) си повтарям, че не всичко е на всяка цена , и че всичко е период. Наистина след 2рата година на детето става по- лесно. А след 3 вече искат да са по- самостоятелни. Просто... търпение. Не се вглеждай много я битовизми, че тези малките растат много бързо и както днес имаш бебе, утре имаш дете , което ти задава въпроса " Защо?" По милиард пъти в минута Wink

# 51 15 май 2021, 10:31 ч.

Мнения: 27

Цитат на: Pure_nature в пт, 23 апр 2021, 12:02

Да носи 11-месечно дете на гръб, за да може да готви и чисти? 👀 Как това би я успокоило, когато е изнервена?

# 52 19 май 2021, 15:43 ч.

Мнения: 3 039

Аз имам две деца с малка разлика помежду им - две години и четири месеца. Откакто се роди малката, имам усещането, че ще изперкам.
Детето не ходи на ясла. Майка ми помага и го гледа по два-три дни в седмицата и пак ми е многоо трудно. Почти няма ден, в който да не готвя. Не обичам готжвата храна, а и финансово не можем да си я позволим. Това е опция за хора с добрш финансови възможности. Не е особено чисто. Чистенето ми изостава, просто нямам сили да стигна до него. Готвя, пера доста често и на ръка. Нямам съдомиялна. Поне час на ден отделям за миене. Почти всичко правя сама. Таткото приспива голямото дете и го извежда понакога сам. Доста пъти излизаме всички заедно. Откакто е започнала пандевшята, мъжът ми работи от вкъщи и хвърля по един поглед на голямото дете. Той е изключително палав, енергичен. Ужасно ми е трудно. Отделно от това ми е кофти, че не отделям достатъчно внимание на децатата. Разкъсвам се между грижите за двете деца и домакинстване.
Срещи с някой, нещо за моя кеф и удоворствие не съм правила поне от една година. Освен всичко това може би останах и без работа. Позицията ми е съкратена. Прелях от едно майчинство в друго. Не съм работила над три години.
Трябва да ти кажа, че като порасне още малко детето, те чакат още предизвикателства и хабене на нерви. Към втората година се започва с казване на "Не" за всичко, тръшкане, мрънкане.
Кали си нервите! Психородите само ще те изслушат и ще ти вземат парите.
Приеми, че ще трябва да минеш през това. Да, не е готино усещането. Знам!

Последна редакция: ср, 19 май 2021, 16:00 от Helinor17

# 53 19 май 2021, 17:50 ч.

Мнения: 27

Цитат на: Helinor17 в ср, 19 май 2021, 15:43

А защо не ходят на ясла/детска? Заради пандемията или не са приети?

# 54 19 май 2021, 18:25 ч.

When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
Мнения: 3 680

Отговарям на последният въпрос за яслата и градината.
Моите са с 2г и 9 месеца разлика. Каката, на 5 и половина, ако ходи 5 дни, на втората седмица е болна. Влачи се с кашлица поне по 3 седмици. Малкия - 2г. и 10 месеца, издържа 3-4 седмици... И двамата с баща им работим извън къщи - аз съм 2 на 2, той от 10-18 часа. Като са болни, което е НОНСТОП са с нас наработа. До обяд при мен, след обяд - при него...
Ако се случи някога въобще двете деца да са едновременно на градина за повече от 2 дни, ще се пропука земята, вселената и всичко останало.
За психолога - на мен ми помага доста. Да, скъпо ми е, трудно намирам време, но ходя и съм доволна.

# 55 19 май 2021, 18:41 ч.

Мнения: X

И моите деца са с разлика 2г и 3м. Когато бяха малки ги гледах сама, домакинската работа не ми беше приоритет, но имах сушилня, миялна, пералня - все неща които много ме улесняваха.
От детската градина имам ужасни спомени - синът в ясла , тя първа- втора група - постоянно бяха болни. Лекарствата, витамините и прегледите по някой път бяха над 100 лева месечно ,пълна лудница. Отделно притеснения и недоспиване, по цяла вечер не съм мигнала да следя температури , кашлици, фарингити и какви ли не гадости. Когато ги гледах аз не боледуваха. Този период премина когато малкото дете стана втора група..
Не бях ходила на работа 4 години.
Според мен си смени приоритетите - нека майка ти да помага с готвене, пране, чисти като можеш , но основно обръщай внимание на децата. Никой няма да ти даде медал, че си се утрепала от чистене и миене за сметка на здравето ти.
Не е хубаво да делиш така децата - едното да го гледа баба му, другото ти. Това поражда ревност и отчуждение между тях. Моите деца дори и в най- трудните ни моменти са били винаги заедно и сега са много единни, вече са големи.

# 56 28 май 2021, 13:06 ч.

Мнения: 7 076

И аз съм имала такива моменти ...малката е по цял ден с мен,мрънка,залепена за краката ми...
Понякога и чинии не мога да измияот рев😳😳😳
Особено първите четири месеца с коликите бяха ад,много силни- рев и носене ....Бабите са по селата идват рядко само ако повикам свекърва ми идваше преди иначе не си позволява неочаквано гости,нашите са още по-далечно село най често идва баща ми да си свърши някоя работа в града и да я види,излизаме на разходка ...Като цяло гледам баща й да ме замества аз отивам до мола следобед -надвечер или в големите хипермаркети за малко свобода 👍😇😇😇

# 57 1 юни 2021, 16:07 ч.

Мнения: 1

И аз бях така като Вас и в един момент просто се сринах тотално. Рев по цял ден и невъзможност да си гледам детето. Буца в гърдите и адска депресия. Признах си го, отидох на лекар, започнах да си пия лекарствата, взех си помощ вкъщи, спрях да кърмя, започнах да излизам и да правя неща за себе си и резултатът - щастлива майка, щастливо бебе и на мен ми олекна и бебето ми е в пъти по-спокойно и щастливо. Те го усещат и тя също беше много по-раздразнена преди. Сега прекарвам времето си с нея много по-пълноценно и мога истински да й се радвам. Преди това ми беше като огромен товар, защото и аз бях свикнала да съм постоянно навън, постоянно социални контакти и време за себе си, а откакто родих нон-стоп с бебе... еми не на всеки такава рязка промяна му се отразява добре на нервите. Не се сравнявайте с другите майки, които се справят сами с всичко и не им тежи. Аз заради тези сравнения само си загубих времето да неглижирам своите собствени нужди, а с това не помагаме на никого - нито на себе си, нито на децата си. Успех!

# 58 2 юли 2021, 10:49 ч.

Бургас
Мнения: 3

Момичета, а какво правите с мъж, който не вижда по-далеч от носа си, а именно не допуска, че може да сте по-изморени от него, по-ненаспани, да сте с повече болки по тялото .... ? Питам, защото ММ е точно така - той ходи на работа, той е изморен, той е ненаспан, краката го болят, нямал време за нищо и т.н. - неговият проблем е световен проблем, а на всеки друг - колкото и да е голям, си е нищожен проблем (да ходи на фитнес и да седи да пие протеини после има време). Когато бях бременна, проявявах разбиране и вършех абсолютно всичко вкъщи, въпреки че работех до последно и въпреки, че бременността ми никак не беше лека, не можех да спя въобще и имах разни проблеми. Сега просто нямам време заради бебето, иска ми се 1 час някой да я гледа, а аз да лежа и да зяпам в една точка.. уви, таткото все ми повтаря как другите жени се справят, че и по-добре от мен; да не съм само аз майка, щом съм станала майка, значи ще си изтърпя всичко, както и "някакви си 5 месеца" да не спя; щом съм в майчинство, значи си почивам ... Обаче винаги, каквото и да е порожението, както и да се промени, той все си намира оправдание, че на него му е по-тежко.

Аз наистина имам проблеми със съня, но аз съм била винаги така - будя се от най-малкото, през деня няма никакъв шанс да заспя и дори и да заспя, после се чувствам ужасно.

Бабите ни работят, не искам да ги занимавам, а и бебка е изцяло на кърма, когато си поиска (което е все по-често), пък аз не се цедя.

Та как се процедира с такъв мъж, който не умее изобщо да прояви разбиране?

# 59 2 юли 2021, 10:57 ч.

Мнения: 2 109

Maechtiger, бих го пратила да си ходи, поне да не ме занимава и той с неговите глупости. Ако точно в този момент не е до мен да ми е подкрепа и отмяна, за какво ми е?
Но аз като цяло съм много крайна в това отношени, от самото начало, когато заживяхме заедно съм очаквала да си поема домашните задължения. Той знае, че няма вариант да поема цялата домакинска работа, а когато родих се подразбираше, че ще гледа детето наравно с мен. Такива оправдания с работата не вървят, всички работим.

# 60 2 юли 2021, 10:58 ч.

When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
Мнения: 3 680

Ами, много много трудно.
Вариант е да седнете и да поговорите, в момент когато бебето спи. Ама наистина да го сложиш срещу теб и възможно най-подробно и описателно да му обясниш, че имаш нужда от помощ, и то от него, а не от майка му, баба му или бавачка.
Ако не те разбира - търсиш друг вариант...
Дали ще е платена помощ или друго - ти си реши.
Понякога не разбират, друг път не искат да разберат и си правят пас.
Може и да му го докажеш нагледно - цедиш кърма за половин ден и в събота или неделя излизаш. Не питаш, не се обясняваш - показваш му памперсите, кърмата и излизаш. Не си вдигаш телефона и просто пасеш... Правиш каквото имаш нужда.
Вечер като се прибере - отиваш да напазаруваш за 1 час или просто да се помотаеш...
Много е гадно да не те разбират, особено такъв тип "мъже", според които майчинството е "почивка".
Също така можеш да спреш да чистиш, готвиш и т.н., а просто да почиваш докато бебето спи. Даже и да не спиш с него, просто си лежи.
Като се обади, че се прибира, му казваш да мине да купи вечеря от някъде и толкоз.

Това ще го прочетеш из много много теми из форума... Но човек трябва добре да преценява бащата на децата си. Също така, това че си поела всичко в къщи преди детето е кофти грешка. Двама възрастни ядете и цапате в тая къща, що само единият да чисти и слугува???

# 61 2 юли 2021, 11:44 ч.

MI
Мнения: 11 841

Maechtiger, пробвала ли си да се оплакваш повече от него и да му оставяш периодично за по час два да се оправя сам с детето?

# 62 2 юли 2021, 11:47 ч.

София
Мнения: 3 458

ММ се включва в абсолютно всичко, ако го помоля. Чинии, пране, гладене, приспиване, хранене, къпане. Обаче не е нужно да го карам, той иска. Трудно го включвам през деня, защото работи (хоум офис, но пак). Уикендите го ангажирам повече. Иначе през повечето време аз въртя домакинството и гледам детето.
Обаче и аз съм човек. Имам нужда от време за мен си. Дали ще е фитнес, маникют, фризьор или да изпия кафе на терасата сама, няма значение. Казвам му, поема детето.

После като се върнеш на работа, пак всичкото ще е на теб. Детето до и обратно от ясла/градина, работа, вкъщи чистене и готвене. Затова сега действаш - сядате, говорите, мислите варианти, ако трябва някакви графици, но не с молещ за помощ глас, а директно това - това - това искаш и точка. И той е родител колкото теб и трябва да гледа и възпитава детето на равно. Ако не иска да се занимава защо му е тогава семейство?

# 63 2 юли 2021, 12:57 ч.

Мнения: 6 682

Първо пробваш с нормален човешки разговор да му обясниш ей тия неща, които си написала тук. Дано разбере. Може и два-три разговора, зависи колко ще вдене. Делегираш му някакви задължения, но си казваш направо какво искаш от него. Примерно, искам ти да пазаруваш и да готвиш, ти да гледаш бебето един час след работа. Ама казано в прав текст точно какво се иска от него.
Второ /ако не разбере с разговор/ в неделя му оставяш бебето с изцедена кърма поне за половиния ден и излизаш на разходка. Като се върнеш, започваш да мрънкаш защо не е почистил докато гледа бебето.
Трето /ако 1 и 2 не помогнат/ шеговито му намекваш, че може би ще му се по-добре на него ако се изнесе някъде, където ще е сам, няма да има бебе да реве, ще му е спокойно и няма да го занимваш с твоите "битовизми". Нали, мислиш за него, да му е спокойно, някъде по-надалечко Smiling Imp

Четвърто, вече е действително да го разкараш, защото той само те товари допълнително, вместо да ти помага и да ти е опора.

# 64 2 юли 2021, 14:24 ч.

Мнения: X

Преди две седмици неволно станах слушател на разговор на един млад мъж и двойка . Мъжът се оплакваше на всеослушание как жена му откакто родила наскоро не излизала много по заведения, как все й се спяло и била уморена, но само се лигавела, нали си почивала по цял ден , колко му е да сготви и чисти, не ходила на работа.
Двойката, очевидно без деца се съгласяваше с него и обясняваше, че всъщност няма нищо сложно в гледането на бебе .
Едвам издържах да не му гръмна един шамар на този, представям си, ако ми беше в къщата щеше да изхвърчи много бързо.
Това мрънкало успя да ядоса дори и мъжът ми.
Има хора, които просто не стават , липсва им емпатия и всичко трябва да се върти само около тях.

# 65 2 юли 2021, 14:30 ч.

Бургас
Мнения: 3

Значи, остава ми вариантът да го изгоня 😀 Разговорите вече ги минахме, от дума не разбира. Лошото е, че така децата растат в разделени семейства, но в някои случаи така май е по-добре..

# 66 2 юли 2021, 14:50 ч.

Мнения: 2 493

Е, то раздялата е най-лесно, ама не там работата. Въпросът е младото семейство да се научи да преодолява трудностите. Раждането на дете е критичен момент в живота на едно семейство.
По принцип някои неща се заявяват предварително, но и сега не е късно.
Не знам какви разговори сте водили до сега, но явно трябва да си по-категорична.
1.Заявяваш в прав текст, че това дете не е само твое, че не ти го е направил комшията и той трябва да си поеме отговорностите към детето.
2. Като ти каже как другите жени се справяли, казваш, че не те интересува какво правят другите жени. Ти можеш толкова.
3. Оставяш детето и излизаш. Без да питаш, без да искаш разрешение и да спориш. Просто му казваш и излизаш. И си изключваш телефона! Отначало за час, после за по-дълго. На бебето нищо няма да му стане. Ще оцелее.
4. Научи се да приемаш помощ от бабите от време на време. Медал за майка - героиня няма да получиш.
Мъжът ти ще се съпротивлява отначало, но с настояване и постоянство, ще свикне. Ако сега се огънеш, очаквай цял живот да мъкнеш всички грижи и проблеми на гърба си.